Учителите

Но вие не се наричайте учители, защото един е вашият Учител, Христос; а всинца вие сте братя.

Христос схваща тия думи малко по-другояче, отколкото обществото. От чисто органическо гледище светът има няколко института, които са Божествени. Един от тях е бащата и майката – домът. Той е първият институт на земята. По-благородно и по-светло учреждение от дома няма – по-високо звание от това на бащата и майката също няма. Наистина много бащи и майки има на земята, но всъщност те са пастроци и мащехи. По отношение на органическия свят бащата и майката играят важна роля: с кръвта си те предават на децата си качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от качествата, които майката влага в детето още в най-крехката му възраст. Под думата „кръв“ не разбирам обикновената кръв, а оная, която във всички случаи на живота остава неизменна.

Сега няма да се спирам да обяснявам разликата между тази двояка кръв; но едно мога само да кажа, че тази кръв не е преходна, изменяема; но тя е като есенцията розово масло, която плува над розовата вода и която всъщност има цена. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която отпосле се разлива и разнася благоуханието си между окръжаващите. Не се ли вложи навреме тази есенция в детето, после нищо не може да се вложи и посее в него. Туй, което съвременните хора наричат „възпитание“, то е дресиране. При майчиното възпитание процесът става в корена; оттам се преобразува и видоизменя умът и сърцето. При дресирането обаче имаме само външна полировка. Можете да дресирате маймуна, можете да дресирате гълъб, но щом ги поставите в естественото им положение, те пак ще заживеят първия си живот. В американските Съединени щати правителството е правило следния опит: отпущало е грамадни суми за възпитанието на местните индианци; някои от тези индианци са свършвали разни колежи и университети, но върнат ли се при своя народ, забравят това, що са учили, и пак подивяват. Ако някой от тях е успявал да се обърне към християнството и го усвои, в него само е ставала известна промяна.

Такова е положението на учителя по отношение на духовния живот на човека. Да бъдеш учител, това значи да родиш някого. Христос не казва: „Не учителствай“, но казва: „Не взимай званието учител, ако не си готов за него“, т.е. не взимай званието на болна майка, защото такава майка ще роди хилаво дете. Ако майката има известни органически, умствени и душевни слабости, детето няма да направи изключение и то ще бъде като нея.

Може ли съвременният учител да научи учениците си как се съединява например кислородът с водорода, ако той сам не разбира свойствата на тия елементи? Може да прави ред опити, обаче не знае ли свойствата на тия елементи, те не ще му се подчиняват, защото той още не е техен господар. Друг някой може да знае много неща за въртенето на небесните тела в пространството, но кажете му да определи тяхното движение математически с точност до един метър, а не със стотици хиляди метри или километри, той не ще може да го установи точно. Всеки може да прави такива изчисления, но те не ще бъдат точни. Ако разликата бъде с няколко сантиметра или милиметра, разбирам,но да бъде с километри, това не разбирам. Туй са вече хипотези, предположения. Често вие казвате: „Защо някои неща не се случиха, както ние мислихме?“ Кой е крив, че вие правите погрешни изчисления? Всички хора грешат. Вие искате да строите къща; викате архитект да ви направи плана и изчисленията за количеството на потребните камъни, дървета, железа, гвоздеи, пясък, вар и т.н.; после купувате тия материали; обаче, ако точно не направите необходимите съчетания, постройката ви ще се събори и вие ще пострадате под нейните развалини.

Сега ще обясня мисълта си с един анекдот из българския живот. Това се е случило отдавна, още в началото на освобождението. Един българин, младо момче от южната част на Балканския полуостров, откъм Солун, ходил с баща си да работи градинарство. Станал 20-годишен момък, но нищо не могъл да спечели от градинарството. Най-после мотиката му дотегнала и той решил да потърси друг някой, подходящ нему занаят; настанил се при един абаджия и си казал: „Ето един лесен занаят; ще седя и ще прибадам“. След една седмица дошъл в дюкяна един турски бей, повикал господаря му в дома си да му скрои гащи от сукно – бирбучуклия; обаче господарят не бил разположен и пратил чирака си, който учил вече една седмица, като му казал: „Иди ти, аз ще дойда подир тебе“. Чиракът отишъл с бея; чакал час, два, майсторът не идва. Тогава беят се обърнал към чирака: „Както виждам, ти си голям, трябва да знаеш занаята! Можеш ли да ми скроиш гащи?“ – „Мога.“ Беят извадил един голям топ сукно и казал: „Искам да ми скроиш гащи бирбучуклия“. Чиракът започнал: оттук крои, оттам – нищо не излиза. Беят видял, че това, което чиракът крои, не прилича на бирбучуклия гащи и му казал: „Гащи не станаха, но скрой ми поне една салтамарка“. Чиракът захванал оттук, оттам, мери, крои – пак нищо не излиза. Турчинът видял, че и салтамарка не става. – „Ще ми скроиш поне една тютюнева кесия; ако и нея не скроиш, ще те набия.“ Така и мнозина от вас, едва са седели една седмица при някой майстор, взимат ножиците и аршина като този млад българин и започват да кроят и учители стават. Христос казва: „Не бивайте такива учители“. За да бъде някой учител, той трябва да има положително знание, един начин на разбиране, без изключения. Да лекувате с едно средство и същевременно с него да убивате, това не значи още, че имате положително знание. Ако с един нож правите операция, изрязвате болното месо на човека и със същия инструмент му прерязвате гърлото, вие не можете да кажете, че на място сте употребили този нож. При втория случай вие вършите престъпление. Някои ще кажат: „Ние не сме направили такова нещо“. – Колко учители зная, които са прерязали гърлото на своите ученици! На колцина те са рязали и краката, и ръцете, и ушите! Аз разбирам рязане в морално отношение. Господ не е поставил тези хора за учители, те са самозвани учители. Във всяка църква има такива учители, които са седели като споменатия българин само една седмица в училището и са тръгнали да проповядват.

