Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



По закон и по любов

Отче наш

„Духът Божий.“

Учителят гледа темите. Четири души авторитети, много учени хора.

Предметите не трябва да се разглеждат само външно. Една тема най-малко може да има две страни: външна и вътрешна. Предметът, когато се разглежда, туй да е пример за изяснение. (Едно коте мяуче.) Турете туй коте при майка му. Външна и вътрешна страна значи. Някой път можем да похвалим астрономите, изучават далечните звезди. Най-близката звезда до земята, до слънчевата система е на разстояние на 4 светлинни години. Четири и половина години трябва да пътува светлината, за да дойде до нашата земя от най-близката звезда. Значи, колкото земята извършва за 4 1⁄2 години. Светлината, която пътува с 300, 000 км./сек. се взема за единица мярка. И светлината трябва четири години да пътува, за да дойде до земята. Толкоз е далеч пространството. И при туй далечното пространство, някой път искаме да знаем дали една звезда се приближава или се отдалечава. На такова далечно пространство как ще знаем? В туй отношение е дошъл на помощ спектроскопа. Чрез спектроскопа се разлага светлината на звездите, както и на слънцето. Образува се червен полюс и виолетов полюс. Те са намерили, когато една звезда се отдалечава от Земята, дават известни линии, известни спектри. Когато едно тяло се отдалечава от Земята, линиите към червената светлина се приближават, стават по-близки. Когато се отдалечава звездата, тия линии се приближават. Когато тялото се приближава, тогава линиите към виолетовия полюс – става по-голяма широчината между тях. Откъде накъде са намерили, че при приближаването на линиите се отдалечава тялото? А когато линиите на светлината се отдалечават, тялото се приближава. Тогава питам: Дали някой човек се отдалечава от Бога, или се приближава до Бога? Една звезда или се приближава, или се отдалечава. Запример, нашето слънце, като пътува в пространството към някоя звезда се приближава или се отдалечава. Но туй отдалечаване е относително на земята. Не, че земята иска да се отдалечава. Но по своя си път така видимо се отдалечава. Някои тела се отдалечават. Някой човек ни е близък. Знаете ли колко ви е близък? Този човек, който ви е близък днес, след 1–2 години стане ти далечен. Казвате: „Отдалечихме се“. Питам: Кое е станало причина да се отдалечите и кое е станало причина да се приближите?

