Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Истинско познаване

Размишление

Завършените процеси са процеси на разочарование. Бъдете доволни от незавършените процеси. Питате за нещо: „Какъв ще бъде краят?“ Краят включва началото, а началото включва края. Същото се отнася до причината и последствието. В причината се включва последствието, а в последствието – причината. Посадиш едно дърво и питаш: „Какъв ще бъде краят?“ – Ще ядеш плод. Това не е край, защото и втората, и третата година пак ще ядеш плод от дървото.

Какъв е краят на живота? – Смъртта. Обаче смъртта нито е начало, нито е край. Ти мислиш, че като си се родил, ще умреш. Значи раждането е начало, смъртта – край. Не е така. Виждаш, един човек се движи. Пътят, който изминава, означаваме с права линия. Движи се човек по тази линия, на която е поставена една малка преграда, малка чертичка. Тя показва процеса на раждането. Той расте, става голям и продължава да се движи по правата линия. На пътя си среща друга преграда – смъртта. Зад преградата не виждаме човека, но той продължава да се движи. Тези процеси на виждане и невиждане наричаме раждане и смърт. Виждаш някого – родил се е; не го виждаш – умрял е. Това са човешки понятия. Това са впечатления, които постоянно се сменят. Започваш да ядеш, взимаш първата хапка и казваш, че е най-сладка. Колкото повече ядеш, сладостта намалява. Това е впечатление на вкуса. Всички хапки са еднакво сладки, но вкусът постепенно се губи и сладостта намалява. Обаче всички хапки заедно внасят сила в човешкия организъм. Какво внася яденето в човека? – Сила. Какво внася музиката? – Бодрост. Като си попееш или посвириш малко, ти се ободряваш. Но човека не е доволен от малкото. Той иска много да печели. Всъщност печалбата е нищо; в един момент можеш да изгубиш това, което си печелил с години. Като изгубиш всичко, страдаш. А като си попееш малко, никой не може да ти вземе печалбата от пеенето. Всички неща, които имат външен израз, са преходни. Питаш някого: „Какво спечели?“ – Спечелих това, което мога да изгубя. Мога да печеля, мога и да губя.

Някой се оплаква от сиромашията. Защо се оплаква? – Дотегнала му. Той не знае, че сиромашията е важен процес в природата. Гладен си, значи сиромах си; сит си, значи богат си. Това е истинският превод на богатството и сиромашията. Защо си сиромах? За да ядеш. Защо си богат? За да престанеш да ядеш. Хората имат криво разбиране за богатството и за сиромашията. Според тях богат е онзи, който се облича добре, ползва се от уважението на хората. Това е човешко тълкуване. Външното обличане не носи щастие и външното събличане също не носи щастие. Ако зимно време си облечен с кожух, добре ще ти бъде. Но ако влезеш с кожуха в топла стая, ще бъдеш нещастен. Всяко нещо има значение, когато се приложи на време и на място. Кой се е родил облечен, както хората се обличат? Има една тънка ризичка, с която е обвито детето, но щом се роди, веднага го събличат. Който идва в света, прилича на млада булка – в було е обвит. Щом се роди, т.е. влезе в света, веднага свалят булото му, искат да видят какъв човек е той. Като снемат булото, той започва да плаче и да се сърди. Близките му, като чуят плача, радват се и казват: „Живо е, оживя вече!“ Това е вътрешен процес, който трябва да се разбере. Ако не се разбере, той остава неясен. Тогава трябва да вярваме.

