Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Фактори на храносмилането

11 година.

19 школна лекция на 1 мл.ок.клас

19 февруарий 1932 г. петък, 6 ч.с.,

малко облачно, стегнато време, още е тъмно.

Изгрев.

Добрата молитва.

Да направим едно малко упражнение. (Упражнението за дишането, 6 приемане на въздух, 3 задържане и 6 издишане.) (Всички прави.) Сега ще правите вдишките като вдигате ръцете си нагоре до мишниците си, ще задължите до три и ще издишате, като издигате ръцете си право над главата. После, снемате бавно ръцете си до мишниците като вдишате и ще броите до 6, ще задържите до три и после надолу снемате ръцете си и издишате до 6. (Това упражнение направихме шест пъти).

Сега ако ви се зададе една тема да развиете, ОТ КАКВО ЗАВИСИ ХРАНОСМИЛАНЕТО. Това е само за изяснение. Има няколко фактори храносмилането. Най-първо организмът трябва да бъде здрав; т.е. стомахът трябва да е в изправно състояние, не трябва да има никакви дисхармонични чувства. Зъбите трябва да бъдат здрави, ръцете и краката здрави; а другият процес, яденето, зависи от сдъвкването на храната, най-първо от подбора на храната и после от сдъвкването на храната. След като се свърши този процес, човек е свободен. А това, което става в стомаха, съзнанието на човека не взема участие. В подбора на храната вашето съзнание взема участие и в сдъвкването на храната, зъбите, съзнанието ви взема участие. Но в храносмилането не взема участие. Значи, други се интересуват от този процес. Този процес е верен и по отношение на мисълта. Има един вътрешен процес на мисълта, който не зависи от вас. И вие не трябва да се месите в този вътрешен процес. Най-първо сами трябва да знаете доде се простира вашата свобода. СВОБОДАТА НА ЧОВЕКА СЕ ПРОСТИРА ДОТАМ, ДОДЕТО ТИ МОЖЕШ ДА РАБОТИШ. Но там, дето не се отнася до тебе, ако ти се намесиш в този процес, нищо няма да постигнеш. Запример ако сега остане на вас, вие с вашето съзнание да влезнете в стомаха и да вършите работата на храносмилането, какво щяхте да правите? Да допуснем, че ви турнат в храносмилането, да работите, то ще бъде най-тежката работа и не много желателна работа.

Та заключението ми е следующето. ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ ДОДЕ СЕ ПРОСТИРА ВАШАТА СВОБОДА. Вие казвате: Аз трябва да мисля. Най-първо трябва да имате един здрав мозък, силен ум, после трябва да имате подбор на вашите мисли, след това трябва да оставите мисълта си свободно да се развива. ЦЕЛИЯТ ПРОЦЕС НА МИСЪЛТА НЕ ЗАВИСИ ОТ ЧОВЕКА. Понеже не си ти единственото същество, което живееш и мислиш. Хиляди и милиони същества са, които вземат участие, а техните мисли се преплитат. Най-първо Бог е мислил и след като е мислил дълго време, този свят е останал като един процес на неговата мисъл. Човек дълго време като е мислил за себе си, какво е излязло от него? Ако идете в гората и видите една плочка направена, кой е направил това? Природата ли е направила това; или някое друго същество е направило тази малка плочка? Това е тяхно произведение. Ако вземем на човека неговите къщи, неговата колиба, неговите дрехи, обуща, това са все негови произведения. Но важното е процесът, онзи правилен положителен процес на мисълта. И ако вие не разбирате така, често ще се натъкнете на една от големите мъчнотии. Някой път се казва: Право да мисли човек. Аз правя аналогия, едно сравнение: храносмилането не може да е нормално, ако не е подбрана храната добре; после то не може да бъде нормално, ако зъбите не са здрави и не са извършили своята работа. Ако храната не е била подходяща и ако стомахът е бил слаб, то и храносмилането не може да бъде правилно. Това ще се отрази върху кръвообращението; кръвообращението ще се отрази от своя страна върху дихателната система, а дихателната система ще се отрази върху нервната система и се явява една малка аномалия. Имаме този процес. Тогава и мисълта няма да е правилна. Т.е. тия средства, които предават мисълта, няма да са правилни. Мисълта не става в нервната система, тя само се предава чрез нервната система. Мозъкът не е едно място, дето се предават или създават човешките мисли, той само възприема човешките мисли и ги обработва. Значи, има един свят, дето мислите се създават и се изпращат към нашия свят. Запример влезе във вас мисълта за доброто. Вие не създавате тази мисъл, има други същества преди вас, много напреднали, които са мислили, а вие възприемате мислите от една по-висша йерархия и ги предавате. Но да се не отвличаме в непонятни работи.