Та казвам: Кое е онова качество, с което ние се приближаваме до въздуха? Най-първо, специално ни свързват белите дробове и при това всичките пори на тялото. Човек има около 7 милиона пори. Всяка пора ни свързва. Човек има такива връзки с въздуха, 7 милиона, през които въздухът се докосва до човека. А при това специално се свързва с дробовете. Значи дробовете запознават с въздуха. Ние, разумните същества имаме дотолкоз прямо отношение, доколкото той е полезен за дробовете. Колкото до нечистият въздух, той не е полезен; ние казваме, че този въздух е вреден. Каква роля играе въздухът? Сега при запознаването си с въздуха цяла философия има. Казвате: „Трябва да се диша“. Някой път въздухът влиза и излиза неволно. След време започваш да чувствуваш, че ти е тежко на гърдите. Някой път те стяга нещо, неразположен си и в мислите си си неразположен, и в чувствата си си неразположен. Туй произтича от дишането, защото забележете: този въздух, който не е съединен, който е отдалече. Водородът е доволен. Той е млад момък. Не е млад момък, но е млада мома. Кислородът е млад момък, влюбили се. Въглеродът е майката, а азотът е бащата. Водородът е дъщерята, а кислородът е сина. Ако дойде майката във вас, азотът, ще се намерите в трудно положение. Туй, което помага на хората, това са техните деца. Имат особена Любов към човека. Те като влязат вътре, образуват едно съединение. Любовна работа се образува. Съединение, разединение. Та цял скандал става. Когато Любовта върви правилно, вие казвате, правилно е дишането. Когато Любовта не върви правилно, понеже като влязат младите, не остават те доволни. Не образуват връзка. Та човек с дишането си, на ваш език, кислородът и водородът постоянно връзки правят, постоянно женитба става. Като се оженят, изпъдите ги навън. Пак влизат новите, които не са женени. Като се оженят, пак навън. Какво ще разберете вие под думата „женене“? Българската дума „жени“ значи реже жито, жъне. Казвате: „Да се оженят“. Като се оженят, ще се свърши. Като се оженят ще се свърши всичко. Ти като се ожениш, ще идеш на гумното, ще започнат конете да вършеят, част в плевнята, част в хамбара. Колкото са идвали при мене, всякога казват: „Като се оженя ще бъда ли щастлив?“ Казвам: Копитата на конете ще бъдат отгоре ти. Кои са конските копита? Конските копита е човешката ревност. Ревността на мъжа е конско копито. Ревността на жената е конско копито. Ревността, това са тия копита, които започват да вършеят. При такъв случай човек не може да диша правилно. Вие трябва да се научите. Човекът го изпъдиха из рая, защото не знаеше как да яде. За нищо и никакво го изпъдиха. (Адам не знаеше храната си) как да подбира. После изял един плод без позволение. Един от членовете на (…) пък го дал на Адама и той без да го опита, яде и на общо основание ги изпъдиха навън, че ядоха от този плод. После, тия двамата като ядоха от плода нямаха доблестта да кажат, че са яли. Адам като някой от учените хора даде имената на всичките животни, а уплаши се, че ял от плода, че трябваше Господ да ги търси цял един ден. Денят се мина. Знаете ли колко е един Божествен ден? 1000 години. Един Божествен ден е 1000 години. И така те седяха и като дойде Господ вечерта да погледне, намери ги. Значи причината е в яденето. Сегашните хора започват да грешат с дишането. Сега в живота всички нещастия на хората произтичат от яденето и дишането. От яденето произтича само, когато туриш две несъвместими храни, които изискват разни времена за смилане. И в дишането става така. Ако въздухът сега влиза в дробовете, не става съединение. Много хора не чакат да стане съединение. Че водородът и кислородът да се съединят, да ги извадят навън. Щом се образува съединение, тогава да излезе въздуха. Неправилното дишане става, че щом искат кислородът и водородът да се съединят, да направят любовна работа, а ти (ги) изпъждаш. Който ги изпъжда, той заболява от охтика. Всичките охтичави хора губят Любовта. Всички страдате от въздуха. Спъвате Божествената Любов във въздуха. След туй се зараждат във вашият ум какви ли не работи. Мене ми разправяха един анекдот за две баби 85-годишни. И двете се подпират с тояжки. На едната баба дядото жив, а на другата – умрял. Комшии били. Тази, на която дядото умрял се запознала с дядото на другата баба и тя и казва: „Мари, какво си завъртяла ума на моя дядо? С тояжката знаеш ли какво може да направя?“ Осемдесет и пет годишна баба. Тук понякой път гледам набожните се изказват като тия баби, че завъртяла някоя главата на дядото. На 85-годишен човек това му останало сега да мисли. Един дядо на 85 години, той е вече светия. В моите очи, той е вече светия. И тогава тия баби започват да се налагат с тоягите. – „Бабо, какво ти стана на главата?“ – „Пукна ми главата за (моя) дядо“. Не пуква главата, на която дядото е умрял, а на онази, на която дядото е жив. Питам: Защо? От памтивека аз зная, този въпрос не върви. Във всичките религии и във всичките общества все куца Любовта в туй отношение. Трябва да знаете кога стават престъпления в света. От всеки един човек излиза светлина. Ако разложат неговата светлина, ще знаете. Сега нашата земя може да направи престъпление. Не че ще направи престъпление, но в нея може да станат престъпления. На слънцето не може да станат никакви престъпления, защото няма повод за престъпления. За да се яви едно престъпление, трябва да има някаква форма. Престъпленията засега се явяват само в чувствата на хората, в една много гъста материя, дето едни тела са твърди, изгубили своята светлина. Там има възможност за явяване на престъпленията. Но в какво седи едно престъпление? Защото престъплението не е започнало с човека. Ангелите, които са били толкоз напреднали, за тях се казва, че те напуснали своята първоначална чистота и направили някаква погрешка. Половината от тях напущат небето и слизат в по-гъстата материя. Едни от ангелите остават да живеят горе, други слизат да живеят при хората. Тези ангели, които са тука, те учат хората на тия престъпления. Нещо има в тебе. Престъплението от какво произтича? Да кажем, ти си обидил някого. Казал си му някаква дума. Ако един българин на своя език ти каже една обидна дума, той може да те обиди. Един българин може да обиди друг българин. Но един французин, който говори на френски може ли да го обиди един българин? Той може да обиди един французин. Като разбираш нещо, тогава има обида. Като не разбираш нещо, не може да се обидиш.

