Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Добрият брат и добрият баща

Отче наш.

Тема: „Ползата от краката“.

Почистване. Известна ви е думата „почистване.“ Дойде Великден, трябва да се почисти. Почистването е един сложен процес, явява се в културата на хората отпосле. Първоначално децата не знаят да се почистват, нямат съзнание. И може да кажем, че хората са немарливи. Някои хора не знаят да се почистват. Много от нещастията на хората зависят от непочистването. Човек трябва да знае как да се чисти на физическото поле. Съвременните хора започват от физическия свят, след туй духовният свят – почистване на сърцето, и после Божественият. Сърцето на човека още не е почистено. Казват: „Човешкото сърце е нечисто“, турят на тази нечистота разни имена. Ние искаме да гледаме обективно. Малките работи произвеждат някой път големи страдания. Човек сам може да си навлече известни страдания от своето незнание. И знанието иде чрез страданията.Казвам: Най-първо човек трябва да мисли, да си зададе въпроса: Защо е дошъл на земята? Това не е лесен въпрос. Но ако се запиташ защо си дошъл в училището, какъв отговор ще си дадеш. Може да си зададете въпроса, дали като един прост посетител сте влезли в училището, да видите и да излезете вън, може да си дошъл да се учиш. Някои хора са дошли на земята като зрители, минават и заминават. Посетители са само. Някои минават като ученици, остават тук на земята да се учат. Човек трябва да се учи. Сега другият въпрос се повдига: „На какво трябва да се учи?“ Първото нещо: В природата отгде започва човек? Той е започнал с движението да се учи. Най-първото изкуство на което се е научил, то е било яденето. Понеже бил заставен да се храни, той е трябвало да търси храна, да намери подходяща храна за себе си, някъде да я намери. По-голямата част от мъчнотиите на света произхождат от яденето. Сега вие се спирате понякой път и казвате: „Защо е така?“ Имате един четириъгълник. Задавате си въпроса: Защо е така, не може ли другояче да го направите? Четириъгълника как ще го начертаеш? Някои питат защо така е начертан. Че как да се начертае? Четириъгълникът се нарича фигура, която е ограничена от четири страни. Може да бъде този четириъгълник правилен, може да бъде и неправилен. Ако е правилен как го наричате вие? – Квадрат, или правоъгълник. Правоъгълник е, ако двете страни са по-дълги, а пък квадрат е, когато страните му са равни. В геометрията има причини. Кога две страни са равни? Запример, в този правоъгълник двете страни са равни, но ти нямаш навсякъде условия да се изявиш.

Сега, вие трябва да се освободите от известни възгледи. Но да се освободите. Ето какво разбирам под думата „да се освободите“: Някои предмети ние ги туряме толкоз близо до очите си, че не можем да видим другите предмети. Следователно, в природата се изисква всеки предмет, който изучаваме, да го държим от очите си така, за да виждаме другите работи. Ти, ако държиш един предмет близо до очите, ще пропуснеш много други предмети, които трябваше да видиш. Има много предмети, които ги обичаме. Някои работи не ги обичаме. Тези работи, които ги обичаме, ние сме се запознали с тях. Те са станали предметно учение. Има някои неща в света, които не виждаме. Лицето си, което обичаш толкоз, не го виждаш. Има в човека някои работи, които той не вижда. Запример, той не вижда лицето си. Ти трябва да си направиш едно огледало, за да видиш лицето си. Запример, ти не виждаш веждите си. Понякой път само върха на носа си можеш да видиш. Понякой път не виждаш и устните си, не виждаш и езика си, ако (се) изплезиш, ще го видиш, но формата не виждаш. Ушите си не виждаш също. Трябва да дойде някой да ти покаже какви са ушите ти. Ама той си има известен идеал в себе си. Той мисли, че неговите уши са много правилни и си въобразява. Ако някой му каже, че неговите уши не са така хубави, той ще се докачи. И трябва дълго време да го убеждаваш, да му показваш в какво седи едно правилно ухо. Много правилно трябва да бъде ухото. Всичко онова, което природата прави е правилно. Та казвам: Процесът на носа не е завършен още; процесът на устата не е завършен; процесът на ушите не е завършен. Всичко това в човека не е завършено. Тъй както е, сегашното тяло не е завършено. Казват: „Бог направи човека“. Първият човек е направен, но сегашните хора са копия на първия човек. Онези, които са ги рисували, които са ги правили, не са ги направили така. Има много неща, които са пропуснати. Вие не знаете колко косми имат вашите вежди. Не сте се заинтересували от веждите си. Трябва да знаете колко косми има на веждите. Даже онези, които имат мустаки, не знаят колко косми има на мусатаците. Казвате: „Маловажна работа е“. Не е маловажна, много важна работа е. Даже не знаете колко косми има на вашите клепачи. Един от еврейските философи, който казва, че човек за да стане добър, той не трябва да гледа земята, ами все нагоре към небето трябвало да гледа. Така проповядвал един философ, че нагоре трябвало да се гледа. Но се случило с неговите последователи, който следвал неговия път, че като гледал все нагоре, често влизал в някоя дупка. Дошъл друг и казвал, че наполовина нагоре да се гледа и наполовина надолу да се гледа. Но и там имало противоречие. Вечерно време, ако ходиш, все ще хлътнеш някъде. Денем, ако ходиш, няма да хлътнеш, но вечерно време, ако ходиш все ще хлътнеш. Погрешките в живота са хлътване. Всяка една погрешка е направена в тъмнина. Погрешките всякога се правят в тъмнина. Там, гдето има светлина в човешкото съзнание, погрешка не може да стане. Запример – вие вземете, никога едно дете няма да си позволи в присъствието на много хора да си вземе захар, но ако няма никой край него, в тъмнината бръква там и каквото вземе, го туря в джоба си. Сега понякой път мислите, че имате право в света да правите каквото искате. Не е така, защото хората едни други се ограничават. При това не само, че има хора на земята, но има хора невидими, наричаме ги духове. Понякой път и те се интересуват и ти като правиш някои работи, те те гледат. В науката трябва да се знае; да кажем вие както седите, зависи как седите, и какво е вашето направление. Две неща трябва да знаете: вие трябва да имате правилно отношение към центъра на земята и към центъра на слънцето. Дотогава, докато имате правилно отношение към земята, към този център, защото се предполага, че земята не е мъртва, тя е жива. Цялата земя си има своя душа, та ако не държите туй положение отвесно към центъра на земята, често става падане. Човек може да падне, да си изкълчи крака, да си пукне главата. Но ако не знаеш как да се държиш към земята, ще си създадеш много неприятности. Трябва да знаеш как да си държиш главата и към центъра на слънцето. Ония добрите хора са умните хора, които знаят това. Главата трябва да държиш правилно към центъра на слънцето, а пък краката ти да са правилни към центъра на земята. Щом се случи някоя неприятност, може да произтича по две причини: или краката не са правилно поставени към центъра на земята, или главата не е правилна към центъра на слънцето. Ако наблюдавате, ще забележите причините и последствията. Ако се наблюдава човешкото чело, долната част при веждите има особена област, която се занимава само с последствията на нещата. Нещата се наблюдават къде са турени, без да знаем вътрешната връзка. Ако разгледаме горната част на челото, тя се занимава с причините, къде се крият далечните причини. На някои неща търсим къде е причината. Запример, ако някоя река се е отбила от своето корито, трябва да има някоя причина. Ако някой извор е пресъхнал, трябва да има някоя причина. Преди години там в Меричлери, едно земетресение имаше, един извор изгуби си водата. Някакво разместване стана на пластовете и водата изгуби своята посока. Ред години търсиха водата и казват, че са я намерили.

