Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Начало на Мъдростта

Размишление

Човек минава през две състояния: здравословно и болезнено. Когато се смее, когато е весел, той е здрав; когато плаче и скърби, той се натъква на нещо болезнено в себе си. Изобщо целият живот на човека се движи между две противоположности. Той или много яде, или малко; или много учи, или малко. И едното, и другото са опасни. Значи ще ядеш, колкото трябва; ще учиш, колкото трябва. Това подразбира разумен, правилен живот. Това изисква разумната природа от човека. На български език може да се каже „разумна природа“, но на английски, или на други езици, не се казва така. Всеки език си служи със специфични думи за определяне на известни понятия. Всяко понятие има отношение към вътрешните процеси в човека. Например, казваме, че +5 и -5 се взаимно унищожават. Кое всъщност се унищожава: знаците, или числата? – Нито знаците, нито числата, но в нашия ум нещо се премахва или изчезва. Когато привеждаме дроби към еднакъв знаменател, натъкваме се на същото: по големина дробите не се изменят, но външно числата стават по-големи. Злото и доброто, на които се натъкваме, също са два противоположни знака, с които постоянно работим, докато се унищожат взаимно. Имаш да взимаш пари от някого и казваш на длъжника с добро да си плати дълга. Ако не те послуша, ти прилагаш злото и тогава той вади пари и плаща дълга си. Обаче някога доброто дава резултат, а злото не помага.

Един българин отишъл в странство да се лекува. Лекарите се произнесли, че болестта му е много сериозна и не може да се излекува. Като чул това, болният си казал: „И така ще се мре, поне да се наям с боб, да задоволя желанието си“. Той много обичал боб. За учудване на лекарите, той оздравял. Те си казали: „Какъв е тоя боб, който лекува? Трябва да е някакъв специалитет“. Случило се да лекуват друг българин. Сега те решили да му дадат варен боб. Дали му да яде, но болният не издържал на образуваните газове от боба и умрял. Значи дадена храна при известни случаи лекува; при други случаи не може да лекува. Изобщо, когато човек се разболее и стомахът започва да страда, тогава му се препоръчва лека, лесносмилаема храна. Не се ли храни така, в организма му настава известна дисхармония. Самата болест е дисхармония, но и храната внася известна дисхармония в организма. Започва картечен огън между белите кръвни телца – стражарите в организма, и микробите, които влизат отвън. Ако организмът надвие на микробите, човек оздравява; ако не надвие, микробите го хващат в плен, заробват го и след това го занасят на другия свят. Човек трябва да има ясна представа за болестта. При това той трябва да знае как да се лекува. Например, стомахът се лекува с Истината, гърдите се лекуват с Мъдростта, а главата – с Любовта. Заболи ли ви стомахът, ще вземете 15 милиграма от Истината, ще ги турите в един литър вода и ще употребите по 60 майни лъжички на час от тоя разтвор. – „Как да разбираме това: в преносен, или в буквален смисъл?“ – Както искате: и в буквален, и в преносен смисъл.

Сегашните хора се нуждаят от вяра, която носи безсмъртие; от вяра, която не прекъсва мислите и желанията. Може да става преместване на мислите и на желанията, но не и прекъсване. Всяко прекъсване и скъсване на нещата води към нещастия и загуби. Казано е някъде: „Убий всяко желание“. – Това е крив превод. Някои от източните народи поддържат същата мисъл, но те разбират друго нещо: Постави всяко желание на мястото му. Другояче казано: Желанието не трябва да господства над мисълта. Дойдеш ли до реализиране на едно желание, ще се обърнеш към мисълта си, да му услужи. Всяко желание, което се налага на мисълта, внася дисхармония, която създава условия за болести. Ако в тебе се яви желание да откраднеш нещо, не бързай да го реализираш. Вслушай се в гласа, който ти казва да не взимаш чуждата вещ. Човек трябва да разбира вътрешните процеси, които стават в него. Някой му нашепва да се ожени. Друго нещо в него му нашепва да не се жени. Докато тия два гласа не престанат да говорят, докато и той не утихне, въпросът за женитбата трябва да стои открит.

