“И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Син человеческий, за да не погине всякой, който вярува в Него, но да има живот вечен.”
Евангелие от Йоана 3: 14, 15
Подобно на змията, която Мойсей е издигнал, така и Син Человечески ще бъде издигнат... Западните народи изобщо не са запознати със символичния език на източните. Културата на Изтока се различава от тази на Запада. Може да се каже, че културата на източните народи е била инволюционна, т. е. тя слиза отгоре надолу, а нашата, западната култура, е еволюционна, т. е. върви отдолу нагоре. Следователно, методите за разбиране на тези две култури имат двояко значение и тези, които не са запознати с този двояк процес, често намират противоречие. Следователно, противоречието не е в културите, а в нашите разбирания.
И тъй, имаме две култури – култура на змията и култура на Сина Человечески. И двете трябва да бъдат издигнати. Ще попитате каква култура може да има в змията. Във всички народи змията е играла важната роля на една велика култура. У българите тя е останала в преданието за змейовете: “Змей ме люби, мамо”, се споменава в българските народни песни. Това са остатъци от тази древна култура на източните народи. Как може змей да люби? Той представлява културата на хора, които са слизали от Невидимия свят надолу, а сегашните хора се качват отдолу нагоре. Тези бележки са необходими, за да ви станат ясни мислите, които ще представя пред вас.
Често в живота на хората се срещат големи противоречия. Ако искате хубав копринен плат, за да си ушиете рокля, няма да го търсите при някой овчар или при жена, която обработва вълна, а ще го търсите при търговеца, който продава такива платове. За да се създаде хубавият плат, колко труд се изисква от хората да хранят малките копринени буби, да им събират черничеви листа, за да могат те да изпредат тези хубави нишки, та съвременните моми да се кичат с копринени дрехи. В този смисъл, ако иска хубав материал, човек трябва да отиде при добри хора – там са добрите платове, а ако иска лош материал, трябва да отиде при лоши хора. Това е вярно и в Природата: корените се занимават с почвата, с един необработен материал, а клоните се занимават с по-добрата материя. Искам да ви накарам да не мислите, че едни хора са добри, а други са лоши. Когато разглеждаме нещата философски, не трябва да ги разглеждаме тъй, както сега се гледа на тях, защото доброто е добро в едно определено отношение, а злото е зло пак в едно определено отношение. За да се докаже това, не се изискват много доказателства. Например, ако очите ви са здрави, щом излезете сутрин на слънце, гледката ще ви прави добро впечатление. Но ако очите ви са болни, гледката ще ви прави лошо впечатление и ще трябва да се затворите в някоя тъмна стая, понеже при болни очи лекарите често пъти препоръчват това. Тъй че, в това отношение светлината е зло за човека и трябва да се премахне, да й се тури препятствие, докато очите дойдат в нормално състояние и започнат да възприемат нейните вибрации. Така могат да се разглеждат нещата от философска гледна точка, но когато се дойде до Живота, тогава е по-трудно.
Всеки ден хората правят опити, всеки ден вие въздигате и змията, и Сина Человечески. За да издигнат тази змия, Господ извади евреите от пустинята. Но този народ, който беше свикнал с такава една култура, каквато беше египетската, тези еврейски богаташи и аристократи (макар че простият народ дълго време беше правил само кирпич), трябваше Мойсей да ги води четиридесет години из пустинята, за да ги направи смел и решителен народ. И с това Мойсей си създаде голяма беля – започнаха да роптаят, че нямали краставици, нямали лук, че вода нямали и т. н. С роптанието си евреите направиха така, че се явиха много змии, които ухапаха смъртоносно голяма част от тях, и за да ги избави, Мойсей направи тази медна змия, че да се излекува всеки, който я погледне. Защо тази змия беше направена от мед? Медта спада към т. нар. прости метали. Старите алхимици я причисляваха към Меркурий – един от основните елементи на човешкото тяло, а с името “Меркурий” древните наричаха гръцкия бог Хермес – секретаря на боговете, носителя на мислите в света. Следователно, Мойсей искаше да покаже на хората, че месото не е толкова необходимо за човека и от гледище на своето тяло човек трябва да бъде умен. Мойсей издигна змията, т. е. нисшия човешки интелект или това, което сега наричаме човешки егоизъм – човек, който мисли само за себе си. И право казват хората: “Докато не издигне змията, докато не погледне на нея, човек няма да оздравее”. Сега ще поставя въпроса в друг смисъл: да допуснем, че сте мързеливи и очаквате някой приятел да ви даде нещо, мързи ви да се умиете, да се вчешете и т. н. Питам тогава тези змии няма ли да дойдат около вас? Тогава трябва да станете малко егоист, т. е. от гледна точка на старата култура, от гледна точка на самосъхранението вие трябва да защитавате себе си. Това е закон, който еднакво засяга и човека, и семейството, и обществото, и народите, и човечеството. И който разбира този закон за себе си, може да го приложи и за другите. Затова в Писанието се прави паралел: както Мойсей издигна змията, така трябва да се въздигне и Син Человечески – Христос, за да може човек да научи другата култура. Не че тези две култури са в противоречие, но те трябва да се съединят в едно, за да се даде начало на една трета култура, която сега иде.
