Стари и нови мехове

И никой не налива ново вино в мехове вехти. Но трябва да се налива новото вино в мехове нови, и се завардят и двете.

Тази малка притча е класическа по израз и по съдържание. Христос прави велико обобщение на идеите. Той казва, че никой не трябва да налива ново вино в вехти мехове, защото последните ще се разпукат. Трябва ли да се вземе казаното в пряк смисъл? То е вярно само в преносен смисъл. Тук се прави аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Когато виното прекипи и стане старо, то може вече да стои в стар мех; но докато още не е ферментирало, ако се налее в стар мех, то ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон, а именно: за Божествените идеи, които слизат в този свят, са потребни нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. потребни са хора, които имат ум и сърце, възприемчиви към новата истина. Когато умът е зает със стари идеи, мисли и чувства, новото не може да проникне в него. С други думи казано: в старите форми не може да се прояви сила за някакъв велик подвиг. Наистина 90 пъти най-малко трябва да искаш нещо от 90-годишните хора, докато го получиш. Защо не дават лесно? И Те имат вроден страх да не останат сами, да не се лишат от средства за живеене; те се чувстват недъгави, слаби да разполагат със своите сили и средства като младите. В това отношение младите са щедри. Затова именно Христос казва, че новото вино трябва да се налива в нови мехове. Когато новото учение се влее в света, в старите хора се заражда реакция. Те мислят, че новото учение не е добро и ще развали света. При все това няма нито един баща в света, който иска да му се роди син със стари идеи. Всеки баща мечтае синът му да бъде съвременен човек, да възприеме мислите и идеите на века, в който живее. И тъй, само по себе си виното представлява сила.

Следователно, за да се даде подтик на човешката еволюция, сила трябва. Тази сила не е нищо друго освен човешкия дух, взет в широк смисъл, като разумна сила, която работи и гради съобразно Божествените закони. Целта на Бога е всичко да расте и да се развива. Бог не обича старите мехове. Той ги слага в долните изби, както правят винарите. Ще се намерят хора да пият и от старото вино. Ако възприемете новото учение и мислите, че то няма да ферментира у вас, вие се лъжете. Невъзможно е човек да възприеме новото учение и да не се измени под неговото влияние. Както е невъзможно ваятелят да работи с чук върху мрамор, без да отчупи някое парче от него, така е невъзможно новото учение да не измени човека. Много парчета ще отхвръкнат наляво и надясно, но ако старите хора се боят да не ги удари някое парче по главата, те трябва да стоят малко по-далеч. Не е виновен ваятелят, но старите хора, които не се отстраняват. Ваятелят казва: „Аз вая статуя за бъдещото поколение; който мине покрай мене, той сам трябва да се пази“. Художникът може да работи с лък, а може да работи и с чук – зависи какво работи и по кой начин работи. Важно е дали той работи съгласно Божествения ред на нещата. Когато при някоя работа се яви търкане, ние не трябва да се оплакваме, да казваме, че главата ни гръмна от безпокойствия, от тревоги.