Кои са необходимите работи за храносмилането? Най-първо тялото, стомахът, зъбите и подборът на храната. Същият закон е и до мисълта. Значи, онези процеси, които стават в ума, са процеси, за които вие не трябва да се безпокоите. Запример, ако се обезпокоите за положението, как ще разберете някой предмет дали можете да го разберете или не, вие няма да го разберете. Да кажем изучавате математиката, но се безпокоите дали може да я разберете или не; няма защо да се безпокоите, вие няма да може да я разберете. Най-първо вие няма да я разберете, после ще почнете малко да надзъртате в нея, после ще ви се уясни и след години ще почнете да я разбирате малко. И още като минат известно число години, ще почнете да разрешавате някои задачи; някой път ще почнете от себе си да разрешавате нещо. Но с това в математиката няма да разберете всички сложни процеси, които съществуват. Отчасти ще разбирате. Или да кажем изучавате музиката. Същият закон, отчасти ще започнете.

Сега вие се безпокоите с вашия живот. Има нещо у човека, за което той може да се безпокои, но за живота си вие не трябва да се безпокоите. Какво ще стане с вашия живот? С вашия живот ще стане, каквото става с едно семе. Животът ви вънка от вашите безпокойства, той ще се развива и ще си върви; и да мислите и да не мислите, все ще се развиете. Някой път вие мислите, че ако правите усилие, като че ще подобрите нещо. Нищо няма да подобрите, само ще бъркате на процеса. Единственото усилие, което човек трябва да прави, е да не бърка на онзи Божествен процес, който става. Значи, да не бърка, да не спъва процеса. Да кажем във вас става един правилен процес, вие искате да бъдете добри. Това е един правилен положителен процес на природата. После казвате: Аз не трябва да бъда толкова добър, хората злоупотребиха с моята доброта. Вие спъвате този процес на природата. Или искате да се занимавате, да учите, но нещо ви казва: Аз не трябва да мисля. Не спъвай процеса в себе си. Онази мисъл е обратна. И самовъзпитанието на човека седи само в това, турнете си тази мисъл: НЕ СПЪВАЙ ПРАВИЛНИЯ ПРОЦЕС НА ПРИРОДАТА! Правилния, разумния процес, който става в твоята душа, не го спъвай. Тази е най-новата философия.