Казва се: “За да не погине всеки, който вярва в Него”. Кое да не погине? Това, което е благородно в човека. Сега, преди да мина нататък, ще ви дам една схема, т. е. учението на старите. В тази схема имаме следните три начала: свободна воля, провидение и неизбежност или съдба. Свободната воля е бъдещето на човека, провидението е настоящето, а неизбежността е миналото на хората. Това са учили както в Египет, така и в Гърция, така ще учат и в бъдеще. Провидението е основната точка, от която произлиза неизбежността. Когато човек е в несъгласие с провидението, той няма свободна воля, а ако е в съгласие с Бога и с Неговите наредби, той има свободна воля. Тогава много лесно ще разрешите въпроса защо ви преследва съдбата. Защото сте в несъгласие с провидението. Защо не ви преследва съдбата? Защото сте в съгласие с провидението. Под “воля” подразбирам Божествената воля. От нея имаме три принципа: тяло, човешки разум и душа. Положителната страна на душата е Добродетелта, а отрицателната е порокът; положителната страна на разума е Знанието, а отрицателната е невежеството; положителната страна на тялото е инстинктът, а отрицателната е озверяването. Съществува още една категория от три неща: чувства, съгласие и усещания. Положителната страна на чувствата е Любовта, а отрицателната е ненавистта; положителната страна на съгласието е Истината, а отрицателната е заблуждението; положителната страна на усещанията е удоволствието, а отрицателната е страданието.
И тъй, имаме две сили: когато турим провидението като меридиан на нашия живот, от едната страна ще имаме едното полушарие, а от другата страна – второто полушарие. От една страна, имаме положителната страна на Живота, а от друга – отрицателната страна на Живота. Каквото и да се мисли, както и да се философства, няма друго положение. Аз приемам философията, но тази, която може да гради Живота, може да съгради Добродетелта и да й създаде условия да се прояви. Под “разум” разбирам човек да може чрез волята си да създава условия за проява на Знанието. Под “разумен човек” разбирам такъв, който може да създаде условия да се прояви инстинктът. Под “чувства” разбирам човек да може да създаде условия за проява на Любовта и Истината, да даде воля на сетивата да се проявят като истински усещания. А щом сте в разрез с провидението, непременно ще се явят невежество, порок и незнание. Следователно, всеки един трябва да се стреми да бъде в съгласие с провидението. Щом имате свободна воля, у вас ще се явят най-благородните зачатъци, които от милиони години стоят в дремещо състояние. Затова трябваше да бъде въздигнат Христос!
Змията се въздигна у вас, когато започнахте да страдате, за да придобиете съзнание, за да бъдете в съгласие с провидението. Вие не сте хора, вие сте роби на вашите желания и страсти и затова ще страдате. Влезте в съгласие с провидението и вашите страдания ще се превърнат в удоволствие. Трябва да въздигнете Христа и Той ще произведе точно обратен процес. Когато влезе във вас, Христос ще роди всички Добродетели. Мойсей издигна змията в пустинята, за да отмахне порока, невежеството, озверяването, ненавистта, заблуждението и страданието. Трябваше Христос да бъде въздигнат като тази змия, за да се роди у нас тази Добродетел, Знание, Истина, Любов и истинско удоволствие. Добродетелта е по отношение на душата, Знанието е по отношение на разума, Любовта – по отношение на чувствата, Истината – по отношение на съгласието, а удоволствието – по отношение на усещането. Христос трябваше да бъде въздигнат, за да се възползват хората от тези велики блага.
