Словесното мляко

Пожелайте, като новородени младенци, чистото словесно мляко, с него да порастете; понеже вкусихте, „че Господ е благ“: при Когото идвайте, като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.

В една заповед на Моисеевия закон се казва: „Не пожелай!“ А в първото Послание на Петър се казва: „Пожелай!“ Кой от двамата е прав? – От тяхно гледище и двамата са прави. Обаче, ако Мойсей е на мястото на Петър, ще бъде крив. И ако Петър е на мястото на Мойсей, ще бъде крив. Мойсей казва да не пожелаваш. Какво да не пожелаеш? – Власт, богатство, жени. Петър казва: „Пожелай!“ Какво? – Словесно мляко. Защо? – Понеже то е необходимо за духовното растене на човека. Първото нещо, което детето потърсва, когато излезе от утробата на майка си, е цицката с мляко, защото, като суче, то расте и се развива. И Петър казва същото: „Ние трябва да намерим цицката, която ще ни нахрани духовно“. Ако не я намерим, по същия закон както и детето не можем да живеем. Подир три–четири години, когато детето порасне малко и зъбите му почнат да никнат, това показва вече, че неговият организъм се нагажда за твърда храна. Същият закон се отнася и към духовния живот на човека: докато не израсне малко, човек не трябва да възприема твърда храна, която може да му причини смърт.

Питам: Дали всички хора, които живеят на земята, са сукали от словесното мляко? Не, всички хора не са сукали от словесното мляко, вследствие на което са изложени на смърт. Не е достатъчно само майката да роди детето си и да има мляко, но това мляко трябва да бъде непокварено. Колко майки са отровили своите деца с лошото си мляко! Ако майката се гневи по няколко пъти на ден, след известно време тя ще отрови детето си със своето мляко. И свещениците, които по отношение на своите пасоми са майки, могат да ги отровят, ако се гневят, когато проповядват. Също така и учителите, ако се смущават и тревожат, когато преподават, могат да отровят своите питомци. Съвременните хора страдат от голямо невежество. Те знаят много неща от геометрия, от аритметика, от ботаника, от физика, от химия, но нямат същественото знание – необходимото словесно мляко. Те знаят за движението на небесните тела, за създаването на човека, как се е развивал, но дойде ли въпрос за словесното мляко, там мълчат. Знаете ли на какво приличат съвременните хора? Те могат да се уподобят на онзи турски мъдрец, който казвал, че знаел всичко, каквото става на небето. В един анекдот се разправя за този турски мъдрец, че той навсякъде се хвалил, че знаел в колко часа ставал Господ, какво правил през деня, какво правели ангелите и т.н. Като разправял това на султана, последният пожелал да го изобличи, да му покаже, че той не може да знае всичко, затова един ден го повикал при себе си заедно с още един философ и им казал: „Желая заедно да се поразходим с моя параход и да поговорим приятелски помежду си“. Качили се на парахода и тръгнали. Като се поразговорили малко, сложили им тепсия с хляб и мляко. Султанът казал на спътниците си да надробят хляба си в млякото. Като надробили хляба си в млякото, султанът разбъркал всичките залци и казал: „Сега, нека всеки изяде своите залци!“ – „Отде да знаем кои залци на кого са?“ – възразили философите. – „Ако не знаете залците, които вие сами дробите, как ще знаете какво става на небето?“

В цитираните по-нататък стихове Петър отправя слушателите си към живия камък. Ние знаем, че има само мъртви камъни, от които правят къщи, но както виждате, има и живи камъни. Ако можете да изтълкувате думата „камък“ в духовен смисъл, ще видите, че тя има и друго значение. Под думата „камък“ в духовен смисъл се разбира завършен характер, в който всички сили са уравновесени, процесът на развитието върви хармонично; нервната система, както и всички вътрешни органи, стомах, дробове и мозък са в пълен ред и порядък и функционират добре. Ето защо и Христос казва: „Бъдете камъни, които могат да растат и да се развиват“. На друго място Той казва: „Трябва да съградите в себе си дом Божествен“. Той подразбирал да се съгради дом от такъв жив камък.

