Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Непреодолимо желание

Размишление

(Чете се темата: „Предназначението на християнството“.)

Тема за следващия път: „Защо плачат малките деца?“

Казано е в Писанието: „И голи бяха и двамата, и Адам, и жена му, и не се срамуваха“. (– Битие, 3-та глава.) Защо първите човеци са били голи? Когато Адам сгреши, Бог го търсеше в рая, докато най-после го намери. Адам каза: „Чух гласа Ти, Господи, но убоях се, защото съм гол; и скрих се“. И рече му Бог: „Кой ти обади, че си гол? Ял ли си от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?“ Като ял от забранения плод, очите на Адам се отворили и той видял, че е гол. Трябва да се знае, действително ли е бил гол, или като сгрешил, оголял. – Кога оголява човека? – Когато греши. Голотата има отношение към греха, към човек с неоформен характер. Той се представял такъв, какъвто не е, поради което лицемери. Той мисли за себе си, че е добър, щедър, че има знания. Човек се мисли или за добър, или за лош. Някой казва за себе си, че е лош. С това той иска да каже, че не е от слабите хора.

Казват: „Да бъдем добри!“ Кой човек е добър? Според някои, добър човек е този, който ни дава пари на заем, храни ни – дава ни, каквото пожелаем. Който не задоволява желанията ни, той е лош. Право ли е това заключение? Отчасти, 50% е право. Значи, който прави добро, е добър, свят човек. Той прави добро, дава пари на заем, защото срещу това има подписите на двама богаташи. В този смисъл банкерът прави добро на банкер, светията – на светия. Добър е банкерът, но ако не можеш да платиш дълга си, хваща поръчителите. Някой банкер не ти дава пари на заем под предлог, че няма пари. Той не говори истината. Ще каже, че кредитът му е малък, че го е отстъпил на други – ще се извини по някакъв начин. Най-после, казва: „Ще те имам предвид“. Добре ли постъпва този банкер? Добре постъпва, защото ти не трябва да искаш пари от него. – „Той е длъжен да дава.“ – Ако е длъжен, трябва да има някакъв закон, който да го задължава. Касиерът на някоя банка е длъжен да изплати известна сума, но ако имаш чек срещу това. Ако касиерът не иска да ти даде тази сума, той отговаря пред закона. Ти не носиш никакъв чек, а казваш, че си внесъл пари в банката. Касиерът не вярва на думите ти, той иска документ. – Има ли право да не вярва? – При сегашните условия на живота, той не е длъжен да вярва.

Сега ще направим един опит. Дайте ми 4 конеца по един метър дълги. Като разбъркам конците, може ли да кажете, кой конец на кого принадлежи? Ще каже някой, че този или онзи конец е негов. Твой е конецът, ако можеш да се хванеш за него. Ако не можеш да го хванеш, не е твой. Вие имате цели кълба с конци, но не можете да работите с тях и ходите голи. Виждаш, че някой е добре облечен, а ти ходиш гол и се питаш защо другите хора са облечени, а ти си гол. Онзи, който се облича, е превърнал конците на дреха. Той сменя дрехите си по 3 пъти на ден, има с какво да се облича. А ти нищо не си направил и няма с какво да се облечеш.

Сега да излязат вън един млад брат и една млада сестра, да хванат по един конец. Така хванати, конците се кръстосват, спорят помежду си. Как ще решите въпроса: кой от двамата пръв ще пусне конеца? При това, всеки трябва да пази своя конец. Като пуснеш конеца от едната ръка, ще внимаваш после да хванеш същия край. Да излязат сега един възрастен брат и една възрастна сестра, да хванат краищата на останалите два конеца. Сега и четирите конци се кръстосват. Първо спореха двата конеца. Ако единият от тях отстъпи, решава ли се въпросът? Не се решава. Това е все едно, момата да люби един момък, после още един и да мисли, че е разрешила известен въпрос. Нищо не е разрешила. Докато любеше само един момък, тя живееше в частната собственост. Като люби двама, тя живее в колективната собственост. Може ли тази мома да люби 4–5 мъже? Ако тя може да люби 4–5 мъже, ще бъде колективна собственост, но и с това спорът не се решава. Другояче разгледан въпросът: ти взимаш пари от един банкер, но можеш да вземеш пари и от четирима души. Ако имаш да даваш на четирима души, въпросът е още по-сложен. От един банкер е трудно да вземеш пари, но от четирима е още по-трудно. А от 10 души е най-трудно. – Кое е най-хубавото? – От никого да не взимаш пари. – Възможно ли е това? – Възможно. Ще става обмяна. Днес продаваш стока, получаваш пари. Изкуство е да живееш без задължения.

