Доброто съкровище

„Добриятъ человѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето изважда добринитѣ; и злиятъ человѣкъ отъ злото съкровище изважда злинитѣ.“(Ев. отъ Матея, гл. 12, ст. 35)Ще взема думата изваждане и днешната бесѣда може да се нарече бесѣда на изваждането. За да може човѣкъ да изважда, трѣбва да има отъ какво. Христосъ казва, че два начина има за изваждане: добриятъ човѣкъ изважда отъ съкровището добринитѣ, а злиятъ човѣкъ – злинитѣ. И единиятъ, и другиятъ изваждатъ, но резултатитѣ въ това изваждане сѫ различни. Една и сѫща причина може да произведе два различни резултата. Едно и сѫщо дѣйствие на изваждане произвежда два различни резултата. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ природата. Може двама души да сѣятъ на нивата, но резултатитѣ сѫ различни.

Какво е разбиралъ Христосъ подъ тѣзи думи? Той е скривалъ единъ дълбокъ смисълъ подъ думата „съкровище“. За да придобие човѣкъ такова добро съкровище, трѣбва да работи съ хиляди години, за да бѫде богатъ и за да вади отъ своето съкровище. И въ ежедневния животъ забѣлѣзваме сѫщия процесъ. Има хора, които богатѣятъ двояко. Има търговци, които забогатѣватъ слѣдъ като работятъ съ години, едни забогатѣватъ съ плюсове, а други – съ минуси. Богатство е потрѣбно, но трѣбва да разберемъ въ какво се състои истинското богатство. Съврѣменнитѣ хора сѫ обърнали внимание само върху физическото богатство, но то е само една черупка. Тя е необходима само до извѣстно врѣме. Всѣки, който проучва дълбокото християнство, трѣбва да разбере този вѫтрѣшенъ процесъ на развитие, защото споредъ моето схващане духовната наука или религия изисква такова.

Ако бихъ намѣрилъ на български езикъ дума по-подходяща отъ „религия“, бихъ я замѣнилъ, защото тази дума се е опетнила. Днесъ подъ религиозенъ човѣкъ схващатъ фанатикъ, тѫпакъ, глупакъ, ограниченъ човѣкъ, човѣкъ, който не знае да мисли, и смѣтатъ, че човѣкъ става религиозенъ, когато започва да остарѣва. Азъ не говоря за религията на стари хора, тя заслужава да бѫде въ музеи, но говоря за Божествената наука. Религията въ моитѣ очи е една велика Божествена наука. Нѣкои я наричатъ „теософия“ и подъ нея разбиратъ наука за прѣраждането, но и тази дума е ограничена. Нѣкои я наричатъ „спиритизъмъ“, но и тази дума е ограничена. Като кажемъ думата „спиритизъмъ“, вие казвате: „Е, знаемъ ги ние тѣзи малки духове.“ Днесъ даже и думата „Богъ“ е изгубила своя смисълъ и е замѣстена съ думата „природа“. Слѣдъ единъ вѣкъ може напълно да се замѣсти съ нея. Безразлично е съ коя дума ще я замѣстите, стига всѣка дума, която употрѣбявате, да съдържа въ себе си тази дълбока смисъль, която обхваща.

Какъ се придобива това съкровище, за което говори Христосъ? Вземете за примѣръ единъ орѣхъ и го разгледайте. Той е обвитъ съ три обвивки: едната е външна, зелена; втората е вѫтрѣшна, корава, и самитѣ ядки сѫ обвити съ трета тънка ципица, горчива на вкусъ. Външната обвивка е материалното богатство на човѣка. Ако при узрѣването на орѣха развалите тази външна обвивка, непремѣнно ще осакатите вѫтрѣшния плодъ. Трѣбва да оставите външната обвивка да се развива и да прѣдаде соковетѣ на самата ядка. Въ най-вѫтрѣшната, тънка ципица, която е еластична, се съдържа достатъчно количество йодъ. Азъ прѣпорѫчвамъ на хора, които се мажатъ често съ йодъ по гърба и гѫрдитѣ, когато се простудятъ, да оставятъ това мазане, а да ядатъ орѣхи. Комуто трѣбва йодъ, да яде орѣхи.

Онѣзи, които не разбиратъ духовния животъ, казватъ: „Насъ не ни трѣбва богатство, искаме да сме при Бога.“ Какво разбирате да сте при Бога? Когато възлюблената казва: „Азъ искамъ да бѫда при възлюбления, да гледамъ лицето му“, азъ казвамъ: тя трѣбва да бѫде здрава по умъ и сърдце. Какво ще се ползува твоя възлюбленъ отъ една хубава дама съ нѣкоя венерическа болесть, или епилептична, или охтичава, или съ разстроенъ стомахъ? Какъ ще те погледне твоя възлюбленъ? Да сме при Бога, разбирамъ всѣкога да сме богати, здрави, главно да сме добрѣ организирани.

