„Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден.“
От Йоанна 6: 54
Има четири елемента за съграждане на духовния живот: Божествената Любов, Божествения живот, Божествената мисъл и Божествената воля.
Когато децата изучават аритметиката, те имат четири основни действия. Когато един химик изучава химията, също ще срещне четири елемента. Когато Божествената Любов се ограничава в себе си, тя проявява Божествения живот, от Божествения живот се ражда Божествената мисъл, от Божествената мисъл се ражда Божествената воля, а от Божествената воля – нашият живот.
Ако Божественият живот не се произвежда в нас, ние не можем да мислим. Когато искаме Господ да заживее в нас, трябва да създадем Неговата Любов – трябва да Го обичаме, защото иначе няма да живее в нас. За да създадем тия четири, необходими са още шест неща, които трябва да знаем.
Има три неща, които лъжат: първо, вкусът – той иска да изпитаме стомаха от какво се нуждае; може известна храна да е сготвена от лошо месо, но да е подправена с миризми и да излъгва вкуса, но когато отиде в стомаха, последният я отхвърля. Второ, сърцето ни; то ни лъже, затова трябва да слушаме душата си – тя не ни лъже; защото сърцето приема ласки, а душата ги отхвърля. Трето, интелектът; каквото е отношението между сърцето и душата, такова е отношението и между интелекта и ума – те се контролират от Духа. За да превъзпитаме вкуса, сърцето и интелекта, трябва да слушаме съветите на стомаха, душата и Духа, а за това трябва да знаем как да храним своите стомах, душа и ум. Знаем ли това, ще бъдем здрави. Къде е тая необходима храна? Белите ни дробове не търсят въздуха – отворим ли устата, той прониква в тях. За умствената храна има около нас хиляди предмети, от които я възприемаме чрез очите и ушите.
Как да приложим тия четири основни елемента? – Посредством Любовта. Хората са нещастни, защото търсят Любовта. А какво е Любовта? То е да си готов за саможертване. Ние обичаме някого много, защото ни дава. Ние обичаме Христа, защото ни храни, защото се самопожертва за нас чрез житното зърно, което ядем. Затова е казано: „Да ядете плътта Ми и да пиете кръвта Ми.“ Искате ли да ви обичат, трябва да сте готови да се самопожертвате; да любим, значи да се жертваме, т.е. да сеем – трябва да посеем Любов, за да пожънем Любов. Животът ни има цена само дотолкова, доколкото е полезен за нашите ближни. Животът е една сила, която Бог ни е дал; тя може да се вземе, както ни е дадена.
Ние сега нямаме Живот – пъшкаме, лягаме, въртим се на леглото и прочее. Човек трябва да има три неща, които се изискват за Живота: здрав и дълбок Мир и самопожертване за Господа. Христос ни е показал пътя на Живота. Първото е самопожертването, а то значи да жертваме ума, сърцето и имота за ближните си. Христос е вложил Живота Си там, дето може да израсне. Първото условие за нашия живот е да се откажем от многото наши желания и нечистотии. Реката се влива чиста в морето, но когато се връща, тя си носи и нечистотиите. Не трябва да се връщаме с нечистите, лошите желания.
За да се приближим към Господа, трябва да вложим Божествените Любов, живот, мисъл и воля. Щом ги вложим в нас, ще ги имаме в нашия живот и Господ ще изпрати Своя Дух и ще сме здрави и умни.
Да оставим греховете си и да не повтаряме постоянно: „Бог ще ги използва за нова почва, за да сее пшеница.“ Слънцето всеки ден грее, Господ е всеки ден пред нас. Бог живее над нас както Слънцето над Земята – то ни праща нужната топлина и светлина, за да растем, като премахва студа, който владее във Вселената и спира всеки напредък. Така и Бог чрез духовете Си ни осветлява, стопля и възраства. Щом сме здрави, умни и бодри, Духът е с нас и Господ е с нас. За този живот и свят не се изисква особена програма, достатъчна е за изпълнение даденото ни от първоначалния Божествен план и ще бъдем богати. Ние страдаме, защото изменяме Божия план. Трябва да се освободим от всички лъжливи понятия и външни влияния и да се съветваме с Бога, който е в нас. Нека слушаме вътрешния си глас – да се съветваме с Бога, който е в нас; нека слушаме вътрешния си глас – душата си.
Бог е в душата – мога; и дяволът е в душата – не мога; т.е. на всяко дело Божие трябва да казваме „мога“, а на всяко не Божие дело има смисъл да казваме „не мога“. Щом речем „мога“, Бог ще дойде и ще ни помага и за най-мъчните неща – като кажем „мога“, непременно ще го изпълним. Дяволът е силен, защото му казваме „мога“, когато той ни кара да лъжем и други подобни. Жената прави погрешка, когато каже: „Не мога да угодя на мъжа си“, и майката, когато каже: „Не мога да възпитавам децата си.“ Христос иска да употребяваме две думи: мога и не мога. – Мога да любя, не мога да мразя; мога да казвам истина, не мога да лъжа и т.н. По този начин двата духа се явяват, всеки ден са при нас – добрият ни казва нещо, ние го отхвърляме, но не сме свободни, защото духът на злото ни чака. Христос иде да ни научи, когато дойде Доброто, да казваме „мога“, и когато дойде злото, да казваме „не мога“. Една нива не може да бъде притежание на двама господари – трябва да бъде или на Доброто, или на злото. Такъв е и човекът. Господ ни учи на всичко, което е Добро. Бъдете верни на Бога, който живее във вас.
Трябва да имаме четирите основни елемента – Божествената Любов, Божествения живот, Божест-вената мисъл и Божествената воля, за да насадим в нас вкус, сърце, ум и интелект и да развием нашите сърце, душа и Дух. Да не казваме „не разбрах“, а само „разбрах“. Тогава Господ ще ни даде да разбираме всичко практически.
Да бъдем верни на Господа, на Христа. Христос, това е Животът, Любовта – живите мисли, които учат народите да се любят. Той е колективност на Възвишените духове, които учат народите как да живеят, дават им законите и ги управляват. Христос е, който ни избавя от ония вериги, в които се вплитаме доброволно. Ако сега не Го виждаме, Той ще се яви един ден и ще поиска десятъка. Той е нашият най-стар брат. Близо е денят на Неговото явяване. Късно е вече за този, който не Го е потърсил. Има вече Виделина навсякъде, изменя се начинът на живота.
Да бъдем верни на нашия Господ, на нашия Христос, който вече сме познали. Той ни е дал Живот и здраве, и всякога Той ще бъде с нас и в нас.
Неделни Беседи, 06.04.1914 Неделя, София
проверка и редакция: Общество Бяло Братство
|