Вярата е вътрешен, непреривен процес. През целия живот трябва да прилагаме вярата си, за да се усилва. Колкото повече се усилва, толкова по-добре. Някой казва: „Едно време вярата ми беше силна, но сега отслабна“. На млади години човек вижда добре, на стари години зрението му отслабва. Значи на млади години той има – добре вижда; на стари години вярата му отслабва – не вижда добре. От какво отслабват очите? От много прах. Мислил, тревожил се, плакал, докато най-после очите му прашасали и отслабнали. Като ставате от сън, вие миете очите си, но все пак остават малки прашинки по тях, които намаляват зрението. Ако човек води чист и свет живот, никакви прашинки, никаква излишна материя няма да се натрупа на очите му и той ще има здрави, силни очи до дълбока старост. Ти се оглеждаш в огледалото и казваш: „Остарях вече“. Какво означава старостта? Остаряваш, защото сам си внушаваш тази мисъл. Кажеш ли си, че ще остарееш, че краката ти не държат вече, че ръцете ти треперят, всичко ще се сбъдне. Както мислиш, така става. Като остарееш, какво постигаш? – Нищо не постигаш – отслабваш само и губиш всичко. Това е крив път на мислене. Ще кажеш, че си напуснал детинските работи. Какво си придобил от това? Нищо не си придобил. Ти си въобразяваш, че като отидеш на онзи свят, ще срещнеш своите близки. Къде е този свят, не знаеш. Къде са близките ти, не знаеш. Говориш неща, които не знаеш. Това не е реално.

Къде е реалността? – Във вас. Фотографните снимки реални ли са? – Не са реални, те са сенки на истинските образи. Наистина, като се проектират върху платното, те се движат като сенки. В широк смисъл, външният човек е сянка, проектирана върху екрана. Човек е вътре някъде, а не отвън. Външният и вътрешният свят се различават. Виждате как един капелмайстор маха с ръцете си. Чудите се защо маха. Това е временен процес. Когато музикантите се научат да свирят добре, може и без махане на ръце. Докато капелмайсторът маха с ръце, музикантите още не са готови. Сега, ако накарам някоя от възрастните сестри да пее, тя ще се стесни и няма да пее. Тя се стеснява да пее пред други. Тя мисли, че салонът е пълен с хора. Не, това са сенки, проектирани върху екрана.

Хората живеят в свой субективен, вътрешен свят и го проектират навън, върху екрана. Ще кажете, че и сенките съществуват. Така е, има сенки в живота, но те не са реални, а реалността е нещо вътрешно. Реалността не се пипа. Има нещо реално в човека, но то е вътре някъде, не се вижда. Казваш, че ръцете, краката, сърцето ти са реални неща. Реални са и те, но мисълта ти не е в тях. Това, което мисли в тебе, не е нито в ръцете, нито в краката, нито в сърцето ти – никъде не се вижда. То е някъде в мозъка ти, едва го чувстваш. Ти си въобразяваш, че го виждаш; това, което виждаш, е само проява на реалността. Ти си тъжен, скръбен и мислиш, че скръбта ти е нещо реално. Ако скръбта е реално нещо, къде е тя? Ще кажеш, че я чувстваш под лъжичката някъде.

Колко тежи вашата скръб? Аз бих я претеглил. После, бих я купил; 20,000 лева бих дал за една скръб. Донесете ми скръбта си в едно шише, аз веднага ще я купя. Така ще разберете, че скръбта е нещо илюзорно, както и сиромашията. Казваш, че нямаш пет пари в джоба си. И това е илюзия. Казваш, че си скръбен, беден, гладен, но ако ти дадат една златна монета, скръбта ти веднага изчезва. Каква скръб е тази, която изчезва толкова скоро? Ти си скръбен, защото мислиш, че си скръбен. Ако мислиш, че си щастлив, ще бъдеш такъв. Като ви посети скръбта, не я крийте, но изнесете я вън, дайте и един хубав обяд и си поговорете с нея. Аз съм се разговарял със скръбта. Красива мома е тя. Ако можете да я видите, всички ще тръгнете след нея. Красива е скръбта! За да не я познаят, тя се дигизира: закрива се с черен воал, облича се в скъсани дрехи и така минава незабелязано. Кой от вас е пожелал да види скръбта и да си поговори с нея? Като ви говоря за красотата на скръбта, вие мислите, че ви залъгвам, и казвате: „Знаем какво нещо е скръбта, не сме забравили мъката, която ни е причинила тя“.