После, при сегашното положение в света, трябва да учите. Духовните хора, религиозните хора, са поставени в един свят в много неблагоприятни условия. Да кажем, искаш да служиш на Бога, не знаеш как да Му служиш. Най-първо, как са се учили хората? Те са принасяли жертва. Едно агне ще заколят за Бога, жертвоприношение са правили. Виждам: От туй служение на Бога, произтича едно престъпление. Един донесъл земледелските си произведения, жито донесъл в жертва, а другият заклал едно агне. Вторият брат, като видял, че неговата жертва не е приета от Бога, обидил се и намислил да убие брата си. Казва: „Ако брат ми пренесе едно агне в жертва и му е приета, аз ако принеса брата си в жертва, ще бъде по-добре“. Направил тоя извод, че ако пренесе брата си на Бога, ще му бъде благоприятна. Вие сега седите и имате един език. Учениците от окултната школа трябва да имат огледало, да извадят езика си и да се оглеждат. Тези, които са търпеливи, езикът им има особена форма. Тези, които са устати, езикът пак се различава. Тези, които са търпеливи, езикът им се различава. Тези, които обичат да икономисват истината езикът им се различава. Тези, които са честни и справедливи, езикът се различава. Вие мислите, че езикът е еднакъв у всички. Езикът означава какъв е човекът. И низшите животни казват: „Погледни езика и ме познай“. Затова като срещнете някоя змия тя извади езика си. Казва: „Виж езика ми“. Хората, които са видяли изплезването на езика, казват, че е отровна. Змията, като изплезва езика, не е опасна, но ако настъпиш опашката и, тогава. Кой от вас е възпитал езика си? Искаш да говориш, да кажеш нещо, не знаеш как да го кажеш, не знаеш какви ще бъдат последствията от една дума. Казваш: „Аз имам свобода да говоря“. Не, човек няма право да говори, понеже, като изкажеш една дума ти създаваш вече нещо. А ти нямаш право да създаваш. Тази дума вече има право на гражданство, ти си отговорен заради нея. Един грънчар няма право да прави каквито стомни иска. Той трябва да прави такива стомни, които са полезни. Ако направи стомните не такива, каквито хората искат, те няма да ги купят. Какво произтича от казаните думи? Една дума някой ти каже и десет години ти не можеш да я забравиш. Тогава не трябва ли човек да бъде внимателен? Ако изучавате геометрията, понякой път помръднеш устата си, и цял въпрос става. Като наблюдаваш хората в едно общество, само като изкривиш устата си, направиш една гримаса, веднага цял един въпрос става. Фиг. 1Ако тази линия на устните изкривиш, ако и другата линия изкривиш, тогава ще стане съвсем друго. /Фиг. 1./ Значи от изкривяването на устата се образува буквата „к“. Тогава „к“ го изправяме. Кой е онзи, който си изкривява устата? Който си криви устата надолу, кой е той? Кой си ти? Аз съм човекът, който си криви устата на Бога. Следователно, всичките хора, които си кривят устата на Бога, ги наричат грешници. Фиг. 2Ами които си кривят устата нагоре? /Фиг. 2./ Образува се буквата „ж“. „Ж“-то го туряме на живот. Този, който си криви устата наляво и надясно, той живее. Но где е опасността на кривенето. Думата „кривене“ значи „несъзнателно“. Има причини защо човек ще си криви устата надолу. Усеща някакво бреме, изкриви устата надолу. Наблюдавайте растенията, когато някое растение е при неблагоприятно място, не може да си пусне корените, каменисто е мястото, клонищата не отиват нагоре, но се навеждат надолу към корените, като че искат да отидат надолу да помогнат. Казва: „Изкривило си клонищата“. Изкривило се, понеже движението надолу е неблагоприятно. Та казвам: Ако вашият език е помръднал, коя е причината? В почвата отдолу има нещо. Съвременната наука е разрешила този въпрос. Един човек, който не разбира причините на нещата има известно недоразвито чело и вследствие на това той не мисли надалече. Той мисли само за сега, много близо. В духовния живот се изисква след 100, след 200, след 300 години трябва да знаеш какви последствия ще има живота ти. Ако днес, за днес само знаеш, защото днешния живот е обоснован на стария от миналите години, днешния живот трябва да знаеш и за бъдеще как трябва да живееш.

