„Ако държите моитѣ заповѣди, ще прѣбѫдете въ любовьта ми, както съмъ азъ държалъ заповѣдитѣ на Отца си и прѣбѫдвамъ въ Неговата любовь.“(Ев. отъ Иоана, гл. 15, ст. 10)Христосъ поставя двѣ основни положения и казва: „Ако държите моитѣ заповѣди и прѣбѫдвате въ моята любовь, както азъ съмъ държалъ заповѣдитѣ на Отца си и прѣбѫдвамъ въ Неговата любовь.“ Въ първото прѣдложение думата „ако“ въ оригинала има друго значение, то не е условие. Въ сѫщото прѣдложение има двѣ положения: „ако държите“ и „прѣбѫдвате“, както азъ съмъ държалъ и прѣбѫдвамъ.
Думата „държа“ има отношение къмъ човѣшката воля. Да държимъ заповѣдитѣ, значи да ги изпълняваме, а заповѣдитѣ може да ги изпълняваме само чрѣзъ волята си. Слѣдователно ако човѣкъ не изпълнява заповѣдитѣ, не може да прѣбѫдва и въ любовьта. Послѣ Христосъ казва: „Не трѣбва само да държимъ заповѣдитѣ, но и да прѣбѫдваме въ Неговата любовь“, тъй както Той е държалъ заповѣдитѣ на Отца си и е прѣбѫдвалъ въ Неговата любовь. Тѣзи заповѣди, тѣ сѫ закони и въ обширна и въ тѣсна смисъль, всѣкога даватъ единъ и сѫщъ резултатъ. Външниятъ свѣтъ, който виждате, вашиятъ външенъ изразъ, това е едно съчетание на нѣщата, държи ви нѣкой. Ако вашата душа, вашиятъ духъ не биха държали вашитѣ рѫцѣ, крака, мозъкъ, дробове, стомахъ и др., какво би станало съ васъ? Слѣдователно духътъ ви трѣбва да държи всичко това въ редъ и порядъкъ. А при това вашата душа трѣбва да прѣбѫдва, т.е. да възприема храна, а това е вѫтрѣшенъ процесъ. Ти не можешъ да държишъ въздуха, но може да прѣбѫдвашъ въ него. Дишането, мисленето, чувствуването е прѣбѫдване, а всѣко дѣйствие въ свѣта е държане. Слѣдователно има нѣща въ свѣта, които сѫ зависими отъ нашата воля и други, които не сѫ зависими. Психолозитѣ наричатъ еднитѣ свободни, волеви дѣйствия, а другитѣ – ограничени, несвободни. За да си движимъ рѫката, крака, това зависи отъ нашата воля, но биенето на сърдцето, дишането, храносмилането не зависятъ отъ насъ.
Когато хората искатъ да ограничатъ любовьта, това значи, че не разбиратъ основния законъ: Любовьта спада къмъ свободнитѣ дѣйствия, трѣбва да се прѣбѫдва въ нея. Въ прѣбѫдването всѣки възприема, но и дава, има обмѣна. Въ държането на заповѣдитѣ има изпълнение, давание значи има, изразходване на енергия.
Може нѣкои отъ васъ да мислятъ, че този въпросъ е много отвлѣченъ. Самата мисъль, че е отвлѣченъ въпросътъ, може да го направи такъвъ. Когато нѣкой мисли, че не може да разбере единъ въпросъ, азъ това обяснявамъ логически така: ако затворимъ очитѣ си и кажемъ, че не може да виждаме, това невиждане зависи отъ нашата воля, да виждаме или не и когато човѣкъ има умъ и каже, че не разбира нѣщо, то значи той си е затворилъ очитѣ. Но въ думата „разбиране“ има процесъ на движение. Напримѣръ за да изучите една мѣстность, трѣбва да я пропѫтувате и тогава ще я разучите. Нѣкой въпросъ може да ви е тъменъ, но не казвайте, че не мога да го разбера, задайте си малко трудъ и той ще ви стане ясенъ.
