Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Входни врати

Размишление

Ще прочета 12-та глава от Еклисиаст.

В какво се крие силата на знанието? Ако жената знае да пере вълната, да я влачи, а не знае да я преде, каква сила има нейното знание? Значи силата на знанието е в преденето и тъкането на вълната, т.е. в преденето и тъкането на мислите. Докато мисълта не се изпреде и изтъче на плат, човешкият организъм не може да бъде здрав и силен. Това се отнася както до материалната, така и до духовната мисъл на човека. Всяка мисъл – духовна или материална, съдържа известно количество материя в себе си. Желанията и чувствата са също материални, но по-плътни от мисълта. Обаче материята на мислите, чувствата и желанията се различава от физическата материя по това, че не се разлага. Тя прониква всичко. Тогава, ако разбирате Любовта като принцип, вие бихте разполагали с нея, като мощна сила, навсякъде в живота си. Който носи Любовта в себе си, той ще разполага с всички блага: златото само ще дойде при него; кравата сама ще дойде при него да я издои; крушата сама ще му дава плодовете си и то през цялата година; знанието само ще му се открие. Всеки човек е написана книга, която може да се чете. И на небето се интересуват от тая книга. Всеки иска да я прочете, да види какво е написано в нея. Само оня, който ви обича, може да чете вашата книга. За него вие сте отворена книга. Ако не ви обича, нищо не може да прочете – вие сте затворена книга.

Какво е написал Бог в книгата на човека? – Велики работи, които трябва да се изучават. Там е написано духовното знание, което отваря пътя на човека за всички духовни светове. Като изучава духовния свят, човек се свързва и с Божествения. Казвате, че знанието може да се предава. Така е, знанието на миналото и настоящето може да се предава, но знанието на бъдещето трябва да се изучава. С други думи казано: Знанието под вас – на миналото и настоящето, сте го прочели вече в книгите, но сте го забравили; обаче знанието над вас, т.е. знанието на бъдещето, сега трябва да се изучава. Вие сте чели книгата на рибата, но сте забравили какво нещо е рибата; чели сте книгата на птицата, но сте забравили какво нещо е птицата. От това знание са останали само понятията риба, птица. Казвате: „Рибата плува във водата и е покрита с люспи; птицата хвърчи във въздуха, има крила, а тялото и е покрито с пера“. Обаче какво са всъщност рибата и птицата, не знаете. И човек хвърчи във въздуха, но не е птица. Той има ум, който го улеснява в живота.

Какво ще пишете върху темата: „Отличителните черти на птицата“? Върху тая тема лесно се пише, защото това е знанието на земята. Това знание служи като помагало, като предметно учение. Понеже всички сте минали през знанието на земята, кажете ми, какво представят числата от 1 до 10. Единицата, от гледището на геометрията, представя точка, отношение. Тя е сила, която се проявява. Точката е границата на правата линия. Двойката представя права линия – отношение между две разумни същества. Двойката е граница на плоскостта. Тройката е начало на плоскостта в движение. Като се движи, плоскостта образува тялото. Като дойдем до четворката, имаме отворения квадрат. Числата от 1 до 4 са Питагоровите числа, понеже Питагор е работил най-много с тях. Първо трябва да разбирате законите на точката, т.е. на единицата, за да разбирате и останалите числа. Когато искаш да ограничиш правата линия, или един принцип, който работи по правите линии, трябва да разбираш свойствата на точката. Тогава ще дойдеш до тройката – начало на плоскостта, и до четворката – край на плоскостта. Петорката е посоката, в която се образува кубът. При петорката и шесторката дохождаме до нашия свят – образуването на телата. Като говорим за значението на числата, имаме предвид висшето знание, за което се изискват специални дарби и способности. Всяка умствена способност започва от един център – начало на нейната дейност. Всяка мисъл се проектира по права линия. Ако не следвате правата линия, вие не разбирате нейните свойства. Правата линия е свят на известни мисли и идеи, на известни постъпки. Ще кажете, че това знание е отвлечено. Кои работи не са отвлечени? Всички работи са отвлечени. Например, понятието „красота“ е отвлечено. В какво се заключава красотата на човека? Кое е красивото в него? Казвате, че на някого очите са красиви, на друг носът е красив, на трети устата е красива. Кое прави очите красиви? Кое прави носа или устата красиви?