Сега какво трябва да разбираме под думата „учител“? Тази дума има отношение към духовния свят. Учителството не е в това да учиш хората да градят църкви, да сеят цветя, зеленчуци и т.н. Да учителстваш в прекия смисъл на думата се разбира акт на висше самосъзнание, на чисто духовен процес; учителят и ученикът трябва да имат пълно съзнание върху задачата, която има да изпълняват; между тях трябва да става пълна обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят трябва да предаде известни истини, а ученикът да ги използва, както трябва. За обяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Един англичанин често ходил на лов в Индия. Един ден, когато завивал по една пътека, на лявата си ръка усетил силен удар, нанесен от една тигрица. Тя се задоволила само с това, да счупи лявата му ръка, за да не може да стреля с пушката, която била окачена на дясната му ръка. Тя го задигнала и отнесла в леговището си при своите малки тигърчета; сложила го, натиснала главата му и казала: „Сега ще кротуваш, защото ще обучавам малките си“. Тя накарала тигърчетата да се опитват да го давят; те обикаляли наоколо му, но ги било страх да се приближат до него. По едно време ловецът рекъл да повдигне главата си, да види какво става, но тигрицата пак му натиснала главата и повторила: „Казах ти да кротуваш, уча малките си“. Както виждате, и тигрицата била учителка. Ловецът се избавил по някакъв начин, но казал, че най-тежко му било, когато тигрицата натискала главата му, за да го давят малките. Казвам: Всеки може да събаря. Учителстването обаче изисква човек, който може да научи хората да градят в ума и в сърцето си, който разбира дълбокия смисъл на елементите, които обновяват, съграждат ново духовно жилище и духовно тяло, с което според Писанието един ден ще възкръснат. Господ чака да се съгради това тяло.

Как се раждат децата? Те трябва да се родят на деветия месец, за да живеят; в известни случаи може на седмия месец, но в никой случай не може произволно, който месец иска родителят. Такъв е законът – трябва да се изпълни деветмесечният период, необходим за сформиране на тялото. Как започва сформирането му? Най-първо се образуват крайните удове – краката, ръцете; после мозъкът, стомахът, и най-после белите дробове; щом се образуват последните, дишането започва – след това, ако детето не се роди, то може да умре. Значи Природата създава първо крайните членове – краката и ръцете, после – белите дробове. По същия начин се оформят у вас висшите работи. В утробата на майката човешкият дух също учи; той не седи в спящо състояние, но взима участие с духа на майката и двамата работят, за да създадат тялото. По същия закон ученикът и учителят трябва да работят едновременно, но с помощта на Духа. Затова казва Христос: „Един е вашият Учител“. Защо хората обичат Христос? – Защото Той е дал нещо на света. – „Дадох преизобилно живот на онези, които го нямат.“ Мнозина искат да станат учители. Питам: Какво сте готови да дадете на оногова, когото искате да учите? Ако сте учили някого и след това той е станал по-лош, аз разбирам, че на нищо не сте го научили. В църквите между съвременните християни владее голяма слабост да учителстват. Сам по себе си този стремеж не е лош, но трябва да се знаят законите на учителстването. Обикновените закони изискват от учителите известен ценз, известен изпит пред комисия, след което излиза заповед за назначение, т.е. за официално встъпване в длъжност. И в духовния свят става същото. Човек трябва да чака, докато Божественият Дух го осени и упъти. Който не е осенен от Духа Божи, той няма право да учителства, защото ще престъпи Божествения Закон. Когато схванем дълбокия смисъл на тия Христови думи, които имат вътрешен и външен израз (сега аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свърже с всички области на невидимия свят), тогава ще разберем смисъла на учителстването. Щом искаш да бъдеш учител, веднага ще те питат: „Къде си учил? Кое училище си свършил?“ – „Ама аз съм чел Библията, зная Евангелието.“ – „Не е достатъчно това.“ – „Зная християнската вяра.“ – „Не е достатъчно.“ – „Аз съм от еди-коя си църква.“ – „Ти учил ли си на небето, в онова висше заведение, дето се учат ангелите? Разбираш ли вътрешните закони на Природата, как е устроен човекът, неговият ум и неговото сърце, какво е отношението на душата към неговия дух.“ – „Чел съм тия работи.“ – „Какво си разбрал?“ – „Че душата е отвлечено понятие, една идея на съчетание.“ – От какво е съчетана? Човешкият ум бил съчетание на способности. Как се съчетават тия неща? Този човек мисли, че знае нещо. Не, душата не е такова съчетание, приятелю, каквото мислиш. Тя действително е съчетание, но не на отделни части. Поради тази тъмнина, която имате, вие говорите тъй неразбрано за ума и сърцето, без да знаете на кое място е сърцето и на кое – ума. Сърцето има три места: едното е физическото, вие знаете това място. Но къде е сърцето на вашите чувства и на вашия ум? Срещате един човек и казвате, че е лош. Защо е лош?