Сега искате и вие да знаете обича ли ви Бог. Вие обичате ли Бога? Помнете, че Божията Любов не може да се прояви в своето естествено положение, когато умът на човека е тъмен. Ако в твоя ум блуждаят нечисти мисли, ако в тебе се зароди най-малкото желание да направиш нещо, ако в яденето не знаеш как да ядеш, ако в дишането не знаеш как да дишаш, ако не знаеш как да се обличаш, защото човешката мисъл сега се занимава с модата. Да мислиш, то е мода. Трябва да знаеш как да се обличаш. Ако се облечеш, ще ти кажат, при днешните условия щом се облечеш, ще кажат: „Провървяло му“, или че взел пари, крал отнякъде. Облякъл се, къща направил. Но в туй провървяване мислим, че има нещо неестествено. Не се разбира, че (е) по един естествен начин. Ако една жена се облече добре казват: „Защо се облича добре? Тя е вече 45 годишна. Едно време имаше защо, на хорото. А сега на 45–50 години е“. Ако мъжът започне да се облича, казват: „Едно време имаше смисъл, като млад“. Питам: При такова едно състояние на ума Божията Любов в човека може (ли) да се проявява? Божията Любов не може да се проявява, понеже в Божественият свят абсолютно няма никакво престъпление. Невъзможно е ти да накараш едно същество в Божествения свят, с нищо не можеш да го накараш да мисли другояче. Да го накараш да се съблазни, то значи да измени своето естество. Даже хората на земята мислят, че Господ обича едни повече. Дал им е повече светлина, блага. Други като не обича, дал им сиромашия. Те имат едно понятие за Бога. Дойде някое изпитание, казват: „Защо Господ ни даде туй изпитание?“ Че те изпитват, ни най-малко не значи, че те изкушават. При едно изпитание Господ иска да знае в знанието колко ти си усвоил живота. В знанието иска да те изпита, доколко е проникнала светлината вътре в теб. Вчера имах цял един разговор. Някой път има известни въпроси, които не трябва да засягате. Изучавайте въпросите научно. Не мислете, че онзи човек, който ви дал някаква храна, иска да ви стане тежко на стомаха. Не мислете, че причината е той. Ти не си ял добре. Ако човек ти продаде биволска пастърма, някой път е хубава, някоя биволска пастърма. Някой път биволската пастърма е крехка, но някой път е от 20 години. Дадат ти пастърма, но ти не си я дъвкал хубаво, а си гълтал пастърмата, без да я дъвчеш. От стомахът не е. Често ядеш сладко грозде, после – студена вода, стегне те коремът. И всички се нахвърляте върху пастърмата. – „Тази пастърма щеше да ме отрови“, казваш. Не е виноват човека, който ти е дал пастърмата. Ти не си я дъвкал хубаво, смесил си я с гроздето. Пастърмата и гроздето не вървят заедно. Сега ще направите един превод. Тук всички идвате; вие нямате човещина. Като ви казвам, че нямате човещина, вие не цените човещината. Вие правите престъпление. Вие мислите лошо. Вашата мисъл ще иде в невидимият свят. Ще се хваща от кого е излязла. Ще ви хванат и ще ви кажат: На какво основание създадохте тази мисъл? Кои са подтиците? За всяка Божествена енергия, човек ще отговаря, ще даде отговор за формите, които прави. Например, за религиозния човек. Човек не може да бъде религиозен, на когото умът не е чист. Човек не може да бъде религиозен, на когото сърцето не е чисто. Човек не може да бъде духовен, на когото волята не е