Да се върнем към точката. За да се прояви, точката трябва да мине през духовния свят, да се движи, да има особени трептения. В какво направление се движи точката? На тоя въпрос не може да се отговори. Точката има обективен и субективен свят, т.е. външно и вътрешно движение. Обикновено точката се движи по права линия, което показва, че при движението си тя образува правата линия. При това, точката се движи в две посоки: в посоката на плюса и в посоката на минуса. Така тя се поляризира. За да се поляризира, точката трябва да бъде разумна. Значи само разумните същества могат да се поляризират. Поляризирането не подразбира раздвояване. То означава два полюса, които съществуват и в съзнанието: плюс и минус. Точката не заема никакво пространство, но същевременно владее пространството. Извън пространството тя не може да се проектира. И въздухът, привидно, не заема пространство, но той се проектира в пространството. Следователно точката е условие, чрез което се проявяват и правата линия, и плоскостта, и тялото. Значи точката се проявява и в едноизмерния, и в двуизмерния, и в триизмерния свят, в който ние живеем.

Човечеството едва сега започва съзнателно да живее в триизмерния свят. Това се вижда от желанието на хората да хвърчат високо, да правят различни хвърчила, самолети и аероплани. Сегашните хора говорят за слизане на голяма дълбочина и изкачване на голяма височина, но какво всъщност представят дълбочината и височината, не знаят. Без това знание, дълбочината и височината са несъществени неща. Казват за някого, че има дълбока, висока и широка мисъл. Как се изявява тая мисъл? Какво предава тя на човека? Следователно, като говорим за дълбочина и височина в пространството, имаме предвид дълбоките и високи човешки мисли и чувства, чрез които като форми се изявява съзнанието. И Божият Дух е недостъпен за нас без понятията време и пространство. Казват някои, че време и пространство не съществуват. Как щяхме да мислим, ако нямаше време и пространство? Щом има време и пространство, ние мислим. Мислете право, за да се домогнете до реалността на нещата.

Какво е реалност? Всяко нещо, което се отрича, е реалност. Всяко нещо, което се твърди, е реалност. Нещата, които се отричат, са минуси в живота. Тия, които се твърдят, са плюсове. Тая е разликата между едните и другите. Като отричаш и твърдиш нещо, това е процес на унищожаване. С други думи, плюс и минус взаимно се унищожават. Закон е: Ако два пъти твърдиш нещо, а един път го отричаш, имаш плюс. Ако два пъти отричаш нещо, пак имаш плюс. Така е в алгебрата. Като умножаваш две отрицателни числа, получаваш плюс. Ако един път отричаш и един път потвърждаваш нещо, имаш минус. Значи плюс на минус или минус на плюс, при умножаването, дават минус. Това прилича на оня петел, който ровил в бунището и намерил, вместо зрънца, скъпоценен камък. Като видял, че лъснало нещо, той си казал: „Откъде се намери тоя камък! Да беше поне едно житно зрънце“. Ритнал скъпоценния камък и напуснал бунището. Ако петелът знаеше как да употреби скъпоценния камък, с него щеше да изхрани не само себе си, но цялото свое племе.

Казвам: Всяка идея представя един скъпоценен камък. Ако не знаете качествата и цената на тоя камък, вашата идея нищо не струва. Казвате: „Бог е Любов“. Въпреки това, не се ползвате от тая Любов. – Защо? – Не знаете как да постъпвате с Бога, да Го заставите да прояви Любовта си към вас. С постъпките си човек може да застави Бога да го обикне, може да Го застави да се отдалечи от него. Сам на себе си човек може да си причини добро, може и да си напакости – от него зависи. В това отношение човек е майстор – могъщ е той. Като правиш добро, Бог те обича и приближава към себе си. Като правиш зло, Той те отдалечава от себе си. Питате: „Кога ни обича Бог?“ – Когато правите добро. – „Как да правим добро?“ – Това е все едно да питате как се преде. Намерете една жена, която знае да преде, и тя ще ви научи как да правите нишката. Не е голямо изкуство да предеш, но и за това се иска знание.

Сега, целта на моята беседа е да ви науча да мислите по нов начин. Начинът, по който досега сте мислили, води към смъртта. По стария начин на мислене хората умират, бият се и се карат. Старият начин на мислене оплита хората и произвежда смрад. Където минеш, навсякъде се усеща лошата миризма на обърканите човешки мисли. Днес всички разискват върху правото. Няма защо да се разсъждава по тоя въпрос. Ти трябва да живееш в правото, без да мислиш и разискваш за него. Ти можеш да мислиш за правото толкова, колкото умрелият може да мисли за живота. Ако умрелият мисли за живота си, той ще усети миризмата на гниещото си тяло. Това показва, че той е извън физическия живот. И ако търсиш правото по тоя начин, ти приличаш на умрелия човек.

