Новото основание

Защото никой не може да положи друго основание, освен положеното, Което е Исус Христос.

Аз съм Пътят, Истината и Животът.

Тия два стиха имат известно съотношение помежду си. Какво трябва да разбираме под думите: „Никой не може да положи друго основание“? Аз ще взема стиха в неговия широк смисъл. Основа – това е една прозаична дума. Кой не говори за основа? Градиш къща, казваш: „Слагам основа“. Насноваваш платно, казваш: „Слагам основа“. Получаваш някакво химическо съединение, пак основа търсиш. В геометрията под думата основа разбират опорна точка на нещо. Следователно и за съществуването на самия живот потребна е такава основа, такава опорна точка. В какво именно се състои тази основа? Казано е, че никой не може да положи друга основа, сиреч ние не можем да изменим човешките мисли, човешките желания, човешките действия. Значи ние не можем да ги изменим в тяхната същина. Вие не можете да измените естеството на мисълта – да не е мисъл; вие можете да я направите добра, лоша или неутрална, но повече от това не можете. Значи вие можете да измените нейната външна форма, но никога нейната същина. Сега аз говоря за един основен закон, а именно: „Никой не може да измени основанието, което Христос е положил“. Това основание е, че ние се намираме под властта на един велик закон, под влиянието на доброто и злото. Ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда и радост, и страдание, и въздигане, и падане, и забогатяване, и осиромашаване, и здраве, и болест. Туй е основанието, което Христос е положил. По тази причина Той слезе на земята, за да постави тези две опорни точки като основа на живота. Това е принцип. Когато правите мост на някоя река, вие можете да го построите само върху две опорни точки, върху две крайни, а тежестта ще пада главно върху една от двете опорни точки. В този смисъл небето и земята са двете опорни точки, върху които е съграден човешкият живот. Мислите, до които ние проникваме, съставят първата основа, първата опорна точка на живота; желанията – втората основа, втората опорна точка, а действията, които ние наричаме проява на волята, представляват процес на градене. Когато някой говори за човешката воля, ние подразбираме, че за проявата се изискват две опорни точки. Щом почнем да градим върху тях и волята ни ще се прояви. Следователно според този принцип човешката воля може да се прояви само при две опорни точки. Дето има градеж, там има и воля. И тъй, вие трябва добре да разбирате дълбокия смисъл на Христовото учение. Не е достатъчно човек да мисли само, че го разбира, а всъщност не го разбира. Разказваха ми следния анекдот за една млада мома, софиянка, която всичко изучавала, но само готварство не учила и като се оженила, искала да сготви на мъжа си боб, но не знаела как се готви. Отишла при една своя съседка и я запитала: „Как готвите боб?“ Обаче тя не казала на съседката си, че не знае да готви. Съседката отговорила: „Слагам първо боба да се вари, после нарязвам лук и го запържвам с масло“. – „И ние тъй го готвим.“ След една седмица тя пак запитала съседката си: „Ами месо как готвите?“ – „Еди-как.“ – „И ние тъй го готвим.“ Един ден съседката пожелала да я изпита дали наистина знае да готви и намислила да и устрои една шега. Мъжът на неопитната млада булка донесъл охлюви за готвене. Последната пък отишла да попита съседката си как готви охлювите. Съседката казала: „Счуквам охлювите в чутура, слагам ориз, вода и ги варя на огън“. – „И ние така ги готвим.“ Върнала се у дома си и наготвила охлювите по начина, посочен от съседката. Мъжът дошъл на обяд и като видял така сготвени охлювите, разбрал колко знаела да готви жена му. И между съвременните религиозни вярвания има такива сготвени охлюви. Не, светът не се нуждае от такива охлюви. Трябва едно коренно разбиране на нещата. В какво се състои човешката мисъл? Мисълта е един от основните велики закони, който твори. Преди всичко ние сме мислещи същества; второ, същества, които чувствуваме; и трето, същества, които действаме и градим. Казвам: Вън от това вие не можете да положите друго основание, не можете да действате и по друг начин; ако действате по друг начин, може да се деградирате. Вие можете да вървите само в две посоки: или нагоре, или надолу – среден път в този свят няма. Понеже всичко се движи, вие не можете да седите само върху една опорна точка. Двете опорни точки създават стабилност на телата, а всичко около тях е подвижно.

Сега, за да видите какви са вашите илюзии за живота, ще приведа един пример от съвременната наука. Ако пуснем електрически ток през купчина железни стърготини, онази стърготина, която е най-близо до тока, ще се намагнитизира първа и ще привлече към себе си всички останали. Тая стърготина се обръща към другите с думите: „Виждате ли как ви привлякох към себе си със своята сила? Ако аз не бях тук, и вие нямаше да бъдете около мене“. Но ако преместим тока, друга стърготина ще се намагнитизира първа и ще стане център, около който ще се събират всички останали. Ето защо, когато казвате: „Аз мога да направя всичко“, или: „Хората се събират около мене, защото съм влиятелен“, това значи, че токът действа близо до вас. В момента, когато направлението на тока се измени, вие ще отидете към периферията. Следователно трябва да знаете, че основата не е вътре във вас, а в туй, което вие мислите и чувствате в даден момент. За да можете да познаете дали имате основа, дали сте я намерили, трябва още в момента, когато намерите своите опорни точки, да почувствате в себе си дълбок мир. Ред философи учат света, а самите те не са намерили своите опорни точки, не са спокойни, нямат вътрешен мир.

