Като го видя Петър, каза Исусу “Господи, а този що?” (Йоана 21:21)
Дух и материя са двата полюса на човешкото битие. Под „дух” се разбира вечното, безсмъртното, а под „материя” – преходното, променливото. Човек неизбежно минава през живота на материята и живота на духа. във временния живот, т.е. в живота на материята, съществуват всички философски теории, всички противоречия и заблуждения. Противоречията водят към истината, но истината не е в тях. Който обича истината и живее в нея, той не се измъчва, не измъчва и другите; той не работи за пари. Който проповядва, че културата може да дойде чрез убийства, насилие и грабеж, е на крив път. Който е готов да убие своя ближен и да мисли, че с това внася свобода, той е на крив път. Той и себе си заблуждава, и окръжаващите. Мъже и жени, които се изнудват едни други, са на крив път. За такива хора Христос казва, че са лъжци и разбойници. Съвременните хора на XX в., наречени културни хора, си служат с една истина, която е милиони пъти далеч от действителната, от същинската истина, наречена Божествена. Изчислено е, че земята се намира на 92 – 93 милиона мили далеч от Слънцето. Такава част представя човешката истина от истината на слънчевите жители.
Питам сегашните хора: Трябва ли да им се проповядва истината? Трябва ли да им се говори за Бога? Някои хора приемат, че Бог съществува, и Го проповядват. Други Го отричат. Обаче, и едните, и другите работят за пари. Това значи, че всички разбират истината от свое лично гледище. Докато стомахът е задоволен, животът ви е лек и приятен, и работите ви вървят добре; вие мислите, че навсякъде има ред и порядък. Щом се разстрои стомахът, и работите ви остават назад, казвате, че хората са лоши, обществото не се развива правилно; навсякъде виждате пълен безпорядък. Това е философията на човешкия стомах, но тя не разрешава въпросите на живота. Даже нашата слънчева система не е в състояние да разреши всички въпроси. – Защо? – Тя е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето. Ако нашето слънце е само уд от тая всемирна система, с милиони слънца, какво може да разреши един малък уд от Великия Божествен организъм? Това велико космично слънце наричам „душа на вселената”. Силата му е сто милиона пъти по-голяма от тая на нашето слънце. Нашето слънце иждивява само за земята енергия, равна на тая, която развиват 545 милиарда машини, всяка от които развива по 400 конски сили. Изчислете, колко струва енергията, която слънцето изпраща на земята. За оня, който вижда разумността в природата, не може да става въпрос, съществува ли Бог, или не. Достатъчно е да проучи земята, слънцето, енергията, която то отделя, за да схване отчасти величието на космоса. Въпреки това, аз считам за светотатство да се разисква въпроса за съществуването на Бога.
Според мене, и оня, който вярва в съществуването на Бога, и оня, който Го отрича, и двамата не са истински разумни хора. И който Го отрича, вярва наполовина; и който Го признава, наполовина не вярва. Двамата заедно съставят едно цяло, т. е. двете полушария. Вярващият е светлото полушарие, а безверникът – тъмното. Първият е обърнат с лицето си към Бога, а вторият – с гърба си. – Защо съществуват вярващи и безверници? – Поради въртенето на земята около своята ос. Така се създава ден и нощ в природата, ден и нощ в човешкото съзнание. Ще кажете, че това са парадоксални твърдения. Светът е пълен с парадокси. Питам: Защо човек има две очи, а не три? Защо има една уста, а не две? Защо има един стомах, а не два? Ще кажете, че така е по-добре, отколкото, ако би имал три очи, две усти, два стомаха. Особено днес вие намирате храна едва за една уста и един стомах, а какво би било, ако трябваше да задоволите две усти и два стомаха? Как мислите, по колко очи, усти и стомаси имат жителите на другите слънчеви системи? Дали и те са като хората на земята или другояче устроени? Според някои учени, съществуват особен род инфузории, които имат много стомаси, повече от сто. Дали е доказано това твърдение, не се знае, но приемаме, че е така.
Хората, изобщо, страдат от недоказани твърдения. Единственото реално нещо за човека е, че живее, че страда и се радва. Вън от това, дали съществува Бог, или не, не е доказано. Тоя въпрос не се доказва по външен път Той не се нуждае от доказателства. Смешно е мравките да доказват, дали съществувам аз, или не. По отношение съществуването на Бога, човешката философия е мравешка. Дали е вън от църквата, или в църквата, мравката не може да реши въпроса, има ли Бог или няма Когато хората престанат да спорят, има ли Бог, или не тогава светът ще се оправи. Има философи, които са до-казали тоя въпрос само с помръдването на устата си. Достатъчно е само да отворят и затворят устата си, за да убедят хората в съществуването на Бога. Ако всички философи със сигурност могат да докажат, или отрекат съществуването на Бога, те би трябвало да оправят света. Понеже и до днес нито едните, нито другите можаха да оправят света, казвам, че тяхната философия е фиктивна. Ако отидеш при някой вярващ за някаква услуга, и той не иска да ти услужи, какво струва неговата вяра? В тоя случай, разликата между вярващия и безверника е само в надписа, но не и в съдържанието. Като се отвори главата на единия и на другия, колко може да се плати за техните глави?