Вие съврѣменнитѣ, културнитѣ хора на XX векъ, които сте хванали електричеството, турили сте го въ кѫщитѣ си, направили сте го да движи вашитѣ коли и като влѣзете въ кѫщи хванете ключа на електричеството, завъртите го и кажете: „Да бъде свѣтъ“, и става свѣтлина. Но ще кажете: „Само Господь може да направи това.“ Ако това не го правите вие сами, ще стоите въ тъмнина. Кажете: „Да бѫде свѣтлина въ моя умъ, въ моята душа.“ Затвори се въ една библиотека, вземи ключа на твоя умъ и започни да работишъ. Ще видишъ какъ въпросътъ ще ти стане ясенъ.
Човѣкъ не е дошълъ ученъ на свѣта. Ако искате да напишете въ ума си какво нѣщо е животътъ, вие може да напишете: „Животътъ е постояненъ трудъ, или постоянно мѫчение, или постоянно разочарование.“ Всички тѣзи нѣща трѣбва да бѫдатъ опрѣдѣлени. Ако животътъ е разочарование или мѫчение, трѣбва да се знае въ какво отношение е такъвъ. Казвашъ: „Азъ се мѫча.“ Въ какво отношение? – „На пара съмъ.“ На каква пара? – „Пекатъ ме.“ На какво? На скара ли, на фурна ли? Ако вашиятъ кракъ е сухъ, ако сѫ прѣкѫснати съобщенията съ главния мозъкъ, кракътъ ви може да се изгори, безъ да усѣтите нѣкаква болка. Слѣдователно страданията, мѫчнотиитѣ сѫ признакъ, че въ вашия животъ има една малка дисхармония и Богъ, природата ви казватъ: „Поправи тази грѣшка.“ Ако не можешъ да я поправишъ самъ, повикай лѣкарь. Но ще кажете: „Трѣбва да се плати.“ Ще платишъ. Разболѣлъ си се, викай лѣкарь. – „Но той иска пари.“ – Ще му дадешъ. „Ще викамъ лѣкарь, който взима по-евтино.“ Да, но затова и по-малко ще те лѣкува. Колкото повече взима, толкова по-добрѣ лѣкува. Зная лѣкари, които за една операция взиматъ хиляди лева. Не е въпросътъ въ многото, защото ако дадешъ 5 лева на нѣкой лѣкарь да ти оперира крака, той, като не си разбира добрѣ отъ работата, ще ти го отрѣже.
Всички съврѣменни хора страдатъ отъ това, че искатъ по единъ лесенъ начинъ да влѣзатъ въ Царството Божие и да придобиятъ лесно знания и казватъ: „Покажи ни лесния пѫть.“ Така никой нѣма да го намѣри. Който влѣзе въ живота, нека каже: „Дайте ми най-трудния пѫть.“ Азъ рекохъ: „Ето човѣкътъ, който ще се подигне.“ Нѣкои искатъ да влѣзатъ въ нѣкое общество и питатъ членоветѣ му: „Вие живѣете ли помежду си добрѣ, въ миръ и съгласие?“ – „Разбира се, това го знаятъ и пчелитѣ.“ – „Е, тогава ще влѣза въ вашето общество.“ Но това е една лъжлива философия въ основитѣ си. Не търсете лесния пѫть. Лесниятъ пѫть е хлъзгавъ пѫть. Божиятъ пѫть е труденъ. Може да ви покажа и най-лесния и най-трудния пѫть. Ако ви кача на нѣкоя планина и отъ тамъ спусна, веднага ще се хлъзнете, ще паднете безъ нѣкакво усилие. Но това не показва, че сте разрѣшили нѣкой труденъ въпросъ. Така се хлъзгатъ и дѣцата зимно врѣме съ шейнитѣ си. Христовото учение не е такова хлъзгание. То е обратното. Излѣзте да видите селянитѣ, какъ копаятъ царевицата съ своитѣ мотики и рала. Ето Христовия пѫть. Ще кажете: „Е, рало!“ Да, въ това рало има смисълъ. Въ ралото, въ двата вола, въ остена, въ всичко това има смисълъ, дълбокъ смисълъ. Какъвъ е той?