Вечно спокойствие съществува само на гробищата. Който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в Божествения свят, той трябва да се труди и да работи. В този стремеж именно се крие доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Които искат да почиват, те трябва да останат със старите разбирания за живота. Те не могат да разберат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата за новото вино. Знаете ли колко време е трябвало на лозовата пръчка, за да събере този сок в себе си? Знаете ли силата на този сок? В първо време този сок е сладък, после става резлив и най-после, след като напълно ферментира, става толкова силно упоителен, че ако пиете от него повече, отколкото трябва, изгубвате нормалното си състояние. И тъй, който иска да приеме новото учение, той трябва да се освободи от старите мехове. Ако нямате нови мехове, стойте надалеч. Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото учение. И във вас може да се налее новото учение, но първо трябва да продадете старите мехове, т.е. да се освободите от всички желания и пороци, които ви спъват при възприемането на новото учение. В Индия има прочути змиеловци, които опитомяват различни екземпляри змии и ги изпращат в Европа. Те държат тия змии – от най-малки до най-големи, от безопасни до много опасни – в големи каци, където ги опитомяват. Една вечер един от тия ловци, като затварял кацата, не забелязал, че не я затворил добре, и легнал да спи. През нощта всички змии излезли от кацата и се увили около ловеца. Сутринта, като се събудил и се видял обвит с всички змии, той запазил присъствие на духа и не мръднал. Най-малкото помръдване би коствало живота му. Слугата започнал да се безпокои защо господарят му още не е излязъл от стаята си. Той внимателно се доближил до стаята на господаря си, отворил вратата и какво да види? Всички змии се увили около господаря му и той лежи неподвижно. Слугата бил много съобразителен: взел един голям котел с варено мляко и го поставил сред стаята. Като усетили миризмата на млякото, змиите сами се отвили от господаря му и отишли към млякото. Индиецът станал от леглото си и внимателно затворил змиите в кацата, като си казал: „Добре трябва да затварям кацата, да не се повтори същата история със змиите. Благодаря, че този път можах благополучно да се спася от смъртта“. Някога и вие можете да изпаднете в положението на този змиеловец и тогава трябва да имате присъствие на духа си – мляко. Млякото представлява разумния живот. Христос казва: „Никой не трябва да налива ново вино в стари мехове“. Защо? – Защото старите мехове ще се разпукат. Ако религиозният човек се разстройва, това показва, че той е стар мех, който не може да издържи новото вино, т.е. не може да възприеме новото учение. Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Моисеевият закон казва: „Око за око, зъб за зъб“. Христовият закон е точно обратен: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата. Това учение изисква да любим и враговете си.

Питам: Как могат да се примирят тия две учения? Моисеевият закон е за стар мех. Понеже старите хора не са способни да се борят с новото, според Моисеевия закон те искат да хванат противника си, да му извадят очите, той да ги не вижда. Христовото учение проповядва точно обратното: „Вие можете да направите противниците си ваши приятели; вие можете да ги обезоръжите и да ги накарате даже да ви служат“. Сега нека дойдем до вътрешния психологически смисъл на Христовите думи. Не мислете, че напълно сте разбрали истината и няма вече какво да учите в живота си. Ако мислите, че всичко знаете, вие сте стари мехове, които са спрели своето развитие на земята.

Казвате: „Ние сме учени хора“. – В какво се състои вашата ученост? – „Чели сме много писатели.“ – Какво от това? Вие трябва да се проникнете от онази философия, която може да изправи живота ви и да ви даде щастието, което търсите. Какво е значението на думата „щастие“? Думата „щастие“ е съставена от няколко букви, всяка от които има свой смисъл и значение. Буквата „Ш“, съставена от три отвесни линии, свързани с една хоризонтална, представлява човешката ръка, която работи. Буквата „Т“ показва силата, с която работата се подтиква. Буквата „А“ означава човешкия нос. Значи не е достатъчно само човек да работи, но от него се изисква още и ум, да знае как да работи. Буквата „С“ пък представлява човешкото сърце. Като се обърне с вдлъбнатата част нагоре, тя се превръща в лодка, която показва, че всичко, което се печели, трябва да се складира. При буквата „И“ се забелязва слизане и възкачване – от горе на долу и от долу на горе. При тия движения се начертават два ъгъла, които, поставени един до друг, образуват диаметрите на кръга, т.