И тъй и вие имате една обвивка, тя е вѫтрѣшната черупка, въ която сте скрити. Както ви виждамъ, вие сте още неузрѣли орѣхи. Учени сте, тѣзи орѣхи проповѣдватъ изъ църквитѣ, пишатъ научни книги и рекохъ, вие сте още черупки и вашитѣ черупки трѣбва да се организиратъ. Тази външна черупка ви е потрѣбва, но смисълътъ не е въ нея. Тя е направена, за да може вѫтрѣшното съдържание на орѣха да се организира. Какво разбираме подъ вѫтрѣшно съдържание? Вѫтрѣшното съдържание е великата Божествена душа, която трѣбва да почерпи онѣзи сили, качества и способности, които сѫ необходими, за да можемъ да живѣемъ въ бѫдеще. Подъ думата „животъ“ се разбира знанието да живѣешъ съзнателно. Който не знае да живѣе съзнателно, нѣма животъ.

И тъй, физическото тѣло е една обвивка и вие казвате: „А, да не ми се отнима това тѣло!“ Прави сте, но като узрѣе тази външна обвивка, тя се напуква и пада. Но когато не е узрѣла добрѣ виждали сме какъ дѣцата я чоплятъ и цапатъ рѫцѣтѣ си, а нѣкой пѫть ги използуватъ за вадене на много хубава боя, хасъ боя, която не излиза. Нѣкои питатъ: „Защо ни е това физическо тѣло?“ Само въ това физическо тѣло орѣхътъ ти ще може да узрѣе и да се организира, иначе нищо не излиза безъ него.

Христосъ казва: Ние трѣбва да подчинимъ физическото си тѣло, физическия животъ, а не да го направимъ цѣль, защото то е една обвивка, една връзка, прѣзъ която соковетѣ минаватъ отвънъ навѫтрѣ. Когато ядете, всички сокове отиват да сформируватъ у васъ и Божествената душа. Отъ това гледище човѣкъ още не е сформируванъ. Хората, разглеждани отъ гледището на ангелитѣ, сѫ въ състояние на растения тукъ на земята, затова тѣ се уподобяватъ на дървета. „Праведнитѣ ще бѫдатъ като дървета, посадени при водни отоки.“ Подъ дърво се разбира знание, наука за живота. Въ райската градина имало двѣ дървета: едното дърво било за живота, а другото – за познание на доброто и злото. Затова Господь е казалъ на човѣка: „Тази наука още не я изслѣдвай, а само тази за живота.“ Съ това Господь е искалъ да каже: Сформирувай първо своето тѣло, неговитѣ мускули, нервна система, дробове, стомахъ, съ една дума – своята външна черупка и по този начинъ, чрѣзъ нея, външниятъ свѣтъ ще придаде соковетѣ на по-дебелата черупка. Коя е по-дебелата черупка? Това сѫ коститѣ. Виждаме, че и главата на човѣка има тѣзи три черупки, както у орѣха: външната е кожата; втората, срѣдната е костьта; а третята, най-вѫтрѣшната е една нѣжна ципица около мозъка. Ако тази нѣжна ципица се поврѣди, човѣкъ се поврѣжда. Ето защо човѣкъ трѣбва здраво да сформирува своето тѣло, а за да се то сформирува, човѣкъ трѣбва да използува условията, при които е поставенъ. Всѣки единъ отъ васъ може да развали тѣлото си въ една година отгорѣ. Примѣри има за това много. Има хора, които като сѫ изгубвали своето богатство, веднага сѫ падали отъ ударъ, отъ приливъ на кръвьта въ главата или пъкъ сѫ изгубвали смисъла на живота и сѫ се отчайвали.

И тъй, външната черупка е необходима, за да възприеме само онѣзи сокове, които сѫ нужни за душата. Отъ това гледище материята бива въ седемь състояния, но качествени. Ученитѣ хора казватъ, че има неорганическа материя, както имаме и кристали. Тази неорганическа материя може да се прѣвръща въ органическа. Какъвъ е процесътъ, прѣзъ който тя минава отъ едно състояние въ друго? За да може материята да мине отъ едно състояние въ друго, трѣбва да се измѣнятъ нейнитѣ вибрации, трѣптения или трѣбва да се рафинира, да се прѣчисти. Христосъ казва, че човѣкъ се чисти отъ сърдцето си. Подъ думата „сърдце“ се разбира чувствената душа, това което наричатъ „астрално тѣло“, то е второто тѣло на човѣка. Слѣдъ смъртьта си, у човѣка отпадатъ нѣкои обвивки, Когато влѣзе въ свѣта на душата, и тя има три обвивки, двѣтѣ отъ които отпадатъ, а едната остава. Когато садите орѣхъ, вие го садите безъ външната, зелена обвивка, която е отпаднала, а остава срѣднята корава. Тамъ въ земята, вѫтрѣшната корава черупка се разпуква, разпуква се сѫщо и вѫтрѣшната тънка ципица и отъ центъра на орѣха се появяватъ нови орѣхи или се явява сѫщинската душа.

