Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Вярата като закон

Добрата молитва „Духът Божий"

Йоана 1:1-10

Знаете ли какво нещо е предметно учение? Предметно учение аз наричам изучаването на всичко, което Бог е създал. А вие сега не изучавате Божиите работи, а тези, които човек е направил - това не е предметно учение. Например черната дъска не е предметно учение. Под предмет аз разбирам живите предмети и тази дъска е предмет, доколкото на нея един разумен човек може да пише, така че тя да послужи като негово огледало.

Това, на първата рисунка, какво е? - Прозорец (Фиг.1)...

Вие сте като малките деца и това е хубаво. В света стари деца няма и стари хора няма, има малки деца. Човек, докато не стане малко дете, не може да влезе в Царството Божие, т.е. не може да изучава.

Фигура 1.

Каква е целта на прозореца? Колкото прозорецът става по-голям и по-голям, толкова къщата става по-красива и светла - такава къща е напълно хигиенична и човек не боледува в нея. Ако този прозорец става все по-тесен и по тесен, той намалява светлината, предметите в стаята стават по-тъмни и по-неясни, най-сетне става тъмно и ще започвате да се блъскате. В тъмната стая може ли да учи човек?

Прозорецът само за влизане на светлината ли е? Втората му служба е да влиза през него въздух. Винаги в къща, в която има прозорец, има и врата, и в къща, в която има врата, има и прозорец. Вратата трябва да бъде всякога затворена, а пък през прозореца не само трябва да влиза светлина, но и въздух. И когато е задушно, вие отваряте прозореца, за да влезе повече въздух.

Човек е една къща - най-хубавата къща, която е съградена. По-хубава къща от човека на Земята няма. Той има два прозореца и една входна врата, има два вентилатора, има две слушалки за съобщение с външния свят, има един инспектор, който проверява нещата, и един език, който проверява дали влязлото отвън е добро, или не - когато не е добро, този инспектор не го приема. В тази къща има и двама слуги - те са ръцете. Като дойде някой, ръцете казват: „Заповядайте." Значи у човека има пет сетива - петте сетива са живи. Трябва да знаете дали сетивата ви са нормални, дали е нормално например обонянието или зрението ви.

Има едно зрение в света, което не само отвън вижда човека. Само отвън не може да познаете човека - и вътрешно, и външно трябва да го познавате. Той може да си сложи много красива маска и на нея да са написани всичките черти на един отличен и добър човек - как ще познаете дали някой е добър или лош, как ще познаете дали някой човек има маска или няма? Ти ще кажеш на човека, който е дошъл с маска у вас: „В нашия дом правилото изисква който дойде на гости, да се окъпе!" Тази маска във водата ще се стопи, човек не може да се къпе с маска. Той ще започне да се поти, а всички хора, които се потят, все маски имат - между маската и тялото има пространство. Следователно, ако дойде някой, как ще го познаеш? Ще му кажеш, че трябва да се умие, за да си махне маската. Той ще каже: „Много съм се изпотил, много съм се стоплил отвътре, аз обичам да се потя." Кога се поти човек? Когато е болен. Щом се изпоти, той става добре и казва: „Извинете, аз отвън си турих маска, сега ще я снема." Той ще си снеме маската и вие ще го видите. Това е предметно учение. Вие ще попитате как може човек да е с маска? Когато вие играете роля на такава, каквато не сте, тогава какво носите? Ако вие се представяте за такива, каквито не сте, тогава не сте свободни, имате маска. Значи тази маска трябва да я снемете.

Хората, които имат маски, се отличават с две качества - те са крайно меки и добри хора или крайно груби. Онзи, който е крайно мек, носи маска. Ти не можеш да разчиташ само на него, защото той се огъва; турците казват: със седем края става барашък. Такъв човек, където влезе, всичките роли играе. Понеже маската му е голяма, като върви, той много се уморява и казва: „Нямам сили." Маската му тежи и затова е мек, а пък на онзи, който е груб, маската му е много лека, затова е силен. Трябва да се освободите от онази мекота и от онази грубост, които произтичат от вашите маски. Аз не говоря сега за вас. Във всички хора животинското и растителното царство са представени по този начин. Това е като правило и рядко ще срещнеш някой човек, когото, като го видиш, да ти е приятно.

Фигура 2.

Това на втората рисунка какво е? - Чаша (Фиг. 2). Но толкова голяма чаша, приличаща на чиния, възможна ли е? В една къща чинийка ли трябва да бъдеш или чаша, кое е по-важно? В едно отношение човек трябва да бъде чаша, а в друго отношение трябва да бъде чиния. Това прилича още на лейка. Чашата е един символ. Не се смущавайте, аз не искам да ви объркам понятията, но искам да ви покажа, че символите могат да се превръщат.

Фигура 3. Фигура 4.