Следователно извън живота правото не съществува. Приемеш ли, че то съществува извън живота, ти си в процеса на разлагането. В живота правото е пръчицата на капелмайстора. Като вдига и слага пръчицата, той управлява всички музиканти. Значи правото се изявява във всички процеси на живота: като ходиш, като мислиш, като спиш и ставаш от сън, като ядеш. Имаш право да се движиш, имаш право да мислиш, да чувстваш и да действаш; имаш право да отваряш и затваряш очите си; имаш право да ядеш, да спиш, да говориш. Нарушиш ли правото, слагат букаи на краката ти, поставят те в затвор и страданията идат едно след друго. Като дойдат страданията, не се питайте защо идат, но знайте, че те идат по причина на нарушаване закона на правото. Основа на правото е правата линия. Всеки процес, който става по закона на правото, има отношение към измътване на яйцето. Докато е в черупката на яйцето, животът не е изявен. Следователно и правото не е изявено. Хиляди и милиони яйца има в природата, които чакат времето на своето излюпване. Питате: „От какво е произлязъл човек?“ – От яйце. – „Кой е снесъл това яйце?“ – Една голяма кокошка. Бог взел това яйце, турил го под тая кокошка и след време от яйцето излязъл човек. Ще кажете, че това не е съгласно с теорията за създаването на човека от пръст, нито с научните теории. Това се отнася до разбирането на човека. Важно е да има субстанция, вещество. Бог взел отнякъде субстанция, събрал я на едно място и създал човека. Мястото, където сложил тая субстанция, била яйцето. Бог взел това яйце, държал го няколко часа в ръцете си и от него излязъл човекът. Харесва ли ви тая теория? Ще кажете, че тя не е проверена и научно доказана. Като дойдат до научните теории, хората цепят косъма на две и казват: „Тая теория е еретична, не е съгласно с официалните научни факти“. Чудно нещо! Да греши човек, не е еретично. Да приемаш, че си произлязъл от яйце, това било еретично. Това е по-приемливо, отколкото факта, че Бог направил човека от пръст и вдъхнал в него живо дихание.

Сега, аз не искам да ви заставям да вярвате, че сте произлезли от яйце. Това сами трябва да проверите и приемете. Яйцето, от което е излязъл човек, има седем черупки. Затова, като се постави на измътване, то минава през седем квачки. Това е за мислене. Мислете по нов начин, без да сравнявате новата мисъл със старата. Старата мисъл не е авторитетна, нито е меродавна. Детските рисунки не могат да бъдат авторитетни и меродавни за разбирането на големия художник. Днес той е авторитет, а някога, в детинството си, е бил ученик. Мислите ли, че вашите детски идеи са били безпогрешни? Мислите ли, че идеите на възрастния и на стария са безпогрешни? Една сестра казва на друга, че е грозна. Тя се обижда и я пита защо казва, че е грозна. Трябва ли детето да се обижда, че рисунките му са грозни? Естествено е, рисунките на детето да не задоволяват големия художник. Те ще станат красиви, когато детето придобие възможностите на видния художник. Кои хора са красиви? – Светиите, праведните и добрите хора. Всички останали са грозни, те са в процес на развитие. Добре, че хората са поставени далеч едни от други, да не изглеждат толкова грозни, колкото са в действителност. Благодарение на това, те се търпят. Ако бяха наблизо, не биха се търпели – несъвършен е засега човекът. Грозотата е подобна на слабия и силния огън. Тоя огън разтопява, изгаря и разлага всичко. Грозотата е причина за дисхармонията. Видите ли нещо дисхармонично на човешкото лице, ще знаете, че това се дължи на някаква грозна черта.

Като ви говоря за грозотата, аз не искам да отправям ума ви към резултати на физическия свят. Грозотата е резултат на кривите човешки мисли и чувства, както и на погрешките и престъпленията на хората. Какво мисли сегашният човек? Българинът казва: „Да спи зло под камък!“ Това не е за упрек, но такива са фактите. Някой път искаш да направиш едно добро, но дойде дяволът около тебе, хлопа на една, на друга врата, докато му отвориш, и най-после се отказваш от доброто и направиш това, което никога не си мислил. Не ти е приятно, че дяволът те разиграва, но не си господар на себе си. Като дойде, дяволът се качва на гърба ти, слага ти гем и цял ден те възсяда. Вечер те освобождава, и ти се чудиш как си се оставил да те възсяда.