Най-новата философия казва: След като се наядеш, не се безпокой дали тази храна ще иде на мястото си или не. Бъди напълно уверен, че всичко ще иде на мястото. И после не се безпокой дали ще станеш учен човек или не. Затова не се безпокой! Дали ще станеш светия? Не се безпокой затова. Дали ще станеш богат? Остави тези работи. Само работи! Ако е определено да станеш богат, то ще дойде само по себе си. Сега вие ще направите едно възражение: Ами ако не работи човек? В природата няма отрицателни думи: ако не работи. В природата няма отрицателни процеси. Това, което хората наричат отрицателни процеси, то е само един малък момент, когато стане смяна между един процес и друг, тогава те го наричат отрицателен. Но отрицателен процес – ако аз не работя – такъв процес не съществува. Вие ще работите и отатък ще минете! И бих желал някои от вас да ми каже едно същество, което не работи. Аз съм търсил и не съм намерил такова същество или един процес, дето в природата нищо не става, или да се не работи. Вие виждате един камък и казвате: Той не работи. Вие се лъжете. В този камък стават такива процеси вътре, каквито вие не си предполагате. От вънка, по видимому е така; да кажем, вие сте в една замръзнала вода. Казвате: Водата не тече накрая, но отдолу под този лед, има един известен процес, който става. За който вие даже и не мислите. Запример вие не можете да кажете, че аз не мисля, че няма такъв процес. Ако аз не мисля, ти временно можеш да мислиш, че не мислиш и можеш да мислиш, че не чувствуваш, но ти се самозаблуждаваш. То са временни такива процеси. Или казваш: – Аз не искам да бъда добър човек. Такъв процес няма! И аз наричам ЗЛО в света това, когато ти не искаш да направиш една работа, както природата изисква от тебе. Това е зло. КОГАТО НАСИЛА ТЕ ЗАСТАВЯТ ДА НАПРАВИШ ЕДНО ДОБРО, ТОВА Е ЗЛО! А КОГАТО ДОБРОВОЛНО ПРАВИШ ЕДНА РАБОТА, ТОВА Е ДОБРО! Значи, ти не си искал да направиш едно добро и са те заставили насила да направиш едно добро, и са те заставили насила да направиш това, което не си искал. Това е вече зло. Да допуснем, че направиш едно зло; как можеш да го направиш. Да допуснем, оставят те тебе да напоиш едно малко дете с вода, но ти възвариш водата до 100 градуса, отвориш устата на това дете и почнеш да наливаш тази вода врялата в устата на това дете. Желанието е много добро, но къде седи погрешката? Къде е престъплението? В нагорещяването на водата повече отколкото трябва. Ти си турил 100 градуса горещина и те съдят за това престъпление. Казват: Направил престъпление, че напоил детето с гореща вода. След това тебе те накажат и ти извадиш едно заключение, казваш: С вряла вода детето да не поиш, но със студена. Вторият път ти дадат една риза да переш и ти по същия закон кажеш: Понеже ме биха за врялата вода, вземаш и със студена вода переш ризата. Питам, какво можеш да изпереш със студена вода? Пак те бият наново. Кажат: Риза със студена вода не се пере, а с много гореща вода. Ти се чудиш. Питам, де е погрешката между първия процес с детето и втория процес при прането на ризата? Ризата и с топла, и със студена вода да я переш, тя няма да се повреди, а при детето при врялата вода може да се изгори гърлото му. А ризата със студена вода може да замръзне и ще остане нечиста, пък тя се разваля. Значи студеното разваля, а топлото не разваля ризата.

Сега друг процес. Аз ви казвам, че в природата не съществува отрицателно; ако аз не го допусна, у мен такъв процес не съществува, то е само един въображаем процес; помнете едно, че в природата не съществуват такива процеси. Защо казваш ти: Ако аз умра? Но смъртта е един процес, ако аз умра, ще стане това, което е процес вътре. Но можеш ли да си представиш нещо, което природата не иска, а вие да можете да го направите? ВИЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ, КОЕТО ПРИРОДАТА НЕ ИСКА! Вие трябва да се благодарите на това, че природата е предпазила човека от големите злини в света. Сега престъпления стават за малки работи: че си напоил детето с вряла вода, че си изпрал ризата със студена вода. Всичките престъпления са врялата и студената вода. Направете един превод с врялата и студената вода. Врялата вода това е доброто. Студената вода, това е злото. Сега как ще приложите. Запример вземете едно житно зърно и го поставете в земята. И това житно зърно почва да умира, да гние и след това възкръсва това житно зърно; и след това вас ви възнаграждават. По този начин, ако вземете вие да заровите един човек както житното зърно, ще изисквате ли вие от него това, което изисквате от едно житено зърно? Той на общо основание ще отиде! Това, което е полезно за житеното зърно, не е полезно за човека. Добре. Искате да направите една услуга на рибата, изваждате я от водата в една по-рядка среда за по-добре и тя умира. Един човек му дотегнало да живее във въздуха, турете го във водата и той умира. Като извадите рибата и я поставите в положението, дето човек живее, тя умира и като поставите човека на мястото на рибата, и той умира. Рибата при по-доброто умира, и човек при по-лошото, и той умира. Питам тогава де е философията? Представете си, че човешкият живот, това е раят. Като внесете рибата в рая, тя умира. Представете си, че водата, това е ада; като внесеш човека в ада и той умира. Питам тогава: Защо рибата умира във въздуха и човек умира във водата? Това са аналогии, разсъждения. Сега във вас се зараждат известни противоречия, които вие не можете да си ги обясните. И в ада умираш, и в рая умираш. Но не е едно и също нещо това. Рибата в рая умира, и човек в ада и той умира, тогава? Сега аз правя следующата аналогия. Представете си, че вие имате едно желание, което принадлежи към рибешката природа; и това желание вие го внасяте в човешкия свят и то умира. Представете си сега, че във вас има едно човешко желание благородно, което го внасяте във ада, в света на рибите, и то умира. Де е погрешката? Де е разумността? Разумността е, че човешкото желание трябва да го оставите в човешкия свят, а рибешкото желание във вас да го оставите в рибешкия свят. Това е което трябва да направите! Ако се яви някое противоречие, вие не сте постъпили тъй както трябва, вие не разбирате законите на природата.

