„Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават.” (Йоана 10:14)
Тоя стих и досега е неясен и неразбран, както за културните хора на сегашното време, така и за духовенството. Всички му дават такова значение, каквото в действителност няма. Преди да обясня вътрешния смисъл на тоя стих, ще направя едно въведение. Например, някой пита: Ти религиозен ли си? Той мисли, че религията е всичко. Религията е само една трета от истината. Значи, религиозните познават само една трета от истината. Следователно, не им се сърдете, когато правят погрешки. – Ти духовен ли си? – Духовните познават две трети от истината–и на тях липсва нещо. – Ти Божествен човек ли си? – Божествените хора познават цялата истина, т. е. три трети от нея. Ето защо, за да познае човек истината, трябва да бъде едновременно и религиозен, и духовен, и Божествен. – Как се проявява религиозният? – Като срещне беден, окъсан човек, той ще го заведе в един магазин, ще му купи дрехи и ще го изпрати да си върви. Той има дрехи, шапка, но е гладен. Още на пътя му премалява, не може да върви. Дрехи има, но хляб няма. Среща го духовният. Той го завежда в дома си, нахранва го добре и го оставя да нощува при него. Тръгва тоя пътник в живота, пада, става, докато един ден счупи главата си. Среща го Божественият човек, поканва го в дома си и започва да му говори, дава му знания, запознава го с истината, която му дава възможност да живее добре. Истинският човек включва и трите прояви на живота: физичните, духовните и Божествените. Физичният живот има отношение към формите, т. е. към религията; духовният живот има отношение към съдържанието, т. е. към чувствата, а Божественият живот – към смисъла на нещата, към любовта.
„Аз съм добрият пастир.” Какво означава пастирът на физичния свят? – Всички поданици на една държава са овце, а техният управител, т. е. главата им е пастирът. Всички хора в църквата са овце, а владиката или проповедникът е пастирът. Всички ученици в училището са овце, а учителят им, който ги събира да се учат, да се упражняват, е техен пастир. Навсякъде хората се упражняват. И в църквата се упражняват. Те се молят, коленичат – това са все упражнения. Това е прост начин за разбиране на религията. Каквото и да правите, важно е да се научите да мислите право. Под право мислене не разбирам логично мислене; право мислене е, когато във всяка мисъл взимат участие и умът, и сърцето, и волята. Там, дето умът, сърцето и волята се проявяват отделно, злото се вмъква.
Днес учени, религиозни очакват Христос да дойде на земята. Какво ще направи Христос, ако дойде на земята? От памтивека се явявали и сега се явяват велики хора – учени, проповедници, и всички говорят за хляба, как да се осигурим. Какво са постигнали досега? Тия учени и философи аз ги наричам проповедници на самуна. Казвам на тоя проповедник: Ти си религиозен, добре правиш самуните. – Аз не ходя на църква. – Не е важно, ти можеш да месиш хляб. Едно се иска от всички! да изправим живота си. Всички хора страдат, боледуват, липсва им нещо. Не се обиждайте от това. Може да ви липсва нещо обикновено – дреха, обувка, украшение. Важно е, че ви липсва нещо. Тая липса не изменя характера ви. Казваш: Всичко имам, но съм гладен. Значи, пак ти липсва нещо – храна. – Тоя човек е неморален, не може да издържа. – Гладен е човекът, нахранете го, за да се бори и устоява на всички сили, които работят против него. – Той е грешник, трябва да се изпъди вън от обществото. – Гладен е човекът. Учените ще започнат да обясняват, какво нещо е гладът и какво – жаждата, отде произхождат. Те определят, какво нещо е водата, но това определяне е религиозно. Според мене, сегашната наука е религиозна, понеже се спира главно върху формата на нещата. В тия форми или няма съдържание, или е налято малко съдържание. Това не е обидно. То показва, че науката има още много да придобива. Че шишето е празно, нищо не значи. То трябва да бъде чисто, че като дойдете до извора, да го напълните с чисто съдържание. Всеки трябва да се запита: Шишето, което нося, празно ли е и чисто ли е. Ако някой си отговори, че шишето му е пълно, това е половина истина. Той трябва да знае, с какво е пълно. В някои случаи предпочитам шишето да е пълно, а някога – обратно, да е празно. Някога предпочитам плюс, а някога минус Ако твоят плюс подразбира актив в живота ти, той е на място. Имаш пет хиляди лева и още пет хиляди, стават десет хиляди лева – ти си богат човек. Ако имаш пет хиляди лева дълг и още пет хиляди дълг, ти имаш плюс, т. е. събираш ги, но накрая плюсът става минус. Това е дълг от десет хиляди лева.
