Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Съществените правила

Добрата молитва

Размишление 15 минути

(Песен: „Всичко в живота е постижимо“.)

(Прочете се Евангелието от Йоана, 14-та глава, 1–17 стих включително.)

Човек не трябва да изгубва основните нишки на живота си. Каквото и верую да има, каквато и да е вярата му, все някога ще се разколебае. Колкото и да е силен човек, все ще дойде време да отслабне. То е нещо много естествено. В началото на пътя е силен, но след като е вървял 4–5 дни, той се уморява, поглежда пътя, който му се вижда дълъг, отегчава се, не е разположен. Всички вие вървите по пътя на живота. Всички сте пътници и някой ден сте обезсърчени. Гладни сте. Натегне ви съмнение. Съмнението е неизбежно. Ако искате цяр за съмнението, има само един цяр: вярата. Но някой ще каже: „Де да намеря вярата?“ Където и да е! В някоя аптека. Ако ти кажат: „Вземи топлина“, откъде ще я вземеш? От слънцето! Чакай го като изгрее. Беден си, нямаш пари. Но като изгрее слънцето, можеш да вземеш топлина, колкото искаш. Вечерта, като залезе, ще я изразходваш. През нощта може да ти е студено малко, но на другия ден пак ще се стоплиш. Има ръководни правила, които трябва да спазвате. Сега има големи противоречия в живота на всички вас, младите. Малкото дете иска да порасне, да ходи. Младият се въодушевлява, а пък старият какво прави? Мнозина от вас, като дойдете до преклонна възраст, като станете стари, казвате: „Остаряхме вече“. Старият какво трябва да прави? Това, което прави гладният. Щом си гладен, ще намериш хляб и ще се наядеш. Така ти разрешаваш въпроса. Но като намериш хляб, не го чопли от какво е направен, не мисли дали ще ти стигне или не, но изяж парчето и подкрепи силите си. Не мисли за утре. Питам: На кого живота е осигурен? Някои хора са осигурени повече, някои по-малко. Да допуснем, че някои от вас сте най-малко осигурени. Какво трябва да правите? Искате да бъдете богати? Хубаво, но всички не можем да бъдем богати. Казваш: „Да бъдем учени“. – Всички не можем да бъдем учени. – „Да бъдем силни.“ Но и силни всички не можем да бъдем. Като погледнеш в природата, колко силни същества има? Слабите са повече, отколкото силните. Обаче вие мислите, че като сте силни, ще уредите работите си. Прави сте до известна степен. Същото и като сте учени и богати, ще уредите работите си. Това е верно само до известна степен. Но всички желаят богатство. Тогаз? Знанието не се намира в някоя банка, но в една малка глава. Както виждате, човек живее в една много малка колибка. Вие искате голяма къща, а пък живеете в една къща, чийто диаметър е 17–18, 19–20–21 сантиметра на длъж, а пък широчината и е 15 сантиметра. Тази къща има два малки прозорци. И вие сте доволни от тази малка къщичка и все пак искате да имате голяма къща. В сравнение с други същества, в най-хубавата къща живее човек. Тя е палат в сравнение с техните. По-малките същества живеят в много по-малки къщи. Изобщо, човек живее в една малка къща и има няколко врати, през които излиза. Той има и по-големи къщи, в които живее. Вие трябва да се научите да живеете и в по-големи къщи. Засега вие живеете в най-малкия апартамент. Аз го наричам долен апартамент, сутерен. В сутерена живеете и слънцето никога не ви огрява. И затова кашляте. Вентилацията не става както трябва. Също и храненето не е както трябва. Оплаквате се от студа. – „Сняг вали, студено е, какво да правим?“ Можеш да промениш малко температурата, ако запалиш печката. Вътре ще се стопли, но вън – от друго зависят условията.

Понякога не зная как да се изразя. На вас, на хората им липсва нещо много съществено. Всичко имат, само най-същественото им липсва. За същественото повидимому най-малко мислят, а то е най-необходимо, защото от него човек се обновява. И когато изгубим това, същественото, ние се обезсърчаваме. Ние не всякога търсим същественото. Вие ще кажете: „вяра“, ще кажете „любов“. Има други неща в живота, които повидимому са по-съществени.

Външният живот, това, което сте вие, то е резултат не само на вашите усилия, но на хиляди поколения. Съвременната наука казва, че тялото, което имаме, е резултат на усилията на хиляди поколения, на хиляди същества. Телата се създават по хиляди модели. Ако искате да знаете как е устроено тялото, можете да видите в някои антропологии и физиологии. Можете да изучите и целия обществен строй, с всички морални принципи, по които хората се ръководят. Всяка една душа си има известни копнежи. Ти търсиш Бога, а не знаеш къде е. Поне едно време Адам Го чуваше в градината. В градините на сегашните хора Господ Го няма. Защото ние не сме в рая. Ние сме извън рая. Като казвам, че Го няма, мога да ви обясня това. Да си послужим със слънцето, като образ за пояснение. Слънцето е изгряло, но представете си, че има дебели облаци и целия ден не знаете къде е то. И това продължава ден, два, три, четири, пет. Или пък сте на Северния полюс. Слънцето е залязло и шест месеца минават, без да го видите. А има хора, които живеят на Северния полюс. Дните им са дълги, но и нощите им са дълги. У вас по някой път се заражда мисъл, как ще свърши вашият живот. Уж вярвате, вярвате, а по някой път се усъмните. Но питам, кой е онзи, който досега не се е усъмнил? Съмнението ще дойде. – Защо и за какво, така е организиран сега светът. В каквото и да вярваш, съмнението все ще дойде. Да допуснем, че вие сте религиозен човек. Върви ви всичко. Но започнат несгоди в живота. Тогаз идва съмнението. Когато се молиш и ти се отговаря, добре, но когато се молиш и не ти се отговаря, тогаз? Докато човек е здрав, лесно се разрешават въпросите, но като заболееш и се молиш и не знаеш дали ще оздравееш, тогаз? По някой път мислим, че Господ ни слуша. Тогаз я се помолете да не остареете: Можете да се молите колкото искате, но няма да бъдете млади, като децата. Вие сте повярвали в едно нещо, което не съществува. Старост в света не съществува. Тогаз под „стар“ какво да разбираме? Всеки, който заболее, е стар.