Да се върнем към опита. Четирите конеца са объркани. Как ще се оправят? За всеки въпрос има начин, по който може да се разреши. Единият начин е да отстъпваш. Ще пуснеш единия край на конеца, а другия ще държиш здраво. Няма да пуснеш двата края на конеца, защото той представлява твоята мисъл. Ще дадеш възможност на мисълта си свободно да се проявява. Затова ще вземеш конеца и ще си отидеш с него. Никой няма да остави конеца си, не е хубаво това. Имаш убеждение за нещо, но след време казваш: „Старо е това убеждение!“ И в старото убеждение има нещо хубаво, не трябва изведнъж да се отказваш от него. Ако имаш един стар, златен пръстен, няма да го хвърлиш, но ще го стопиш, ще му дадеш, каквато форма искаш, и върху него ще поставиш един скъпоценен камък. Старият пръстен не струва ли пари? Зависи от метала. Щом е златен, златото никога не губи цената си.

Както обтягате конците и ги впрягате на работа, така трябва да впрягате всяка своя мисъл на работа. Днес повечето хора разрешават въпросите си по особен начин. Всеки търси някое малко удоволствие в живота. Всеки иска да държи двата края на конеца. Ако всички държат двата края на конците и теглят, те ще се скъсат. Ще пуснете поне единия край на конците. Конецът представлява връзката, която държи човека за земята. Скъса ли се конецът, прекъсва се и животът на човека. Какво печелят двама души, на които животът е прекъснат? Ще кажете, че има и друг живот, ще се преродите. Има ли смисъл да скъсваш конеца на своя живот и да чакаш ново прераждане, само затова, че не си знаел как да държиш конеца? Като обтегнеш конеца, пусни единия му край, да не се скъса. Ако постъпиш така, ти си умен човек. Ти си разрешил въпроса правилно. Дали с ума или със сърцето си ще разрешиш въпроса, не е важно; важно е да го разрешиш правилно. Ако държиш нещо с двете си ръце, за да не пострадаш и платиш с живота си, ще отпуснеш едната си ръка. Това значи: или сърцето ти трябва да отстъпи и даде, или умът ти трябва да отстъпи.

Представете си, че всички се стремите към един център. Обаче такова е положението, че само един може да държи центъра. В случая всеки държи по един край на конеца, аз държа другия край на всички конци. Аз съм центърът и заставям останалите да се движат около мене по окръжност. Тия, които се движат по окръжността, не са свободни, няма къде да отидат. Те са в едно поле на дейност, откъдето не могат да излязат. От мене зависи да бъдат свободни, или не. Ако не пусна конците, които държа в ръката си, всички ще бъдат недоволни, ще кажат, че им влияя. С какво влияя? Какво мога да им дам по тези конци, или какво мога да взема от тях? Почти нищо. Аз мога само да си въобразявам, че съм господар на положението. Конците могат да се скъсат и цялата система да изчезне.

Къде е приложението на тая система? – В човешките мисли и чувства. Значи те могат да се концентрират към един център. Каквото е отношението между членовете на едно семейство, такова е отношението между мислите и чувствата. В това отношение човек представлява едно общество. Той трябва да разреши спорните въпроси между своите мисли и чувства. Всяка мисъл е едно възвишено същество, един ангел, който временно обитава в човека. В бъдеще тоя ангел може да се въплъти на земята и ти трябва да бъдеш негов проводник. Той може да се яви като твой син, или твоя дъщеря. Ето защо, трябва да давате място само на добрите и възвишени мисли в своя ум. Ако давате място на лоши мисли и чувства, в бъдеще те могат да се въплътят на земята като ваши деца. Не е все едно, дали ще имате добър син и добра дъщеря, или лош син и лоша дъщеря. Живейте добре, мислете и чувствайте правилно, за да създадете условия за добър бъдещ живот. Бъдещето ви зависи от вашите добри мисли и чувства. Ако още сега не внесете възвишени мисли и чувства в себе си, какво бъдеще ви очаква? Вие искате някой да ви обича. Каква обич може да има между тези конци? Обаче всеки конец може да оживее, да се превърне в клон от дървото на живота. Сега всички конци спорят, понеже взимат участие в общия живот на дървото за познаване на доброто и на злото. Как ще разрешите въпросите по закона на това дърво? Когато между двама души има отношение, единият трябва да дава с ума си, а другият – със сърцето си. Ако и двамата дават или с ума си, или със сърцето си, въпросите не могат да се разрешат.