И тъй, приемете новата мисъл, която може да оправи живота ви. Затова е казано в Евангелието: „Това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил“. Кое трябва да познаем? – Вечното, възвишеното, идеалното. Трябва да познаем Бога! Неговата мисъл да бъде обект на нашия живот. Бог да ни бъде образец и от Него да се учим как да мислим, да чувстваме и да постъпваме. На земята друг образец, освен Бога, не съществува. Колкото и да обичате един човек, той не може да ви бъде образец. Все ще се натъкнете на нещо неразбрано в неговите постъпки и движения. То ще ви засегне. За да стане образец, човек трябва да е съвършен. Като ученици на новото учение, вие ще станете съвършени, когато се научите да мислите като Бога. – „Кога ще мислим като Бога?“ – Когато Го възлюбите. Новото учение носи нови методи на мислене, на чувстване и на постъпване. Първо ще възприемете Божиите мисли и ще ги опитате, а после ще обикнете Господа и своя ближен. Знаете ли колко е мъчно да обикнеш ближния си, който е толкова грозен? Красивия всеки обича, но как ще обикнеш грозния? Питате: „Как ще обичаме Господа, Когото не сме видяли?“ Да обичаме Господа, това значи да обичаме всичко, което Той е създал. Вие държите в ума си скритата мисъл: „Как ще обичаме Господа, Който е допуснал злото и греха в света?“ Питам: Защо вие допущате злото и нечистото в себе си? Защо красивата жена се съмнява в мъжа си, когато той говори с друга жена? Има ли нещо лошо в това? Нищо лошо няма, но въпреки това жената допуща, някъде дълбоко в ума си, нещо лошо и нечисто.

Аз изнасям тоя факт за оглеждане. Човешката мисъл се е деформирала, изопачила. Всеки трябва да се вгледа в себе си и да си даде отчет, права ли е неговата мисъл, или крива. Няма зло или добро в света, което може да се скрие. И най-малката мисъл дава резултат. Като изучавате резултата на своите мисли, може да им сложите различни знаци: плюс минус, минус плюс, плюс плюс, минус минус. Кой резултат е правилен, и кой е неправилен? Знаем, че еднаквите знаци се отблъскват, а различните се привличат. Затова, когато се срещнат двама светии, те не могат да останат на едно място. Единият от тях казва: „Аз ще отида на север, а ти на юг“. Или: „Аз ще отида в еди-кое си село, а ти ще отидеш в друго някое. Не можем двамата да работим на едно и също място“. – Защо не могат двамата да работят на едно място? – Защото и двамата са станали положителни. Докато нямаха знания, те живееха заедно, молеха се, изучаваха природата. На друго място се срещат двама грешници и заживяват заедно. Те си казват: „Хайде да отидем заедно в близкото село, да откраднем нещо, да подобрим живота си“. Щом откраднат няколко овце, те ги разделят помежду си и всеки си отива там, откъдето е дошъл. И те се отблъскват.

Казвам: Положителните знаци се отблъскват, но създават доброто. И отрицателните знаци се отблъскват, но създават злото. Благодарение на минусите, в живота се създава правото. Благодарение на минусите се явяват проповедниците. Адвокатите защитават престъпниците, а проповедниците поучават грешниците. Минусът има свойството да привлича чуждите овце и да обира парите от чуждите каси. Плюсът има точно обратни свойства. Където мине, всичко бяга от него: овцете се прибират в кошарите, касите се затварят. Затова се казва, че добрият човек е вътрешно богат. Той е натоварен с възвишени идеи и където мине, дава нещо от себе си. Значи минусът всякога взима, а плюсът всякога дава. Минусът е семето, което взима от почвата; плюсът е почвата, която дава. Плюсът и минусът, събрани заедно, представят сбор от сили, които създават плода. Вие трябва да знаете силата на минуса и силата на плюса.

И тъй, изучавайте минуса и плюса на всяка мисъл, да знаете какви са благоприятните и неблагоприятните условия, при които тя се развива. Някога човек се чувства силен, а някога – слаб. Силен е, защото мисълта му е силна. Силна мисъл е тая, на която Любовта е тил. Тая мисъл никога не отпада. Влезе ли едно отрицателно чувство в сърцето ви, например завист, мисълта ви отслабва, а с нея заедно и вие губите силата си. Слушаш някой красноречив оратор и в тебе се явява завист, започваш да се сравняваш с него. За да видиш неестественото положение, в което си изпаднал, погледни се в огледало. Така ще разбереш причината на твоето неразположение. Всяка отрицателна мисъл и чувство внасят неразположение в човека. Когато човек не изпълни това, което трябва, започва да стиска устните си. С това той иска да каже, че още много мисли го вълнуват, но не може да ги реализира. Той живее в голямо изобилие; той има много задължения, които не може да изпълни.