Какво разбирате вие. Едно във втора степен? 1 на втора степен, 2 на трета, 3 на четвърта, 4 на пета. До 2 на трета степен можем да го обясним, геометрически може да си го представите, но 3 на четвърта, как си го представлявате? Сега идваме до три в 4-та степен, как си го представлявате? Каква беше първата степен? (движение). Втората? Разширение. Третата, растене в обем. Четвъртата степен, организация; 5-та степен мобилизиране; 6-та степен външно украсяване; 7 степен идейна почивка; 8 степен създаване на дома; 9-та степен създаване на човека. Тъй щото в 9-тата степен е човекът. Сега това са отвлечени идеи. Една идея е понятна дотолкова, доколкото може да влезне като елемент във вашата мисъл, да може да боравите с нея. Да допуснем човек има най-хубавата цигулка, най-хубавия лък, но вие не можете да свирите, извадите цигулката, разгледате я, турите я като един цигулар, направите си една хубава кутия, искате да свирите, но не можете; после пак турите цигулката на мястото в кутията; после пак я извадите, погледнете я. Много сложна работа е! Все такива сложни работи, които мъчно се свирят; има такива упражнения, даже човек след като се занимава 10 години, пак мъчно се свирят. Има цигулари, които мъчно свирят упражненията.

Та казвам: Такива процеси има и в човешката мисъл. Да допуснем сега, че вие искате да превеждате математиката във всички нейни отношения. Математиката, с която човек се занимава, тя е с физическия свят; има една математика, която се занимава с духовния свят и има една математика, която се занимава с умствения свят. Най-простата математика е математиката на физическия свят. И малките деца в небето започват с физическата математика. Там още малки деца като се раждат, се раждат математици, всичко знаят, а после в техните университети изучават духовната математика, онези процеси, които могат да станат в човешките мисли и човешките чувства. Запример да изчислиш две желания като се съберат на едно място, какво могат да дадат; или две мисли като се съберат какво могат да дадат. Това, което в съвременната окултна наука наричат силата на човешката мисъл. Човешката мисъл не седи само в едната мисъл. Силата на всяка мисъл се проявява, когато две мисли дойдат едновременно, тогава се проявява силата на мисълта.

Та казвам: В това седи силата на мисълта! Сега да ви дам едно малко изяснение. Да допуснем, че вие имате една мисъл за себе си; вие съзнавате, че съществувате, имате известен стремеж, не го знаете какъв е, но вътре имате един напор, желаете нещо неопределено. Най-първо във вас се заражда желанието да растете. Най-първо вие виждате, че сте малък, другите са по-големи от вас, искате да растете. За да можете да растете, във вас се заражда онзи процес; за да расте човек трябва да вземе материали от някъде. Яденето това е градеж; значи, за да градиш, трябва достатъчно материал да имаш; на онези работници вътре трябва да им доставиш материали, които са необходими. Ти за да растеш, трябва да ядеш и вътрешните работници почват да градят. Те през устата си добиват материал, те градят и най-после стигаш 165 или 170, или 175 см. Най-много до 3 метра можеш да достигнеш, но то изисква дълго време. Каква височина имаше Голиат и сега много рядко се случва човек да израсне до 3 метра. Обикновено човек може да расте 165 или 170 см. След като спре растенето, какво става с човека? Той почва да надебелява. След това спре надебеляването. След като спре растенето нагоре и след като спре надебеляването, и ти постоянно ядеш, къде отива енергията на яденето; тази енергия отива в префиняването на тялото. Най-първо се създава човешкият организъм, после почва да се префинява и съвършено като се префини човек, той излиза навънка. И тогава сте както бубата, която яла, яла, стане голяма и като се префини тази буба, веднага си направи един пашкул. Това е остаряването. Значи старостта, това е един пашкул, после тя се прероди наново. Значи, старостта е когато напредналите същества се ограничат вътре в себе си. Който разбира процесите правилно, той мисли вече за неща идеални. Казва някой: Аз ще умра. То е жалко. Друг казва: Аз не искам да умирам. И това е жалко, ако не можеш да умреш. Някой път е жалко да умреш, но някой път е жалко да не умреш. Жалко е за онази пеперуда, която е влязла в пашкула, че не може да умре, не може да излезне. Тя трябва да влезне в новото положение на пеперуда.

