“Обърна се после особено към учениците и рече: Блажени очите, които виждат това, което вие видите. Защото ви казувам, че мнозина пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха и да чуят това, що чуете, и не са чули... А той рече: Този, който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди и ти така прави.”
Евангелие от Лука 10: 23-37
Беседата ми тази сутрин ще бъде върху добрия самарянин. Ще взема стиховете от 23-ти до 37-и. Този добър самарянин е станал много обикновен, т.е. ние мислим, че го разбираме. Можем да кажем, че в известен практически смисъл разбираме неговото значение, но аз ще погледна малко от друго гледище върху този въпрос.
И така, завързва се разговор с един законник – доста учен човек, философ за времето си, следващ дълбоко учението Мойсеево; той се интересува от един много важен въпрос, приближава се при Христа и Го пита: „Учителю, що да правя, за да наследя живот вечен?“ Христос му отговаря: „В закона що е писано, как четеш?“ А той му отговаря: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближнаго твоего, както самаго себе си.“ Но, види се, по-нататък Христос е искал да му обясни кой е нашият ближен. Този разказ е една драма, действащото лице е онзи господин, който излиза от Йерусалим и отива към Йерихон – вие сте чели историята. Онези, които пишат драми, искат да изградят характери. Друг герой на тази драма е самарянинът. Преди него се явява един свещеник, но понеже е зает, той отминава и казва: „Това не е моя работа“; свещеникът върви по дясната страна на пътя и когато забелязва падналия човек, минава от лявата страна. След това от лявата страна минава един левит, но и той не се спира. Най-после минава един самарянин и се спира.
Сега, имаме следните действащи лица: свещеникът, левитът и самарянинът с мулето си (може да го наречете осел, защото Палестина е богата с такива животни). Самарянинът се спира, превързва раните на ограбения човек с вино и масло, туря го на своето добиче, занася го в град Йерихон, настанява го в една гостилница и на другия ден дава два динария. Ще кажете, че това е проста работа и какво от това, че минал някакъв свещеник, някакъв левит и след това минал един самарянин и го превързал. Да, но когато четете романа на някой писател, вие изучвате характерите (понеже всеки писател иска да изпъкнат характери). Христос ни представя четири типа: първият е пътник, който отива до Йерихон по печалба, но щастието не му върви; вторият е свещеник, третият е левит и най-после четвъртият е самарянинът. Христос казва: „От тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците?“ Разбира се, че самарянинът.
Дръжте в съзнанието си тези действащи лица, защото вие можете да играете ролята или на свеще-ника, или на левита, или на самарянина – четири роли можете да играете в света. Всички ги играят, защото светът е една сцена, върху която хората играят тези роли. Когато четете някоя повест, вие всякога се спирате върху героя на разказа, а в този разказ героят е самарянинът. Той не е и помислял, че именно неговото дело ще се оповести и ще стане емблема за целия свят. Разни тълкуватели казват, че това е притча, но ние знаем, че Христос е вземал примери само от действителния живот. Драмата, която Христос представя, става на Небето и на Земята. Пътникът излязъл от Йерихон – това е Небето, висшият свят, от който хората излизат; Йерусалим пък е Земята – значи хората слизат отгоре – от Небето към Земята. Но на Небето има разбойници, даже Апостол Павел казва, че над нас има лоши духове. Но нека да оставим този по-дълбок смисъл и да се върнем към обществения живот.
Кой е този самарянин? Свещеникът и левитът са мъжът и жената: мъжът е левитът, а свещеникът е жената, самарянинът пък е едно външно дете, което е направило добро. Но вие ще ми възразите и ще запитате възможно ли е баща или майка да бъдат толкова жестоки към своите деца? Аз зная майки и бащи, които захвърлят децата си. Познавам една госпожица от Варна, чийто баща я остави, тя стана блудница и се ожени за един „самарянин“, който живее сега в София. Когато вашите дъщери усещат, че им е тежко, казват: „Искам да се махна от вкъщи“ – защото родителите са свещеници и не могат да влязат в тяхното положение. Всяка една душа, която е слязла от Невидимия свят, има известна болка, известна рана; например, за да е нервен даден човек, има някаква дълбока причина. Казват за някого, че е нервен; нервността не е болест, но нервите са умственият живот и когато не си хармонират правилно, те образуват болести.