Често аз говоря за музиката, но малцина ме разбират. – Защо? – Защото не сте музикални. Ще кажете, че не сте гениални музиканти, не сте много даровити. – Ако не сте даровити, трябва да се учите да пеете и да свирите. Ако не знаете да свирите на някакъв инструмент, трябва да свирите поне на арфата на живота. Това значи да живееш съзнателно и разумно. От всеки се иска първо да свири, т.е. да знае да живее, после да се учи да свири на някакъв инструмент: цигулка, пиано, орган и др. Днес една хубава цигулка или пиано струват хиляди. Преди години видях една цигулка „Страдивариус“, която струваше 25,000 долара. Кой може да купи такава скъпа цигулка? Може да се намери някой голям богаташ, но такива хора рядко се срещат. Човек носи инструмента в себе си, без да подозира това. Центърът на музикалното чувство в човека представлява инструмент с 35,000 клавиша. У някои тоя инструмент е доста обработен, у някои едва сега започва да се обработва. Велик музикант е оня, който може да си служи с тоя инструмент. Да свириш на 35,000 клавиша, това е голямо изкуство. Колко октави правят 35,000 клавиша? Колко милиона трептения ще произведат тия 35,000 тона? Днес и най-музикалното ухо не е в състояние да възприеме трептенията на тоновете, които се произвеждат от тоя съвършен инструмент. Ще кажете, че изчисляването броя на трептенията е задача на математиците. Прави сте, но и математиците не могат всякога да дойдат до абсолютни изчисления. Например едни математици казват, че разстоянието от земята до слънцето е около 92 милиона мили; други твърдят, че това разстояние е около 93 милиона мили. И едните, и другите са прави, зависи от издуването и свиването на слънцето. Ние живеем в относителен свят, поради което мъчно се правят абсолютни изчисления.

Когато строят железен път, инженерите имат предвид разширяването на релсите през лятото и свиването им зимно време, затова оставят малка междина. Ученият казва: „Във всички неща трябва да има малка празнина“. Така е. Слушате един учен да твърди едно нещо, друг учен твърди друго нещо, но в края на краищата и в едното, и в другото твърдение съществува известна празнина. Има нещо, което не зависи от човека. Това е в реда на нещата. Между едни хора има симпатия, между други – антипатия. Това е междината, която съществува в живота. Когато хората не се обичат, това показва, че е дошла зимата; те се свиват и между тях се явява празнина. Щом се обикнат, лятото е дошло; те се разширяват и празнината се изпълва. Казвате: „За да бъдем щастливи, трябва да живеем добре“. Така е, щастието на човека зависи от добрия живот. Едни хора живеят добре, а други не живеят добре. Човек е пратен на земята да живее добре, да реализира доброто. Който може да направи това, още сега се ползва от плодовете на доброто и осигурява своя бъдещ живот. Който не може да живее добре, разчита в бъдеще да прояви доброто. Той не е щастлив нито на земята, нито в другия свят. Това показва, че човек трябва да прояви доброто още на земята, в сегашния живот. Иначе той ще влезе в ада, между низшите същества. Каквато е разликата между небето и земята, такава е между ония, които живеят в рая, и тия, които живеят в ада. Първите се хранят с чисти и светли мисли, а вторите – с нечисти мисли. Първите приемат чиста, доброкачествена храна, а вторите – нечиста, нездравословна храна.