Имате едно дърво с корени, клони и листа. Корените представляват сърцето, клоните – ума, а листата и цветовете – други сили, които работят в общия живот на сърцето. Всяко дърво, което няма корени и клони, не може да съществува. Следователно и човек не може да успява в морално отношение, докато не разбере връзката между частите на цялото. И тогава той ще знае, че не е независима единица, и ще отстъпва. Бог държи единия край на всички конци и казва: „Пусни конеца!“ Чуеш ли тази заповед, пусни края на конеца. – „Ще ми вземат конеца.“ – Не се страхувай, никой няма да ти вземе конеца. Пусни единия край на конеца! Двама души спорят за нещо. Как ще разрешат въпроса? Ако единият иска да държи и двата конеца, той е на кривата страна. Всеки си взима своя конец и спорът се разрешава. Но утре ще дойде ново заплитане. Как ще се разреши? Ще кажете, че спорът се разрешава мъчно. Според мене няма никаква мъчнотия. Няма спор, който не може да се разреши. Какъв спор може да има между бащата и децата? Бащата съм аз, държа центъра, където са краищата на всички конци. Положението на децата зависи от мене. Правя превод: влиянието на онзи, който държи единия край на конците, символизира влиянието на известни психични центрове на разумни същества. Ако тия същества са възвишени, добре ще бъде за вас; ако са низши, това значи да попаднете под влиянието на дявола. И този въпрос е разрешим, но искам да ви покажа на какво може да се натъкнете. Има въпроси, които първоначално лесно се разрешават, даже и от деца, но колкото повече се навлиза в системата, толкова и разрешаването на въпросите става по-трудно. Има един магически начин за разрешаване. В дадения случай аз, който държа единия край на конците, също се намирам под влиянието на други действащи сили. Не съм аз единственото лице, което разрешава въпроса. За вас може да съм единственото лице. Но ако мислите, че тази е единствената система и няма друг изходен път, вие се заблуждавате. Да допуснем, че аз съм под влиянието на други сили. Какво ще стане тогава? Ако те ме заставят да си оттегля ръката, да пусна края на конците, аз ще ги послушам. При това положение въпросът веднага се разрешава. Всеки спор се разрешава чрез отстъпване. Двама души спорят. Единият трябва да отстъпи. Ще пусне края на конеца и ще си вземе конеца за спомен.

Сегашните хора имат смътна представа за морала, за отношенията си към Бога. Малкото дете е в ръцете на майка си. Тя го носи, прегръща, целува; тя го къпе, храни. Като поизрасне, майката изменя отношенията си към него: престава да го носи на ръце, да го прегръща и целува; не го къпе всеки ден, не го кърми. Ако при първото отношение детето си е мислело, че майката изявява любовта си към него, какво ще мисли сега? То може да си мисли, че отношенията на майката към него са изменени, но това нищо не значи. Детето мисли криво. Има някаква промяна, но само външна. Израстването на детето, развитието на неговия ум и сърце са причина майката да измени външно отношенията си към него. Има ли някакво престъпление в това, че майката не къпе всеки ден детето си и не го носи на ръце? Длъжна ли е да прави това? Тя е длъжна да прави това, докато детето е малко – най-много до три години. Щом влезе в четвъртата година, то трябва да стъпи на краката си. До три години майката може да кърми детето си, но от четвъртата година нататък то трябва вече да дъвче храната си.

