Децата

Истина ви казвам: ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството Небесно.

За да обясни, кой може да влезе в Царството Небесно, Христос взима една обикновена форма, понятна за всички – децата – форма, която съществува още от създаването на света. Това, което радва домовете, това, което радва света, то са децата. Дом без деца, това е пустиня без извор, без трева. Защо човек трябва да стане като малкото дете, за да стигне небето? В Христовите думи под „дете“ се крие по-дълбок смисъл от този, който ние разбираме. Христос не казва, че ще влезеш в Царството Божие, ако си някой скъпоценен камък, поставен на короната на някой цар, или ако си някой милионер, а казва: „Ако не станеш като дете, няма да влезеш в Царството Небесно“. Тук Той влага идеята за смаляване. Детето е символ на пасивно състояние или, тъй да се каже, то представя потенциална енергия, т.е. енергия в спящо състояние. Тази енергия не е в бездействие, защото в нея са складирани всички условия за развитието. Тя едновременно е и в потенциално, и в кинетическо състояние. Потенциалната енергия се превръща в кинетическа и обратно, кинетическата в потенциална. Кинетическата енергия има по-голяма сила на активност, но нейните размери са по-малки, когато пък потенциалната енергия има размери на безгранично развитие. Разликата между детето и възрастния човек е същата: Възрастният човек е по-малко активен, има по-малко размери на развитие, отколкото детето. В идеята на детето е вложен и друг смисъл. Ако дървото не се обърне в малка семка и не се посади наново в почвата, то не може да започне своето развитие. Развитието на дърветата става по два начина: Едни се развиват, никнат чрез семена, а други – чрез издънки, чрез присадки. Има голяма разлика между растение, което се развива чрез присадка, и онова, което се развива чрез семка. Когато растението е от семка, то съдържа в себе си по-голяма сила от онова, което е излязло от издънка. Христос казва: „Ако се не обърнете на семе в живота, няма да влезете в Царството Божие!“ Защо? Защото там се присаждат не дървета, а само семки. Господ няма нужда от стари хора. В Царството Божие няма стари хора. Думата „стар“ е синонимна с човек безсилен; а младите, децата, те са синонимни с думата „богати“, по ум и по сърце. Така тълкувам аз. Ако нямате ума и сърцето, сиреч невинността и чистотата, на детето, вие не можете да влезете в Царството Божие. Защо? – Защото условията, при които трябва да растете, изискват вашият ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот в себе си. Едно от най-големите заблуждения в съвременните духовни движения е това, да се мисли, че сте големи. Всеки човек, пък и децата даже, които са едва на пет–шест години, имат идеята за големство. Често съм срещал деца, у които се е зародила мисълта, че са големи, че имат грамадна сила и че могат много нещо да направят. Срещал съм и религиозни деца, които мислят, че са много големи. Те казват: „Не ме закачайте, че като махна с пръст, всичко мога да направя“. Ако накарате тия деца да вдигнат един чувал, те не могат. Защо не могат да го вдигнат? Защото мислят, че са големи, а в действителност не са големи. Ако мислеха, че са малки, те щяха да го вдигнат. Това можете всеки ден да проверите. Поставете се в положението на дете, вложете в ума си някаква мисъл и не се тревожете; щом не се тревожите, тя ще има десет пъти по-голяма активност, отколкото ако постоянно се тревожите. Когато се изправите пред ключа на електрическата лампа, какво се изисква от вас? – Само да завъртите ключа. При това силата, която ще употребите, е много малка. Светът е тъй устроен от Бога, че ви пращат само да завъртите този ключ. Какво правят мнозина? Спират се пред ключа и започват да философстват. Не, по този начин никаква светлина няма да имате. Тук не трябва никакво философстване – едно движение на ръката, и светлината – условие да четете – ще блесне. Същият закон има приложение и в личния живот на човека. Сутрин, когато се събудите, завъртвате вашия ключ и казвате: „Виждам!“ Когато душата влезе в човешкото тяло, и тя си има ключ; като го завърти, тя казва: „Виждам слънцето!“ Ако забравите да завъртите вашия ключ, вие ще бъдете в тъмнина, т.е. умът ви ще бъде объркан, неспособен за работа. Някоя сутрин ставате и забравяте да завъртите ключа на вашето сърце, на вашия ум; цял ден животът ви е в безпорядък, намирате, че той няма никакъв смисъл и т.н. Казвам: Вие сте в положението на дете с големи идеи, което, като мисли за големи работи, забравя да извърши най-малкото – да отвори малкия ключ, от който иде светлината. Аз постоянно срещам хора с незавъртени ключове, с големи идеи, които мечтаят за големи къщи, с много етажи, а самите те са слепи. Не, не ви трябват тези къщи. Завъртете първо ключа, а след това си направете къща. Станете дете на послушанието! Само тогава Бог ще ви заговори и вие ще разберете отношенията, които съществуват между Него и вас.

