Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Точка и свобода

Т. м.

Кое е най-възможното нещо на физическия свят? Кой може да носи земята на гърба си? – И най-силният човек не може да я носи. Нужно ли е да носиш земята на гърба си? Може ли човек да реализира идеята „perpetuum mobile“? Може ли той да израсне на височина до слънцето? Какъв ще бъде този човек, който стъпва с краката си на земята, а главата му стига до слънцето? Може ли да го издържи земята?

Кое е най-непостоянното нещо в света? Като изучавате геометрията, вие изхождате от точката, линията, плоскостта и тялото, като елементи, с които си служите. За точката се казва, че не заема никакво пространство. Правата линия обаче заема известно пространство. Тя има само едно измерение – дължина. Ако вземете една тънка игла, геометрически тя представлява права линия. Може ли да я закрепите на върха и и да запази равновесие? Може ли да намерите центъра на тежестта и и да я подпрете в тази точка? Какво определение може да се даде още за точката? – Тя е общ елемент на две прави, които взаимно се пресичат. Точката няма отношение към нещо и към никого. Значи тя е абсолютно свободна. Следователно, ако искаш да бъдеш свободен, трябва да се превърнеш на точка. Каквото положение и да заемаш, щом си тяло, все ще бъдеш ограничен. Може ли правата линия да се удължава до безконечност? Може ли човек да живее безконечно? За правата линия се казва, че като се движи перпендикулярно на себе си, образува плоскост.

Какво представлява движението? Какво се развива при движението? – Топлина. – А при търкането на телата едно в друго? – Освен топлина, още и светлина. С каква бързина трябва да се движат телата, за да бъдат видими? Ако човек се движи с бързината на светлината, ще се вижда ли? Ясновидецът, който изучава астралния свят, където телата се движат с голяма бързина, се приспособява към тази бързина и вижда това, което обикновеният човек не може да види.

Каква работа може да върши точката? Тя може да служи само като опора на нещо. Строиш къща. Взимаш една греда, т.е. една права линия, с две опорни точки – крайните точки на гредата. Крайните точки на гредата са мисълта и чувството. Те са опорните точки на морала. – Що е морал? Кой го създава? – Мислите и желанията. Моралът на човека се вижда в желанието му да постигне нещо. Той се мени според реда и изискванията на живота. Някога било лесно да станеш учител. Сега обаче се иска много: да свършиш основно училище, прогимназия, гимназия и университет. После ще се специализираш, ще държиш държавен изпит. Като учителстваш няколко години, ще те пенсионират. След това ще получиш билет за другия свят. Докато работи, човек не мисли за другия свят. Щом го пенсионират, започва вече да мисли. За всеки даден случай човек има специфичен интерес. На гладния, каквото и да му се говори, все за хляба мисли. Онзи, който обича да пие, за виното си мисли. Пушачът си мисли за тютюна. Ако тези трима души ме слушат, ще кажат: „Не е време сега да ни се държи лекция“. Първият казва: „Първо ще се нахраня, после ще слушам“. Вторият: „Първо ще си пийна“. Третият: „Първо ще си изпуша една цигара“. – Как постъпвате вие с шивача, който ви шие дреха: в началото ли плащате, или на края? – На края. Така постъпва и природата. Следователно капиталът, с който днес разполагате, е това, което сте изработили в миналото. Каквото изработите днес, това е бъдещият ви капитал.

Казвате, че дарбите и способностите растат и се развиват. Значи в бъдеще ще имате по-големи дарби. Къде е мястото, където дарбите се развиват? Това е въпрос, който заслужава изучаване. Любознателен си. Къде е мястото на любознателността в човешката глава? Някои смесват любознателност с любопитство. Котката проявява любопитство към мишката, а не любознателност. Тя дебне мишката, къде влиза и откъде излиза, с цел да я хване. Така котката развива своята способност да лови мишки. Тревопасното животно не се интересува от мишките.