е. колелото, което движи колата напред. И най-после буквата „Е“ показва центъра, около който трябва да се държите. Следователно вие се нуждаете от ръка, от сила, от ум и сърце и от цел, която да ви подтиква нагоре. Ще приведа един анекдот из българския живот – за треската. Между българите има поверие, че треската е жива. Един овчар се спрял на един мост да си почине и чул какво си говорят две трески. Едната от тях казала: „Знаеш ли закъде съм тръгнала? Там горе на планината има един овчар, искам да го хвана“. – „Как ще го хванеш?“ – „Ще вляза в първата лъжица мляко, което той ще пие през пролетта“. Като чул, че става дума за него, овчарят намислил да вземе предпазни мерки срещу треската. Случило се, че този ден умряла една от неговите овци. Той одрал кожата и направил от нея мех. Като дошло определеното време да го хване треската, той сипал в меха първата лъжица мляко, в която влязла треската, и го завързал добре. Треската надула меха и всеки ден по обед все го тресяла. На есента овчарят отвързал меха и пуснал треската навън. Двете сестри пак се събрали под моста да си поговорят. Едната запитала другата, която се заканила на овчаря: „Какво направи с овчаря?“ – „Остави се, имах нещастието да вляза в празния овчи мех вместо в овчаря.“ Казвам: Ако и вие искате да си служите със старите мехове, ще приличате на тази треска и като ви пуснат от меха, ще кажете: „Научихме се да тресем, да разтърсваме празните мехове“. Аз срещам такива хора навсякъде и, като ги пуснат в живота, те казват: „Научихме се да тресем меховете“. Такива са съвременните догматици, които само мехове тресат. Те казват: „Тясно ни е“. – Широко им е, но храна няма близо до тях. Според своите вярвания народът има цяла философия, с която си служи при всички случаи в живота. За пример той казва: „Трябва да се вразуми кадията, защото неправилно решава съдбата на хората“. Щом той се вразуми, ще дойде нова съдба на света. На същото основание и ние казваме: „Трябва да се вложи в нашите деца новото вино, защото то е силата, която може да ги възрасти“. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да са проникнати от нови идеи. Ако те се държат за старите идеи, по-добре да не раждат. Какво ще родят тия майки? Негодници за живота, каквито с хиляди има. Казано е в Писанието: „Плодете се и множете се!“ Там не е казано, че трябва да се раждат недоносчета, но да се раждат хора по образ и подобие Божие. Това е новото учение, което Христос проповядва. Ако това учение се разбере и приложи, светът ще се поправи. И лозата, и соковете са в нас. Един ден, когато нашето лозе даде грозде, сокът на това грозде ще почне да ферментира. Това е неумолим, неизбежен закон в света. Който мисли, че може да живее, без да ферментира, той не разбира живота. Христос казва: „Който иска да придобие Вечния живот, нека вземе кръста си и ме последва“. Кръстът, това е новото вино. Кръстът е сила за онзи, който разбира. В света има разни кръстове, но хората все се оплакват от тях. Ето какво казва Павел за кръста: „Аз ще се похваля с кръста Христов“. Мнозина се оплакват от своите страдания и казват, че са необикновени, непоносими. В това отношение те приличат на онзи, който постоянно се оплаквал от тежестта на своя кръст, докато един ден Господ казал: „Вземете кръста на този човек и оставете той сам да си избере какъвто иска“. Въвели го в една голяма стая, гдето имало разни кръстове – големи и малки, златни, сребърни, железни, каменни, и му казали: „Избери си сега който кръст искаш“. Той гледал този кръст, гледал онзи кръст и най-после избрал едно малко кръстче и казал: „Това кръстче искам“. Господ му казал: „Този е кръстът, който носеше досега. Този е твоят кръст“. Често и вие преувеличавате вашите страдания, искате да измените съдбата си, но не можете. Вие не можете да хвърлите товара си, който носите. Казвате: „Веднъж да наредим работите си, и жена ми, и аз, и децата ми ще тръгнем в новия път. Тогава и новото вино ще ферментира в нас“.