Така символът (Учителя показва Фиг. 3) може да се превърне в символа (показва Фиг. 4) - получава се буквата а. Значи, ако туриш една линийка върху корена на символа (показва Фиг. 3) или, като съединиш двете букви г и с на едно място, се образува а. Щом тези две букви се кръстосат, ти си научил първата буква. За да научиш втората буква, какво трябва да направиш? Втората буква б значи, че трябва да туриш някаква основа, темел, някъде да се хванеш. Първата буква показва, че имаш семе, а втората показва, че си посял семето и то е поникнало в земята.

Ние се отклонихме от темата за предметното учение. Значи чашата стана на чиния, стана и на лейка. Ако на чашата премахнем дръжката, тя става на гърне. Гърнето на какво може да стане? Това са длъжности, служби, които гърнето може да заеме; те са високи служби, разбира се. Каква е службата на чашата? Службата на чашата е да гребе и да взема. С нея можеш да вземеш, да напълниш чинията и да изливаш. Значи чашата може да върши няколко служби - да черпи и да държи гореща вода в себе си. При чинията вече има прогрес, тя е само за човека. А лейката има служба да раздава вода на растенията. Чашата има за първообраз цвета на растенията. Човек е направил чашата - той я взема и я пълни с вода. Човек винаги подражава на Бога. Къде са тогава чиниите в Природата?

Сега да се върнем към идеята за къщата. За да бъде една къща хигиенична, прозорците й трябва да бъдат големи, вратата й да бъде добра и да не скърца, в стаята да има достатъчно светлина, да има достатъчно количество въздух. А къде е чашата на човека? Това е неговата ръка. Господ му е дал една чаша и ако човек пие само с ръката си, той никога не би се разболял. Човек, който отива на чешмата, не трябва да подлага под крана устата, а ръката си. Ако хората не употребяват своята Божествена чаша, ако турят устата си на крана, в тях може да влезе червей или пиявица и с години да страдат от това. Ако човек употребява ръката си, той първо ще види дали в шепите му водата е чиста и тогава ще я пие. Онзи, който така прави нещата, той е майстор. Трябва да имате най-хубавите стъкла на прозорците и най-хубавите врати.

В заключение: очите на човека са неговите прозорци, чрез които той разбира нещата. Човек, който си прави къща, се учи от нея. Вие отваряте и затваряте прозорците цяла година - значи научили сте се. Прозорците са направени, за да учи човек и да му служат, а стъклата им трябва да бъдат чисти. Ако не са чисти стъклата отвън и отвътре, ще влезе много малко светлина. Светлината вие ли я викате или тя влиза без покана? Тя идва нагости без ваша покана. Въздухът, който влиза през прозореца, и той без покана влиза.

Тогава от този предмет реално какво можете да научите? Защо светлината влиза без покана вкъщи? В случай, когато хората могат да ви направят нещо лошо, вие ще затворите прозореца. Когато дойде някой добър човек, трябва да отворите всички прозорци, а когато влезе някой лош човек, трябва да затворите всички прозорци.

Сега аз ви говоря за вашите състояния: всяко едно състояние, което затваря у вас способностите, чувствата и постъпките ви, с които да го проявите, не е добро. Например казваш: „Мен не ми трябват много знания, много чувствания!" Човек не страда от много знания, от много чувства, от много Добро или от много Любов. Аз не съм срещал човек да страда от много Любов - от безлюбие съм срещал да страдат, целият свят страда от безлюбие, не от много Любов. И ако понякога има страдания в името на Любовта, те са нещо фиктивно, което минава под името Любов. Какво трябва да разбирате вие под Любов? Любовта в света е най-великата Сила, която доставя на човека това, от което душата има нужда. Когато ти се достави това, от което имаш нужда в Живота, това се нарича Любов. Само животът, който се доставя чрез Любовта, се нарича Живот. Това е Живот, а външните красиви прояви и ласките не са Любов. Това са панделки, това са червени, сини и зелени накити, но това не е Любов. И когато ги няма тези панделки, Любовта не се мени. Някой може да направи нещо за вас, без да ви обича, а пък друг може да ви говори ласкави думи, без да направи нещо за вас. Във втория случай това са само етикети. Тогава какво е лъжата? Лъжата показва отсъствието на Любовта.