Мнозина казват: Ние трябва да бъдем активни, а не пасивни. Животът е борба. – Това е една трета от истината. Борба съществува, докато чукаш камъните и докато направиш къщата си. Щом направиш къщата и влезеш в нея, борбата не е на място. В тоя случай, животът не е борба. Борите ли се, това показва, че сте неразумни хора. Казвате, че само революцията ще оправи живота. Знаете ли, какво е отношението на човека към революцията? Каквото е отношението му към рициновото масло, такова е отношението му към революцията. – Кога взима рициново масло? – Когато е запечен, не може да се освободи от нечистотиите си. Рициновото масло произвежда революция в червата му, и той се освобождава от затруднението си. Щом се очисти, не търси вече рициново масло. Следователно, революцията е преходно състояние, което има за цел да възстанови реда в Божествения живот. Веднъж нарушен тоя ред, непременно трябва да се възстанови. Дали ще взимате рициново масло, или гореща вода, ще имате един и същ резултат.
И тъй, разсъждавайте право, за да дойдете във връзка с великата разумна природа, за която мнозина мислят, че е мъртва, неодушевена. Те мислят, че камъните, растенията, животните са съвършено несъзнателни същества; Следователно, само човекът има право да урежда живота. Ако дойде една комисия от слънцето, да прегледа живота и културата на земята, какво би казала? Каква култура има в тоя дом, дето мъжът и жената се хващат за косите и се бият? Това е културата на Тарас Булба, който искал да опита силата и смелостта на синовете си. Той искал да знае, готови ли са да се борят с мъчнотиите в живота. Сега и ние, в някои случаи, ще се борим, в други случаи ще правим революция, а в трети ще градим. Всички сте правили революция. Ако кажете, че не сте правили революция и сте кротки хора, аз ще остана на особено мнение. Кой от вас не е дърпал косата на по-малкото си братче и сестриче? Кой не е пръскал другарите си с вода? Казват за някого, че е отличен човек. Колко пъти е дърпал косата на своето братче и сестриче! Да го изберем за управител. –Той ще оправи работите толкова, колкото е оправил своето братче и сестриче. Следователно, когато назначавате някого за министър, по питайте, как се е отнасял с по-малките си братчета и сестричета. Ако се е отнасял добре с тях, той ще оправи България, или коя и да е държава. Аз говоря принципално. При всяко отклоняване от тоя въпрос, всякога ще ни липсва или една трета или две трети от истината – все ще липсва нещо. Човек и като религиозен, и като духовен може да бъде добър или лош, да му липсва нещо. Само когато стане духовен, човек се свързва с Бога. За него се казва, че е създаден по образ и подобие Божие.
Казвам: Човек трябва да бъде свързан с Бога. Думата „свързан” е неразбрана. Да се свържеш с Бога, това значи, да разбираш закона на служенето. Като си свързан, ще обичаш Бога. Като Го обичаш, няма да стоиш при Него, но ще Му служиш. Хората ходят на църква, молят се, но, като излязат от църквата, пак вървят по стария път. Те казват: Христовото учение е неприложимо. Не е така. Който е готов да служи, всякога може да го приложи. Както и да служите на старото учение, бирникът всякога ще дойде. Който министър и да дойде, бирникът ще ви посети. Която майка и да дойде, няма да се освободите от бирника. Важно е, как ще се справите с него. – Бог да ни помогне! – Щом искате Бог да ви помогне, научихте ли Неговия велик закон на любовта? Оня, който не е показал милост, и спрямо него Бог не може да покаже милост. Ако ние имаме любов, и към нас хората ще бъдат милостиви.
Христос казва: „Аз съм добрият пастир.” Аз определям доброто като качество на човешката воля. Човек не е нито добър, нито лош. Това зависи от момента, богато проявява доброто или злото. Ако проявява разумната ся воля, той е добър. Добрият човек дава добри плодове, без червеи. Плодовете му са сладки и малко кисели.