Как се познава коя храна е доброкачествена и коя – недоброкачествена? Добрата храна се познава по своята хранителност, по елементите, които съдържа. Като опитате храната, веднага ще разберете, добра ли е, или лоша. Същото се отнася и до мислите и чувствата. Ако ги разглеждате само отвън, нищо не може да разберете. Обаче приемете ли ги вътрешно, веднага ще се произнесете коя мисъл е добра и коя – лоша. Всяка мисъл и всяко чувство предават на човека своите качества. Всеки човек, както и всеки народ, също проявява своите качества и разбирания във всяка своя постъпка, в говора си, в своя език. Например, българинът не цени времето, както англичанинът, който казва: „Времето е пари“. Обаче в езика на англичанина, в сравнение с тоя на българина, се явява известно противоречие. Англичанинът цени времето, въпреки това пише думите по един начин, а ги изговаря по друг начин. За изказване на една дума той употребява повече букви, отколкото трябва. Например, думата „тот“ се пише с много букви: „thought“. На български би се написала само с три букви, най-много с четири, с „Ъ“ на края. В това отношение българинът, който не цени времето, съкращава думите; англичанинът, обратно, разширява думите. Той търси начин да ги съкрати, но не се решава да измени традициите си. И във вътрешния си живот човек има особен правопис, като английският. Той вижда, че някои неща не са хубави, но не смее да ги измени – правописът му не позволява. Ако ги напише по друг начин, без да спазва правописа, минава за невежа; ако спази правописа, минава за умен.

Като ученици, вие трябва да изучавате езика на природата, която си служи със същите препинателни знакове, с които си служи и писмената реч. Всъщност тия знаци са взети от природата. Изучавайте значението на точката, на запетаята, на правата и кривата линия в природата, да знаете в каква посока да се движите и какъв път да изминавате. Каквото е разбирането на човека за правата и крива линия, такива са и неговите движения и постъпки. Никой не може да върви по права линия, но криволичи, клатушка се на една и на друга страна. Той минава за пиян, за човек, който не може да пази равновесие. Той живее във воден, неорганизиран свят. В тоя човек стават големи бури, които разклащат неговите мисли. Той върви, мисли, спира се; после пак тръгва, пак се спира. Като знаете това, изучавайте хода на хората, да се домогнете до техния вътрешен живот. Някой прави ситни, бързи крачки. – Защо? – Той се занимава с дребни идеи, но мъчноразрешими. Друг върви бавно, с големи, едри крачки. Той се занимава с големи, велики идеи. Светията има особен ход, ученият и добрият – също. И престъпникът има особен, специфичен ход. Достатъчно е да погледнеш човека в гърба, да видиш как ходи, за да познаеш какъв е: дали е светия, учен, цар, владика, баща, майка. Това е наука, която трябва да се изучава. В Англия и Америка изучават човека по хода. Човек се изучава и по ръката, и по лицето, и по черепа, но трябва да дойдеш близо до него. Ако го изучаваш по ръката, трябва да хванеш ръката му, да я обръщаш на една и на друга страна; ако го изучаваш по лицето, трябва да се вглеждаш в него; ако го изучаваш по черепа, трябва да го пипаш, да видиш какви празнини и издутини има по главата. Изучаваш ли го по хода, можеш и отдалеч да го наблюдаваш. Достатъчно е да видиш как върви, за да имаш представа за него.

Казвате: „Мъчно се изучават тия науки“. Мъчнотиите се преодоляват с труд и работа. Ще се трудиш и ще работиш. Казано е в Писанието: „Начало на Мъдростта е страх от Господа“. Значи страхът води към Мъдрост. Страх те е, например, от учителя ти. – Какво трябва да правиш, за да преодолееш тоя страх? Ще седиш вкъщи и ще учиш. Щом се явиш с научен урок, страхът ще те напусне. Страх те е от мечка. Какво ще правиш тогава? Няма да ходиш в гората, да не те среща мечка. Ако се страхуваш от учителя си, човек ще станеш. Ако се страхуваш от мечка, няма да станеш човек. В първия случай ще ти турят бележка 10, а във втория случай – нула. Следователно, ако се страхуваш от мечка, т.е. от света, нищо няма да получиш, ще имаш резултат нула; ако се страхуваш от Господа, т.е. от Учителя си, ще станеш силен, ще придобиеш нещо, ще получиш висока бележка – 10. Десеторката е щастливо число; при нея човек придобива известна дарба. И в страха от мечката има нещо положително. Като се страхуваш от мечка, няма да те сполети никакво нещастие.