В съвременното общество, в съвременните народи съществува противоречие между тези две култури и затова се възникна войната. Тя произтича от това, че Мойсей е дигнал змията, която хапе сега народите. И тя трябва да се издигне, за да дойде Христос – това е един жив закон. Не мислете, че в света хората сами уреждат своите съдбини. Те ще забележат, че сега Господ много лесно урежда съдбата им. Ако балканските народи биха послушали Господа, ако сърбите не бяха ограбили Македония, ако гърците не бяха завладели чужди страни, ако Румъния не беше отнела Добруджа, нямаше да станат тези нещастия. Затова Господ наказа Сърбия, затова наказва Гърция. А за Румъния Той казва: “Ударете й сега двадесет и пет тояги!” И затова днес бият Румъния. Така трябва да бъде бит всеки лъжлив крадец, който и да е той. Господ днес не спи и затова трябва да сме внимателни. Той на всички народи гледа като на свои синове, но не е като другите бащи, не ги гали, а когато заслужават, наказва ги.
Сега ще приведа един разказ за обяснение на мисълта си. Сюжетът му е от старата българска история, още преди християнството. Една майка обичала много своя син и затова, каквото и да направел той – добро или лошо, тя всякога го хвалела и никога не намирала нищо лошо в постъпките му. Хвалила го, хвалила го тя, докато най-сетне синът й станал голям злодей и за престъпленията му го осъдили на смърт чрез обесване. Когато го довели до въжето, той казал: “Повикайте майка ми, за да я целуна преди да си замина”. Дошла майка му и той й рекъл: “Много те обичам, майко, искам да те целуна по езика”. Майката извадила езика си, синът го прехапал и казал: “Ако не беше този език, аз нямаше да бъда в това положение; ако беше го употребявала както трябва, нямаше да бъда на въжето”... Следователно, не трябва винаги да се хвалим един други. Когато гледаха ограбването на малките държавици, европейските сили намираха, че всичко това е хубаво. Румъния дойде в България уж да наложи мир, да тури равновесие, но затова сега и на нея, и на другите държави този син прехапва езика. Те трябваше да кажат: “Не е хубаво това, което се върши”. Не е хубаво да заграбиш земята на един народ. Земята на един народ е неговото тяло, а хората, които я населяват, е неговата душа. Следователно, от чисто Божествено гледище, никой няма право да взема земята на един народ, в която той ще се учи и упражнява. И когато хората не постъпват както трябва, дохождат страданията.
Когато казвам, че Христос ще дойде, мнозина могат да ме разбират криво. Старайте се да разбирате добре, защото Христос е една вътрешна Светлина. Вие всички сте любили. Когато се заговори за любов, всички се усмихват и това е естествено – трябва да й се усмихват. Но в своите прояви тя е различна. Ако човек се води по Мойсеевия закон, тя ще се прояви по един начин. Например, мъжът обича жена си, но я ревнува (това е типично у българите) и само ако погледне към друг, той ще й каже: “Ти защо го поглеждаш?” Жената обича мъжа си, но и тя го ревнува и ако поглежда към други жени, тя го пита: “Ти защо я погледна?” Защо е направен светът? Злото не е в поглеждането, а в пожелаването, което се явява. Следователно, докато нямаме доказателства, не трябва да се боим от нищо. Ще ви дам един пример от българския народен живот: една млада мома сънувала една вечер, че се оженила и родила едно много хубаво дете, което после умряло. Става момата сутринта и започва да плаче. След това разказала съня на майка си, която също започнала да плаче. Мъжът бил на нивата и когато се връща у дома си, заварва и двете, че плачат. Разказали му те, че дъщерята сънувала, че родила дете и то умряло, а бащата решил да избяга от тях и рекъл: “Толкова глупави хора не съм виждал. Ако не намеря по-глупави хора от вас, няма да се върна, но ако намеря по-глупави, ще се върна”. Тръгнал той и на едно място видял един господин, който си бил ушил нови гащи за Великден, но не знаел как да ги обуе. Намислил да се