Богъ е съчеталъ

„Така щото не сѫ вече двама, но една плъть. И тъй онова, което Богъ е съчеталъ, человѣкъ да го не разлѫча.“(Ев. отъ Матея, гл. 19, ст.6)Какво трѣбва да се подразбира подъ тѣзи думи? По видимому Христосъ говори за брака. Но бракъ ли е това, което хората днесъ правятъ? Сдружатъ се двѣ фамилии, живѣятъ си и момъкътъ и момата ги оженватъ, съчетаятъ ги. Това съчетание бива отъ Бога и отъ хората. Азъ приемамъ, че въ свѣта има три вида съчетания: първото и истинското съчетание е, което Богъ го прави, второто съчетание самъ човѣкъ го прави, а третото съчетание е, което хората правятъ. Слѣдователно всички неприятности въ живота произлизатъ отъ послѣднитѣ двѣ съчетания. За да може единъ човѣкъ, или единъ учитель, или една държава да направи извѣстно съчетание, трѣбва да разполагатъ съ една Божествена Мѫдрость, да разбиратъ дълбоко основния законъ, върху който е съграденъ животътъ, разбирамъ органическия животъ, тъй както се изразява той въ природата.

Обаче Христосъ въ тѣзи думи влага много по-дълбокъ смисълъ. Мнозина четатъ Евангелие, четатъ, че това което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча, но не го разбиратъ този стихъ. Той има хиляди тълкувания, хиляди проповѣдници сѫ говорили върху него, но нито единъ не е засегналъ основната истина. Има причини за това нѣщо. Азъ виждамъ двѣ причини: едната е невѣжеството, незнанието, което е и оправдателно, защото когато човѣкъ не знае, ще говори това, което знае и както мисли; втората причина е тази: когато човѣкъ знае истината, но не говори, защото тя ще го изобличи. Истината е принципъ въ живота и когато човѣкъ я говори, ако го намѣри нечистъ, тя го умъртвява. Нѣкои ми казватъ: „Кажи ми истината!“ Рекохъ, готовъ ли си да умрешъ? Всѣки човѣкъ, който не е готовъ да умре, не може да разбере великата Божествена истина. Когато Христосъ казва: „Който не е готовъ да се отрече отъ себе си.“ Той разбира тази истина, този сѫщи принципъ.

Христосъ е държалъ дълги бесѣди, Той е говорилъ съ часове, често ние вземаме единъ откѫслеченъ пасажъ и върху него градимъ теории, но всѣка теория трѣбва да се приложи върху живота, да се опита, провѣри. Значи това съчетание въ музиката разбира хармония, съчетание на извѣстни тонове, извѣстни звукове. Ще ви дамъ единъ примѣръ за изяснение на мисъльта. Да вземемъ напримѣръ цигулката: въ нея има извѣстно съчетание на нѣкои части, положени въ единъ механически редъ, т.е. така е устроена, че всички нейни ѫгли, всички нейни извивки вървятъ къмъ една права линия, която слиза прѣзъ срѣдата на цигулката, тъй че звуковитѣ вълни да се сливатъ и да излизатъ отъ отвора на цигулката. Майсторътъ, който е успѣлъ по този механически законъ да устрои цигулката, ни прѣдставя вече цигулка съ добъръ тонъ. Сѫщото е и съ човѣка. Но на цигулката има четири струни, опнати на срѣдата и, и между тѣзи струни има извѣстно съотношение. Най-долнята, четвъртата струна е най-тънка, послѣ идатъ все по-дебели и по-дебели, докато първата е най-дебела. Тѣзи струни се различаватъ не само по дебелина, но и по интенсивность, при настрояването си се различаватъ – всѣка струна е четири пѫти по-опната отъ прѣдидущата. За да се свири, трѣбва да има и лѫкъ, на който сѫ опнати косми, които трѣбва да се мажатъ съ колофониумъ, за да издаватъ тонъ върху цигулката. Всѣки би си помислилъ, че като има цигулка, струни и лѫкъ, ще може да свири. Да свиришъ – това е изкуство. И въ самото свирене има степени, не всички цигулари свирятъ еднакво. Когато дѣцата започватъ да свирятъ на цигулка, тѣ отначало дигатъ голѣмъ шумъ, скрибуцане съ цигулката, докато постепенно тѣ все повече и повече се упражняватъ и станатъ най-послѣ велики артисти.