В света действат два вида сили: положителни и отрицателни. Когато мъжът е положителен, дава от себе си; когато жената е положителна, и тя дава. Обаче те не могат едновременно да бъдат положителни. Ако двамата едновременно дават, няма кой да взима. Ако жената е плюс, т.е. положителна, мъжът трябва да бъде минус, да получава; след това мъжът ще бъде плюс, а жената минус. Само така става обмяна между мъжа и жената. Същото се отнася и за приятелите. Ако единият е положителен, другият трябва да бъде отрицателен. В следния момент енергиите между тях се сменят: който е бил положителен, става отрицателен; който е бил отрицателен, става положителен. Като живее, човек трябва да разбира знаците, всеки момент да знае как да постъпва. Мисленето е отрицателен процес, а чувстването – положителен. Ще мислиш и ще чувстваш последователно. Ако само мислиш, не си на прав път; и ако само чувстваш, пак не си на прав път. Ако нищо не мислиш и отиваш на работа, нищо няма да направиш. Вън е облачно, ще вали, но ти не мислиш, впрягаш колата и отиваш на нивата. Едва започваш да ореш, и дъждът завалява. Спреш орането и се връщаш назад. В Божествения свят, обаче, процесите стават по друг начин. Каквото и да е времето отвън, ти вярваш и се надяваш, че ще свършиш работата си. И така става. Дойдеш ли до Божествените процеси, ти казваш: „Земята да се обърне с главата надолу, аз пак ще постигна своите желания“. В човешките работи не е така. Ти казваш: „Вярвам отчасти и отчасти не вярвам“. – Както казваш, така става – работата не върви добре.

Сега, като гледам рисунките ви, виждам, че сте направили едно усилие да изкарате нещо. Обаче едно усилие плод не дава. Много усилия, много опити трябва да правите, за да имате някакъв резултат. Един ден, като отидете в разумния свят, трябва да занесете нещо от себе си по рисуване, по музика или нещо от езика на природата. Знаете ли какъв е небесният език? Той е език на природата. Вие мислите, че на небето ще говорите български. Англичаните мислят, че ще говорят английски. Ако отидете на небето, ще разберете истината. Там не се чува нито български, нито английски, нито френски – друг е небесният език. В различните езици има общи знакове, но това не показва, че тия знакове влизат в небесния език. Знакът „И“, с който бележим звукът „И“, съществува в много езици. На турски език звукът „И“ означава „хубаво“.

Един гръцки свещеник опявал един покойник и припявал „И-и-и“. Чул го един турчин и му казал: „На тебе ти е добре, като си пееш, но питаш ли се какво е положението на умрелия?“