Първата работа на човека е да се освободи от всички лъжливи учения на миналото и сам да се убеди, по вътрешен път, че Бог съществува. Ония, които доказват съществуването на Бога на думи, приличат на майката и на бащата, които искат да убедят дъщеря си, че някога ще се влюби и ще се ожени. С това майката иска да я убеди, че нейният възлюбен съществува някъде. Истината не се нуждае от доказателства.
Петър запита Христа: „Господи, а този що?” С други думи казано: Какво ще прави тоя? – Той ще философства цели три хиляди години върху въпроса, съществува ли Бог, възкръснал ли е Христос, кое общество е най-добро, коя църква е най-права, как ще се спаси светът. Едно е интересно в сегашния свят: хората разискват върху много въпроси, но не и върху самата истина. Съвременните християни са подобни на литературните критици, които са готови всеки момент да критикуват някоя книга, току що излязла от печат. Светът е пълен с критици, които постоянно прелистват Божествената книга, да видят, дали подлогът и сказуемото са поставени на място. Коя е мярката, с която определяш тия неща? Отиваш при един банкер, искаш му хиляда лева на заем. Ако ти услужи, казваш, че е добър човек. Отиваш някъде на гости и те приемат добре. Ти казваш, че тия хора са добри. Това е философията на пълния и на празния стомах. Това не е оная истинска, абсолютна мярка. Днес мериш по един начин, утре – по друг, според стомаха си. Значи, ако си здрав и те нахраня, добър човек съм. Ако си болен, със слаб стомах, и не те нахраня, лош съм. Не всякога даването е добро; и не всякога лишаването от известно благо е зло. Ще кажете, че болният се нуждае от лекар. Така е, но когато друг му е причинил болестта. Скарал си се с някого, стрелял си го, а после търсиш лекар. И в тоя случай лекарят е нужен, но сбиването и скарването между двама приятели може да се избегне. В който ден престанеш да се биеш, болестите изчезват, и хората не се нуждаят вече от лекари, от различни лекарски прибори и инструменти.
Мнозина казват, че се нуждаят от учители. – Ако се раждате, имате нужда от учители. Новороденото дете постоянно учи, възприема знание – вратата му остава отворена. Ако не се раждате, нямате нужда от учители. – Ние се нуждаем от свещеници и проповедници. Защо се нуждаем? – Защото не сте просветени. Ако бяхте просветени, щяхте ли да се нуждаете от проповедници? Следователно, учители, свещеници, проповедници и лекари са нужни там, дето има невежество, смърт, раждане и болести. Човек, на когото кракът е изкълчен, не трябва да се заблуждава. – Какво да се прави с него? – Намести крака му и остави го да заздравее. – Какво ще стане със света? – Не се грижи за света. Ако мравката престане да третира въпроса за моето съществуване, мислите ли, че аз ще престана да съществувам? Има кой да се грижи за света. Оня, Който го е създал, има грижа за него. Важно е, че хората мислят за Бога само като за понятие, което съществува в човешкия ум. Така мислят и мравките за мене, но, както тяхното съществуване не зависи от моето, така и моето не зависи от тяхното. Да мислите обратното, това е лъжа. Под „лъжа” аз разбирам истина без съдържание и смисъл. Всяко празно шише е лъжа. То е обвивка, в която може да се вложи съдържание и смисъл.
„А този що? Какво ще прави той?” Тоя въпрос се отнася до Йоана. Богословите и до днес се интересуват от въпроса, какво е искал да каже Христос в тоя стих. И до днес се тълкуват думите на Христа, пишат се големи томове, но светът и без тия томове ще се оправи. Казват някои, че Христос обичал Петър и Йоан. Какво се разбира под „любов и обич”? Любовта означава закон на самопожертване, т. е. движение, пътуване на далечни места. Под „обич” се разбира щедрост, т. е. движение с по-малка сила от това на любовта. При любовта ти носиш материал за градеж от далечни разстояния, а при обичта градиш. Под „дух” разбирам проява на сила, затова казваме, че духът крепи света. И строят се крепки чрез сила, но не чрез насилие, както мнозина разбират. Някой престъпва законите, и законът го наказва с затвор или със смърт. – Право ли е това? Питам: Право ли е да обесиш мравката, че не вярва в моето съществуване? Ако е за бесене, трябва да се бесят и вярващите, и безверниците, да останат само истински правоверните, които имат една мярка и гледат на живота като на велика проява на Битието. Когато аз живея, когато чувствам и страдам, зная, че заедно с мене живеят, чувстват и страдат още много същества. Ще кажете, че страданията на мравката не са като моите. Как ще докажете това?