Съвременните хора са изгубили отношенията си към Бога. Те мислят, че са свободни, че имат право да вършат това или онова, че имат право да критикуват дори Бога. Питам този човек: Като стана тази сутрин, завъртя ли ключа? – „Не съм го завъртял.“ – Върни се тогава вкъщи да завъртиш ключа; иначе през целия ден ще бъдеш в тъмнина и неразположение на духа. Дотогава животът няма да има смисъл за тебе. Същият закон има приложение и в отношенията на хората: завъртял си ключа, всички те обичат; забравил си да завъртиш ключа, всичко върви в дисхармония; голям човек, голямо величие си, но никой няма да те обича. Никой не обича хора, които много искат. Законът на небето се символизира в децата, в тяхното безкористие. Да носиш много на гърба си, а да имаш малко в стомаха си, това са две различни неща. Ако носиш 100 килограма жито на гърба си и половин килограм жито в стомаха си, где ще бъде силата? Съвременните икономисти, които товарят държавата с големи дългове, вършат това, защото не разбират Божествения закон. Бих предпочел да дадат всекиму по половин килограм жито в стомаха, отколкото по 100 килограма нагърба. За предпочитане е 100 грама знание в мозъка, отколкото 100 килограма товар на гърба. Някой може да има 100 тома книги, но 50-те грама знание в мозъка като потенциална и кинетическа енергия струват повече, отколкото това, което е извън него. И тъй, под думата „дете“ Христос разбира особено вътрешно състояние – да бъдем в съгласие, във връзка с духовния свят, с всички сили, с всички същества. Започнеш ли да мислиш, че си някое велико същество, ти изгубваш тези връзки. Когато един велик ангел от небето, който е живял милиони и милиарди години, който има опитност по-голяма от тази на човечеството и чиято история е по-велика от тази на човешкия род, реши да слезе на земята и да се въплъти, той ще вземе формата на детенце, ще се смири; оттам той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога. Затова питаха Христос: „Може ли стар човек да влезе в Царството Божие?“ И ангел да е, и Бог да е, не може. Който иска да влезе в Царството Божие, той трябва да се смири, да стане като дете. Всички, които ме слушате сега, искате да влезете в Царството Божие каквито сте. Не, това никога не е било и няма да бъде. Ако не добиете свойствата на детето – пластичност на ума и на сърцето, – няма да разберете вътрешния смисъл на живота. Но вие сте близо вече до Царството Божие. Междината, която дели този от онзи свят, е една стомилионна част от милиметъра. Малко е разстоянието от единия до другия свят. Когато човек тръгне в пътя на развитието, той се движи много бавно. Гледам, всички, които тръгват в духовния път, са като големите хора, а не като децата. Ако човек излиза от къщи и тръгва с големи крачки, той няма да постигне целта си. Видите ли човек да излиза от къщи и да тича, той нищо няма да постигне. Но ако тръгне полека и постепенно ускорява хода си, той е в положението на дете. Христос казва: „Не започвайте работите си с бързане; движете се като малките деца – вървете постоянно и ускорявайте хода си с две, три, четири, пет, шест крачки; тогава ще намерите смисъл във вашия живот“. Докато сте в положението на малки деца, няма да дойде никаква болест; щом сте в положението на старите, ще ви нападнат всички болести. Който е смутен, той е стар; който има тежест на сърцето, той е стар. Станете млади! Казвате: „Тежко ми е на душата“. – Стар си. – „Какво да правя?“ – Стани млад. – „Как?“ – Не мисли за велики работи в света. Тури само половин килограм хляб в стомаха, 100 грама знание в мозъка и 5 грама чувства в сърцето си и това ти е достатъчно. Когато 10–15 момци любят една мома, те започват да се карат, а тя да се надига, с което става нещастна. Преди няколко години една мома бе убита в София от своя годеник, защото му изневерила. Защо любите двама? Един е достатъчен. Всяка мисъл има свое определено място. Ако не любите някого, не го лъжете; кажете му истината, и той ще си намери друга. И в религиозно отношение хората страдат от същата любов. Казвате: „Да любим!