Сега да се върна към думите „словесно мляко“. Някои казват: „Ние искаме да бъдем духовни“. Какво подразбират те под думите „духовни“? За да бъде човек духовен, значи ли, че той трябва да се затвори в себе си, само да мисли и съзерцава и да бъде спокоен? Не, това не може да направи човека духовен. Да бъдеш духовен, ще рече да бъдеш в съприкосновение с окръжаващите условия, със средата, с почвата, на която живееш, а едновременно с това да можеш правилно да реагираш на тази почва, на средата и на условията като на елементи, които създават живота. Най-високото положение, което човек може да заеме на земята, е, когато умът, сърцето и душата му, всички тия сили са на своята висота, в своето максимално развитие. В естественото си състояние камъкът не може да възприеме в себе си никакво течно вещество. Обаче, ако вземем варовик и го печем в пещ, той се превръща във вар, годна за белосване. По същия начин, когато Господ иска да белоса своя дом, Той взима такъв камък, опича го, залива го с вода и като се извърши с него известен химически процес, намазва дома си с тази бяла каша, наречена в духовно отношение чистота и доброта в живота. Следователно, дойдат ли страданията, това значи, че са ви сложили в пещта да се печете, да се превърнете в необходимата духовна вар. Има камъни толкова твърди, че и след като ги поставят в пещта, пак не се опичат. Такива камъни се считат за безполезни, абсолютно непотребни за целта, заради което ги изхвърлят вън.

И тъй, когато Петър казва „пожелай“, с това той иска да изрази онзи вътрешен процес на опичане, който става със самия човек. Чрез това опичане в ума ще се образуват ония висши форми, които ще могат да преминат от един свят в друг. За това нещо ще помогне и процесът на разредяването. Ето защо, ако имате две мисли в ума си, които ви безпокоят, не ги жалете, но вземете едната от тях, сложете я във варницата, накладете отдолу огън и я опечете. Ако направите така с хилядите безпокойни мисли, които минават през ума ви, все едно че сте пекли хиляди килограма варовик и получената от него вар сте продали. По този начин не само че ще се освободите от ненужния за вас багаж, но ще имате голяма печалба. Това, което става във физическия свят, по аналогия става и в духовния. Всеки процес, който става на земята, едновременно става и на небето. И обратно: всеки процес, който става на небето, става и на земята. Щом разберете този закон правилно, ще знаете, че когато на земята страдате, на небето се радват. Когато ви пекат във варницата, това не е нищо друго освен страдание. Като не разбирате дълбоките причини на тези страдания, вие казвате: „Изгоряхме! Свърши се животът ни!“ На небето пък казват: „Колко се радваме, че този камък ще се превърне на вар!“ Когато мислите, че ангелите нямат никакво състрадание към вас, те ви отговарят: „Ние имаме голямо състрадание към вас, но се радваме, понеже виждаме, че и вие като нас ще станете чисти и бели“. Следователно вие не трябва да желаете онези неща, които сгъстяват и втвърдяват вашите ум, сърце, душа, сила и способности, но трябва да желаете само онова, което е в сила да ги разшири и освободи от всички ограничения.

Мнозина задават въпроса: „Как можем да приложим това учение в практическия живот?“ Учителят казва: „Аз имам немирни, непослушни ученици. Как мога да им въздействам?“ Свещеникът казва: „Много от моите пасоми са невъзпитани, невярващи хора; те не разбират философията на живота. Как ще им повлияя?“ Търговецът казва: „Моите клиенти и съдружници искат да ме ограбят. Как ще ги заставя да постъпват по друг начин?“ Всички хора се оплакват. Защо? – Защото въжето им е тънко и слабо. Те искат да дигнат с него товар от сто килограма, а то не може да издържи такава тежест. Разбира се, че това въже ще се скъса от тази тежест и товарът ще падне на земята. Питам: Как може да се живее в Стария завет, а да се прилага Петровото учение? Вие сте приятели на Моисей, а едновременно с това искате да бъдете приятели и на Христос. Който е приятел на Мойсей, той не е приятел на Христос. Мойсей казва „не пожелай“, но не казва по-нататък какво трябва да се прави. Той казва да възлюбиш Господа, но как ще Го възлюбиш, когато не си Го видял? На друго място казва да обичаш своя народ, а за другите народи говори съвсем друго нещо. Аз разглеждам Моисеевия закон в широк смисъл. Наистина, когато Моисей е полагал своя закон, тогава условията са били съвсем други от тези, при които се е създавал Христовият закон. Неговият закон е бил подготвяне на човечеството за Христовото учение. Моисеевият закон представлява едното полукълбо на земята, а Христовото учение – второто полукълбо. Вие можете да живеете в Моисеевото полукълбо само тогава, когато то се осветлява от слънчевите лъчи. Щом излезе вън от слънчевите лъчи, вие не можете вече да живеете в него. Желанията на съвременните хора произтичат именно от приложението на Моисеевия закон в живота. Всички хора искат да бъдат богати, учени, но като възприемат този закон, те не могат да постигнат тия свои желания, вследствие на което между тях стават големи стълкновения. На физическия свят няма условия всички хора да бъдат богати и учени, обаче за всички хора има условия да бъдат добри. Пожелайте добродетелта, която не принадлежи на физическия свят. В Индия има хора, които разбират и прилагат този закон дори спрямо животните. Ако можете да влезете в контакт с някое животно, колкото свирепо и да е, то ще ви обикне и ще ви стане предан приятел. От него ще изчезне всяко желание да ви пакости и каквото му заповядате, ще изпълни. Когато Христос е казал да възлюбим враговете си, Той разбирал именно този закон.

Първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека, е страданието. Твърдите камъни трябва да минат през варницата, за да могат да белосват; суровият хляб трябва да се опече, за да може да се яде. Същото е и с човека. Вие можете да влезете в небето само като опечен хляб. Само тогава ще ви сложат на трапезата и ще ви разчупят. Защо Господ е дал ум, сърце, очи, уши, език на човека? Вие трябва да размишлявате за какво са предназначени тези удове. Аз нахвърлям тия въпроси, за да размишлявате върху тях. Казвате: „Искам да служа на Бога“. Вие не разбирате как трябва да служите. Има хора, които уж разбират окултните закони, но не могат да служат на Бога. Щом знаят законите, те трябва да умеят да ги прилагат поне за собственото си развитие. Някои искат да им кажа много работи, философски и окултни. Мога да кажа много неща, но първо вие трябва да сложите здрава основа и върху нея да градите, та всеки камък, който поставите, да бъде хубаво издялан и на място сложен – на ъгъла. Предстои ни велика задача – да оправим този свят. Това здание, върху което е съграден сегашният живот, се събаря и един ден Господ ще ви повика да градите отново. Въпросът е ще знаете ли да градите, когато Господ ви повика? За да бъдете готови, вие отсега трябва да се нахраните с онова мляко, за което ви говорих. Трябва да бъдете така готови, щото един ден, когато Бог ви даде нова дреха, да не я оцапате. Едни гарджета поискали майка им да ги премести в друго гнездо. Тя ги попитала: „Ами ще вземете ли с вас и оцапаните си задници?“ – „И тях ще вземем.“ – „Тогава не мога да ви преместя, защото ще оцапате и другото гнездо.“ Някоя неразумна жена казва: „Защо Господ ме е направил жена?“ – Като жени вие ще изучавате това изкуство, което като мъже не бихте изучили – изкуството да приготвяте мляко, с което да отхранвате децата си. Вие сте гувернантки на Господа, които отглеждат Неговите деца. Ако не изпълните майчината си длъжност, Господ ще ви попита: „Защо ви поставих на тази важна служба? Не трябваше да давате такова мляко на децата си“. – „Дадохме им вече.“ – „Още веднъж да не им давате от това мляко. Ако им давате, ще ви уволня.“ – „Ама аз искам мъж да стана.“ – „Няма да станеш мъж; ако продължаваш да искаш неща, които не заслужаваш, и ако си все така упорита, втория път по-долу от човек ще бъдеш.“

Философията на съвременните християни не почива на здрава основа. Всеки сектант твърди, настоява: „Това, което аз проповядвам, е истинското християнско учение, а не онова, което другите проповядват“. Обаче никой не може точно да определи кое е истинското християнско учение. Казваме, че сме венец на създанието на света. Не, да не лъжем себе си, да не лъжем и Бога. Ние не сме венец; венец са само ония, които са завършили своето развитие. Ние, които още крякаме в блатото, не сме нищо друго освен жаби; ние, които искаме пари и къщи, които сме готови да продадем и Господа за тях, не сме венец на създанието. Ние сме венец на падането, венец на ада. венец на ада.