Животътъ прилича на музика, инструментитѣ – това сѫ нашитѣ тѣла, струнитѣ – нашитѣ темпераменти. Хората биватъ по темпераментъ четири вида: сангвинически, холерически, меланхолически и флегматически. Четиритѣ темперамента съотвѣтствуватъ на четиритѣ струни въ цигулката. Не е важно да имате само четиритѣ струни, трѣбва да бѫдатъ тѣ доброкачествени, да иматъ извѣстна дебелина, нѣщо, което цигуларитѣ измѣрватъ съ особени за това инструменти. Тъй че не е достатъчно да бѫдешъ само сангвинически темпераментъ, а доброкачественъ такъвъ да си. Този темпераментъ се равнява на струната „ми“. Слѣдователно ако цигулката е хубаво направена, ако е нагласена по всички правила, ако лѫкътъ е доброкачественъ и ако цигуларьтъ може добрѣ да свири, вие ще имате ясни, хубави тонове. Отъ цигуларя се иска да има и душа, която да може да се прокара чрѣзъ рѫката въ цигулката и тя да излива тази душа въ тоноветѣ си. Ще кажете: „Ами човѣкъ, като излѣе душата си въ цигулката, за него какво ще остане?“ Човѣкъ има три души, една отъ които е чувствената и тя може да се прокара въ цигулката. Когато се тя прокара въ цигулката, цигуларинътъ е майсторъ и той омайва слушателитѣ си съ свиренето си и тогава тоноветѣ биватъ меки, приятни, нѣжни и тѣ като че ли сами за себе си говорятъ.

Прѣди години, единъ великъ артистъ занесълъ своята стара цигулка на поправка при единъ добъръ майсторъ, артистътъ седналъ на единъ столъ и наблюдавалъ какъ майсторътъ съ ножче отварялъ цигулката и правилъ всички опити да я поправи. Но по едно врѣме, той се обърналъ, къмъ артиста и вижда, че той припадналъ. Душата на този артистъ била въ цигулката и той усѣтилъ всички прокарвания съ ножа върху цигулката. У насъ има извѣстни съчетания, които Богъ е вложилъ. Има съчетание между ума и сърдцето ни, между душата ни и духа, между нашето тѣло и животинската душа вѫтрѣ. И Христосъ казва: „Това, което Богъ е съчеталъ, което е наредилъ тъй умно, глупавиятъ човѣкъ да го не разваля.“ Подъ думата „глупавъ“ азъ разбирамъ човѣкъ, който малко знае. Когато човѣкъ не каже самата истина, той е казалъ лъжа. Когато единъ човѣкъ не може да говори въ езика на Мѫдростьта, той е глупавъ. Когато човѣкъ постѫпва не споредъ езика на Справедливостьта, на Правдата, той е лошъ, зълъ човѣкъ.

Въ този свѣтъ ние не трѣбва да разкѫсваме тази връзка. Ще ви приведа единъ анекдотъ, за да обясня мисъльта си. Наклеветили единъ свещеникъ прѣдъ владиката, че нѣкой пѫть свършвалъ службата си за половинъ часъ, а нѣкой пѫть – за четири–петь часа и съ това измѫчвалъ енорияшитѣ си. „Дотегна ни вече този попъ,“ казвали енорияшитѣ. Вика го владиката и му казва: „Знаешъ ли, че има оплакване противъ тебе, какво ще кажешъ за твое оправдание?“ Свещеникътъ започналъ да се оправдава и казва: „Нѣкой пѫть, като отивамъ въ църква, дохождатъ ангелитѣ и светиитѣ да ми помагатъ и за половинъ часъ свършвамъ службата си, а нѣкога за четири–петь часа не мога да я свърша, защото ангелитѣ не ми помагатъ и тогава виждамъ голѣмъ зоръ.“

Тъй е опрѣдѣлилъ Господь. Черѣшата, слѣдъ като цъфне, узрѣва по-скоро. Ще ви разкажа единъ анекдотъ. Като направилъ Господь плоднитѣ дървета, изпратилъ всички духове да си избератъ по едно такова дърво. Всѣки си вземалъ по едно дърво, а дяволътъ, като дошълъ, избралъ си дрѣна, като си казалъ, че той, понеже рано цъфти, рано и ще вързва, но останалъ излъганъ. Всичкитѣ други плодни дървета цъфнали и вързали, а дрѣнътъ най-късно узрѣлъ. Така и човѣка може да узрѣе въ половинъ часъ, като черѣшата, а може и по-късно. Защо едни плодове узрѣватъ по-рано, а други – по-късно? За това има дълбоки причини. Подъ думитѣ „дрѣнъ“ и „черѣша“ се разбира процеса, който става вѫтрѣ въ човѣшкия животъ.