Тези четири типа от притчата представляват четирите тела на човека. Човек е обвит от четири тела, през които минава в своето развитие: физическо, Жизнено, Астрално и Духовно тяло. Има три други тела, но те са неизменяеми форми; ние ще говорим за тези форми, които се менят. Под думата тяло се разбира организиран свят, следователно в този смисъл умът е организиран, човешкото сърце е орга-низирано, животът е организиран.
Сега, Христос се разговаря с учения законник и му казва: „Иди и ти така прави“, т.е. вземи ролята на самарянина. Самарянинът всякога показва прогреса в света – това е науката, а свещеникът и левитът са само актьори, които ходят да печелят и нищо не вършат в света. И когато хората имат излишни пари, казват: „Да направим едно представление, за да се посмеем – имаме излишно време и можем сега да направим театър.“ Животът е един театър, едно представление; децата могат да го играят, но казвам, че това е само почивка, а когато трябва да се развиваме, не е време за представление.
Тук, в тази притча, има една драма и едно представление. Питам защо двамата не се спряха да помогнат на този човек. Защото между тях и изпадналия в разбойниците нямаше подобие; зако-нът е такъв, че не може да помогнете на някого, когото не обичате и по тази единствена причина те отминаха и заминаха. А самарянинът, в душата на когото имаше тази Любов, извади своето вино и своето масло; маслото е душата, а виното е Силата, които трябва да се предадат – самарянинът трябва да се схваща в широк смисъл. Нима мислите, че мнозина от вас не са в състояние, подобно на изпадналия в разбойниците? Вашите рани изискват масло и вино, а не искат думи, философии и мъдрувания. За да се превърже раната на болния, трябва да се влее нова струя в човешкия ум и в човешкото сърце. И когато маслото и виното се влеят, това е самарянинът. Аз бих желал всички българи да бъдат самаряни, ние искаме всички свещеници и учители да станат самаряни, ние искаме всички адвокати и съдии да станат самаряни; защото това са почетни служби.
В Америка се дава почетната степен D.D. У нас D.D. значи дий, но докторите в Америка трябва да имат такова D.D. После, дава се и степен L.L.D.D. – доктор по право, доктор по богословие. Свещеникът и левитът от притчата бяха доктори по богословие, т.е. L.L.D.D., но не направиха нищо. После мина един самарянин, който нямаше степен D.D., а имаше само едно муле, масло и вино. Той каза: „Аз от D.D. не разбирам“, слезе от мулето и запита: „Как попадна тук?“
Сега, Христос дава този пример за нашето време, т.е. за вас и за мен. И в България има самаряни; аз се радвам, че в България има жени самарянки. В този смисъл самарянинът е Христос, който слезе отгоре, а изпадналият в разбойниците е човешката раса, която е паднала в ръцете на разбойници – мъже, жени и деца. И Христос слезе отгоре.
Притчата има тесен и широк смисъл. Христос казва: „И ти така прави.“ Имайте разположението на своя Дух, имайте разположението на своя ум; вашата воля трябва да има такова разположение, като този самарянин. Ако нямаме разположението на Духа, а само на ума, това не е разположение. Свещеникът имаше разположението на ума и казваше: „Аз имам много важна дела и нямам време да се занимавам с тези работи“; тъй каза и левитът. А ние сме предоставени да служим на Бога – Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога Своего.“ Ближният – това е една съдържателна дума, която познаваме в този свят; вие плачете за ближен, а когато вашият ближен се намери, вие го поглеждате като свещеника или левита и казвате: „Не му е време.“ Аз познавам много моми, които, щом дойде техният ближен, казват: „Той не е за мен, получава само триста лева“ – така философстват всички. И в епохата, в която ние живеем, и в бъдеще ние трябва да приложим закона на самарянина.