Преди години един бивол в Америка полудял и изплашил всички хора наоколо; помислили да го убият, обаче намерило се едно момче, което могло да чете мислите на животните. Извикали това момче. То сложило ръката си на главата на бивола и го попитало: „Какво ти е?“ – „На задната част на крака ми е влязъл трън, който ме мъчи.“ Извадили тръна от крака му и биволът се укротил. Също така и човек понякога пощурява и хората започват да го поливат с вода. Казвам: На задната част на крака ви има трън; извадете тръна, и работата ще се свърши, никакви маркучи не трябват. Колко са смешни учените хора – професори, доктори, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата: този човек има такава и такава зараза, трябва да му се направи операция. – Аз не виждам нищо друго освен малко сгорещяване на мозъка. Преди 4–5 месеца дойдоха да ми кажат, че синът на един лекар заболял от хрема, която отсетне се усложнила и най-сетне лекарят констатирал, че имало нагнояване на мозъка и трябвало да се направи операция. Казах: Никаква операция не трябва да се прави! Ако направите операция, 99 на сто детето ще умре; иначе то ще се излекува. Отиват, направят операцията и синът умира. Разбира се, за лекарите операцията беше „сполучлива“. Казвам: И в духовно отношение хората правят операции – изрязват известни части, за да се излекуват, но това не е лекуване. Съвременните хора казват, че за да се поправи някой човек, трябва да го нахокат, да му кажат крадец, разбойник. Не, не трябва така. Човек не трябва да се бие, както се е постъпвало по-рано. Мислите ли, че с тия ваши звуци, които ще влязат в ухото му, вие ще го промените? Ни най-малко. Законът е друг. За да възпитате някого, първо трябва да възпитате себе си. Лош ли си, всички наоколо ти са лоши. Когато една майка зачене и почне да се нервира и злослови, аз мога да предскажа последствията на раждането, напълно мога да опиша характера и съдбата на младенеца. Майка, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия и ще я гледа на старини. Един ден то ще си отмъсти и ще рече: „По-добре би било да не си ме раждала“. Също тъй и ученикът ще каже на учителя: „По-добре да не си ме учил“. Учителят в пълния смисъл на думата трябва да бъде чист като кристална вода; във всичко трябва да бъде образец; в него не трябва да има сянка от колебание, двоумение и неверие. Като дава това указание, Христос иска да посочи на хората голямата опасност, на която се излагат, и голямата отговорност, която поемат пред Него, за осакатяването на някои души. Всяка майка, всеки учител, които не знаят да възпитават, ще бъдат наказани.

Възгледите на съвременните хора за Божиите закони, за небето, за ангелите са смътни и погрешни; те нямат никаква представа за тия закони и за небето. Преди всичко небето е организирано твърде умно и знае какво прави. Между ангелите и човеците има такива съотношения, каквито има между хората, растенията и животните. Понеже не знаете да възпитавате, вие стоварвате с вашия остен и с вашата тояга 40–50 удара върху животното, с което орете нивата, и с това мислите, че изпълнявате своя дълг. Господ казва: „Аз някой ден ще те науча как се управляват волове и как се оре нива“. Някои мислят, че Господ не може да ги деградира, не може да ги върне назад. Казвам: Ако е превърнал някои ангели на змии и на животни с рога, Той може да постави и хората в положение да им израстат рога и копита. Той може да ги превърне и на ангели, и на дяволи. Той може да измени човешката форма. Понеже формите в света са важни, регулират нашия живот, ние трябва да обърнем особено внимание на тях. Ако някой ви съгради една нехигиенична къща, без прозорец на южната страна, а остави такива само на северната страна и при това я съгради дълбоко в земята, знаете ли как ще се почувствувате, след като живеете в нея 6–7 години? По няколко лекари ще започнат да влизат и излизат от къщата ви. Същото се отнася и за ония учители, които казват, че не трябва да имате прозорци към духовния свят. Тези учители са първокласни лъжци. В духовно отношение слънцето е начало на живота. Аз бих казал даже, че и покривите ви трябва да бъдат стъклени, за да ви огрява слънцето отгоре. Ако къщите ви са направени така светли, вашите форми ще бъдат видоизменени и вие ще станете много красиви. Върху това, което ви проповядвам, мога да правя опити, пък и вие можете да направите един опит; за 4–5 години ще видите какви ще бъдат резултатите. Аз не уча, че трябва да бягате от живота. Светът е много добър и хората са добри; според моето схващане намирам само, че в петата на крака си те имат по един трън. Че това е тъй, и апостол Павел го казва и моли Бога да му извади тръна. Този трън може да бъде и на друго място, но се среща на петата на крака, понеже с краката сме приковани към този свят. Трябва да се стремите научно да изваждате този трън, защото християнството по моето схващане е дълбока наука. Мома иска да се жени. Избира един момък, гледа го красив, приличен човек. Пита: „Може ли да ме храни?“ – „Да, може, той получава 400–500 лева месечно.“ – „Какво е свършил?“ – „Еди-какво си.“ – „Добре тогава.