Помнете: Всичко, което ви говоря сега, влиза в живота; никой не може да се освободи от влиянието на моите думи. Те ще произведат своя ефект най-много след хиляда години. Казвам „моята мисъл”, като подразбирам новата мисъл, т. е. мисълта на живия Бог, с Когото съм свързан. Както Бог мисли, така и аз мисля. Каквото Той пожелае да направя, това върша аз. Всеки може да бъде такъв. Това не е мъчно, но герой трябва да бъде човек. Много хора са герои на бойното поле, но Щом дойдат в обществото, не са смели. Те се страхуват, как ще преживеят, какво ще стане с децата им. Затова някой казва: В тоя живот не може без лъжа. Той не знае, че чрез лъжата, именно, ще умори децата си. Лъжата е красива жена, която е изгубила честта си. За такава жена се казва: „Пусни красивата жена без верижка, ще се върне с верижка.” Аз взимам думата верижка в широк смисъл.
Питам: На кого искате да угаждате? – На обществото. – На кое общество? – На свещениците. – На кои свещеници? – Ако е въпрос за истински човеци, де са те? И Диоген, на времето си, ги търсеше с запалена свещ, дано ги намери. Де са ония хора, които побеждават със своята воля? Аз не търся силни хора от миналото, но сега искам да ги видя. Ако днес си добър, и в бъдеще ще си добър. – Ще стана добър. – Защо не си добър и сега? Ако в бъдеще станеш добър, и днес можеш да бъдеш такъв. Сегашният момент гради и създава. И Бог гради и създава в настоящето, а не в миналото. Грешните хора са в миналото. Сегашните хора се делят на десни и леви. Религиозните се борят да седнат отдясно на Отца. Аз бих желал да върша Божията воля във всеки даден момент – нищо повече не желая.
„Аз съм добрият пастир.” Добрият пастир е добър в даден момент. На земята ние сме овце. Овчар, който не може да пасе добре овцете, не може да ги опази от вълците. Господарят му ще го изпъди. Добрият овчар води овцете си по високи места, да не заболяват от метил.
Често хората се питат, защо идат страданията. Ще ви отговоря със следния пример. В древността живял един умен цар. Той бил млад, но крайно амбициозен. Като се оженил, родило му се много красиво момиченце. Веднага астролозите се явили при царя, направили хороскоп на детето и казали: За да запази хубостта и здравето си, твоята дъщеря трябва да прави всеки ден по една баня от сълзите на твоите поданици. Преди да се роди детето, поданиците трябвало да се молят, Бог да изпрати красив, умен наследник на царя. Те закъснели с молитвата си и, вместо наследник, дошла наследница – царската дъщеря. Сега трябвало всички поданици да плачат за царската дъщеря. – Кога плаче човек? – Когато страда, когато го бият. във всяка улица се чували плачове – трябвало сълзи да се събират. Всеки ден събирали сълзи, с които къпели царската дъщеря. Това продължило цели 20 години. Днес, когато хората се питат, защо идат страданията, аз отговарям: Страданията идат, за да се подържа красотата на царската дъщеря. – Защо са сълзите в света? – За баня на царската дъщеря. Това не е алегория. Когато лихварите, големите земевладелци опропастяват десетки и стотици семейства, не къпят ли те своите дъщери в техните сълзи? Няма човек в света, който да не се е къпал в такива сълзи. Продължавам разказа. Поданиците започнали да плачат и да се молят, дано Бог ги избави от това нещастие. Най-после Бог изпратил един херувим на земята, да се роди в плът, като млад, красив момък. Царската дъщеря го видяла и се влюбила в него. Оженили се, но първата работа на херувима била да предаде на своята възлюбена новото учение. Той й казал: Ти можеш да бъдеш красива, без да се къпеш в човешки сълзи. До това време водата не съществувала. Херувимът взел една малка тояжка, отишъл при една канара, ударил няколко пъти с тояжката си и от канарата започнала да извира чиста, хубава вода. Дотогава всички хора се миели със сълзите си. Сега вече царската дъщеря се къпела във водата на тоя чист извор. Благодарете, че не живеете в епоха, когато трябва да се миете със своите сълзи. Царската дъщеря родила едно дете и започнала да го учи на новото учение. Тя му казвала, че трябва да се къпе в чиста вода, а не в сълзите на своите поданици, както на нея преподавали. Възлюбеният на царската дъщеря – херувимът, изчезнал от двореца. Той се върнал на небето, отдето дошъл. Така и от грубата материя вие може да извадите ония фини елементи за съграждането на вашите светли мисли и благородни чувства. Не можете да мислите и чувствате, ако нямате съответствуващ материал за съграждане на вашите мисли и чувства.
