Блажените

Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството Небесно.

Ще взема от този стих думата „блажени“. Христос не казва, че са блажени онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня, но казва: „Блажени са гонените заради правдата“. Думата „гоня“ има добро и лошо значение. Ако човек не бъде гонен, той няма да прогресира: трябва да има движение в света. Когато българинът иска да овършее своето гумно, своето жито, той гони конете си. Тази гонитба защо е? За да могат да се овършеят снопите. Всички неща в живота имат смисъл. Които разбират вътрешния смисъл на живота, те няма защо да се спъват от противоречията, които съществуват в света. Всички противоречия са израз на една велика истина, която има две страни, две лица: страдания и радости; страданията – това са тъмната страна на тоя живот; радостите са най-възвишените неща, светлата страна на живота. Всичко туй е съобразено със законите на Природата. В продължение на 24 часа земята мени лицето си. Едната страна е светла, а другата – тъмна. Следователно в продължение на 24 часа на вашия живот и вие ще бъдете тъмни и светли, ще страдате и ще бъдете радостни. Това е неизменен закон, който обаче няма нищо общо с греха. Някой път грехът се преплита със страданието, но тези две неща не трябва да се свързват. Страданието е велик закон. Няма човек, който да не е страдал и да не страда. Дори Бог страда заедно с нас. Никой не страда повече от Него. Когато някой каже, че страда, аз казвам: Ти едва си започнал с тази наука. Не е лошо да страда човек. С тези чувства, с които изпитвате най-приятните неща в света, ще изпитате и най-неприятните. Когато вашето око е разстроено, не е в хармония със светлината, ще изпитате най-неприятни усещания от нея; когато вашето око е нагласено, т.е. в хармония със светлината, ще изпитате най-приятните усещания. Следователно, когато във вас се яви някаква дисхармония, това показва, че вие сте разгласени. Само чрез страдания можете да се нагласявате. Онези, които свирят на китара, често настройват китарата си на известни гами за известни песни; ще рече, те вършат някакво нагласяване. И страданието е известно нагласяване и трябва да се промени гамата от мажорна в минорна или в хроматическа. У хора, които се стремят към благородното, този стремеж е свързан със страдание. Страданието и радостта са два противоположни полюса в живота. Който иска да се развива, той трябва непременно да страда: страданието е врата, необходимо условие за радостта. Не искате ли да страдате, няма да имате радости в живота. Радост и скръб са две дъщери на Бога. – „На кой Бог?“ – На Онзи, Който е изявен на човечеството. Казвате: „Бог има ли дъщери?“ – Има. Той има дъщери и синове и на земята, и на небето. Думите „брат“ и „сестра“ са Божествени идеи, те са много по-велики понятия от онези, които ние схващаме и разбираме. Нашето братство и сестринство се е издигнало едва една педя над земята. Когато някой брат вземе една педя земя от нивата на някого, те се скарват и братството се разваля. Вземете за пример между лекари, търговци, учители, свещеници, проповедници и други братството е достигнало само до една педя. Този е съвременният обществен растеж, до който хората са дошли в схващане на братството. Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят за правдата“. Ще кажете: „Защо да ме гонят?“ Питам: Защо пък да не ви гонят? Често се казва, че мътната вода е по-приятна за почвата, отколкото бистрата: като мине през почвата, тя оставя известни утайки, от които растенията се ползват. Така река Нил всяка година нанася милиони тонове чернозем, от който старият Египет е произвеждал грамадни количества жито. Страданието е онази Божествена утайка, която слиза от висотите и като се утаи във вашите полета, ги наторява, и Бог казва: „Сейте сега!“ От тези ваши утайки и грехове,недоразумения – ще излезе най-добър хляб и вие ще кажете: „Слава Богу, много хубаво е било всичко това!“ Ако няма страдания, няма да има и хляб. Христос казва: „Аз съм живият хляб“. Действително, Той е жив хляб, защото хората Го ядат всеки ден.