Когато Христос е казал: „Аз съм Пътят и Истината“, с това Той е посочил двете опорни точки. „Животът“ пък е процес, който произтича от пътя и от истината. Без тази основа ние не можем да градим. Питам: Какво нещо е стремеж? – Стремежът на един дух в пространството е да се въплъти. Стремежът на едно дете, което се е въплътило вече, е да расте. В растенето детето започва от едната точка, достига известна височина, отдето започва да слиза, като образува крива линия, която свършва на другата опорна точка. Младина и старина са двете опорни точки в живота на човека. Като минете пътя от детинството до старостта, ще намерите двете опорни точки на вашия живот. След туй, като се върнете втори път, ще градите върху тия точки, ако не сте ги забравили; ако сте ги забравили, ще почнете отново. Има хора, които само кръстосват, никога не градят. Върху двете опорни точки трябва да се сложи една крива линия. Това е закон на движение. Туй движение се изразява в човешката мисъл. В какво се заключава човешката мисъл? Човешката мисъл е закон на полагане, на трупане материал върху двете основи на живота. Трябва да градим по известен план. Нека дойдем сега до съграждането на човешкото тяло. Когато детето се зачене в утробата на майка си, най-напред се образуват крайниците на тялото му, а после другите органи. От всички органи най-последен се образува белият дроб. Щом се образува дихателната система, детето трябва веднага да се роди. Ръцете са продукт на човешката воля; носът, устата, дробовете, стомахът – това са човешките желания. Чрез тези удове опитваме вкуса на нещата. Мозъкът на човека е орган на човешката мисъл. С него ние изпитваме мисълта. Значи, когато говорим за мисъл, подразбираме мозък. Като дойдем до човешкия мозък, ще видим, че от дебелината и качеството на сивото вещество зависи производителността на човешката мисъл. Колкото по-големи набраздявания има сивото вещество, толкова по-силна е мисълта. Някои казват, че мозъкът сам по себе си произвежда мисълта. Това не е право. Човешкият мозък е подобен на Земята, която сама по себе си не ражда. Творческата сила на Земята иде от пространството, от Слънцето, което действа на повърхността. Понеже Земята има основа, върху тази основа именно Слънцето гради, произвежда, твори. Човешкият дух е човешкото слънце, което, като грее върху мозъка, поражда мислите. Всяко същество мисли. Вие мислите, че волът не мисли. И волът мисли, но по волски, ограничено, и змията, и гущерът, и мухата, и всяко същество мисли, но според своята мисъл, създава своята къща или своето тяло, своя организъм за живеене. Сегашният ни организъм е плод на нашата мисъл. Човек гради според своята мисъл. Чрез мисълта си човек може да разшири дробовете си колкото иска. Ако човешкият дух прави усилие, той може да направи главата на човека много голяма, но не е достатъчно само главата му да бъде голяма. Важно е дали той ще може да я обработва. И земята е голяма, но когато Господ прати човека на земята, каза му: „Иди, завладей земята, завладей елементите!“ И понеже човекът не можа да завладее земята, Господ му даде една малка земя, която е вътре в главата му – неговия мозък. Ако знаете начина как да завладеете вашия мозък, вие ще намерите законите, чрез които ще завладеете и Земята. Ако не можете да владеете вашите мозъчни центрове, вашите чувства, ако не можете да насочвате вашата воля в права посока, как ще направлявате нещата извън вас? Значи ние не можем да положим друго основание освен Христовото. Има известен закон, който ограничава нашата деятелност; само в известно направление и вътре в него ние можем да правим всичко, да бъдем всесилни. И нашето щастие ще почива върху тази велика мисъл – доколко правилно вървим в пътя.

С тази беседа аз искам да ви наведа на мисълта да започнете градежа на вашия живот. Един пример за изяснение. В дирите на един пътешественик, който ходил да прави изследвания на Изток, попаднал един див бик, който го погнал. За да се избави, този пътешественик намерил един сух кладенец; влязъл вътре и се хванал за едно дръвче, израснало в този кладенец. Бикът дошъл до кладенеца и почнал да го гледа отгоре. Същевременно пътешественикът забелязал, че в кладенеца долу го чака змия. Той се замислил какво да прави: нагоре – не може да излезе; надолу – също не може да се пусне, държи се здраво за клончето на дървото. По едно време той забелязал, че на това дръвче имало малко медец, и като забравил, че горе е бикът, почнал спокойно да ближе меда и да се радва. След малко видял, че от стените на кладенеца излязла една мишка, която почнала да прегризва дръвчето. Тогава пътешественикът казал: „И този мед няма да ме спаси. Един ден дръвчето ще бъде прегризано и аз ще падна при змията“. Казвам: Бикът е съдбата, която тласка човека надолу; змията е смъртта, която дебне човека. Всъщност бикът – това е раждането, младостта. Змията – това е смъртта, старостта. Те не са опасни неща. Защо ви гони бикът? – За да работите. Мързеливи сте, той иска да ви накара да бягате. Какво са страданията в света? – Те са бикът, който гони хората: и царе, и генерали, и министри, и съдии – всички бягат и проповядват свобода. Всички тия хора са видни философи. Те разсъждават, че светът бил зле устроен, но сами нямат основа. Как могат да разсъждават, когато нямат основа. Човек, който бяга, може ли да разсъждава? Не е лошо, че този бик ви гони. Защо? Той ви гони, за да станете силни. Ако сте силни, вие можете да се обърнете, да го хванете за рогата и той ще спре. В еврейската история има един герой – Самсон, срещу когото излязъл някакъв лъв, но той го хванал за устата и я разчекнал. Страхът от бика се дължи на факта, че вие не сте намерили двете опорни точки в живота.