Някой казва, че не може да люби. – Как ще любиш, като си последен бедняк? Само богатите могат да любят. Преди да любиш, ти трябва да си бил гъсеница, да ядеш листа и, след като станеш пеперуда, ще можеш да извличаш сладките сокове от цветята. Ще кажеш, че ядеш, за да изпитваш приятност. После ще ти стане тежко, защото не си могъл да асимилираш храната, както трябва. Тогава ще ти препоръчват рициново масло. Внимавай да имаш добри отношения със своите граждани, защото пак ще дойде революцията. Аз не поддържам никоя страна, но казвам, че ония, които насилват и ограничават, са от старата култура. И те имат право. Каквито морални аргументи да изнасям, те ще си правят своето. И да кажа, че съм готов да ме обесят заради някого, пак няма да успея. със сила не мога да заставя човека да постъпва до един, или по друг начин. Мога само да кажа на хората, че това, което вършат, не е добро. И това, което вършат, ще им се върне назад.
Христос казва: „Аз съм добрият пастир, и моите ме познават.” – Кои са тия овце? – Те са ония разумни овце, които са готови да приемат моето учение. Те ме слушат, и аз ги слушам. Както между овчаря и тия овце има разумни отношения, такива трябва да има между учители и ученици, свещеници и пасоми. – Де се прилага добрият пастир? – Дето човешкото не помага, там иде Божественото – добрият пастир. Представете си, че в крака на вашето дете влезе трън. То плаче, вика, цяла нощ не може да спи от болки. Викате лекар да го разтрива, но болките не минават. Трънът с разтриване не излиза, трябва да се извади. След това да се пусне малко кръв, за да се пречисти мястото. Трънът е човешкото користолюбие, човешката алчност, които трябва да се извадят.
Срещам много хора, на които мозъците са заразени. Те казват: Винце искаме, не ни трябва твоето учение. – Аз виждам, че твоите малки братчета – червейчетата ще те ядат, ще си направят хубаво ядене от тебе. Те ще кажат: Учен човек е тоя господин. – Учен е, но само кости ще останат от него. Запитаха Христа: „Могат ли тия кости да оживеят?” – Учението, което проповядвам, ще събере тия сухи кости. И горко на тоя, който не се подчинява на Духа, Който иде. Не мислете, че слънцето може да измени нещата. Не мислете, че аз правя нещо. Божията воля прави всичко в света. Аз казвам: Наближило е времето, извадете ралото и сейте. Идната година ще има изобилно жито. Послушайте ме, направете опита. За българите настанаха най-благоприятни условия. Обърнете се към живия Господ, към Неговата велика държава. Ще кажете, че никой никога не е видял Господа.
Обърнете се към живия Господ,. Който е всякога между нас. Светиите са между нас, ангелите са между нас. Всичко, което не е в съгласие с това, което казвам, е далеч от нас. Когато двама млади седнат в гората и се любуват, целият свят е хубав за тях. Те обещават, че ще живеят според законите на Бога. Като ги види баща им, набие ги. На другия ден те пак се срещат; герои са те. Аз не говоря за вашите целувки, които са сенки на живота. Аз говоря за такава целувка, в която умът и сърцето се съединяват; после духът и душата се съединяват. Най-после иде Бог и дава своето съгласие. Тогава цялото небе се радва. Сега момата не дава на момъка да я целуне, докато не й обещае нещо. Щом обещае да й купи рокля, златен часовник, обувки, тя казва: Можеш да ме целунеш. Това не е Божествена целувка. Целият свят страда от такива целувки. Така не се живее.
Христос казва: „Аз съм добрият пастир.” Обърнете се всички към добрия пастир, към Бога. Така ще се образува една велика бойна канара, от нищо несъкрушима. Казано е: „Ще изпратя Духа си.” Тогава хиляди реки ще потекат. Това значи, хиляди духовни хора ще служат на Бога. Ето защо, като се върнете по домовете си, обещайте пред себе си, че ще служите на Бога. Кажеш ли веднъж, ще издържаш – никаква измяна не се позволява. – Слаб човек съм. – Аз не вярвам в слаби хора. Който служи на Бога, не може да бъде слаб. Живият Господ ще заговори. Хиляди хора ще започнат да се стичат отвсякъде. Учени, философи, професори, лекари ще изменят убежденията си и ще започнат да се смекчават.