“ Знаете ли как се изразява любовта? Който желае много, прави грях, а който направи грях – страда. Който греши, е лош човек, но който греши и не се разкайва, е по-лош; който греши и не се разкайва, нито се моли, е още по-лош. Всеки, който не се разкайва, а се моли, е лицемер. Лицемерът е най-лош човек в света. Има в света два вида лъжи, два вида грехове. Като казвате, че любите някого, а го лъжете, вие постъпвате като крокодилите: когато обичат някого, те го обливат със сълзите си, за да стане по-гладък, да могат по-лесно да го гълтат. Не, хората не се нуждаят от такава любов, но от любовта на малките деца. Малко дай, но от сърце. Ако мъжете и жените бяха приложили тази философия в живота си, домовете и обществата щяха да се изменят, да се подобрят. Баща, майка, деца, учители, свещеници, съдии, всички мислят за велики идеи. Те мислят, че са велики хора на този свят и по-велики от тях няма. Питате, защо страда светът? Той страда от „велики“ хора и идеи. – „Отличен проповедник е“ – казват занякого, „велики идеи проповядва“. Да, от „велики“ идеи страдаме всички. И евреите имаха велики идеи, те искаха да станат богати и се възгордяха, че са избраният народ; те имат 33 хиляди обещания от Бога, но Христос им показа, че величието на човека стои в това – да стане малък като дете. Само тогава Бог ще бъде на негова страна. Досега не съм видял нито една майка да носи в утробата си някой стар дядо, ако ще би и милиони да заплатят. А малкото дете всеки носи, без да му плащат нищо. Защо? – Защото то носи в себе си велики блага. Всяка Божествена идея, колкото малка и да е, като влезе в човека, тя носи мир, радост, величие. Ето защо всеки може да носи малките деца. Мнозина мислят, че великите идеи носят щастие в света. Всъщност не е така. За пояснение на тази мисъл ще разкажа една легенда. Един осиромашал германски принц искал да се ожени за една красавица. Тя му казала: „Аз съм жена с големи претенции: ще ми построиш великолепен палат и каквото пожелая, трябва да ми го набавиш; ако се съгласиш на всичко това, ще те взема. Готов ли си?“ – Готов съм на всичко, защото с тебе ще бъда щастлив. Той се оженил за нея и тръгнал да търси богатства; чрез окултизма той започнал да търси духове, които да му помогнат. Най-после намерил принца на гномите и му казал: „Ожених се за една взискателна жена, заради което ми трябват много пари; ще можеш ли да ми услужиш?“ – „Мога, но с едно условие: за всяка кесия пари ти ще ми даваш по десет косъма от главата си.“ – „Достатъчно косми имам, ще ти дам колкото искаш.“ – „Не, само по десет ми трябват; всеки път, като дохождаш, ще взимаш по една торба злато срещу десет косъма.“ – „Е, осигурихме се“, рекъл си той; „дойде най-после денят на щастието в моя дом“. Започва той неделя след неделя, месец след месец да посещава принца на гномите; взима пари и дава косми. Минават се година, две, три, главата му оголява. Отива пак да вземе пари, но няма вече косми. – „Да ти дам друго нещо“ – казал той. – „Не, косми ми трябват.“ Сега вече той разбрал, че в тези косми се крие човешкият характер. Малките наглед неща той е пожертвал уж за по-големи. Всеки косъм е благородна мисъл, пожертвана за нищо и никакво. Ако имате в продължение на десет години такъв стремеж, вие ще пожертвате всичко благородно от себе си и ще останете гола пустиня. Тогава вие се превръщате на старо, голямо, сухо дърво, което е символ на пропаднал човешки характер. Да не се обиждате от истината. Аз зная, че когато се каже истината, мнозина се обиждат. Който се обижда от истината, той минава пред Бога за стар човек. Такъв е законът пред Бога: Господ досега никак не се е обиждал. Няма друго същество, което да е понесло по-големи поругания от Бога, но Той даже и веждите не си е навъсил. Тихо и спокойно гледа Той и казва: „Тези деца ще разберат закона; сега трупат грехове и затова ще носят този товар“. – „Тежко, много тежко е положението ни: сиромашия, болести, какво ще правим?“ – „Ще работите.“ – „Другояче не може ли?“ – „Не може, ще работите.“ – „Големи сме.“ – „Ще се смалите, ще станете деца.