„Никой не може да положи друга основа освен тази, която Христос положи.“ Каква основа положи Христос? Как живя Той на земята? В деветте блаженства Христос е дал девет правила, по които човек трябва да живее. Той е дал и два велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Това са деветте опорни точки, върху които трябва да съградите вашия живот; върху тях трябва да се гради и съвременният обществен живот, и семейството. Жена, която не обича Господа, която не обича мъжа си, къща не върти; мъж, който не обича ближния си – жена си, къща не върти. Разбира се, когато говоря за мъж и жена, аз не подразбирам вашите къщи, т.е. вашите тела, защото, както виждам, те са доста скромнички. Аз подразбирам човешката душа в нейната висша проява. За в бъдеще тази душа може да си направи много по-хубава къща, отколкото сегашната. Тази душа, която днес се показва невежа, един ден ще има по-големи знания, ще бъде много по-учена. Сега, за да намерите двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия живот, вие трябва да направите кривата линия и да започнете да градите. Не се лутайте като съвременните философи. Едни от учените, които изследват Слънцето, казват, че то имало пет милиона градуса топлина; други – два милиона; трети – сто хиляди. Един учен си позволил да каже, че Слънцето имало само 32 градуса топлина, друг – че топлината му е под нула градуса; трети – че Слънцето било разтопено, затова пращало топлина. Обаче сега се явяват нови учени, които възразяват на това и казват: „Ако всичко туй е вярно, тогава цялото пространство трябва да бъде топло; факт е обаче, че колкото човек отива по-нагоре, там настава такъв студ, че може да замръзне“. Затова тия учени казват, че Слънцето изпраща само енергия, която се трансформира на Земята във вид на топлина и светлина. Наистина, като се изкачвате нагоре, ще видите, че на небето е тъмно, студено. Учените спорят помежду си, обаче фактите показват, че и едните са прави, и другите са прави, но и за едните, и за другите има нещо неразбрано. Казвам: Ако сте много чувствителни към топлината, Слънцето има топлина; ако не сте чувствителни, Слънцето няма никаква топлина за вас. Топлината е относително нещо. Някои хора слагат в чая си пет бучки захар, други и една само и пак им е сладко. Ето защо най-първо вие трябва да се избавите от илюзията да мислите, че всичко знаете. Гледайте да не бъдете като онази млада жена, която мислила, че знае да готви охлюви и ги счукала. Не, истината по този начин не може да се готви. По същия начин и Европа готви охлювите, но втори път европейските народи ще готвят по друг начин.

Сега да се върнем към съществената мисъл. Трябва да творим! Някои от вас, които ме слушат тази сутрин, са нещастни; други са недоволни от живота; трети имат големи амбиции, голямо мнение за себе си. Преди няколко дни един приятел ми казваше: „Преди да започна изучаването на науката за ръката, аз имах високо мнение за себе си; откак почнах да гледам линиите на ръката си, намерих, че съм горд и тщестлавен, почнах да се срамувам от себе си“. И вие по същия начин мислите, че знаете много, но като влезете в живота, не можете да се оправите. Някоя мома, преди да се ожени, мечтае: „Като се оженя, тъй ще си нареждам къщата, тъй ще се обличам, тъй ще живея с мъжа си“, и нареди си един проект, както се редят проектите за законите. Като се ожени, още на втория месец и двамата тръгват разчорлени. Значи проектът не се е изпълнил, както се е предвиждал. Така и законите, приети в камарата, често остават неприложени, защото не са били нагодени съобразно условията на нашия живот. И когато някоя ваша мисъл не се приложи в действие, вие казвате: „Нещастни сме, съдбата ни гони!“ Никаква съдба не ви гони, но вашата глупост ви гони на всяка крачка. Трябва да се научим правилно да мислим. Като дойде някой човек при вас, вие трябва да си съставите за него правилно понятие и да постъпите в дадения случай с него така, както бихте желали да постъпят с вас. Трябва да постъпваме добре, понеже каквото вършим, това ще ни постигне. Преди 45 години един господин от Варна завършил в Европа музика. Като се върнал от странство, станал учител и започнал да учи децата на варненските чорбаджии да свирят, да танцуват и прочие. Обаче един ден този господин се скарал с гражданите и го уволнили. Той бил крайно честолюбив, горделив; изхарчил парите си и трябвало след това да ходи гладен. Срещнал го един познат свещеник и го поканил у дома си на гости. Като се поразговорили малко, свещеникът го нагостил добре. Господинът му благодарил и след като разправил историята си, свещеникът извадил от джоба си две бели меджидии и казал: „Заповядай! Като ги похарчиш, пак ела при мене. Докато си намериш работа, аз съм готов да ти помагам“. Минали един–два месеца и този господин бил назначен за секретар при тогавашния турски валия, понеже владеел турски език. След една година обвинили свещеника, че бил комита, че имал в дома си подозрителни писма и книги. Взимат тия писма и ги дават на този учен българин, секретар при валията, да ги прегледа. Той ги прегледал, отделил подозрителните книжа настрана и по този начин свещеникът се оправдал, но останал учуден от поведението на секретаря, който му казал: „Двете бели меджидии, които ми даде, когато не бях ял три дни, спасиха главата ти“. Ако този господин знаеше как да постъпва с учениците, гражданите нямаше да го изпъдят от училището; ако и свещеникът не беше го нахранил, когато той гладуваше по улиците, и не беше му дал двете меджидии, последният, като секретар при валията, щеше да окачи въжето на шията му. Така и вие трябва да се справяте с всяка ваша мисъл, с всяко чувство и действие в живота си и да се запитвате за причините за вашето нещастие; ако сте нещастни, ако сте горди, жестоки, кои са причините за вашата гордост, жестокост, алчност за богатства?