качи на едно дърво и се канел да скочи оттам, че да влезе в гащите си. Пътникът му извикал: “Стой, ще се удариш, аз ще те науча как да ги обуеш, но ще ми обещаеш, че ще ми дадеш тези гащи”. – “Ще ти ги дам, ти само ме научи” – отвърнал другият. След това бащата продължил пътя си и на едно място вижда, че пред една къща са се събрали сватбари и плачат, защото булката била много висока, не можела да влезе през вратата и за да влезе, трябвало да й се отреже главата. Пътникът им казал: “Какво е това смущение? Аз ще я накарам да влезе, само ако ми дадете един наниз”. – “И два наниза ще ти дадем, само я накарай да влезе”. Тогава той взел пояса на свекъра, завързал с него главата на булката, дръпнал я надолу, тя си навела главата и влязла в къщата... Като слушате това, вижда ви се смешно и глупаво, но често и вашите мисли са такива. Често плачем за деца, които ги няма, често обуваме гащите си със скок от дървото, често искаме да отрежем главата си, за да влезем вътре. Затова българите казват: “Преклонена главичка остра сабя не я сече”. Понякога тази поговорка се разбира в лош смисъл, но тя има и добър смисъл. Например, когато приижда порой, ти не трябва да казваш: “Аз няма да бягам, не е достойно за мен”. Трябва да бягаш, защото иначе ще те завлече. Когато близо до теб пада скала, трябва да бягаш и това не е недостойно. Има времена, когато човек трябва да бяга, а има времена, когато трябва да стои.
Мойсей издигна змията, за да я види израилският народ. По този закон на внушението сега някои правят муските. В малко вода може да турите само една хилядна част от използваната сол и да излекувате болния, стига да вложите в нея вашата добра мисъл. Следователно, законът на внушението е необходим и с него ние ще успеем, ще се повдигнем и ще бъдем добри. Мислите ви всякога трябва да се настройват в положителен смисъл. Например, когато кажете “Аз ще си отмъстя”, вие сте от старата култура. Тогава Мойсей ще издигне за вас змията и вие ще страдате. Ако сте от новата култура, ще издигнете Христа във вас и ще се повдигнете като Христос. Защото Той не страдаше за своите грехове, а страдаше за греховете на другите хора, за да се повдигнат. Живеете между народ, който може да не е културен, може да има пороци, но трябва да бъдете търпеливи като Христос, за да му помогнете. Могат да ви прикачат много неща, но това не трябва да ви отчайва. Аз съм изследвал психологията на българите и съм дошъл до следното заключение: покрай другите добри черти в българите има една отличителна черта. Когато му проповядват каквото и да е учение, българинът най-напред иска да знае с пари ли проповядват или не. Ако му проповядваш с пари, той ще ти каже: “Аз знам защо проповядваш, за пари и аз мога да проповядвам” и след това ти не можеш да имаш пред него никакво влияние. Българинът казва: “Не отварям вратата си за теб, аз знам защо проповядваш”, но щом научи, че проповядваш без пари, ще рече: “Защо ли проповядва той без пари, има нещо у този човек”... И наистина българинът е прав. Много пъти евангелистите ме питат защо нямат успех между този народ. Казвам им: “Защото проповядвате с пари”. – “Ами може ли без пари?” – “Тогава оставете тази работа на свещениците, вие не сте по-добри от тях. Но ако искате да имате успех и този народ да ви слуша, направете му добро и го оставете той да си работи”. Аз схващам думата “проповедник” в следния смисъл: този, който може да вземе най-добрите семена, а после да посреща всички хора и да им ги раздава. Питам ви какво е вършил Христос? Ако един човек дойде между един народ, както и Христос беше между хората, и започне да отваря очите на слепите, да лекува болните и т. н. и целият народ тръгне подир него, питам той лошо ли прави? Ако този човек може да даде всички добри семена, ако може да внесе мир и съгласие, лошо ли прави? Следователно, всеки, който идва в света да носи Божественото учение, трябва да държи в ума си, че това е Христос вътре в нас.