“ Като се върнете у дома си, опитайте се да станете деца и ще видите, как ще се подмладите. Остарели сте? – Защо? – Защото носите света на гърба си. Когато влезете в един параход, който се клатушка, и се страхувате, какво ще ви ползва този страх? Стойте спокойно, имайте доверието на детето. Който е направил парахода, той ще се погрижи за вас. Параходът ще се поклатушка и после ще спре. И гръм да има, и буря да има, не се бойте. Птиците, които са в небесното пространство, също се клатушкат, но те разбират този закон по-добре от вас. Ще ме извините за всичко това. Казвам: Ако сте стари, ще се обиждате; ако сте млади, ще ви поздравя. Когато говоря истината, никой да се не докача. Който е тръгнал бос през някое каменисто място, ще му кажа: Обуй си цървули, защото краката ти ще се наранят сред пътя и ще се принудиш да се върнеш назад; цървулите ще те спасят. Ако някоя дама пътува през това място, тя би предпочела да се нарани, но без цървули да е, за да може нейният възлюбен да я хареса. Опасно е да ходите боси. Децата са всякога обути.

Вижте и пеперудите, тия малки деца на Господа, каква отлична премяна имат! Ако някоя земна царица би имала тази премяна,тя щеше да се счита щастлива. Тези пеперудки, макар и да живеят временно, Господ добре ги облича. Защо Господ ги облича така хубаво? Защото са деца. А защо Господ дава нещастия на хората? Защото са стари. Защо Господ дава благословение на някои хора? Защото са малки деца. Майката прощава на децата си много грешки, но ако мъжът направи някаква грешка, тя ще каже: „Този дъртак не го ща вече!“ Така и небето прощава всички грехове на малките деца, но към старите то е строго и казва: „Скоро вън!“ Тогава какво се заражда във вас? – Недоволство, отчаяние и омраза спрямо живота, понеже срещате съпротивление и неблагоприятни условия за вашето развитие. За да бъдете обичани от Бога и от хората, единственото нещо е да възприемете в себе си Божествената идея и да бъдете малки пред Бога, да имате ум и сърце отзивчиви. Любовта има степени в своята сила: стоиш при някоя печка на разстояние два метра от нея и усещаш много приятна топлина; но ако поставиш ръката си отгоре, тя ще те изгори. Старите хора са нажежени печки, затова по някой път изгарят. Обикновено те са користолюбиви. Не мислете, че говоря за вас; аз говоря за ония стари хора, за които се споменава в Писанието. Стар човек е онзи, който мисли, че е голям, велик, и от такъв човек именно трябва да се пазите. Това е проповядвал Христос, когато е казал: „Да станете като малки деца“. Като изследвате природата, ще видите, че най-скъпоценните работи не са големи. Например едно време брилянтът е бил въздухообразно вещество, което е заемало голямо пространство. Трябвало е да мине дълго време, докато се сгъсти. Господ го е сгъстил, превърнал го е в твърдо тяло, но същевременно е намалил обема му. Той е станал малък по обем, но скъп по цена. Знаете ли колко енергия, колко материя е пресирана в един атом? По същия закон и ние трябва да се смалим, да станем малки като деца, защото велик е само Бог; за да бъдем като Него, ние трябва да научим изкуството на преходните неща в битието, стадиите на преходния живот, да знаем защо малките неща минават в големи. Едно узряло зрънце, колкото малко да е, щом падне на благоприятна почва за своето развитие, то израства, превръща се в голямо дърво. Обаче листът или гнилият плод, колкото да са големи, паднат ли на почвата, изсъхват. Този е смисълът на Христовите думи. Христос е говорил едно време за хората на просветения век, за онези,които могат да Го разбират, които могат да приложат Неговото учение. За онези пък, които не Го разбират, които не могат да приложат Неговите мисли, Той не говори. Когато някой велик музикант свири, той свири за онези, които имат ухо да слушат; когато някой скулптор извае статуя, той я предлага на онези, които я разбират и оценяват; когато някой учен напише книга, тя има значение за онези, които я разбират. Господ е направил света и е написал своя закон за онези, които Го разбират.