просветена. Че мене може да ме боли коремът, не са виновати хората. Че не мога да дишам правилно, не е виноват въздуха. Че не може да дишам правилно, не е виноват невидимият свят. Защо ме боли глава? Защото Божествената Любов не функционира правилно. Защо имам болка в гърдите? Защото духовната Любов не функционира правилно. Защо ме боли корема? Защото човешката Любов не функционира правилно. Има по-долна Любов, животинска Любов. Не мислете, че животинската Любов е много лоша. Много животни живеят по-добре от хората. Има някои, които използуват животинската Любов. Птиците, като образуват семейство за два месеца измътват яйцата и децата стават способни, търсят си храната. Ако човек за два месеца образува семейство, какво ще стане? Трябват му най-малко 12 години да тури детето на крака за да си изкарва прехраната. Дванайсет години най-малко. А след това до 21 година. Да свърши университет, че после да го турят на служба, много работи има. Питам: Сега за тия социални работи, както се разправят, решете сега един социален въпрос. Чехия се намира в едно изпитание. Седем милиона чехи, а 8 милиона, които не са чехи. Седем милиона управляват 8 милиона. Има едно несъответствие. Ако ти в себе си имаш 8 милиона, които не са твои, а 7 милиона, са твои, какво ще бъде твоето положение? Ако имаш 8 лоши мисли, които не са твои, а 7 които са твои, мислиш, че тебе ще ти върви? Мислиш, ако имаш 8 лоши желания, а 7 добри желания – тебе ще ти върви? Мислиш, ако имаш 8 лоши постъпки, а 7 добри, ще ти върви? Отвън тия хора се (радват), но една дисхармония има вътре. В какво седи дисхармонията? Тия, които управляват искат да имат всичките блага. В Божественият свят другояче седи въпросът. Един баща представете си, че има 5 сина и 6 дъщери. Ако бащата погледне с особеност само на синовете, а дъщерите си пренебрегне, той не е баща. Или пък, ако погледне към дъщерите си благосклонно, а към синовете си неблагосклонно, или към някои гледа по един начин, а към другите по друг, този баща не е от разумните. Следователно, ние оценяваме характера на бащата от Любовта, която има към децата. Ако този баща оценява всяка своя дъщеря, всеки свой син и отдава съответното, което изисква тяхното естество, казваме, че този баща е добър и умен. И майката, ако така постъпва и тя е добра и умна. Как ще оценим поведението на синовете и дъщерите? С обходата към бащата. Ако синовете и дъщерите отдават съответствующа обхода на бащата и майката, те са добри синове. Ако започнат да търсят погрешка в баща си, да намерят всеки ден по някоя погрешка, не са добри синове. В какво седи престъплението? Как рибите научиха престъплението да се ядат едни други? Там е един въпрос. Рибите се научиха да се ядат, понеже не знаеха как да говорят, не си разбират от езика. В рибите няма разбиране. Сега ще оставим дали това е така. Но под думата нямат език, разбираме нямат разумност. Най-голямата жестокост, която е съществувала, тя е в рибите. Ужасно положение. И затуй в тия престъпления, които вършат, Бог ги е турил във водата вътре, за да може да се чистят. Те като ходят, всичките нечистотии във водата са. Неразумните деца, тия техни нечистотии се научиха да се ядат едни други. Нечистотията на рибите ги научиха да се гълтат цели.