Представете си, че от земята до планетата Нептун, която е на грамадно разстояние от нас, е проточен един човек. Може ли да си представите, колко голям ще бъде той, с какви дълги пръсти? Окото ви не може да обхване големината на тоя човек. Вие ще пипате пръстите му, ще ги разглеждате, и всеки пръст ще бъде за вас нещо цяло, отделно от грамадното тяло на тоя човек. Щом е така, вие свободно ще режете пръст по пръст, без да подозирате, че цялото тяло страда. Помнете: В Битието всяко същество, колкото и да е малко, е част от Цялото. Следователно, когато малкото или частта страда, с нея заедно страда и Цялото. Като не знаят тоя закон, хората си причиняват сами на себе си страдания. Цялото човечество е общ организъм, затова всеки трябва да приложи своята дейност за благото на тоя организъм. Като не разбират това, хората спорят, преследват се, убиват се. Тия спорове не ме интересуват, но и не съм в сила да ги спра. Те имат отношение към ония, които влизат в тяхното течение. Ще кажете, че такава е Божията воля. Ако ти попаднеш между зъбците на воденичното колело, ще мислиш ли, че това е Божията воля? Божията воля не е в смъртта на човека. Това е волята на майстора, който правил воденичното колело. Хората създават строги закони и казват, че чрез тях се изявява Божията воля, затова следят за тяхното изпълнение. Да познаваме Бога и да вярваме в Него, това значи, да мислим и чувстваме като Него, да работим като Него. Това подразбира да носим силата на Бога в себе си и да изпълняваме Неговата воля.
Може ли човек да бъде силен като Бога? – Може. Тая сила се проявява, когато човек трябва да се въздържа от правене на зло. Ако намислиш да направиш едно зло, приложи Божията сила и спри желанието си към злото. Ако Бог никога не наказва и не върши зло, защо ти ще го вършиш? Бог говори на човека отвътре, съветва го, какво да прави и, ако не послуша, Той го остава свободен. Законът наказва човека. Въпреки това, човек си живее спокойно, мисли само за себе си, като същество, отделно от цялото, и гледа да се осигури добре. Светът е пълен с осигурителни дружества. Гробищата са пълни с осигурени хора. Като умре някой, близките му се заемат да го погребат, да го опеят и за всичко това плащат. За всичко мислят, но най-малко за това, де отива техният близък, ще живее ли и след смъртта. Колко души от вас са убедени в живота след смъртта? Повечето мислят, че като умрат, с тях всичко се свършва. – От колко хиляди години съществува учението за смъртта? – От грехопадението. Бог каза на първите човеци, че, ако ядат от плода на дървото за познаване на доброто и на злото, ще умрат. Те ще умрат за живота в рая, но ще живеят на земята. Като изправят погрешката си, ще се върнат отново в рая. В това отношение, смъртта представя материята, а животът – духа. Дух и материя са двата полюса на Битието. В материята се крие горивото на духа. Колкото по-гъста става материята, толкова по-големи безверници стават хората. Добре е понякога хората да не вярват в нещо, например, в злото. Трябва ли, да вярваш във всичко, което се пише във вестниците? Обаче хората вярват в това, в което не трябва да се вярва, затова казвам, че те страдат от много вяра. Вярваш, че след смъртта всичко се свършва. Наистина, свършват се противоречията, но не и самият живот. Като изплатиш дълговете си, свършват се безпокойствата. С това заедно престава и вярата в лъжата. След това човек започва да вярва в живота, в доброто и в благото на своя ближен. Той започва да щади живота на своя ближен, както и своя.
Може ли да се оправи обществото? Как ще с оправи то? Някои мислят, че болшевиците ще оправят света. Те ще го объркат, но няма да го оправят. Там дето има убиване и бесене, животът не може да се оправи. Болшевиците са незаконните деца на аристократите и царете. Това незаконно дете казва на баща си: Ти ме изостави, пусна ме в света да скитам, от всички гонен, хулен. Намерих те вече и ще ти отмъстя за злото, което ми направи. Днес турят ръка на собствеността, без да се замислят, какво всъщност е собственост, Собственост е само онова, което носим в себе си. На тая собственост никой не може да посегне. Земята не принадлежи на никого. Никой не може да я владее. Тя е условие, средство, общо достояние на всички. Тя е широка, просторна, може да задоволи и най-недоволните, но съзнание се иска от хората. Ако си недоволен от земята, подай заявление до Господа да те премести на друга планета – на Марс, на Юпитер, на Сатурн – дето желаеш. Той ще изпрати слугите си да те вземат от земята и пренесат, дето пожелаеш.