Онези, които не Го разбират, ще носят товара на гърба си – ще бъдат „велики хора“. Когато Бог е създал света, духовете, които са слезли на земята, искали да бъдат големи, велики; затова те са имали грамадни тела. Тогава са били създадени и грамадните животни. Ако грамадните животни бяха останали на земята, те щяха да я оголят и опустошат и да изпоядат всичко. Господ е учил тези въплътени духове, че не трябва да имат грамадни тела, защото величието на едно същество не е в грамадното тяло. Една идея е велика не когато е голяма по обем, но когато носи в себе си нещо велико, което помага за развитието на всички същества. Ако посадите един орех, след 10–12 години той ще бъде грамаден; но като умре, той ще дойде пак в първоначалното си състояние. Сега ви говоря да станете като малките деца и да направите опит в това отношение.

Казвам: Внесете тази Христова идея в ума си и постарайте се да бъдете малки пред Бога. Представете си, че сега започвате вашия живот в Царството Божие. Вие можете да мислите, че сте видни, знатни хора, но колко велики царе, колко знатни хора е имало едно време, за които сега и помен няма! Вие се заблуждавате, като мислите, че хората, които ви заобикалят, са видни, знатни, но при нещастие се познава колко са знатни. В едно варненско село преди 40–50 години имаше един чорбаджийски син, много знатен. Цялото село говореше за него; като кажеха „Петран Чорбаджията“, всички го знаеха. Той събираше всяка седмица хора за гуляй; заколваше агне и веселбите се продължаваха дълго време. Случи се, че го постигна нещастие, от което той всичко изгуби, стана последен бедняк и всички започнаха да го изоставят и да го подбутват. Този „Петран Чорбаджи“ си мислеше, че е знатен човек. Що е знатният човек? Той е мъртъв вол. Като умре, псетата се нахвърлят върху него. И тогава пак говорят за него, но докато го изядат; след това нищо вече не се говори. Хората говорят за човека „хау-хау“, докато има какво да ядат, какво да получат; щом умре и не остане нищо от него, те престават вече да говорят. Това са нещастията на нашия външен живот. Отвън вие сте много красиви, но важна е другата красота – на сърцето и на ума. Затова, чистете сърцето и ума си и не се лъжете с „хау-хау“. Станете малки деца, за да влезете в Царството Божие и да наследите новия живот. Хората на земята са мъртви, изпояждат ги псета, гарвани и орли, защото са „велики“. Като прочетете „Откровението“, ще видите, че Господ вика всички орли и им казва: „Елате, вие, малки, да си вземете своя дял, елате да се наситите от плътта на юнаци, войводи и все „велики хора““. Какво означава това? Когато някой голям дъб изгние и се превърне на пръст, Господ изпраща малки семенца, треви и им казва: „Вземете си дела от този дъб, защото едно време той пречеше на вашето развитие“. Затова Христос казва: „Ако не станете малки деца, няма да влезете в Царството Божие. Бог няма да вземе вашата страна“. И тъй, новите условия, при които живеете, изискват нов морал, нови религиозни принципи, които да са по-силни от сегашните. Принципите, с които досега сте си служили, са слаби, не могат да издържат. Имате въже, което дига 10 килограма тежест, но вие искате то да дигне 100 килограма; какво трябва да направите? – Ще го направите десет пъти по-яко.