Искам да бъда кратък; искам да говоря неща, които не са в стълкновение с работите, които сега ви занимават. Защото някой път щом ви се говори, вие влизате в стълкновение със себе си. Старото и новото не трябва да бъдат и не могат да бъдат в стълкновение едно с друго. Който се ражда и който умира, за какво има да са в стълкновение един други. Онзи, когото погребват в гробищата, и онзи, който се ражда, трябва ли да се карат? И вие не докарвайте нещата до стълкновение. Старото няма какво да е в стълкновение с новото, което иде. Вие имате едно верую, вярвате в Бога, но конкретно в какво седи вашата вяра? Аз не донякъде, а напълно зная в какво седи вашето верую. Вие в някои неща вярвате повече, отколкото в други. Хубаво, в каквото и да вярва човек, все е хубаво. Обаче в нашата вяра има известни проявления, които са лоши и които опетняват вярата ни. Има неща, в които вярваме, без да искаме. Например, здравият човек не вярва, че ще умре. Но като заболее и като лежи 4–5 месеца, казва: „Мен ми се струваше, че няма да умра, но както сега съм отслабнал, често ме спохожда мисълта, че ще умра“. Как е възможно това? Тази мисъл преминава през него понякога, без да има лоши последствия. А друг път, каквото мисли, става и виждаш, че е умрял. Сега може да се обясни умирането по два начина: или че човек съвършено е изчезнал от света, или може да се даде следното обяснение. Вие имате една бучка захар. Като падне тази бучка във водата, стопява се, няма я. И представете си, че е паднала в едно езеро, де ще я намерите? По никой начин вие не сте в състояние да върнете бучката. За вас тя е загубена.

Помнете едно: Животът, който сега имате, е една бучка захар. Гледайте да не я изтървете в езерото! После, ако ме попитате, ще кажа: Отиде бучката! Някоя друга бучка трябва да се намери. Тази бучка се е разтопила. Никаква философия, никакво обяснение не помага. Както и да обяснявам, ще кажете: „Отиде бучката!“ Някой обяснява, че бащата на еди-кой си умрял и бил в рая. А синът казва: „Къде е раят, не знам, но знам, че баща ми го няма“. И ти не го знаеш, и разправяш за рая, но не си бил там. – „Но съм бил.“ – Тогаз защо разправяш? Някой казва за някого, че бил в рая, като разбира при Бога. Че Бог е навсякъде. Щом туряш Бога на специално място, тогаз за Бога ще имаме две понятия: че Бог е навсякъде, или че Бог е на строго определено място. Като кажем „при Бога“, дали е тук, дето съм, или е горе, все е при Бога. Когато кажем, че си при Бога, това значи: „При Баща си съм“. Значи съзнанието на вашия баща е будно. Вие сте вкъщи, виждате баща си и той ви вижда. Може баща ви да е в Америка, но той ви пише всяка седмица по едно писмо; баща ви постоянно е във връзка с вас. Като кажа, че съм при Бога, разбирам при Баща си, с Който сме в постоянна връзка. Но някой път съобщенията се прекъсват. Тогава някои изпадат в тягостно състояние.

Да се обясним. Всеки ден на вас ви трябва същественото, което да подкрепи живота ви. Храна, въздух, които подкрепят организма ви. Освен това необходима ви е мисъл, за да подкрепи вашият ум. Това е същественото за вас. В какво вярваш? – В онова, което можеш да възприемеш и което може да ти бъде полезно в дадения случай. Някои могат да разправят, че след като умреш, ще отидеш между ангелите на небето. Това никой не може да опише. Има разни описания, но най-хубавото за онзи свят е писал Сведенборг. Той го е описал конкретно. Както се описва земния живот, така описва той небесния. Той говори за ангелите, бил е между тях, говори за техния език, прави сравнение между земния и небесния живот. Той разправя подробно, хвърля светлина върху всичко това. Когато разказва за ангелите, Сведенборг казва, че понякога и те са тъжни, лицата им се променят. И самите ангели не знаят от какво става това. Има разни предположения, но както и да мислите, има някои неща, които не могат да се обяснят. Ние казваме: „Бог не се гневи“, но Писанието казва: „Разгневи се Господ“. Как трябва да се разбира думата „гняв“? Аз искам да ви наведа на същественото. В дадения случай кое е същественото? Обедът, който ще имаме. И в този обед има по-голямо съдържание, отколкото във всички сказания, върху които мога да ви говоря. За гладния човек обедът е най-важен. За човек, който в даден случай се нуждае от въздух, въздухът е по-важен, отколкото всичко друго. Една мисъл може да бъде съществена, по-важна, отколкото много други неща, които не са съществени. Да допуснем, че някой ви каже, че ще заповядвате на целия свят. Възможно ли е това? Разбира се, че не е. Можеш да заповядваш, но как? Всеки един човек е господар. Отвори си устата, поеме въздух и после издишва. Като се храниш, пак си господар. Значи, като ядеш, като дишаш, като мислиш, ти си господар. Това е най-същественото. Другите неща са второстепенни. Ако ти можеш да ядеш, да дишаш и да мислиш правилно, всички други неща лесно стават. Но ако не можеш да ядеш, да дишаш и да мислиш както трябва, нищо друго няма да направиш добре.