Петър запита Христа: „Господи, а този що? Господи, този какво ще прави?” Христос отговори; „Йоан е човекът на любовта. Негова е задачата на бъдещето.” Следователно, когато дойде денят, да разберем, какво трябва да правим, тогава ще дойде любовта. Жената пита мъжа си, какво да прави. Той й казва: Ще ме гледаш, ще готвиш добре, ще ме переш и, ако не изпълниш задълженията си към мене, ще те накажа. Така казват и на чиновниците и на свещениците: Всички ще работите и, ако направите едно опущение, ще бъдете наказани. На свещениците се заповядва да опяват умрели, да кръщават дена, да венчават младите. На владиците се казва да разглеждат дела на съпрузи, които не живеят добре, и да се произнасят, може ли да им се даде развод, или не. След това всички учители, чиновници, съдии, свещеници ще кажат: Господи, благодарим, че изпълнихме Твоята воля. Дали е Божията воля, или човешка воля, това е друг въпрос.
От стотици години българите викаха към Бога, да ги освободи от турското иго. Освободиха се от турците, попаднаха под друго робство. Едни отиват на фронта, други остават в тила, да помагат на първите. Тия, които са в тила, говорят за ужасите на войната, апелират към народа да подкрепят положението на войниците и с това мислят, че са изпълнили своя дълг. Войната се свършва, джобовете им се пълнят с пари, те спокойно въздъхват, като хора, които изпълнили дълга си, и казват: Христос възкресе! Отговарят им: Наистина възкресе! Но огорчения, обеднелият, като руския селянин, казва: „Есть деньги, Христос возкрес; нет денег, смертью смерть.” Христос не е само за руснака. Той е общ принцип, който прониква целия живот. Това не е за упрек, но изнасям истината така, както никой досега не я изнасял. На всеки човек се дава съответна част от истината, както на всяко растение – съответен лъч от светлината. Учените са правили опити със светлината и са успели да я разложат на седем цветни лъча, наречени слънчев спектър. Те са поставяли различни растения под действието на всеки един лъч, да видят, какво влияние оказват върху тях. Така те са дошли до интересни научни изводи. Едно е важно да се знае, че седемте цветни лъча не са самата светлина. Тя е нещо повече от цветните лъчи. Когато се намаляват вибрациите на светлината, тя се разлага на седем цветни лъча. Щом се повдигат и увеличават вибрациите на светлината, цветните лъчи изчезват. На същото основание, казвам: Хората се различават едни от други, защото минават през стъклена призма. Щом минат през събирателна леща, те се обединяват в едно цяло и започват да си приличат.
И тъй, животът е голяма призма, която пречупва светлината. Като дойде до призмата, светлината се пречупва и оцветява всеки човек различно. Хората са различни до смъртта си. Минат ли отвъд смъртта, те се обединяват и стават еднакви. Казвате, че зад смъртта няма живот. Питам: Преди да се е разложила, светлината не е ли съществувала? Преди смъртта, светлината имала ли е енергия? Имала е, разбира се. Защо тогава след смъртта да няма енергия? Енергията съществува преди и след смъртта на съществата. Да се говори за живот след смъртта, това значи, да се говори за продължаване на Божията дейност, като вечна и непреривна.
Когато Петър запита Христа за Йоана, какво ще прави на земята, Христос му отговори: „Не се смущавай, лъчите, които ще минат през Йоана, са лъчи на любовта – великият принцип на живота.” Питате: Какъв ще е бъдещият строй? Кой ще го донесе? – Гъсеницата не може да тури ред и порядък в живота, но като се превърне в пеперуда, тя ще има всички условия за развитие. Заблужденията на хората се дължат на това, че те гледат на света като на нещо неорганизирано и мислят, че трябва да въведат нов ред и порядък. Като видят една широка и голяма стая, веднага турят преграда в средата. Стаите стават две, а с това животът се усложнява. Дойде друг квартирант. И той намира, че стаите са големи. Туря друга преграда, на кръст. Стаите стават четири, а животът по-сложен. – Ние сме културни хора. – Културни сте, но постепенно намалявате стаите си. – Какво ще стане с нас? – Най-после ще влезете в безсмъртието на слънчевите лъчи. Като дойдете до това положение, няма да мислите, какво е мнението на хората за вас, но ще гледате да дадете добри плодове. Човек е плод на великото дърво на живота, затова всеки ден трябва да облагородява своите мисли и чувства, като храна на своя живот. Това се доказва на опит. Посадете една ябълка и вижте, какво ще излезе от нея. Тя може да даде само един плод, а може да даде и стотици ябълки – от вас зависи. Един декар може да даде толкова плод, колкото дават сто декара.