Та казвам: Щом всеки един от вас допусне една нечиста мисъл, нечистата мисъл ще привлече едно нечисто желание. Нечистата мисъл и нечистото желание ще привлекат една нечиста постъпка. Тя може да е толкоз малка, че само Бог да я види. Бог вижда несъответствието. В Него има всякога един стремеж да почисти нещата. Казва Писанието: „Чисти бъдете. Чистите по сърце ще видят Бога.“ Мислите ли, че вие трябва да се съдите? Първото престъпление става щом опетниш твоята дреха, с която са те облекли баща ти и майка ти. Може да е една капка, може да е съзнателна или подсъзнателна. Но е престъпление. Като се върнеш, ще кажат: „Къде си се оцапал?“ Ще кажеш една лъжа: „Хвърлиха кал“. Не е така работата. Или някой път дрехата се скъса. Ти ще обвиниш, че друго едно дете бъркало, че е скъсало дрехата. Но не е така. Ти се качиш на някоя дърво да крадеш ябълки, закачил си дрехата. Казват: „Нашето ангелче!“ Откъде дойде на ума на туй „ангелче“ тази мисъл да каже, тази лъжа? Мислите ли, че ангелчетата не грешат? Тия ангелчета защо напуснаха небето? Твоето ангелче е от тия ангелчета. То още горе се научи на тия лъжи. Лъжата научиха горе като били. Сега не ви говоря за неща. Вие понякой път на греха в себе си гледате като нещо ваше, дете, го държите. Там е всичкото ви заблуждение. Грехът е нещо чуждо на човека. Изпъди го навън. Не дръж вътре, тури го навън. Не го прегръщай, изпъди го навън. Ако ти оставиш греха, той ще мяза на яйцето на една боа. Ти като вземеш туй, змийското яйце да го туриш, ще се измъти, ще излезе едно малко змийче. От втората до седмата година ще стане 7–8 метра. Ще се увие около тебе и ще те смаже. Тия змийските яйца, те ще ви глътнат. Вие всички страдате от змийски яйца. Гледам, някой турил го под ръката, че го мъти. Някой – под дясната страна. Други под лявата. Мъжете мътят под дясната ръка; жените – под лявата ръка. Питам: Какво правиш? Казваме: „Уча се нещо“. Сега колко е мъчно. Аз ви казвам: В новият живот се изисква да имаме прямо отношение. Понеже никой не може да ни даде образа на чистотата. Ако е за чистотата и ангелите може да ни покажат как ние може да бъдем чисти. Единственият, който може да ни предаде какво нещо е чистотата то е само Бог, ако Той изпраща Любовта си. Любовта е първият подтик на Бога да ни освободи от нечистотата. От Любовта иде животът. А животът има свойство да измие всичките неща като водата. Без Любов никакво подигане, никакво спасение, никакъв живот, никакво подобрение, нищо не може да стане. Като дойде Любовта в света, трябва да се роди животът. Животът трябва да ни очисти от всички нечистотии, да остави греховете настрана. Всичката нечистота на нашите мисли, всичката нечистота на нашите желания, всичката нечистота на нашите постъпки – само Любовта може да очисти. Всяка постъпка трябва да бъде чиста. Всяко желание трябва да бъде чисто. Всяка една мисъл трябва да бъде чиста. Може да бъдат чисти само като се операт, като мине животът през тях. Когато кажем, че трябва да живеем, най-първо трябва да се изчистим и в живота след като се очистим ние ще бъдем в състояние да живеем добре. Вие отивате при Бога да се молите. Християнин съм. То е временно. Днес си добър, утре си лош. Днес мислиш едно, утре – друго. По този начин не може. Помнете едно нещо. Причините за страданията на човека са в него, не туряйте причината в условията. Най-главната причина за вашето падение е вътре. Ангелът (е), който изкуси човека, но вътре в тях се зароди желание да бъдат като Бога и те паднаха. Като Бога никой не може да бъде. Ако в едно дете се зароди желание да бъде като баща си, туй, малкото дете е на крив път. Ти, за да станеш като баща си и ти трябва да имаш свои деца. Синът никога не трябва да иска да бъде като баща си. Хубаво е сега да бъдете. В ума на всинца ви гледам вие искате да станете големи хора, като баща си. Трябва да се ожениш, да имаш деца. Тогава и твоите деца искат да станат като тебе. Тогава какво ще стане? Ако всички станат бащи, кой ще бъде син? Днес имаме повече бащи, отколкото синове. Всичкото престъпление във вас седи, че искате да станете големи хора, велики хора. Ами че това са идеи на вашите бащи. Аз искам да бъда един добър син. Че ние богове ли трябва да станем? Вие сте, казва Писанието, богове и там е падението. Богове, които постоянно страдаме. Няма нещо по-хубаво в живота да бъде един човек чист син на Бога с чисти мисли, с чисти желания, с чисти постъпки. Не само за един ден. Но като се родиш, докато заминеш от земята, да бъдеш един отличен син. Вие казвате: „Как ще ни посрещне Христос?“ Че като дойде Христос на земята какво искаше Той? Искаше ли да стане големец? Те искаха да го правят цар. Той беше турил един от своите ученици да събира пари. Какво знание имаше Той? Вие искате да бъдете като Христа. Той дал много добър пример. Той казвал: „Син человечески не дойде да стане големец, но да послужи на страдующите, на болните, на онези, които не разбират“. Христос като срещнеше младата невеста, казваше: „Да обичаш другаря си“. Като срещнеше младият момък казваше: „Да обичаш другарката си, тя е дъщеря на Бога“. Много жени казват: „Аз съм дъщеря на Бога, мъжът е син на дявола“. Или пък мъжът е син на Бога, дъщерята е на дявола. Не е това правилно. И мъжът, и жената са създадени, казва тук в Писанието, по образ и подобие Божие. То е първото създаване. Второто положение. Най-първо Адам е създаден от пръст, от земя, от земята е взет. Различават се първият и вторият Адам, че вторият е взет от елементи на земята е направен. Сега може да ви обясня биологически. Че и Ева се отличава по това, че Ева е направена от един материал. Две ребра са взети, от бяла материя е създадена. Та жената като е създадена от бялата материя казва: „Трябва да бъдеш чиста“. Тази материя, от която се създаде Адам, казва: „Адаме, ти трябва да бъдеш умен, да се учиш“. На жената казва: „Чиста трябва да бъдеш. Няма да оставиш други да перат дрехите ти“. На Адама казва: „Ще бъдеш умен“.