Занимава ни идеята за Бога. Много книги има писани по това. Христос казва: „Вярвайте в Бога, и в Мене вярвайте“. Какво е искал да каже Христос с тези думи? Дръжте, не късайте вътрешната връзка с Бога, постоянно да съществува. „Дръжте връзката и с Мен!“ Христос говореше на своите ученици. Ние не живеем във времето на Христа. Какво отношение имат Христовите думи спрямо нас? Представете си, че Христос е казал на своите ученици: „Яжте хляб, вярвайте в хляба“. Дал е един обед на своите ученици преди 2,000 години. И казва: „Яжте хляб, вярвайте в хляба“. Какво ви струва да повтаряте думите на Христа, казани преди 2000 години, щом пред вас няма никаква трапеза. Ако по човешки разсъждавате, няма никаква връзка. Но ако тази трапеза, която е била сложена тогаз, датира още от създаването на света и до сега не е дигната? Не само във време на Христа, но преди Христа беше сложена, и сега е сложена!

Следователно яжте това, което е сложено пред вас. Отношенията са пак същите. Стопанинът може да го няма вкъщи, но ти можеш да се ползваш от трапезата, както и всички други. Не очаквай да дойде стопанинът да те покани – няма го. Слугата ти казва: „Вземи си, нашият стопанин е на работа. Рядко се връща“. Ти казваш: „Но аз искам да Го видя“. – Не можеш да Го видиш. Той се връща на 2,000 години веднъж, да обиколи трапезата, и после пак си заминава. Така и Господ, като постави Адама в рая, отиде някъде неизвестно за колко време. Надвечер Господ дойде. Чул Адам гласа на Бога в райската градина: „Къде си?“ Няма да продължа повече. Мислете, както искате, но дали ще го разрешите? Аз толкоз години съм мислил по това! Бих желал да зная как са го разрешили другите. Аз дойдох до следното заключение: Има някои неща, които не е възможно да се разрешат. Ето какво разбирам под думите: „идея, която не може да се разреши“. Отиваш при един зелен плод. Ти не можеш да го откъснеш. Не е време за късане. Ще чакаш. Той си има определено време. Като узрее, можеш да го откъснеш, а като го откъснеш зелен, няма да се ползваш.

Или отидеш при някой извор, който е замръзнал. Остави го да се размрази. Ще чакаш пролетта и лятото и тогава ще черпиш вода от него. Сега можеш да вземеш само къс лед. Всички вие сте подложени на една голяма опасност. Когато човек дълго време върви пеш, излизат му пришки. Когато много е работил, не му се работи. Пазете се, много не работете. Мнозина от вас работите повече, отколкото трябва. Преуморени сте вече от работа. Защо трябва да ви излезат пришки? Като копаем 10–15 минути, достатъчно е! А пък цял ден да работите, това е работа на каторжник. Ако аз казвам, че трябва да орете цял ден, тогава вие сте роби в Египет. В Египет сте, тухли се правят. Искаш, не искаш, ще ореш. И затова казвате: „Пришки на ръцете ни излязоха“. Роби сте. Сега какво трябва да се прави? Работата е, че този, който е роб, един ден става господар и мисли, че щом като заповядва на другите роби, той е свободен! Често ми се разправя, че един слуга заповядва на друг слуга какво трябва да прави. То са смешни работи. Заповядва кой човек да погребат, а пък утре и за него ще заповядат да го погребат.

Ето какво аз разбирам под „господар“. След като съм спал, да мога да стана от леглото и да се облеча. А щом не мога да стана от леглото, аз съм роб на условията. Някой път сутрин не ставате. Аз гледам през прозорците и знам какво правите. Виждал съм следното: Като стане някой, седне на леглото, навежда си главата надолу, затуля си лицето с ръце и мисли, мисли, гледа си дрехите и се чуди дали да се облече или не. Той има нощница, мантия, той е бил дякон. Тая нощница ще трябва сега да се съблече и да облече обикновените дрехи. И след това се измие, вчеше. Това е неестествен живот. Никаква нощница не ви трябва, никаква мантия на дякон. С каквито дрехи си спиш, стани си и се облечи. Като екскурзиант. Нищо не събличай. Като станеш, облечи си дрехите, поумий се, поблагодари на Бога и пак си върви по пътя!

Като ставаш от сън, бъди весел! Не сте ли весел, работата не е добра. Не си дръж главата на ръцете, защото твоята къща не е толкоз голяма, че да не можеш да я уредиш. Защо тогава искаш да ти даде Господ по-голяма къща?