Ще ви дамъ едно обяснение и послѣ ще пристѫпя да говоря върху въпроса. Нѣкога българитѣ оратъ съ два вола, нѣкога – съ 4, съ 6, но принципътъ е все единъ и сѫщъ. Това сѫ сѫщитѣ положения: държа и прѣбѫдвамъ. Двата вола – това сѫ човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце. Ралото е човѣшкото тѣло или споредъ теософитѣ, окултиститѣ, двата вола сѫ жизненото тѣло на човѣка, чрѣзъ което се прѣдава енергията. На това рало отдолу има единъ емижъ и едно черясло. Емижътъ прѣдставлява едната страна отъ човѣшката воля, а черяслото – самата воля. Остенътъ, съ който бодатъ воловетѣ, показва закона: щомъ се поспратъ воловетѣ, трѣбва да се побутнатъ и споредъ закона се разбира: „Дръжте.“ Има и една бразда. Тя показва, че вие нѣкой пѫть се спирате въ живота и мислите, че сте свободни, а всѫщность всички сте впрегнати, по двама, по трима, по четирима. Нѣкой пѫть ви разпрѣгатъ. Кога? – Когато каже господарьтъ. Ще си починете за малко и послѣ пакъ на работа. Това е въ дѣйствителность животътъ. Но вие ще кажете: „Това сѫ волове.“ Азъ бихъ попиталъ ученитѣ какво положение заематъ тѣзи волове въ свѣта? Мислите ли, че душитѣ на тѣзи два вола сѫ по-малко интелигентни отъ човѣшката душа?
За да ви уясня това, ще прѣдставя една картина съ житното зърно. Допуснете, че имате три житни зрънца. Едното отъ тѣхъ прѣдставлява човѣка, а другитѣ двѣ – двата вола. Поставете едното житно зрънце при благоприятни условия, то слѣдъ нѣколко години ще се наплоди и ще заеме цѣлата земя. Другитѣ двѣ зрънца не сѫ били при такива благоприятни условия и не сѫ могли нито да се развиятъ, нито да се размножатъ. Но това не ви дава право да мислите, че въ душата на тѣзи зрънца нѣма нищо. Напротивъ, тѣ иматъ сѫщото, само че непроявено. Единъ день Господь ще даде и на тѣхъ условия да се развиятъ и отъ тѣхъ може да излѣзатъ и гении и философи. Тѣ обработватъ земята и извършватъ основния законъ. Отъ окултно гледище въпросътъ стои така.
Сега да дойдемъ до положението на тѣзи два вола и се ограничимъ въ тѣлото си. Всѣки день ти си заставенъ да седнешъ три пѫти на трапезата и искашъ-не искашъ да дъвчешъ. И какво дъвкане! Хубаво ще дъвчешъ, ще изпълнявашъ работа не за себе си. Нѣкой казва: „Колко ми е приятно, че днесъ ядохъ.“ Тази работа е сѫщата, както когато на нѣкой конь дадатъ една торба зобъ и той казва: „Колко е приятно!“ Но азъ рекохъ, това не е за тебе, това е за орането, което си свършилъ. Така е и съ насъ. Единъ день прѣстанемъ да работимъ и господарьтъ казва, че ще ни уволни, а ние плачемъ, защото сме привикнали на всичко това. Съврѣменнитѣ хора по своя навикъ приличатъ на онзи градинарски конь, който въ продължение на 30 години въртѣлъ едно колело и изваждалъ вода за господаря си. Господарьть му билъ богатъ и затова, като остарѣлъ коньтъ му, той го пусналъ на свобода въ ливадитѣ и казалъ: „Пенсионирал се.“ Но коньтъ по обикновеному на едно и сѫщо врѣме дохождалъ около колелото, започвалъ да го върти и изваждалъ вода по навикъ. Не могълъ да се откаже отъ навика си.