Звукът „И“ е мястото, отдето започват нещата. Дясната страна на тоя знак е положителна, а лявата – отрицателна. В звука „N“ е точно обратно: лявата страна е положителна, а дясната – отрицателна. Дето е плюсът, там започват нещата. Следователно Истината е там, дето нещата стават ясни. Светът е резултат на Истината. В думата „истина“ е характерна буквата „Т“. Тя е сила, която побеждава всички мъчнотии. В истината се крие сила, която побеждава всичко. Буквата „Н“ е методът за побеждаване на мъчнотиите. Буквата „А“ представя един от египетските йероглифи, с които изразяват човека в движение и мисъл. Човек се движи в определена посока. Истината съдържа началото и края на нещата. Докато си в Истината, не можеш да започнеш по един начин и да свършваш по друг. Както започнеш, така ще свършиш. Кривата линия на буквата „С“ показва, че се движиш в реално време и пространство. Буквата „Т“ е съставена от две прави: хоризонтална – препятствие на духа, и отвесна – духът, който преодолява над мъчнотиите. Истинолюбив човек е оня, който не се колебае и не се обезсърчава. Като трябва да направи нещо, той не го отлага и за последствията не мисли. Той знае, че всичко, което става в името на Истината, е добро. Мнозина ме питат: „Защо говориш на тия хора, защо им обясняваш тия неща?“ – Това е моя работа. – „Ако ги заблудиш?“ – И без това те са заблудени. В света, в който те живеят, щом се яви един музикант, непременно ще дойде и един слушател. Щом се явят майката и бащата, и детето ще дойде. При бащата ще дойде момичето, а при майката – момчето. Такъв е законът. Когато бащата е по-силен, момичета се раждат; когато майката е по-силна, момчета се раждат. Момичето обича повече баща си, а момчето – майка си. Бащата предава любовта, силата и импулса си на дъщерята, а майката – предава своята интелигентност. Ако бащата е телесно слаб, ще предаде тая слабост на дъщеря си. Тя ще бъде физически слаба – по бащина линия, а интелигентна – по майчина линия. Когато бащата е здрав, дъщерята ще има здраво тяло. Случи ли се майката да е слабо интелигентна, и дъщерята ще бъде такава. Добре е при здраво тяло да има отличен, добре развит ум. Когато се създава семейство, трябва да се спазват законите на разумната природа.

Какви животни впряга българинът, когато оре? – Или две крави, или две биволици, или два вола. Той никога не впряга един вол и едно магаре. Да впрегнеш вол и магаре да орат заедно, това значи да учиш горделивия на търпение. Волът е символ на търпението, а магарето – на гордостта. Няма по-горделиво същество от магарето. Ако върви с камили, магарето непременно ще излезе напред. То никога не остава назад. Магарето казва: „Каквото искате, може да сложите на гърба ми, но аз ще водя. Дето искам, там ще вървя“. Следователно вол и магаре не могат да вървят заедно. Това е несъвместимо. Впрегнеш ли гордостта и търпението заедно, работата непременно ще се осакати. Да учиш гордостта на търпение, това значи, без да искаш, да предизвикаш някаква катастрофа. На горделивия можеш да дадеш власт да управлява, но не и да го учиш на търпение. Започне ли горделивият да управлява света, ще се натъкне на толкова много работа, че без време ще се изтощи. Той се пита защо Бог не върже дявола, че да не става нужда от толкова много работа. Бог е оставил дявола сам да се върже.

Горделивият прилича на дете, което само се връзва и започва да се върти около един кол, докато не може повече да се мръдне. Това са последствията на гордостта. Гордостта е отрицателно качество, от което човек сам може да се освободи. Тя е подобна на отрицателните мисли. Дойде ти мисълта, че от тебе нищо не може да излезе. Ти мислиш дълго време в това направление, докато се обвържеш в тая мисъл и не можеш да мръднеш. Какво ще направиш, за да излезеш от това положение? Започни да се въртиш в обратна посока и си кажи: „От мен човек ще стане“. Боли те крак. Не казвай, че няма да оздравееш, но кажи в себе си: „Ще оздравея“. Като повтаряш често, че ще оздравееш, наистина ще оздравееш. Ти казваш, че ще оздравееш, но мислиш за лекар. Ако имаш средства, лекарят ще дойде, но какво ще правиш без пари? Лекарят помага, но не толкова с лекарства, колкото с магнетизма, който изтича от него. Между лекаря и болния трябва да има хармонични отношения. Истинският лекар сам си прави лекарствата, не ги купува от аптеките. Лекарят има вяра в своите лекарства и в мисълта си. Намаже ли болното място с лекарството и каже на болния, че ще оздравее, той пръв вярва на думите си.

И тъй, страхувайте се от Господа, за да придобиете Мъдростта. Само така ще разберете, че страхът от Господа е начало на Мъдростта. Ако се страхувате от мечката, т.е. от света, ще останете невежи. Като живееш, знай защо живееш; когато умираш, знай защо умираш.

Лекция от Учителя, държана на 16 март 1932 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help