Сега всичките хора имат известна прическа. Стане сутрин някой, не си чеше косите. Трябва да бъдем внимателни. Все таки трябва да бутнеш косите си, понеже всеки косъм съставя един лист на една книга. Ти бутнеш листа, тури ръката, прекарай ръцете на главата, за да научиш нещо. Ти като туриш ръцете така, за да мине мисълта в ръцете, какво трябва да правиш? Хваща се човек за главата, защо? Да знае какво да направи. Някой път има много движения. Седи някой човек и си дига показалеца до челото. Този човек туря си показалеца на челото. Кое го кара, какво трябва да направи? След като седи дълго, мисълта минава в пръста и той взема едно решение какво трябва да направи. Казваш: „Няма нищо като си тури пръста“. Който казва така, не разбира. Тези неща могат да бъдат и случайни, но ако нещата се повтарят веднъж, дваж, триж, ще видиш закона. Казва: „Човек не трябва да се бута“. Къде трябва да си държи ръцете? Онези оратори, които говорят, най-голямата мъчнотия намират, като излязат да говорят, не знаят къде да си турят ръцете. Отзад, ако ги турят не е хубаво, отпред ако ги турят, не е хубаво. Отстрани като ги турят, не е хубаво. Като започнат да говорят, движат си ръцете. Дотогава, докато твоите ръце не почнат да се движат, ти мязаш на мъртъв човек. Кое е най-хубавото положение? Най-хубавото положение е да оставиш ръцете си да увиснат. Не се безпокой. Като се събуди твоята мисъл, ръцете започват да се движат. Трябва да бъдеш много внимателен как да си мърдаш ръцете. В турско време, турците като не постъпваха добре, държаха си ръцете отзад, или в джобовете, или ще си турят ръцете отзад. Българите го мислеха това чорбаджилък, но това не е никакъв чорбаджилък. Много глупава работа е. Ти мязаш на някой затворник, когото хванат стражари, вържат го и му турят ръцете отзад. Ръцете не трябва да бъдат отподире. Като туриш ръцете отзад, не е хубаво. У турците имаш лоша черта. Обичаха да ядат и пият. Като дойде някой служащ у някой българин, веднага трябва да заколят кокошка или агне, после някой от турците имаше неправоверни – ракия ще искат, вино. Мохамедовият закон не позволяваше да пият. Но вечерно време като дойдат, ще пият, ще похапнат. Ние се смеем на тогавашните турци, но сега и ние не знаем какво да ядем. Ако един ден всички наши учени хора трябва да се заемат, децата отначало трябва да се хранят с много добра храна. За да може детето добре да се храни, майката трябва да има отлична мисъл, чувство и постъпка. Ако майката не мисли добре, ако майката не чувствува добре и не постъпва добре, образува се една нечиста храна вътре в нейните гърди. Това дете още в началото майката го отравя със своите мисли и чувства. Тя отравя детето, без тя да иска. В семейството, децата дето са родени, бащата не знае, той ще се ркара с майката и при всяко каране се образува отрова. Тази лошата дума образува отрова. Всяко подозрение образува отрова. Във всички отрицателни мисли се образуват отрови. Най-първо трябва да се научим да мислим правилно, за да се освободим от съвременните отрови.

Тогава ние казваме, че трябва да живеем по любов. Но по любов може да живее само онзи (който обича Бога), на Божията любов човек трябва да се учи. Каквото му казва Господ вътре, да го прави. Че от вас кой оценява. Знаете ли какво значи да оценявате. Че никога не трябва да пресилваш ръката си от някаква работа. На ръката ще даваш работа, няма да я пресилваш много да работиш. Много желания да имаш, да забогатееш, или много да ходиш, да умориш краката си. Или много гледаш да умориш очите си. Трябва да бъдеш много умен човек във всичко. Сега казвате: „Защо ми дойде това до главата?“ – Защото не знаеш как да ходиш. – „Защо ми дойде това до главата?“ – Защото не знаеш как да употребяваш ръцете си. – „Защо ми дойде това до главата?“ – Защото не знаеш как да гледаш. – „Защо ми дойде това до главата?“ – Защото не знаеш как да слушаш. – „Защо ми дойде това до главата?“ – Защото не знаеш как да помирисваш нещата. – „Защо ми дойде това до главата?“ – Защото не знаеш как да ядеш. Ядеш много бързо. В бързото ядене не сдъвкваш храната си добре, на две, на три я сдъвчеш и я гълташ. Задавиш се. Ти не бързай. Като седнеш да ядеш остави всичките грижи навън. Не мисли нищо, мисли само за яденето. Ще благодариш на Бога, че ти е дал половин час на разположение, да бъдеш разположен. Ти седиш, ядеш бързо и после имаш някакъв смут. Казваш: „Защо не ми вървят добре работите?“ – Защото много бързо ядеш. После не само бързането, но гледам някой като приготовлява храната, бърза. Всички ние все бързаме. Никакво кавардисване. Не бързай. Казва: „Пощо – защо да се опече хляба?“ Когато ще печеш хляб, опечи го на свят. Да не е прегорен. Прегарянето нищо не носи. Хубаво изпечен хляб, хубаво сготвено ядене. Най-първо ще туриш казана. Като заври ще направите много слаб огън. Няма да го туряте да ври на силен огън. Докато заври, огънят може да е силен, но като заври много слаб да е огънят, нека полекичка да ври за един час и половина да ври. Ти като го туриш на силния огън, като го бъркаш, тия полезните хранителни вещества отиват във въздуха.