И Бог по същия начин е изменил отношенията си към нас. Каквито са били някога, днес не са такива. Отношенията на сегашните хора са по-добри, отколкото в миналото. Като отиваш на баня, ти търсиш теляк. Няма по-лошо от това, да очакваш на теляк да те къпе. Това е най-лошото къпане. Най-доброто къпане е без теляк. Като се оставиш на теляка да търка кирта от тялото ти, заедно с кирта той ще отнеме толкова хубави работи от тебе, че с години не можеш да възстановиш предишното си положение. Обикновено богатите хора търсят теляци. Някой богат отива на баня, вика теляк да го къпе, но се връща оттам така разстроен, че с месеци не може да възстанови първоначалното си състояние. Някои професори, след като ги е търкал теляк, са изгубвали нещо ценно от себе си. След всичко това ще се говори за теляци. Някой казва: „Препоръчай ми един добър теляк!“ – Никакъв теляк не ти трябва. Теляците са за хора от външния свят, а не за вас. Някои сестри още търсят телячки. На напредналите казвам: Никакви теляци! Няма по-хубаво нещо от това, сам да изтъркаш тялото си. Ако срещнеш в банята един свет човек, нека той те изтърка; не срещнеш ли такъв човек, по-добре сам се изтъркай.

Искам да ви наведа на мисълта, да бъдете самостоятелни. В известно отношение ученикът трябва да бъде крайно самостоятелен. Влезе ли в банята, да каже: „Аз сам ще се изтъркам“. Това е най-хубавото упражнение. Ще кажеш, че на някои места ръката не достига. Кажи си: „Господ ми е дал ръката. Няма да оставя място, където тази ръка да не пипне“. Бедният се оплаква, че нямал пари да плати на теляк. Още по-добре, сам ще се изтъркаш.

Искаш да разрешиш един въпрос, да реализираш една мисъл. Какво правиш? Търсиш един теляк, да те разтрие малко. Не търси веднага външна помощ. Почакай помощта да дойде в крайния момент, когато си приложил всички средства. Чакай последния момент! Тогава ще дойде един човек отвън, да ти направи една малка услуга. Ти си донесъл трески, дърва, приготвил си всичко за огън, но кибрит нямаш. Ще дойде този човек, ще драсне клечка бибрит и огънят ще се запали. Нека той намери всичко готово, само да драсне клечицата, да не търси дърва и запалки. И тъй, след като си мислил дълго време върху известен въпрос, приготвил си всичкия материал, ще дойде ученият да драсне клечицата и огънят да се запали. Това е Божествен закон, който гласи: „Всякога действай с най-малките сили“. Последните сили са най-малките, с които се действа. Казваш: „Дошъл съм до края на своята беднотия, повече няма накъде“. – Щом си дошъл до края, ти си на спасителното място. Действай вече с най-малките сили в себе си. Те изправят всички неща. Ако не дойдеш до крайната сиромашия, да бръкнеш в джоба си и да извадиш последните трошици, ти не можеш да оцениш какво нещо е хлябът. Това е философията на живота. Ако не можеш да оцениш малката трошица, ти не разбираш живота. Малката трошица е като житното зърно: расте, увеличава се и дава плод. Магът, мъдрецът, които са завършили развитието си, имат тази сила в себе си. Дай на мага своята торба, с трошици на дъното, той ще бръкне, ще извади една трошица и ще я превърне на самун. Сега вие разглеждате въпросите механично, искате целия свят да ви обърне внимание. В това желание се крие нещо фалшиво. Ако светът сега трябва да ви обърне внимание, вие сте изгубени. Ако Бог сега трябва да ви обикне, вие сте изгубени. Това е крива философия. Любовта на Бога е от вечността. Бог всякога е имал, има и ще има едни и същи отношения към нас. Нищо друго не остава на човека, освен да съжалява, че не е обърнал внимание на тази Любов по-рано и не я е преценил. Затова в него се ражда дълбока, вътрешна скръб. Ако човек мисли, че Любовта на Бога към него трябва да се увеличи, или че Бог не го обича вече, или сега започва да го обича, това се дължи на кривите човешки идеи. Ако мислиш, че някои хора те мразят – това е крива идея. Мразят те, понеже ти мислиш така. Аз мога да накарам, когото и да е от вас, да мрази, или да обича. В един час само мога да ви накарам да обичате и да мразите. Имаш приятел, когото обичаш, но и той те обича. Ако той забие една игла в кожата ти, на дълбочина 2 сантиметра, ти ще изпиташ желание да му отмъстиш, да го блъснеш настрана. Защо да не се усмихнеш и да кажеш: „Приятно ми е, забий иглата още по-дълбоко“. Колкото повече забива, толкова повече да благодариш. Кажеш ли, че това е безобразие, ти нямаш любов. Къде остана любовта ти? Каква любов е тази, която се явява и изчезва?