Помни: Единственото нещо, което просвещава хората, е скръбта. Като дойде радостта при тебе, занимава те, люлее те, пее ти приспивна песен: „Нани-нани, нани-на“. Скръбта е строга, не позволява такива неща. Като дойде при тебе, тя те бутне и казва: „Хайде, ставай! Няма време за сън и почивка. Хайде, на работа! Иди да учиш, да се молиш“. Радостта обича мечтите и фантазиите. Като дойде и започне да мечтае, ти отново заспиваш. Радостта и скръбта са едно и също лице с две страни. Радостта е мома, която целува и прегръща човека. Скръбта е същата мома, покрита с черен воал, облечена в стари, скъсани дрехи; тя кара човека да учи, да работи и да се моли. Чрез радостта и скръбта невидимият свят си устройва забави. Когато съществата на онзи свят искат да си починат, те си устройват забави с хората, ръкопляскат им и си заминават.

Хората се влюбват, разлюбват, плачат, страдат, а разумните същества ги наблюдават и се смеят. Ти се влюбиш в един момък, без да подозираш, че той е твоята приятелка, която се е дигизирала – играе роля на момък. Ти му пишеш любовни писма, получаваш от него, а приятелката ти се смее. Един ден тя сваля булото си пред тебе и казва: „Много си се влюбила в мене“. И двете започват да се смеят. Смешно нещо е влюбването. Момък и мома се оженят. В първо време и двамата са дигизирани, с маски на лицето. Колкото повече години минават, маските постепенно се свалят: изчезва красотата им, косите побеляват, зъбите опадват. Питам се: Къде отиде предишната красота? Това, което изчезна, е илюзия на живота. Човек не остарява. Реалността никога не остарява. Всичко, което се изменя отвън, е привидно. Който не познава реалността, не може да си даде отчет на това, което става около него.

Живей като дете, като млад момък и мома, като стар човек и знай, че не си дете, не си млад, нито си стар. Това са фази на човешкия живот. Сега имаш брада, бяла коса, но като отидеш на онзи свят, ще ги оставиш на земята. Там не приемат хора с бради и с бели коси. Като напусне земята, човек взима със себе си само онова, с което е дошъл. То е реалното. Човек, който люби всички, живее в реалността. Казвате, че е невъзможно да любиш всички. Според мене най-мъчно е да любиш един човек. – Защо? – Ще ви отговоря на ваш език. Единицата, човек е толкова малка величина, че с микроскоп не можеш да го видиш, не можеш и да го хванеш. Много хора, множеството, съставят цялото, образувано от милиарди души, свързани заедно, в единицата. Казваш: „Не мога да обичам всички хора“. Ако подвсички разбираш сенките на хората, прав си, не можеш да обичаш сенки. Но ако под „всички“ разбираш великата реалност, наречена Бог, можеш да ги обичаш. Ще обичаш Бога и в Неговото лице ще обичаш всички. Тази идея трябва да проникне в умовете ви.

Някой страда и плаче за своята дъщеря, че умряла. Той се заблуждава, че дъщеря му е умряла. Тя нито се е раждала, нито е умряла. Къде е заблуждението на този човек? – Във вярата му, че човек умира. Може ли това, което излиза от Бога, да умре? Не може. Значи всичко, което излиза от Бога, нито остарява, нито умира. Всичко, което излиза от Бога, връща се обратно при Него. Божественото само се видоизменя, но нито се създава отново, нито изчезва. Ако този закон е верен за материята, колко повече за духа. Ако в дома ти дойде един мъдрец, в един ден той може да се измени много пъти: ще го видиш като светия, с брада, със светло, красиво лице; после ще се превърне на млада, красива мома, или красив момък. Косата му ще се изменя, ту бяла, ту черна; очите му ще станат по-големи или по-малки, веждите – по-дебели или по-тъмни. Ще гледате и ще се чудите на тези промени. Ако мъдрецът може да се мени според желанието си, това показва, че той познава великите закони на Битието и според тях живее. Следователно, ще знаеш, че си излязъл от Бога, в Когото смърт не съществува. През страдания ще минеш, но не и през смърт. Привилегия е за човека да страда. Ще страдаш, за да познаеш Истината, да разбереш, че всички живеем и се движим в Бога. Това е новото верую, което Христос е проповядвал. Дръжте и вашето старо верую, да има с какво да сравнявате.