Христосъ прѣдставлява тази работа въ малко по-другъ, по-приятенъ видъ. Той казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Кои заповѣди? Тѣзи, които могатъ да направятъ човѣшкия животъ щастливъ и смисленъ. Нѣкои казватъ: „Ние сме чели тѣзи заповѣди“. Питамъ тогава: държите ли ги, става ли вашиятъ животъ по-смисленъ? – Не. Значи не сте ги разбрали. Христосъ казва: „Слѣдъ това вие ще прѣбѫдвате въ моята любовь.“ Ще приложите този законъ другояче. Злѣ ли ще бѫде на жена да прѣбѫдва въ заповѣдитѣ на своя мѫжъ, а мѫжътъ – въ заповѣдитѣ на своя Богъ и Неговата Любовь? Защо се развалятъ днесъ сѣмейства? Жената казва: „Заради тебе азъ ще прѣбѫдвамъ въ любовьта ти и ще държа заповѣдитѣ ти, но ти готовъ ли си да изпълнявашъ волята на Бога, на Баща си?“ Обаче този мѫжъ разваля отношенията си къмъ Бога, започва да пие, прѣкарва въ кръчмитѣ, не се връща и тогава жената казва: „Съ този мѫжъ не може повече да се живѣе“, и тя разваля отношенията съ мѫжа си. Когато мѫжътъ каже на жената: „Ти ще прѣбѫдвашъ ли въ моята любовь“, жената трѣбва да отговори: „ще прѣбѫдвамъ, ако ти прѣбѫдвашъ въ волята Божия.“ Ако мѫжътъ не изпълнява волята Божия и жената не трѣбва да изпълнява неговитѣ заповѣди и да не прѣбѫдва въ неговата любовь, но ако той изпълнява волята Божия, а тя не прѣбѫдва въ неговата любовь, тя е отговорна за своитѣ отношения. Това е, което Христосъ казваше на своитѣ ученици.
Ще кажете: „Каква е тази философия, какъ може да прѣбѫдвашъ?“ Ще ви дамъ единъ примѣръ за пояснение на тази идея. Често ние съ своитѣ неразбирания разваляме живота си. Въ варненско, въ едно село Николаевка, жената на единъ тамошенъ попъ прѣди Спасовъ день измазала кѫщата си (и гледала всичко рано да си свърши), за да може на Спасовъ день рано сутриньта да отиде на църква. Въ нейно отсѫствие момченцето и – десеть годишно, си устроило забавление. То често гледало какъ вършеятъ на хармана и сега, като останало само, взело всичкитѣ мисирки, които имали, разсипало царевица изъ стаята и започнало да вършее съ тѣхъ. Жени, които минали покрай кѫщата, чули тази голѣма гюрултия и казали на майката: „Въ вашата кѫща се чува голѣмъ шумъ отъ мисирки.“ Дѣтето, като вижда, че майката се връща, избѣгва. А какво е било положението на майката вие може да разберете. Така и вие много пѫти въ живота постѫпвате. Майкитѣ ви току-що измажатъ кѫщитѣ и отидатъ на църква, а вие вкарвате мисиркитѣ въ стаята и казвате: „Свобода, свобода!“ Това сѫ дѣтински разсѫждения, дѣтински схващания. Азъ виждамъ какъ дѣцата вкарватъ тѣзи голѣми пуяци изъ стаитѣ, но тѣ не сѫ за стаитѣ. Нѣкога вие имате една прѣкрасна мисъль, чувствувате се като че ли сте на небето, дойдатъ вашитѣ синове, вкаратъ пуяцитѣ изъ стаитѣ и ви развалятъ хубавото настроение, хубавитѣ дни, отиде, изчезна Спасовъ день. Когато майкитѣ излизатъ навънъ, трѣбва да затварятъ стаята съ деветь куфара, за да не влизатъ синоветѣ съ пуяцитѣ. Не е виноватъ за това нѣщо синътъ, защото той намира отворено и започва да прави опити въ кѫщата на майка си съ царевици и мисирки.