Но в живота има фиктивни работи, които ни измъчват. Станеш сутрин, измъчват те слугите. Ако си жена, измъчва те мъж ти. Ако си мъж, измъчва те жена ти. Ако си майка, измъчват те децата ти, ако си ученик, измъчва те учителят ти. Ако си учител, измъчва те ученикът. Измъчване и големи противоречия има навсякъде. Вие искате да уредите живота си, а не знаете как – също като мома, която избира момък, за да се ожени. Един не харесва, друг не харесва, докато ще я заблуди някой подлец. Това не се отнася до вас. Не само вашият живот, но целият живот го описвам така, както е. Навсякъде животът се развива еднакво.

Една мома избира момци. Аз считам, че всеки един господар, при когото се представят слуги, за да ги избира, той е на мястото на момата. Кланя му се един слуга. Защото като дойде момъкът, момата е господар. Момците са слуги. Всички се представят да слугуват при нея. Тя ги погледне отвисоко и казва: „Не може да ми върши работа“. Изпраща го. Втори слуга мине, трети и т.н. 10. Но след 10 слуги господарят все ще налети на някого. Питам: Как трябва господарят да си избере един добър слуга? Ако аз съм един господар и при мен дойде слуга, ето как щях да го изпитам. Ще му кажа: „Седнете на моето място“. И аз ще излеза навън. Ще се дегизирам и ще кажа: „Тук ще дойдат други слуги. Понеже теб те избрах за слуга, ще дойдат много души и искам да избереш добри слуги“. И ще го оставя. Все едно, че той ще се жени, а пък аз ще гледам отстрани. И ако той може да избере сполучливо тези слуги, тогаз аз знам, че съм избрал добър слуга. А пък ако той не може да избере другите слуги, той не е добър слуга.

Или другояче казано на ваш език: Ако моят слуга, който ще дойде при мен, не може да обича моята работа, както аз я обичам, да бъде така честен, както аз съм честен, той не е добър слуга. И когато един слуга иска един добър господар, и той трябва да спазва същото правило: И този господар да влиза в положението на слугата, той да обича работата на слугата, както обича своята работа. Това са правила. Господарят трябва да обича и да се интересува от работата на своя слуга, и слугата трябва да се интересува и да обича работата на своя господар. Това е правилният избор. Ако ученикът не се интересува от материята, която учителят му преподава, и ако учителят не се интересува от материята, която ученикът учи, между тях няма правилни отношения. И ако ние не се интересуваме от това, което Бог е създал и ако Бог не се интересува от нас, тогаз? Това са общи човешки отношения и тези отношения постоянно трябва да се обновяват. Всякога трябва да има един малък придатък.

Всеки ден трябва да ям, всеки ден трябва да дишам, за да обновявам силите си. Законът е такъв. Можеш да кажеш: „Вчера аз дишах много добре“. То е за вчера, но днес трябва пак да дишаш добре. Ти казваш: „Аз вчера вярвах добре“. Но и днес трябва да вярваш. Важно е какво е сега. Като стана сутрин, аз виждам какво ми липсва. Най-първо, гледам каква е моята вяра. Някой казва: „Онзи човек е добър“. Аз не зная как вие познавате, че някой човек е добър, или как познавате, че някой човек ви обича. В една школа има такова положение: Безлюбието всякога се маскира с любовта. Ако една обич, която някой има към вас, е едно маскиране, е едно безлюбие, тогаз какво ще кажете? Няма да минат 1–2 години и животът ще го покаже. Ако животът разкрива безлюбието, което е маскирано с любовта, какво значи това? Може ние да не сме виновни. Дадена ти е една стока. Купил си я отнякъде. Продаваш я, но излиза, че стоката не е хубава. И после се разкрива. Трябва да бъдеш внимателен. Всичко това, което сте унаследили, трябва да го проверите; трябва да проверите дали стоката, която имате, отговаря на това, за което е дадена. Другото правило гласи: Всяка любов по някой път се маскира отвън с безлюбие. Има хора пък, които за да маскират своята любов към вас, ще се покажат безлюбни. Но след време ще се види, разбере.