“ – Да, но тия неща не са съществени: този мъж утре може да бъде уволнен и тия 400–500 лева доход ще изчезнат. Ако жената разбира това, тя трябва да разпитва и да наблюдава като ясновидка сърцето и ума му, да пожелае да влезе в неговата къща, да обиколи стаите, библиотеката му, да види как са наредени книгите му; после нека види неговата готварница, да посети градината на неговата любов, на неговото милосърдие, на неговата справедливост, какви цветя е посадил; ако всичко това е в изправност, тя може да каже: „Виж, оженвам се за този мъж“. Това е истинска женитба. Същото трябва да направи и мъжът. Съвременните мъже и жени искат да разменят положението си и разискват върху въпроса кой да бъде мъж и кой – жена, защо Бог е направил мъжа така, а жената иначе. Какво лошо има в това? Едно време и жените, и мъжете са раждали, но впоследствие мъжът е изгубил способността да ражда и остана жената да извършва тази служба. Библията казва: „Аврам роди Исак“. Там не се казва, че Сара е родила. Когато мъжът е раждал, светът е бил в отлично положение; когато той престанал да ражда, светът се развалил. Мъжът трябва да ражда и да бъде добър учител! Майката може да роди дете, да вложи в душата му всички благородни качества, но ако учителят не умее да култивира тия благородни качества, нищо добро няма да излезе; значи необходимо е учителят да ражда. Учителят не трябва да прилича на онзи поп, който, като кръщавал деца, всички умирали. Защо? – Той ги кръщавал, когато не бил напълно в нормално състояние. Вземе едно дете, подържи го в купела повечко време, и то умре. Той казвал: „Дайте друго! Това не може да се кръсти“. Когато кръщавате като учители, вашият ум трябва да бъде на мястото си. Кръщение подразбира да внесете в детето, което учите, Божествения Дух. Като учител свещеникът трябва да знае Божествените закони. – „Ама така писала църквата.“ – Да окъпеш детето във вода, това още не е кръщение. Съвременните попове, учители и съдии са професионалисти, те работят за пари, за възнаграждение. Според схващането на истинското Христово учение това не са служители на Бога, а обикновени работници. Първото нещо, което духовният учител трябва да направи, е да разкрие на ученика невидимия свят, както майката, когато зачене, казва на детето: „Почакай девет месеца, ако искаш да те въведа в нов за тебе свят, да ти покажа чудесата му. До това време не бива да мърдаш и скачаш“. След девет месеца, като роди детето, тя става първата му учителка. После други учители ще подемат възпитанието на детето. Те ще продължат оттам, догдето майката е дошла. Тя напуска своята работа, защото детето влиза в нова област, където трябва да има нов учител. Това е, за което Евангелието казва: „Да се роди човек изново“. С тази беседа искам да ви подтикна да мислите повече върху себе си; да се не заражда у вас желание да бъдете учители. Защо? – Понеже човек страда от голямо невежество. Седнете като търговците, да видите с какво разполага вашата вътрешна каса, имате ли някой познат на небето, отправили ли сте там някому писмо. Казвате: „Вярвам в Христос“. – Познавате ли Го? Познавате ли Павел, познавате ли Петър. – Църквата казва, че не могло да се съобщаваме с онзи свят, че това било грешно. – Туй е велико невежество. Да се съобщавате с духовете на ада може, а с небето било грешно! Да установите съобщение с дявола, това е на място, а да се съобщавате със светиите, да се разговаряте с тях – не бивало да ги смущавате! Тогава защо смущавате и дявола? Каква е тази логика? Това е учение, което не почива на никакви закони. Доколкото зная, старите християни са имали преки съобщения с небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и за това са умирали с такава готовност и самопожертване. Те не са били като сегашните хора да казват: „Нека умра, че тогава да видя“. – Като умреш, нищо няма да видиш. Какво ще видиш, като се събори къщата върху тебе? Нищо няма да видиш, но ще чакаш, докато те изровят. Христос описва на своите ученици лъжливите учители, които, облечени в мантии, с широки поли, са проповядвали, а всъщност са заблуждавали прозелитите и Той ги укорява за това. Същото нещо важи и за нашето време. Ако дойде Христос сега, пак същото ще каже. Той не си е променил ума. Христос мълчи, но когато заговори и каже Истината, ще ви заболи много дълбоко. Той ще вдигне завесата и ще видите всички заблуждения. Ще приведа два примера из гръцката история. Двама художници, скулптори, се състезавали кой по-добре разбира изкуството и се заели да докажат кой е по-добър скулптор. Единият направил един грозд толкова изкусно, че приличал на природен. Този грозд заблудил птиците и те се спуснали да го кълват. Другият изваял една красива жена и метнал отгоре каменен воал, но толкова изкусно, че като дошъл първият художник, рекъл: „Вдигни воала, да видя статуята!“ Значи, първият художник измамил птиците, а вторият – човека. Питам: на кого искате да подражавате – на първия, или втория? Аз бих предпочел втория. Искате да обсебите целия свят, но как ще го обсебите без необходимото за това знание? Знанията трябва да почиват на духовна основа. В духовния свят знанията са подобни на парата в някой котел. Те имат голяма сила. В духовния свят знанията имат такова отношение към човека, каквото имат физическите сили към него. Пътувате из софийските улици и виждате, че трамваите се движат натук-натам, но как? С помощта на един прът. Изплъзне ли се прътът от жицата – проводник на електричеството – трамваят веднага спира. Значи, трябва да има известен контакт, през който електричеството минава и слага колата в движение. Вашите учители сложили ли са пръта на тази жица, т.