Човек трябва да подражава на Бога. И човек си има една печка. Тя е сърцето, в което се развива известна енергия. Само че тази печка, за да се разгори по-хубаво, се нуждае от духалка. Това са белите дробове - те постоянно работят, а печката гори, топли и кръвта се разнася по цялото тяло. Това сърце има клапи. Ако влезе някой човек у вас, внесе любовта и затвори всичките клапи, какво става? В една къща, където са запушени тръбите и печката не може да гори, има дим. Щом има дим, значи клапите на сърцето са затворени. Първо, ще отворите клапите, за да става вентилация! Когато започнете приятелство с кой и да е човек, ще гледате той да не затвори клапите на сърцето ви. Защото в света живеят само двама души - единият, наречен Мъж, другата, наречена Жена. Освен тях никой друг не съществува. Хилядите жени са отражение на Едната Жена. Понякога те си съдействат и образуват голямата Жена. От друга страна, тази голяма Жена има свойство да отлъчва подобни на себе си и така стават много жени в света. Не е ли смешно от ваша страна, когато искате да господарувате над вашата Майка? Още с раждането си дъщерята започва да заповядва на майка си и казва: „Майка ни е толкова учена, но не е модерна, тя е от старите жени."

Ще ви обясня защо сте дошли като жени на Земята. Първоначално като поехте тази служба, каква декларация дадохте, насила ли ви направиха жени? Жената се отличава на Земята с едно качество: за нея Вярата трябва да бъде закон. Ако ние вярваме само в това, което е станало, то не е Вяра. Вяра е да вярваш във всичко това, което може да стане, защото това, което за теб не е станало, за друг е станало. Някой е богат, а друг не, но Онзи, който е направил първия богат, и теб ще направи такъв. Не си учен, но вярваш, че и ти можеш да станеш учен - всеки човек може да стане учен. И жената трябва да вярва, че всичко може да стане. Някой ще каже, че това е лековерие. Във всичко ще вярваш! Именно онзи, който не вярва във всичко, е лековерен. Той вярва в това, в което не може да се вярва.

Например вие, жените, мислите, че имате Вяра, нали така? Много от вас създават дом и вярват, че с техния другар ще живеят щастлив живот. После казвате: „Не излезе така, както вярвахме." На Земята вие не се намирате в завършен свят, но в един свят, който е в процес, който сега се развива. Вие сте влезли с вашия другар в отношения на вземане и даване - този човек има капитал някъде, но са необходими десет-петнадесет години, за да събере той този капитал. Макар и да е много богат, той не разполага с пари, поради което ти почваш да се съмняваш и казваш: „Мислех, че е богат, но той не е." Ако най-малките спънки могат да разклатят вашата вяра, тогава в какво ще вярваш.

Искам да ви кажа откъде произтичат страданията на жените. Началото на всички страдания на жената е сегашната й слаба вяра. Например майката и бащата казват на младата мома: „Ти с този момък не може да живееш", но тя отговаря: „Без него не мога да живея, ако не се оженя за него, ще умра!" - така вярва тя. Като се ожени за него, след две години казва: „Умирам от него!" Защо, нали го е взела с Вяра и със Знание? Не, тя се е заблудила от неговата маска със засукани мустаци, с ръкавици, с лачени обуща, с хубавите му поклони. Той й казва: „Вие сте много жестока към мен, аз без Вас не мога!" Когато кажат на жената, че е богиня, тя се отваря като охлюв. Когато й каже: „Ти си ангел, ти си богиня", тя се отваря, но после след брака той й казва: „Аз мислех, че си ангел, но някои неща в твоя живот показват, че ти по ангелски не постъпваш - забелязвам, че някои думи от твоя говор не са от Ангелския свят и аз почнах малко да се съмнявам, че знаеш ангелски език."

Фигура 5. Фигура 6.

Това е предметно учение. Аз ви показвам отношенията, които се зараждат. Когато двама души се съединят в какво да е отношение, те образуват два полюса А и В (Фиг. 5). Между двама приятели се образува една права линия. Докато умовете на тези две същества функционират правилно, докато мислят правилно, тази елипса е много правилна, движи се, усъвършенства се, но щом между съществата влезе някаква дисхармония, тази елипса се обезформява (Фиг. 6), докато се образува толкова дим, че те, за да се избавят от тези нещастия, решават да си направят комин. Казвате, че къща без комин не може. Влезе ли комин в една къща, в нея ангелският живот не може да се проявява и вече имате обикновен човешки живот. Виждате, че жителите на тази къща боледуват и как няма да боледуват, като има дим? Къщата на неразбраните хора без дим не може, а пък къщата на разбраните хора от прозорци и врати се нуждае, а не от комини. Фабриките също имат комин.

Сега във вас се заражда едно желание и казвате: „Какво иска да каже Учителя?" Нищо не искам да кажа, просто говоря за прозорци и врати. Искам да зная дали има дим в къщата ви, или не. Вие ще кажете: „Зачервени са очите ни от много пушек."