Следователно трябва да мислите право! „Ти си жесток“ – това не е твое; това е фалшив капитал, оставен в наследство от твои деди и прадеди. За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Преди години при един евреин в София се явил един арменец с цяла торба мостри от диаманти. Той искал да му ги продаде много евтино, за 20 хиляди лева само, понеже успял да ги внесе без мито. Евреинът се зарадвал и се условил арменецът да донесе диамантите на определено място и в определен ден, за да получи от него сумата 20 хиляди лева. Евреинът взел торбата доволен, че станал притежател на такова голямо богатство. Като отишъл у дома си, той веднага разтворил торбата и какво да види? Само един диамант имало истински, а всичките останали – обикновени стъкла. Така и вие може да носите тази торба със себе си и да мислите, че сте богати, но като я разтворите ще видите, че тя е пълна с обикновени стъкла. По закона на наследствеността вашите прадеди ви оставят някакво богатство, но само част от него е истинска добродетел, а останалото е стъкълца и злото в човека. И тъй, ние имаме едно фалшиво схващане за живота. Ние мислим, че сме добри, когато не сме, сиреч мислим, че имаме известен капитал, а всъщност нямаме. Значи имаме една фалшива основа за живота. Апостол Павел, като се обръща към тогавашните християни, казва: „Никой не може да положи друго основание освен това, което Христос е положил“. А Христос казва: „Не дойдох да сторя Своята воля, а волята на Бога“ – първата опорна точка. После Той казва: „Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот“ – втората опорна точка. И наистина заради това дойде Христос – да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния, защото християнството е любов към ближния; то е наука за Любовта. Който научи тази наука, той може да гради. Тази наука не е в сладки думи, в целувки и подаръци. Аз се съмнявам, когато един човек почне да дава подаръци някому, че му мисли доброто. Една муха се спряла при един паяк и той веднага почнал да я хвали: „Колко си красива, какви хубави очички имаш! Пък крилцата ти, колко са напъстрени! Такава хубавица аз никога не съм виждал“. – „Нима е вярно това?“ – запитала мухата. – „Да, като тебе красиви същества няма. Аз имам едно огледало, ела при мене, аз ще ти го подаря да се оглеждаш.“ Мухата влязла при него и започнала да се оглежда, но повече не излязла. Та когато някой ти казва, че си много хубав, че ще ти направи това и онова, не вярвай, защото, влезеш ли веднъж при него, вече няма да излезеш. Това означават подаръците, обещанията. Не казвам да не давате и да не приемате подаръци, но в подаръка трябва да взимат участие и устата, и мисълта, и сърцето; в подаръка трябва да са вложени човешката мъдрост, знание, любов. Много жени и мъже са се развалили все от подаръци. Жената може да придобие часовник, пръстен, шапка, но веднъж завинаги тя губи своята честност, своята чистота – опозорила се е вече. Мнозина са били на власт, но са слезли опозорени, опетнени, изгубили своята чистота. Обществото ги хвали: „Този е знаменит човек!“ Да, знаменит е, но едно време беше диамант, а сега е обикновено стъкло. Значи ние не можем да сложим друга основа освен Христовата. Ако можем да изпълним своите длъжности в света, както изискват великите закони, по които ние вървим, движим се и се развиваме добре; ако не можем, по-добре да не ги изпълняваме. Не се качвайте на власт да управлявате хората, когато ще се опозорите, когато ще се продадете. Всяко действие извършвайте безкористно, както Христос е казал. Някой казва: „Не мога да бъда безкористен“. – Как не можеш? Да одумваш хората – можеш; да мразиш – можеш. Който може да хвали, той може и да люби; както едното е възможно, тъй и другото е възможно. Който не може да мрази, той не може и да обича. Законът е същият. Ако ти имаш само едната опорна точка, намери другата. И като се съединят омразата и любовта, те ще дадат необходимото за вас. Те ще ви дадат правата посока в живота. Аз не ви препоръчвам да бъдете светии в обикновения смисъл на думата. Да бъдеш истински светия, значи да можеш да владееш двата принципа на живота тъй, че да ги употребиш за своето повдигане. Както можеш да укротиш лъв, змия, по същия начин да можеш да укротиш и дявола. Ти не можеш да направиш дявола добър, но поне можеш да го направиш безвреден. Започнете от вашите мисли. Мисъл, която ви терзае, това е един лъв или една змия. Не се старайте да ги изпъдите или убиете, но ги укротете, победете ги. Имайте смелостта на негрите, които са схванали психологията на лъвовете, та когато някой негър срещне лъв, той не се отбива от пътя си, защото при най-малкото отклонение или обръщане назад, лъвът ще се хвърли върху му и ще го разкъса. Напротив, негърът тръгва срещу него и започва да му говори: „Понеже аз съм господар, а ти слуга, ще отстъпиш да мина“. Като дойде на три–четири крачки от негъра, лъвът спира и му прави път. Така трябва да правите и вие. Срещнете ли на пътя си лъв, не се обръщайте назад, наляво или надясно, но погледнете го право в очите и кажете: „Стори ми път да мина! Нали знаеш, че аз съм господар, а ти – слуга“. Казвате: „Възможно ли е това нещо?