Основната мисъл на лекцията е излюпването на яйцето. Това е Божествен процес, който се извършва във всеки човек. Ако тоя процес става правилно, човек е добре разположен и се развива добре. Същото се отнася до някои духовни процеси в човека. Ако не стават правилно, те причиняват известна депресия в него. Депресии стават в ежедневния живот на човека. Например, когато детето боледува, майката е под депресия; когато губи, търговецът минава през депресия. През депресия минават ученикът, художникът, музикантът и др. За да се освободите от депресията, трябва да знаете законите, по които тя може да се трансформира.

Започнете с малки опити. Не мислете, че може да измените мисълта на човека изведнъж. Как ще се освободиш от депресията, причинена от въшките, бълхите и дървениците? Ще чистиш къщата си, но това не става изведнъж. Простудил си се и това причинява депресия. За да се освободиш от нея, ще изпиеш 4–5 чаши гореща вода, докато се изпотиш. После ще направиш една топла баня, ще се преоблечеш и като се освободиш от нечистотиите в кръвта, ще ти олекне. Стомахът ти е разстроен – ще вземеш рициново масло. За всяка депресия има специален метод, чрез който можеш да се освободиш. Някой държи реч, удря на масата – това е депресия. Той набива думите в главите на хората като гвоздеи. Защо ги набива? Те не са говеда, разбират какво им се говори. Ти изнасяш една истина. Ако слушателите я приемат, добре; ако не я приемат, няма защо да я набиваш в главите им. Кой не е готов да приеме една чиста, възвишена идея? И аз съм готов да приема тая идея; готов съм скъпо да платя за нея. Обаче никога не бих се съгласил да приема една битпазарска идея. Ако идеята е нова и при това собствено произведение, готов съм да я купя. Ваша идея е тая, която сами сте опитали. Ще кажете, че във вас живее идеята на Любовта. Ако наистина живее във вас идеята на Любовта, вие ще можете да лекувате. Любовта е сила, която лекува. Ако искаш да лекуваш някого, но се усъмниш дали ще го излекуваш, любовта ти е слаба. Майка, която обича децата си, може да се справи и със смъртта. Досега само веднъж е разтърсена смъртта.

Като говоря за Любовта, не казвам, че нямате любов, но любовта ви не е толкова силна, да разтопява елементите, да ги съединява и да образува от тях съединения. Докато любовта действа, човек свободно мисли. Щом изгуби любовта си, той престава да мисли. Силната любов дава големи възможности за човека, а слабата любов – малки възможности. Едно от качествата на Любовта е, че може да примирява хората. Когато двама мъже се карат за една жена, това показва, че те нямат понятие за жената. Единият мъж казва: „Тая жена е моя“. И другият казва същото. Оня, който има законно право върху жената, пита другия мъж на какво основание си позволява да гледа жена му. Всеки мъж пита своя приятел кой му позволи да гледа жена му. Това е старата философия на живота. Въпреки това, днес всеки мъж счита, че само той има право да гледа жена си. Това е ревност. Вие още не знаете какво представя ревността. Тя е сила, която води човека по възходящ и низходящ път. Когато слезе в низходящия път, ревността става жена. За Бога е казано, че е ревнив. Така казва само оня, който не разбира истинските прояви на живота. Бог е ревнив в доброто, а ние сме ревниви в разбиранията си.