е. съединили ли са ви с това? Механизмът на човешката кола може да е отличен и в изправност, но щом прътът се изплъзне и не съединява колата с тока, никакво движение няма да има. Хората търсят причината за спиране на движението другаде някъде, когато тя може лесно да се отстрани, като се хване въженцето и се намести прътът; тогава ватманът ще завърти апарата, електричеството ще потече и колата ще тръгне. За да могат вашите мисли да действат като двигателна сила, вие трябва да се съедините с духовния свят. Затова се изискват ред способности. Под думата „способност“ разбирам формата, в която се ограничава известна духовна сила. Когато формата се разглоби или развали, силата вече не може да се проявява. В централния мозък на човека има области, в които са вложени известни способности; тия способности са съединени със силите в духовния свят и работят. Ако вашият прът не е на мястото си, тези сили не работят. Освен това, изискват се и други условия – релси и ватман, който разбира от своята работа. Значи, изискват се много съчетания. И вие, като господар, често трябва да обикаляте своята държава, да видите всички работници на мястото ли са, как извършват своята работа. Често осъждате управляващите, че не изпълняват работата си добре. Питам: как е управлението у вас? Казвате, че този или онзи не били толкова умни. – Ами вие какви сте? Вашите съждения за живота ще бъдат толкова верни, колкото вие сте вътрешно изправни в себе си. Ние казваме за даден човек, че е добър. В какво обаче седи неговата доброта? Понеже се отнасял с вас учтиво, затова бил добър. Не, това ни най-малко не означа доброта. Утре, като ви посрещне неучтиво, ще кажете, че е лош. Добрият човек е всякога добър, лошият – всякога лош. Той не може един ден да бъде светия, а на другия – последен вагабонт. Това е немислимо! Казвате, че лошият човек може да се разкае. Знаете ли колко хиляди години се изискват за това? Новороденото дете изведнъж ли става професор? Ще се учи най-малко 12 години, докато неговото съзнание постепенно започне да се развива. Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството. То има за цел да оправи семействата, да сложи хармония между мъж и жена, брат и сестра, господар и слуга. Съвременният човек не страда от това, че понякога трябва да бъде слуга, но от това, че не умее да бъде добър господар. Д-р Миркович, наш приятел, казваше: „Втори път аз не искам да бъда богат, искам да бъда слуга при някой добър господар“. Вие искате да бъдете господари, да имате милиони левове. Тогава именно вие ще бъдете най-нещастните хора; вие ще бъдете затворници, оградени във вашите пари. Един милион лева на гърба ви, това е голям товар. Вие уважавате богатите хора, искате да отнемете техния товар, да го сложите на вашия гръб. Това не е разбрано учение. Нима ще се сравните с онзи осел, натоварен с икони? Когато всички почнали да се кланят на иконите, той започнал да рита, като помислил, че на него се кланят. Следователно, ако хората ви почитат и уважават, това е за кръстовете и иконите, които носите. Кои са тези кръстове? Добродетелите. Благодарете на Бога, че ги е сложил на гърба ви. Христос се обръща към своите ученици и казва: „Не се наричайте учители“. Ще кажете за някого: „Аз го обърнах към Господа“. – Добре си направил. Ако си го научил на добро, Господ ще те благослови; но ако си го осакатил, ако си счупил ума и сърцето му, какво ще каже Господ? Ще има съдба на небето и ще отговаряш. Колко хора сте осакатили в този свят! Всички ваши питомци ще се явят на онзи свят кой с куц крак, кой с изкълчена ръка и ще кажат на Господа какви учители сте били. Фактически така ще бъде. Тогава Господ ще каже: „Глобявам този учител с десет хиляди таланта; затворете го в тъмницата, докато изплати глобата!“ Господ не се шегува. Той е благ, добър, справедлив, но и сериозен, строг. Той ще хване незваните учители, ще им наложи глоба десет хиляди таланта и ще прибави: „Затворете ги в тъмницата, да научат изкуството как се преподава. И като изплатят дълга си, ще станат учени и добри учители“. Знаете ли колко хиляди години ще минат дотогава? Така се учат сега падналите ангели и хората. Казваме сега, че уж църквата не върви добре: искаме да покажем добър пример. Щом е така, аз искам да имате сила да видоизмените нещата. Моисей хванал тоягата и тя се превърнала на змия. Той се уплашил, но Господ му казал: „Дръж опашката“. Като хванал змията за опашката, тя се превърнала отново на тояга. Ще кажете: „Да, но той е бил Моисей“. Какво от това? Мойсей се е учил, но при най-великите учители в Египет. Той не е бил глупав, защото за водачи на човечеството или на един народ Господ никога не избира глупави хора. Мойсей се е учил дълго време и е минал известна школа. Вижте колко чудеса е направил той пред фараона! Мойсей имаше две желания – да стане учител и избавител на евреите. Първо, той си каза: „Тази работа не е за мене“ – и отиде в уединение, гдето прекара 40 години да пасе овце, за да изкупи греха си за убийството на египтянина. Знаете ли, какво правеше в пустинята? Предаде се на дълбоки размишления, понеже беше посветен във всички тайни на Египет. За едно убийство той трябваше да учи цели 40 години. И в това време той мина второ посвещение. Питам: Вие колко години сте пасли овце? Да бъдете овчари, това е велика работа. То означава да бъдете учители. Познали ли сте вашия Учител? Преди две хиляди години баща ви, майка ви, дядо ви са били християни, но познали ли са Христос? Ако поне вие сте Го познали, кажете пропуска, който ви е дал. Също така правят военните. За да пропуснат някого, те искат да им се каже пропуска. Какъв е вашият пропуск, вашата лозинка? Учените хора все трябва да имат някакъв девиз. А какъв трябва да бъде вашият девиз? – Да служим на Христос. – „Как да Му служим?