Каква е разликата между месоядните и тревопасните животни? Главата на месоядните е по-широка, отколкото на тревопасните. Освен това зъбите на месоядните се отличават от тези на тревопасните. Има разлика в устройството на стомаха на едните и другите. Като измервате черепа на месоядното и на тревопасното животно, виждате, че те се различават по големината на ъглите по тях. Някъде има прави ъгли, някъде остри. Острите ъгли са видоизменения на правия ъгъл. Кога правият ъгъл става остър? Това зависи от гъстотата на средата, в която се движи. Изобщо, от ъглите на черепа се съди за умственото развитие на човека. Много френолози правят сравнителни измервания на хора и животни и идват до онази норма, от която човек се отклонил. От многобройните си изследвания и изчисления един виден английски френолог дошъл до заключението, че между всички велики хора само 19 са гениални: Христос, Буда, Мохамед и др. Геният се отличава по едно специфично качество: Той не знае що е обезсърчаване. На каквато мъчнотия и да се натъкне, той казва: „Няма нещо невъзможно на този свят. Всички мъчнотии се преодоляват“.

Животът изпитва хората чрез мъчнотиите. Слагат една мъчнотия на гърба на обикновения човек. Той пъшка, топи се, не може да я реши. Колко тежи тази мъчнотия? – Едва 50 килограма. Слагат на гърба на талантливия една мъчнотия, тежка 100–150 килограма. Той я носи, но пъшка, оплаква се, че му тежи. На гърба на гения слагат още по-голяма мъчнотия – 800 килограма тежка. Той я носи и свободно се разговаря с хората. Всички се отнасят с уважение към него. Той съзнателно носи товара си и служи. – „Как да се справим с мъчнотиите си?“ Какво представлява мъчнотията? Ще ви дам една трудна математическа задача. Давам ви един килограм брашно – 100 лева; половин килограм краве сирене – 250 лева; половин килограм масло – 700 лв. Направете една баница от този материал и виждате, може ли да я изядете. Който прави баницата, мисли, решава задачата. Който яде, нищо не мисли. Кой от двамата е по-силен: който яде баницата, или който я прави? – Който я прави, е по-силен. – Защо? – Той прави и една, и повече баници за много хора. Който яде баницата, само за себе си мисли.

Един българин, железничар, се отбил в една турска гостилница да се нахрани. Там било приготвено ядене в 25 тенджери. Той пожелал да му сипят най-напред от първата тенджера, после – от втората тенджера, от третата и т.н. Така изредил всичките тенджери. Изял 2 килограма хляб, изпил едно шише вино и си казал: „Нахраних се добре“. Като го гледал, гостилничарят казал: „Ако имам само 6 души абонати като тебе, повече не ми трябват“. – Вие се нуждаете вече от ново разбиране за живота. Не мислете, че с много ядене ще разрешите всички въпроси. Това е старо разбиране. Многото ядене не разрешава противоречията. С разбирането на 5-годишното дете нищо не се разрешава. Ще станеш пълнолетен, ще възмъжееш и тогава ще решаваш правилно задачите си. Всяка възраст си има специфично разбиране. – Кой е истинският морал? Коя е общата мярка за живота? – Искаш да пиеш чиста, хубава вода. Трябва да отиваш всеки ден на разстояние 5–6 километра за вода. Ученият, обаче, ще използва подпочвената вода, на дълбочина 100 метра, и ще я прекара в къщата си. Значи неразумният ще ходи за вода с километри разстояние, а разумният ще я внесе в дома си. Всеки човек има мъчнотии. – Как ще ги разреши? – Той трябва да използва най-близкия извор, оттам да си носи вода.