„Блажени сте, когато ви гонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене.“ Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е похвала; щом сте виновни, заслужавате да ви осъждат. На правдина, за права Бога трябва да страдате. Сега мнозина страдат за кривото. Питам: Ако Христос днес би дошъл, какво учение би дал на света? Всички хора искат да са щастливи, блажени, да имат добри мъже, жени, деца, но отгде ще вземете тези добри мъже, добри жени, добри деца? Ако посадите най-хубавото жито в пясъка, то ще стане хилаво. Сложите ли тор на този пясък, след време житото ще започне да се подобрява. Аз разбирам този закон вътрешно. Какво става в света? Там всичко върви нормално: става, каквото трябва да стане.

Апостол Павел казва на едно място: „Всички живеят и се движат в Бога“. Ако се движите и живеете в Бога, от какво се плашите? Седите в една лодка в морето, дигне се буря и вие се уплашите. Питам: где е вашата вяра? – „Ще потънем.“ – Ако сте грешни, ще потънете. Ако приличате на злато, сребро, желязо, ще потънете. Обаче, ако сте лека перушинка, ще останете на повърхността, а другите, които носят голям товар, те ще потънат и горко на тях! Следователно не товарете никога умовете си с мисли, които обременяват. Не е важно какво хората мислят за вас; важно е какво Господ мисли. Господ е навсякъде, дето има разумни същества. Той не е в мъртвите, нито е в грешните. Под думата „Бог“ аз разбирам приятните чувства, мисли, които усещате, които изпитвате в себе си, т.е. във вашето съзнание, и чрез които Го разбирате. Бог живее в нас и Той има сила да ни възкреси. Ако Господ не е във връзка с мене, ако не може да ме оживява, защо ми е този Господ? Каква полза тогава, че имало някакъв Господ? Затова Христос казва „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, каквото попросите, ще ви се даде“, ще оживее. Христос казва, че Той е живо Слово: „Думите, които ви говоря, те са във вас, те са живи“. Ето защо Христовото учение, което е вътре в нас, само по себе си, има сила.