Как предпочитате – любовта ли да бъде отвън, или маската? В природата отвън е безлюбието. Тя е много груба, с всички постъпва на общо основание. Но зад тази грубост седи Любовта скрита някъде. В природата няма никаква деликатност. Както е хубаво времето, дойде буря, дъжд, оцапа ви и след това никакво извинение – но в основата е скрита Любовта и. Влиза онзи, който се маскира, прекарва ръката си по гърба на говедото, гали го много меко и казва: „Хубаво е“. Говедото не знае какво мисли той. Много деликатно го пипа. А говедото си казва: „Добър ми се вижда този човек“. Но след това не минава половин–един час и идва ножът. Следователно този, който външно е любящ, отвътре е жесток. Казвам сега: Има нещо в човека, което е жестоко, но то не е ваше. Идва при мен един и казва: „Слушай, ти не ме обичаш“. Казвам му: Майка ми беше такава. Който идваше, пердашеше. И аз нося нейния характер. Унаследено е, в нашия род така е външно. Сприхави хора сме. След като направим някоя беля, разкайваме се. Не сме лоши, но отвън сме все недоволни. На вас ви трябва определение за свободата. Ако ви дадат една дреха да я облечете, това не е свобода. Ако вземат дрехата, и това не е свобода. Когато ви говорят тихо, това не е свобода. Никак да не ви говорят, пак не е свобода. Ако вие бихте писали върху свободата, как щяхте да я определите? Писанието казва: „Дето е Духът, там е свободата“. Когато онзи, който не те обича, иска да ти наложи своето правило, то е ограничение. Животът върви по две линии, които са неизбежни. Едни се ограничават и се заробват, а пък други се ограничават и се освобождават. Дето е Бог, там е свободата. Преди години във Варненския затвор стана следното: един затворник изкопал дупка и влязъл в един канал, от клоаката, за да излезе. В затвора е много по-хубаво в сравнение с клоаката. Влиза той в тези нечистотии, опърпан, с желание да излезе, и като излезе вън, ще се освободи. Ти се ограничаваш в тази дупка с нечистотии, но с желание и мисъл, че като излезеш, ще се освободиш. Значи приемаш ограничението, за да се освободиш. Ами ако те прекарат през тази дупка, за да влезеш в затвора! И обратен закон има. Има хора, които се ограничават и се освобождават, а пък има хора, които се ограничават и се заробват. Вие ще минете през тази дупка. Няма никой, който да не мине през нея. Така е направил дяволът работите в света. И като преминеш през клоаката, ще се оцапаш, но като излезеш вън свободен, дълго време ще се миеш. И онези дрехи, с които си преминал през нечистотиите, ще ги изгориш. Предай ги на аутодафе.

Че когато в душата си имате омраза, подозрение, злоба, не сте ли в клоаката на живота?! Излез от клоаката! Гледай по-скоро да излезеш от този канал! Ако стоиш по-дълго време, изгубваш живота си. За 2–3 дена да излезеш! Повече не може! За 3 дена ако не можеш да излезеш, страшно е! Има изпитания, които напредналите от вас ще минат! Вие не знаете какво нещо е напреднал ученик. Напредналият ученик е силен ученик. Дойде едно дете при него и му казва: „Дай ми твоята торба“. Той му я дава. Напредналият ученик после му казва: „Дай торбата“. То не я дава. Той го бутне с пръст и взема торбата. Като ти кажат: „Вземи торбата“, вземи я. И като ти кажат: „Дай торбата“, дай я! На силния ученик никой не може да му вземе торбата.

Ако вие мислите, че може да ви обиди някой, вие не сте силен ученик. Ако мислите, че дяволът може да ви оцапа, вие не сте силен ученик. Отвън може да ви оцапа. Ако мислиш, че някой може да те заблуди, ти не си силен ученик.

Аз нося това ценното в душата си. Аз искам да вярвате в това, което носите във вашата душа. Между моето верую и вашето не трябва да има никаква разлика. Като излезете на слънце, какво ще видите? Ще видите това, което аз виждам, и ще възприемете светлината, топлината, както аз ги възприемам, с много малка разлика може би. И вие ще ходите като мен. И вие ще махате като мен ръцете си. И вие ще крачите като мен ту с левия крак, ту с десния. После, ще сядаш, ще ставаш, ще ядеш, ще пиеш и т. н.

Но казвам: Всички на една и съща служба не можете да бъдете. Всички едно и също положение не можете да заемете. Някои от вас ще бъдете слуги, някои – господари. Някои от вас ще бъдете ученици, някои – господари. Някои от вас ще бъдете лекари, други – пациенти. Някои от вас ще бъдете адвокати, а пък други клиенти. Един може да бъде търговец, а пък друг – купувач. Сега да се върнем към съществените правила. Ето едно съществено правило: Обичайте всеки човек така, както обичате Бога! Какво ще кажете на това? Казано е: Да обичаш ближния си, както обичаш Бога. Ние казваме: Да обичаш ближния, както обичаш себе си. Ти обичаш себе си, както обичаш Бога. Това е един втори превод. И право е това, че ние обичаме себе си, както обичаме Бога. Да обичаш Бога, значи да нямаш абсолютно никакво противоречие в душата си. Любовта е там, дето няма никакво противоречие. И в нейно присъствие не може да се създава противоречие.

Кое същество може да те люби? Онова същество, в чието сърце и душа няма никакво противоречие, това същество те люби. Щом влезе някакво противоречие, ще се появи едно разногласие в любовта.

Ако искате, можете да разграничите любовта от другите ваши състояния, които имат и друго естество. Има начин да опитате дали някой ви обича или не. Ако направите една погрешка, този, който ви обича, ще ви каже: „Няма нищо, тази погрешка не е ваша“. Този човек има вяра във вас. Вие направите една сделка и изгубите 10–20,000 лева. Той ще ви каже: „Няма нищо, ще се оправи тази работа“. И ви кредитира наново. Втори път губите, трети път, четвърти път, пети път и т.н. Той все ви кредитира наново. Този човек има вяра. Друг на негово място би дал пътя на онзи, който е сгрешил. Вие сте от много строгите. Казвате: „Няма да го бъде този брат. Не ми го хваща окото“. Как гледа Бог на нас? Ние направим една погрешка. Господ казва: „Няма нищо“. Направим втора погрешка, трета, четвърта, направим 10 погрешки, Господ казва: „Няма нищо“, и те кредитира. Ние имаме постоянно Любовта на Бога, която се изявява всеки ден. И след като направим една погрешка, слънцето не се помрачава, вятърът си духа, хората са любезни към нас. А ние вътрешно се ядосваме, смущаваме се. Оставете смущенията, а поправете погрешките.