Мнозина се оплакват от живота си, казват, че са нещастни. Обаче като се избавят от някакво нещастие, казват, че Христос им помогнал. Някой се дави, но го спасяват. Кой го спасил? – Христос. Майката ражда детето, отглежда го. Бащата се грижи за него. Кой всъщност върши това? – Христос. Имаш приятел, който ти помага в училището. Това не е ли пак помощта на Христос? След всичко това питате къде е Христос. Навсякъде е Христос и на всички помага. По няколко пъти на ден Го срещате, но не Го познавате. Всички минавате за учени хора, но не познавате Христос, не можете да Го намерите. Учените твърдят, че вселената има много центрове. Не, вселената има само един център. Колко центъра има колелото? – Само един – център на равновесие. Някои казват, че вселената е сфера, на която центърът е навсякъде, а периферията – никъде. Какво разбирате от това? Може ли нещо да има център, а да няма периферия? Щом има център, има и периферия. Следователно вселената има само един център.

Като говорим за един център на вселената, подразбираме една реалност. Бог е единствена реалност в света. Кажеш ли, че има две и повече реалности, ти се натъкваш на противоречие. И човек има само един център в живота си, т.е. само една реалност. Всичко, което познаваш и знаеш, е реално; всичко, което не познаваш и не знаеш, не е реално. Ти мислиш, че ако изгубиш сина, дъщеря си или приятеля си, изгубил си ги безвъзвратно. Нищо не си изгубил. Твоят син, твоята дъщеря и твоят приятел са навсякъде. Те не се менят. А това, което никога не се мени, е реално. Истински приятел е този, който не изменя отношенията си към своите близки, който не прави разлика между своите интереси и интересите на близките си. Ако обичаш себе си повече от другите, ти не си в реалността; и ако обичаш хората повече от себе си, пак не си в реалността. Защо остарява човек? – Защото не живее в реалността, защото не мисли право. Не е страшна старостта; страшна е, ако не я разбираш. В старостта се крие велико знание, което трябва да се използва. Ако си стар, носи брадата на старостта, докато придобиеш нейното знание; след това хвърли брадата и се подмлади. Старостта е кола, натоварена с различни материали. Щом свалиш товара, ще бъдеш пак такъв, какъвто си бил по-рано. И младият има знание, и старият има знание, но истински знаещ е онзи, който за 8 минути отива до слънцето и за 8 минути се връща. Животът идва от слънцето, а се обработва на земята. Младият работи, а старият доставя материали за обработване. И детето, като се храни с млякото на майката, обработва го и го превръща на енергия.

Изучавайте младостта и старостта, за да се освободите от илюзиите на живота. Това не се постига изведнъж. Аз не искам изведнъж да олекнете, за да не се обърнете с главата надолу. Знаете ли колко години е употребил човек, докато се научи да държи главата си изправена? Някой държи главата си напред, друг – назад. Така не се нареждат работите. Ще държиш главата си направо, перпендикулярно към земята. Само така можеш да станеш музикант, учен и философ. Навеждаш ли главата си, работата ти е загубена. Ако се прегърбваш, скоро ще остарееш. Никакво прегърбване не се позволява. Защо трябва да се прегърбваш? Защо свиваш раменете си? Вдигни главата си нагоре, изправи се и мисли само за слънцето и земята. Мисли за ангелите, за тяхната младост. Няма стари ангели. Лицата на ангелите са гладки, без никакви косми. Те нямат брада и мустаци, както обикновените хора. И Христос няма брада. Как ще Го познаете?