Това, което говоря за орѣха, по аналогия е вѣрно и за човѣка. За да схванете нишкитѣ на тази философия, трѣбва да правите наблюдения. Ако тѣзи нишки не се сноватъ тъй разумно, както женитѣ сноватъ нишкитѣ отъ платното на стана, платното нѣма да излѣзе. По сѫщия законъ и нашитѣ мисли трѣбва да бѫдатъ добрѣ насновани, а за това трѣбва да знаемъ извѣстни закони. Най-първо отхвърлете отъ себе си старитѣ прѣдубѣждения, да изхвърлите страха, да не се боите, че този или онзи човѣкъ ще ви излъже. Когато отидете при единъ сарафинъ да размѣняте пари, той опитва златна ли е тази монета или не. Той има за цѣльта единъ мехенкъ-ташъ, особена киселина, съ която опитва златото. Кѫдѣ е вашиятъ мехенкъ-ташъ? „Може да ни излъже този човѣкъ.“ Извадете вашия мехенкъ-ташъ и опитайте каква е тази монета.

Сега рекохъ на съврѣменнитѣ хора: „Повѣрвай, опитай и вижъ“. Слѣдователно твоята вѣра трѣбва да мине къмъ опита, опита къмъ виждането, а виждането разбира разумния човѣшки животъ. Като приложите тази наука въ дома си, на мѫжа си, на жена си, на дѣцата си, на приятелитѣ си, тя трѣбва да произведе благотворни влияния. Често между съврѣменнитѣ християни, като заболѣе нѣкой и не могатъ да му помогнатъ, казватъ: „Господь е рѣшилъ тъй, този човѣкъ да боледува.“ Дали Господь е рѣшилъ или той самъ си е рѣшилъ? Когато нѣкого сѫдятъ, това не е рѣшено отъ сѫдията, а самиятъ човѣкъ си го е рѣшилъ. Казватъ: „Господь ще го сѫди.“ Ти ще накарашъ Господа да те сѫди. Въ този свѣтъ има два вида сѫдене, може да бѫдешъ сѫденъ за добро, а може да бѫдешъ сѫденъ и за зло. На земята се прилагатъ само законитѣ за зло. Като направи нѣкой зло, веднага идатъ стражари да уловятъ този човѣкъ, искатъ да го видятъ и адвокати, и сѫдии, и другитѣ хора. Започватъ да се интересуватъ и вѣстницитѣ отъ него, всички се интересуват. Хората се запитватъ помежду си: „Запознати ли сте съ това дѣло?“ Виденъ адвокатъ го защищава и този човѣкъ по такъвъ начинъ обръща вниманието на хората. Направишъ едно добро, никой не иска да знае за тебе. Тъй че, на земята нѣма законъ, който да сѫди хората, че правятъ добро, а ги сѫди само когато вършатъ зло, прѣстѫпления. На Небето е обратно. Като направишъ прѣстѫпление, тамъ никой не те търси, но направишъ ли добро, всички първостепенни адвокати, сѫдии, казватъ: „Доведете този човѣкъ, който е направилъ такова голѣмо добро тука.“

Христосъ казва: „Добриятъ человѣкъ изважда отъ своето съкровище добринитѣ си.“ Сърдцето му, това е съкровището на неговата Божествена душа. Това, което Богъ ти дава, ти го изваждай, използувай го. Знаешъ, че всички блага въ свѣта не сѫ наши, а сѫ отъ Бога. Слѣдователно добриятъ човѣкъ има кредитъ, отъ който вади, черпи и като задоволи своитѣ нужди, дава и на своитѣ приятели. Но за да имате това съкровище, непрѣменно трѣбва да сформирувате, да организирате вашата душа. Ако се интересувате, може да се занимавате съ окултната наука и да видите, че у човѣка има около седемь центрове, които може да се развиятъ, има извѣстни научни методи, чрѣзъ които може външната енергия отъ въздуха да се възприеме и складира въ тѣзи вѫзли и послѣ да се прѣпрати чрѣзъ гръбначния мозъкъ въ задния мозъкъ, а отъ тамъ въ прѣднята часть на мозъка и той става активенъ. Затова ще трѣбва да научите сѫщия законъ, споредъ който постѫпватъ градинаритѣ? Тѣ, като насѣятъ своята бахча, взиматъ водата отъ главния източникъ и чрѣзъ вадички я прѣнасятъ по цѣлата градина да се полива. По сѫщия законъ човѣкъ трѣбва да събира своята енергия и да я прѣпраща тамъ, на това мѣсто, което не е обработено. Въ този процесъ ние трѣбва да избѣгваме безпокойствие, да имаме търпѣние и да не бързаме да извършимъ скоро този процесъ.