„Радвайте се и веселете се, защото е голяма на Небеса вашата заплата“. Това значи, че такива хора ги чака бъдещ живот. Кое подразбира бъдещ живот? Някои мислят, че като умрат, ще отидат в друг свят. Не, няма да отидат в друг свят, но просто ще преминат от едно състояние в друго, както става с бубата. Като стои на листа и го чопли, бубата мисли, че това е нейният свят; но като се превърне в пеперуда и получи крилца, тя почва да посещава цветята и изменя своите възгледи за света. Докато чоплим листата на материалния живот, и ние сме червеи; като минем през пашкула и станем души, облечени с хубави дрехи, ние ще схванем живота в по-високите му прояви. Без да се обиждаме, мнозина сега са в положението на гъсеници. Казват: „Трябват ни бели пари за черни дни“ – това е живот на гъсеница. – „Трябват ни къщи за черни дни“ – гъсеницата мисли така, защото на гъсеницата е необходим този лист. Питам: Ако гъсеницата стане пеперуда, за какво са тези листа? Като почнете да се издигате, ще кажете на братята си: „Аз оставям тези листа на вас – подарявам ви ги“. Затова Христос казва: „Това, което не ти е потребно, дай на другите, които са в твоето положение и нека те да се ползват“. Наистина Христовото учение се отнася до всички, но всички хора не са еднакво готови да го схванат и приложат. Всеки може да го приложи според степента на развитието си. Ще рече, трябва да съзнаете своето положение. Които са назад или напред, не трябва да ги осъждаме, нито да им завиждаме: един ден всички ще минете по този път доброволно или по необходимост. Ако не вършеете доброволно Господ ще дойде с камшик, ще ви върже като кон на вършачка и ще овършеете гумното. Като ви питат защо сте станали коне, ще отговори: „Да вършеем житото“. Мнозина от съвременните хора вършеят на Божественото гумно. Като гледам някой кон, че вършее, казвам: Той върши добре работата си. Питам себе си: върша ли и аз добре своята работа? Ако съвременните хора искат добре да разбират Христовото учение, между тях трябва да се въдвори Божествена хармония. Можете ли да опитате колко сте блажени? – Можете. Хората постоянно се оплакват и казват: „Аз съм нещастен“. – Ти си блажен, защото Христос казва: „Блажени нещастните“. Някой боледува. Що е болестта? – Празник, че Божественият живот работи върху тебе и желае да те възкреси. Имаш мъчнотии в своето развитие, не можеш да разрешиш някой въпрос – Божествената мисъл иска да те подигне, да те осветли. Стяга се сърцето ти – Божественият живот работи, иска да смекчи твоето сърце. Господ работи в нас. Съвременните хора приличат на деца, които обичат да дигат прах из училищните стаи. Като влезе в клас, учителят вижда навсякъде прах и започва да киха. Аз виждам навсякъде кихане: учители, проповедници, майки, бащи и всички кихат. Защо? – Прах има. Отворете прозорците, проветрете стаите, измийте пода и кихането ще престане. Гледайте стаята ви да е изчистена, ако искате да няма кихане. Кихане – значи има прах, подозрение, съмнение. За да се разбере смисълът на живота, изисква се светлина. Питам: От колко време сте на земята? Преди 200 години где бяхте? Баща ви, дядо ви, прадядо ви, баба ви, прабаба ви преди хиляда години где бяха? Ще кажете: „Не ни трябва да знаем това“. – Не ви трябва, но когато дядо ви остави наследство, вие ходите по банките да го търсите, да научите всичко за наследството. Защо? Защото има да наследите нещо. Но ако дядо ви е направил дълг, вие се правите, че не го познавате, защото иначе ще плащате за него. Това не е кавалерство. Не си кавалер – значи не можеш да яздиш на кон, не можеш да управляваш своя ум, не си способен да управляваш своята мисъл, не си умен човек. Христос казва: „Блажени са онези, които така разбират смисъла на живота“. Богатството е скрито в нашия мозък, в нашата мисъл, в нашето сърце. Някой богат момък се влюбва в някоя бедна мома. Тя може да е бедна, но има скрито богатство в себе си. То е изразено на нейното лице. Има хиляди примери, когато царе и други знатни и богати мъже са се влюбвали в бедни момичета и по този начин са се издигали; но тези момичета имат вътрешно богатство, което Бог е вложил в тях. Когато човек е добродетелен, справедлив, когато има в себе си Божествена Любов, Мъдрост, Истина – всички тези неща живо изпъкват в него. Аз съм срещал Добродетелта, разговарял съм с нея; какви блага бликат от нея! Знаете ли каква красива дъщеря е тя на Бога? Аз съм срещал и Божествената Правда – тя е много красива, но строга, не прощава погрешките. Ще кажете: „Аз съм слаб“. – Слаб или силен, ти не трябва да престъпваш заповедта на твоя Баща. Любовта пък е много хубава и нежна: тя не вижда хорските погрешки. Каквото и да направиш пред нея, даже и най-лошото, тя ще те целуне, поглади, очисти, преоблече и ще те заведе у дома си. Мъже и жени трябва да се любят! Някои казват: „Жена ми не ме люби“. – Не си намерил онази, която те люби. Твоята жена на земята е сянка на Любовта. Жената казва: „Ще го взема, ще се оженя за него, защото е богат, има къща, има 10 хиляди лева приход“. Тази жена взима, но не дава, тя не може да направи мъжа си щастлив. Мъжът казва: „Аз се ожених за нея, защото е богата, макар и грозна“. И този мъж не може да направи жена си щастлива. Защо? Защото всяко учение, което взима, а не дава, не може да направи хората щастливи. В основата на християнското учение седи самопожертването. Има два вида жертви: или сам ще се пожертваш, или ще те пожертват. Например защо колят агнета на Гергьовден? Слагат им венеца, осветяват ги и после ги колят. Защо дават тази жертва? – За ядене. Има духове в света, които и на вас един ден ще сложат венец, ще ви поставят на жертвеника, ще ви заколят и ще умрете. Ще кажат: „Еди-кой си умрял“. Казват: „Той не е умрял, жив е“. И вие ще бъдете един ден на трапезата на смъртта и там ще ви изядат. Ще кажат: „Колко е хубаво, добре угоено това тяло! Ами мускулите, сърцето, дробовете му, чудо!“ Хората умират, защото са месоядци. Господ учи хората да не ядат месо. Когато престанат да ядат месо, няма да има смърт на света. Месото на грешните е много крехко; така е и с всички долнокачествени дрехи. Дреха, която е направена от хубави нишки, е здрава, не се къса. Месото на праведните е здраво, жилаво и затова не го ядат. За праведните няма смърт.