Онова, което Бог е създал, трябва да го поставим на първо място. Човек не трябва да смущава своите чувства, своите мисли, своите постъпки и своето физическо тяло. Например казваш: „Аз не трябваше да имам толкова доверие в него!" От Вяра досега човек никога не е пострадвал; от доверието може да пострада, от вярването може, но от Вярата - не. Вярата може да се вложи в един човек, вярвайки в това, което Бог му е дал - вярвай, че той има душа и твоята Вяра не трябва да се разклаща! Този човек може да говори зло или добро, може да е добър или лош, но това не трябва да ръководи твоята Вяра. Защото ако вие сте меродавни, ако мислите от ваше гледище, че някой човек ви е неприятен и ако действително това беше право, то Бог щеше да го премахне от света. Но щом Бог не го премахва, значи вие не мислите право. Лошият човек за едного за друг е добър. Вие имате едно познание, с което показвате вашето невежество, и вместо да вярвате, казвате: „Този човек е лош." Това не е Вяра, а знание. На какво основавате вашето знание, защо той е лош?

Първото условие, като жени, е да имате пълна, абсолютна Вяра. Дори когато знаете, че ви лъжат, трябва да приличате на извора - който и да дойде да пие, даже и разбойник да е, да се не смущавате; дори да дойде някой вълк, мечка, змия или паяк, вие да кажете: „Няма нищо"; дори водата ви да отиде при някой трън или при някоя нечистотия, вие да кажете: „Няма нищо." Вие не трябва да се смущавате, че това, което излиза от вас, се е изцапало. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да помага на хората, тогава какво щеше да стане с тях? Тогава всички бихте измрели.

Вие имате един стремеж - искате всички да станете щастливи. Но щастието е обосновано на един вътрешен душевен закон. Цялото общество щастливо не може да бъде, не си правете илюзии. Всеки един, когато вярва, може да бъде щастлив - това е специфичен закон, който се обуславя от Вярата на човека. Ако човек вярва абсолютно в Бога, той мисли, че всичко, каквото става в света, е за Добро - той казва: „Бог, който ме е пратил в света, ако е допуснал известни страдания, те са за Добро!" Затова човек трябва да вярва в Бога и Вярата му да не се разколебава никога. Вие искате да оправите работите си - как ще оправиш работите си? Работите на Слънцето може ли да оправиш, работите на водата може ли да оправиш, работите на цял народ може ли да оправиш? Едва можете да оправите своите работи, а пък искате да оправите работите на всички. Един човек от село Николаевка15 дори в най-горещото време носеше голям калпак и обясняваше: „Срам ме е да си снема калпака, защото дойде един да ми подстриже косата и много смешно ме направи; чакам да ми израсне малко коса и тогава ще махна калпака..." По същия начин и вие искате да оправите хората, но тогава ги накълцвате така, че после трябва да носят калпак цяла година.

Някоя сестра иска да поучи другите сестри и казва: „Да бъдеш много щедра!" Ти трябва като професор да й дадеш пример, инак как ще покажеш на един човек да бъде щедър? После, щедрият човек и друго качество трябва да има: трябва да е като онзи, който двадесет години е давал, но още никой не знае, че е давал нещо. Вие може да сте щедри, но всички знаят за това. И това е хубаво, не е грях, не е престъпление, но питам как ще предадеш урока на щедростта? Помнете всички следното: не можеш да предадеш едно учение, една добродетел комуто и да е, ако тази добродетел не е в теб - това е закон. Ти никога не можеш да запалиш огън, макар и да имаш кутия кибрит, ако последният е овлажнен.

Значи, ако имаш една добродетел, ти може да я предадеш и аз бих направил едно добро по следния начин: дойде някой просяк; няма да му давам пари, а ще го подложа на изпит, при който от десет души свои приятели ще поискам по един лев, аз също ще дам един лев и после ще купя с тези малко пари брашно и сол. Ще се върна, ще пресея брашното, ще го омеся, ще наклада огън и ще опека хляб. Същевременно ще гледам какво ще прави просякът. После ще му кажа: „Насечи малко дърва, за да стане по-бързо!" После ще купя малко боб и ще го сваря. Така ще го уча да чака и ще го видя дали е беден. Ако той се притеснява, не е беден. Ако седи и взема участие, той се учи с мен и се радва с мен, че му меся хляб и че му варя боб - и той взема участие и се радва. Той е беден, но ако се мъчи, не е беден човек и тогава аз зная защо Господ го е направил беден. Следователно, когато дойде някой беден човек, съберете десет лева, купете брашно и го замесете, накарайте го да чака. Който проси оттук-оттам, той е търговец; нека чака три часа да опечете питата, да сварите боба и ще видите дали втори път ще дойде у вас. Така вие ще имате една реклама, защото той на целия град ще разправя, че е изгубил от времето си три часа. По този начин вие ще опитате едновременно и себе си, и бедния и работата ще бъде благоприятна за Господа. Представете си, че сте в старото време, когато жените са ходили да носят храна на светиите: жената сама замесва хляба, сама взема гърнето и топлия хляб и ги носи. Светията седи, чака и казва: „Господ да те благослови!" Този просяк е светия - всички светии са просяци из горите. Някоя жена им опича хляб и им носи, понеже те са заняти с много работи, те се молят, а пък Невидимият свят внася в някоя душа мисълта да им занесе нещо. Просякът не трябва да е прост човек. Ако просякът е светия, приеми го вкъщи, а ако дойде някой дървеняк, дай му мотиката да копае лозето. Аз считам за унижение да дам на човек един лев. Че за този лев аз не съм работил и като му го давам, не правя никакво добро - никакво Добро не е това, никаква услуга не е това. Давам му един лев, а той го погледне и казва: „Колко малко се е откъснало от сърцето ти, по-добре да беше казал, че нямаш пари." Не, аз предпочитам да му омеся хляб.