“ Който е сръчен, може да го направи; който е страхлив, ще стане жертва на лъва. Когато се срутва една къща, и да бягаме, пак можем да бъдем затиснати. Ако един ден земята почне да се разрушава, а сме хора с вяра, ние ще се издигнем, ще отидем към небето – на другата опорна точка, на другия край на моста. Ако има опасност на единия край, ще минем на другия и там ще защищаваме позициите си. Следователно, докато имате този мост, неприятелят никога не ще може да ви напакости, понеже вие ще бъдете силни да вдигнете моста. И тогава между вас и неприятеля ще остане един трап, който последният не може да премине. Неприятелят ви трябва да знае много добре законите, за да може да ви атакува на това положение, на тази позиция. Затова именно добрите хора никога не могат да бъдат победени. Те имат две опорни точки – щом се намерят в голяма опасност на едната, те отиват на другата – оттам защищават позициите си. Туй е основанието, което трябва да положим. Двете думи – Исус Христос, означават двете опорни точки. Исус, това е страдащият човек на земята, т.е. човешката душа, която страда, която изработва своето спасение. Христос, това е Човекът, Който е победил, Който служи на Бога, Който е готов да се жертва. Следователно и вие трябва да бъдете Исус и Христос. Който страда и като герой носи страданията си, той може да бъде Исус. Ако му сложите кръст, той ще го носи без роптание. Той ще бъде като Сократ, който се оженил за най-лошата жена в Гърция и като го питали защо се е оженил за такава жена, той отговорил: „Ако мога да победя тази жена, ако мога да се справя с нея, другите мъчнотии няма да представляват нищо за мене“. Следователно, ако мъжете и жените могат да се справят едни с други, те са разрешили една от най-великите задачи. Ако не могат да се справят помежду си, никаква друга задача не биха могли да разрешат. Някои питат защо хората се женят? – Хората се женят, за да се справят един с друг. Мъжът и жената са двете опорни точки, върху които животът се гради. Казвате: „Защо е трябвало жената на Адам да го сложи в беля?“ – Не, Бог не създаде беля на Адам, но му даде работа. У Ева имаше инициатива и ум. Тя беше умна жена, по-умна от много жени, които се мислят за умни. Съвременната култура и знания се дължат на нея. Тя направи грях, но после съзна греха си и каза на Адам: „Аз те свалих долу, аз ще те вдигна горе. Сега аз ще те спася. Ти трябваше да слезеш долу, да научиш урока си, защото нямаше достатъчно ум; ако беше умен, ти нямаше да искаш от Бога да дойда на земята“. Казвам: Ако жените разбираха този закон както своята стара майка, те щяха да бъдат по-умни, но не го разбират и затова само се сърдят. Съвременните жени са лоши дъщери, майка им е по-умна от тях. Осем хиляди години вече как тя работи в света, и то много умело. Не мислете, че Ева не работи. Днешната цивилизация се дължи на нея. Адам само изпълнява нейните заповеди. Той знае да се бие, нож да вади и като се върне при жена си, тя го пита: „Свърши ли добре работата?“ – „Свърших я.“ Тук трябва да положим ние основа. Напуснете илюзиите да мислите, че като отидете на небето, там ще ви научат. За да ви научат на небето, вие трябва да носите ровък материал със себе си. Какво носите сега с вас? Аз бих наел един трен да ви заведа на небето. Но колко дни бихте седели там? Някои от вас едва ли щяха да имат пари, да поседят един–два дни; други още след десетина дни ще похарчат парите си и ще кажат: „Да се върнем на земята, да печелим!“ Значи, като разберем в какво се крие смисълът на християнския живот, ние трябва да сложим нова основа. Аз няма да ви говоря за спасение, както са ви говорили досега. Това са елементарни работи. Изисква се вече разумно градене върху сегашния обществен строй. Трябва да се запитате: „Как можем да възпитаваме нашето младо поколение, какви трябва да бъдат нашите съдии, учители, свещеници, бащи, майки, сестри, приятели, търговци, машинисти и прочие?“ Някои казват, че времето създава новите хора. Да, но времето не пита: „Какво искате да създам за вас?“ Както змията се явила при Ева и я запитала защо не яде от плода на дървото за познаване доброто и злото, така и Христос ще се яви при нея и ще я запита: „Защо от толкова хиляди години насам не ядете от плода на дървото на живота?“ – „Защото ни е забранено“, ще каже Ева. – „Защо ви е забранено?“ На Ева ще се иска първо да излъже, но после ще се реши да каже истината: „Ние съгрешихме, затова не можем да ядем от дървото на живота“. Христос ще каже: „Щом изправите вашия грях, щом го хвърлите от себе си, ще ви се позволи да ядете от дървото на живота. Както изпитахте заразата, като ядохте от забранения плод на дървото за познаване доброто и злото, така и сега, като вкусите от дървото на живота, ще придобиете друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния“. За вас тия неща може да са алегорични, но за мене те са действителност. Тия дървета са в нашия мозък: едното дърво – за познаване доброто и злото, е в задната част на главата, а другото – дървото на живота, е в предната част на главата. Русите казват: „Руский человек живеть задным умом“. Сега русите почват да живеят с предния ум. Те се отказаха от пиянството. Никой в Русия не мислеше, че ония хора, които обичат да пият, могат да живеят трезво. С царски указ се забрани вече пиянството. Значи същият закон, който досега произвеждаше зло, отсега нататък ще произвежда добро.