“ – „Да се учим.“ – „Как да се учим?“ Приятели ли сте на училището? Да обикаляте отвън училището е едно нещо, да сте вътре в него е друго нещо. Где са училищните ви книжки, училищните свидетелства? Нямате свидетелства, пък учители искате да ставате! Същото е и с някои свещеници и владици – и те нямат свидетелства. Като живеете в такива лъжи, искате да дойде Царството Божие на земята. Царството Божие идва сега и разкрива всички кални неща на човечеството. Сегашните народи се заели чрез война да защитават своята кауза. Защитавайте Царството Божие на справедливост! Всеки народ трябва да има толкова земя, колкото заслужава. Същото се отнася и за всеки човек. Сега задайте си сериозно въпроса: познавате ли Христос? Не искам сега отговор; ако можете да дадете отговора до една година, това ще бъде за вас благословение. Можете да кажете: „Видяхме Христос“. Павел Го видя и чу гласа Му: „Савле, Савле, защо ме гониш?“ Той рече: „Кой си Ти, Господи?“ Вие чули ли сте вашия Учител? Когато вдигнете скандал, спор в някое религиозно общество или в Божия храм, не гоните ли като Савла Христос? Тогава и на вас Христос ще каже, както на Павел: „Савле, Савле, защо ме гониш? Не е лесно да риташ срещу остен“. Павел съзна своята грешка и Господ му каза: „Понеже ти направи това от незнание, ще те изпратя при езичниците да научиш урока си“. Там му удариха три пъти по 39 тояги. Така бие Господ само възрастните. Той никога не бие децата, но 33-годишните – годините на Христос. Като ви ударят по 39 тояги, вие ще се издигнете. Тия удари трябва да се претърпят! Когато железарят иска да направи от желязото някой нож или друг инструмент, той също слага тия удари. Вие сте на наковалнята, Господ ви кове отгоре. Всъщност Той не ви бие, но казва: „От този материал искам да направя нож, рало или писалка“. Ако сте лош човек, от вас ще направи нож, да колите лошите хора; ако сте добър човек, от вас ще направи перо, да ви държи в ръка някой писател. Перото, с което писателят пише, има по-голяма интелигентност, отколкото ралото, с което орат земята. Ще кажете, че в желязото няма никаква интелигентност. Да, но и то се уморява. Вземете бръснача например, като се наточи, след известна работа и той се уморява, т.е. изхабява. Всяко нещо се уморява. Един англичанин правил ред наблюдения и видял, че и машините се уморяват и всичко в света се уморява. Когато машината се умори, тя започва да издава особен звук и машинистът казва: „Машината трябва да си почине!“ И в човека по същия закон настава същата реакция и той се уморява, иска да си почине поне една седмица и след това отново може да почне работа. Всяко нещо иска своето време за работа и за почивка.

Разгледайте как се развиват растенията, как се излюпват гъсениците, и ще разберете закона. Вашата мисъл може да има форма на гъсеница или на пеперуда. За да успее в света, човек трябва да има само една идея. Това е отчасти вярно и отчасти невярно. Човек може да има и повече идеи, но всичките му идеи трябва да бъдат благородни. На очите на конете слагат капаци, за да гледат само напред, да не се плашат от странични влияния. В този смисъл добре е човек да има такива капаци, т.е. да е устремен само към една идея, но благородна. Ако не можеш да имаш много благородни идеи, имай поне една: дръж я като прицелна точка, която може да те издигне и избави. Казвате: „Христос ни избави“. – Не само ни избави, но нещо повече. Той ни изкупи. Изкуплението има своя лоша страна. Защо? – Защото, когато лошият човек иска да използва облагите, които му са дадени, той всякога може да извади криво заключение за нещата. Ето защо знанията не трябва да се поверяват в невежи ръце. Като говоря това, имам предвид прераждането. То крие в себе си голяма опасност за ония, които криво го тълкуват. Например гъсеницата, която има стотина крака и лази по дърветата, може да каже: „Мене не ми трябва никаква философия, доста ми е един лист“; обаче един ден тя се обвива в пашкул, излюпва се в пеперуда и казва: „Сега мене не ми е нужен лист, трябват ми цветя, да забия своя хобот и да изсмуча соковете, аромата им“. Значи, за да влезете в духовния свят, вие трябва да съблечете тази кожа, в която сте обвити като гъсеница. Не я ли съблечете, в духовния свят ще заемете пространството само на един лист и ще разберете този свят, колкото гъсеницата го разбира. Аз искам да влезете в духовния свят, но питам: Излюпени ли сте? Когато влезете в духовния свят, вие ще разберете смисъла на вола, на осела, на вълка, на гълъба, на лисицата и т.н. Във всяка форма, която съществува на физическия свят, е вложена велика идея и този, който разгадае тази идея, ще разбере значението на нещата в света. Ама вълкът имал зъби – това нищо не значи, те са на мястото си. Щом таралежът има бодли, те не са създадени за друго освен за стратегически съображения – да се защитава от змията или от друго някое същество, което иска да му напакости. Той хваща змията за опашката и започва полека да яде, докато я глътне; през това време той се варди от нея с бодлите си. След време и таралежът ще се измени. Ще попитате: „Как ще се измени?