Та ако схващате положението от смърт в живот, това е трансформиране, това е дълбокият смисъл. Вие седите и казвате: Какво нещо е животът? Или какво нещо е смъртта? Смъртта е един процес; животът е също важен процес и същина. Защото животът е отделил смъртта от живота; животът е родил смъртта; смъртта служи на живота, а не животът на смъртта. Явява се тогава един процес, този процес човек го е избрал, когато е бил в райската градина, да ви говоря научно. На първия човек му казали: Слушай по този път на доброто и злото вървят всички животни, той е един много дълъг и сложен процес. На какавида ще станеш, ти като ядеш от това дърво, пеперуда ще станеш. Затова му казал Господ: Да не ядеш, понеже ще почнеш да умираш. Там е казано: В който ден ядеш, ще умреш и в който ден ядеш, ще почнеш какавида да ставаш. И попитал го Адам: Какво нещо е да стане човек какавида? И като дошъл онзи професор, му казал: От какавидата като излезне човек, божество става. Ще влезна тогава в какавидата, щом божество мога да стана. Казвам: Не е лошо човек да бъде какавида. И сега всички хора все са какавиди. Какво значи КАКАВИДА? КАКА И ВИДА. Да види човек кака си. Откъде е излязла тази дума КАКА И ВИДА? Глагол има ли от нея? Глагол няма. Какво означава КАФ на еврейски? (буква е това), (сила значи). Сега това е нещо вметнато. Важното е временните процеси, които трябва да се разберат. Не трябва да се затруднявате с ония новите схващания вътре в съвременната психология или в съвременния живот.