Сега вие се намирате пред една дилема. Трябва да се попитате: може ли да вървите дълго време още по този път или не можете? – „Не можем да мръднем по-нататък.“ – Съвременното човечество е достигнало вече крайния предел. Ако направи още една крачка само, всичко е изгубено. Трябва да направи една крачка в обратна посока и една крачка напред, една крачка нагоре, да види, че и неговото бъдеще е велико. Вие трябва да се замислите къде отивате и да се отречете от преходното, което води към падение. Христос казва: „Който обича майка си и баща си повече от мене, не е за мене. Вие трябва да се отречете от майка си и от баща си и да ме последвате“. Всеки човек трябва да каже: „Не искам повече от досегашното мляко; по-добре да умра без мляко, отколкото да живея с такова мляко! Смърт без мляко е по-добра, отколкото живот с покварено мляко“. Трябва да се откажете от всички ония измамливи неща, които покварят вашите мисли и желания, които тровят вашия живот, и да потърсите Божествената Истина. Намерението ми не е да ви плаша, но да ви накарам да помислите вече за себе си. Вземете и се огледайте, вижте как изглежда вашето лице, каква краска има: ако е много червено, това показва, че е възбудено, че тялото не е здраво; ако е много бледо, вие имате апатия към живота. И едното, и другото състояние не е правилно. Ако употребите Христовата храна, за която апостол Павел говори, вие ще имате добро разположение на духа, ще бъдете радостни и весели, ще бъдете смели и решителни в борбата; ако се наситите от живото мляко, никакви микроби не могат да се загнездят у вас. Вие имате известни стремежи, искате да бъдете добри, да обичате, но не можете. Защо? – Защото не знаете как да постъпите. Един лекар бил повикан при една богата мома, болна от скука. Първото нещо, което той препоръчал, било упражнението. – „Как да се упражнявам?“ – „Ако не се упражняваш, ти бедстваш да загинеш.“ – „Добре, ще се упражнявам; моля, дайте ми наставленията си.“ Той дава наставления и тя почва да се упражнява. Скоро след това скуката преминала. Често вие седите със скръстени ръце или въртите палците си на една и на друга посока, но въртенето на палците трябва вече да престане и да почнете да се упражнявате и да работите. Само така Господ ще ви благослови.

В това отношение жените трябва да работят, защото Господ предаде ключа от рая на тях. Те държат ключа на Царството Божие. Петър е женско име. Лошото е в това, че жените са малко слабохарактерни и скоро се отказват от службата си. Една жена обича един мъж, но като види друг по-хубав, казва: „За този ще се омъжа. Ако не се омъжа за него, живот няма за мене“. Ожени се за него, но щом минат две–три години, и него прежалва и е готова за друг да се омъжи. Господ вече казва на жените: „Ако вие, които държите ключа на Царството Божие, не следвате моите заповеди, ще ви изпъдя вън от рая, да поплачете, да се разкаете и да се откажете от греховете си“. Когато не следвате заповедите на Христос, вие се отклонявате от Него, отричате Го, мислите зло за Него, предавате Го постоянно на Пилат, на страдания и на ежедневно приковаване на кръста. И след това питате защо светът не се оправи. Как ще се оправи, когато всеки ден мъчите своя Господ? Престанете вече да забивате гвоздеи в Неговото тяло! Гвоздеите, които забивате в Христос, по отражение засягат и вас. Знаете ли приказката за онзи рибар, който намерил една особено рядка, ценна риба и пожелал да я поднесе дар на царя? Вратарят не искал да го пусне, но за да успее да влезе при царя, рибарят му обещал половината от печалбата. Като влязъл вътре, царят го попитал каква награда иска. Той отговорил: „Искам за награда 50 тояги“. – „Възможно ли е това?“ – „Да, това възнаграждение искам.“ Царят заповядал да му ударят 50 тояги. Като му ударили 25 тояги, той казал: „Спрете сега, останалите 25 тояги ударете на моя ортак, вашия вратар“. Днес, когато хората забиват гвоздеи в тялото на Христос, Той казва: „Спрете, достатъчно ми са 25 удари. Повикайте ортака ми и ударете останалите на него“. Това, което всеки ден става с хората, не е нищо друго освен останалите тояги и половината възнаграждение, което те сами са поискали. Някой казва: „Много страдания имам, душата ми ще се пръсне от мъка“. – Да, ще се пръсне душата ви, защото сте забили много гвоздеи в тялото на Христос. Ако някой от вас заболее, веднага викате лекар. Казвам: Докато продължавате да забивате гвоздеи в тялото на Христос, истинският лекар, на когото уповавате да ви излекува, няма да влезе в къщата ви. Учението, което сега ви проповядвам, е напълно практическо и всеки може да го приложи в живота си. Когато ви нападне някоя лоша, отрицателна мисъл или когато пожелаете нещо лошо, вие се натъквате на твърди камъни. Сложете този твърд камък в пещта, нагорещете го, да се превърне във вар, с която да белосате душата си, да я направите бяла, светла. Ако се упражнявате по този начин, ще видите как душата ви ще се озари.