Сега къде е почитта ви? Тук се събирате и гледам вие нямате никакво уважение. Един брат казва за една сестра: „Къде е този парцал?“ Че то е човешка гордост. Ами този захласнатият Мунчо? Аз ви изнасям известни недостатъци. Казвате: „Ние сме ученици на Новото Учение“. Че туй ли е Новото Учение? Новото Учение е да знаеш по най-разумния начин да очистиш своята мисъл, да очистиш своите чувства и по най-разумен начин да знаеш как да оправиш постъпките си. Не по закон. Ако аз трябва да направя (нещо) в света, ние не можем да създадем по-добър закон от този, който има. Който иска закон, в света всичко е наредено. Казвате: „Закон да има!“ Че как тъй? Ние ще направим нещо, което другите хора не са направили. Ние искаме да приложим Любовта, да можем да живеем по Любов, защото не сме много богати. Трябва да плащаме на съдията, на стражаря. Има съдии със 7–8 хиляди лева за месец се плаща. Ако имаме по трима души съдии, по 7 хиляди лева на месец – 21 хиляди, а за година колко ще струва? Казвам: Трима съдии не може да се издържат. Стражари има, трябва да се плаща. Казвате: „Да турим закон“. Кой ще приложи закона? Хора трябват, пари трябват. Понеже сме сиромаси и няма пари искаме без съдии да минем. Искаме другото положение на Любовта: Всеки от вас да бъде съдия за себе си, да бъде и стражар, и съдия, и довереник, общественик и моралист. Даже и попове, за които иначе ще трябва да плащаме. Аз ви служа без пари. Ако дойдат подир мене, с пари ще ви служат. В Америка има проповедници, по 40–50 долара взимат; знаете ли колко са? Имало е проповедници например, Бичер е взимал по 100 хиляди долара. Това е заплатата на един проповедник знаменит. Ако дойде може ли да му плащате 10 милиона? Тук преди няколко деня идва болен. Боли я коремът, тумор имала. Или тежест на гърдите, или задух има, или главоболие има. Казвам: Боли те главата, защото не мислиш. Стягането на дробовете е, защото не дишаш. Стомахът те боли, защото не знаеш да ядеш. – „Как ям?“ – Дъвчи си храната. Ако дъвчеш няма да те боли. Някой дойде, оплаква се, боли го главата. Казвам: Не живееш добре с мъжа си. Много лошо мислиш за мъжа си. Ти го обвиняваш, че той ходи по чужди жени. Такава (жена) всякога ще я боли главата. Къде ходи мъжът и, Господ ще го търси. Къде ходи мъжът? Че ако мъжът ти е съдия и някой (не е) осъден според законите, ако един съдия отсъди някого неправилно, той ще отговаря. Той може да осъди, но казват: „На какво основание?“ Как ще се обосновеш, че твоят мъж е лош, че той обича някоя? Какво престъпление има в Любовта? Вие сте чудни хора, когато търсите престъпление в Любовта. Казвате, че той се е влюбил. Престъпление в любовта не може да стане. Това е светски израз. Заблудил се е. В Любовта и заблуждение не може да има. Има една Любов, която излиза от златото. Има една Любов, която е позлатена. Любовта на златото каквото и да я правиш, тя е златна. Там никакво окалване не може да стане. Но позлатената Любов след 4–5 месеца се изтрива. Този метал, който е позлатен, остава да се окислява. Това е позлатена Любов. Всички страдате от позлатена Любов. Оставете вашата позлатена Любов. Любовта на златото дръж.