Христосъ иска да обърне внимание на хората отъ XX вѣкъ, да не развалятъ това, което Богъ тъй умно е съчеталъ. Особено ние, днешнитѣ хора, сме майстори да разваляме. И българитѣ сѫ майстори за това. Като направятъ нѣкѫдѣ нѣкоя чешма, всѣки селянинъ, като мине прѣзъ нея, ще опита да наточи своята брадва на коритото и. Като минаватъ слѣдъ 4–5 мѣсеца прѣзъ нея, казватъ: „Бре-е, развали се това корито!“ Какъ нѣма да се развали, като точите брадвитѣ си на него? Вземете най-силния проповѣдникъ, свещеникъ, владика, учитель и като точите отгорѣ имъ хиляди брадви и тѣ ще се развалятъ. И слѣдъ това казватъ: „Развали се нашия попъ, проповѣдникъ.“ Какъ нѣма да се развали? Брадви се точатъ отгорѣ имъ. За да се не разваля това, което Богъ е създалъ тъй умно, ние трѣбва да го не разваляме. И сега, наполовина сѫ виновни и онѣзи, които точатъ и тѣзи, на които точатъ. Когато хората точатъ на гърба ми брадвитѣ си, азъ казвамъ: азъ съмъ на половина виноватъ за това нѣщо. За да се не точатъ брадви на коритата, защото тѣ сѫ потрѣбни, хората трѣбва да научатъ закона на хармонията. Ожените се за една мома, тя е нѣжна, внимателна, има деликатно сърдце и т.н. Започва мѫжътъ и съ брадвата: „Не трѣбва да бѫдешъ деликатна, внимателна“, и точи брадвата. Слѣдъ нѣколко години тя се разваля. Какъ да се не развали, когато на гърба и постоянно се точи брадва? Сѫщото бива и съ мѫжа. Той е внимателенъ, деликатенъ, а тя точи брадвата върху него и слѣдъ нѣколко години той се разваля. Какъ нѣма да се развали?

Вие трѣбва да бѫдете като онзи български свещеникъ, за когото се разказва, че като служилъ въ църква, спиралъ се всѣкога прѣдъ празднитѣ тронове и тамъ кадѣлъ. Питали го енорияшитѣ: „Защо насъ изоставяшъ, а празднитѣ тронове кадишъ?“ – „Тѣ иматъ нужда отъ това, да ги пази Господь отъ зло, а вие, които сте въ църква, нѣма никаква опасность за васъ“, имъ отговорилъ свещеникътъ. Вземете напримѣръ богаташитѣ, кой отъ богатитѣ софиянци е повикалъ нѣкога бѣдняцитѣ да ги угости? Канятъ се все свои роднини, богати. Тѣ кадятъ все прѣдъ пълнитѣ тронове. Защо? – За да падне нѣщо отъ тѣзи богаташи. Не е за докачение това, което го говоря. Така разсѫждаватъ: „Мене днесъ ме викатъ, а азъ утрѣ ще ги повикамъ.“ Не е лошо това, но ние ще трѣбва да възстановимъ тази Божествена хармония, която е нарушена, ще трѣбва бѣднитѣ, гладнитѣ, тѣхъ да нахранимъ, защото Господъ е казалъ: „Не разваляйте!“

Може да проповѣдвамъ, но каква полза отъ моята проповѣдь, ако тя не ви даде храна, потикъ. Ще кажете: „Отлично проповѣдва Господинъ Дѫновъ.“ Що за проповѣдь? Не искамъ да гѫделичкамъ ушитѣ на хората, а искамъ всичко да го провѣрите, да се нахраните отъ него. А сега, като ви се тълкува едно учение, може да го схващате криво. На всички рекохъ да излизате прѣзъ мѣсецъ май на слънце, да наблюдавате изгрѣва му, то да не ви заварва въ легло, а други, които ви гледатъ, казватъ: „Е, тѣ сѫ богомили, кланятъ се на слънцето.“ Всички, които сте болни, неразположени, опитайте това състояние. Нека има съчетание между човѣка и слънцето. Излѣзъ рано сутринь, приеми благословението на слънцето и се върни дома, не ти трѣбва да те пече повече слънце прѣзъ деня.