Вие искате метод, с който да работите за Господа. Вие искате да работите по стар начин - старите начини ги знаете всички. Новото Учение е несъвместимо със старите навици. Ако на един човек, който е дошъл в дома ви, вие не можете да направите такова добро, каквото правите на своя син и на своята дъщеря, които любите, това Добро не е прието от Бога. И ако майката не служи на своите деца от Любов, тя не е майка и нейното добро пред Бога не е Добро. Това, което прави майката, трябва да е приятно пред Бога - нали Бог живее във всеки човек, както твърдите вие и както се опитвате да вярвате. Ти казваш, че във всеки живее Бог и ако при мен дойде някой човек, в когото Бог живее, и ако аз искам да се отърва от него, тогава вярвам ли в този Един Господ, който живее навсякъде? Значи аз не вярвам в Господа, който живее навсякъде, а пък после Му се моля: „Господи, покажи ми коя е Твоята Воля?" Дойде при теб друг човек, който е беден, и на него даваш един лев - тогава как ще се молиш на Бога?

Ако ние коренно изменим нашите възгледи, тогава ще дадем един нов тласък на света, ново разбиране. Ако съжаляваме бедните хора, както сега, ние не можем да им помогнем. Ако ние съжаляваме нашите деца, както сега, няма да постигнем това, което желаем. Защото домът е една Божествена единица. Вашият син и след като замине за другия свят, трябва да е привързан за дома ви и да му помага - той трябва да пише писма на баща си, на майка си. И бащата, като замине, трябва да пише писма на домашните. Престанеш ли да пишеш, нямаш дом. Ако е дом, и тук, на Земята, да е, и на онзи свят да е, то е все едно - домът си е дом. Домът е основан на Любовта.

Та казвам: между вас искам да се образува едно голямо семейство. Вие всички сте сестри от един по-голям род - от един Баща и от една Майка сте всички, но още не се познавате, че сте сестри. Значи вие сте от един Баща и родът ви започва преди две хиляди поколения; ако турите на едно поколение двадесет и пет години, то най-малко преди петдесет хиляди години е започнала да се образува една връзка между вас. Вие още не се познавате, че сте от едно семейство. Вие казвате, че сте сестри, но не сте готови една за друга да жертвате нещо. Много сте добри, но до науката да се жертвате един за друг не сте дошли. Казваш: „За какво да се жертвам за тази сестра?" Ако е Божествена сестра, ти трябва да се жертваш.

Сега, ще ви направя едно тълкувание върху разликата между момък и мома. В думата мома има четири букви, а в думата момъкъ16 - шест букви. Четири плюс шест е равно на десет. На жената умът й винаги накрая дохожда, а в момъка има мисъл. Момата, след като й се свърши работата, научава, а момъкът туря още две букви. Защо той туря на работата още две букви? Момата трябва да направи само две пожертвания: най-първо трябва да напусне бащиния си дом в материалния свят и втората жертва е да умре. И момъкът трябва да напусне бащиния си дом, затова прави лодка к, с която да се преселят на Небето. Буквата к е лодка, а буквата ъ е кормилото (Фиг. 7).

Фигура 7.

Сега ще поясня: когато говоря за момъка и момата, подразбирам човешкия ум и човешкото сърце - това е отношението между човешката душа и човешкия дух. А пък когато говорим за мъж и жена, това е най-ниската степен на сравнение. Сърцето на човека е мома. Когато Любовта ти е правилна, сърцето работи правилно; когато Любовта не е правилна, сърцето тупти ту бързо, ту бавно.

Жената непременно трябва да има Вяра - ако нямаш Вяра, ти не си жена. Ако си жена, ти имаш най-голям чин, който Бог може да ти даде в света - това е да бъдеш жена. Ти не искаш да бъдеш жена - тогава какво искаш да бъдеш? - „Мъж." Станеш мъж, но и мъж не искаш да бъдеш - какво трябва да станеш тогава? - „Човек." Човек трябва да станеш - това е третото положение. Да станеш човек, значи да хармонизираш тези два полюса в едно, т.е. и двата полюса трябва да бъдат еднакви - и мъжът, и жената.