Казвам: Ако мислите да уредите живота си и тогава да тръгнете в Христовия път, вие се лъжете. Възпитанието е процес, който трябва да върви едновременно за всички: и за бащата, и за майката, и за децата. Когато се възпитат бащата и майката, ще се възпитат и децата. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Един ден, когато американският проповедник Муди проповядвал, едно дете, което го слушало, видяло, че всички хора около него пеят, само баща му не пее. То запитало баща си: „Татко, защо не пееш?“ – „Аз съм утвърден вече във вярата си. Пеенето е за вас, младите. Ние, старите, сме слушали, пели сме, сега е ваш ред да пеете.“ Детето си казало: „Доволен съм, че имам утвърден баща“. Един ден бащата впрегнал своя кон в малкия си кабриолет, взел детето си и тръгнал на разходка. Когато конят започнал да се изкачва нагоре към върха, спрял и не искал по-нататък да върви. Детето казало: „Татко, конят се утвърди“. Следователно, щом спрете, вие сте се утвърдили, т.е. вие сте стари мехове, в които не може да се налива ново вино, за да не ферментира и да ги разпука. И след всичко това вие се готвите за небето, мислите да влезете в рая, да живеете ангелски живот, да разберете Божиите истини! Как ще разберете Божиите истини, когато живеете в тъмни и студени изби? Ето защо Христос казва: „Трябват нови мехове!“ Старите хора са стари мехове; младите са нови мехове. Старите хора от нищо не се смущават. Тях нищо не ги вълнува. Младите им казват: „Чакайте да налеем и във вас от новото вино“. Не, на старите не трябва да се дава ново вино; старите са завършили своята еволюция. Новото вино трябва да се влее в артериите и вените на новите човеци. Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, вследствие на което те се борят, страдат, оплакват се от страданията си, падат, стават и т.н. Защо става това? – Защото старото и новото вино се борят помежду си. Затова именно Христос казва: „Не наливайте ново вино в стари мехове“, т.е. не влагайте новото вино в себе си, докато не се приготвите. Как ще се приготвите? – Като се очистите. Всяко учение, всяка философия може да ни ползва само тогава, когато сме чисти. Новото учение изисква пластичност в прогреса и духовен подем в живота на цялото човечество. Ако погледнем на стария и на младия от окултно гледище, в съзнанието на стария ще видим свещ, която едва мъжделее, а в съзнанието на младия ще видим свещ, която свети ярко и светлината постоянно се увеличава. Ние можем да уподобим стария човек на земя, която се осветява от месечината, а младия – на земя, която се осветява от слънцето. Обаче за душевното развитие и на младия, и на стария е необходимо новото вино. Питам: Имат ли те това вино? Който искрено го търси, той ще го намери. Който е пил само старо вино и не е вкусвал от новото, той казва, че старото вино е по-хубаво от новото. Когато новото, сладкото вино ферментира, то се уталожва, става старо вино и по-нататък не може да ферментира. Старото вино може само да упоява хората, да ги весели, но да ги застави да работят, да прогресират – никога. Ако хората страдат и са нещастни, причината за това е, че техният стар живот ферментира, не е запазен както трябва; спиртът в старото вино се превръща в оцет; то става кисело, резливо, губи своята устойчивост. Често съм наблюдавал какво правят българите, когато излизат от черква. Това става особено в селата. Те се събират двама по двама, отбиват се в някоя кръчма и казват на кръчмаря: „Хайде, дай една половница от старото вино!“ След това се събират по трима–четирима на масите, поръчват си по още една–две чаши, чукат се, пият наздравица и разговорът става по-оживен. Постепенно цялата кръчма започва да говори. По едно време в кръчмата се вдига голям шум и току-виж почват да бият някого. Защо го бият? – Не е съградил на нивата си плет. Това не става само в кръчмите. Посетете борсите, дето се вършат търговски операции, ще помислите, че влизате в лудница. Една жена помолила мъжа си да я заведе в борсата, да види какво представлява това заведение. Един ден мъжът, без да каже на жена си, завежда я в борсата. Като влезли вътре, тя казала на мъжа си: „Защо ме доведе в тази лудница? Аз исках да ме заведеш в борсата, при благородни хора“. Мъжът казал: „Това е борсата“. Когато мъжът, жената и децата в един дом почнат да се карат, да се делят помежду си, това показва, че виното в тях е почнало да ферментира. Като не могат да създадат нещо ново, те искат да обсебят чуждото. Те постъпват по същия начин, както жена, която не може да ражда и взима чуждо дете. И тъй, за новото вино са нужни нови мехове. То ще ви даде нов живот, който ще ви научи, как да живеете и работите, как да създадете правилни отношения помежду си. Това е Христовото учение, за което казват, че е неприложимо. Не, приложимо е Христовото учение.