Христосъ казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Думата „държа“ се отнася до човѣшката воля. Никога не казвайте: „Не мога, това нѣщо ми е тъмно.“ Може да не разбирате, може да сте слаби, това не е спънка. Ще каже[те] за ваше оправдание: „Не му е дошло врѣмето, условия нѣма, баща ми и майка ми ми прѣпятствуватъ, имамъ много спънки.“ Всички тѣзи нѣща ги турете на заденъ планъ и знайте, че нито баща ви, нито майка ви, нито обществото, нито условията сѫ спънки. Въ свѣта ние сами се спъваме. Когато Господь постави хората въ рая при най-благоприятни условия, кой ги спъна? – Тѣ сами, тѣхнитѣ пожелания. Слѣдователно ние не можемъ да прѣцѣнимъ нашитѣ пожелания, дали сѫ потрѣбни или не.
Напримѣръ единъ милионеръ отъ Америка се развелъ съ жена си по много проста причина. Жена му много обичала да харчи и единъ день отишла въ Парижъ и накупила толкова много нѣща, че търговцитѣ прѣдставили на мѫжа и единъ чекъ за изплащане. Той се уплашилъ, че ще го съсипе и рѣшилъ да и даде една сума отъ 30 милиона лева и единъ палатъ отъ 15 милиона лева, за да се разведе и освободи отъ нея. Така и Господь ще направи съ насъ. Когато ние много харчимъ, Господь ще ви даде 45 милиона лева, за да се освободи отъ насъ. Такива хора вие ги наричате щастливи, а азъ ги наричамъ разведени отъ Господа. Ако речете да търсите кѫдѣ ставатъ прѣстѫпленията, ще ги намѣрите все между такива хора. Тѣзи прѣстѫпления произлизатъ отъ факта, че тѣзи хора не държатъ никакви закони. За да се избавимъ отъ прѣстѫпления, трѣбва да държимъ извѣстни заповѣди, да прѣбѫдваме вѫтрѣ въ любовьта. Първото нѣщо, което трѣбва да правите като ставате сутринь, е да си зададете слѣднитѣ въпроси, първо: държа ли заповѣдитѣ на мѫжа си? Второ: мѫжъ ми държи ли заповѣдитѣ на Господа? Трето: азъ прѣбѫдвамъ ли въ любовьта на мѫжа си и четвърто: прѣбѫдва ли мѫжа ми въ любовьта на Господа? Рѣшите ли тѣзи въпроси, цѣлиятъ день ще прѣмине въ миръ и спокойствие и ще имате благословение.
Голѣмата лакомия въ живота ражда у всички хора голѣми нещастия. Разправяше ми единъ господинъ, който ходилъ на ловъ въ Стара планина, какъ наблюдавалъ какво правила една мечка съ петтѣ си мечета. Около рѣката тази мечка намѣрила една голѣма плоча, бъркала съ рѫцѣтѣ си вѫтрѣ и изваждала раци за мечетата. Едно отъ мечетата постоянно следѣло майка си и колкото рачета изваждала, то ги веднага изяждало. Тя му ударила толкова силенъ шамаръ, че то се търкулило на земята. Мечката продължила пѫтя си, но вижда, че мечето не идва, затова се върнала при него и видѣла, че било мъртво. Взела го у себе си, люляла го, но не могла да го съживи. Мечетата трѣбва да знаятъ какъ да се хранятъ, а вие трѣбва да знаете какъ да удряте плѣсници.
Христосъ казва: „Ако искате да избѣгнете всички нещастия, ако искате да имате една калена воля, умъ и сърдце, трѣбва да държите моитѣ заповѣди, тъй както азъ държа заповѣдитѣ на Отца си и да прѣбѫдвате въ мене, тъй както азъ прѣбѫдвамъ въ любовьта на Бога. Това ме прави великъ, Онзи, Който живѣе въ мене, Той е великъ.“ Когато Господь влезе у насъ да живѣе съ своитѣ заповѣди и любовь, Той ще ни направи велики и мощни. Когато рекохъ, че всичко е възможно, подразбирамъ този Божественъ законъ, да държимъ заповѣдитѣ Му и да прѣбѫдваме въ Неговата любовь. Нѣкои отъ васъ може да запитатъ: „Какъ ще познаемъ дали държимъ Божиитѣ заповѣди?“ Ако държите Божиитѣ заповѣди, вашиятъ умъ ще бѫде ясенъ и положителенъ. Това е едно правило.