Съобразителност се иска от човека. Който не е съобразителен, не може да се освободи от мъчнотиите на живота. Какво е нужно на човека, за да забогатее? За да събира сладкия сок от цветята, пчелата се нуждае от обоняние. Окултната наука твърди, че златото расте и се развива като растение. Значи златото расте, цъфти, връзва и узрява – придобива жълт цвят. Следователно и човек, като пчелата, трябва да развива обонянието си и по миризмата на златото да познае къде е заровено то. Познавате ли миризмата на златото? Съветвам ви винаги да носите по една златна монета в себе си. Златото носи щастие на човека. Вие се оплаквате, че нямате пари. Аз мога да ви заведа на мястото, където има заровено злато, но обонянието ви трябва да е силно развито. Само така златото ще дойде при вас и вие ще отидете при него. – „Много сме закъснели.“ – Вярно е, много сте закъснели. Като гледам кошерите ви, виждам, че нямате мед, празни са, не са ходили при цветята. Ще кажете, че парите са съблазън. – Съблазнително е, наистина, човек да има 50 килограма злато. Един килограм злато струва 50,000 лева. Колко килограма средно трябват на един човек през целия му живот? – Около 10–15 килограма. Приятно е да носиш на гърба си 10–15 килограма злато!

Представете си, че един човек носи на гърба си 15 килограма пясък, втори носи 15 килограма брашно, а трети – 15 килограма злато. Какъв е външният изглед на тримата? Може ли по изгледа им да познаете кой носи пясък, кой носи брашно и кой – злато? Който носи пясъка, казва: „И този пясък няма да стигне, още ще се носи“. Вторият казва: „Скоро ще изядем това брашно. Пак трябва да се търси“. Третият върви самоуверено, разчита на нещо сигурно. Златото е като водата, движи воденичното колело. Пясъкът и брашното не могат да го въртят. Те не са подвижни като златото. Защо човек избра златото за постоянна монета, при това международна, а не желязото и медта? Златото има красив цвят, не се окислява. За тези си свойства то се цени много. Златото причинява радост на човека. То може да лекува, главно нервни хора, неврастеници. Сложете една златна монета в чиста вода, да стои няколко часа. Микроскопически частици от златото ще се разтворят във водата и тя ще стане лековита. Ако нервен, раздразнен или гневен човек пие от златната вода, ще се успокои. Златото регулира нервната система. Достатъчно е да погледнеш една златна монета, за да се успокоиш. Ето защо, носенето на златни украшения не е без значение.

Да се върнем към въпроса за опорните точки. Искам да привлека вниманието ви към една от тези точки. Казах, че точката е най-свободното място. И Бог, като централна точка във вселената, е най-свободният. Голямо изкуство е да привлечеш вниманието на тази точка. Как ще го привлечеш? Достатъчно е да дадеш ход на твоята разумност, доброта, любов, мъдрост, истина, за да привлечеш вниманието на Бога. – „Как ще проявя тези качества?“ – Представи си, че си затворен херметически в една сфера. Ти се намираш при тежки условия, всеки момент може да се задушиш. Тук ще проявиш своята разумност, ще търсиш начин да направиш една малка дупчица, за да влезе отвън въздух и светлина. Иначе ти си осъден на смърт. Чрез въздуха и светлината Бог отправя вниманието си към тебе. От този момент всичките ти работи се оправят. Всеки човек трябва да има едно малко отверстие към Божествения свят. Без него той не може да живее. Представи си, че ти единствен попаднеш в света на възвишените същества. Те са щастливи, радостни, а ти носиш със себе си своите страдания и нещастия. Ще страдаш ли в този свят? От научно гледище мъчението и страданието не са нещо произволно. Те са необходимост и за самата природа. Какво ще стане с плода, ако не мине през човешките зъби или през хобота на насекомите? Паднал на земята, той ще изгние, а семката му ще се посее в земята. Въпреки това, човек трябва да го изяде. Чрез страданието и дървото се повдига. Страданието обновява човека. То го освобождава от ненужни мъчнотии. Поставете двама души при различни условия – единият при добри условия, а другият – при лоши, и вижте какво ще стане с тях. Първият ще бъде задоволен от всичко: каквото пожелае, ще му се достави. Той няма условия да мисли, да чувства, да действа. Всяка инициатива в него ще се ограничи. Вторият ще се бори с условията, ще пада, ще става, ще се мъчи, ще страда, но в края на краищата ще израсте, човек ще стане. Първият, понеже нямал условия за растене, ще си остане на същия уровен на развитие.