Христос казва: „Готови ли сте вече да мислите право – да не живеете със задния си ум? Готови ли сте вече да градите, както аз ще ви кажа?“ Вие казвате, както съвременните неутрални държави: „Каква гаранция ще ни дадеш, че ще успеем?“ Всеки иска гаранция: и Италия, и Сърбия, и Гърция, и Румъния, и България. Всички казват: „Без гаранция не можем да напуснем неутралитета“. Така и вие казвате на Христос: „Ние вкусихме от дървото за познание доброто и злото, видяхме какво зло ни сполетя; нека сега обмислим малко – дали няма да ни сполети същото зло, ако вкусим от дървото на живота“. „Неутралитет пазим“, казва дядо Радославов. – С неутралитет работа не се върши. Неутралитетът представлява едната опорна точка. Сега трябва да се намери другата опорна точка, за да почнем сноването. Така и в християнския живот неутралитет се пази до известно време; след това трябва да започнем да воюваме. Имаш една лоша мисъл, това е война; раждаш се, умираш, това е война; богатееш, сиромашееш, това е война. От единия край до другия животът е само война, воюване, но тази война трябва да бъде обоснована на принципа и да печелим, а не да губим. Тройното съглашение или съюзът даваха гаранции на Италия, но в състояние ли са те да изпълнят докрай своите обещания? Откъде знаем, че след време те няма да се откажат от обещанията си? Един вълк, като изял една овца, в гърлото му се заклещила една голяма кост. Той почнал да реве. Един щъркел му дошъл на помощ: бръкнал с клюна си в устата му и извадил костта. След това щъркелът поискал от вълка да му се отплати за услугата. – „Ти се благодари, казал му вълкът, че не прехапах врата ти.“ Това значи гаранция. Сега и ние, които градим по същия закон, решаваме един велик въпрос в живота. Не само България решава да воюва или не, но и ние решаваме един важен въпрос, който Христос поставя на всинца ни: С нас или против нас? И ние сега трябва да решим: С Христос или против Христос? Неутралност няма. Голямо състезание има в света! Всички хора воюват и всеки трябва да отиде на една или на друга страна, за да се реши великият въпрос. Това, което става в света, същевременно става и вътре в нас. Сега аз искам да ви избавя от заблуждението да мислите, че и без страдания можете да спечелите нещо. Не, печалбата всякога се обуславя от загуба; радостта всякога се обуславя от страдание. Ако майката не изгуби своята красота, никога не би имала деца. Ако младата мома не напусне своята девственост, никога не би станала майка. Такъв е великият закон в природата. Вие трябва да знаете как да смилате вашите мисли, как да ги обработвате. Дойде една лоша мисъл в ума ви да извършите някакво престъпление, да откраднете нещо. За да се освободите от тази мисъл, насочете ума си в друга посока. Обърнете погледа си към душата на човека, когото искате да оберете, залюбете го и кажете в себе си: „Ако аз бях на негово място, бих ли желал да ме ограбят?“ Дойде ли в ума ви мисъл да направите зло някому, веднага си помислете: „Ако аз бях на мястото на този човек, бих ли желал да постъпят спрямо мене така?“ Вие, жени и мъже, как решавате тия въпроси? Някой път вие се гневите на мъжете си, минават лоши мисли през ума ви и казвате: „Да се махнат тия мъже! Ние ще си намерим други, с които ще живеем по-добре“. Някога мъжът казва: „Да се махне тази жена от очите ми! Аз ще си намеря друга, по-добра“. Казвам: Която жена и да намерите, все жена е, все от същата кал е направена. Затова не трябва нито жените, нито мъжете да се заблуждават от външността, от формите. Когато мъжът или жената се разгневят, нека се запитат: „Ако аз бях на мястото на моята жена например, как бих желал мъжът ми да постъпва с мене?“ И какъвто отговор получат, така нека си разрешат въпроса. Ако жената каже, че мъжът е лош, че не може да го търпи, тя не е жена, тя не мисли правилно. Има случаи в живота, когато син и дъщеря искат да убият баща си, защото бил лош. Откъде знаят, че е лош? Какво нещо е лошавината? Който днес е лош, той утре още може да стане добър. Днес жената мрази мъжа си, но не се минава един–два дни и тя казва: „Аз обичам мъжа си“. Как така? Може ли да обичаш човек, който не е добър? – Не може. Значи има една привидност на нещата в живота, която пречи на хората да мислят правилно.