Сега идваме до духовното на чувствата. Не вардаляйте едно чувство в себе си. Ако го вардаляш, нищо няма да излезе. Остави едно чувство да расте тъй, както то разбира. Но дай на едно свое чувство ония условия, при които то може да се прояви. Умният човек казва: „Да заповядвам на своите чувства“. Не е въпрос да заповядваш. „Заповед“ значи да мислиш. Ти не може да заповядваш, докато не мислиш. Ти трябва да си мислил, да си начертал, тогава да разправяш на хората. Фиг. 3Тогава в дадения случай ти създаваш една основа, върху която е поставена тази хоризонталната линия. /Фиг. 3./ Триъгълникът е поставен отдолу. Показва, че човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля действуват едновременно. Сега умът си има свои линии, и сърцето си има свои линии, и волята има свои линии. Та казвам: При възпитанието казваме да вярваме. Вярата си има свои линии. Онзи човек на любовта се отличава с едно качество. Онзи човек, който те обича, той когато се приближи има свещен трепет. Той ще те побутне малко, много нежно. Онзи, който не те обича, ще те хване, ще те раздруса. Щом раздрусваш своята мисъл, ти не я обичаш. Най-първо човек трябва да обича своята мисъл. Ако ти вземеш една хапка хляб и вложиш в нея туй нежното чувство. Имаш едно ядене, което индусите употребяват. Хората ядат без да мислят и вследствие на това идват много болести. Вземеш една хапка хляб, помисли малко откъде е дошла. Тази хапка хляб е дошла от слънцето. Колко хиляди разумни същества са работили за туй, което тебе ти е необходимо в този живот. Ако ти не го оценяваш! Значи, ако ти дадат една затворена кесия и ако ти не знаеш къде са устата да я отвориш, къде е свързана, ти не може да я използуваш. Значи тази храна, която възприемаме, трябва да я използуваме. Съдържанието на живота е вложено в клетките. Ако имаме любов към храната, тия живите клетки ще се отворят и онова, което Бог е вложил ще го възприемем и тогава ще бъдем разположени. Един човек, ако постоянно яде, (ще бъде неразположен). Веднъж, ако ядеш на ден съзнателно, ти щеше да бъдеш разположен целия ден. Сега ние ядем и казваме:„ Не е хубаво яденето“. Мъжът дойде, жената има всичкото желание да сготви хубаво, той не оценява труда на своята другарка. Казва: „Храната не струва“. Питам: При това положение в живота може да има гостилничар, и може гостилничаря да не ти услужи. Сготвил каквото да е, отгоре ще тури червен пипер, маслото не е хубаво, той го сготви така само да залъже, да се образува хубава форма. Но трябва да вземем хубав пример от природата. Когато природата създава ябълка, круша, слива, череша, един плод за ядене, тя го сготвя много хубаво. Всички неща, които природата сготвя, са много добри. Тогава има някои неща, които са сладки, някои плодове са горчиви. Вие сега се заловите, де да намерите тая храна? Често на мене ми носят някои храни, които аз десет години не искам да видя. Някой път донесли една баница, хубава отгоре, хубаво разточена със сирене, но брашното развалено. Сиренето и то не е (прясно), а пък и маслото не е хубаво, и направили баница. Ако аз не ям от това разваленото нещо, те се докачат. Оставете такава баница с развалено сирене. Вие трябва да знаете дали тази овца е била здрава. Той десет пъти псувал докато направил това сирене, онзи, който млял брашното псувал, който правил маслото, псувал и казват: „Отлична баница“. Напсуваните работи не са хубави. С любов да е работена. Аз бих желал ето каква баница: Ти ще садиш сам житото на нивата и ще пееш. Като го сееш – ще пееш. Като расте – пак ще пееш. Като жънеш – пак ще пееш. И като го вършееш, и като го свариш, пак ще пееш. Ще имаш една овца, от която ще доиш млякото и ще пееш. Като го издоиш, ще потупаш овцата. Казвате: „На Учителя ще направя една баница“. Такава баница направете, и ще ви кажа, че е отлична. Но кой от вас е направил такава баница? Всички искате да ми угодите с много хубава баница. На туй съм неверник. Какво правя тогава? Имам една котка и като ми донесат баница дам на нея, но и тя не яде. Някога яде, но някога не яде. Казвам: Ако моята котка не яде баницата, как аз ще я ям. Същият закон е и за вас. Не яжте нещо нечисто. По-добре да е гладен човек, отколкото да е нечисто. Ако вземеш нечисто, после трябва да се чистиш, да се чистиш. После, ти седиш и се безпокоиш, че не си ял. Не се безпокой. Бог, Който създаде света, Той като си гладен ще помисли. Бог създаде в тебе един подтик – яденето. Гладът е един подтик на любовта. В тебе се събужда съзнание, че туй, което ти даде Бог, да го оцениш. Тогава някой дойде, донесе ти три ябълки, донесе ти прясна българска пита. Ти като погледнеш казваш: „Тази ябълка да беше кюфтета или малко пълнени пиперки с ориз, че малко масълце да има. Три ябълки – какво прави човек с тях?“ То е човешко разсъждение. Ако тия ябълки ти ги ядеш, в дадения случай, от тях и от хляба ти ще придобиеш по-голяма полза, отколкото от пълнените чушки с ориза. Никога не гответе, когато сте болни. Не пипай хляб, когато си болен. Дойде някой неразположен, трескав, ще дойде ще ти донесе ябълки. Когато си болен, никога нищо не носи. Когато си здрав, тогава носи. Колцина от вас спазват тия правила. Не пипайте хляб, когато сте болен. Новата наука, най-първо, започва от яденето. Малкото, което имаме трябва да бъде чисто. Чистота трябва да се внесе навсякъде. Вода имате, пиеш вода, гледаш прашинка. Измий чашата хубаво, гледай никакъв прах да няма. Ако ще пиеш, най-хубавата вода пий. Ако пиеш нечиста ще видиш, че след 10–20 години ще започне да те боли, ту левия крак, ту десния, ту плешката, ту главоболие ще имаш. Всичките нечистотии влезли в човешкото тяло. Мъчно се лекува тялото. Сега мъчнотията е там, че вие ще се уплашите. Не да се плаши човек. Не е въпрос за плашенето. Човешката душа е толкова чувствителна, че ако оставим тя да ни ръководи, да ни храни, тя ще ни подскаже именно с какво трябва да се храним. Всеки човек трябва да яде това, което обича. Никога не яж нещо, което не обичаш. Хубавото ядене е онова, което обичаш, не онова, което хората хвалят. Яж само това, което обичаш, което не обичаш, никога не яж. Едно от хигиеничните правила е това. Пий само това, което обичаш, не което си привикнал. Някой път вкусът може да те излъже. Яж това, което обичаш, пий това, което обичаш. Ако вие така турите в любовта, тя ще ви ръководи. Тогава ще си създадем едно тяло. Нашият живот на друга основа ще го градим. Казвате: „Да живеем добре“. Че как ще живеем добре. Къщата не е направена както трябва, прозорците не са добри, светлината не е достатъчна, доста нечиста е храната, не е чиста водата, пък и дрехите не са хубави. Ти си толкова беден, че от някой умрял човек, твой чичо или стрина умрели, ти дават дрехите на умрелия да носиш. Дрехите на умрял човек ще носиш, че тогава ще прокопсаш. Казваш: „На светия“. Но светите не са умрели. Ако носиш дрехата на светия, друг въпрос е, но ако носиш на съвременен човек, друг въпрос е. От каквато болест е умрял, и ти ще умреш от същата болест. Ако един съвременен шивач има проказа, или е заразен със сифилис и ако той ти ушие дрехи, той ще ти предаде сифилиса чрез шиенето. Какво ще се ползуваш? Какъвто и да е шивачът, болен от сифилис, да не бута дрехата. Ако я бута, ще ти даде болестта. Той има сифилис и ще ти прави хляб. Здрави трябва да бъдат хората. За хлебари трябва здрави хора. Никакви ничистотии, никакви болести не трябва да има. Най-здравите хора трябва да бъдат хлебарите, дрехарите трябва да бъдат здрави. Сега, понеже няма контрол, ние ще контролираме. Тогава от невидимия свят има правило. Като минаваш покрай дрехара, казва ти нещо: „Тук недей минава“. Като минеш покрай друг: „И тук не влизай“. Дето ти кажат: „Влез“, там влез. Идеш при някой хлебар. Казва ти: „Тук недей“. Но дето ти каже:„ Влез“, влез там. Или искаш да отидеш при някой гостилничар. Казва ти: „Тук не може“. Идеш при друг – и тук не може. Ти казваш: „Нямам време“. Ако нямаш време, ще страда главата ти. Като дойдеш до друг, казва ти: „Влез тук да се наядеш“. Само тъй ти казва. Казвам: Каквото ти казва, прави. Искаш някой път да говориш. Казва ти: „Ти няма да говориш“. Идеш на друго място – няма да говориш. Идваш на трето място – казва ти: „Говори сега“. Ако си търговец, продавач, казва: „Тук не продавай, там не продавай, но еди-къде си продай“. Вие казвате: „Че къде ще му иде краят?“ – Никъде няма да иде, но работа ще се свърши. Ние не търсим края на нещата. Някой казва: „Какъв е края на нещата?“ – Краят на нещата – ще умреш. Като се родиш е началото, а като умреш е краят. – „Какъв е краят?“ – Краят е смъртта. – „Като умреш къде ще идеш?“ – Ти като умреш, всичко се свършва. Нещата трябва да имат начало, краят не търси. Двама души се бият, казваш: „Какъв ще бъде краят?“ – Краят ще бъде с пукнати глави. Ще дойдат стражари наоколо, ще ходят в болницата, ще дойдат и двамата, които са били с превързани глави. Какъв е краят с пукнатите глави? Никакъв край не е това. Но защо ще търсите края? Иди посей житото на нивата и кажи: „Господ да го благослови“. Вложи една хубава мисъл в ума си. Казваш: „Какво трябва да правя?“ – Вложи една хубава мисъл в ума си. Кажи така: „Мисълта спасява“. Кажи: „Господ да благослови тази мисъл, да остави едно хубаво чувство“. Кажи: „Господ да благослови това чувство в мен“. Направиш хубава постъпка. Всяка постъпка да се благослови. Защото, ако ти се се помолиш заради нея, тя няма да принесе полза. Ако принесе полза, след време тя ще се върне при тебе. Казвам: Всички сте свикнали да търсите лесния път. Не лесния път. Аз ви казвам определено. Нека да е мъчният път, но да е път, по който да няма кал, да няма прах по пътя. Кал и прах да няма по пътя където вървиш. Защото всички спънки в живота са в един път дето има прах, дето има кал. Калта е, която спъва човека. Прахът е, който спъва човека. Пътят трябва да има постижение. Когато човек тръгне по пътя, той трябва да бъде ръководен от някого. Кой е онзи, който ръководи? Дето отиваш, подбудителната причина да бъде Любовта. Обичаш някой, искаш да идеш на гости. Но онзи, който ще те заведе до мястото, то е ръководството, то е Божията Мъдрост. Тя ще те придружава. Ако идеш при някои хора и Божията Мъдрост не е с тебе, нищо не се постига. Този път не е правилен път. Аз искам сега да зная: допуснете, че аз съм свършил по дрехарство в Париж, имам високо мнение, с диплом съм, учил съм изкуство, как ще зная дали съм добър майстор или не? – От опит, ще скроя първата дреха, ще гледам дали хората са доволни. Казват: „Много сме доволни, много е добра, много е хубава дрехата. Такава дреха досега никой не ни е ушил“. Но аз не се заблуждавам. Дойде втори, скроя друга дреха. Той казва същото. Девет души дойдат да ме хвалят. Дойде десетият казва: „Не са хубави дрехите“. Понеже девет души са ме похвалили, аз искам да го убедя, че рамото му е криво, че гърбът му е крив. Не, не, поправи погрешката. Ще видиш, къде е погрешката и ще кажеш: Ще я поправя. Ще му кажеш: „Ще ме извиниш, къде е погрешката?“Поправи погрешката. Не е крив човекът, не е криво рамото, не е крив гърбът. Пък ако е крив гърбът, направи дреха според кривия му гръб. Ако бедрата му са широки, направи една дреха съобразно неговите бедра. Ако рамената са широки, направи дреха съобразно неговите рамена, не според модата, но според неговото тяло.