Брадата представлява живот на закони и правила. Срещнеш ли човек с брада, веднага ще чуеш известни наставления: какво трябва да правиш, как да се отнасяш. Този човек не е в съгласие с общественото мнение, има особено мнение. Той казва какво е писал еди-кой си моралист, какво поддържа тази или онази религия. Един морал, една религия съществуват в света. Ако две реки се вливат една в друга и образуват една река, има ли нещо неморално в това? Реката е нечиста, но ще се пречисти. Въздухът може да е нечист, но лесно се пречиства. Няма нечисти неща в света. Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога“. Следователно, който живее и се движи в Бога, не може да бъде нечист. Като работи, той може да се изцапа, но тази нечистота е временна. С мисълта си човек се петни, с мисълта си се чисти. Мислиш, че ако бръкнеш в джоба на някого и вземеш кесията му, ще забогатееш. Няма да забогатееш, но ще опетниш мисълта си. После започваш да мислиш, че няма кражба в света, че всичко принадлежи на Бога, и постепенно се очистваш. Ако отидеш на извора и си налееш 1–2 стомни вода, кражба ли е това? Кражба е, ако вземеш водата от шишето на своя приятел. Значи, докато водата тече, кражба не съществува. Щом се намали, или престане да тече, кражбата се явява. Докато джобът ми е пълен и постоянно се пълни, никаква кражба не става. Ако бръкнеш в джоба ми и вземеш нещо, къде ще го занесеш? Ще го оставиш на земята, където съм и аз. Това не е кражба, но игра между хората. Ти мислиш, че си обрал някого. И той мисли, че го обрали. Всъщност никой никого не може да обере. Ще дойде ден, когато богатият ще благодари на онзи, който бръкне в джоба му и извади няколко монети. Той ще каже: „Доволен съм, че взе част от парите ми – олекна ми малко“.

В бъдеще хората ще гледат по особен начин на кражбата, на отношенията помежду си. Срещате млад, красив момък, пази се от хората, не иска да го оберат. Но ако се приближи до него красива мома и бръкне в джоба му, той ще се направи, че нищо не вижда, и ще се усмихне, ще започне да се разговаря с нея. Той желае и втори път тя да го срещне и да бръкне в джоба му. Ако някой стар, грозен човек бръкне в джоба му, той ще бъде недоволен, ще се възмущава от безморалието на хората. Това се дължи на личното му разположение към хората. Като обичаш някого, търпиш всичко и каквото прави, не го обвиняваш в нещо. Ако не го обичаш, ще бъдеш недоволен от постъпката му и ще го критикуваш.

Помни: Там, където е Бог, никакви престъпления не стават. Където Бог отсъства, там се вършат престъпления. В момента, в който помислиш, че някъде се вършат престъпления, Бог моментално се оттегля. Докато мислиш право, Бог е с тебе и светлина те озарява. Щом изкривиш мисълта си, светлината те напуща и изпадаш в мрак. Всички кражби и престъпления се вършат в мрак и тъмнина. Докато мислиш, че майка ти и баща ти са умрели, че и ти ще умреш, ти си в илюзиите на живота. Човек не умира, но само се изменя. Апостол Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Кое се изменя? – Възгледите на човека. Пита ме някой: „В онзи свят ще се познаем ли?“ – Ако се обичате, ще се познаете. Ако не се обичате, нито тук се познавате, нито на онзи свят ще се познавате. На земята хората познават маските си, но не и своите души. Реалността е в душата на човека. Както светлината определя лампата, така и мислите, чувствата и постъпките определят човека. Те го правят красив.