Сега всички минавате за светии; в дадения случай сте светии. И аз ви признавам за светии, но не светите всякога. Светии сте, които по известни съображения някога не светят. Слагате капаци на вашата светлина и се скривате. Срещам един светия, който ми казва: „Ако постъпваш с мене така, няма вече да идвам в дома ти“. Казвам: Ти и сега не си в дома ми. Първо, аз нямам дом. Аз съм бездомник. Ти се заблуждаваш, че си в моя дом. Този дом е чужд. Спорен е въпросът, дали този дом е мой. Ако искаш да ми станеш наследник, аз ти казвам истината: Този дом не е мой. Аз имам да плащам наем на стопанина.

Любовта определя правилни отношения между съществата. В Любовта противоречие не съществува. Любовта решава въпросите разумно. Ако зная, че отношенията, които имате към мене, са определени от Бога още от началото на вечността, ще зачитам тези отношения. От това зависи моето щастие, моето бъдеще. Това показва любовта ми към Бога. И ако в даден случай вие съзнавате, че отношенията ми към вас са определени от Бога още от вечността, вие ще ги зачитате. От това зависи вашето щастие. Това е неизменен закон в природата. Ако мислите, че друга философия може да обясни тези въпроси, вие се самозалъгвате. Друга философия не съществува. Ако в света съществува добро и зло, това става по единствената причина, че две същества, събрани заедно, имат два различни възгледа за Бога. Едното същество мисли, че Бог определя отношенията им, а другото отрича това. Когато съзнавам, че отношенията ми към тебе са от Бога определени, и когато ти съзнаваш, че отношенията ти към мене са от Бога определени, аз съм радостен и весел. Следователно, когато аз и ти съзнаваме, че взаимните ни отношения са от Бога определени, ние сме дошли до право разбиране на нещата. Всеки човек трябва да разбере тези връзки, да разбере Божествените отношения. Като срещнете един човек, трябва да разберете, дали връзките ви с него и отношенията ви към него и към Бога са от вечността. Зачитай всичко, което е от Бога!

Вървиш из гората и виждаш, че срещу тебе идва голяма мечка. Какво трябва да правиш? Ще се обърнеш назад и ще бягаш. Тази мечка е изпратена от Бога, да опиташ смелостта си. Ти казваш: „Господи, готов съм всичко да направя за тебе“. – „Ще те опитам тогава.“ Бог казва на мечката: „Застани на пътя на моето дете, да опита смелостта си“. Щом я видиш, бягаш – не постъпваш правилно. Ти трябва да спреш за момент и да се запиташ, от Бога ли е изпратена мечката, или не. Ако е от Бога изпратена, тя ще се приближи до тебе, ще клекне пред краката ти и ще започне да ги ближе. Ти ще я погладиш по гърба, ще благодариш, че не ти е направила някакво зло. След това тя ще се скрие в гората, а ти ще се върнеш в дома си, където ще благодариш, че си имал една добра среща. Така ще разбереш, че мечката не е страшна. Ще измениш мнението си за нея и ще кажеш: „И в мечката има нещо, което се подчинява на Божественото начало“. Ако не си опитал това, мечката е страшна. Всеки човек може да застане на пътя на своя ближен като мечка. Всеки може да застане и на своя път като мечка. Можеш да бъдеш мечка за другите, можеш да бъдеш мечка и за себе си и да кажеш: „Голямо страшилище съм. Ужасявам се от себе си“.