Ако искате да Го приложите, да видите Неговите резултати, прочетете тази притча и размишлявайте върху идеята за новото вино поне по пет минути на ден. Отделяйте по пет минути на ден, да размишлявате за Бога; за добрите хора на земята, които работят неуморно; за добрите майки, които с търпение отглеждат децата си; за добрите бащи, които се грижат за семействата си, и ще видите какъв процес ще произведе новото вино във вас. Жената казва: „Омъжих се, но мъж ми не струва“. – Кой ви накара да вземете стар мех? Знаете ли, че с това приличате на онзи човек, който в турско време откраднал едно магаре и казал на съдията: „Аз бях на крушата, случайно паднах върху магарето и то ме отнесе“. Не, кажете си: „Мене ми трябва ново вино: и в идеите, и в постъпките“. Някой станал 70–80-годишен човек, че ще се жени, че деца ще има! Разбирам и това; има изключения в живота, както Аврам роди на стари години, но той беше човек с нови идеи, не беше остарял. Сегашните хора още на 40 години остаряват. Те казват: „Да са живи децата ни, с нас се свърши“. Такъв човек е стар мех, той трябва да се постави в избата. Той е ленивец, който не иска да разбере волята Божия. Той трябва да каже: „Господи, разбрах Те, сега вече искам да работя за Тебе като юноша“. Казвам: Долу вашата старост! Сложете вашите стари мехове настрана, махнете ги далеч от вас. Хора със стари мехове и със старо вино не са за Царството Божие. Аз не искам те да излеят старото си вино, но искам новото да сложат в нови мехове. Когато схванат тази Божествена мисъл, тя ще ги повдигне със своята сила. Днес всички се чудят как да възпитават хората. Методът е много лесен. Когато някоя лодка се пробие в морето, поставят в дупката запушалка; ако не сложат запушалка, лодката потъва. Вижте вашата лодка да не е пробита; ако е пробита, запушете я и ще бъдете в безопасност. Някой ден сте недоволни – имате дупка в лодката, пукнат ви е мехът. При това положение нищо добро не ви очаква, ако не запушите дупката. Има моменти, когато човек трябва да бъде напълно послушен, както е било послушно детето на един машинист, чиято къща била до железницата: детето си играло и когато експресът наближил, отдалече му извикали: „Лягай!“ Детето послушало, легнало на земята и така се спасило. Някой път и на вас казват: „Лягай!“ – „Защо?“ – Лягай, не питай защо. Когато експресът мине, ще видиш защо е трябвало да легнеш. Има опасни моменти в живота, когато трябва да коленичим, а като мине опасността, да благодарим на Бога, че сме се спасили.