Въжето е моралът, който трябва да направите десет пъти по-силен от по-раншния, за да издържи на новите условия. Затова именно според Христовия закон вие трябва да измените вашите мировъзрения. Ако и най-лошият човек стане малко дете, той ще се измени и вие ще го залюбите. Между трева и дъб не може да има борба, но между два дъба всякога ще има такава. Посадете ги един до друг, ще видите борбата между тях – кой да стане по-висок, да види слънчевите лъчи. Който излезе отгоре, той ще успее, а който остане отдолу, ще каже: „Аз останах малък“. – Малък, но с големи идеи! Не че си станал малък, но ще чакаш, докато дойде редът ти; тогава ще кажеш на големия дъб: „Аз ще ти стана син, жълъд“. Той ще отговори: „Аз пък съм ти баща“. – „Татко, аз благодаря за грижите, които ще имаш към мене“. Един ден този жълъд ще стане голям и ще размени ролята си с баща си. Христос изисква, щото всеки от нас да стане някакво дърво, което да роди плод, семка, върху която да се положи Царството Божие. Ще кажете: „Тези неща са отвлечени“. Не, вложете мисълта: „Аз искам да стана малко Божествено дете. Помогни ми, Боже, да реализирам тази мисъл“. Мислете върху тази мисъл 12 месеца и ще видите как животът ви ще се измени. Обаче не тръбете за това нещо: аз виждам, че сте малки. Когато някой голям бук дойде и каже: „Аз съм малък“ – той не говори истината.

Когато богатият казва, че няма пари, той се бои да не го оберат. Когато някой беден казва, че има пари, и той не говори истината. Нека всеки казва правото. Имайте вяра в този велик Божествен закон на това дете и Господ ще бъде с вас. Ако Бог ви кредитира, Той ще ви направи велики. Но ако сами се правите велики, вие сте в положението на лъжлив търговец, който говори, че има пари, а всъщност няма. Този е дълбокият смисъл на стиха: „Да станете малки деца“. Не искам да остане у вас мисълта: „Нима ние нищо не сме?“ Оставете тази мисъл настрана. Какво сте били досега, не е важно; какво ще бъдете отсега нататък, това е важно. Знае се какви са били хората досега и да спи зло под камък. Да бъдем малки Божествени деца – ето бъдещия идеал. Желал бих да бъдете деца на Бога, да използвате великите блага, които Царството Божие ви дава. Желал бих всички да сте умни, щастливи, добри. Както виждате, казвам ви начина как да бъдете такива. Ще речете: „Как да гледаме на малката водна капка?“ Не се смущавайте, тя ще порасне: дъждът не завалява изведнъж, но капка по капка – постепенно се усилва. Обаче малките капки принасят полза на света. Малките деца не знаят що е страх, бабите ги плашат: „Караконджо ще те изяде!“ Също така и слугините, за да се любят с някого отвън, плашат децата с караконджо, да ги накарат да заспят. За да са свободни да отидат на бал, майките също така залъгват, наплашват децата си с нещо страшно, тайнствено. Долу вашите караконджовци! Не лъжете малките деца, не лъжете и себе си! Бъдете откровени спрямо себе си и спрямо другите и само по този начин ще се подмладите и разхубавите. Щом Божествената идея дойде във вас, всичко ще се измени: и устни, и вежди, и нос, и чело. В Европа хората дегизират устните си, за да станат по-червени, защото червенината показва богатство и чиста кръв. Нека това стане по естествен начин. Да бъдете малки деца, значи да престанете да лъжете Бога. Някой не вярва в Бога – може да има сериозни причини за това неверие. Някой казва: „Няма Бог“. Казвам: „Не си завъртял ключа“. – „Животът няма смисъл.“ – Не си завъртял ключа. – „Хората са лоши.“ – Не си завъртял ключа. Ключът на малкото дете е в него вътре. По-красива, по-велика идея от тази няма. Някои искат да знаят кой е Христос. Думите, които Той е казал, това е Христос. Могат ли тия думи да ви ползват, да станете щастливи, това е Христос. Силата на живота не е в буквата, но в духа на нещата. Аз съм внимателен, съобразявам се с Божествената Истина; говоря винаги това, което е вярно.

Вие не трябва да играете ролята на един от учениците наСократ, който, за да се покаже смирен, отишъл един ден при учителя си със скъсани гащи. Учителят му обаче казал: „Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти гащи“. Вие трябва да сте внимателни, и както виждате, спрямо вашите сърца аз съм внимателен, никога не съм казал това, което не е вярно. Всяко нещо, което ви казвам, е истина, която можете да проверите. Ако нямате резултат, аз ще се спретна заедно с вас да работя. Кажете си само: „Тази година искам да бъда малко Божествено дете!“ С тази идея ви изпращам да си отидете – да бъдете малки Божествени деца. Бих желал всички българи да бъдат малки Божествени деца. Всички европейски държави да бъдат такива деца! Тогава ще дойде истинският, Божественият мир в света.

Беседа, държана на 11 февруари 1917 г. в София.