Казвам: Когато влезете в един дом не искайте да вложите вашите правила както живеете, но веднага се приспособете. Като влезете в дома, подчинете се на закона на дома, докато седите в този дом. Каквито правила имат, имайте ги и вие. Пък ако не искате така, не се спирайте. Щом се спрете в един дом, зачитайте правилата, които те имат. Например, за яденето, за всичко друго не си туряйте вашето мнение. Всичката погрешка е, че като дойде някой казва: „Аз това не ям, онова не ям“. Трябва наново да му готвите. Сварят ти леща, яж, нищо повече. Сварят ти боб, яж, нищо повече; сварят ти ошав, яж. Ако не искаш да ядеш не се спирай в тази къща. Казваш: „Аз съм ял боб“. Такъв боб, като в тяхната къща, не си ял. Този боб се различава. В едно добро семейство бобът, който е сготвила тази домакиня се отличава от другите бобове, които вие знаете. За пример, някой дойде казва: „Колко е хубаво“ (Учителят изговори грубо.) Друг каже: „Колко е хубаво“ (Учителят изговори меко, нежно.) Кое ядене е сготвено по-хубаво? Някой път вие казвате: „Аз този човек не мога да го търпя“. Че не можеш да го търпиш, и той не може да те търпи. Фиг. 4Тогава какъв е законът в геометрията? И двамата не могат да се търпят. /Фиг. 4./ Казва: „Той не може да ме търпи“. Щом той не може да те търпи, търпи го ти. – „Той не ме обича“. – Обичай го ти. Ние имаме велик закон: Като не обичаме Бога, Той ни обича. Ние като не Го обичаме, мислим, че Той ни обича. Иска да ни научи какво нещо е Любовта. Ние сме толкоз неблагодарни деца. Всеки ден изпраща слънцето, дъжда, влагата, всички благословения. Ние сме недоволни за малките работи. Че ти дал Господ хиляди благословения, хич не мислиш. Че някой човек не ти скроил обущата, ти казваш: „Как Господ не се погрижи за обущата ми. Как да ходя бос“. Чудни сме: всичките животни боси ходят, всичките птици боси ходят, нямат обуща, а ние правим въпрос, как да нямаме обуща. Аз поставям този въпрос така: Че ако всичките бяха обути, пък аз да ходя бос, а пък всичките ходят боси, аз искам да бъда обут. Аз виждам добрата страна. Следователно, аз съм обут и ето аз какво ще направя. Като погледна обущата, ще кажа: Желая тъй, както аз съм обут, всичките хора да бъдат обути. Казвам: Настанало е времето в света всинца да имате хубави обуща. Тук има доста учен българин, като вас, но мода има, на бос крак обул сандалите. Влиза в една църква, свещениците се разговарят за един стих от Евангелието. Той казва на шега: „Слушайте, знаете ли, че Христос е дошъл на земята?“ – „Отде знаеш?“ – „Защото със сандали ходя. Във времето на Христа, когато беше на земята, сандали носеха. От моите сандали съдя, че Той е дошъл“. Туй не е доказателство. Аз ви казвам кои са сандалите. Щом ти направиш едно добро дело, Христос е дошъл; щом покажеш едно хубаво чувство, Христос е дошъл; щом покажеш една хубава мисъл, Христос е дошъл. Казва: „Дойде Христос“. Защо дойде Христос? Днес направих едно добро, обух се с тия сандали на доброто. Ние се питаме понякой път: „Кога ще дойде Христос?“ Тъй както сега му готвим, няма да дойде още. Щом сготвим хубаво, ще дойде. Гозбата е само проявление, но причината за всяко готвене е Любовта. Ако ти хубаво си сготвил, Любовта е подействувала. Тя е причината. Щом ти с любов сготвиш, разбирам. Щом от любов мислиш добре, чувстваш добре и постъпваш добре, Христос ще дойде. Пък няма по-хубаво нещо от това. Христос е старият брат, първият брат, най-добрият брат, който хората имат. Това е Христос – най-добрият брат, който човечеството е имало. Кое е Бог? – Най-добрият баща. Най-добрият баща е Бог и най-добрият брат е Христос. Когато Той дойде, Той ще ни донесе със себе си Любовта. Нашият баща е Той. Като се прояви, Той носи Любовта. По това ще го познаете.