Съ бързината си да не изпадаме въ слѣдното положение: единъ американски лѣкарь, билъ повиканъ да лѣкува единъ манафинъ въ Мала Азия. Като го прѣгледалъ, прѣдписалъ му една рецепта, споредъ която да взима по три лъжички на день отъ това лѣкарство и въ десеть дни да го изпие и тогава ще забѣлѣжи резултата. Манафинътъ си казалъ: „Вмѣсто да го пия въ продължение на десеть дни, азъ ще го изпия въ единъ день и веднага ще оздравѣя.“ Дигналъ шишето, изпилъ го, но веднага умрѣлъ. Постѫпвайте споредъ както е прѣпорѫчалъ лѣкарьтъ, по три лъжички на день, както е писалъ и Господь въ своята книга – по три лъжички на день. Ще кажете: „Ама че билъ глупавъ този манафинъ!“ Ами съврѣменнитѣ хора като прѣядатъ? Взиматъ едно меню, второ, трето, че послѣ малко шампанско, а слѣдъ това – разстройство. Скоро лѣкари да помагатъ, скоро разслабително!

Да, и въ България има манафи. Подъ „манафи“ разбирамъ, че когато ние не мислимъ тъй, както всичко е наредено въ свѣта, ние приличаме на единъ некултуренъ човѣкъ. Слѣдователно ние не трѣбва да прѣядаме. Ще кажете: „Слава Богу, ние не прѣядаме!“ Азъ смѣтамъ, че най-малко 75% прѣяждатъ. Нѣкои казватъ: „Азъ искамъ да обгърна цѣлъ свѣть, да обичамъ и да ме обичатъ.“ – Много искашъ. Можешъ ли да дадешъ на този свѣтъ всичко, което той иска? Имашъ ли силата на Слънцето? Това сѫ обаче, само думи. И въ църквата казватъ: „Трѣбва да обичаме свѣта.“ Той баща си, майка си, приятели, които сѫ му направили добро, не ги обича, та свѣта ли ще обича! Въ такива трудни врѣмена се познава нашето сърдце. Човѣкъ трѣбва да е богатъ, да събира тази Божествена енергия въ себе си, за да прояви извѣстни чувства.

Когато възлюблениятъ вземе своята възлюблена, не трѣбва да прилича като онзи руснакъ, който се оженилъ по любовь и нѣмалъ нищо, билъ много бѣденъ, нѣмалъ срѣдства за прѣхрана. Когато жената поисквала хлѣбъ, храна и други нѣща, той и казвалъ: „Ну, поцѣлуемся.“ Единъ день „ну поцѣлуемся“, вторъ день „ну поцѣлуемся“, жената недоволна отъ липсата на всичко друго, изгубила разположението си къмъ него. На човѣка въ този свѣтъ не трѣбватъ само цѣлувки. Нѣкои хора умиратъ отъ еднообразни цѣлувки. Майкитѣ цѣлуватъ дѣцата си по странитѣ и съ това внасятъ доброто у тѣхъ. Нѣкои хора пъкъ, като те цѣлунатъ, изсмукватъ те. Тѣ приличатъ на онѣзи рогове, които ти турватъ, за да се извлѣче отъ тебе насъбралата се лоша кръвь. Когато ти турятъ десеть такива рога, ще видишъ какви сѫ тѣзи цѣлувки. На думата „цѣлувка“ азъ давамъ много широка смисъль. Всѣки, който ти размѫти сърдцето, ума, ти дава такава цѣлувка.

Христовото учение изисква навсѣкѫдѣ хармония. Хромитѣ трѣбва да проходятъ, слѣпитѣ – да прогледатъ, глупавитѣ – да поумнѣятъ. Подъ думата „глупавъ“, азъ не разбирамъ неразуменъ, но човѣкъ, който нѣма условия да се развива. Вземете единъ уменъ човѣкъ и го затворете въ една тъмна стая да стои тамъ 10 години, безъ да има възможность да се развива, той ще стане идиотъ. Вземете най-глупавия човѣкъ и го оставете при най-добри условия, той въ 10 години ще се подобри.

Затова Христосъ казва: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ съкровището си добринитѣ, а злиятъ – злинитѣ.“ Подъ това разбирамъ, да вади благо за себе си и за ближнитѣ си, най-първо за себе си. Нѣкои хора искатъ да научатъ другитѣ да обичатъ Бога, но тѣ ще ти кажатъ: „Е, ти като обичашъ Бога, Той какво ти е далъ?“ – „А не, грѣшишъ, Той много ми е далъ, не говори такива работи.“ Ако ме питатъ: „Какво те е научилъ учительтъ ти?“ Ще кажа: научилъ ме е да смѣтамъ, да чета, далъ ми е познания по физика, химия и др. Вашиятъ Господь какво ви е далъ? Съ това не правя упрѣкъ на вашия Господь. Той може да ви е далъ всички условия, но вие се затваряте въ вашитѣ черупки, като орѣха и не му давате възможность правилно да се развива, да узрѣва.