И тъй, Божественото учение ще създаде у нас здрави мисли, здрав ум, здраво сърце. Който се опита да унищожи една добра мисъл, едно Божествено желание, той сам ще се унищожи. Такъв човек ще дойде в положението на крокодил, който поглъща малките жабчета. В река Нил има малки жабчета, които крокодилите често поглъщат; крокодилът отваря устата си и жабчето, като скача, попада в устата му; понеже е малко, той го гълта цяло. Обаче, като влезе в корема на крокодила, жабчето иска да излезе навън и за да си пробие път, лека–полека прояжда корема му и излиза; тогава коремът на крокодила се напълва с вода, той обръща гръб и умира. Някои хора се оплакват и казват: „Изядоха ме!“ Ако Бог е с вас, които се опитат да ви изядат, те скъпо ще платят за това. Ако човек има вяра, не трябва да се страхува от нищо. Живият Господ е с него.

Духът на Бога слиза вече отгоре, както светлината слиза на земята. Той иде и носи със себе си велика виделина, огън и живот, които ще пречистят света. Съвременните хора ще опитат тия неща, ще бъдат свидетели на въдворяването Царството Божие на земята. Със слизането си Бог ще съедини хората и злобата постепенно ще изчезне. Всички недоразумения произлизат от недоверие и подозрение един към друг. Ще приведа примера за студа, вятъра и слънцето, които искали да направят опит с един овчар, кой от тях ще успее да му снеме кожуха. Започнал студът, разразил се в най-силна форма, дърво и камък се пукали. Той казал: „Аз сега ще му снема кожуха“. Овчарят обаче, като видял голям студ, загърнал се здраво в кожуха си и закрачил бързо към дома. Студът не успял с опита си. Започнал вятърът: засвирил той от всички страни, изкоренявал дървета, помитал всичко на пътя си, но кожуха на овчаря не могъл да свали; овчарят даже по-добре се увил. Най-после слънцето рекло: „Вие направихте вашия опит; сега аз на свой ред ще направя своя“. Усмихвало се слънцето благо и весело, като изпращало всичката своя Любов; овчарят започнал малко по малко да се стопля, докато се силно сгорещил и свалил кожуха си.