Нужно е приложение. Вие се намирате в едно трудно положение. Чудите се – мъжа си ли да обичате повече, или чуждите мъже. Обичайте всички мъже еднакво. Вашето дете ли да обичате повече, или чуждите деца? Не правете различие! Обичайте всички деца! Гледайте на онова дете, както майка му го гледа! То е истинското отношение. Влезте в положението на онази майка, която е родила това дете. Вие сте в положението на една малка птичка. Приближавам се към гнездото. Разтревожва се майката, църка! Аз погледна пиленцето, не го бутам. Много съм внимателен. И се отдалеча. Влизам в положението на майката. И по някой път във вашето сърце има едно малко желание, една малка мисъл. Приближавам се. Не искам да изхвърля пиленцето, вашето желание вън от гнездото, не се тревожете.

Не смущавайте птичките, не смущавайте и себе си. Някой път вие сами се измъчвате. Не се измъчвайте. Казвате: „От мен нищо няма да стане“. Не смущавай душата си: Как така нищо няма да стане от тебе? Един ми разправяше следното: „Аз на другите не казвам, че съм голям вагабонтин, но си казвам: „Не си, не си“. Като ми каже някой друг вагабонтин, не ми е приятно“. Стратегия е това.

Не говори на другите това, което те говорят за себе си. Това да ви бъде правило. Но говори на една чужда жена така, както мъжът и говори. Не да говорите на едно дете така, както майка му говори. Ето едно свещено правило, което трябва да пазите. Майката може да прегърне дъщеря си. Тя има право. Но ако ти направиш същото, тези хора ще останат недоволни от тебе. Ако един мъж поглади жената на друг мъж, тогава какво ще стане? Това правило трябва да се спазва.

Това, което мъжът прави за жена си, ти не го прави. То е негово свещено право. Това, което дъщерята прави за майка си и за баща си, то е за тях. Дъщеря ще поглади баща си и ще го целуне. Като дойде отвън някоя друга дъщеря, не може да направи същото. Чуждите дъщери да не правят това, което дъщерите в дома си правят. И това е правило. Това са външни неща, но не са без значение. Ето как ще ви изясня мисълта си. Ако ръката ви е без кожа, не трябва да се пипа – боли. Когато един човек е погалил своята дъщеря, той е снел кожата и. И ако вие отидете да я погалите, ще и причините неприятност. Оставете да зарасне кожата и. Или ако искаш да я гладиш, стани баща. Нямаш право да буташ когото и да е, ако не го обичаш. А пък щом го обичаш, тогава поглади го, както гладиш себе си. Какво чувстваш, като погладиш ръката си? Ако някой, който ви обича, те поглади, какво ще почувстваш?

Аз съм виждал следното: При някоя болна мома идва лекар, който е млад, свеж, пълен с магнетизъм. Лекарят като я хване, нещо минава от него в ръката и. Тя се държи за него. Животът минава от лекаря в нея и тя усеща приятност. А пък когато лекарят хване ръката и, а тя я дръпне, значи той взема нещо от нея.

Когато някой човек ви дава нещо, вземете го. Някой казва: „Ние трябва да се обичаме“. Ще ви дам едно правила, какво нещо е обичта. Има известни правила, които трябва да се държат във всяко едно общество. И тогава можем да прогресираме. А сега ние сами си препятстваме в живота. Когато кажем, че някой няма любов, тези думи са неразбрани. Значи, ако не ме обича, няма любов, ако ме обича, има любов! Преди всичко един човек на Любовта трябва да бъде здрав. Той трябва да яде добре, да диша добре и да мисли добре. Освен това, той не трябва да има никаква задкулисна мисъл. Когато обичаш някого, обичай го честно, без каквато и да е задна мисъл. Ще постъпваш спрямо другите хора, както постъпваш спрямо себе си, или както постъпваш спрямо Бога. Като отидеш при Него, Бог е скрит някъде. Може да те наблюдава в рая какво ще правиш. Ти минеш, погледнеш някого и казваш: „От този човек нищо няма да излезе“. Не си давай мнение за творбите на Бога. Никой не ти е дал право за това. Аз казвам: От всеки от вас, когото Бог е създал, ще стане нещо. На пръв поглед като че няма да стане, но ще стане, ще излезе нещо от него! Аз бих ви предсказал какво ще стане от вас, но това няма да ви ползва. Засега няма да се спирам върху пророчествата. Турни ги настрана. За мен е най-важен обядът, който трябва да вземете. Какво ще бъде вашето бъдеще, мога да ви предскажа, не е мъчно. Но и да ви предскажа, това не са съществени неща.