Първото нѣщо е да се освободимъ отъ всички противорѣчия, които сѫществуватъ. Казвате: „Това учение право ли е или не?“ По два начина може да провѣрите това нѣщо. Когато у васъ има една Божествена мисъль, тя никога нѣма да донесе раздвояване въ вашитѣ души. Тя ще бѫде като чиста, прохладна, балканска вода, която като мине прѣзъ вашето тѣло, ще ви донесе освѣжаване, бодрость. А като пиете вода, въ която има разни мѫтилки, примѣси, тя ще прѣдизвика у васъ тяжесть. Ако едно учение те подигне, направи те по-уменъ, по-разсѫдливъ, това учение е Божествено, то е вѣрно.

У старитѣ евреи имаше желание да обърнатъ хората къмъ еврейството и затова изпращаха свои мисионери да проповѣдватъ. Не е лошо да се проповѣдва християнството, но въпросътъ е какъ трѣбва да се проповѣдва. Прѣди 15 години имаше мисионери, които ходиха по Америка да проповѣдватъ, да не се изпраща спиртъ. „Не ни изпращайте спиртъ, вие ни донесохте християнството, но и съ това, голѣмото зло, употрѣбяването на спирта, на виното.“ Трѣбва да умѣете да проповѣдвате, защото не е голѣмо изкуство да разваля човѣкъ, това е най-лесната работа.

Вие може да възразите и да кажете: „Ние не сме отъ тѣзи хора.“ Съмнѣвамъ се. Колко пѫти ние изгубваме най-хубавото си настроение. Нѣкой день имаме едно добро настроение, срѣщне ни нѣкой и казва: „Знаете ли еди-кой си какво говори за васъ?“ – „Какъ, за мене?“ И както си трѣгналъ горѣ, за Небето, слизашъ отъ тамъ и изгубвашъ Божественото настроение. Съ твоя чукъ ти си разваляшъ настроението и Господь казва: „На тебе, такъвъ манафинъ, ти трѣбва да изпиешъ цѣлото шише, за да умрешъ.“

А що е смърть? Едно прѣчистване. Споредъ Христовото учение, всѣка кѫща, въ която хората сѫ се карали 30 години, трѣбва да изгори. Болница, въ която сѫ лѣкувани 30 години разни заразителни и опасни болести, трѣбва да се изгори. Тя е просмукана отъ разни микроби. Ето защо Господь днесъ разваля свѣта, защото е просмуканъ отъ лоши мисли и желания и съ това ни избавя отъ едно по-голѣмо зло. Господь казва: „Днесъ съсипвамъ, за да направя нѣщо по-добро.“ Днесъ Господь сваля горнята черупка, а остава вѫтрѣшната. Вѫтрѣшната обвивка е вашата душа, въ която трѣбва да се сформируватъ най-разумни идеи, мисли, да се развие най-силна воля и добрѣ организиранъ умъ. Подъ разуменъ човѣкъ разбирамъ човѣкъ, който има силна воля, силно сърдце и силенъ умъ.

Но това още не обхваща цѣлата истина. Напримѣръ въ една теософска книга „Свѣтлина върху пѫтя“ срѣщате такова едно изречение: „Убий всѣко желание“. Азъ турвамъ отдолу: „Възкреси всѣко желание.“ Какъ ще разберете тази мисъль? Разбира се, да убиешъ въ себе си всѣко лошо желание. Възкреси що? Възкреси въ себе си всѣко добро желание. Слѣдователно въ тази книга трѣбва на всѣко изречение да поставите друго, съ противоположно понятие, защото този, който е писалъ книгата, или е скрилъ истината или не е разбиралъ дълбокия смисълъ на нѣщата. Затова мнозина отъ васъ, които изучаватъ духовната наука, срѣщатъ противоположни мнѣния. Христосъ турва двѣ такива противоположни изречения: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ доброто съкровище добринитѣ, а злиятъ – злинитѣ.“ Слѣдователно когато искамъ да поправя човѣка, на лошия казвамъ: „Убий въ себе си всѣко лошо желание, за да не правишъ зло на хората.“ На добрия казвамъ: „Възкреси въ себе си всички добри желания, извади ги и ги дай на хората.“

Трѣбва да бѫдемъ внимателни, не трѣбва да приличаме на онзи американски професоръ, който обичалъ да държи студентитѣ си въ аудиторията половинъ–единъ часъ слѣдъ звънеца. Единъ день ученицитѣ му рѣшили да го научатъ на единъ добъръ урокъ. Намазватъ стола съ туткалъ, завъртватъ го отдолу съ бурми, професорътъ стоялъ така два часа и когато искалъ да стане – не могълъ, залѣпилъ се на стола. Днесъ виждаме много християни, които стоятъ залѣпени на столоветѣ си. За да се освободи най-послѣ професорътъ отъ стола, трѣбвало е да се извърши дълга процедура. Така и съврѣменнитѣ християни трѣбва да ги освободимъ отъ тѣхнитѣ катедри, на които тѣ сѫ се залѣпили. Ще кажете: „Това е фигуративно прѣдставяне на въпроса.“ Имашъ нѣкоя добра мисъль, не казвай: „Не му е сега врѣме да се прокарва тя“, а си кажи: „Залѣпенъ съмъ сега.“ Дошълъ нѣкой приятель, иска ти се да го цѣлунешъ, не казвай: „Азъ съмъ съ други убѣждения, възгледи“, но кажи на приятеля си: „Азъ съмъ залѣпенъ за стола, ела да ми помогнешъ и тогава ще се разберемъ.“