Кое произвежда ревността? – Спирането на човешкото развитие. Там е злото. Имаш един хляб. Понеже обичаш хляба, ти ревниво го пазиш, да не дойде някой човек отвън, да го вземе. Ако дойде куче и се приближи до хляба, ти взимаш камък и го прогониш. Ревнивият мъж пази жена си, както пази хляба. Аз лесно разрешавам въпроса за хляба. Ще приспя оня, който пази хляба си, ще взема неговият хляб и вместо един ще му оставя 10 хляба. Като се събуди, той започва да се озърта и се чуди кой му е оставил 10 хляба, а взел единия. При това положение не може да съществува ревност. Друг е въпросът, ако аз бих отрязъл половината от вашия хляб. Тогава ще се сърдите и ще бъдете недоволни. Не е достатъчно само да имате ревност за хляба, но трябва да знаете как да се запази тоя хляб и дали е доброкачествен. Реалността произтича от разбиране на вътрешния живот. Онова, което ревнувате и за което мислите, никога не се опетнява. Кой може да докосне душата и да я опетни? Материалните неща се опетняват, но душата – никога. Тя е неуловима. Никой не е зърнал, нито докоснал душата. Човешката душа и човешкият дух са чисти, девствени. Никой не може да открадне човешката душа. Донякъде сърцето се поддава на открадване, но душата никога не се краде. Душата и духът са съществените неща. Те представят човека. Казват: „Вашата душа“. – „Имам ли душа, или нямам?“ – Ти сам си душа, а това, което съзнаваш, е външната проява на душата. Значи външните прояви на човека са самият човек, а вътрешните прояви са неговата душа.

Това е новото разбиране на нещата, новата мисъл. Ако разбирате така, вие сте в новата мисъл. Ако не разбирате така, вие очаквате да остареете, да умрете и да отидете на другия свят, отдето отново ще се върнете на земята. Щом разсъждавате така, донякъде сте прави, защото изправянето на тялото става само в другия свят. Като не можете да изправите тялото си на земята, ще отидете в другия свят, там да го оправят. По-добре е човек да изправи тялото си още докато е на земята, защото в другия свят изправянето е мъчно. Като го изправят там, ще го върнат отново на земята и ще му кажат: „Повече не греши. Води чист и свет живот“.

Какво се изисква сега от вас? – Да създадете вътрешна хармония помежду си. Само така ще се познавате, ще знаете кой е плюс и кой – минус. Така ще разберете защо един човек ви е приятен, а друг – неприятен. Оня, който ви е приятен, е плюс; който ви е неприятен, е минус. Правете опити в класа, да видите как може да сменяте знаците. Има ли някои между вас, които не се обичат? Ако двама не се обичат, нека поставят помежду си един, когото обичат. Ако един не е достатъчен, сложете повече, до 10 души. Така ще се изменят знаците и ония, които не се обичат, ще започнат да се обичат. Това правило има практическо приложение в живота. Например, ти си момък, не обичаш един човек. Случайно узнаваш, че тоя човек има две красиви дъщери. Как ще ти стане приятен тоя човек? – Като поставиш дъщерите му между тебе и него. Ти започваш да го гледаш през очите на неговите дъщери и незабелязано изменяш чувствата си към него. Имаш един колега, когото не обичаш. Чуваш, че той е много богат, разполага с милиони. Ти веднага ставаш внимателен към него, защото имаш нужда от пари. Ако някой човек няма нито красиви дъщери, нито пари, а ти не го обичаш, намери в него една добра черта. Така ще измениш чувствата си към него. Във всеки човек има нещо добро, за което можеш да го обичаш. Някога не можеш да търпиш и себе си и казваш: „От мене човек няма да стане“. Намери една добра черта в себе си и кажи: „Богата е моята душа. Тя е излязла от Бога. Като работя, и от мене ще излезе нещо добро“. Кажеш ли си така, в тебе ще се яви един вътрешен импулс за работа и ти ще измениш състоянието си.

Аз гледам на доброто и на злото по особен начин, не както обикновените хора. Докато гледаш на тия сили като обикновен човек, ти ще се обиждаш от неща, от които не трябва да се обиждаш; ще се обезсърчаваш от неща, от които не трябва да се обезсърчаваш. Човек може да се обезсърчи, но не от обикновени неща. Вие не познавате истинското обезсърчение. Някой изгубил хиляда лева и се обезсърчил. Това е смешна работа. Ще се обезсърчи ли магарето, ако от гърба му снемат част от товара, който носи? Не само че няма да се обезсърчи, но даже ще се насърчи. Магарето губи, насърчава се. Човек губи, обезсърчава се. Значи, когато хората губят, обезсърчават се; когато животните губят, насърчават се. С други думи казано: Това, което насърчава хората, обезсърчава животните; това, което насърчава животните, обезсърчава хората. Това е неразбиране на истината. Като ви дойде някоя болест, оплаквате се. Боли ви крак. Защо ви боли? – За вашата грубост. Докато кракът ви е бил здрав, вие никога не сте били внимателни към него, никога не сте го милвали; считали сте, че той е длъжен непрекъснато да работи. Щом те заболи кракът, спри се на едно място, дай му почивка. Докато си почива, милвай го, разговаряй се с него. Кажи му: „Извини ме за моята невнимателност. Сгреших към тебе, но ще изправя погрешката си“. Само така ще се примириш с него и той ще оздравее.