А тѣзи съчетания, които сѫществуватъ вѫтрѣ въ нашия животъ, при сегашнитѣ условия, създаватъ само дисхармония. Напримѣръ дошълъ нѣкой критикъ, взелъ нѣкой пасажъ отъ нѣкѫдѣ и казва: „Еди какво си не е съгласно съ еди коя си теория.“ Питамъ: съгласно ли е споредъ Божествения законъ? Всички трѣбва да бѫдемъ носители на това Божествено учение, защото всички съставляваме една съвокупность отъ Божествения организъмъ и Господь иска щото неговото тѣло да бѫде здраво, всичко да бѫде въ редъ и съгласие. Господь иска да сме радостни и весели. Ако не сме радостни и весели, причината не е въ Бога. Ако мѫжъ и жена не могатъ да живѣятъ, причината не е въ Бога. Ако нѣма хармония между братя и сестри, между синове и дъщери и родители, между властьта и поданицитѣ, причината не е въ Бога. Причината е въ разваляне на съчетанието. И за въ бѫдеще високостоящитѣ хора: писатели, поети и др., трѣбва да слѣзатъ отъ своята висота и да станатъ служители на човѣчеството, да влѣзатъ между проститѣ и да ги научатъ какъ да живѣятъ. Това иска Христосъ, Който е дошълъ на земята.

Ще кажатъ нѣкои: „Какъ е дошълъ Христосъ?“ За да се разбере отъ хората идването на Христа, това зависи отъ онова вѫтрѣшно съчетание, което има у човѣка, зависи какви способности има у човѣка. Подъ думата „идване на Христа“, се разбира Божествената любовь, безкористната, разумна любовь. Всички европейски писатели създаватъ, че сега въ свѣта има една сила, която прави грамадни прѣобразувания въ умоветѣ на човѣчеството. Тази Божествена сила ще доизкара своята работа много добрѣ.

Христосъ се обръща къмъ онѣзи, които го запитали: „Какво е това съчетание“, и имъ отговаря: Съчетание има между стомаха и храната, между дробоветѣ и въздуха и между ума и мислитѣ. Ако нѣма съчетание между стомаха и храната, нѣма здраве, настѫпва разстройство и викате скоро за очистително, за английска соль. Като вземете очистително, тази сѫщата храна втори пѫть не я употрѣбявайте. Ако я вземете втори пѫть, пакъ ще търсите очистително и слѣдъ нѣколко години ще имате разваленъ стомахъ, а съ това и хората ще ти станатъ неприятни. Всѣки човѣкъ трѣбва да си опрѣдѣли едно съчетание между храната, която приема и стомаха си. Опитай една храна, дава ли ти здраве, прави ли те веселъ, бодъръ, тази храна е за тебе, тя е хигиенична. Направи си единъ списъкъ и знай кои храни какъ ти се отразяватъ. А сега какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Казватъ си: „Чакай да видимъ какво ще каже еди-кой си знаменитъ лѣкарь въ Англия, Америка, Русия и т.н. по този въпросъ.“ Той може да е казалъ нѣщо много умно по това, но тази храна, която той прѣпорѫчва, не може да се приложи еднакво за всички организми, за всички стадии на човѣшкото развитие. Храната трѣбва постоянно да се промѣня и въ това промѣнение се състои здравословното състояние на човѣка.

Като се дойде до чувствата и въ тѣхъ има извѣстни страсти, извѣстни чувства, които развалятъ сърдцето на човѣка. Мнозина често говорятъ: „Да се обичаме!“ Е, хубаво, ако десеть души те обичатъ, какво ще бѫде? Тѣ ще те развалятъ. Бихъ желалъ единъ да ме обича, отколкото десеть и да ме развалятъ. И дѣйствително, въ свѣта само единъ може да те обича, а не двама. Ще ви приведа единъ примѣръ изъ американския животъ. Въ Америка имало единъ много знаменитъ проповѣдникъ съ своитѣ рѣчи и единъ день трѣбвало да напусне своитѣ енорияши, за което тѣ излѣзли всички да го изпращатъ, защото го много обичали. Той се казвалъ Иванъ. „Сбогомъ, Иване,“ му казали тѣ и го изпратили. И кучетата, и паткитѣ, и тѣ го изпратили. Най-послѣ, като излѣзълъ на полето, кобилата му подскочила, хвърлила го и му казала сѫщо: „Сбогомъ, Иване!“ Такава знаменитость не е приятна за нашето развитие. Споредъ мене, знаменитъ е онзи човѣкъ, който извършва точно волята Божия и който като Слънцето изпраща своето благословение. Дали ти спишъ или си станалъ, то изпраща своето благословение и си заминава. Има опасность да не мислятъ нѣкои: „Че ние сме правовѣрни,“ и като така спасението си иде. Ако ти спишъ, когато слънцето изгрѣва, какъвто и да си, нищо нѣма да те спаси. Спасението е само у онази велика религия, която създава закони, която трѣбва да съедини всички други религии, защото тѣ сѫ форми, удове на едно тѣло въ свѣта.