Двама студенти, това в Русия станало, било повече от 40 години в една от Руските академии. Един от студентите бил много набожен човек. Една вечер сънува, че иде Христос. Той вижда Христа, Който му казва: Добър си, но не ти харесвам очите. Студентът като станал сутринта, понеже Христос не бил доволен от очите му, на сън му казал това, турил едното си око на свещта и го изгорил. Тамън щял да тури и другото, влизат студентите и го спасяват. Казва: „Видях Христа насън и той ми казва, че не харесва очите ми“. Казва: „Защо ми са тия очи, които не харесва Христос? Изгорих го“. Казват му: „Може да не си Го разбрал добре“. Какво подразбира Христос? Казва ли Той да си изгорите окото? – Не. Казва онази тъща на приведения зет: „По-сладък да ми дойдеш“. Тя всякога го изпраща с думите: „По-сладък да ми дойдеш“. Пита той един приятел и казва: „Какво иска да ми каже като казва „по-сладък да ми дойдеш“?“ – „Като идеш много да не седиш, много да не бърбориш, хубави неща да занесеш, много за себе си да не говориш: по-сладък да ми дойдеш“. Сега ние в света проповядваме. Всинца ние искаме като идем някъде да станем център на вселената. Не е лошо туй. Ако всинца станем център, къде ще се съберем? Какво ще стане тогава? Еднообразие ще има в света. Не считайте външния физически живот за най-съществен. Той е едно проявление. Смисълът на живота не седи във физическия живот. За пример, вие тук седите на по един стол. Още един човек може ли да дойде и да седи на вашия стол? Може да кажете, че някой на края може да седне. Значи една беседа като слушате не зависи от стола какво си приел и какво си разбрал. Въздуха в който ние се движим, но онзи въздух, който можед да възприемем и използуваме, той ни ползува. Знаете ли колко зависи от дишането? На мнозина съм дал дишането. Някой казва: „Аз дишам много хубаво“. Как дишаш? (Учителят показва лошо дишане.) То е най-лошото дишане, което човек може да има. И като ядеш да не мляскаш. Като вземеш храната, всеки да забелязва само едно хубаво движение на устата, да не правиш гримаси. Не искам да правя гримаси за да ви покажа. Сега, някои като седнат да ядат забравят и чуваш като мляскат. Не е лошо, но то не е ядене. То показва, че бърза да се наяде. Който бързо яде и бързо умира. Който бързо яде и бързо страда. Яж полека и мисли, че в даденият случай ти си пред Бога. Господ ще те пита: Доволен ли си от яденето, което ядеш? Кажи: „Господи, много съм доволен“. Ако не си доволен, ще кажеш, че не е сготвено хубаво. Че не е сготвено, кой е виноват? Щом кажеш на Господа, че не си доволен от яденето, казва: Турям те на мястото на готвача, покажи какво ядене трябва да се направи. Всинца сте пратени в света. Вие всинца сте готвачи. Ами, че вие най-първо сте готвачи. Готварството е много добър занаят. Сега считате, че само жените готвят. Там е погрешката. И мъжете са готвачи, но не зная дали повече мъже има готвачи или жени. Мъжете хубаво готвят. Сега готвачеството почти на жените е останало.

Сега да дойдем до същественото: Сега, животът как ще се оправи? Не се безпокой за живота, понеже не си ти, който ще го оправиш. Всяко едно безпокойствие е безпредметно. Ако се безпокоиш със своето безпокойствие нищо няма да направиш. Ако се обезвериш, не е безверието, не е безпокойствието, но вярата е която ще оправи света. Вярата е, което е свързана с ума, с човешката мисъл. Вярваш, че ти като си дошъл на земята, имаш всичките дадени условия, които Бог ти е дал. Ти трябва да ги намериш. Една птичка хвърка през въздуха, ще ходи 5–10 километра да търси храна. На птиците не им донасят храната на табла. Тя ще иде да си намери храната.

Вас ви трябва сега една хубава наука, едно хубаво разбиране. Станеш сутрин, недоволен си. Питат те защо си недоволен? Казваш: „Не можах да спя“. – „Защо не можа да спиш?“ Може ли неспането да зависи, че не си ял добре, не си дишал добре, обходата ти не е била добра? Вечерта като си легнал, не си легнал на време. Защото има един закон: На време трябва да легнеш. Ако ти не лягаш на време, ти не можеш да се ползуваш. Защото като си легнеш, и тялото да си почива. В спането става едно пречистване. Ти трябва да спиш, за да могат Божествените слуги да пречистят тялото. Ти излизаш из тялото навън да пречистят тялото. Сутрин като се върнеш да намериш тялото си пак чисто, за да можеш да работиш. Доста работници има в тебе, които трябва да работят. Някой човек седне, не иска да напусне къщата си и къщата остава непочистена. Доста много дни минават – ден, два, три, четири, трябва да се почисти. Сега туй не трябва да го вземате като един упрек. Че ти не знаеш да живееш. Трябва да се учим да живеем. Да живее човек, то е едно голямо изкуство. Ако някой от вас е недоволен, намерете някой ваш брат, който е доволен и вижте защо той е доволен. Ако ти си болен, намери някой твой брат, който е здрав. Виж защо той е здрав. Ако ти не можеш да мислиш добре, намери някой, който мисли добре. Паметта ти е слаба. Защо паметта ти е слаба? Паметта винаги става слаба, когато сърцето и чувствата се месят в работата на ума. Защото паметта е способност, а не е чувство. Всякога, когато сърцето се меси в работите на ума, паметта отслабва. Ако твоята памет е слаба, че не може да помниш, сърцето ти се намесва в работата на ума. И умът не трябва да се меси в работата на сърцето. Умът може да си даде своето мнение и сърцето може да си даде своето мнение, но ще оставиш сърцето и умът да постъпват както искат. И умът ще остави сърцето свободно да постъпва, както то разбира; и сърцето ще остави умът да постъпва, както той разбира. Когато умът и сърцето се месят, работите не вървят добре.