Сега, някои искат да се познават с министри; не е лошо човек да има запознанство с министри, но причината е користолюбива – да има покровители. Приятелството никога не се мени, то е един велик закон, който свързва хората; имаш ли приятел, той е готов да служи винаги на Бога и когато те срещне паднал на улицата, ще се жертва за теб. С притчата Христос представя как ще се поправи светът. Някои казват: „Трябва да изберем депутати, да турим свещеници“; сега има официални и неофициални свещеници; някои само на думи казват, че не искат да носят калимавка, а Христос представлява именно тези, които Бог е предназначил – аз не говоря за официалните свещеници. Какъвто е бащата, такъв е и свещеникът; каквато е майката, такъв е и учителят – учител и свещеник за мен са синоними. Когато бащата изпълни длъжността си, тогава и свещениците ще извършат своята, защото всички тях бащите ги родиха. Ние казваме: „Лоши са свещениците, лоши са левитите“ – защо са лоши? Защото техните майки и бащи са лоши. Следователно всички сегашни хора ще измрат, ще станат само тор на Земята. И когато дойде Бог с ново рало, ще тури нова култура и ще посее нови фиданки, които ще дават великолепни плодове. Затова ние не трябва да осъждаме следствията, а причините.
И така, самарянинът е бащата, а изпадналият в разбойниците е майката – мъжът намери своята жена и превърза нейната рана. Той намери изгубената своя Дулцинея, качи я на своето муле, заведе я в Йерихон и даде два динария. Тези два динария са синоним на два Божествени закона. Някои казват: „Да ти дам два лева“; ако под тези два лева разбираш Божествената Любов и любовта към ближния, ти можеш да ми ги дадеш. Но ако искаш с тези два лева да ме подкупиш, благодаря! Сега колко мъже има, които така носят жените си?
Една статистика в Лондон показва, че от двадесет и шест милиона семейства само триста били щастливи. В България има само двеста такива семейства – това са мъжете и жените на България, те са само двеста души, а на останалите три хиляди Бог да им е на помощ. Останалите са тези, които са майстори да „изпразват чували“; те не са виновни, такова е естеството им.
В един хамбар се завъдили много мишки, господарят се намерил в чудо и затова пуснал вътре една котка. Мишките се изплашили и си казали: „Сега ще плащаме с кожата си, какво да правим?“ Тогава излязла една мишка и казала, че ̀и дошла една светла идея да турят на котката един звънец, та когато приближава, да я чуват и да се крият. Всички започнали да ръкопляскат, но една стара мишка попитала: „А кой ще тури този звънец?“
Това е съвременният живот – една „светла идея“. Христос също тури звънец на котката, но светът не се поправи. Масло и вино трябва, и ослите трябва да изпълнят своята длъжност. Когато майката роди едно дете и в началото то е слабо, играе ли тя ролята на самарянина? Тя се срамува от мнението на света и казва: „Ще ми се смеят“; философията на съвременната жена е да роди човек на деветдесет години. Всички жени, които раждат деца, са млади, а докато е млад, човек може да прави глупости. Христос казва, че в това отношение самарянинът е по-стар от свещеника и левита. Това е работният народ, който съществува, и той е ядката на нещата. Следователно Христос иска да ни покаже, че всички трябва да имаме тази Любов в нашия ум и в нашата воля.