Христосъ турва въпроса рѣзко: „Добриятъ човѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето си изважда добрини, а злиятъ – злини.“ Подъ добро съкровище Той разбира тази човѣшка душа, която правилно се развива и прѣдставлява това, което въ окултизъма наричатъ „добра карма“. Такъвъ човѣкъ е събиралъ, изпълнявалъ е Божественитѣ закони и може да помага на другитѣ хора. А тѣзи, у които кармата е лоша, тѣ ще направятъ едно прѣстѫпление, второ, трѣто, за което и ще бѫдатъ затворени. Ще прѣстои въ затвора 1,2,4,6,10 години и ще придобие извѣстна опитность. Страданията сѫ обратенъ процесъ на поправянето, за да може тѣзи сокове на злини, които сѫ у насъ, да се обърнатъ на добро. Идете въ нѣкое българско село, на тѣхнитѣ бунища, ще видите, че тѣ изваждатъ своя торъ на нивитѣ си и обръщатъ по този начинъ лошитѣ сѣмена въ добри. По сѫщия начинъ и вие извадете тора си на вашитѣ бунища. Не е лошо, че злиятъ човѣкъ изважда злото отъ своето съкровище, но трѣбва да го тури на нивата си и да превърне лошото въ добро и тогава ще бѫде богатъ.

По този начинъ вашитѣ възгледи ще се разширятъ. Природата никога не изкоренява несъвършенитѣ форми, а ги и тѣхъ използува и прѣобразува. Това добро съкровище е необходимо за нашето здраве. Може да попитате: „Какъ може да знаеме дали имаме това добро съкровище или не?“ Ще ви дамъ признаци, диагноза, по която може да провѣрите това. Ако сутринъ, като ставате, имате добро настроение и прѣзъ цѣлия день приемашъ хората весело, отнасяшъ се съ жена, дѣца, приятели добрѣ и до 9 часа, когато си легнешъ, запазишъ сѫщото настроение, значи имашъ добро съкровище. Това, което е вѣрно за единъ день, вѣрно е и за много други дни. Но ако, слѣдъ като станешъ сутринь, си неразположенъ, ти си отъ тѣзи, на които съкровището не е добро. Но ще се извинишъ, че си нервенъ, че си боленъ, нищо не те оправдава, съкровището ти не е добро. Вземи този торъ, занеси го на нивата си и кажи: „Трѣбва да страдамъ и отъ тѣзи страдания да се науча да бѫда търпеливъ.“ Най-първо научи се да бѫдешъ търпеливъ.

Има два вида търпѣние: неволя и търпение. Неволята ти се налага, а търпѣнието се дължи на човѣшката воля. Никога не трѣбва да налагаме на хората и да имъ казваме: „Ти ще вѣрвашъ, както азъ вѣрвамъ.“ Остави този човѣкъ да си насади градината, както той иска. Ти не му прави планъ, но му дай само сѣмена. Ама той щѣлъ да направи грѣшки. Нека прави. Злото не е въ това, че правимъ грѣшки, но трѣбва правилно да се развиваме и да бѫдемъ и ние свободни и да дадемъ самостоятелность и на другитѣ хора.

А какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Майка, като има едно дѣтенце, ще го завие добрѣ въ пелени, ще го завърже послѣ въ въркозуня и ще му каже: „Ти си въ закона, така ще стоишъ.“ Така го държатъ извѣстно врѣме и слѣдъ малко го разповиватъ. Започва дѣтето да поритва свободно съ крачката, да си движи рѫцѣтѣ и като се боятъ родителитѣ да не истине – скоро пеленитѣ, скоро въркозуня. Това се продължава 1–2 години. Ще стоишъ така и ще кротувашъ. Така и религиознитѣ хора взематъ нѣкого, завиятъ го въ пелени и той не може да излѣзе отъ тѣхъ. Добрѣ, но това дѣте, което сте увили въ пелени, расте. Като порастне, майка му го освобождава отъ пеленитѣ и отъ въркозуня, защото така гледано, това иска много трудъ. А освѣнъ това, то въ пелени не би могло да се развива, а това е необходимо за човѣка. Майката трѣбва ли да желае да носи дѣтето си все на рѫцѣ? Какво ще бѫде това развитие? Една–двѣ години може да го носи, но послѣ да го остави да се развива, да расте. Майката не трѣбва да желае дѣтето и да се сбабичосва, а да бѫде юнакъ, да расте. Така и съ васъ ще бѫде, когато влѣзете въ едно религиозно общество. Първо ще бѫдете като едно дѣте, а послѣ ще растете, ще станете благороденъ човѣкъ.