В света се проповядват два вида учения: на студа и на вятъра. Сега остава учението на Любовта и то ще свали кожуха. Някои питат: „Ти какво мислиш?“ – Погледни ме в очите и ще видиш, какво мисля. Като ви срещна, не питам какво мислите; аз зная какво мислите – мислите за някоя дву–триетажна къща, с повече мебелирани стаи; мислите да се ожените, да имате деца и т.н. Срещам някой учен; какви мисли виждам у него? Той прави научни изследвания. Срещам друг, който мисли да краде. Всичко, каквото човек мисли, е изписано на лицето му. Господ е отворил вече книгата и всичко, написано на нея, ясно се вижда. Ако Христос реши да съди света, той веднага ще издаде присъдата, ще каже: „Според еди-кой си член от Божия Закон, за това и това, което сте направили, тази ви е заслугата“. Но друга е сега мисията на Христос. Той призовава човечеството към трезвен живот. Не трябва да мислите, че сте много свети – това трябва да знаете! Светията трябва да бъде отличен човек, да знае да слугува, да има здраво тяло, здрав мозък, да има здрави крака, ръце, мускули, да е с празни ръце, т.е. да не е богат, да не е и сиромах. Обаче той трябва да бъде в положението на Толстой и да раздава, да помага на бедните. Такъв е истинският светия. На небето Господ класифицира светиите на големи и малки. Онези, за които е много говорено, които са много страдали и достойно са изнесли всичко, те са светии. Защо днес хората почитат Христос? Защото Той изплаща всичките им дългове, понесе всички техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нещо от себе си за хората, Той щеше да бъде обикновен човек. Всеки трябва да слугува на Бога и да знае, че има свое място на земята! Ще кажете: „Апостол Павел е бил велик човек. Еди-кой си е бил също велик човек“. Казвам: Ако изпълните своята роля на земята добре, и вие ще бъдете Велик човек. Жена, която е живяла 20 години със своя мъж, носила е неговият тежък ярем, готвила му, всичко е понасяла с търпение, а той я малтретирал, тя ще бъде светица. Същото може да се каже и за мъжа: ако мъжът понасял търпеливо всички неприятности, предизвиквани от жена му, която го малтретирала, и той ще бъде светия. Само такива мъже и жени могат да бъдат светии на небето. Аз виждам всеки ден на земята жени, накичени с диаманти, огърлици, които живеят охолно, безгрижно; на онзи свят те ще бъдат бедни, с окъсани дрехи. Един ден вие ще се намерите в положението на онази богата скъперница госпожа, която имала един беден, но добродетелен слуга. Макар да получавал само по 60 лева месечно, той раздавал всичките си пари на бедни. Господарката често му казвала: „Не бивай толкова глупав! Не раздавай парите си, защото ще ти трябват за черни дни“. Една нощ госпожата сънувала жив сън: вижда един хубав палат, мраморна постройка и отличен. – „Чий е този палат?“ – „На твоя слуга.“ – „Ами такъв бедняк, отгде има толкова пари да си построи такъв разкошен палат?“ – „Всичко, каквото печелеше на земята, той го изпращаше на онзи свят, да си съгради там палат.“ По-нататък тя вижда една малка колиба. – „Ами тази колибка чия е?“ – „Твоя е“ – отговорили. Казвам: Вие може да сте големи личности на този свят, но на онзи свят Господ ще ви съди по делата ви и ще отдаде всекиму заслуженото. Не трябва да се заблуждавате, но трябва да знаете истината, да поставите рязка граница между Божественото и човешкото. Вие казвате, че разбирате думата „Любов“. Не, не я разбирате. Не само думата „Любов“ не разбирате, но не разбирате и Правдата, и Истината, и Мъдростта. Когато вляза в една къща и видя разгневена жена, това Мъдрост ли е? Когато се изговори думата „Мъдрост“, в състоянието на човека трябва да настъпи известна промяна. Трябва да се разбира смисъла на всяка дума! Ако влезете в театъра, дето има хиляди души и извикате: „Пожар!“ – всички ще се втурнат да бягат навън; ще се внесе суматоха и всички ще изпитат ужаса на приближаващата смърт. Защо е така? Защото всички разбират смисъла на тази дума. Но ако някой дойде между тях и каже думата „Любов“, всички ще се спогледат, ще се изсмеят и ще вземат този човек за смахнат. Ще кажат: „Какво иска да каже този човек с тази дума?“ Това показва, че те не разбират дълбокото значение на думата „Любов“; ако я разбираха, тя би трябвало да произведе същия ефект, какъвто произвежда думата „пожар“, само че в обратен смисъл. Ако видя човек натъжен и изрека думата „Любов“, всички страдания и недоволства у него трябва да изчезнат; той трябва да се зарадва, да засияе като ангел и да се превърне от червей в пеперуда. Често казвате: „Господи Боже“ – но и тези думи не разбирате. Аз рядко произнасям Божието име в душата си; произнасям Го, само когато имам голям товар и тогава целият товар ми се смъква. За мене тази дума съдържа всичко. На български аз замествам тази дума с думата „мога“. Никога не казвайте: „Слаб съм“. Казвайте: „Всичко мога чрез Христос“. Сложете настрана всичко друго! На първо място сложете Христос. Вие ще разберете Христос, ще разберете Бога само чрез думата „мога“. Аз не се смущавам от тъмнината; когато земята се обръща през денонощието, това е в реда на нещата. Когато на някой човек е тъмно в ума му, казвам: Неговото слънце е залязло, в ума му има тъмнина, затова нека легне да си почине, да не се безпокои и след 12 часа слънцето ще изгрее за него – неговият Господ ще дойде. Тогава ще дойде в него Любовта и той ще почне да разбира дълбокия смисъл на живота. Така е учил Христос по-рано, така учи и сега. Всички чакат да дойде Христос от небето. Не, Той един път е слязъл вече. Втори път няма да слиза на земята. Бог слезе на земята, когато я създаде, когато направи света. Той и до днес работи върху света и ще стои тук дотогава, докато всичко уреди. След това той ще се върне на небето заедно с всички свои чада. Този Бог е винаги с нас и работи заедно с нас. Той ще ни събере и от нас ще образува дървото на живота, на което съставяме коренчета, клончета, листа и плодове; всеки лист ще бъде за изцерение и всеки плод – жива храна. Тогава ние ще бъдем едно с Господа, тъй както всяка клетка, всяко коренче, всяко клонче и всеки лист съставят части на дървото.