И тъй, Христовото основание трябва да се приложи в живота! Това не е мъчна работа. Дойде ли ви мисъл да извършите нещо лошо, кажете си: „Аз съм слуга или син на Господа, Който ме е изпратил на земята – в тоя момент моят Баща ме гледа“. Кажете ли така, вашата мисъл веднага ще се измени. Баща ви не може да ви похвали за лошите ви мисли и чувства. Какво ще каже бащата, когато види, че дъщеря му изтезава мъжа си? В една приказка се казва, че на този свят имало три вида жени и три вида мъже. Аз ще говоря само за жените, защото каквито са те, такива са и мъжете. Според тази приказка Ной имал три синове и само една дъщеря, която била много красива. Един ден се явили трима кандидати за дъщерята на Ной. И тримата я обичали много, но никой от тях не искал да я отстъпи на другите. Ной се намерил в чудо. За да задоволи и тримата, той превърнал и магарето, и котката си на красиви моми като своята дъщеря и ги оженил за тримата кандидати. След една година отишъл да ги посети, да види как живеят. Той запитал единия си зет: „Харесва ли ти дъщеря ми?“ – „Хубава е, но понякога дращи.“ – „Природата и е такава.“ Отишъл при втория зет: „Харесва ли ти дъщеря ми?“ – „Хубава е, но понякога рита.“ – „Природата и е такава.“ Отива при третия зет: „Харесва ли ти дъщеря ми?“ – „Тя е ангел.“ Ной си казал: „Тази е същинската ми дъщеря“. Значи, за да бъдете истинска дъщеря на Бога, вие не трябва нито да ритате, нито да хапете. Следователно основното Христово учение се състои в следното: нито да хапеш, нито да риташ, а като човек да размишляваш и да изпълняваш своите длъжности на земята. Дето влезеш, радост и веселие да внасяш: като видиш тъжен, скръбен човек, да го утешиш, да осветиш ума му. За това обаче се изискват знания. Да изучавате вашите глави, ръце – това е наука. Щом почнете да ги изучавате, вие ще си съставите правилно понятие за себе си, за своето развитие: ще видите как са живели ред поколения преди вас, на каква степен на развитие сте, а оттам ще можете правилно да работите. Ръката никога не лъже. Чрез пипане само вие можете да имате вярно понятие за човека; като се ръкувате с него, можете да познаете и сърцето, и характера, и разположението му. Казват за някой, че е глупав човек. Глупав е, защото няма на ръката си много възли на усещания, на приемане на впечатления. Забелязано е, че по ръцете на глупавите, на лошите хора има по-малко такива възли. Защо? – Защото те казват, че това не им трябва, онова не им трябва, а мислят само за ядене и пиене. Човек се нуждае от истинска култура, в която Христос е внесъл за основа мислите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“, „Любовта към Бога и любовта към ближния“. Ако можете да приложите тия два закона – любов към Бога и любов към ближния – за основа на своя живот, няма да има сила в света, която да ви се противи, нито мисъл, която да не ви се подчини и да не послужи на вашия идеал. Законът на Любовта стои отзад. Ако го прилагаш, ще обичаш хората. Не се ли ръководиш от този закон, другият закон – любов към ближния – ще те въведе в крив път. Само Божественият закон може да урегулира и облагороди човешката любов, защото от голяма любов човек може да умори този, когото обича. Как? – Като изсмуче соковете на неговите чувства, като открадне сърцето му. Това не е любов, това е паразитство. Така правят и октоподите: като уловят жертвата си, от обич те изсмукват кръвта със своите пипала и тя отслабва, укротява се. По този начин много мъже укротяват жените си. Да вземеш силата на жена си и после да кажеш, че жена ти е станала по-кротка, по-умна, това не е наука, това не е укротяване. Днес ще уморите една жена, утре пък една жена ще умори вас. Христос казва: „Аз дойдох да дам живот на хората, а не да взема живота им“. Можете ли да дадете живот на мъжа си, сиреч да го накарате сам да мисли? Вие можете да направите вашия мъж да стане точно такъв, какъвто искате, но не трябва да го слагате между чука и наковалнята. Сложете го между тия две сили, между двата велики закона, които ще го нагорещят, ще го изменят. Красотата на човека зависи от това нагорещяване. Колкото по-далеч сте от центъра на тия два закона, толкова по-грозен ще бъдете. Желязото е черно, но като го нагорещите, става червено, минава през червената раса. След това то пожълтява и най-после става светло. Вие казвате: „Желязото става красиво“. Да, докато е при огъня, красиво е. Отдалечите ли го от топлината, от огъня, то пак става грозно. Следователно вие можете да бъдете красив, умен, светъл дотолкова, доколкото двата закона действат