Помни: Така, както мислиш, чувстваш и постъпваш, това са отношения, създадени от началото на вечността. Всеки момент вие сте в период на опознаване, но отношенията помежду ви са от далечното начало на Битието. Приемете ли тази философия в себе си, всички спорни въпроси се разрешават изведнъж, както при опита с конците. Ще пуснеш края на конеца и спорът ще се разреши. Тази сутрин закъснях 10 минути, понеже исках да зная на кого конците са объркани; исках да го убедя да пусне единия край на конеца. В този спор бяха замесени 4 души. 10 минути употребих да ги убеждавам, да пуснат края на конеца, но не успях – спорът остана неразрешен. Сега и на вас казвам: Пуснете единия край на конеца. Казвате: „Лесно се говори, но да си на нашето място, и ти не би могъл да пуснеш конеца“. Законът е един и същ, както за мъдреца, така и за глупеца. Само че мъдрецът изпълнява закона в съвършенство, а глупецът даже не го изпълнява. Любовта се изявява в постоянното изпълняване на Божията воля. Щом изпълняваме Божията воля, отношенията ни към Бога, ближния и себе си са правилни. Мнозина търсят лек, охолен живот, без мъчнотии и страдания. Който търси такъв живот, има нужда от теляк. Който е готов на тежък живот, с труд и страдания, той казва: „И без теляк мога“. Никакви теляци не ви трябват!

Когато се яви някакъв спор между вас, вземете конци и направете упражнението. Ще употребите 10–15 минути за упражнението, но ще видите коя сестра и кой брат трябва да отстъпят. Като разрешите спора, ще се хванете за ръка. Казвате: „Остаряхме“. Значи, докато бяхте млади, имахте кредит; като остаряхте, съжалявате за младостта си. При старостта има по-голяма опасност. Ако не спазвате законите на старостта, ще се натъкнете на опасности; ако ги спазвате, ще се подмладите. Това значи да имате правилни отношения към Бога. Лесно можеш да се подмладиш, но ако не допуснеш никаква отрицателна мисъл в ума си. Когато младата мома хване ръката на момъка, той не пита защо постъпва така – приятно му е; ако го хване грозна мома, веднага ще се замисли, да не му устройва някакъв капан. Дали ще ви хване грозна или красива мома, важно е да не се яви във вас някаква отрицателна мисъл, или отрицателно желание. Няма нищо лошо в хващането за ръка. Ако на съперника хванете ръката, и той стане щедър, хващането на ръката е на място; ако жестокият смекчи сърцето си, хващането на ръката е на място. Вие ставате проводник на Божия Дух, Който работи в света. Вие можете да бъдете проводник на Духа не само чрез ръцете, но и чрез вашите мисли, чувства и постъпки. Аз не искам да се откажете от това, което имате, но да прибавите към него нещо, да приложите новия метод на работа. Всеки ден трябва да се придобива по нещо ново; всеки ден да се притуря по нещо към новия метод. В това се заключава развитието. Намирате се в трудно положение. Как ще разрешите въпроса? Ако знаете как да постъпите, как да приемете известни мисли и ако разбирате известни закони, ще разрешите правилно въпроса.

Дойде някой при мене за съвет. Казвам му: Твоята работа ще се нареди. Аз зная как ще се нареди. Дойде друг при мене, казвам му: Твоята работа няма да се нареди – така е писано. Ако в дадения момент, когато се намираш в трудно положение, можеш да извикаш отнякъде една Божествена мисъл, твоите работи ще се наредят. Светът е пълен с Божествени мисли. Две сестри спорят. И двете са бедни. Двама бедни не могат да живеят на едно място. Ако и двете са богати, пак същото положение. Двама богати не могат да живеят на едно място. Ще сложите богатия на мястото на бедния и въпросът ще се разреши. Ако заради любовта не можеш да отстъпиш на една сестра, или на един брат, ти нямаш любов. Казваш: „Не мога да обичам тази сестра“. – Че ти никога не си я обичал. Ако я обичаш, значи Бог те е посетил. Защото обичта е от Бога. Ако не я обичаш, значи Бог не те е посетил. Той те изпитва. Бог ти казва: „Ако можеш сега да станеш проводник на моята Любов, добре ще бъде и за тебе. Аз трябва да я обичам чрез тебе“. Отговаряш: „Нямам време. Мога да направя това с някоя друга сестра, но не с тази“. Тогава ти даваш на Бога упътване, какво да прави. Ти трябва да кажеш: „Да бъде волята ти, Господи!“ И тя е душа, излязла от Бога. Ако ти станеш проводник, ще видиш тази душа.