„Блажени сте, когато ви гонят“. Блажени сте, защото тогава вие се движите напред; защото работата, която вършите, е за добро на човечеството. Щом е така, голяма ще бъде вашата заплата на небеса. Когато някой те срещне и каже, че си лош човек и право ти е казал, стани добър. – „Грозен си“ и право ти е казал, стани красив. – „Злобен си“ и право ти е казал, стани благ! Колко много говорят хората за мене, но ако обръщам внимание на всичко казано досега, космите от главата ми щяха да опадат. Казвам: Прави са тези хора; аз съм опасен човек. Защо? Защото съм огледало. Като ме срещне някой, той се огледа в мене и казва: „Ти си вагабонт“. – Право казваш. – „Ти си шмекер.“ – Право казваш. Огледай се и се оправи! Хората приличат на онзи американски проповедник, който полудял, и един ден, като се огледал в огледалото, не се познал и казал: „Ти трябва да се покаеш! Иначе Господ ще те прати в пъкъла“. И мене ми е приятно да се оглеждам в хората – аз искам, като срещна някой добър човек, да се огледам в него, да видя какъв съм. Затова именно и аз се оглеждам. Трябва да има два вида огледала: едни, в които ние да се оглеждаме, и други, нашите, в които хората да се оглеждат. Само така хората ще изправят грешките си. Горко на онези народи, общества, църкви, които нямат огледала! И съвременните лекари употребяват в практиката си огледала. Когато преглеждат гърло например те си служат с огледала. И Христовото учение носи огледало. За да се разбере дълбокият смисъл на страданията, трябва да имате предвид, че те са необходими за щастието и блаженството на нашия бъдещ живот. Страданията са най-голямото благо, което Бог изпраща на хората. Ето що казва Христос: „Когато някой от вас страда и е много отегчен, нека дойде при мене. Аз ще откупя неговите страдания, като му дам друго нещо: ще направим обмяна на чисто братски начала“. И тъй, Христос слиза на земята в слава, за да отнеме товара на хората и затова казва: „Възложете товара си на Господа!“ Ще направите една обмяна: Господ ще вземе вашите страдания, а в замяна ще ви даде радости. Като е слязъл на земята, Той е пожелал да ви направи щастливи. За да бъдете щастливи, трябва да бъдете умни, мъдри. Произнасянето на думата „Мъдрост“ да става само тогава, когато не можете да си разясните някой труден въпрос. Произнесете думата „Мъдрост“ и почакайте 10 минути; след това ще настъпи известно проявление. Ще приличате на слепец, който проглежда и вижда красотите на света. Той казва: „Виждам всичко в света и разбирам колко е велик Господ!“ И ние трябва да благодарим на Бога, че е създал този свят, че е създал дом, братя, сестри, майки, бащи, жени, деца, па и нещастия покрай това – за всичко трябва да Му благодарим. Онези, които са тръгнали в Христовия път, те трябва да благодарят на Бога за всичко. Като благодарим на Бога, тогава всички ще се разберем. И като произнесем думата „Любов“, ако сме тъжни, веднага ще почувстваме радост, топлина, която ще се разлее по тялото ни и нашите вкочанясали членове ще почнат да се размърдват. Тогава ще видим ангели да слизат отгоре. Това значи да станеш ясновидец. Някои чакат, като умрат, тогава да видят всичко, тогава да станат ясновидци. Не чакайте да умрете, но докато живеете още трябва да възкръснете в Господа. Не казвайте: „Като умра, тогава ще разбера живота“. Не, кажете: „Като променя дрехите си, като се обърна от червей в пашкул и от пашкул в пеперуда, тогава ще видя Бога и ще разбера живота“. Вие казвате: „Ще умра, ще ме заровят в черния гроб, но какво ще стане с мене, като ме нападнат червеите?“ Червеите, това са вашите по-малки братя. Те ще дойдат при вас и ще кажат: „Я да ви вкусим малко! Христос беше за вас жив хляб, а вие ще бъдете за нас жива храна“. Не, човеците не са в гробищата. Повтарям: Има два вида хора – едните са живи-мъртви, каквито срещаме всеки ден из София, а другите – мъртви-живи. Христос казва: „Блажени мъртвите живи, които умряха за Господа“. Никъде не е казано: „Блажени живите мъртви“. Последните са гъсеници. Мъртвите живи са пеперуди и са безопасни, защото не ядат листата на дърветата. Когато в ума ви влезе някоя мисъл, която разрушава, тя е гъсеница – изпъдете я навън. А когато влезе мисъл, която повдига, тя е красива пеперуда – задръжте я. Следователно всеки ден изхвърляйте навън мислите, които изяждат листата на вашия живот. Това е учението на Христос.

Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на небето“. Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи. Като посеете едно житно зрънце, то започва да гние, нападат го много врагове и микроби; но щом излезе нагоре към светлината, слънцето го огрява и враговете му се разбягват. Следователно и вас трябва да гонят, за да излезете нагоре. Като казва „блажени гонените“, Христос подразбира, че блажени са онези, които израстват, пущат коренчета, листа, цветове, плодове. Голяма е тяхната заплата, когато дойде Господ и намери плодовете им узрели. „Има ли смисъл това учение?“ – Има. Това значи да бъдеш гонен за Христос. Ако ме гонят и нямам никакъв плод, заслужавам да бъда гонен. Ако бъда гонен, за да дам плод на Бога, и имам такъв, това гонене има смисъл; то подразбира растене. То ще даде необходим импулс, подтик за работа. Като разсъждаваме така, ще започнем да мислим право, да разбираме защо живеем. Ето защо трябва да се молим за всички хора! Писанието казва: „Благославяйте, не кълнете, казвайте истината направо в лицето като на брат, на приятел и никого не одумвайте!“ Одумването е повръщане на храната от стомаха; устата пък е създадена не за повръщане, но за сладките слова на Любовта. Това е учението, което носят светиите отгоре; това е учението, което праведните от хиляди години проповядват на света; това е учението на малките ангели, които слизат на земята. Като дойде Христос, и Той ще донесе същото учение. Белият кон, с който Той иде, е символ на Неговото светло учение: „Блажени онези, които са познали Господа, които са израснали и са се развили, които имат коренчета, клончета, листа, плодове, защото Господ ще ги посети и възнагради“.

Аз бих желал всинца да сте в това положение – блажени да сте, та когато Господ дойде, да намери плод във вашата градина; да Го поканите да гостува в дома ви – вашето сърце. Тогава Той ще ви даде духа на новото учение.

„ Блажени сте, когато ви посещава Господ, защото голяма е вашата заплата на небето. “

Беседа, държана на 4 февруари 1917 г. в София.