Днес ви говорих много неща. Дадох ви брашно, сирене, масло, яйца и каймак. Каква баница ще ми направите от този материал? Внесете новата мисъл в своя ум. Не преживайте триците. Всеки ден внасяйте по нещо ново в себе си, колкото и да е малко то. Новото, което идва, ще внесе нов подтик в мисълта, в чувствата и в стремежите ви. – Какво можем да направим отсега нататък? Ние имаме известно знание. Какво ще правим с него? В какво се заключава знанието на съвременните учени? – В многото факти. Може ли един от съвременните учени да каже къде има заровено злато в земята? Вие сте близо до мястото, където има злато, едва на 30 сантиметра разстояние от него. Близо сте, копаете отдясно и отляво на златото, но не можете да го намерите. Аз го намирам лесно. Чукна на земята и веднага разбера къде е златото. И вас мога да науча как да го намирате, но ще ви изложа на голяма опасност. Как ще ви отвикна после?

Един турски дервиш отишъл при учителя си с молба да го научи да вика духове. Учителят му казал: „Лесно ще те науча да викаш духове, но как ще ги пъдиш?“ – „Ти ме научи да ги викам, та после аз ще му мисля.“ Учителят задоволил желанието му. Дервишът научил как се викат духове, но не могъл да се освободи от тях. Като придобил знанието, което искал, ученикът казал: „Наистина, мъчно се пъдят духовете“. Казвам: Лесно се придобива богатство, но мъчно се справя човек с него. Лесно се придобива знание, но мъчно се прилага. Лесно се придобива здраве, но мъчно се запазва. Нужно е истинско знание. (В този момент светлината на лампите се усили.) Усилването на светлината показва, че средата, през която минава токът, е станала по-рядка.

Какво искате днес от мене? След тази лекция мога да дам на всекиго по един малък подарък: лист или перо за писане, игла, марка. Кой каквото поиска, ще му дам. Като става сутрин от сън, човек трябва да знае какво иска. И вие трябва да знаете какво искате. Щом станеш от сън, ще кажеш нещо и ще поискаш нещо. – „Нищо не искам.“ – Не говориш истината. В една минута човек прави 20 вдишки. Значи той има 20 желания: да излезе, да влезе; да стане или да легне; да се облече или съблече; да яде, да чете, да се разхожда. Това са все желания. Всичко, което забавлява човека, са все желания. Важно е желанията му да бъдат разумни, да ги използва и за себе си, и за другите. Щом вземете нещо, после вие ще дадете. Взимане и даване са два непреривни процеса. Ще вземеш разумно и ще даваш разумно. Аз забелязвам, че вие не обичате да давате, не сте щедри. Не давайте повече, отколкото трябва, но и не взимайте повече. Природата обича хора, които дават и взимат. От тях излиза топлина, потребна на природата. От въздуха, който те издишат, природата изкарва нещо скъпоценно. Казвате, че този въздух е нечист. Вие се заблуждавате. От въздуха, който добрият човек издиша, излиза нещо много хубаво. Дишането, като процес на взимане и даване, лежи в основата на живота. Този процес става и в мислите, и в чувствата. Например, изпращаш една мисъл, тя се връща пак към тебе, а след това приемаш нова мисъл. Върху това приемане и предаване на мислите и чувствата се крепи здравето на човека. Ако в приемането и предаването обмяната не е правилна, не може да очаквате щастлив живот. Взимай правилно с приятност, но не с лакомия. Давай също правилно, за да имаш възможност отново да вземеш. Това значи равновесие на силите. Само разумният човек може да се закрепи в точката или да има правилно отношение към нея. Тя е образ на истинска свобода. Като казваме, че точката не заема никакво пространство, подразбираме, че тя е вън от всякакво ограничение. Без точката свободата е непостижима; вън от нея има робство и ограничение. Като говоря за точката, всякога имам предвид свободата. За да се разбере свободата, трябва да се знаят нейните елементи.

Т. м.

Един е пътят на истината и живота.

Лекция от Учителя, държана на 3 февруари 1933 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search Help