„Ако не се родите наново, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек, който не е златен, не може да люби. Знайте, че ако не любите, в Царството Божие не можете да влезете. Кракът на никого не може да стъпи там. Човек, който не може да люби има позлатена Любов. Любовта, където и да (те), тури и в огън, и в калта, навсякъде с нищо не може хората да те покварят. Че си (се) окалял, то нищо не значи. Ние сме в един свят. Ние сме в рая. В този свят сме от 8000 години. Навсякъде, където и да си, дето и да стъпиш, навсякъде ще гледаш да се не окаляш. Казвам: В този свят не създавайте още по-големи мъчнотии, защото така ще се прекъсне. Не може да се молиш, ако твоят ум е пълен с нечистота. Как ще се изправиш? Тази молитва не може да бъде приета. Трябва да се очисти умът ти. Има кой да съди света. Ако мислите лошо, каква полза ще принесете? Най-първо, ако една лоша мисъл мине във вас, петните себе си. Тия неща, които ги мислите не са верни. Моята статистика, която имам, показва тия мисли, които мислите всеки ден едва ли на 10 хиляди една е верна. Като обвиняваш някой човек, само едно на десет хиляди е вярно. Гледам този човек, обвиняват го. Станало една погрешка. Той в себе си седи, въздиша, мъчи се, какво ще го съдиш? Той сам се съди. Вие не знаете условията, при които той е направил това. Вървиш, някое птиче цвъкне отгоре. Паднало, оцапало те. Казва: „Защо се оцапа? Кой те е оцапал?“ Хвъркало туй птиче, оцапало те е. Не че искало туй птиче да те оцапа. Дойде друго и цвъкне. Туй цвъкне, онова цвъкне и вие сте оцапани. Вие го направите „източен въпрос“. Казвате: „Не знае как да се пази. Той се е оцапал“. Това не е една мисъл. Може да мислите тъй. Всеки един от вас, който иска така да мисли, да слезе долу в София, позволявам. Който иска да работи по старият начин – в София. Аз позволявам. Всеки, който иска да мисли по старият начин, да слезе долу в София. А като започнете да се качвате на Изгрева, ще снемете всичко, ще турите настрана. И като дойдете на Изгрева – за мен Изгревът е Бог. При Бога като отидеш, от Него всичко, което излиза е чисто. Оцапаното вече сме го изправили. Дали аз или ти, Драган, Стоян, или рибите, или растенията, безразлично. Всичко, което излиза от Бога е чисто. Животните оцапаха чистия живот. Господ иска да ги научи да живеят. Има един начин – на чистотата. Ние ядем повече отколкото трябва. Ние дишаме повече, отколкото трябва. Бог, Който е съвършен, в какво седи Неговото съвършенство? Бог прави само една вдишка и само една издишка. Като издиша, създава цялата вселена. След туй вдишва, докато се завърши цялото Битие. Той прави само една вдишка и една издишка. Бог като издишва, всичко създава, а като вдъхне, всичко поправя. Казвате: „Аз искам да бъда като Бога“. Че как искаш да бъдеш като Бога? Ти 20 пъти в минутата дишаш и като Бога искаш да станеш? Най-първо, като поемеш въздуха за един час го задръж. После, казвате за някого, че бил светия. Знаете ли дишането на светията какво е? Най-напред светията за 20 минути задържа въздуха си. Той е доста напреднал. Той е третостепенен светия. Второстепенен е за 1 ден, когато го задържа. А пък най-напредналите светии за една седмица задържат въздуха. Ако дойде този светия за една седмица, той не ходи между хората. Не диша, но мисли. Дишането е една работа. Ние работим повече. Вие седите и се мъчите за нищо и никакво. Вие се мъчите, че някой не ви обича. Мъжът се мъчи, че жена му не го обича. Жената се мъчи, че мъжът и не я обича. Децата се мъчат, че бащата и майката не ги обичат. Бащата и майката се мъчат, че децата не ги обичат. Слугите се оплакват, всички се оплакват все от безлюбие. Че има безлюбие, верно е, но казвам: Аз ви показвам нов път. Той не е много лесен. Дошла една млада сестра снощи, обидил я някой. Понеже друг направил погрешка и турили всичките погрешки върху нея. Ти си това, ти си онова. – „Защо мене да ме обиждат?“ Казвам: Обиди ли те, обидили. Ще носиш товара. Научете се да носите. Не мислете, че молитвата ви може да бъде приета, ако умът не е чист и сърцето не е чисто. Молитвата ти при Бога не може да иде. Това аз го зная. Казвате: „Как да се молим?“ Не може да се молиш, ако умът не е чист и ако сърцето не е чисто. Може да не е съвършено чисто, но да има желание да бъде чисто. Едно желание, един стремеж. Може да не си чист, но да имаш желание да се очистиш, тогава молитвата ти ще иде при Бога. Понеже туй желание е Божествено. Бог желае ние да мислим чисто. Той желае всинца да бъдем щастливи. Щастливи ще бъдем, ако мислите са чисти. Колцина при мене идват и ми разправят. Аз поддържам правилото: 25% взимам за вярно, 75 на сто оставям. Дойде някой, иска да ме убеди, че 75% е вярно. Че има някаква погрешка, има. Но тя не иде отсега. Много престъпления, които сега стават, не се зараждат сега, но сега се изпълняват. Но те в някое друго съществувание са се зародили. Съвременната наука говори така. Ако един баща се оженил, имал желание той да открадне пари, в този момент искал да открадне, да си уреди живота. И ако тогава се роди синът, той ще изпълни желанието на бащата, той ще стане крадец. Ако майката имала някое нечисто желание и роди дъщеря, дъщерята ще стане проводник на желанието и. Ако бащата имал благородно желание, роди му се син, синът ще изпълни благородното желание. Казва Давид: „В грях ме зачна майка ми“. На деди и прадеди. Имаме трудни социални въпроси. А Христос казва: „Изново трябва да се родите, от вода и Дух.