Какво представя сегашният свят? – Замръзнало езеро, върху което се пързалят хиляди хора. Други стоят настрана и наблюдават. След малко слънцето изгрява, и ледът започва да се топи. Става катастрофа. Пързалящите започват да се давят, викат за помощ. Ония, които стоят настрана, благодарят, че са вън от опасността. Иде Божествената вълна, която ще разтопи човешките езера; от тях помен няма да остане. Ти вече няма да бъдеш лед, но ще се превърнеш на чист извор, който ще тече по целия свят, да разнася новото учение. Ако българите приемат това, което Бог казва, в три години най-много. България ще се поправи. Да не остане помен от критика. Мъжът да престане да говори против жена си, жената против мъжа си; ученици против учители, учители против ученици; слуги против господари и обратно - господари против слуги. Ако приложите така учението, ще опитате думите ми. Жив е Господ. От кого очакваме ние? На великите сили ли? Толстой казваше в Русия, да се обърнат към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако и вие не ме послушате, България няма да пострада? Когато се върна на небето при Господа, ще Му разкажа цялата истина. Да възлюбим Господа, Който е бил всякога добър към нас. Да Му дадем място в себе си. Да дойде Царството Божие в нас!
Желая, във всяко семейство, отвън и отвътре, да царува мир и любов, радост и веселие. Ще кажете, че новото учение е секта. – Не е секта, защото изисква от всички да бъдем едновременно и религиозни, и духовни, и Божествени хора. Да сме готови да се жертваме за Господа. Да бъдем всички добри овце и добри пастири.
Често хората се обиждат за нищо и никакво, делят се не партии. Аз не признавам никакво деление. Светът принадлежи на живия Господ. Всички можем да се ползуваме еднакво от него. Ако изложиш гърба си на слънцето, ще се ползуваш от неговите лъчи. Излезте всички вън, да се греете на Божествената светлина, да придобиете сила и да възкръснете. Може да си болен от туберкулоза в последния период, но ако приемеш учението, ще станеш от леглото и ще оздравееш. Всеки човек е призван да служи на Бога. Ако не изпълни призванието си, ще заболее от някаква болест. Оня, който се отказва да служи на Господа, няма да остане жив. Няма да остане гъсеница в света. Аз не говоря за ония гъсеници, които се въдят по дърветата. Аз говоря за гъсениците в нашия ум, в нашето сърце – помен няма да остане от тях. Страшни са те. Яви ли се такава гъсеница в моя ум, аз започвам да я убеждавам, да слезе от моето дърво. Аз съм от миролюбивите хора, готов съм да й дам всичко, каквото й е нужно, но да ме освободи. Ще знаете, че каквато поискате в името на любовта, ще ви се даде.
В Англия, в един голям град, живял един прочут апаш. Една вечер той влязъл в дома на един милиардер, голям скъперник, с намерение да го обере. Милиардерът се прибрал в стаята си, заключил се и, като мислел, че е сам, започнал да брои парите си и да им се радва. В тоя момент апашът, който бил скрит под масата, излязъл срещу богаташа с револвер в ръка. Последният го погледнал и веднага казал: Вземи, колкото пари искаш. Ще кажете, че милиардерът бил много щедър. Така всички хора са щедри. Щеше ли той да даде пари на апаша, ако не беше видял револвера? Трябваше ли апашът да се крие под масата му?
Какво изисква новото учение от вас? – Да бъдете верни на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Не мислете, че сте слаби. Бъдете слаби за греха и за злото в света. Ако ви накарат да извършите някакво престъпление, кажете: Слаб съм, не мога да направя това. Бъдете силни за доброто, слаби за злото. Ако някой върви в обратна посока, нека обърне страницата на своята книга и тури нов знаменател.
Сега аз искам да изгладя малко нещата, да ги приемете свободно, и то само онова, което подхожда на вашия ум и на вашето сърце. Бъдете абсолютно свободни, да приемате нещата по вътрешно разположение и дух.