Едно криво схващане имат всички съвременни хора за същината на живота, за същината на мисълта, чувството и желанията на човека; кое желание да има и кое да няма? Кои мисли да има и кои не. Какво да направи? Всички неща са на място, когато навреме се правят и всички неща не са на място, когато не са на времето. То зависи от времето. Запример ако е лятно време, когато има 35 градуса топлина, накладеш един огън голям на един човек, да го постоплиш малко, той веднага ще махне с ръката и бяга; зимно време пък идеш, той наклал огън и ти вземеш и го изгасиш по същия начин. ОГЪНЯТ ЗА ЗИМНО ВРЕМЕ, А ВОДАТА ЗА ЛЯТНО ВРЕМЕ. Сега вие сте се занимавали с мислите. По какво отличавате една правилна мисъл 2 и 2 = 4. 3 и 1 = 4. Резултатите все са същите. Но каква е разликата в събирането? Да кажем вие събирате два камъка, но представете си това са две разумни същества събрани заедно, работници са, работят; а тук имате едно разумно същество към три, значи 3 и 1, резултатът е един и същ все имаме 4. Какво означава този процес 4-те? Представете си, че тук имате 2, двама хора като се съберат с други двама хора какво могат да направят? Представете си, че това е един квартет, нали. Първите двама души свирят първа цигулка, а вторите двама свирят втора цигулка. Какво имате? Не е един квартет, но на дует мяза това. Когато четирима свирят на четири различни инструмента, тогава имате квартет. А в случая имате четирима, но свирят дует; после може да имате четирима души, трима свирят първа цигулка, а един свири пиано, пак имате дует; ако вие слушате тези четирима, когато свирят, какво ще бъде вашето впечатление от тяхната музика? Резултатът е все музикален, но има известна разлика в музиката.Следователно, ние изваждаме едно заключение, двама души може да са расли при същите условия, почти донякъде могат да имат същите резултати, но се различават в тяхното развитие. Затова на това основание човек трябва всякога да избира условията си. Той в самовъзпитанието си трябва да избира ония условия, които съставляват една вътрешна съпротива на онзи правилен процес, който служи за неговото развитие. Той не трябва да се самоспъва! Или с други думи казано, той не трябва да прави крайни заключения. Да допуснем сега, че един човек се родил астрологически при най-добрите условия, кои са най-добрите условия в астрологията. Коя е най-щастливата зодия и кое е най-щастливото съчетание? Най-щастливото съчетание е когато слънцето е в центъра, в сърцето на живота. Човек трябва да е напълно под влиянието на слънцето. Не вземам външната страна, моята цел беше само да ви наведа на известни мисли, да се освободите от известни атавистически възгледи, които съществуват. Някой път съществуват противоречия, натегне ви някоя мисъл, вие чувствате, че нещо ви противодействува, в дисхармония сте с хората. Какво има? Но във вас е тайната на живота, този ключ, вие сами може да се освободите. Аз съм при огъня. Мене ми пари, мога да се отдалеча от този огън на два метра, от мене зависи, но мога да кажа: Защо така са наклали този огън? Но от мене зависи да се отдалеча. Има известни мисли, тебе ти са неприятни, те са някакво външно влияние, ти можеш да се отдалечиш мислено от нея (тях). Ако ти не можеш да измениш тази мисъл, отвънка е тя, или от нейното влияние ти можеш да се отдалечиш мислено. Или ти имаш известно желание и то е от вънка. Да допуснем ти минаваш по улицата и имаш известна слабост към дрехите, обичаш изящните дрехи, роден си така, не е лошо, у някои хора е като болест това желание, те са родени с тази слабост. Минаваш ти покрай някоя витрина, гледаш хубави дрехи. Днес минеш, утре минеш, пари нямаш да си ги купиш, дойде ти една мисъл: Не мога ли по някой начин да задигна тези дрехи. Един апаш отива в Америка. Той като ходил, ходил, не му върви и най-после той изучава как да краде. Отива той при един бижутер, хубаво е облечен, разглежда скъпоценностите, но същевременно той носи една саксия, като че е голям богаташ, но носи и фалшиви камъни, като гледа същинските камъни, той бързо турга фалшивите на мястото на истинските, тъй замества ги и след това, за да не се хване, той укрива скъпоценните камъни в саксията. Взима един по-прост камък, плаща го и казва: Г-не, нека седи тази саксия тук, имам малко работа за няколко часа, ще ида и ще се върна да си взема саксията. И той отива, после се връща, взема си саксията, благодарим, сбогом! Минават няколко дни бижутерът вижда, че тези скъпоценни камъни изчезнаха. Питам сега, какво казвате вие, този направил ли е престъпление според вас? Това престъпление е по вашето разбиране. В природата съществува ли престъпление? Ние наричаме престъпление всички ония неща, които се хроникират в природата. Щом нещо е престъпление, то се отбелязва в човешкия организъм. В човешкото тяло съществуват ред престъпления, които с години се вършат, има известни признаци, които от хиляди поколения са останали, те не са твои, но са останали. И някой път ти можеш да попаднеш по атавизъм на тия наследени черти. И някой ден минаваш покрай някое агънце, потупаш го малко по атавизъм, ти си вегетарианец, но може би едно старо желание дойде и ти се предаде, някога ти си ял месо, а сега се чудиш откъде тази мисъл и веднага се зароди едно атавистическо чувство у тебе.