“ – Знаете ли, каква форма имате вие в духовния свят? В Библията има един стих, в който Господ нарича Яков червей. Ще кажете, че това е в преносен смисъл. Христос пък нарича своите последователи овце. Знаете ли какво значи думата „овца“? Овцете представят всички ония души, в които живеят духовете, и както овцете в този свят ни дават мляко и вълна, по същия закон душите дават на човека необходимите мляко и вълна. Опитайте това учение! Защо сте на този свят? Сложете ума си в действие. Първото нещо, което трябва да научите, е да изчезне всяко съмнение от ума ви, да дойдете в съприкосновение с духовния свят; ако можете да го проектирате, вашите приятели веднага ще ви се притекат на помощ. Какво е вашето огнище? Ако го направите много горещо, сиреч, ако има тази сила, каквато има горницата, ще можете да изпечете каквато мисъл искате. Ако вашето сърце няма потребната горещина, то само по себе си ще отпадне. От сърцето зависи колко далеч да изпратите вашата молба. Някой казва: „Аз се молих“. Да, но аз виждам, че молитвата ви стои само две педи над главата ви. Ще се помолите 5–10–100 пъти от дълбочината на сърцето си, докато успеете да пратите прошението си до Господа. И когато то дойде в Неговите уши, Той ще ви отговори. Как ще отговори на прошение, което не е дошло до Него? Когато се молите, вие трябва така да се съсредоточите, че да забравите всичко около вас; вие трябва да се пренесете в мисълта си толкова високо, че нищо да не ви занимава, освен молитвата. Питам: Топло ли е огнището на вашето сърце и на вашия ум, да пратят молитвите си нагоре? Ако около вас имало немирни деца – нищо от това. Господ ги е пратил на земята да се възпитат, понеже и на небето не са живели мирно; те са деградирали. На небето Господ не иска хора, които вдигат шум. На земята те ще се научат да орат, да копаят, обувки да правят и след време, когато научат урока си, могат да станат и царски синове. Преди да влезете в небето, вие ще минете през изпитна комисия, която ще ви запита, какви са вашите чувства и идеи, какво е вашето милосърдие, вашата любов към ближния, към Бога и ред още въпроси. Христос иде вече на земята! Ще се отворят, както е казано, книгите на живота и хората ще бъдат съдени. Според съдбата им ще се определи, дали заслужават, или не да минат в по-горен клас, т.е. да влязат в небето. На всеки ще се даде това, за което е достоен. Христос се обръща и към вас, и казва: „Един е вашият Учител“. – „Кой е Той?“ – „Христос.“ От всинца ви искам да запомните този Учител, Който е дошъл преди две хиляди години да ви изкупи от греха. И вие още Го търсите! Записал ли е Христос името си във вашата душа, във вашето сърце поне един път? Ако Го е записал, уважавам ви; ако не Го е записал, постарайте се да Го срещнете и помолите да запише името си. И когато запише името си, да не тръгнете да тръбите, да се хвалите: „Христос записа името си в нашата книжка“. Не, това не е потребно за земята, но за небето. Когато отидете там, ангелите ще ви спрат и ще кажат: „Я извадете тефтерчето си!“ Ако Господ се е разписал в него, ще кажат: „Свободни сте да влезете“. Тогава и Христос, и светиите, и вашите големи и малки братя ще ви посрещнат с вейки. Голяма ще бъде радостта им, че сте дошли. В Питагоровото училище имало правило, според което всеки новодошъл ученик през първата година го подлагали на големи подигравки. Който могъл да изтърпи подигравките, приемали го за ученик. И Христос сега е пратил хора на земята да ви подиграват, да казват: „Този иска да стане светия, хлопа му дъската, смахнат е, малко луд е“ и т.н. Това е Питагоровата система за приемане на ученици. Ако можете да издържите тези подигравки, знайте, че сте издържали изпита. Само по този начин ще бъдете приети. Ако пък се разгорещите от нападките и кажете: „Мене ли ще подигравате? Чакайте да ви покажа, кой съм“ – вие сте изгубен. – „Мъжът ми е лош.“ – Отгде знаете, че той не е нарочно поставен от комисията да ви изпита? Изтърпете една година, издръжте изпита и тогава Господ ще каже на мъжа ви: няма да мине много време, ще видите как той ще стане кротък като агне. Кога? Само когато изтърпите. Аз говоря за външната страна на Христовото учение. Това са нахвърляни мисли, за да различавате лъжливото от благородното. Когато Христовото учение влезе във вас, то ще ви повдигне и вие ще познавате хората, ще виждате техните души. Срещат се двама души и се разговарят: „Аз съм християнин; ти вярваш ли в Христос?“ Ако сте християни, няма защо да се питате; самото питане показва, че в този човек няма никакво християнство. Няма защо да питам какво е дадено цвете; като го помириша, ще зная дали е роза или карамфил. Носът ми е на мястото си. Ако обонянието ви е затъпено, парализирано или ако сте слепи и не виждате, тогава можете да питате, но ако всичките ви сетива са здрави, достатъчно е само да видите или помиришете цветето и по външната обвивка или по аромата му да познаете, какво е то. Така всяка душа се изявява чрез своите външни страни и чрез постъпките си. Аз виждам мнозина от вас като карамфили, но още неразцъфтели. Имате пъпки, които обещават да се развият в бъдеще. Не искам само да цъфтите, но да завържете и да узреете. Ангелите ще идват върху вас като пчели, ще оплодяват цветовете в душите ви. Ако цъфнете, вие сте вече в общение с тях. Дълбока наука е тази, а колко работи още имате да учите!