Любовта ражда изобилието. Ако работите с любов, ще имате плодове. Ако обработвам с любов един декар земя, ще изкарам толкова, колкото и от десет, и от сто декари. Ще кажете, че това е много казано, че имам високо мнение за себе си. Аз мисля за себе си така, както Господ мисли за мене. Когато работя земята, аз се обръщам към Господа с думите: Господи, помогни ми в работата, да покажеш на хората, че ако са с Тебе, ще изкарат много повече, отколкото ако очакват на себе си. Направете опит, за да се убедите в думите ми. Още днес може да направите опита и да видите резултата на своя опит. За мнозина е дошло време да се изменят и да заживеят добре. Не направят ли тоя опит, ще дойде някаква катастрофа да ги помете. За някои не е дошло още времето. Първите са в пашкула си вече и трябва да се превърнат в пеперуди. Вторите едва се завиват в пашкул. Те ще чакат времето на своето излюпване. Ще кажете, че спасяването на човека е в църквата. Спасяването на човека е в пашкула, който скоро ще се пробие. Спасяването на човека е в пеперудата. Ако си пеперуда, ще влезеш в мисълта на някой виден писател и ще извлечеш оттам сладки, вкусни сокове. Казват, че Свещеното Писание е живо слово. Ако е така, турете го на главата на болния и вижте, ще оздравее ли. – Не може да оздравее. – Значи, Свещеното Писание не е живо слово, но съдържанието му внася в човека жизнена енергия. Превърни тая енергия в живот, и болният ще се излекува. Постави ръката си върху главата на болния с всичкото си разположение и любов и виж, как ще се отрази на здравето му. Твоята любов и добро желание към болния ще се превърне в мощна, жизнена сила.
Христос казва на Петра: „Когато дойде Йоан в света, т. е. любовта, тогава хората ще се почувстват братя, и Царството Божие ще дойде на земята.” И тогава едни хора ще знаят повече, а други по-малко; едни ще бъдат по-богати, други по-бедни, но отношенията между тях ще бъдат братски. Богатството, знанието не са съществени неща, важни са отношенията. Всички народи се нуждаят от нова мисъл, от нова култура, която да ги преобрази, да премахне затворите и бесилките. Музика и песен трябва да цари в света. Земята трябва да се превърне в райска градина, и хората да пътуват безплатно от едно място на друго. Всеки ще работи, без да му се плаща. Това ще стане в далечното бъдеще. – Какво ще стане с нас? – Ако сте гъсеница, ще изядете листата на дърветата и ще ги развалите. Ако сте пеперуда, дето и да сте, в бедна или богата градина, ще смучете сок от цветята, без да ги разваляте.
Какво донесе Христос на човечеството? Той донесе едно учение на любов и свобода, да направи всички хора, вътрешно свободни. Това не значи, че искам да философствам пред вас, но говоря истината. Ако е въпрос за философстване, аз предпочитам простодушния, смирения и глупавия пред учения и философа. Глупавият има само едно верую. Той знае, че съществува Бог и повече не се интересува. Той знае, че Бог е всемъдър и всеблаг и не търси вината за лошото в никого, освен в себе си. Ученият, обаче, като се разболее, търси вината в яденето, в готвача, в слугите. Разположението и неразположението на човека се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Те са храната, която той употребява. Както усещате миризмата на лука в една къща, така чувствителният човек усеща миризмата на лошите мисли и чувства в един дом. – Може ли да се готви без лук? Трябва ли да не режем и пържим лука? Когато лукът се нареже на ситно и опражи, той губи своята магнетична сила. Ако сварите лука, без да го режете, той не люти. Рязането и праженето не лука е предисловие на готвенето. Готви без предисловие. Пиши и говори без предисловие.