Всички, които ме слушате, направете слѣдния психически опитъ. Въ миналата бесѣда ви казахъ, отъ сега нататъкъ да имате прѣдъ видъ всѣкога думитѣ: повѣрвай, опитай и вижъ. Едно врѣме е било това, когато повече се е вѣрвало, безъ да се провѣрявать нѣщата, а днесъ трѣбва всичко да се провѣрява. Имате извѣстни мѫчни въпроси. Най-първо турете въ себе си мисъльта, че може да разрѣшите тѣзи въпроси, спрете се спокойно, чакайте разрѣшението имъ, като ще си вършите другата работа, но да бѫдете спокойни. Мислете 5, 10, 15, 20 часа върху въпроса, който искате да разрѣшите и слѣдъ това ще имате разрѣшение на този въпросъ, който най-много ви занимава. Направете опитъ и вижте дали това е вѣрно или не. Ако деньтъ се мине и вие не може да разрѣшите единъ въпросъ, това показва, че въ вашето подсъзнание има една отрицателна мисъль. Изхвърлете всички отрицателни мисли и въ края на седмицата непрѣмѣнно ще имате разрѣшение на въпроса.
За да познаете дали вашето сърдце прѣбѫдва въ любовьта, ще слѣдите дали имате дълбоко спокойствие. На такъвъ човѣкъ каквото нещастие и да дойде, по повърхностьта ще бѫде разколебанъ, но вѫтрѣшно ще бѫде спокоенъ. Ще кажете: „Това е немислимо, я да ти поставя тебе крака въ нѣкоя клада, та да видимъ дали ще бѫдешъ спокоенъ.“ Вашитѣ страдания сѫ прѣдизвикани отъ внушени идеи. Човѣкъ е въ сила да прѣнесе всички страдания съ волята си, която може да надвие всичко, да направи чудеса. А внушението и то така силно дѣйствува, че само като ти покажатъ прѫчка и ти усѣщашъ болка. Ами какво трѣбваше да правятъ онѣзи мѫченици, които бѣха разкѫсвани на парчета? За тѣхъ обаче нѣмаше страдания. Тѣ прѣбѫдваха въ любовьта и въ Божиитѣ заповѣди. Отрѣжете единъ лѫчъ на една морска звѣзда и той отново ще израстне. Тя познава повече Божиитѣ закони, отколкото хората. А у васъ, като се отрѣже крака, нѣма повече израстване. Волята трѣбва да се усили, трѣбва да контролира човѣшката мисъль и желания. Любовьта трѣбва да ги отглежда, да имъ дава храна. Ако имате единъ човѣкъ, който ви работи, трѣбва непрѣменно да го храните, за да имате добра работа отъ него. Слѣдователно любовьта е потрѣбна въ свѣта като храна. Безъ любовь животътъ не върви.
