„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“
От Йоанна 8: 32
Стремлението на всеки един човек е Свободата в света. Под думата свобода трябва да разбираме широчина на действията, мислите, желанията, които са скрити в нас, и премахване на всички стесняващи ги условия. Свободата е едно качество на Духа. Да лишим някого от Свобода, това е падане. При изгубване условията за развиване Свободата се ограничава. Например изгубването на една част от тялото – ръка, крак, това е намаляване на Свободата; изгубването на ума, мисълта, зрението, слуха и изобщо на всички чувства е пълно ограничение на Свободата.
Истината е условие да се възвърне Свободата на Духа. Свободата подразбира три условия: първо, свобода на тялото; второ, свобода на волята и трето, свобода на сърцето за проява на чувствата и мисълта. Христос казва: „Истината ще ви направи свободни.“ Истината ще ни покаже пътя към Свободата. Не всяка мисъл, желание или воля ни носят Свобода. Всяка дума е хвърлена граната, а всяка дума е съчетание от мисли. Една лоша дума или мисъл може да ни лиши от Свободата. Казаната обидна дума произвежда своя ефект. Всякога трябва да имаме мярка, за да пробваме, да мерим своите мисли и желания. Тая мярка, тоя пробен камък е Христос. Той винаги трябва да бъде пред нас и в ума ни. Когато сме винаги с Христа, у нас се пораждат изобилно мисли, желания и стремеж за работа, а това е добър признак. Само че не всички са от едно и също качество и трябва да знаем кои от тях да избираме. Мислите и желанията са камъни от една кариера, от които се гради бъдещото човешко тяло, а то е Духовното. Тия мисли и желания идват от разни направления – трябва да умеем да избираме необходимите камъни за градивото. За градивото на къщата ни необходими са освен камъни, още и железа, дървета и други материали. Има духове, които ни продават от всички материали скъпо или евтино; когато ни ги продадат по-скъпо, излъгали са ни колко струват.
Христос иска да ни направи свободни. Ние сме обвързани с хиляди задължения – първите от тях са към родителите, сетне към братята и сестрите, по-подир, когато встъпим в брак, към жената и децата, а най-подир – към обществото и прочее. Изкуството е да знаем как да постъпваме към всеки един от тях. Свободата има права и задължения. Обществото само с права или само със задължения не може да вирее, а са необходими двата процеса, които трябва да вървят заедно. Правата се ограничават според изискванията на нашите нужди. Искаме ли повече, ще се появи обратна реакция. Гдето има повече мед, ще се съберат и повече пчели, за да го ядат. Дето има повече богатство, около нас ще дойдат всички лоши духове. Богатството е необходимо за свободата, но то, като дава блага, дава и злини – човек може да стане мързелив, горделив и прочее.
В Христовото учение стойността на човешката душа зависи от вътрешните качества – да бъдем свързани с Господа, т.е. да бъдем облечени в Истината, а то е да бъдем облечени в Любовта. Слънцето познаваме по неговата светлина и топлина; Бога познаваме по Истината и Любовта. Когато Истината влезе в нашия ум, ние мислим, а когато Любовта влезе в нас, ние действаме. Истината е вътрешният зародиш на душата. Ако я имаме, ще усещаме винаги едно засилване – няма да има старост, а все младост, ще се чувстваме всякога бодри. Мъчнотиите са едно благословение – те са едно условие, за да се повдигнем, защото ще се трудим да ги отстраним, та да добием благата.
Всички наши органи и части от тялото, като ни помагат, те ни и ограничават. Трябва да знаем техните функции, за да работят те правилно. Сега създаването на Духовното тяло ще бъде нам подчинено. То ни напуска и ние се разделяме с него. Трябва да се сродим с всички Духове, които съставят и живеят в нашето тяло и ни помагат. Това означава, казва Христос, че трябва да се сродим с Небето, а сродяването е задължение. Христос се сроди с всички Духове. Той се самопожертва не само на кръста – съществуването на всичко, върху което сега живеем, е от Христос, затова ние Го и обичаме. Той ни е оставил богатство, за да се ползваме, а не да го обичаме; Той ни го е оставил, за да се ползваме, а не да го вземаме и да го делим. То е богатство, за което Христос се е самопожертвал – ако не го ползваме, Той ще ни го вземе. Той ни го е дал, за да се развиваме духовно и да ни приготви за Ангелски живот, т.е. след тоя свят ще трябва да преминем в друг, в света на Ангелите.
Христос иска да ползваме пробния камък, а това е нашата Божествена душа. И когато я намерим, ще бъдем свободни. Христос в света е учил хората как да намерят своята заровена душа – скритото богатство. Много от нашите души са заложени и трябва да ги намерим. Когато човек е слязъл от Небето към Земята, той е заложил своята душа, затова трябва да я откупим. Всички хора, живели преди нас, са обработвали Земята, натрупали са пръст; и ние трябва да работим с душата си върху същата почва. Затова се иска да имаме условията за мярката, т.е. пробния камък – обръщане, покаяние и прочее. И тук става процесът на новораждане. За да се сдобием с пробния камък, трябва да бъдем свободни; а за да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва – добро и лошо. И това е Христос да живее в нас. Тогава за нас всички длъжности са еднакво важни. Не ще ни се отдаде по-голяма длъжност, ако не сме изпълнявали по-малката добре. Бог изпраща и Ангелите да слугуват на някоя грешна душа за изправлението и. Всякога трябва да започваме от по-малките работи и да отиваме към по-големите, а не да казваме, че като сме свободни, не сме длъжни да извършваме някоя работа. Господ е създал Земята и когато тя изпълни своите мисии, нейните частици ще се разширят и ще се свърши с нея.
Всеки наш акт в света е колективен, защото сме свързани с много духове. Всяка наша мисъл е едно задължение, една полица, и Духът, който я има, той ни ръководи и сме в неговите ръце. Затова не бива да желаем големи работи, защото искайки ги, ще ни се дадат по право, но по-подир Духът ще каже: „Сега плати!“ А като нямаме да платим задължението си, идват нашите страдания, лишения, болести и прочее...
Всеки гневен човек е ограбен, защото е излязъл извън тялото си и духовете го обират. Затова всеки трябва да стои в своята „къща“, т.е. в тялото си – това е Свобода. Ако сме в чужди къщи, не сме свободни, защото всякога ще могат да ни изпъдят.
Първото важно нещо сега е да различаваме нашите желания и мисли: тези от тях, които са за наша полза, те да искаме да се изпълнят. И тогава се казва, че Господ ги е предназначил за нас.
Неделни Беседи, 13.04.1914 Неделя, София
проверка и редакция: Общество Бяло Братство
|