Та казвам, в сегашното ваше съществувание вие сте турени в известна област да коригирате погрешките на предшествуващите съществувания. Там седи науката за самовъзпитанието и за щастливия, за сполучливия живот в света. Науката трябва да се гради на един разумен закон. Вземете онзи гениален музикант, щом даде един концерт, той може да спечели за една вечер толкова, колкото вие за 10 години сте работили; но той е знаел как да постъпи, а вие не сте знаели как да постъпите. Та в природата има известни пътища, по които човешкият живот трябва да се развива. Всеки един от вас трябва да намери онзи път, по който правилно да се развива. Вие може да тръгнете по който и да е път. Аз определям това така: Природата е изчислила всичките пътища на човека, тя знае какво ще стане от човека, тя е оставила само един път у него, който е неговият път. Като иде той при природата, тя му казва: Тия са пътищата, избери си, който искаш. Има 10 пътища, които тя е изчислила хубаво. Тя ги знае, знае какво ще стане; но има един път, за когото тя никакво изчисление не е направила. ТОВА Е ПЪТЯТ НА ОНЗИ, КОЙТО ИЗБИРА. Той гледа, гледа, казва: Ето този път, който не е изчислен, и хване него. После си каже така: Ако бях хванал другите пътища? И другите пътища, които са изчислени, и там има големи мъчнотии, но неизчисленият път той е най-лесният път. Изчислените пътища са най-мъчните пътища, а този път, който не е изчислен, той даже не си струва. И тя каже: Туй е за тебе. И някои от вас, като сте хванали този неизчисления път, най-лесният път, вас ви се вижда, че е много мъчен, но ако бяхте хванали тези изчислените пътища? И по някой път природата ви изважда от вашия път и ви тури в един изчислен път, и вие кажете: Господи, избави ме от този път! И тогава Господ пак ви тури във вашия път, в неизчисления път, после пак искате да направите нещо, пак влезнете в изчисления път и като се намъчите, казвате: Господи, избави ме! И пак Господ ви извади. Господ ту ви тури в единия, ту в другия. Вие не можете да разберете, казвате: Дотегна ми този път! Пък тези са изчислените пътища, ако вие вървите по този неизчисления път, там е най-хубавата наука и ако вие можете да разберете, там са най-хубавите постижения.

Сега двете важни, важни работи, които трябва да останат в ума ви: НЕ ПОСТАВЯЙТЕ ПРЕПЯТСТВИЯ НА ОНИЯ ПРОЦЕСИ, КОИТО РАБОТЯТ ВЪВ ВАС! Или ще бъдете в пълно СЪГЛАСИЕ С ЖИВАТА ПРИРОДА! Не си тургайте никакви въпроси какво е природата, дали е мъртва или жива, има ли задгробен живот или не? Има ли онзи свят или не? Но ви казвам, раят за рибата е смърт и адът за човека е смърт. Защо? Не трябва да живеем в ада, защото ще умрем. Ти щом умираш, в ада си. Щом живееш, в рая си. И тогава аз ви казвам тъй, какво нещо е рай? Аз щом живея, в рай съм; щом умирам, в ада съм. Е, какво трябва да правя? Да влезна в рая. А като не съм доволен от рая, какво трябва да правя? Ако си риба, стой в ада. Рибите трябва да седят в ада. Или вие под думата ад трябва да разбирате най-неблагоприятните условия, от които човек вече е излезнал. Човек не трябва да се повръща назад.Ад това е миналото на човека, а раят това е бъдещето. А животът това е настоящето, следователно, в ада няма какво да се повръщате. Ще умрете там. Щом се връщаш, ти ще умреш. Това е схващането. Та според тези схващания вие казвате: Има ли бъдещ живот? Има разбира се! Има ли рай? Има разбира се! Има ли ад? Има разбира се! Всичките гробища, все са ад. Какъв по-страшен ад си представлявате от това? Вие си представлявате един ред на нещата дисхармоничен. Адът е място, дето се спира човешкият щастлив живот,а раят е място, дето започва човешкият щастлив живот. Ти от рая можеш да излезнеш, както рибата може да излезне от водата. Ти си щастлив, дали това щастие те прави повече или по-малко щастлив, ти си в рая. Но ти можеш да попаднеш всеки ден в ада и всеки ден можеш да излезнеш от ада; както рибата като попадне във въздуха. И човек сега е в рая. Не ви казвам, че е изпъден от рая. Това е само за обяснение на онази вътрешна идея. РАЯТ Е ТАМ, ДЕТО Е ЖИВОТЪТ. Какво нещо е раят? Там, отдето започва истинският живот, това е рай. Там, дето свършва истинският живот, там е адът. Какво е адът. Ако искате да знаете, за вас е тази мисъл, не е за света; там дето свършва добрият живот, това е раят. Това са условия, това е степен на съзнание. Ти влизаш в една област на същества, дето като те видят, всички те обичат, всички те залюбят, почват да ти помагат; пък като влезнеш в ада, там са вълци, всички се нахвърлят, този вземе нещо, онзи вземе нещо и ти останеш на парченца, изядат те. Адът е процес на разлагане. Като идеш там, веднага ще бъдеш разложен, а щом влезнеш в рая, ти веднага ще се събереш.