Ще ви приведа единъ примѣръ, за да видите въ какво се състои това единство. Когато израилскиятъ народъ пѫтуваше прѣзъ пустинята отъ Египетъ за обѣтованата земя, Мойсей имъ съгради една скиния и натовари 12 плѣмена да носятъ частитѣ на скинията. Всѣки, който ги срѣщаше по пѫтя, питаше ги какво носятъ. – „Носимъ скинията“, отговаряха тѣ. Когато се спираха нѣкѫдѣ, тѣ сглобаваха всички части и се молиха. А сега всички правовѣрни, азъ разбирамъ подъ правовѣрни и християни, и мохамедани, и будисти, и православни, и евангелисти, и католици, и турци, и баптисти, и сѫботяни, казватъ: „Ние сме православни – ние носимъ скинията.“ А Христосъ, Който иде, казва: „Дайте си всички частитѣ да съградимъ тази велика Божествена скиния и всички заедно да се помолимъ на Бога въ духъ и истина.“ Да не разваляме това, което Богъ е съчеталъ, да не разваляме тази велика Божествена любовь, която живѣе въ нашитѣ души. „Онова, което Богъ е съчеталъ, ние да го не разваляме.“

Трѣбва да се обърнемъ къмъ възпитанието на своитѣ сърдца и умове, това е първото и Божественото съчетание. Какво по-хубаво отъ това, да имашъ единъ умъ, който правилно да схваща и едно сърдце, което правилно да разбира, да чувствува. Кога разбирашъ? – Когато си страдалъ, тогава разбирашъ болкитѣ въ свѣта. А хората се оплакватъ, че страдатъ. Азъ облажавамъ страждущитѣ, слѣпитѣ, хромитѣ, глупавитѣ, моитѣ почитания къмъ тѣхъ. Азъ знамъ защо тѣ страдатъ, защо тѣ нѣматъ крака, очи и др. Миналъ е нѣкой проповѣдникъ, философъ и е счупилъ крака на този човѣкъ. Трѣбва да се проповѣдва тази велика истина, която да внесе у насъ този Божественъ животъ и да можемъ да опитаме гдѣ е Господь.

А този Господь го търсятъ навсѣкѫдѣ. Излизайте прѣзъ мѣсецъ май да посрѣщате слънцето въ 4 часа сутриньта и ще намѣрите Господа. Взимайте участие въ пѣснитѣ на птичкитѣ. Защо пѣятъ тѣ? Взиматъ участие въ посрѣщането на Слънцето и си правятъ молитвата. Слънцето казва: „Деца, Отецъ ми, Който ме е направилъ, ме праща да ви дамъ Неговото благословение и затова слушайте баща си.“ На този добъръ слуга, на Слънцето ние да кажемъ: „Много сме благодарни за това писмо, за това послание, което ни носишъ, носи много здраве на Баща ни и кажи, че ние ще се постараемъ да възстановимъ онази хармония, която развалихме.“ А ние, като ставаме, казваме: „Е, колко е мрачно днесъ врѣмето, колко лошо настроение имамъ, не ми се работи!“ Хубаво е това врѣме и вие благодарете на Бога и за него. Вѣтъръ има – пакъ благодарете. Що показва вѣтърътъ? Показва, че трѣбва да има провѣтряване у васъ, въ вашитѣ мисли и вашитѣ сърдца. Облацитѣ пъкъ показватъ, че у васъ трѣбва да има влага, за да вирѣятъ всички цвѣтя, растения и плодове. Това е правовѣрното учение.

Какви хора щѣхме да бѫдемъ тогава? Щѣхме да имаме очи свѣтли, лице ясно, свѣтло. Азъ често забѣлѣзвамъ какъ ме гледатъ животнитѣ, като ме срѣщнатъ. Напримѣръ нѣкое куче, като ме срѣщне, гледа ме и ми казва: „Какво мислишъ за мене, да не си като другитѣ, които мислятъ да ме биятъ?“ – „Не, азъ миръ проповѣдвамъ.“ – „Е, добрѣ тогава,“ завъртва си опашката и си отива. Прѣди нѣколко дни бѣхъ съ приятели въ Борисовата градина. Дохожда при насъ едно птиче да си кълве и азъ рекохъ: „Не го бутайте, то ни опитва дали сме отъ тѣзи хора, които биятъ.“ Не, отъ новото учение сме ние и то започна да се радва и свободно да кълве около насъ. Може ли животнитѣ да иматъ у насъ довѣрие? – Това е съчетанието, което Богъ е турилъ и което трѣбва да научимъ.