Някой казва: „Не искам да се приспособя към условията, не искам да бъда еластичен“. – Ще се приспособиш. Дъждът няма да се съобразява дали си облечен, или не; слънцето също не иска да знае дали можеш да понесеш неговата светлина; ти трябва да се приспособиш към всички промени, да си готов да ги понесеш. Дъждът и слънцето вършат работата си много добре. Нека слънцето грее, нека морето се вълнува, нека старите мехове се пукат и това да не ви смущава. Защо? – Защото Господ е решил да пръсне старите мехове и да налее новото вино в нови мехове. Ако хора със стари идеи и чувства искат да живеят при новите условия, горко се лъжат. Такава е съдбата, такъв е Божественият закон. Господ иска да се подмладите, да се преродите. „Как ще се преродим?“ – Ще се преродите, ще се образуват нови форми, в които ще вложите вашия живот. Тези форми ще бъдат реални, а не мечти. Ако разбирате закона, под който сега живеете, вие бихте се подмладили. – „Кога ще бъде това?“ – Когато научите закона да се обновявате вътрешно, в душата си. Когато говорим за възкресение ние разбираме ония форми, с които Господ работи във вас. За тази цел вие трябва да приготвите новите мехове. Тогава Господ ще каже: „Донесете новите мехове, да сложим в тях новото вино!“ Някои питат: „Какво прави Господ със света?“ – Нови мехове приготвя, ново вино твори. Затова Христос казва: „Отец Ми работи, и аз работя за вас“. И вие трябва да бъдете готови да не разваляте тия мехове, защото лесно се развалят умовете и сърцата на хората, но мъчно се поправят. Нека види Господ, че сте изработили нещо. Вие се питате: „Защо този живот е такъв?“ В очите на мнозина виждам, че са упоени от старото вино, махмурлии са, препили са. Всички трябва да изтрезнеете, радост да пълни сърцата ви, защото този свят е създаден за вас с всички добри условия за развитието ви. – „Ама войни стават, нещастия идат“. – „Ничего“ – както казват русите. – „Ама свят се губи.“ – „Ничего“ – нищо не се губи. Ще се разрушат може би хиляди къщи, ще се пукнат хиляди стари мехове, но ще се създадат нови. Сега Господ налива ново вино в нови мехове. Днес само опиянените се бият. Ако мъже и жени се бият, опиянени са. Дето има ново вино, там има музика, пеене, спогаждане. Това е Христовото учение. Мислете по пет минути на ден за Вечния живот, за Бога, за добрите хора, за добрите майки и бащи, за добрите приятели; мислете за неща благородни, които ще ви повдигнат. Само така ще разберете по-дълбоките работи. Велики работи има да учите! Но преди това трябва да се приготвите за това разбиране. Казвате: „Какъв ще е бъдещият живот?“ – Отличен! И такъв, какъвто не сте видели, нито слушали, нито сънували. Как може да види човек хубостите на света, когато спи? Вашите спящи души трябва да се пробудят! Вие трябва да сложите котела с млякото в стаята си, за да приберете злините. Бъдете носители на новото вино, на новото учение! Проповядвайте радост, веселие в света! И когато страдате, кажете, че страдате, защото не сте изпълнили Божия закон. Често казвате, че условията създават живота. Да, но и човек създава условията. Разправял съм за онзи английски лорд, който тръгнал със своята дъщеря и своя слуга на пътешествие, и за станалото с тях корабокрушение. По същия начин и вие в живота си можете да бъдете и господар, и слуга. Ако знаете как да приложите Божествените закони, вие сте господар; ако не знаете как да ги приложите, вие сте слуга. Който иска да бъде господар, той трябва да се проникне от новото учение, което носи разгадката на живота. Ако този лорд не беше попаднал на пустия остров, нямаше да знае как да култивира живота; там той научи това изкуство. Та и ние в живота си можем да изпаднем в нещастие и друг някой да ни стане господар. Като се научим да слугуваме, Господ ще ни изведе из пустия остров. Благодарете на Провидението, че сте попаднали на острова, да се научите да обработвате житото, т.е. живота. Досега не сте научили как да култивирате ума и сърцето си, вследствие на това във вас има глад и недоволство. Ядете по 4–5 пъти на ден, затлъстявате, пъшкате, не сте доволни. Такова затлъстяване става и в ума ви. Тази тлъстина трябва да се превърне в енергия! Забелязали ли сте, че хора, които работят усилено с ума си или се подвизават духовно, никога не затлъстяват. Следователно натрупате ли в себе си мас повече, отколкото трябва, сложете я в автомобила на духовния живот и вървете към реализиране на вашите благородни мечти и желания. В това се крие вашето благо.

Беседа, държана на 12 юли 1915 г. в София.