От осем хиляди години всички безобразия, които човек е видял, са сложени на гърба на жената. Всичко това трябва да се изчисти, додето открием жената като скъпоценен камък. Много лоши неща са писани за жените - всички автори са писали какво ли не за тях, но това са измислици. Според тях жената е най-лошата, а въпреки това без нея нищо не става на света, без жената светът не може да върви. Какво трябва да се прави? Някой ще каже: „По-грешен човек от жената няма." Ако това беше вярно, жената не трябваше да съществува в света, а пък тя съществува. Господ я турил на една работа - да поправи света. Вашето противоречие седи в това, че трябва да поправите света, а пък трябва да поправите и себе си. А за да поправите себе си, трябва да имате един основен закон: не трябва да съжалявате, че сте жени. Бог, Който е мислил толкова, ви е направил жени - това е най-голямото щастие за вас. Ако човек нямаше сърце и ако нямаше душа, тогава на какво щеше да прилича? Тогава в света нямаше да има никаква проява. Един човек без сърце или един човек без душа би бил един жесток човек.

Следователно на вас Бог ви е дал служба да развивате сърцето си и да служите на душата. В този живот вие се повдигате и се приготвяте не за Земята. Вие искате да угодите на мъжа си, да отхраните и угодите на дъщеря си и сина си. Няма да може да угодите на мъжа си, на дъщеря си и на сина си. За да му угодите, този мъж ще иска от вас големи работи, а вие с милиони не разполагате. Утре мъжът ви осиромашее, пропие се, тръгне но неприличен път - какво ще направите? Ще кажете: „Да се разведа с него!" Тогава къде беше вашата Вяра, защо се оженихте, щом като сега се развеждате? Разводът нищо не разрешава. Преди години при мен дойде един българин, недоволен от жена си, който се занимаваше с окултни науки и казва: „Не се живее с моята жена, мисля да я напусна вече." Казвам му: „Може да я напуснеш, но после мислиш ли да вземеш някоя друга?" - „Да." Отговорих му: „Тогава по-добра от нея не можеш да намериш. Ако я напуснеш, ще се намериш в най-голямото нещастие, а ако изтърпиш, в следващото прераждане ще се повдигнеш." Така и на жената, която изтърпи всичките неприятности на сегашния си мъж, в следващото прераждане Бог ще даде едно високо положение. Ако направиш нещо, което Бог не иска, то значи да спънеш своята еволюция.

Съществува един страх от решението за това, което трябва да направиш. Ти се плашиш от мъжа си - мъжът не е страхлив, но ти си страхлива. Ти трябва да кажеш: „Страхът е едно благословено чувство, което Бог е дал!" Върху страха е създадена човешката съвест, човешката справедливост. Ако нямаше страх, ти нямаше да бъдеш справедлив -корените на справедливостта са вложени в страха. От какво най-много се страхуваш? Оберат те и ти се страхуваш; ще кажеш: „Няма нищо, няма нищо!" - ще бъдеш щедър и като даваш, страхът ще престане. Страхът не е нещастие, но когато мислиш, че ще умреш, че могат да те убият, ти се лъжеш и тогава живееш без Вяра. Страхът ти казва: „Върши Волята Божия!" и ако не вършиш Волята Божия, има опасност, много ще ти пати главата. Този страх трябва да се слуша - ще си кажеш: „Ще изпълня Волята Божия!" Щом изпълниш Волята Божия, няма да имаш страх. Вие се изплашвате в гората от една мечка и хуквате да бягате - Бог ви опитва дали сте тренирани в бягането и казва: „Моето дете много знае да бяга." Един човек, който бяга от мечката, никога няма да вдигне скандал, а онзи, който не бяга от мечката, скандал може да вдигне. Онзи, който не бяга, представлява друга опасност.

Определете какво нещо е старият човек. Ако една сестра я наричате стара поради това, че не може да ходи и трябва да я водят, това не е правилно - тя е инвалид или е саката. Ако не може да мисли, глупава е; ако не може да чува, глуха е; ако не може да вижда, сляпа е - защо я наричате тогава стара? Ако една сестра може да ходи, ако ушите й са на място, ако очите й са на място, защо я наричате стара сестра? Аз искам сега да ви освободя от схващането, че тя е стара.