Как трябва да четем книгите? Според мене, първо прочети книгата, а после предисловието. Ако проповядваш, изложи съдържанието на беседата без предисловие. То разкъсва целостта на проповедта. Предисловието е човешка работа. Защо ще коментираш, как Бог е създал света? Кажи кратко и просто: „Бог създаде света, за да се веселим и пеем. Той облече всички свои създания в различни костюми и ги изпрати на земята да живеят в мир и любов. Той не благоволява в тяхната смърт, в убийствата и бесенето.” Светът е широк, всички трябва да бъдат радостни и весели. За всички има място. Казвате: Това е моя собственост, никой няма право да бута тук. Бог навсякъде пише: „Яжте от всичко, колкото можете. Работете, но не се трудете. Трудете се, без да се мъчите.” След всичко това, казвате: Животът е тежък, трябва да се мъчим и трудим, да изплатим дълговете си. – Какви дългове имате? – Към народа си, към държавата, към близките си. Взели сме много пари на заем и трябва да ги върнем. – Щом съзнавате, че дължите, ще плащате. Аз не дължа на никого. Аз нямам никакво задължение към българския народ. – Защо дойде тогава в България? – Дойдох да ви попея, да ви посвиря и да ви кажа, че Бог създаде света, не както вие мислите. Вашите закони не са в съгласие с Божиите. Тъй, както живеете, това не е българщина, това не е човещина.
Едно време, когато тръгвах от слънцето за земята, запитах Господа, какво да кажа на българите. Той ми отговори: Ще им кажеш да бъдат добри, умни, честни и справедливи. Ако хората на стомаха спазят тия изисквания, ние, чрез своята артериална система, ще им изпращаме нужната енергия. Ако не живеят, както трябва, ние ще затворим крановете си и ще ги лишим от своята енергия. Това изискват слънчевите жители от вас. Това изисква Бог от вас. Сега всички се оплаквахте, че нямате плодородие. – Защо? – Защото не проявихте това, което се искаше от вас Тая година се отпуща голям кредит на България – ще има голямо плодородие. Ако българите бъдат добри, честни, умни и справедливи, изобилието ще е все по-голямо. Като казвам, че съм дошъл от слънцето, вие мислите, че това е мъчна работа. Едно се иска от вас: Да отворите очите си, т. е. да прогледате. Отвориш ли очите си, ти си вече на слънцето. Отваряй очите си за доброто и за любовта.
Някои от вас приличат на оная мома, която иска да се представи пред своя възлюбен за много скромна, и току затваря очите си и поглежда надолу. Не, отвори очите си, покажи се такава, каквато си. Нека твоят възлюбен те види в истинската красота, още отначало, че да не се изненадва после. Момата слуша съветите на майка си, да се представи пред възлюбения си много скромна. Като се ожени, тя се представя в истинския си вид. Едва сега той разбира причината за благородството и скромността й. Когато се срещнат мома и момък, не трябва да затварят очите си, но широко да ги отворят и да си кажат: Такива сме, каквито ни виждате. Защо ще се представяш по-благороден и честен, отколкото си? Момъкът излъгал десет моми, а говори за честност и чистота. Понякога и момата има такива грешки и се представя за чиста и почтена. Като се оженят, чудят се, защо им се раждат лоши и хилави деца. Пазете се от своите вътрешни недъзи, от слабостите на сърцето си, за да не обвинявате Господа за последствията.
Аз дойдох в България да кажа на българите истината, да им посоча правия път. И, вместо да ме послушат, те ме накичиха с различни епитети: лъжец, самозван пророк и др. Като се върна на слънцето, ще взема със себе си всички епитети, там ще напиша книга с бележки и впечатления от прекарването ми в България. От моята книга ще зависи бъдещето на България и на българския народ. Ако ме питате, кой съм всъщност, и какъв съм, покрай многото епитети, дадени от вас, казвам: Аз съм един екскурзиант. Може да питате и за Христа, кой беше и отде дойде. Това не е моя работа. Аз мога да говоря само за себе си. Казвате: Какъв е произходът на фамилията, в която дойде? – Фамилията ми е Дънов, но това е псевдоним. Бащата на моя дядо бил много як, здрав човек, като дъно. От тая дума произлиза прякорът Дънов. Дъно има и бъчвата, и реката, и морето – интересно е, за кое дъно се отнася. Навсякъде има дъно. Горко на оня, който няма дъно! Ето защо, когато ви наричат „Дъновисти”, ще знаете, че не сте мои последователи, но сте хора с дъно. След всичко това, трябва ли да ви наричат дъновисти? Аз не съм ви турил дъно. Думата „Дъновизъм” е прозвище. Ако се говори за чешма, желая тя да няма дъно. Ако се говори за човек, желая той да има не едно, не две, а много дъна. Горко на оня, на когото се запушат гърлото и червата! Отде ще влезе и излезе храната? Нещастен е оня, който има само по две дъна – в ума и в сърцето си. Едно от дъната на човека трябва да бъде плоско. Върху него Бог ще се проектира като светлина, да осветява човешките умове.