Сега, ние се готвим за друга една култура, за културата на онзи свят. Какво е онзи свят? Онзи свят ще бъде този, който идва след настоящия. Той няма да бъде на друго място – когато отмине този свят, ще дойде другият. Вземете, например, театъра: имате една сцена, изиграва се първото действие, сменят се декорите, играе се второто действие. Мястото и на двете действия е същото, но обстановката е различна. Някои мислят, че когато отидат на другия свят, ще обитават на някоя друга планета, но вие нямате пари затова, всички сте бедни. За да отидете до звездата Алфа-Центаурус*, например, ви трябват четиридесет и три милиона лева, като за всеки километър трябва да плащате по три стотинки. Кой от вас е толкова богат? В онзи свят не може да те занесат даром, трябва да имате пари. Давайте даром това, което даром ви е дадено, но не и вашето. Ако ме пратят да раздам сто хиляди лева на бедни, аз трябва даром да ги дам, защото даром са ми дадени. Но ако взема да поставям условия и да искам в замяна да ми дават я масло, я яйца, я вълна и т. н., това не е Божествено, не е Христово учение. Когато проповядвам учението за Христа, аз разбирам цялото човечество. И когато говоря за свещениците, говоря за цялото свещеничество, а не за отделни личности. Един закон е общ за всички народи, за всички семейства. Такъв е и законът за Ангелите.
Казвам: за да не погине всеки, който има жива вяра вътре в себе си. Този Христос, за когото проповядвам, е жив, Той е между хората на Земята – тъй Го виждам аз, тъй го зная, тъй съм говорил с Него. Той е между хората. Но ще каже някой, че това не е сигурно, защото друго казват светите отци. Аз съм говорил и с тези хора – всички са тук, на Земята, и работят. Казва Христос: “Идете, проповядвайте и Аз ще бъда с вас до скончанието на века”. Под израза “докато Аз дойда”, подразбирам “докато науча хората”. С това Христос казва: “Сега работя отвътре, а когато изляза отвън, ще видя какво е направено, има ли някакъв дефект и после пак ще вляза”. Това има своя смисъл в Небето. Под “Небе” разбирам “Божествен свят”. С това искам да ви кажа, че не само това, което виждате, е този свят. Какво познавате от този свят? Пред вас има една завеса, и ако се вдигне, ще видите колко скрити неща има! Ако се отворят очите ви, ще видите колко ваши близки има около вас сега – ваши баби, прабаби и т. н. Ще кажете, че между нас има умрели. Не са умрели те, живи са. С други думи, има два вида живи: живи-умрели и умрели-живи. Вие сте от първите, т. е. живи-умрели. Следователно, минало, настояще и бъдеще няма, това са само отделни аспекти на нещата. Някой казва: “Това вече е минало”. Що е миналото? Например, аз съм сега тук и тръгвам за друг град – сега съм в София, а след малко мога да бъда в Пловдив. Но София не е минало нещо, тя съществува едновременно с Пловдив; и Пловдив не е бъдеще, а съществува заедно със София, т. е. и двата града съществуват в настояще време. Ако се кача на една планина, ще видя и миналото, и бъдещето, а планината е настоящето. Ако видим нашето минало, това е нашият живот, който не сме довършили. Животът, който сега имате, сте го плели, плели и колко милиони години има, докато го изплетете. Следователно, има два вида плетене. Едното е плетенето на змията, която излъга Ева и изпъди човека от Рая. После дойде Христос, качи се на Дървото на живота, разпнаха Го и Той сега казва: “Ево, вземи от този плод”. Кой е този плод? Свободната воля, провидението и неизбежността – душа, разум и тяло. Вземете от Любовта, от Истината и от удоволствието на Божествения живот. Тези плодове дава Христос. Както Ева, когато яде от този плод, оголя, тъй и вие, когато въздигнете Христа, ще се облечете. Вие всички ще възкръснете. Народ, който яде от този плод, ще бъде един велик и избран народ. Кой е избран народ? Народ, у който има Любов, Истина, Мъдрост, разум и тяло.
Когато хората казват: “Господ да не ни взема земицата”, те са прави. Българинът е много практичен, защото земята е нашето тяло. Следователно, в днешната война Христос идва да каже: “Всеки ще трябва да възкръсне и да си вземе своята земя”. Затова българите са готови всички да измрат, но да не дадат земята си. Значи всички проповедници, свещеници, всички народи трябва да си подадат ръка по Христовия закон – не според закона на змията, а според новото учение. Според това учение, ако си силен, ще трябва да бъдеш в подкрепа на слабия; ако си умен, ще трябва да учиш другите, които нямат това знание. И само по този начин ще съградим нашия бъдещ живот. Той е пред нас.