Сега аз не искам да ви кажа, че онова, което знаете не струва. Вие сте в първо отделение, научили сте азбуката, всинца знаете азбуката, но смисъла на буквите не знаете. Какъв е смисълът на буквата „В“? Какъв е смисълът на буквата „Г“? Има съдържание. Вие знаете, че като се пише Любов, туря се буквата „Л“ в началото. Защо буквата „Л“ е турена, а не друга буква. Фиг. 5Понеже Любовта излиза от Бога, туй е законът, тук е център. /Фиг. 5./ Туй показва откъде е излязла Любовта. Пишеш, някой казал че е лош. Защо лош е станал? Причината коя е? Лош човек е онзи, който няма Любов. Онзи, който обича е от Любовта, но онзи, който не обича, не е от Любовта. Защо не обича? Казва: „Нямам кого да обичам“. Защо е лош? – Няма кого да обича. Този човек, за да го направите добър, дайте му да обича някого. Венъж един млад човек, свършил с висше образование, ми казва: „Аз нямам никаква вяра в Бога, в света, в хората. Отвратителни ми са хората, не вярвам в тях, и в бъдещия живот не вярвам, и в Господа не вярвам. Човек да живее както разбира“. Казвам му: Ако Господ ти даде една красива мома, ама знаеш много хубава, красива, умна, добра, сръчна, той се усмихна. Казва: „Ако Господ ми даде, ще го призная“. За красивата мома е готов да измени мнението за живота. Той казва: „Ами де ще се намери такава красива мома? Сегашните какви са?“ Казвам: Има и такива. Казва: „Покажи ми“. Доброто в света човек трябва да го види, за да го разбере. Трябва да видим доброто. Доброто се вижда. Умния човек трябва да го видиш. Умни хора има, добри хора има, религиозни хора има. Всичките хора са добри, но трябва да знаеш как да погледнеш човека. При известни условия може да видиш човека, както трябва. Както един художник гледа, когато слънцето изгрява, той рисува, има хубава светлина. Светлината правилно да пада в лицето, да го види. Ако не пада правилно, той не може да рисува. Всеки един човек, когато Любовта го озарява както трябва, този човек тогава се проявява. Ако Любовта не се проявява, както трябва, ти не може да го видиш. Сега във всичките духовни хора има една опасност: Любовта не ги озарява, както трябва. Тогава ви давам правилото: Дето са двама или трима без Любов, вън да са; дето са двама или трима с Любов, вътре да са. Онези, които нямат Любов, вън да са. Двама или трима, които са с Любов, вътре да са. Двама или трима без Любов, дръжте ги навън. Двама или трима с Любов, дръжте ги вътре. Всичката погрешка е там, че изменяте процеса. Туряте двамата или тримата без Любов вътре в себе си. Всяка една твоя мисъл от Любов родена, дръжте я вътре. Всяко чувство, всяка постъпка, родена от Любов, турете я в душата. Всяка една мисъл, която не е родена от Любов, всяко чувство и постъпка, които не са родени от Любов, турете ги отвън. Отвън да седят. И тогава казвам: В света законът е същият – Добрите хора са отвътре, лошите хора са отвън. Хората на Любовта са отвътре; онези, които нямат Любов са отвън. Така са родени. Има неща, които живеят в тъмнината. Има неща, които живеят в светлината. Но резултатите ще бъдат различни.