Петър запита Христа: „Господи, а този що?” Христос се разговаряше с Петър, който беше голям консерватор. Той искаше да дойде Царството Божие само за евреите. Петър казваше на Христа: „Господи, бъди предпазлив. Ти не си живял много време на земята, не познаваш хората.” Христос отблъсна неговите съвети. Така се произнасяше Петър и за Йоана, да не му се възлага сериозна работа, защото е млад. Христос му отговори: „Нека всеки човек се проявява свободно, както Бог го е създал. Ако си вълк, прояви вълчия си характер и кажи: Аз съм жесток човек. Който иска да живее с мене, ще бъде измъчван по всички правила на моето изкуство. Бъдете искрени към себе си и към другите, за да се прояви любовта чрез вас
Какво ще донесе любовта в света? – Тя ще донесе соковете на новата култура. Тя ще донесе материал, който да отговаря на новите форми, т. е. формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат хората? Те страдат поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях. Не страда ли целият организъм, когато някои мозъчни клетки се разрушават? Френологът, само с пипане, познава, какъв е човек: добър или лош, честен или не, философ или невежа. Достатъчно е да тури пръстите си върху някой мозъчен център, за да определи характера на човека. Ще кажете, че френолозите са опасни хора. Не са ли по-опасни тия, които бъркат в човешките умове, сърца и кесии? Опасен човек е оня, който изнудва съвестта на човека в името на Христа. Няма по-отвратително нещо от това, да се вършат престъпления в името на любовта. Да се вършат престъпления в името на Христа и на любовта, това значи, да обезверите хората.
Христос казва на Петра: „Петре, ти трябва да приемеш Йоана в себе си, т. е. трябва да възприемеш новото учение – учението на любовта.” – Как се възприема любовта? – Както се приема светлината и топлината. Отвори очите си и ще възприемеш светлината. Изложи гърби си на слънце и ще възприемеш топлината. Всеки ще възприеме от любовта толкова, колкото му е необходимо. Любовта, мъдростта и истината са за всички. Те не са привилегия за едного. Всеки писател е цвят, който цъфти през пролетта на живота. Всяка пчела има право да се ползува от нектара на тоя цвят. Всеки цвят трябва да ни радва, но желателно е той да върже и узрее. Важно е още плодът да не окапе. Ако плодът узрее, ще имаме един добър писател. Всеки учен, всеки писател, всеки духовник, от плодовете на които се раждат добри мисли и чувства, т. е. сладки сокове, са благословени. Те идат на земята да внесат добрите и светли мисли и чувства в хората. Иде време, когато сърцата на хората ще цъфнат, както растенията. Горко на оня, който не иска да цъфне! Той е осъден на смърт. Всеки трябва да желае да цъфне, да завърже, и плодът му да узрее.
Казвате: Еди-кой си философ тъй говори. – Оставете настрана, кой какво говори, но вижте, че слънцето изгря. Изложете гърба си на слънцето, да се ползувате от неговите лъчи. Без слънце на тоя свят не може. Велика идея е скрита в слънцето. Хора, които не обичат слънцето, не обичат и Бога. Ще възразите, че е казано да не се кланяш на слънцето, да не се кланяш на никакви идоли. Наистина, слънцето не иска нито да му се кланяш, нито да му служиш. То само дава и казва: Взимай от мене, колкото искаш. Как ще се отплатиш на великото? Някой велик човек ви дава изобилно, а вие искате да му се отплатите. Смешно е това! Той е дошъл на земята да дава, а вие трябва да прилагате това, което ви се дава.
Днес всички се интересуват, какво ще стане с България. Биете се за нея, наричате я свое отечество. Питам: След сто хиляди години де ще бъдете? Ще кажете, че гробищата ще бъдат вашето жилище. Какво нещо е гробът? Зародишът е затворен в яйцето като в гроб, но в тоя зародиш се крият условия за нов живот. Следователно, умирането на човека не е нищо друго, освен ликвидиране със старите условия, които спъват развитието му, и влизане в условия за нов живот. Гробът е яйцето, в което се крият новите условия, а смъртта е съдебният пристав, който обира човека и го освобождава от всичко непотребно. Като тръгвах за земята, чувах да се говори за хората – жителите на земята, че откакто слънцето съществува, те не са възприели слънчевите лъчи, както трябва. – Защо? – Липсва им нещо, мозъкът им още не е добре развит. Днес, откак телепатията си проби път, и хората възприемат мисли от далечни пространства, заедно с това те започнаха да използуват слънчевата енергия. Казвате: „Всяка коза за своя крак виси.” Това значи: Няма защо слънчевите жители да мислят за земните жители.