Като се говори за кражбата, имам предвид само слепците. Как ще оберат ясновидеца? Той вижда намерението на апаша още отдалеч и му казва: „Ти имаш нужда от пари. Колко искаш?“ Ако някой иска да го убие, той вижда още отдалеч ножа в ръката му и го превръща на книжен. Ако рече да замахне с ножа, сам ще се учуди, че вместо метален нож държи книжен. Какъв герой ще излезе от него? С книжен нож не можеш да убиеш никого. Някой се страхува даже от дървения нож и казва, че ще го убият. Мислиш ли, че могат да те убият? Светията гори в огъня и си пее. Мислите ли, че той се мъчи? Не, не се мъчи, пее си човекът. Какво става с тримата момци в огнената пещ? Изгоряха ли? Вяра е нужна на хората. Ако нямат вяра, те живеят в илюзии. Две моми се карат за един момък, или два момъка – за една мома. Всеки мисли, че има повече право на момата от другия. И това е илюзия. Никой няма право на собственост върху човека. Двама души се карат за една къща. Ако се обичат, и двамата могат да живеят заедно; ако се обичат, къщата може да се разшири и за двамата ще има място. Когато човек има Любов, и в една стая да живее, ще му бъде широко.

Някои религиозни казват, че познават Христос. Как Го познават? Кое показва, че познавате Христос? Ако наистина Го познаваш и боледуваш, това не е истинско познаване. Когато си болен и се свържеш с Христос, болестта ти веднага изчезва; ако си сиромах и се свържеш с Христос, джобът ти всякога ще е пълен с пари. Ако болестта ти не минава, не си свързан с Христос. Болестта те учи как да познаеш Христос. Тя казва: „Докато не познаеш Христос, няма да си отида“. Ти казваш, че ще оздравееш, но се колебаеш, не вярваш на думите си. Кажеш ли, че ще оздравееш, ще вярваш на думите си.

Отивам при един болен приятел, да го видя. Той ми казва: „Моята работа е свършена, но поне ми отвори път. Ръцете и краката ми не държат, няма да оздравея“. Аз се усмихвам и казвам: Стани от леглото! Той става. – Опитай се да ходиш. Той започва да ходи из стаята. Като направи това няколко дни наред, оздравя напълно. Пита го лекарят как е оздравял. Той казва: „Не зная как оздравях, но каза ми се да стана и аз станах; каза ми се да ходя и аз започнах да ходя. Каза ми се, че ще оздравея, и аз оздравях“. – „Какви лекарства ти дадоха?“ – „Никакви, без лекарства оздравях.“ Ще вървиш! Вярата лекува. Тя не търпи никакво колебание. За да се лекуваш, нужно е абсолютна вяра. Как лекуват днес треската? Лекарите препоръчват хинин, а народът я лекува по особен начин. Един познат ми разправяше следната опитност. Той боледувал от треска цели 3 години. Един негов приятел го накарал един ден да излязат на разходка край близката река, да го види малко слънцето. Като се разговаряли, приятелят му го бутнал в реката. – „Свърши се моят живот!“ – помислил си болният. Много се уплашил, но направил последно усилие да излезе от реката. Едва се измъкнал. Приятелят му носел дрехи, помогнал му да се преоблече. От този момент треската го напуснала. Стряскането, което преживял болният, изпъдило треската навън. Значи, за да се измени състоянието на човека, нужно е някакво стряскане, което да го раздвижи. Това виждаме и в живота. Понякога едно страдание освобождава човека от друго страдание. Важно е да стане смяна в състоянието. Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва на онези, които любят Бога, ще се превърне на добро“.