Какъ може да се приложи това учение въ свѣта? Въ свѣта дѣйствуватъ два закона: единиятъ е на антипатията, а другиятъ – на симпатията. Симпатията е законъ на хармонията, а антипатията – законъ на дисхармонията. Когато два индивида иматъ противоположни стремежи, у тѣхъ се явява антипатията. Когато се обичатъ, тѣ взаимно си помагатъ и всичко, което иматъ, го дѣлятъ братски, нѣма на единия повече или по-малко. Въ закона на антипатията ние отблъскваме отъ себе си тѣзи прѣдмети, които ни прѣдизвикватъ болезнено състояние, прѣдизвикватъ ни болка. Всѣки прѣдметъ, който прѣдизвиква у насъ приятность, чувствуваме къмъ него симпатия.

Най-първото нѣщо е да се влѣзе въ връзка съ Бога. Като ставате сутринь, задайте си въпроса има ли връзка между васъ и Бога? Не мислете, че този Господь е отвънъ, Той дѣйствително има извѣстна форма отвънъ, но има и съдържание отвѫтрѣ. Когато имате една роза или единъ карамфилъ, тѣ иматъ съдържание отвънъ, но има и миризма отвѫтрѣ, която трѣбва да се прѣдаде на вашия мозъкъ и чувства. Слѣдователно всѣки прѣдметъ има двѣ страни. Богъ едноврѣменно сѫществува и вънъ и вѫтрѣ. Нашето заблуждение е тамъ, че ние не приемаме какво Богъ е вѫтрѣ въ свѣта, а Го търсимъ отвънъ. Най-разумнитѣ нѣща, въ които има съчетание, тѣ сѫ всѣкога вѫтрѣ.

Ще ви обясня съ единъ примѣръ, въ какво се състои това съчетание. Имаме едно пиано, композиции, композиторъ и единъ великъ артистъ. Но всичко това не е самата музика, а само нейнитѣ елементи. Музикантътъ ще вземе всички тѣзи елементи, ще ги съедини и ще изпита тази вѫтрѣшна музика въ вашата душа. Слѣдователно външнитѣ форми сѫ пианото, парчетата и музикантътъ, а вѫтрѣшното съдържание е самата музика. Но за да се разбере вѫтрѣшното, Божественото, трѣбва да се вслушаме въ себе си и само тогава ще разберемъ смисъла на нѣщата.

Нѣкои казват: „Ти ходи ли на църква?“ Какво е църквата? – Църквата е пианото, свещенитѣ книги сѫ нотитѣ, свещеникътъ трѣбва да седне на пианото и да свири по всичкитѣ правила на музиката, а ти да туришъ слуха си, за да разберешъ музиката и тогава да благодаришъ на Бога. Казвате: „Видѣ Ли свещеника?“ – Видѣхъ го. „Е, тогава ще се спасишъ.“ Не, трѣбва да разберешъ неговата музика. Това е ходене на църква и ако вие може да излѣзете навънъ, когато Слънцето изгрѣва и ако може да разберете това съчетание на природата и да се вслушате на дълбоко, вие ще разберете какъвъ смисълъ е вложилъ Богъ въ природата и растенията, за които ние мислимъ, че сѫ безгласни. Не, природата не е безгласна, но слухътъ ви е грубъ, тѫпъ, та не може да схванете нейния говоръ. Всички стари мистици, поети казватъ, че въ природата има музика, има говоръ и проповѣдва тъй, както хората никога не сѫ проповѣдвали въ този свѣтъ.

Това съчетание се състои въ тѣзи отношения, които сѫществуватъ между тѣлото, душата и човѣшкия духъ. Това сѫ три основни съчетания. Съчетание сѫществува още и между ума и човѣшкото сърдце. Това е четвърто съчетание. Това сѫ четири полета, прѣзъ които човѣшкия духъ минава, прѣзъ своята еволюция, за да се усъвършенствува. Въ физическия свѣтъ човѣкъ изучава само закона на движението; въ духовния свѣтъ изучава качествата на чувствата, тѣхната интенсивность; а въ свѣта на духа изучава вѫтрѣшния смисълъ на самия животъ. Когато говоримъ за възкръсение, за вѣченъ животъ, за благо въ свѣта, ние разбираме онова съчетание, което сѫществува между прѣчистената човѣшка душа и човѣшкия духъ, който е въ съгласие съ Бога.