Казвате: „Нямам ли право да се отнасям с тялото си и с отделните си органи, както искам?“ – Имаш право, свободен си, но и те имат право да се оплакват. След това ти ще носиш последствията. Ще те теглят под отговорност. Няма да те викат в окръжния съд, нито в апелативния, но направо в касационния съд – при Бога. Там е последната инстанция; там ще отговаряш. Някога от очите ти излиза особена светлина, като на котка. Ти си изгубил оная мекота, която е присъща на човешките очи. Потърси причината за това анормално състояние на очите си. Ще видиш, че причината се крие в някое чуждо желание, на което ти си дал място в себе си. Допуснеш ли едно чуждо, нечисто желание в себе си, ще допуснеш още много. Тия желания ще предадат оня неестествен блясък на очите, който ще се отрази болезнено на целия организъм. Всичко чуждо, неестествено в човека, произвежда реакция в организма, от която той заболява. Това е едно от обясненията на болестите.

Много начини има, чрез които човек може да сменя състоянията си, както и да се освобождава от болести. Ако си неразположен, не търси някой слаб, сух като тебе, но намери някой твой приятел, пълничък като месечина, и го хвани за двете ръце. Понеже той те обича, ще ти предаде част от енергията си от своето добро разположение. Така ще стане обмяна между вас. – Кой ще търси специален човек да се обменя с него? – Ако не търсиш, беден и гладен ще ходиш. Енергиите, които идат от Бога, се предават чрез хората. Те са центрове, през които енергиите на разумната природа протичат по права линия. Следователно, като заболееш или си неразположен, потърси човек, който те обича; хвани го за двете ръце, погледни го в очите и му благодари за енергията, която си получил от него. Някога можеш да хванеш двете ръце на човека, а някога само лявата, или само дясната ръка. Хората се ръкуват с дясната ръка. И това е добре. Има нещо, което харесвам в българските хора. На хората се хващат обикновено здрави моми и момци. При това всеки гледа да се хване при оня или оная, която обича. Затова казвам: До болен човек не се хващай. Здравият предава енергия, а болният взима. Има хора, в които играчите кръстосват ръцете си. И това е добро.

Едно време в окултните школи учениците са играли. И вие, за да не се карате, трябва да играете. Видите ли, че някога атмосферата се сгъстява, хванете се на хоро, да смените енергиите си. Обменяйте се, но без користолюбиви желания. Бъдете чисти в желанията си, ако искате да си помагате. Има и друг начин на обмяна. Ако си неразположен, иди в гората и започни да обикаляш дърветата. Обиколи едно дърво и подскочи; обиколи второ, трето дърво и подскачай около тях. Като обиколиш 20–30 дървета, състоянието ти ще се измени. Ако не искаш да правиш това, иди в планината, дето има изворчета. Наведи се, изчисти тия изворчета и продължи пътя си. Като минаваш от едно изворче на друго, състоянието ти ще се смени. Болезненото състояние, което се е създало в тебе, ще изчезне. Отрицателните сили в тебе ще се превърнат на положителни, ти ще се почувстваш ободрен и ще се въннеш у дома си готов за работа.