Сега вие чакате Христа да дойде. Да, идва Христос, за вас идва. Той ще дойде един ден да похлопа като младоженец, ще изпрати сватовници. Какво правят хората днес? Когато изберат момата, изпращат стари хора, сватове, които насядат около огнището, но не пристъпват направо към целта, а заговарят по други въпроси. Започват, например, така: “Вие имате хубава нива, хубави волове, искаме да ги купим” и най-после казват, че искат момата. Тогава пък родителите на момата започват да се докарват от своя страна, не отговарят направо, а казват, че първо ще разберат за момъка и тогава ще отговорят... Така и Христос ще дойде, за да види каква е момата. За да се сгодите за Христа, трябва да имате Добродетели, Знание, инстинкт, Любов, Истина и удоволствие. Нямате ли тези неща, няма да стане сватовщина. Може да сте член на която и да е църква, сватовщина няма да стане. Не е достатъчно човек да бъде само член на една държава, но той трябва да има права. Следователно, не трябва само да влезем в разумния Божествения свят, но трябва да станем граждани, да гласуваме и да избираме. Но за това се изисква голямо безкористие.
Веднъж един чужденец, по професия лекар, ми разказа един опит из своя живот. Искал да прави добро на хората, работил десет години и всички пари, спечелени от пациентите, събирал в една касичка и търсел начин как да помага на бедните. Един ден при него дохожда млада вдовица с детенце и му казва: “Аз съм много бедна, не можеш ли да ми помогнеш с нещо?” Лекарят й дава ключа от касичката си и й казва: “Отвори я и вземи колкото ти трябват”. Вдовицата задига всичките пари, построява си с тях къща и прави зестра на дъщеря си, за да я ожени. Зетят, обаче, излязъл лош човек, изял и изпил всичко, нищо не останало и след всичко това вдовицата пак дошла при лекаря и го попитала: “Не можеш ли с нещо да ми помогнеш?” Той казал: “Ето ти ключа, вземи си от касата колкото са ти потребни”. – “Ама там няма нищо” – отговорила жената. Тогава лекарят й рекъл: “Сега трябва да се научиш да работиш, на друг закон трябва да се научиш. Аз имам една градина, ще ви дам инструменти, ще я копаете, ще я уреждате и каквото изкарате, ще го вземете за вас”...
Сега и ние сме изяли всичко от Божествената каса и трябва да отидем да копаем. Христос идва да ни научи да работим. И право казва Христос: “Човек, който не работи, не може да се повдигне”. Непременно трябва личен труд на самопожертване и работа. Трябва да се създаде работа и на мъжа, и на жената, и на децата. Не оставяйте децата без работа. Не им давайте книги, които не са за тях – това е твърда храна, която те не могат да асимилират. Всеки автор прокарва някаква идея в своята книга, но тази идея не е за това малко момче или момиче. Най-голямото нещастие, което ни сполетява днес, е липсата на почит. За бащата няма по-голямо нещастие от това да не се почита от сина си, за майката няма по-голямо нещастие от това да не се почита от дъщеря си, за учителя няма по-голямо нещастие от това да не го почитат учениците му, а за господаря няма по-голямо нещастие от това да не е почитан от слугите си. Казва Мойсей: “Почитай баща си и майка си”. Как ще се въведе послушанието? Послушанието е резултат на Мъдростта, а покорството е резултат на Добродетелта. Когато искаме някой да ни почита, трябва да внесем в сърцето му Любов. Няма ли Любов, няма почитание; няма ли Мъдрост, няма послушание; няма ли Добродетел, няма покорство. По какъвто начин и да вървите в света, ако не възприемете Христа в този смисъл, няма да придобиете нищо. В това учение Добродетелта и Разумността са живи неща. Добродетелта е общество от духове, които живеят. Те не са духове-сенки, а са реалност. Ако бихте видели едно същество на Добродетелта, сърцето ви веднага би се разтуптяло и меланхолията ви веднага би изчезнала. Колко красиви са тези същества на Добродетелта! Да видите само какви са очите на човека, който