Какви сѫ тѣзи съчетания? Напримѣръ може да кажа, че 1=2=3=4=5=6=9 и т.н. Ще ме попитате: „Може ли едно да е равно на две, да е равно на три и т.н.?“ Може, но при какви условия? Да вземемъ напримѣръ въ музиката, въ нея има три гами: мажорна, миньорна и хроматическа. Всѣка отъ тѣхъ си има извѣстенъ законъ, който я регулира. Въ това отношение двѣтѣ полусфери на едно кълбо сѫ равни на самото кълбо. Една единица може да бѫде раздѣлена на 1, 2, 3 и повече части, които сѫ равни на цѣлото. Това е въ Божествената математика, частьта е равна на цѣлото, но въ математиката на живота, това не може да бѫде. Това е една велика философия. Въ какво отношение въ Божествената математика частьта е равна на цѣлото, по количество или съдържание? – Тя е равна по съдържание. Човѣкъ е подобенъ на Бога, по съдържание човѣшката душа и духъ иматъ въ себе си сѫщото нѣщо, което има Божествения духъ. Това всички може да съзнаемъ. Нѣкой казва: „Азъ не мога.“ – Можешъ, защото въ твоята душа има всичко вложено. Нѣкой казва: „Азъ съмъ грѣшникъ.“ Грѣшникъ си, защото не вѣрвашъ въ това, което Богъ е съчеталъ. Богъ ти е далъ много земя и ти я обработвай. Мнозина оставятъ своитѣ умове и сърдца необработени и затова идатъ нежеланитѣ сѣмена. Ако не обработвашъ всичко, дадено ти отъ Бога, нѣма избавление, нѣма изходенъ пѫть. Който не работи въ съгласие съ Бога, не трѣбва да търси благодать. Всѣки трѣбва да каже: „Въ мене Богъ е вложилъ всичко, затова ще направя всичко, което Той иска.“

А сега какво правятъ днешнитѣ свещеници? Проповѣдватъ, че човѣкъ билъ грѣшенъ. Приемамъ, че е грѣшенъ, но тъй както го проповѣдватъ, то е лъжливо учение. Грѣшенъ е, но по какво? Човѣкъ билъ глупавъ, но по какво? Защото е нарушилъ това съотношение, което е въ него, това което Богъ е създалъ. Затова обърнете се къмъ тѣзи съчетания и повѣрвайте, че ще може да възстановите тази хармония, и вие ще бѫдете добри, весели и щастливи. Това е, което Христосъ е проповѣдвалъ. Казва нѣкой: „Жена ми е лоша.“ – Не, грѣшка имашъ, тя е отлична жена. „Мѫжътъ ми е лошъ.“ – Не, той е отличенъ човѣкъ. „Баща ми, майка ми, свещеницитѣ, владиката, всички сѫ лоши хора.“ – Не, всички сѫ добри, вие само снемете тѣхнитѣ черупки отгорѣ, които сѫ лютиви и отвѫтрѣ ще имате сладкитѣ орѣхи. Тогава ще разберете човѣшката душа. А сега се ражда единъ антагонизъмъ между васъ и често казвате: „Той е отъ еди-каква си вѣра.“

Едно врѣме въ римската империя, когато измѫчваха християнитѣ, обличаха ги въ разни животински кожи и ги оставяха на животнитѣ да ги разкѫсватъ. Сега ние съврѣменнитѣ хора обличаме нѣкого въ волска кожа и казваме: „Той е волъ.“ Облѣчемъ го въ ослова кожа и казваме: „Той е оселъ.“ Господь всички ни е направилъ отъ една и сѫща есенция, всички души сѫ отъ единъ и сѫщи източникъ. Различаватъ се само въ това, че единъ е употрѣбилъ много повече врѣме, за да запази своята чистота, а другъ е билъ по-мързеливъ. Но това не показва, че у тебе нѣма никаква възможность.

Сега искамъ да турите тази законность въ това съчетание. Не мислете, че другитѣ хора сѫ глупави и вие ще може да имъ прѣдадете всичко. Ще си кажете: „Ами Господинъ Дѫновъ какво учи?“ – Азъ самъ нищо не уча, азъ съмъ се училъ отъ най-великия Учитель и не измѣнямъ нищо отъ това, което ме е училъ. Казвате: „Кѫдѣ е свършилъ Господинъ Дѫновъ?“ – Нищо не съмъ свършилъ, а отъ сега започвамъ, отъ сега започва това Божествено учение. Свършватъ тѣзи, които лъжатъ. Нѣкои казватъ: „Азъ съмъ остарѣлъ.“ – Не, това е друго учение, ти не си остарѣлъ. Често българитѣ казватъ: „Майка ти е стара.“ Подъ тази дума „майка ти“, тѣ разбиратъ заблуждението, защото въ свѣта е старо само заблуждението. А въ Божественото учение има начало на нѣщата, има завършване и узрѣване или въ християнски смисълъ: има възкресение. Като говоря да възкръснемъ, разбирамъ да започнемъ. Азъ въ София виждамъ много хора, които започватъ да възкръсватъ. Тѣ сѫ готови отъ всичко да се откажатъ, само за Бога да работятъ и да живѣятъ. Това е възкръсналъ човѣкъ, нищо не иска, ще работи за човѣчеството, ще обича ближнитѣ си – баща си, майка си, братята си, свещеницитѣ, учителитѣ и др. Нѣкой казва: „Мразя го, той е еретикъ.“ Такъвъ човѣкъ нѣма да възкръсне.