Тази философия или наука е толкова проста! Нѣкои отъ васъ може да ми възразятъ така: „Ти не си опиталъ живота, ние какво сме изпитали съ нашитѣ жени и дѣца, а ти съ жена живѣлъ ли си?“ Чудна работа! Че тази сѫщата Господь я изтегли отъ мѫжа, тя по-напрѣдъ бѣше вѫтрѣ въ него. Азъ не съмъ срѣщалъ жена безъ мѫжъ или мѫжъ безъ жена. Тѣ всѣкога заедно вървятъ. Нѣкоя жена може да е парясана отъ мѫжа си, но все за него мисли. Или пъкъ мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че била такава-онакава, а все за нея мисли. Единствениятъ стимулъ между мѫже и жени сѫ тѣ сами едни за други. Отнемете женитѣ – култура нѣма да има, отнемете мѫжетѣ – пакъ нѣма да има култура. Това, отъ което се оплакваме, то е, че не изпълняваме заповѣдитѣ Божии и не прѣбѫдваме въ Неговата любовь. Подъ думата мѫжъ подразбирамъ Божествения духъ, подъ жена – сърдце; подъ мѫжъ – човѣшката воля, проявена въ тѣлото; подъ жена – процесъ, движение, което става въ това тѣло; подъ мѫжъ подразбирамъ волеви движения, които ставатъ въ нервната система, въ стомаха; подъ жена – неволнитѣ движения. Мѫжъ, който иска да живѣе добрѣ съ жена си, не трѣбва да и опрѣдѣля никакви правила, а да я остави свободна. Нека двама мѫже да направятъ опитъ: единиятъ нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна. Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ животътъ? Тамъ кѫдѣто жената изпълнява само своитѣ закони, а не тѣзи, които и се налагатъ отвънъ. Не трѣбва мѫжътъ да казва: „Ще я парясамъ.“ Нѣма какво да я парясвашъ, тя не е твоя робиня, тя е ученичка въ живота. Това е по отношение на мѫжа, такива трѣбва да бѫдатъ схващанията и по отношение на християнството. Проповѣдвамъ ви християнството тъй, както то трѣбва да се разбира. Това, което досега е проповѣдвано, то не е Христово учение.
Христосъ казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Държането всѣкога става чрѣзъ човѣшкитѣ рѫцѣ. Цигуларьтъ трѣбва съ рѫцѣ да държи своята цигулка, своя лѫкъ и въ това държане ще се изяви неговиятъ талантъ, гений. Нѣкой казва: „Пѣй ми се.“ Азъ зная защо пѣе. Пѣе само онзи, у когото любовьта говори, живѣе. Гдѣто любовьта не живѣе, нѣма и пение. Когато казвамъ на хората, че трѣбва да пѣятъ, подразбирамъ да влѣзе любовьта въ тѣхнитѣ сърдца и пѣнието тогава ще дойде. Когато казвамъ, че трѣбва да се молимъ, да ядемъ, разбирамъ сѫщото нѣщо, да заживѣе любовьта у насъ. Дойде ли любовьта, правилно ще ядешъ, ще пѣешъ и ще се молишъ. Яденето, пѣнието и моленето ги схващамъ като единъ актъ, който подига човѣка по на високо и го прави доволенъ отъ това, което върши. Когато пѣя, азъ искамъ да съмъ доволенъ отъ себе си, че пѣя, а не какво ще кажатъ хората. Това значи, което Христосъ казва: „Ако държите заповѣдитѣ ми“, и послѣ добавя: „каквото поискате ще бѫде.“
Опитайте Господа чрѣзъ законитѣ Му и тогава ще разрѣшите мѫчнитѣ въпроси. Срѣщамъ хора, които не могатъ да се примирятъ съ другитѣ и казватъ: „Добрѣ съмъ, но нѣщо ме мѫчи, не мога да живѣя съ хората, съ тази съсѣдка.“ Че какъ да не може да живѣешъ съ нея? Кажи: „Мога да живѣя съ нея.“ Прѣстѫплението е започнало отъ тогава, отъ когато вие сте казали, че не можете, отъ тогава е влѣзълъ дяволътъ у васъ. Като дойде Христосъ, казва ви: „Може да живѣете съ всички хора, може да любите.“ А дяволътъ казва: „Не може да живѣете съ хората, не може да ги любите, за това се иска философия, човѣкъ трѣбва да е благороденъ, ученъ.“ Христосъ казва: „Може простъ да си, пакъ може.“ Това е Неговата философия. Срѣщнете нѣкоя мѫчнотия, кажете въ себе си: „Можешъ!“ Азъ зная много грозни моми, у които се поражда мисъльта да бѫдатъ красиви и слѣдъ нѣколко години ставатъ такива. Виждалъ съмъ чернички моми, които слѣдъ нѣколко години ставатъ бѣли. А виждалъ съмъ и хубави моми, които се амбицирватъ, явява се у тѣхъ желание да станатъ още по-хубави, у тѣхъ заработва дяволътъ и тѣ изгубватъ красотата си.