Сега дръжте следната мисъл в ума си: ТОВА, КОЕТО ВЪВ ВАС ГРАДИ, ТОВА Е РАЙ, А ТОВА ВЪВ ВАС, КОЕТО РУШИ, ТОВА Е АД. И тогава дръжте онзи вътрешен закон: СТОЙ ДАЛЕЧ ОТ АДА,ЖИВЕЙ БЛИЗО ДО РАЯ! Ще хлопате в рая да ви приемат, защото, ако влезнете в рая, работата е свършена. Сега мнозина от вас сте при рая, хлопате на райските врата: Човек, който влезне в рая, трябва да се откаже от живота на какавидите.

Та двете основни мисли, които трябва да останат в ума ви: ОТРИЦАТЕЛНИ ПРОЦЕСИ В ПРИРОДАТА НЕ СЪЩЕСТВУВАТ! Смяната между един процес и друг, тази междина се нарича отрицателен процес. Второто положение: НЕ ПОСТАВЯЙТЕ НИКАКВИ ПРЕГРАДИ, ПРЕПЯТСТВИЯ НА ВАШАТА МИСЪЛ! Да казвате, това е постижимо, онова е непостижимо. Постижими неща са всички неща, които съзнанието ви може да схване в даден случай. Това, което прави едно съзнание да има една щастлива мисъл, то е правилен път. Когато злото в света влезе, то е един промеждутък между два процеса, ако не се смени този промеждутък, не стане правилна смяна, там се ражда злото, там се ражда всичката дисхармония в сегашния ред на нещата. Сега хората имат преизобилно, но има един ред на нещата, който не е установен; едни са богати, други са бедни, едни са хилави, други са здрави. Не че сили нямат, имат, но в разбирането, всички нямат еднакви разбирания, всички същества, които живеят на земята, не работеха еднакво и вследствие на това има един отрицателен процес или казано в научна форма, смяната на процесите не става правилно. Някой път богатите ще дадат нещо на бедните. Както онзи мъж, като умряла жена му, тя това искала, онова искала, нему му се свидело да даде пари, но тя като умряла, след смъртта и той казал: Сега да дам за душата и, дано се утеши. Той приживе не и дал, че като умряла тя, той и купил всички тия неща и ги раздал за нейната душа. А щеше да бъде много по-хубаво, ако беше купил всички тия неща на жена си, докато беше тя жива. Тя искала да яде, дрехи искала, нямали пари. Та като умряла, купил и ги, раздал ги, казал, за Бог да прости жена му. И казвам: И вие много пъти оставяте после за Бога да прости. Казвате: Сега няма да се живее добре, но като умрем, тогава по-добре! И това не е лошо. Но по-добре е приживе да имате хубавите дрехи и да имате храната, отколкото след като умрете да ви ги дадат за Бог да прости.

Сега за втория път ще приготвите миналата лекция и ще я свържем с тия процеси. Това е една нова материя, която много мъчно се развива, понеже вашето съзнание е разпокъсано. Всякога новите работи не се възприемат; имате някои дрехи хубави, но искате от 10, 15 хиляди лева. Казвате: Тази работа не върви. Гледате дрехите от 10 хиляди, нямате толкова пари, отстъпвате на 5 хиляди и като дойдете до хиляда лева, бръкнете в джоба си и кажете: Дайте ми тия дрехи, купите тях. Та вие всякога искате тези дрехи, колкото пари имате в джоба си. Ако ще си купиш едни дрехи, нека минат 10 години, но дай 10 хиляди лева, пък си направи тези дрехи, но на свят да бъдат. Такива за хиляда лева не ти трябват; и ако си купиш чепичета, купи си най-хубавите, на свят да бъдат; избери винаги най-хубавото. Имай туй в мисълта си. Защото най-хубавите неща са най-скъпите в природата!

Станете сега.

Само светлият път на Мъдростта

води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Сега за втория път ще имате едно упражнение за пръв път, каква трябва да бъде новата обхода на един ученик. Сега аз ви намирам всинца вие живеете по старому, всинца живеете по стария начин, старомодни сте, та новомодни искам да станете, по новия начин как да живеете. 10 ДЕНА ЩЕ ПОСТЪПВАТЕ ПО НОВОМОДНИЯ НАЧИН. (Вие ще ни дадете програма). Ще ви дам програма. От толкова години какво може да направите. От толкова години слушате. Ще имаме едни упражнения от 10 дена.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help