Да бях ви намерил на млади години на хорото! Но от голямо благоприличие не дойдох, за да не ви разваля хорото. Когато играехте на хорото, нали беше хубаво -имаше тропане, скачане, хубаво бяхте облечени! Всичко това е било хубаво, отлично е било, а пък сега трябва да напуснете хорото. На хорото са ви казали така: „Ти не знаеш да играеш, не те искаме тук!" Сега сте дошли при мен, за да се научите как да играете на хорото - колелото на хорото е Животът. На хорото човек скача и вдига краката си, което значи да правиш Добро. Това не е само добрата мисъл. Тръгнеш с десния крак - правиш едно добро, после с левия крак - правиш друго добро, после си движиш ръцете. Всяко движение в теб трябва да бъде чиста мисъл. Защо трябва да ходиш? За да ти се покаже как трябва да правиш Добро. Защо Бог ти е дал краката? За да правиш Добро. Ще кажеш: „Да бъдат благословени краката ми - Бог ми ги е дал, за да правя Добро! Да бъдат благословени ръцете ми - Бог ми ги е дал, за да правя Добро!" Бог обича умните хора, толкова години ги е чакал Той. Той ви е гледал, докато сте играли и сте тропали, Той ви е гледал и чакал, докато сте казвали: „Намерих си един другар." - „Много хубаво!" - „Роди ни се дете!" Бог пак казва: „Много хубаво!" - „Гладни сме." Той казва: „Много добре!" - „Жадни сме." Той казва: „Много хубаво!" Бог никога не казва, че е лошо. И гладът, и жаждата, и всичко, каквото става в света, е все хубаво - това са условията, които създават бъдещата култура, към която човек се стреми.

Всички тези мисли и чувства, които измъчват човека, ще се превърнат за ваше лично Добро. Целият ваш бъдещ живот, вашите сили, вашето бъдеще зависи от това, което преживявате. Радвайте се, че преживявате тези страдания! Дърветата и животните не преживяват като вас, но бързо изсъхват и умират. Колко дървета биха искали да бъдат на ваше място, но не им е позволено. Ако ти не си доволен от Живота, Господ ще те направи щастлив, като ти даде една форма; ако чувстваш, че няма щастие, Той ще те постави в друга форма, но ако искаш да растеш, ще те направи човек.

Ще трябва да имате вяра в Бога! Няма нужда от доказване. Ако вярвате в това, което не знаете, други го знаят. По-широки прозорци трябва да имате. Очистете сърцето си. Трябва да имате повече Вяра, да си помагате като сестри. Сестрата е вътре - една сестра не можеш да я обичаш отвън, щом като не я обичаш отвътре. Всяка една сестра трябва да я намериш отвътре, за да я познаеш отвън. Ако сестринството не се зароди в отношенията между душите, ще умрете без да научите нещо, а на гроба ви ще пише: „Една сестра живя и замина за онзи свят, но и там още не е готова. Непременно тази сестра пак трябва да се върне на Земята." Така ще повторите първо отделение, докато се научите да произнасяте буквата, и когато я научите, ще бъдете силни. Живейте, но не допускайте абсолютно никаква погрешка! За каквато и да е погрешка ще се върнеш на Земята, не се прави изключение никому. Ти казваш: „Но аз не зная" - не, всеки трябва да бъде съвършен! Казано е: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен."

Трябва да имате мощна Вяра. Например една сестра между вас страда, не може да живее, не се погажда с мъжа си - съберете се всички, пратете хубави мисли на нея и на нейния другар, кажете мислено на мъжа й: „Много сте добър, ние много ви обичаме!" Когато изпращате по пет минути на ден тези мисли, ще видите, че мъжът ще почне да мисли, че и тя е един Ангел. А пък вие казвате: „Действително, тя е една такава!" Ще си изпращате една на друга хубави мисли; на една сестра, на две, на три, на четири, на колкото искате сестри ще изпращате такива мисли - нали искате опит! Най-първо се помолете за един дом, в който няма съгласие, пратете му добри мисли - помолете се Бог да прати благословение в този дом.

Стиховете заучихте ли ги? Един стих казва: „Ако имате любов към Мене, опазете моите заповеди." Първата заповед е да имаш Абсолютна вяра! Като имате Вяра, мъчните въпроси се разрешават.

Когато повдигнете камъка, тогава умрелият оживява. Човек, с когото не може да живеете добре, е умрял. Умрелият ще оживее, което значи, че ще дойде Любовта, ще дойде смисълът на Живота. Сегашните хора живеят между умрели. Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога." Не можеш да служиш на Бога без Вяра - слугуването е слугуване само когато става с абсолютно пълна Вяра. Казано е: „Бог ще ви преведе." Щом ще ви преведе, Бог е с вас. Ако сами отивате, вие няма да имате успех. Това е за четирите стиха.

В петия стих се говори за Духа. Духът е Божествената Светлина, Силното. Духът е, който поддържа Живота на всички същества, а не само онова, което говори на човека. „Духът е онова, което дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които аз ви говоря, дух са и живот са."