върху вас. Това не е само хипотеза, то е теория проверена, доказана. Нека вашият заден и преден мозък работят в съгласие един с друг, да имат една опорна точка, и вие веднага ще придобиете това, което искате. Вие ще имате добри деца, добри и верни приятели. За тази цел вие трябва да работите съзнателно върху себе си, като прилагате двата закона, които Христос е проповядвал – любов към Бога и любов към ближния. Някой казва: „Аз не мога да приложа тия закони“. Не, когато е за добро, думата „не мога“ трябва да се заличи от вас и да се замести с думата „мога“. Когато дойде въпрос за греха, кажете: „Не мога да греша“. Дойде ли в ума ви добра мисъл, кажете „мога“. Дойде ли ви лоша мисъл, кажете „не мога“. Както жената изтъкава своето платно, като мести совалката от едната ръка в другата и после пак в първата, по същия начин тя трябва да изтъкава и своите мисли, чувства, желания, своя характер, като се мести ту на отрицателния полюс, когато дойде лоша мисъл, ту на положителния, когато дойде добра мисъл. Щом изтъче, т.е. завърши своя характер, Христос ще прати един майстор да скрои такъв костюм, в който всичко да бъде на място. И тогава всеки ще я обича. Същото се отнася и до мъжа.

Това е новото основание, което Христос иска да постави в света, за да знаем как да работим. Не се съмнявайте в Господа! Някои казват: „Има ли Господ?“ – Оставете тази мисъл настрана. Единственото доказателство, че Бог съществува, е следното: аз съществувам, следователно и Бог съществува. По-силно доказателство от това няма. Аз мисля, следователно и Бог мисли. Моята мисъл подразбира мисълта на Бога; моето действие подразбира действието на Бога. Който мисли другояче, той няма логика, той не разбира основните правила на логиката. Аз любя, значи Господ люби. Бог е съвършено, велико същество, което движи и направлява всички хора в техния път. Когато някой човек започва да се съмнява в Бога, той вече се е усъмнил в себе си и в своя ближен. Не мислете, че ние ще смутим Бога с това. Бог се радва, когато не Го слушаме. Защо? – Защото ни се отваря повече работа. Когато дяволът съгрешил, Господ Го сложил на огън да гори, докато признае и разбере кой му е господарят. Също така и за онзи, който много философства, Господ казва: „Доведете този човек при мене и го сложете на огъня!“ Щом почне да се нагорещява, Господ го пита: „Какви сили действат върху тебе?“ – „Мъча се.“ – „Разсъждавай за причините на своята мъка.“ – „Ама това е ад!“ – „Защо да е ад? Кои са причините за твоето страдание?“ Казвам: Адът е място, в което Господ учи хората да разсъждават. Някои питат: „Де е адът?“ – Адът е на земята, която се счита за тринадесетата сфера. Бог ще ни сложи на този огън и ако сме добри, ще излезем от него, без да изгорим, както се е случило с тримата момци, хвърлени в огнената пещ. Те се разхождали, пеели и славели Господа сред пламъците. Някои треперят от ада. Не, адът не е лошо място. Дали нещо е добро или зло, това е относително. Ако Бог е с тебе, няма мъчнотии в живота, няма лоши места и навсякъде е добро. Ако Бог не е с тебе, ако не разбираш законите Му, навсякъде е лошо. Значи първото основание, първата опорна точка сте вие; втората опорна точка е Христос. Съединете се с Христос, както мъжът се съединява с жената, както братът – със сестрата, защото в съединението е силата; в съединението има работа, градеж, мисли, чувства, стремежи, култура.

Тази е мисълта, която ви оставям: „Никой не може да положи друго основание“. Основанието е в това, че животът, който сега минавате, е най-добрият, който Господ ви е дал. По-добър живот от сегашния по никой начин не може да ни се даде. Той е отличен, пълен е с такива блага, от които ние можем да направим чудеса. Вие не подозирате даже какви големи богатства са вложени в живота ви. Вие не подозирате какви сили носи той за бъдещето ви, за вашите постижения. Докато е в утробата на майка си, детето е микроскопично, но на деветия месец то става самостоятелен организъм. Тогава майката го ражда, като му дава условия да се развива, да расте. След 20 години то става мъж и почва да мисли. По същия закон човек спрямо Бога е микроскопическо същество, но един ден, като се развие и роди изново, като се издигне, ще разбере великите работи в живота. Но за да се повдигне, той трябва да измени своята глава, своя ум, своето сърце, своя характер, да почувства великото съзвучие в живота. Само по този начин човек ще мине в реда на ангелите и ще се приближи до Бога. Това е новото основание на човека.

Беседа, държана на 10 май 1915 г. в София.