Някои ме питат как да правят Добро; казвам: купи си едно муле и иди да търсиш добър извор. Всеки ден аз срещам хора, болни по ум и по сърце. Христос каза: „Иди и така прави, защото, ако искаш да наследиш небесен живот, така трябва да правиш. А щом не правиш така, няма да наследиш небесен живот.“ Христос би направил този самарянин све-щеник; и аз бих го направил свещеник, защото добре е постъпил. Следователно бъдещият свят ще се наследи само от такива свещеници, а такива хора като нас Бог не иска. Вие ще кажете, че г-н Дънов проповядва против свещениците; аз не говоря за тях, говоря за майките и за бащите – тези майки и бащи трябва да познават самарянина. И когато една майка ражда, трябва да ражда с Радост; винаги когато майката роди, се благославя и това не трябва да се счита за позор. Майката е раждала, ще ражда и в бъдеще; в старото време все мъжете са раждали, а в ново време жените раждат. Но тези мъже трябва отново да започнат да раждат, достатъчно са раждали жените. Сегашните мъже помятат; аз виждам мъже, които двадесет години носят своите рожби, но тези хора трябва да се научат да раждат. Господ казва: „Понеже не изпълняват Моя закон, ще им дам душата на цивилизованите хора и ще се измъчват“; и затова ние сме пратени на света да ядем и да пием. Когато изпълним желанието си за ядене и пиене, ще дойде едно благословение.
Сега, вие ще попитате от кои сте – от свещениците, от левитите или от самаряните. Запитайте се дали имате масло, вино и добиче. Защото това осле е едно свръхтяло – на него ще турите изпадналия в разбойниците и когато отидете в този свят, трябва да имате двете монети. Следователно на вас ви трябва муле и вино. И когато отиде в Йерусалим, знаете ли какво стана? Йерусалим беше заграден с голяма стена, но Мойсей го разтури; така и Христос със Своето идване съсипа тази стена, защото...
Сега, представям ясно въпроса: в тази драма коя роля искате да играете? Актьорите в театъра често се карат кой да вземе главната роля. Христос увековечи името на този самарянин; много царе са извършили велики работи, но нито помен не остана от техните дела, а този самарянин извършил една проста работа отвън, но името му остана записано на Небето. Вие можете да играете ролята на свещеника и на левита, но ще си останете посредствени лица. Човекът, изпаднал в разбойниците, дълго време се молел, простирал ръце към свещеника и левита, но те казвали: „Не мога“ – само този самарянин му помогна.
Сега, да речем, че имате дъщеря и се грижите за нейното възпитание; един ден тя пожелава да влезе малко в света, за да печели. Вие я представяте на някой бал, докато един ден я намерят на улицата наранена, обезчестена и захваща да плаче: „Помогнете ми“ – тя е попаднала в ръцете на разбойниците. Има жени, които са ужасни разбойници. Най-добрите хора са мъжете и жените, но и най-лошите хора са мъжете и жените; едните наричаме хора на Любовта, а другите – хора на егоизма. Аз бих желал всички да бъдете хора на Божествената Любов и да служите на Бога. Целият свят е за вас; стига да имате сърце и ум, всички ще ви ръкопляскат и ще ви кажат: „Ние видяхме какво си направил.“ Всеки може да направи едно дело и Бог вижда тези добри братя. Следователно аз бих желал името на всички да е записано горе на Небето, да бъдете носители на това ново човечество, да бъдете бодри и весели. Оставете други да мислят за вашата храна – богатство има за всеки, Бог е приготвил много храна. Някои казват, че имат неприятели, но имате и приятели. И дяволът има неприятели; Апостол Павел казва: „Където се увеличава благодетелта, увеличава се и добродетелта“; там, където се увеличава омразата, увеличава се и Любовта. Нашите актьори трябваше да идат при дявола, той може да играе всички роли. Когато учите всички тези философии, не се лъжете от философската измама, не туряйте такава маска на лицето си; не се представяйте за по-свети – представяйте се за по-грешни, отколкото за по-праведни, защото има опасност да си турите маска. Аз зная хора, облечени в коприна, които вкъщи ядат коприва и когато влезе някой, скриват паницата. Аз ви питам имате ли това душевно облекло?
И така, превържете раната на който и да е и ще наследите Живот вечен.
Неделни Беседи, 11.07.1915 Събота, София
проверка и редакция: Общество Бяло Братство
|