Тези стихове, които ви дадох, ще ги приложим. Ще трябва да се правят ред малки опити, за да имате Вяра. Някой ще каже: „Бедните хора не можем да ги направим богати." Не е необходимо света да го направим богат, в света има много богатство - тези богатства са на Бога, но богатството не е равномерно разпределено. Ако всички станат богати, ще имат един лош живот, при сегашното разбиране не могат всички да бъдат богати. И тези, които са богати, не живеят съобразно с Бога. Сиромашията повече съдейства, в нея има отлични черти. Има една благословена сиромашия и благословено богатство, има неразумно богатство и неразумна сиромашия. Когато са доволни богатите и бедните, тогава има благословено богатство и благословена сиромашия, а когато мърморят, и богатството, и сиромашията не са благословени. Никой не може да бъде богат, който не е бил сиромах, и никой не може да бъде сиромах, който не е бил богат. Ще кажеш: „Как така?" Никога едно същество не може да обича един мъж, който не е бил жена; никога едно същество не може да обича една жена, която не е била мъж. Защото жената жена не може да обича. Щом е така, нека се съберат тогава всички жени да живеят един човешки живот на Земята! Значи законът е: жената, за да бъде обичана, трябва да бъде обичана от мъжа; но никога едно същество не може да обича една жена, която не е била мъж; следователно едно същество, което трябва да обича жената, трябва да е било мъж и всяко същество, което трябва да обича един мъж, трябва да е било жена.

Вие искате да ви обичат - кой? Някой мъж. Какво означава мъжът? Разумното, Духът. Само Духът може да обича една жена, само душата може да обича един мъж. Тогава това, което вие очаквате, трябва да бъде Духът. Не очаквайте вашето щастие да дойде оттам, отдето няма да дойде.

Сегашният живот е един етап, в който ви са дадени всички условия, само за да се повдигнете една стъпка по-високо. За всяка една от вас, при каквито условия и да е поставена, това е само един етап. Не съжалявайте, не казвайте: „Защо не съм като тази сестра?" Не, тази сестра трябва да е доволна и благодарна от това положение, в което се намира. На всеки един от вас са дадени тези условия, които са необходими за повдигането на неговата душа. И ако всеки мъж може да ви примами, вие не сте жена. Една жена само един мъж може да люби, една жена не може да люби двама мъже - в Природата не съществува такъв закон. Нито пък един мъж може да люби две жени - това са илюзии и оттам се раждат всички грешни състояния. Или с други думи казано, само един Дух съществува в света, който дава всички блага -мъжът е образ на Божествения Дух. Ако този мъж, който иде, носи Божественото начало, за да ви помогне, това е мъжът, когото трябва да обичате. Дойде ли някой мъж, който иска да ви отдалечи от целта на Живота, той е един ваш неприятел. Ако искате да имате един идеал, този е, към него трябва да се стремите! Каквито и да са погрешките на мъжа, който имате, вие ще държите този идеал, додето той изправи всичките си погрешки. Мъжът има ред погрешки, допуснати не по негова воля - отнякъде са дошли тези недъзи както у мъжа, така и у жената. Божественият Дух трябва да дойде, за да ви освободи от тези недъзи - това са навиците, привичките. И когато човек се освободи от всички тези нечистотии и когато се намери в един свят на Любовта, тогава ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах."

Вие искате да знаете в какво седи Новото учение. Как досега сте живели, това го оставете настрана - вие не сте живели, вие сте се мъчили досега. Аз наричам Живот състоянието, в което царят Любовта, Мъдростта, Истината, където Животът се проявява в своята пълнота, където Светлината се проявява в своята пълнота и където Свободата се проявява в своята пълнота. Имаш една другарка, приятелка - не трябва да имаш никакво съмнение в нея! Когато я погледнеш, всякога да имаш доверие в нея; когато я видиш, да ти трепне сърцето и да се зарадваш, че имаш една другарка - това трябва да бъде идеалът ти!

Ти казваш: „Сега не живеем по Бога" - това са празни работи. Не по Бога трябва да живеем ние, но Бог в нас трябва да живее. Ние досега все без Бога в нас живеем. Извън Бога никой не живее, но Бог трябва да живее вътре в нас, за да придобием това разбиране. Също и идеята за мъжа трябва да бъде идея не външна, но вътрешна - мъжът трябва да бъде във вас, да го носите в душата си и където и да е той, вие да се радвате. Жена, която подозира мъжа си в някое престъпление, не е жена - тя не трябва да го подозира в никакво престъпление, ако иска да бъде жена. Ако имате нещо горчиво в една чаша, която е направена от скъпоценни камъни, струващи милиони, то трябва ли тази чаша да я блъснете в земята, за да я освободите от горчивото. Излейте горчивото, измийте чашата веднъж, дваж, не е виновна чашата - в нея ще турите нещо хубаво. Считайте, че един мъж е една скъпоценна чаша; ако е сложено нещо горчиво в него, изпразнете горчивото, а не да блъскаш мъжа си. Не, мъжът не е горчивото съдържание, а скъпоценната чаша - той е душата. И тази чаша, когато оживее, ще каже: „Много ти благодаря, че ме избави от тази отрова, която щеше да ми причини смърт!"

„Отче наш"

31 март 1932 г., 16 ч., София, Изгрев




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help