Мога да ви предскажа, че мнозина от вас ще бъдете ангели, служители. Какво ще разберете от това? Мнозина след няколко хиляди години ще бъдете царе. Някой казва: „Аз не вярвам“. Аз не искам да вярвате. След няколко години, ако стане това, добре, ако не стане, празна работа е. Под думата „цар“ разбирам, че след 2,000 години ще бъдете свободни, както един цар е свободен. Ще бъдете в състояние да правите каквото искате, без да е в състояние някой да ви ограничи. Казвам: След хиляда години вие ще бъдете толкоз красив, че ще обръщате вниманието на целия свят. Кое е емблемата на красотата? Най-хубавото, най-красивото от всичко в света е слънцето. По-красиво от него няма. Всички обръщат очи към него. Слънцето е най-красиво. След това иде месечината. След месечината иде Венера, богинята. След това иде Сириус и т.н. Всички вървят един след друг. Но най-красиво е слънцето. В красотата има известна сила. Ти си отчаян от живота. Има пример за един цар, който също се обезсърчил. Идвали при него философи и му говорели. Той им казвал: „Оставете с вашата философия. Дотегна ми“. Никаква философия не помагала. Чудели се мъдреците какво да правят, и най-после измислили как да го развеселят. Намерили най-красивата мома в държавата. Облекли я. И един ден, както си седял, царят я погледнал, забравил всичко и тръгнал подир нея. Тя се обърнала, той се спрял. Всички хора гледали как царят върви след нея. Той казал: „Видях нещо, което осмисли живота ми“. Те му казвали: „Царю честити, Божии работи са те!“ В красотата има нещо Божествено, което изтича. Това, което изтича от слънцето, не е самото слънце. В красотата има нещо, което изтича, то е Божественото, неуловимото. Вие казвате: „Той се е захласнал“. Хубаво е човек по някой път да се захласне.

Сега да се повърнем към същественото. Кое е същественото? Не уреждай живота си, който Бог е уредил. Този живот, през който Бог е прокарал ръката Си и е създал нещо възвишено, не го глади, защото ще те изпъдят от къщи. Ти се радвай, че тази жена си има мъж, който се грижи за нея. Ти се радвай, че има Един, Който мисли за твоя живот. Какво ще уредиш своя живот – от нас се изисква само едно нещо: да си вършим работата. Каква работа трябва да вършим? Когато аз говоря, нямам предвид сегашния ви живот, защото той не дава никакво изяснение на това, което искам да ви кажа. Защото той е един резултат на миналото, той е една фикция. Той нищо не разрешава. Аз ви говоря за нещо, което сега иде! Реалното, Божественото, Което може да измени миналото на нашия живот. Защото ако това Божественото не влезе в нас, нашият минал живот не може да се обнови. Да си представим почва, която съдържа миналите енергии; само по себе си нищо не става от тях. Слънцето, като дойде, е в състояние да измени тези семенца, които са турени в почвата. Слънцето е в състояние да измени миналото. Та трябва да вложите Божественото, новото, което иде сега. Да не падате духом! Вие по някой път се обезсърчавате, че няма кой да ви обича. Но какво значи да ви обичат? Ако ви направят една хубава къща и не ви пущат навън, и ако на прозорците има решетки и ви турят златни букаи, тогава питам: Как ще живеете в ограничения? Изхвърлете от себе си онези ограничения, които сега съществуват у вас! Те са все на миналото!

Вложете Божествената Любов, която сега вече настъпва в света. Вложете Любовта на всички онези, които истински ви обичат! Когато аз правех моите изследвания, един учител ми каза: „Имам един много способен ученик. Надарен е този момък, но всички ученици в гимназията имат лошо мнение за него. Той е даровит, но има някои особености“. Казвам: Разчитайте на това, което Бог е вложил, а не на временните работи. Научете се да вярвате в това, което Бог първоначално е вложил във вас. Има ли нещо вложено във вашата душа от Бога, или не? При всички противоречия да вярвате в това, което е вложено. Един ден то ще даде своя плод. Някой път вие сте под влияние на чужди мисли. Човешката мисъл по някой път има ужасни влияния на окръжаващите. Чуждата мисъл може да спъне когото и да е. Един друг може да се спънете.

Бог, Който е създал и Който създава целия свят, Той иска да схващате Неговата Любов и да бъдете израз на това, което Той иска от вас. Не това, което хората изискват от вас, но онова, което Бог изисква от вас. Най-после, вие вярвате в Христа. А Той казва: „Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте, както Аз вярвам в Отца и пазя думите Му. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда подобен на вас. Но Аз вярвам и пазя думата Му. Вярвайте, както и Аз вярвам, за да се уреди вашият живот“. Христос, Който така вярваш, каква беше Неговата участ? Всички я знаят. И след 2,000 години знаем каква е участта на тези, които вървят по Божия път. През каквито и страдания да ви прекара Бог, вярвайте в Неговите благословения. Да знаете, че Неговият гняв е само до 4 поколения, а пък благословението Му е до тисящи родове – един много дълъг период. Едно Божие благословение е за толкова дълго време, а гневът му е само за 4 рода! Сега кое е основното, което ще ви остане. Кое запомнихте? (Учителят пише на дъската буквата „Л“.) Какво мислите, че ще напиша? (Учителят пише „лук“.) Сега ще заменим буквата „У“ с „Ю“: „люк“. Сега ще преобразим тази дума: ще заменим буквата „К“ с „Б“: „люб“. Да любим някого, значи да разтопиш черупката и да го извадиш из нея навън, да излезе на свобода. – „Л“ е свързването на две души. – „Ю“ е условията. – „Б“ е посятото семе. – „О“ са външните условия. – „В“ е вечността. При буквата „О“ има един кръг. При „Б“ има кръгът, разделен на две. При произнасяне на звука „Л“ туряте езика си на небцето. При „Ю“ освобождавате езика от небцето. При „Ю“ е свободата. При „Б“ си затваряте устата, т.е. това, което трябва да расте. Трябва да му затворите всички условия отвън, да го турите в най-големите ограничения, за да израсне. Та Любовта е това, което ограничава човека, за да го освободи. Следователно тази любов, която ограничава човека, за да го освободи, това е истинска любов! Страданията в света са ограниченията на Любовта! Страданията имат предвид да ни извадят от едно състояние и да ни преведат в друго.