Казваш: „Моят приятел измени отношенията си към мене, не ме обича вече, не мисли добре за мене“. Това са заблуждения, наслоявани от миналото, които внасят противоречия в човешкия живот. Казваш, че ще умреш. Не мисли за това. Единственото нещо, върху което трябва да мислиш, е познаването на Бога, а не смъртта. Щом Го познаеш, ще възстановиш хармонията на своя живот. Казано е: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога, и Христос, Когото си изпратил“. Не е достатъчно да кажеш, че мъжът ти е груб, но трябва да се запиташ, обичаш ли го. Ако го обичаш, това не значи, че трябва да му казваш, че го обичаш, но да премахнеш в себе си причината, която го кара да бъде груб. Щом ти се измениш, и той ще се измени. Молиш се на Бога да ти помогне. Той казва: „Възлюби ближния си и Аз ще ти се изявя“. Щом приемеш, че Бог живее в тебе, ще знаеш, че Той живее и в твоя ближен. Разбрахте ли всичко, което ви говорих? Понеже сте разбрали, изпейте песента „Сила, живот и здраве“. Това, което ви говорих, има отношение към свободното мислене. Трябва да освободите мисълта си от старите, затвърдели възгледи на миналото. Вие мислите по стар начин, а старото внася нещастията в живота. Мисълта ви трябва да се обнови. Затова е нужно знание. Има с какво да се занимавате, има какво да учите. Някои седят, чакат всичко наготово. Те очакват да дойде Христос да ги учи, да им даде светлина. В това отношение вие приличате на младата мома, която очаква да дойде някой момък, да се омъжи за него. Не е въпрос да се омъжи – работа я очаква. Като дойде Христос, веднага ще ви изпрати на работа. Вие ще познаете Бога в най-големите страдания и противоречия. Всеки сам ще дойде до това познаване – нищо не се дава наготово. Който не разбира живота, казва, че това не струва, онова не струва. Защо не струва? Защото си напълнил торбата си със сух, мухлясал хляб. Аз отварям торбата ти и хвърлям мухлясалия хляб вън. Питаш ме защо хвърлям мухлясалия хляб навън. Ти не разбираш великите закони на живота. Ще изпразня торбата ти и ще сложа в нея от моя пресен, пшеничен хляб, от моите ябълки и круши, току-що откъснати от дървото. Изхвърли мухлясалия хляб и гнилите плодове от торбата на човека и му дай пресен, топъл хляб и пресни плодове, да яде и да благодари на Бога.

Новото трябва да проникне във вашия живот. Ако не проникне, вие ще бъдете нещастни. Новото трябва да обедини всички хора, да се почувстват братя помежду си. Това значи да бъдат хората свързани, да си помагат взаимно. Всеки човек дава нещо от себе си на своя ближен, но същевременно приема нещо от него. Предавайте и приемайте доброто. Този е начинът за разрешаване на въпросите. Ще кажете, че искате да ви се говори, да разберете нещата. Какво ще ви се говори? Болен си, казвам ти: Стани и ходи! Отговаряш: „Лесно се говори, но не мога да стана, не мога да ходя“. – Трябва ли с количка да те возят? Не, ще станеш и ще ходиш. Ще паднеш, пак ще станеш и ще повтаряш думата „обичам“. Ако си скръбен, кажи си: „Няма скръб в света. Ще се радвам на всичко, което става в света“. Счупи се кракът ти, пак ще кажеш: „Благодаря, че ме сполетя това нещастие, да се усили вярата ми“. Болят те очите, страхуваш се да не ослепееш. Не се безпокой, ще се усилят очите ти. – „Как ще стане това? Стара съм вече.“ – От тебе зависи да се подмладиш. Ако не допускаш нито една отрицателна мисъл в ума си, в 3 месеца можеш да се подмладиш. Когато се влива в организма нова енергия, той се обновява. Тялото постепенно се изправя, засилва и човек се чувства млад. Обновяването на организма не е механичен процес. То има отношение към духовното естество на човека. Ако си беден, не се обезсърчавай, но си кажи: „Парите са в джоба ми, в кръвта ми, в моите мисли и чувства“. Така е. Който няма злато в кръвта, в мислите и в чувствата си, той не може да бъде богат. Помни: Вътрешното всякога отговаря на външното. Следователно можеш да имаш отвън само това, което имаш вътре в себе си. И обратно: Не можеш да имаш отвън това, което нямаш вътре в себе си. Не можеш да бъдеш външно богат, ако нямаш вътрешно богатство. Трябва да имаш злато в кръвта си, за да бъдеш външно богат. Срещате бедна, но красива мома. Където отиде, тя получава блага: пари, дрехи, скъпоценности. Ще кажете, че тя продава красотата си. Красотата не се продава. Защо? – Защото ще се изгуби. Но красотата има сила да заповядва. Ако умът ти е светъл, сърцето ти топло и волята ти силна, те заповядват на условията. Сила се крие в тях. За да дойдеш до това положение, ти трябва да не допускаш за никого нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство. Вие трябва да си помагате взаимно, да работите за Бога, да работите заедно с Него. Бог изисква от вас да правите това, което и Той прави. Не очаквайте наследство от баща си и майка си. Не уповавайте на ближния си и не очаквайте само на Бога. Първо разчитайте и уповавайте на себе си, а после на другите. Христос идва на земята да опита хората, какво могат да направят за Него. Той казва: „Гладен бях, не ме нахранихте; болен бях, не ми помогнахте; в тъмница бях, не ме посетихте“.