Това разбира Христосъ подъ думитѣ: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ съкровището си добринитѣ.“ Какъ ще приложите това учение? Като станешъ сутринь, задай си въпроса обвитъ ли си съ пелени и вързанъ ли си съ въркозунъ? И затова човѣкъ, като се събужда отъ сънь, веднага си изважда рѫцѣтѣ, за да покаже, че е готовъ за работа. Иска свобода на своитѣ рѫцѣ и крака. Рѫцѣтѣ и краката – това сѫ човѣшката воля. Когато очитѣ, рѫцѣтѣ, краката, язикътъ се освободятъ, това показва, че у човѣка има воля, сърдце и умъ. Като станешъ отъ сънь, хвърли въркозуня си и кажи: „Господи, започвамъ днесъ работата си чрѣзъ свободата и волята, които си ми далъ.“ Съньть е въркозуна. Приготвяй се, защото като отидешъ на Небето, тамъ нѣма пелени, нѣма въркозунъ, нѣма и спане, а има само почивка.

Ние трѣбва да се стремимъ да сформируваме тѣлото на своята душа, а по сѫщия начинъ да сформируваме и това тѣло, съ което човѣкъ ще възкръсне. Възкресението подразбира единъ процесъ. Има хора, които както сѫ тукъ на земята, ще възкръснатъ, ще се метаморфозиратъ. Апостолъ Павелъ за такива хора казва, че ще имъ падне външната обвивка и ще се измѣнятъ, ще възкръснатъ. Къмъ този процесъ ще трѣбва да се стремимъ и затова трѣбва да хвърлимъ отъ насъ всѣкакви съмнѣния, всѣкакви ограничения. Азъ рекохъ, вѣрвай въ твоя Господь, Който е вложенъ въ тебе, вѣрвай въ твоя умъ, въ твоето сърдце, въ твоя духъ и ти ще възкръснешъ. Слѣдователно ако Богъ е вложилъ едно добро съкровище въ мене, азъ трѣбва да го призная. Ако призная, че у мене има едно зло, трѣбва да го изнеса на своята нива и него да прѣвърна въ добро. Това е мисъльта, която Богъ е вложилъ въ този стихъ.

И тъй, трѣбва да минемъ отъ врѣменното, отъ ограниченото, отъ пеленитѣ, отъ въркозуня къмъ свободата, отъ млѣкото къмъ твърдата храна. Ако едно дѣте до 20-тата си година иска все да суче отъ майка си, какво ще стане съ тази майка? Една двѣ години то може да се храни съ млѣко, но послѣ ще трѣбва да започне да употрѣбява твърда храна. Свободата е необходима за растенето, за развитието. Пуснете единъ конь на свобода, ще видите какъ той ще започне да рита, да скача, но и това скачане си има смисълъ. Ако въ града скача, той ще смачка нѣкого, но грѣшката не е у него, а у насъ. Сѫщото се случва и съ насъ.

И тъй, да се спрѣмъ на принципа: къмъ кои хора спадаме, къмъ добритѣ или злитѣ, къмъ вѣрующитѣ или невѣрующитѣ? Казвате за нѣкого: „Той е невѣрникъ.“ Подъ думата „невѣрникъ“ азъ разбирамъ, че въ неговия мозъкъ нѣма свѣтлина. Рекохъ, отворете прозорци у този човѣкъ, дайте по малко пари, за да му направимъ такива и той ще ви благодари. А вие казвате за него, че билъ еретикъ, невѣрникъ. Че и тебе да те турятъ въ такава тъмна стая, безъ прозорци, нѣма да вѣрвашъ. Вѣрването подразбира свѣтлина, а невѣрието – тъмнина. Затова доброто се върши въ свѣтлина, а злото – въ тъмнина. Христосъ казва: „Ето защо, вие трѣбва да прѣобразувате вашия животъ“. Какъ ще го прѣобразувате? Повѣрвай, че си добъръ човѣкъ. Като станешъ сутринь, кажи си: „Азъ съмъ добъръ, уменъ човѣкъ, защото Господь ме е направилъ.“ Ще кажете: „Това е богохулство.“ Споредъ мене всичко, което е направилъ Господь, е хубаво, нѣма лошо въ свѣта. Трѣбва да съблѣчемъ всички тѣзи стари дрипи и да оставимъ у насъ само Божественото. Долу тѣзи проповѣдници, които казватъ, че човѣкъ билъ грѣшенъ. Грѣшни сѫ онѣзи хора, които отъ хиляди години живѣятъ въ зимници и нѣма кѫдѣ да изхвърлятъ своитѣ нечистотии, а ние трѣбва да ги извадимъ отъ тамъ, да ги прѣчистимъ и да имъ дадемъ просторъ въ Божествения свѣтъ.