Сега вие се нуждаете от нова мисъл, която ще ви обогати. Вие се събирате заедно, но всички сте обеднели. Говорите за чистота, за чист живот, като нещо вън от вас. Говорите и за любовта, и за светостта, но пак като за неща вън от вас. Ако чистотата, любовта и светостта са вътре във вас, вие щяхте да се чувствате богати. Днес всеки се стреми към любовта. Тук погледне, там погледне, навсякъде търси любовта. Всеки си свива раменете. – Защо? – Не намира тоя, когото търси. Някой си кърши ръцете, огъва се натук-натам. – Защо? – Пари няма. Сегашните хора са крайно обеднели. Състоянията, през които те сега минават, не струват нищо. Те са подобни на старите, извехтели дрехи. Съберете старите си дрехи и ги занесете на бит пазар, там да се продават. Аз едва ли бих дал един грош за състоянията на сегашните хора. Толкова малко струват те. Аз говоря за обикновените състояния на хората, при които всичките им стремежи към Божественото, към великото ще ги доведат до разочарование. В Божествения свят няма разочарования. Там на всеки ще дадеш това, което трябва; и от всеки ще вземеш онова, което трябва. Ако искаш само да взимаш, без да даваш, ти си на крив път. Оня, който живее в Божествения закон, дава и си заминава. Влезеш ли в Божествения свят, ще вадиш пари от джоба си и ще даваш. Ако даваш, без да очакваш нещо, веднага ще ти извадят от най-хубавия плат и ще те оставят сам да си избереш. И тъй, откажете се от вашите стари идеи. Че си учил цели 10 години, това нищо не значи. Че нищо не си научил, това е твоя работа, няма защо да даваш сметка на другите. Че си се молил няколко години наред, това е пак твоя работа. Молитвата е непреривен процес. Молитва, която се прекъсва, не е истинска. Ще се молиш и като спиш, и като ставаш от сън; ще се молиш и като работиш, и като почиваш. Целият ти живот трябва да бъде молитва. Тя е закон на Любовта. Какво правиш ти? Дойде ти една отрицателна мисъл, казваш: „Добър е Господ, ще ме освободи“. Дойде ти една мъчнотия, казваш: „Добър е Господ“. Прави сте, добър е Господ, но и вие трябва да работите. Това не е новото учение. Новото учение изисква от човека труд, работа. Ще работиш първо ти, да дадеш пример и на окръжаващите. Сега аз говоря и на млади, и на стари. Младостта и старостта са две минали състояния. Обаче вие трябва да станете като малките деца, за които Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Следователно, ако не влезете в Царството Божие като малки, разумни деца, вие не можете да придобиете истинско знание.

Да се върнем пак към квадрата. Всеки знае да дели квадрата. Той се дели с помощта на диагоналите. – Колко триъгълника се образуват? – 4. Значи всяка страна на квадрата е основа на триъгълник. Квадратът представя една реалност. Ако вървите по хипотенузата на триъгълниците, т.е. по диагоналите в квадрата, ще дойдете до едно отрицателно число; ако вървите по страните на квадрата, ще дойдете до положително число. Значи страните на квадрата са положителни числа. Излезете ли вън от квадрата, вие попадате в неблагоприятни условия. Духовните сили, затворени в квадрата, са отрицателни. Външният живот на човека не е нищо друго, освен живот в квадрата. Тази е причината, дето всички хора се намират във военно положение. Казват за някого, че е кротък човек. Отвън няма кротки хора. Опитайте се само да боднете едно малко същество – мравка, пчела, тя веднага ще ви ужили. Материята в човека е положителна. Ето защо, когато се докоснете до човека или до някое живо същество, трябва да знаете как да разтворите неговата форма, за да използвате правилно неговите положителни и отрицателни енергии. Това знаят и химиците. Когато работят с елементите, те ги пипат внимателно. Иначе могат да се натъкнат на такива експлозии, които костват живота им. Химикът търси начин да разложи квадрата, т.е. да намери вътрешните сили на елементите и да ги използува разумно. Не постигне ли това, той ще се натъкне на експлозия, която ще му отнеме живота.

Същият закон се отнася и до хората. Когато те са невнимателни помежду си, когато отношенията им в материалния свят са неправилни, Царството Божие не може да дойде на земята. Искате да живеете братски. При тия условия братският и сестринският живот е немислим. Истинският живот е възможен само когато се намери изходният път от квадрата. Точката е вратата, през която може да влезете в друг свят. Правата линия е вратата, през която може да влезете в друг свят. Квадратът, т.е. плоскостта, е вратата, през която може да влезете в друг свят. Кубът е врата, през която се влиза в друг свят. Следователно, ако не можеш да минеш през вратата на точката, ще минеш през вратата на правата линия; ако не можеш да минеш през тая врата, ще минеш през вратата на квадрата; ако не можеш да минеш през вратата на плоскостта, ще минеш през вратата на куба.

И тъй, точката, правата линия, плоскостта и тялото са входни врати за друг свят. Те са отворени врати, през които можеш да влезеш. Не можеш да разбереш нито тоя свят, нито оня, ако не минеш през тия врати. Те са граници между двата свята. Тъй щото, когато се говори в геометрията за точката, за правата линия, за плоскостта и за тялото, ние ги разглеждаме като врата за влизане в реалността. Силите, които се съдържат в тях, трябва да се разкрият и използуват разумно. Ако не може да влезете през тия врати, вие ще се карате, ще се биете, няма да се разбирате. Намерите ли начин за влизане през вратите на точката, на правата линия, на плоскостта и на тялото, вие ще живеете в братство помежду си. Това значи идване на Царството Божие на земята.

Само Божията Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 6 април 1932 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help