Не една лекция, но най-малко десет лекции са необходими, за да ви разправя тия работи. Те са много уморителни и вие ще кажете най-после, че не са интересни и ще заспите. Прави сте, вие още не сте готови за това. Ще дойде време, когато ще бъдете готови. Ако ядете много мед и преядете, ще ви се втръсне. Защо? Защото сте се преситили. Дружите с някой добър човек, черпите постоянно от него, но по едно време казвате: „Да се махне този човек от мене, не мога да го гледам повече“. Защо? Преяли сте. Трябваше да ви се даде по-малко мед и да дружите с този човек дотолкова, колкото да не ви се втръсне. Също тъй и вие не давайте много от вашия мед; достатъчно е по една лъжичка, а не цяла паница, за да се не втръсне на гостенина. Една българска поговорка казва: „Прекален светец и Богу не е драг“. Вие четете една и съща книга, докато се сбабичасате. Прочетете само един стих, спрете се върху него и разсъждавайте. Четете: „Бог е Любов“, и разсъждавайте в какво отношение Бог е Любов, и почувствайте тази Любов в себе си. Тя не трябва да бъде, както когато ние изяждаме една ябълка, или котката – някоя мишка. Да ви любя – това значи да вляза във вас; да ме любите – това значи вие да влезете в мене. Какво правите с вашия любим приятел? Взимате неговия портрет и го слагате на видно място. Казвам: Сърцето на човека представя астралния свят, умът – духовния свят. Ако вашият ум може да се повдигне на дадена висота – ето ви духовния свят. Туй, което става в мозъка, то е отражение на духовния свят; всяка благородна мисъл е форма в духовния свят. Мислите се различават по форма и по съдържание. Когато ви дойде някоя благородна мисъл, тя произвежда радост и веселие. И когато издигнете ума и сърцето си към Христос, Той ще ви хване за ръка и ще ви въведе в Божествената градина; ще ви заведе при извора на Любовта, да вкусите от нея. По-щастлив момент от този за вас няма да има. Когато влезете там, вие не трябва да кажете: „И мъж ми да дойде с мене“. Не, там всеки сам трябва да влезе; не трябва да се ходатайства за други. Всеки трябва да има дълбоко желание сам да влезе в тази градина. Който е способен, ще му съдействат да влезе; обаче, неспособните, недъгавите трябва да стоят вън, докато се излекуват. Този свят е за недъгавите хора. Ония пък, които ще влязат в училището, трябва да бъдат чисти: чистота в мислите и в желанията е необходима. Също така е необходимо пълно безкористие, пълно самоотричане. Това е най-високата степен, до която човек може да се издигне. Това значи да издържите изпита. Сега първото нещо, което се изисква от вас, е чистота в мисли и желания и непоколебима вяра, че каквото Господ е казал, ще бъде. Когато сложите Господа отпред на всяка работа, няма защо да се питате, ще успеете ли. Можете да бъдете учител, съдия, свещеник, или земеделец, щом изпълнявате своята длъжност, няма сила в света, която да ви попречи. Ще имате много препятствия, много мъчнотии и изпитания, но те са необходими за вашето растене. Страданията, които ви са пратени, са благословени за вас. И тъй, оставям ви с мисълта – да познаете вашия Учител – Христос. Когато познаете вашия истински Баща, тогава и ангелите, и светът ще бъдат ваши братя, и то не един или двама, но с хиляди. С хиляди години ще ви развеждат из своето жилище на небето. Там има приятни работи, дълги разходки, образцови училища, нови слънца, нови същества. И колко още неща има на небето! Тогава ще кажете: „Сега разбираме дълбокия смисъл на живота, защо трябва да се живее“. Това ще стане, когато имате само един Учител; имате ли много, нищо няма да научите. Едно дете не може да има две майки. Също така и един човек не може да има повече от един истински Учител. Ако речете, че имате двама, ще кажа, че и мене, и Бога лъжете. На физическия свят има една майка, на духовния свят – един Учител, на Божествения – един Баща, Който е Господ. Значи имате всичко трима. На земята – майката, между ангелите – Учителят, а между боговете – Бог. Когато минете през тия трима, само тогава всеки от вас ще разбере дълбокия смисъл на живота, т.е. вътрешната страна на сегашния живот, и с радост и песни ще понасяте всички страдания; за вас няма да има мъка в живота и работите между мъже и жени, между родители и деца, между всички народи ще се оправят. Тогава няма да се питате: „Какво ще стане с българския народ?“ Ако всички българи се обърнат към Бога, аз гарантирам, че всичко ще бъде в пълен ред. Но ако носят сегашните глави, по 39 тояги ще ядат. Тъй е писано в Божествената книга. – „Ама Русия била такава-онакава.“ Ако и тя следва Господа, ще бъде благословена; ако не Го следва, ще яде 39 тояги. Същото ще бъде и с Германия, и с Франция, и с Англия и с всички държави. Господ всички бие наред, на общо основание. Всички хора, общества и народи на земята трябва да изпълним волята на нашия Учител, на нашия Баща! Аз вярвам, че у вас има всичкото желание да я изпълните; виждам, че сте обърнали вече нов лист и като блудния син казвате: „Татко, прости, съгрешихме, изядохме и изпихме това, което ни даде; отсега нататък няма да правим така; приеми ни като слуги в дома Си“. Бъдете уверени, че Баща ви ще заличи всичко, ще ви облече, ще заколи най-тлъстото теле, ще ви нагости и в дома му ще има веселие, защото неговото блудно дете се е завърнало. Ще му сложи на ръката нов пръстен, ще го благослови и ще каже: „Хайде, синко, на училище и иди да се учиш изново!“

Беседа, държана на 7 декември 1914 г. в София.