Това е учението, което апостол Петър проповядва. Мнозина считат апостол Петър за прост рибар, но всъщност той не е бил прост човек. Той винаги пекъл рибата, никога не е ял сурова риба. Къде трябва да печете и вие рибата? – В Божествения огън и в огъня на Любовта. И когато я опечете в този огън, ще кажете: „Ето, каква отлична риба имаме!“ Следователно, ако и вие като апостол Петър не станете сътрудници с ония, които живеят на небето, какво място ще имате в онзи свят? Когато Христос казва да се самоотречем, да изгубим живота си, Той разбира, че трябва да направим това за ония същества, които седят на по-високо стъпало от нас. Само по този начин ще имате печалби. Ще кажете, че този закон не е в съгласие със законите на Природата. Не, той е напълно съгласен с природните закони. Ония, които ще изпият соковете на дървото, те ще посеят ново семе, от което ново дърво ще израсте и нов плод ще даде. Значи, за да израстем, ние трябва да влезем в пътя на развитието. Тогава и ангелите ще вземат участие в нашата работа. За да вземат участие, ние трябва да им платим нещо. За да ни посеят отново в земята, при по-добри условия на живота, ние трябва още сега, докато сме на земята, да приготвим наградата. Ако се храним със словесното мляко, ще се приближим към тях, а после и към Христос.

И тъй, който иска да се подвизава в Христовия път, той от нищо не трябва да се плаши. Всякакъв страх от вас трябва да изчезне. Всеки трябва да опече съвестта си в Божествения огън, както печете рибата, която ловите. За да се запази, рибата трябва или да се опече, или да се осоли – едно от двете. Същото се отнася и до човека – среден път няма. Ако и човек не се опече или не се осоли, той ще се вмирише. Христос казва: „Ако солта обезсолее, тя се изхвърля навън“. Следователно, ако и вие обезсолеете, ще ви изхвърлят навън като непотребни. Ако не сте изгубили солта си, ще ви сложат в кацата. Обаче за предпочитане е да ви опекат, отколкото да ви осолят. Солта е за света, а огънят е за вас. За предпочитане е процесът на огъня, защото в него има растене, живот. Осоляването пък е процес на запазване, да се запази зародишът, или друго нещо от гниене, от вмирисване. Значи вие можете да бъдете в две положения: или в процес на растене в Божествената градина, или като зародиш в Божествения хамбар. Направете опит върху себе си да приложите стиха, който ви прочетох. Той има дълбоко значение и смисъл. В този стих се съдържат ред въпроси: за съграждане и устройство на обществото, на семейството, за възпитание на децата, за подобрение условията на живота и т.н. Ето защо този стих трябва да се посее някъде дълбоко. – Къде трябва да се посее? – В ума на човека. Сварете този стих в Божествената вода, опечете го в Божествения огън и ще видите, че този стих, наглед костелив орех, ще се превърне в храна, чиито сокове свободно можете да възприемате. Ако се храните със словесното мляко, за което говори апостол Петър, и лицето ви ще се измени, и общественото ви положение ще се подобри. Сега аз искам да възприемете Божествения метод за работа и да се приготвите за новия живот и за живота на небето.

Досега вие не сте пожелавали словесното мляко, но искам от днес да го пожелаете, да влезете в положителната страна на живота. Пожелаете ли словесното мляко, каквото друго пожелаете, ще ви се даде.

Беседа, държана на 16 ноември 1914 г. в София.