Това е новото учение, което Христосъ проповѣдва. Трѣбва да знаемъ, че у насъ има този Божественъ образъ и да го очистимъ, да възстановимъ това Божествено съчетание и да кажемъ: „Ще може да направимъ тѣзи нѣща.“ За да бѫдете здрави, весели, за да имате ясенъ умъ и сърдце, на всички прѣпорѫчвамъ да излизате прѣзъ мѣсецъ май. Бихъ казалъ и на съврѣменнитѣ свещеници да започватъ службата си въ 4 часа сутриньта. Съ изгрѣването на Слънцето свещеникътъ да каже: „Благословенъ Господь нашъ, Който ни е изпратилъ Слънцето да донася своитѣ благословения.“ Тогава ще разберете думитѣ: „Това, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разваля.“

Върху тѣзи думи азъ хвърлямъ само сѣменца, само загатвания правя и всѣки нека развие за себе си нѣкои теми и тогава да чуете гласа на вашия Баща, на вашия Христосъ и вашата любовь да заговори у васъ и да кажете: „Познахъ Бога, познахъ любовьта и знамъ защо съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ учи прѣраждането.“ – Да, уча не само прѣраждане, но и възраждане и новораждане. Че кой не се е прѣраждалъ? Самата природа се прѣражда и тя учи това. Христосъ е казалъ: Ако не се родишъ отново, нѣма да еволюирашъ. Всѣки, който се е родилъ отъ майка, ще се роди и втори, и трети пѫть. Това не значи, че въ сѫщата форма ще се родишъ, напримѣръ ако си билъ жаба, пакъ жаба ще се родишъ, но ще се развивашъ, отъ човѣкъ трѣбва да станешъ ангелъ, светия; отъ глупавъ – да станешъ уменъ човѣкъ. Това е прѣраждане. Какво противорѣчие има? Има ли такъвъ законъ въ природата и азъ го уча, нѣма ли го, не го уча.

Едно врѣме, когато Господь създалъ свѣта, натоварилъ Слънцето съ тази велика мисия – да грѣе. Но у него се породило желание да бѫде първо, да отиде първо при Господа и да изпрѣвари всички други планети. Когато Господь се научилъ за това желание на Слънцето, на този старши братъ, накаралъ всички други братя да се въртятъ около Слънцето, а то да се върти около Господа и затова неговитѣ братя днесъ сѫ всички по-близо до Господа, отколкото Слънцето. И затова всѣки отъ васъ, който иска да бѫде пръвъ, ще остане послѣденъ, като Слънцето. Слънцето, като изгрѣва сутринь, то казва: „Азъ направихъ едно врѣме една голѣма грѣшка, която искамъ да изкупя, затова нося своето благословение.“ А всички други се въртятъ около него, за да научатъ закона на движението.

Сега нѣкои християни искатъ да бѫдатъ много близо до Христа. Новото учение казва: „Не бѫдете користолюбиви.“ Блажени смиренитѣ, блажени онѣзи, които заематъ онова мѣсто, което Богъ имъ е опрѣделилъ въ свѣта. Азъ съ удоволствие бихъ заелъ положението на единъ карамфилъ и всѣка година да ме садите, да ме кѫсате, но да изпълнявамъ волята Божия, отколкото да съмъ въ положение на единъ царь въ България. Това значи да изпълнишъ волята Божия, съ всичкото смирение. Карамфилътъ казва: „Всички да бѫдете смирени въ една посока къмъ Бога.“

Бихъ желалъ всички българи да бѫдатъ такива карамфили и духовенство, и управляющи, и голѣми, и малки да бѫдатъ като този карамфилъ, тогава Господь ще погледне къмъ васъ съ своето благословение и ще каже: „Блажени нищитѣ духомъ.“ Цвѣтята сѫ нищи духомъ и всѣки човѣкъ, който приеме положение на едно цвѣте, е нищи духомъ. За да възстановите това съчетание, което е въ вашитѣ сърдца, умове и духове, дайте възможность на всички скрити сили да потекатъ отъ васъ.

Не се безпокойте, това благословение ще дойде и ще познаете Бога и ще разберете това благодѣяние, което Той ви е далъ.

Бесѣда, държана на 13 май 1917 година