Христос искаше да каже на Петра, че Йоан, т. е. младите ще оправят света. Йоановците ще оправят света, а не Петровците. Ония, които се казват Петър, нека ме извинят, но аз изнасям истината, И аз съм Петър, но ще знаете, че бъдещето е на Йоановците. Йоан запита Христа: „Господи, кой ще те предаде?” Христос отговори: „Който най-малко ме обича.” Ония хора, които имат най-малко любов, най-малко истина, наричам предатели на човечеството. Ония, които са готови да се жертват за другите, които имат любов в сърцето си, наричам истински герои в света. Да умре човек, това значи, да придобие нови условия за живот. Това е учението на Йоана. Учението на Петра гласи: Като умра аз, с мене заедно целият свят умира.
Сега, като се върнете в домовете си, нека всеки измени името си. Сегашните имена няма да ви спасят. Когато православната църква подстригва някой монах, изменя името му. Той започва добре своя духовен живот, но с това спира. Той си живее пак по стар начин. Махнете старите надписи. Обърнете шишето надолу, да изтече старото съдържание – лъжливите философски учения, лъжливите мисли и желания, и приемете новото учение, което иде отгоре. Старите ви шишета ще се напълнят с ново съдържание – с знание от слънцето. Като обикнете слънцето, то ще ви заговори на такъв сладък език, какъвто никога не сте чували. Понякога то пече и изгаря, защото не го слушаме и не го обичаме.
Сегашните хора са крайно упорити, своенравни и консерватори. Като слушате да ви говоря, някои казват: Отде знаем, че и тук не ни залъгват? Ако искате да проверите истинността на моите думи, турете всичко на опит. Опитът разрешава въпросите.
Ще ви дам един пример за упоритостта на българина. В един манастир, при един игумен, живял един българин. Той прекарал в манастира цели 20 години като слуга. Един ден игуменът казал на българина: Иване, извади магарето навън, да не стои в обора. Иван извадил магарето, но го завел при игумена, а не както му заповядал. Игуменът се чудел, как да подейства на тоя упорит характер, да прави всичко, както му се заповядва. В тоя момент му дошла една светла мисъл: Да не се смущава от упорството на слугата си, но, каквото иска да му услужи, да го каже обратно. Един ден игуменът, Иван и магарето минавали през едно опасно място. За да предотврати някакво нещастие, игуменът казал на слугата: Иване, бутни магарето в пропастта. Той си мислел, че Иван ще направи обратното, както обикновено постъпвал. Обаче, тоя път Иван решил да изпълни желанието на господаря си буквално. Слугата отговорил: Господарю, никога не съм изпълнявал заповедта ти, както трябва, днес ще я изпълня. Бутнал магарето в пропастта, и то се убило.
Много от сегашните християни постъпват като слугата на игумена. Обаче, дойдете ли до новото учение, вие трябва да постъпвате правилно. Бъдете честни и искрени към себе си и знайте, че всяка лоша мисъл и лошо желание имат лоши последствия. Ще дойде ден, когато лошите мисли и желания ще ви доведат до такива резултати, които ще спрат вашето развитие. Те могат да ви доведат до слепота, до идиотизиране. Добрите мисли и желания водят към добри резултати. Затова Христос казва на Петра: „Дай простор на Йоана в сърцето си.”
Желая от днес всички да се подмладите, да дадете място на Йоана в сърцето си и да не питате повече Господа, дали ще възкръснете, или не. Всички можете да възкръснете, но не вярвате във възкресението и затова умирате. В това отношение, вие приличате на затворник, на когото често прилошава. Колкото пъти му прилошее и припадне, все го спасяват, докато дойде деня да го обесят – според присъдата му. Хората не подозират, че животът, който прекарват на земята, има голям смисъл, и живеят ден за ден. Вие трябва да живеете не само индивидуално, но и колективно, да съзнавате, защо сте дошли на земята. Само така съзнанието ви ще се пробуди, и животът ви ще се осмисли. Ето защо, желая в бъдеще да не се срещаме на земята, но вие да дойдете при мене, на слънцето, и да се убедите във верността на всичко това, което ви говоря. Слънцето е стомахът на слънчевата система. Там ще ви предложат богат обяд и, като се нахраните, ще решите, на слънцето ли ще останете, или ще отидете другаде, да работите и помагате на по-малките от вас.
Христос възкръсна, за да даде свободен билет на хората, всеки да пътува, дето иска. Така, именно, хората ще се освободят от връзките на лъжливите философски системи.
Да бъдеш свободен да любиш, това е новото учение. Любов, мъдрост и истина, в широк смисъл на думата, това е учението, което днес проповядвам на хората.
Неделни Беседи, 20.04.1919 Неделя, София
проверка и редакция: Общество Бяло Братство
|