Разбирайте природата не както аз я разбирам, но както трябва да я разбирате. Не онова, което влезе в моите уста, но онова, което влезе във вашите уста. Не онова, което излиза от моите уста, но онова, което излиза от вашите уста. Не онова, което влиза в моите очи, но онова, което влиза във вашите очи. Не онова, което моята ръка може да направи за мен, но онова, което вашата ръка може да направи за вас. Това са основни работи, които трябва да спазвате. Новото седи в това, че всяко едно движение, всяко едно чувство, всяка една мисъл да бъде като една нишка, която придава и е нишка на освобождение. Там е подмладяването. Че човек може да се подмлади, може. Но сам да се подмлади, не може. Ако се съберат 12 души адепти, те могат да го подмладят. Те ще го турят в магнетичен сън и ще му кажат, че като се събуди, ще бъде подмладен. И така ще стане. Също както ви събличат старите дрехи и ви обличат нови. У вас има много стари материи, но като ви хване някоя хрема, за няколко седмици нечистотиите ще се изчистят и вие ще се освободите. Хремата е едно чистене. Да няма нито една нечиста мисъл: и в ума си, и в сърцето си да сте чисти и свободни, както едно новородено дете. Нищо да не те съблазнява!

Аз гледам на живота малко по-другояче. Да кажем, че някой момък се влюби в някоя мома. Никаква мома не е това! Това е една кукла. Той прегръща куклата. От восък е направена тя! Момата я няма там! Истинският момък и истинската мома никой не може да прегърне! Човек куклите прегръща! Помнете това! Как ти ще хванеш душата? Ти не хващаш душата! Ти казваш: „Той направи това!“ Нищо не е направил това! Престъплението седи в мисълта, че ние искаме да опетним една душа. Там е престъплението. Не може да се опетни човешката душа! Вярвайте в това, че тялото ви може да се опетни, къщата всеки може да опетни отвън, но да опетни някой вашата душа, това не е възможно: Това, което е излезнало от Бога, не може да се опетни. То ще се върне при Бога. Христос казва: „Вярвайте в Бога и в Мене“. Значи Бог е това Първоначалното, от това, което сме излезли, а пък Христос е Любовта, която се проявява в света. Вярвайте в проявената Божия Любов. Вярвайте в Онзи, Който може да ви освободи! Всеки ден трябва да идва Бог да ви освобождава.

Всеки ден трябва да се освобождава човек! (Учителят се обърна към една сестра.) Сестра, разбрах. (Някои се засмяха.) Хубаво е да се смеете, хубаво е да мислите и да чувствате; да работим без пришки, без мазоли! Да завърша сега: Едно дете язди на магаре. Минава един старец и му казва: „Синко, да говорим за това, което ще бъде“. – „Може, може.“ – „Слез от магарето, и аз да се кача.“ Слезло детето. Качил се старецът на магарето. Детето казало след известно време: „Да говорим за това, което ще бъде“. Старецът казал: „Сега нека да говорим за това, което не може да бъде“. Старият се качил на магарето и не искал да слезе. При младия всичко става, а пък като остарее човек, мисли, че знае, че е авторитет. Той казва: „Аз имам опитност“. Това дете казало на стария: „Да говорим за това, което може да бъде“. Старият казал: „Досега можехме да говорим за това, което може да бъде, а пък сега да говорим за това, което няма да бъде. Като стигна на местопредназначението, аз ще слезна от магарето, но сега не искай това от мен“. Питам: Вие, които искате свободата, свободни ли сте? Всеки човек, който търси свобода, не е свободен. И всеки човек, който търси Любовта, не може да я намери. Не търси това, което не може да се намери... Не търси това, което не може да се придобие. Любовта не може да се придобие. Тя е! Аз живея в нея! Животът, и той не може да се придобие. Живея в този живот! Трябва да ви радва животът на всички същества. Трябва да ви радва Любовта, дето и да я видите! В едно цвете, в една буболечка, в който и да е човек, в каквато и да е форма, понеже тя е целокупно проявление. И на вас, и на вашата Любов други ще се радват. Радвайте се на това, на което сега не можете да се радвате: Запомнете това! Радвайте се само на това, на което досега не сте се радвали! Радвайте се, че ще се подмладите, макар че няма да се подмладите! И макар че не можете да се подмладите, пак се радвайте.

А пък аз, като ви срещна втори път, ще водя две магарета и ще кажа на дядото: „Ти, дядо, на едното, а аз на другото!“ Като поиска дядото да се качи, ще му кажа: „Заповядай едното магаре!“ И ще вървим паралелно. И за всинца ви ще има по едно магаре. Сега това е разбрано.

Отче наш

19-та лекция на Общия Окултен Клас, 31 януари 1934 г., сряда, 5.30 ч.с., Изгрев, София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search Help