Не вѣрвайте на лъжливитѣ учения, които казватъ: „Не мога.“ Ще дойде нѣкой и ще ви запита: „Този пѫть, въ който сте трѣгнали, правъ ли е?“ Ето иде подирѣ ви дяволътъ съ опашка. Ще кажете: „Ела да ми кажешъ този плодъ сладъкъ ли е сега?“ – „Не, но ще стане.“ Е, така трѣбва да отговорите, а не да го заведете при нѣкоя изсъхнала ябълка и да му кажете: „Е, едно врѣме тази ябълка каква бѣше, макаръ че сега я гледашъ изсъхнала.“
Единъ день Настрадинъ Ходжа излѣзълъ на кушия съ своя старъ волъ, защото нѣмалъ конь. Нѣкои го запитали: „Ами защо съ този старъ волъ си излѣзълъ?“ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало. Нашиятъ сегашенъ животъ е изразъ на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде изразъ на бѫдещия ни животъ. Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ?“ Такъвъ какъвто сега живѣешъ. „Какъвъ ли ще бѫде бѫдещиятъ ми животъ?“ Каквито условия сега си приготовлявашъ.
Турете си за правило: като ви пита нѣкой въ правия пѫть ли си, да знаете, че дяволътъ е турилъ у васъ едното си краче. Какъ може да не знаешъ дали си въ правия пѫть, слѣдъ като живѣешъ толкова милиони години? Ние сами искаме да се лъжемъ. Ние знаемъ истината. Това разбира Христосъ подъ думитѣ: „да прѣбѫдваме въ заповѣдитѣ Божии, въ Неговата любовь“. Щомъ прѣбѫдваме въ тѣхъ, ние ще заемемъ положението, което ни се опрѣдѣля въ свѣта, тогава нѣма да има трудни задачи. Трѣбва да знаемъ, че Христосъ иде всѣкога съ думата „мога“. Кажешъ ли „мога“, Христосъ е съ тебе; кажешъ „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Кажешъ ли: „Мога да живѣя добъръ християнски животъ“, Христосъ е съ тебе; кажешъ ли: „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Ще кажешъ: „Азъ съмъ грѣшенъ.“ Не казвай това! Грѣхътъ е само въ човѣшката воля, изправи волята си и ще се измиешъ. Защо Господь е далъ толкова много вода? – Животътъ е вода и кажи: „Азъ направихъ грѣшки, но мога да се очистя, да се измия.“
Сега вие, жени, дайте миръ на мѫжетѣ. Само вие може да имъ дадете импулсъ да мислятъ, създайте за тѣхъ идеали. Женитѣ трѣбва да бѫдатъ красиви, за да ги обичатъ мѫжетѣ, а мѫжетѣ трѣбва да бѫдатъ умни, силни и което обѣщаятъ да го изпълнятъ. А какво става? Мѫжътъ казва: „Азъ те обичамъ и ще се оженя за тебе,“ а утрѣ, като намѣри друга, напуща първата. Такъвъ мѫжъ прилича на една стара баба, която на всѣка крачка клѣка. Ето Христовото учение, което трѣбва да се приложи въ живота. Кажешъ „не мога“ – баба си; „мога“ – младъ си, юнакъ си. За да бѫдатъ красиви женитѣ, трѣбва да бѫдатъ пълни съ тази Божествена любовь, да носятъ идеали и кѫдѣто влѣзатъ, да носятъ съ себе си ароматъ, а мѫжътъ като дойде, трѣбва веднага да внесе въ тебе довѣрие, за да можешъ да разчиташъ на неговата дума.
Това сѫ двѣтѣ положения, да държимъ Божиитѣ заповѣди – това е мѫжътъ, а другото – да прѣбѫдваме въ Неговата любовь, това е жената. Да раздѣлимъ заповѣдитѣ ви: жената да прѣбѫдва въ любовьта на мѫжа си, а мѫжътъ да прѣбѫдва въ заповѣдитѣ на жена си. Това да ви служи като правило.
Бесѣда, държана на 27 май, 1917 година
|