Всички сме дошли да се учим. Станеш сутрин, виж лицето си, огледай се, ще забележиш някой дефект в себе си. Ако устата ти се е изкривила, или ако устата ти е почерняла, че няма тази краска, то е мярка, ще гледаш какъв е цветът на устата. Изваждаш езика си, ако е побелял, тази работа не е добра. Езикът ти трябва да бъде червен. Изплези го и виж на огледалото червен ли е или бял. Езикът ти да не побелява. Щом езикът побелява ти остаряваш. Щом езикът почервенява ти се подмладяваш. Белият език показва, че храносмилането не е правилно. След туй гледай да подобриш стомаха, за да се подобри езикът ти. Сега какъв трябва да бъде езикът? Червен трябва да бъде. Езикът трябва да бъде като млада мома, червен, румен. И лицето не трябва да бъде така хлътнало. Кожата се залепила за костта. Наука се изисква. Вий искате добре да работите. Да кажем, че вие пишете думата „любов“. (Учителят написа думата „любов“ два пъти.) Каква е разликата? Още едно писане има. В едното бързам. Притеснявам се да се свърши. Сприхав съм. Казвам: Да не буташ, да не мушкаш. Остри са буквите. Любов има, която мушка. Че ти като пишеш писмо трябва да знаеш буквите как да ги напишеш. Гледам някои като напишат писмо, започва широко, княжески започва, а свършва като обикновен човек. Някои започват много добре, свършват много зле. Започни, но и на края почерка да бъде хубав. Тури два листа, напиши хубаво всичко да е ясно, да не е неясно, да каже какво е искал да каже. Някои буквите така пишат, че не може да разбереш какво иска да каже. Казват: „Нямам време“. От време в света нищо повече няма. Време Господ е дал, колкото искате. От вас, който няма търпение да започне да пише думата „търпение“. Най-малко тридесет пъти да я напише. Да вземе една тетрадка и най-малко да напише десет пъти „търпение“. Другия ден станеш, пак пиши. Докато дойде да си доволен, да ти е приятно да пишеш „търпение“. Дотогава, докогато не ти е приятно, да го пишеш, ти не си търпелив. Като ти стане приятно, кажи: „Чакай да го напиша“. Ти вече си влязъл в тази област на търпението. Трябва да учим. Има един език. Понякой път аз, като ви говоря, има неща, които не ги харесвам. Съвременният език има един менторски характер. Вие трябва да знаете. Ние трябва да знаем. Ние, вие – ще оставим тия работи настрани. Казвам: Да попеем малко. Няма да кажем еди кой си да пее. Казвам: Кой от вас иска да ми даде едно угощение. Най-първо, опитайте се. Без да сме се приготвили можем ли да пеем? Не, трябва да се приготвим. Без приготовление не става. Трябва да покажем, че с много малко труд не става. За да пее човек не е така лесна работа. Голямо изкуство е пеенето, понеже ще образува тия вълни. Защото, ако не пееш хубаво, ще те питат защо размърдваш въздуха. Ти като размърдваш въздуха недобре, причиняваш вреда на другите. Някой път ще направим един опит. Онези от вас, които са недоволни, неразположени, ще им пеем. Като излезат, когато се пее хубаво, всички ще бъдат разположени. Като идем в невидимия свят, мислите ли, че ще носите със себе си недоволството? Недоволството показва, когато работата не е довършена. Плащат ти нещо, но не ти дават, което очакваш. Пееш или недоизпяваш, недоволен си. Всякога, когато една работа е добре свършена, ние всинца сме доволни. Казвам: За да се свърши добре една работа, ние всинца трябва да мислим. Но как трябва да започне добрата мисъл? За мен, ето какво бих направил: Ако искам аз да мисля право, ще започна да мисля как Господ направил света. Ще взема този план да го прилагам с голямо търпение. Някой път, когато съм нетърпелив на себе си казвам: Какво има да си нетърпелив? Господ милиарди същества има, които постоянно искат, недоволни са, Той търпи и е доволен. А пък ти имаш някоя дреболия и казваш: „На мен ли дадоха това страдание?“ Какво си страдал? Ти още деца не си раждал. Някой мъж казва: „Аз страдам“. Че ти деца раждал ли си? Тогава не знаеш какво нещо е страдание. Тогава аз разсъждавам така: Когато една жена болезнено ражда, тя се учи на търпение. Когато научи търпението, ще ражда без болка. Ако не може да създадем една мисъл и раждаме с болка, не сме се научили да мислим. Когато се научим свободно да раждаме една мисъл без болка, значи научили сме се на търпение. Когато растенията раждат, каква болка имат? Виж как се раждат плодовете, каква болка има. Цъфне, завърже, узрее, много естествено. Дървото, ни най-малко не се мъчи, когато ражда един плод. Този плод е естествен. Гледам процеса как става. Казвам: В тебе всичките неща трябва да стават както в растенията. Правила има в света. Кажете сега едно нещо, което ви трябва? Кое ви трябва? Някой ще каже: „Нямам пари“. Хубаво, колко пари днес ви трябват за ядене? Да турим 10 лева, за закуска, 10 за обед и 10 за вечеря, всичко 30 лева. Аз да ви дам по 30 лева за днес. Няма за утре да мислите. За днешния ден мислете само, утрешният ден ще помисли за себе си. Бог като създаде света, тури условия. Ти се нуждаеш от колко грама хляб на ден? Вие не сте теглили. Вие вземете както е хляба. От колко грама хляб се нуждае човек? Индусите минават със 100 грама ориз на ден. Една десета от килото на ден му стига. Едно кило ориз за 10 дена му стига. Стига му, но този индус яде с онази свещена мисъл и придобива сила, която един килограм дава. Ако си по-напреднал и с 50 грама може да минеш, а те са дошли до 100 г. При тия условия, при които сте вие 650 грама не стига. На един слон да му кажеш, че е достатъчно толкоз храна колкото на човека, нему не му стига. На слона трябва 75 кг ориз на ден. Ако 75 кг на ден ти изядеш като слона, къде ще отиде края. Не е в многото ядене. Но в малкото ядене, но ядене с любов. Не е в многото мисъл, в малкото мисъл, но всяка мисъл, да е чиста. Не е в многото чувствуване, но всяко чувство да е чисто. Не е в многото работа, която можем да свършим, но всичките работи да бъдат като скъпоценни камъни. Като погледнеш на живота, да има нещо да те радва. Да знаеш направил си една постъпка и като погледнеш да ти е приятно. Погледнеш едно чувство, да ти е приятно. Казвам: Отсега нататък света така ще се поправя. Не е лесно възпитанието на човека. Може да проповядваш на хората колкото искаш. Метод за приложение трябва да имат. Сега да ви дам един метод за възпитание. Ако искате да знаете колко сте търпеливи, да си приготвите много хубаво ядене, което много обичате, на всички да дадете, че каквото остане малко в тенджерата за вас. Тогава ще се покаже вашето търпение. Ти като гледаш трепери сърцето ти, не си от търпеливите. Като сипят първата паница, теб да ти е приятно, пък на тебе колкото остане, ти си търпелив човек. Щом искаш първата паница за тебе, ти не си от търпеливите. Ти си от нетърпеливите. Който има първата паница от яденето, той не е от търпеливите. Който остане последен, той е най-търпелив. Сега аз бих ви препоръчал друго: Направете си хубава баница, които могат да си направят, повикайте който добре яде, той да яде, а пък вие да го гледате. Той ще яде баницата, вие да гледате. И да кажете: „Много се радвам, че ти дойде да изядеш баницата“. Той ще каже: „Дано и (друг) път да направите същата“. Сега какво правиме ние? Като опечем баницата, ние я изядаме и каквото остане даваме. Ние не сме от търпеливите хора.

Казвам: Трябва да изменим съвсем начина за мислене, за да се образуват отношения между нас. Ние трябва да имаме благото на другите хора като свое благо. Законът седи така: Да имаш ония блага, каквито Бог е решил да даде на всяка душа. Ние да съдействуваме всеки да възприеме благата, които Бог е определил за него. Никой да не става препятствие. Всеки да възприеме напълно Божиите блага, които Бог е предвидил. То е човещина за в бъдеще. Не да се даде на един човек повече, а на друг по-малко. Но да се стремите към онова, което ви е отредено. Сега е отредено знание. Вие не сте приели. Някои от вас не сте учили в умствения свят. Като ви гледам челото, виждам, че сте гладни, не сте дояли. Като гледам благоутробието, виждам, че сте яли повече отколкото трябва. Благоутробието да се смали. В нас обиколката на талията трябва да е два пъти обиколката на врата. Рамена широки. Бюджета на стомаха да се понамали. Бюджета на рамената да се увеличи. Не е в много ядене. Ние работим повече отколкото трябва. Всяка жена като стане сутрин взема тенджерата, свещенодействува. Пет часа само служене като свещеник с тенджерата. И целият ден го употребява за готвене. Туй не е естествено положение. Досатъчно е за приготовлението на яденето 1 час, нищо повече. Хайде и за вечеря един час – 2 часа. А пък сега имаме 8 часа. Аз, ако варя картошки няма да ги варя на бързо, ами ще ги варя полека. Нека вземе час и половина да се сварят. На силен огън нещата не овират добре. Ако тенджерата е херметически затворена, само да заври и ще я оставите да ври (на слаб огън). Ония масла, които са в картошките остават. Когато силно ври, губи се хранителното вещество. Бързите работи, които се вършат, нямат никаква философия. Отива един американски студент в Германия при един професор, понеже американците са много бързи, казва на професора:„ Имате ли някой курс по философия да го свърша за 5–6 месеца“. Казва: „Да, имаме. Имаме за 4 години, имаме и за шест месеца“. Само че, когато Господ искал да създаде динята взема му само шест месеца, а когато намислил да създаде дъба, му взело 100 години. Ако искаш да мязаш на динята – 6 месеца, ако искаш да мязаш на дъба – 100 години. Има една философия на динята, има и философия на дъбовете. Динята ще я садиш, другата година пак ще садиш, а дъб като сееш в 100, 200, 400 години веднъж. Хубавите неща изискват време. Не бързайте. Всяко нещо което го направите, да го направите добре.

Ха, сега ми изпейте „Учение, дъще“! (Изпяхме: „Учение, дъще, учение синко“.)

Мото:

Христос е човекът на изобилната сила,

Христос е човекът на изобилната вяра,

Христос е човекът на изобилната любов.

XVII година.

11 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 15 декември 1937 г., сряда, 5 ч. с.

София – Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

Search History