Една сестра ми разправяше един свой сън: В София става тревога, търсят някого – търсят един човек, облечен в бели дрехи. В съня си тя вижда, че в човека с белите дрехи имало друг човек, като пихтия. Гърмят срещу този човек. Онзи, който бил като пихтия, се отделя и остава само човека с белите дрехи. Някой път и вие сте облечени в бели дрехи, но онзи, който прилича на пихтия, е вътре във вас. Когато се освободите от него, ще се подобри състоянието ви – ще ви олекне. В човека проникват низши астрални същества и го обсебват. Вие трябва да се освободите от стария човек, който като пихтия ви е обсебил. За да придобиете Божията Любов, всички трябва да сте готови за велики жертви. В себе си човек трябва да каже: „За Господа всичко ще направя“. И при най-големите несгоди, които съществуват, разрешението е в жертвата. Ще дойдат изпитания. Вие всички сте на добър път, но Учителят ще ви даде една мъчна задача. Вие трябва да я разрешите. Господ всякога се радва, когато правилно разрешавате задачите. Ако не ги разрешите сега, ще ги решите, като дойдете втори път на земята.

Сега вие сте светии, но от кои светии? Вие светите много хубаво за себе си. Нито един от вас не оставя свещта си да свети на другите. Като влязат в дома ви, всичко свети, всичко е чисто, но вън не е така. Хубаво е това, не е лошо. Но в известни часове на деня вие трябва да излизате със своята свещ навън – това е вашата мисия. Не мислете само за себе си. Няма по-лошо нещо от това, човек да мисли от сутрин до вечер само за себе си. Най-хубавото на света е, от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да мислиш за всичко, което Той е създал и в което ти участваш. Като мислиш за този или за онзи, като мислиш за хората, ти мислиш и за себе си. И като мислиш за Бога, ти пак мислиш за себе си; като мислиш само за себе си, ти сам си навличаш нещастия.

Главната мисъл, която трябва да остане в умовете ви, е мисълта за вечното развитие. За първо отделение всички имате свидетелство, минавате с отличие, но това не показва, че сте свършили второ отделение. Някои от вас може да имате свидетелство за второ отделение, но трето отделение още не сте свършили. Миналото е минало. Използвайте настоящето. Вие сте извървяли миналото. Настоящето трябва да минете. Това е най-важното за сега. То е важната задача. Вие ще срещнете мечката в гората. Ако разберете, че тя е пратена от Бога, ще познаете какво нещо е мечката. Изучавайте страданията от Божествено гледище. Знанието, което имате, трябва да служи за основа на онова, което има да вършите. Ако нямате знание, няма защо да ви говоря. Аз ви говоря за онова знание, което трябва да добиете следващия момент. Сам никой не може да намери своя път. Някой казва: „Аз мога всичко да разреша“. Не си прав. Друг казва: „Нека хората да разрешават задачите вместо мене“. И ти не си прав. Само в труден момент ще дойде някой отвън, да ти покаже как да решиш своята задача. Като влезеш в непознат град, все ще се намери някой да те упъти. Все ще имате един адрес, да спрете някъде. Във всяка мъчнотия, все ще се домогнете до една мисъл, която ще ви даде разрешение. Тази мисъл е от Бога.

И тъй, на какъвто спор и да се натъкнете, приложете закона, който ви дадох с конците. Всеки трябва да отпусне единия край на конеца и да си занесе конеца в къщи. Той е мярка, с която може да се работи.

Сложете Любовта като действаща сила във вас. Вложете в сърцето си непреодолимото желание да слугувате на Бога и си кажете: „За Бога, за Когото аз живея, всичко мога да направя“. Постоянно събуждайте в себе си този стимул. Всеки ден казвайте: „За Бога всичко мога да направя!“ Дръжте тази мисъл постоянно в ума си. Само така ще видите Божието лице. Тогава ще кажете като слепия: „Сляп бях едно време, но сега виждам“.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 9 декември 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help