изразява Добродетелта, да видите какъв е носът му, каква е устата му, какви са косите му! Да, косите показват доколко сме добродетелни или не. Побарайте четината на една свиня и ще видите колко е добродетелна, побарайте бодлите на един таралеж и ще видите колко е добър. Докоснете ума на един човек и ще видите колко той почита, докоснете сърцето на един човек и ще видите колко той обича. Така пред очите ви ще се открият много същества на Добродетели. Както пред очите на един астроном се откриват милиони слънца в пространството, защото той наблюдава с телескоп, докато с невъоръжено око те остават за него скрити. Когато погледнете по този начин, ще разберете какво е Божествената Мъдрост. Щом погледнете през нейния телескоп, когато видите тези милиарди същества и влезете в Божествената вълна на Мъдростта, вие ще се повдигнете. Тогава няма да ви чувам да пеете: “По-близо да съм до Господа”. Който е съчинил тази песен, не е разбирал това нещо. Не ние трябва да сме по-близо до Господа, а трябва Той да е до нас. Този Господ трябва да слезе отгоре, Той трябва да бъде близо при мен. Например, някой е паднал в калта и идва друг да го спасява; не падналият отива при избавителя си, а този, който ще го избавя, отива при него.
По-близо да си, Господи, до мен със Своята сила, мъдрост и познание. По този начин ще бъде силен всеки народ, по този начин ще бъде силен и българският народ. Ако българите слушат Господа, народ и половина ще бъдат. Употребявам българския израз “човек и половина”, което значи много добър и умен човек. Всеки трябва да носи тази мисъл със себе си: обединение и единство навсякъде. Някои мислят, че съм дошъл да разединявам. Не, да съединявам, да обединявам – затова ме е пратил Господ тук на Земята. Даром съм взел – даром ще ви го дам. Не искам друго, освен вие да любите Господа. А за мен нищо не мислете. Аз бих желал българите да приемат това учение, а после нека заличат името ми, нека ме забравят. Знаят ме тук като г-н Дънов, а не знаят какво е моето истинско име. Един ден как ще ме търсят?...
Само Господ е безсмъртен. Имайте упование в Господа, не туряйте упованието си в хората. Мъжът трябва да има една жена – това е учението, многоженство не се позволява. Един мъж трябва да имате, един Господ. И чрез Неговите очи ще погледнете към външния свят и ще разберете, че и вашите братя и сестри също страдат. Аз ви познавам всички, виждам ви, че страдате, неприятности имате, падате, ставате. Ти си паднал; казвам: “Стани, поправи се!” – “Кракът ми се е счупил”. – Нищо, ще се оправи. – “Стомахът ми малко се е развалил”. – Нищо, пий малко вода, приемай лека храна и ще мине. Не бой се, всичко ще се оправи. Ако приемете Христовото учение, всички ще бъдете смели и силни. Искам вие, българите, да сте добри. За вас говоря, защото и други българи има, но те са на онзи свят и искат да знаят какво правите вие, как живеете. Те са в Божествения свят. Всеки ще бъде в Божествения свят, откъдето ще изпраща свои посланици. Един ден ще оставите други на Земята, а вие ще отидете горе.
Искам Христос да се въздигне у вас! Но не да се въздигне в смисъл на змия, тъй както някоя мома изгубва своя живот, сърце, ум и се умопобърква. Изведете тази мома, повдигнете я, пратете я на училище, възвърнете й сърцето и ума, очистете я съвършено. Това значи да я въздигнете. Този Христос, когото сме потъпкали, трябва да Го очистим и да Го въздигнем. Този Христос ще ни въздигне и ще каже: “Елате, българи от този и от онзи свят, които Ме въздигнахте, които Ме очистихте, елате, Аз ще ви въздигна!” Да се въздигне змията – това сме ние, а да въздигнем Христа – това е Той, който е вътре в нас. Тогава ще бъдем едно с Христа.
* Алфа-Центаурус (Алфа на Кентавър) – най-близката до Слънцето звезда, отстояща на 4,3 светлинни години от Земята (бел. ред.)
Неделни Беседи, 03.12.1916 Неделя, София
проверка и редакция: Общество Бяло Братство
|