“ Сега (ще) ви разправя на ваш език, да ме разберете. Водата, това е майката. Въздухът, това е бащата. От един баща, който е свят и от една майка, която е чиста, ако се родите, вие ще влезете в Царството Божие. Ако не се родите от една чиста майка, ако не се родите от един свят баща, вие не можете да влезете в Царството Божие. Каквото и да ви обяснявам, другото за мене нищо не значи. Казват: „Да се родите“. Тъй мислят, че може да се родите, че може да се родите лесно. От майка чиста и от баща свят, ако се родите, майка ви ще ви предаде чистота, баща ви ще ви предаде тази святост. Ако речем такива, каквито сме и да станем чисти от самосебеси, то е невъзможно. Казва: Ще изпратя Духа Си. Този, Святият Дух ще внесе святост. Водата като дойде, то е Любовта. Любовта е майката на нещата. Когато говоря за Любовта, подразбирам Божествената майка, от която всички хора трябва да се родят. Новораждането според мене, това е Любовта, в която трябва да се родим. След като се родим, ще бъдем синове. Ние ще проявим живота. Любовта ще си остане Любов. Новият живот във вас ще дойде и ние ще започнем да живеем според законите, които работят вътре в Любовта. Туй сега не е в противоречие. Ако искате закон, закон има в света, долу в София. Който иска закон – в София, който иска Любов – да дойде тука. Но тук да искате да турите закона, не може. Ако искате в София да турите Любовта, не може. София ще си бъде София, Изгревът ще си бъде Изгрев, туй го разберете. По закон – долу, по Любов – тука. Или долният свят, софийският – туй е благоутробието, а пък Божественият свят, то е главата. Щом дойдете на Изгрева, тук ще живеете. Щом тук не можете да живеете, хайде долу. Които живеят по закон, живеят в стомаха си. Които живеят по Любов, живеят в главата си. Сега, аз не укорявам този човек. И без него не може, и без корема не може, и без главата не може. По-важна е главата. На второ място е коремът. Коремчето излезе от главата, но главата не излезе от корема. По това се различават. Законът излезе от Любовта. Не Любовта от закона. Следователно, законът е едно последствие на Любовта. Трябва да се върнем към Любовта. Това са разсъждения. Не мислете кой от вас е по-добър. Всички сте лоши, защото имате коремче. Всички сте добри, защото имате глава. Вие имате една София. Сега аз не искам да ви наложа на вас нещо. Ако искате доброволно. Няма да дойда да ви кажа: Защо постъпвате така? Ако кажа: Защо така постъпвате, това не е моя работа. Ако искаш да питаш защо така постъпвам, в София иди. Тук като дойдеш, ще гледаш нагоре, към Бога. Като срещнеш някой човек загазил, ще гледаш да му помогнеш, не да те обича. Ще вършиш волята Божия, понеже Бог изисква всичките хора да бъдат разумни, чисти и святи да бъдат. И чисти да бъдат. Следователно, понеже всеки отива при Господа, като го срещнеш едно петно има, очисти го, без да му казваш, та като отиде при Господа, да няма никакво петно. Защото, ако има петно, няма да го приемат. Оставете се от тия стари вярвания. Съвременното християнство не се е освободило от своето езичество. Идолите стоят още. Не сме се освободили от тия идоли. Сега да се освободим от идолите. В какво седи един идол? Моли му се онзи, кади му тамян и мисли, че идолът ще го послуша. Този идол и хиляди години да се молиш, той няма да те послуша. Онзи Господ, Който живее, Който може да ти помогне като се молиш, да дойде една светла мисъл в ума ти, да дойде чисто чувство в сърцето ти и да дойде една хубава постъпка в тебе, Той е живият Господ. Щом се молиш и мисълта остава същата, щом се молиш и чувството остава същото и постъпката остава същата, ти си идолопоклонник. Идоли имаш сега. Аз взимам сега нещата наполовина. Аз не считам, че съм добър, понеже на вас говоря. Защото вие ще ми кажете: „Ти как живееш?“ Елате и вижте. Ако при мене умирате, аз съм лош. Ако при мене живеете, аз съм добър. Кой как дойде казва: „Стана ми по-добре“. После иде и ми казва: „Добре ми беше, пак ми е лошо“. Казвам: Ще живееш добре. Аз турям не за себе си. Та казвам: При Бога като идем, по това се познава. Ако служим на идолите, ще умираме, ако служим на Бога, ще живеем. Служенето на Бога внася живот, сиромашия няма. Страдания няма. Ако живеем по Бога, ще бъдем царски синове. Ако не живеем по Бога, дрипели ще носим, скъсани обуща; апартаменти, нищо няма да остане. Сега какво искате още да ви кажа? Искам две неща от вас: Да бъдете чисти синове по мисъл, по чувство и по постъпка. Чисти синове на Бога. Всички да бъдете и дъщери на Бога с чисти мисли, чисти желания, чисти постъпки. Такива дъщери на Бог искам. И туй ви желая на всинца – и млади и стари, всички да бъдете братя с чисти мисли и чисти желания. И сестрите с чисти мисли, с чисти желания и чисти постъпки.

Добрата молитва.

Законът се отличава от Любовта, от Любовта на Духа. Правете различие. Има една Любов. По закон – в София долу. Има една Любов на Духа – на Изгрева.

XVII година.

41 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 21 септември 1938 г., сряда, 5 ч. с.

София – Изгрев




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search Help