Често обикалям София, да видя, какво правят хората и какво мислят. Така правел един от турските султани. Той се преобличал, дегизирал се и така се движел по улиците, да види, какво правят неговите поданици. И аз слушам, как хората искат да се освободят от гъсениците в своите умове. Казвам: Ние ще изпратим силни дъждове, от които няма да остане нито една гъсеница. – Какво да се прави с затворите? – Ще станат големи земетресения, от които няма да остане нито един затвор – Какво ще стане с църквите? – Коренно ще се изменят. Това са фигури, конто помагат за изразяване на мисълта. Като говоря за земетресенията, имам пред вид коренните промени, които ще станат в човешките умове. Всички стари идеи ще изчезнат.
Добрият пастир – Христос, иде вече в света. Той ще бъде на бял кон. Ще посети България, всички управляващи, всички учреждения, всички благотворителни дружества. Той ще посети всички църкви, всички домове, да види, как живеят хората. Дето намери стари, идеи и убеждения, стар живот, ще каже: Бъдещето не търпи нищо старо. Моето царство е на новото учение. Бог иска да знае, готови ли сте да Му служите с любов и мъдрост. Който е готов, ще мине отдясно; който не е готов, ще мине отляво. Хората на новата култура са хора на шестата раса, светещи хора. Разликата между старите и новите хора ще бъде такава, каквато е днес разликата между млекопитаещите и човека. Хората на старата култура ще останат на мястото на млекопитаещите, да опитат тяхното положение. Светещите хора ще им покажат, как трябва да живеят.
„Да не се смущава сърцето ви.” И аз казвам: Не се смущавайте. В света ще станат чудни неща. Не казвам да вярвате, но сами ще ги проверите. Един ден като видите всичко, което става, ще кажете: Наистина, каквото Бог е казал, то става/ Не ви казвам да затворите магазините си, да напуснете мъжете и жените си, но да работите честно и с любов. Разработвайте добре земята, да няма бедни хора в България. Всички трябва да работят. Свещениците трябва да излязат от църквите с хоругвите и да покажат на хората, как трябва да се работи. Живият Господ казва, че светът не се нуждае от сегашните молитви на хората. Той казва, че молитвата трябва да излиза от сърцата. Вие не знаете, каква промяна може да стане с вас Каквото става с гъсеницата, това ще стане и с вас Като наблюдавате, какви промени стават във вас, вие ще се уверите в моите думи. Каквото стане, ще бъде за ваше благословение. Днес родителите не са доволни от децата си, но и децата не са доволни от родителите си. Главите на сегашните майки и бащи са побелели от доброто на своите деца. Сърцата и душите на хората трябва да побеляват, а не косите им. Вътрешна белота е нужна на човека. Белият цвят е символ на доброто. Христос казва: „Аз съм добрият пастир.” Всички сте срещали тоя пастир. Не мислете, че сега за пръв път ще Го срещнете. От хиляди години сте Го срещали. – Кога се познават хората? – Когато се обичат. Като не обичаш някого, не го познаваш. Обикни човека, както трябва, и ще видиш, че в неговата душа, в неговия ум и в неговото сърце се крие нещо велико. Ако не обичаш, както трябва, днес ще се очароваш от някого, на другия ден ще се разочароваш. Имаш една приятелка, за която казваш: Чудно нещо, какво стана с нея, че се измени толкова ! Аз мислех, че е добра, а то не излезе така. Цяла нощ не можеш да спиш, недоволна си от нея. Сутринта те питат, как си. Казваш: Добре съм. – Не говориш истината. Защо не кажеш, че си разочарована от приятелката си? Защо не я срещнеш, да се извиниш за лошите чувства към нея?
Някои хора имат към мене неприязнени чувства, но аз ще им се отплатя с любов. Не само на тях, но на всички българи ще се отплатя според великия Божи закон – законът на любовта. Даром съм взел, даром ще дам. Обърнете се към изток, дето е вашият ум и вашето сърце. Хвалете живия Господ, Който ви е пратил в красивата долина на живота. Радвайте се на живия Господ. Обърнете се към живия Господ. Това ще бъде моята голяма радост. Това ще бъде и радостта на живия Господ, Когото вие търсите.
Неделни Беседи, 18.01.1920 Неделя, София
проверка и редакция: Общество Бяло Братство
|