Тогава Христосъ казва: „Вие, добри, умни хора, извадете доброто отъ вашето съкровище и помогнете на вашитѣ братя.“ Каквото добро имате, изваждайте го и давайте. Когато нѣкой каже, че е богатъ, рекохъ: Дай да видимъ колко пари имашъ. Азъ разбирамъ златни пари, ефективъ, а не банкноти, защото въ Небето приематъ само злато, а не книжни пари. Всѣка добра мисъль, добро желание е единъ ефективъ, звонкова монета, а тя може да бѫде отъ 10 лева, 100 лева, 1000 лева, 10 000 лева и повече на стойность. Това е дълбокиятъ смисълъ, които Христосъ влага въ горния стихъ. Злиятъ човѣкъ отъ своето сърдце самъ вади, а не Господь. Давидъ казва: „Въ грѣхъ ме зачна майка ми.“ Не казва Господь, а майка ми. Иоанъ казва: „Отъ Господа съмъ зачнатъ.“ Ако живѣешъ въ една свѣтла стая, отъ Бога си зачнатъ, а ако живѣешъ въ тъмна стая – отъ дявола. Ако работишъ, ще бѫдешъ съ Бога. Накарайте кого и да е да работи, да мисли, нѣма да върши зло.

Слѣдователно ние трѣбва да мислимъ, да чувствуваме, да дѣйствуваме. Това е християнството, което трѣбва да обнови сегашното общество, а не да останатъ само тѣзи стари знания, че Христосъ това направилъ, онова направилъ. Да, зная, че Христосъ е направилъ велики работи, но ние какво сме направили? Братко, ти какво може да направишъ днесъ, това искамъ да зная азъ сега, въ XX вѣкъ. Азъ зная какво е направилъ Христосъ прѣди 2000 години, зная какво днесъ върши, но ти какво направи? Но ще каже нѣкой: „Ами ти какъвъ си?“ – Ела да поработимъ заедно, тогава ще се разберемъ. Вечерь, като вземемъ да си дѣлимъ паритѣ, ако взема повечко, ще ме познаешъ какъвъ съмъ. Ако имаме десеть лева спечелени и азъ взема 9 лева, а на тебе дамъ 1 левъ, ще ме познаешъ тогава, колко съмъ правовѣренъ.

Сега искамъ всички да развържете кесиитѣ си, сърдцата си, ума, волята си. Долу въркозуня, долу пеленитѣ, крака, рѫцѣ, всичко да бѫде въ движение. Това се изисква за всички религиозни хора, това е разумниятъ животъ. Така ако живѣете, у васъ ще дойдатъ добри мисли и желания. Ще кажете: „Кажи ни всичко.“ Глупавъ ли съмъ да ви кажа всичко? Азъ не искамъ да ви дъвча храната, вие сами си я сдъвчете и се нахранете. Ще кажете: „Този човѣкъ не мисли логически.“ Азъ мисля много логически, защото познавамъ хората. Ако искате да видите и да разберете моята логика, елате да видите азъ какъ живѣя и съ какви мѫчнотии се боря. Лесно ще е, ако имамъ 10 000 лева и се обличамъ по три пѫти на день. Познавахъ една дама отъ Свищовъ, която се обличаше по три пѫти на день и я наричаха „трикульорната“. Безъ пари да живѣете, отъ земята да вадите, това е майсторлъкъ. Работи самъ. А сега всички хора се стремятъ къмъ лѣность. Мѫжетѣ работятъ, а женитѣ гледатъ какъ да се облѣчатъ. А като се обличате съ тѣзи хубави платове, благодарете на онѣзи бѣдни жени, които сѫ ги тъкали. Не мислете, че тѣзи бѣдни жени сѫ били добрѣ платени, че сѫ имали пари. Не, тѣ сѫ яли бой. Това е новото християнство, то иска обновление отъ обществото и всѣки може да каже за себе си: „мога“. Можешъ заедно съ Бога, заедно съ ангелитѣ да се поправи[шъ] и свѣтътъ ще тръгне напрѣдъ и никой не може да го спре.

За да се отиде до Небето има три начина. Кои сѫ тѣ? За Небето има единъ тѣсенъ пѫть, по който върви Божествения тренъ. Първиятъ начинъ – да тикате трена, вториятъ начинъ – да се надпрѣварвате, а третиятъ начинъ – да влѣзете въ него. Азъ виждамъ нѣкои впрѣгнали се, казватъ: „Да тикаме царството Божие.“ Нѣма защо, то само си върви. Ти, видишъ ли трена, не го тикай, не се надпрѣварвай, а влѣзъ въ него, той ще те заведе на опрѣдѣленото ти мѣсто.

Това е, което добриятъ човѣкъ трѣбва да изважда отъ доброто съкровище на сърдцето си.

Бесѣда, държана на 20 май 1917 година