Мнозина казват, че са окултисти, че са хора на Новото учение. В какво се заключава Новото учение? Хората на Новото учение освобождават затворниците. Ако някой от Новото учение влезе в затвора, ще отвори вратите на затворническите килии, ще пусне затворниците на свобода и ще им каже: „Отсега нататък не грешете. Идете на работа и поправете грешките си“. Ще кажете, че така се нарушава общия ред на нещата. Важно е да се спазва Божествения ред на нещата. Досега хората са служили на човешкия ред, а потъпквали Божествения ред. Досега те са изпълнявали човешката воля, а не Божията воля. На всички казвам: Изпълнете Божията воля и не мислете за последствията. Един проповедник говорил на слушателите си в църквата за отварянето очите на слепия. Той се вдъхновил от проповедта си и решил, като излезе от църквата, да направи опит с един от просяците, сляп от рождение, да му каже: „В името на Господа Исуса Христа, ще прогледнеш“. Като се приближил до слепеца, веднага се разколебал и си казал: „Какво ще стане с мене, ако изговоря името на Бога, а слепецът не прогледне? Ще се изложа пред хората, ще изгубя авторитета си“. Спрял се за момент, замислил се и продължил пътя си. Слепият и до днес стои пред църквата. Казвам: Бъди готов за изпълниш Божията воля, макар и да изгубиш авторитета си. Кажи на слепия: „В името на Господа Исуса Христа, в Когото вярвам, да се отворят очите ти и да прогледнеш“.

Идва Христос на земята да изпита вярата и любовта на хората. Ще кажеш на слепия: „В името на Господа Исуса Христа, да прогледнеш!“ Ще кажеш на болния: „В името на Господа Исуса Христа, вдигни одъра си и ходи!“ – „Ако кажа и не стане, както мислех?“ – Кажи и не се страхувай. Ако кажеш и стане, вярата ти ще се усили. Ако кажеш и не стане, ще направиш опита втори, трети път, докато думите ти се сбъднат. Ще кажеш и каквото кажеш, ще стане. Да отвориш очите на слепия, това значи да усилиш вярата си. Не постъпвайте и вие като пророк Йон, на когото Бог заповядал да отиде в Ниневия да проповядва. Обаче той се качил на един кораб и избягал в Испания. Не изпълнил Божията воля, но щял да плати с живота си за своето непослушание.

Оставям ви мисълта: Да просите, докато ви се даде; да хлопате, докато ви се отвори, и да търсите Истината, докато я намерите.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 30 декември 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help