Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



На време

11 година

9 лекция на 1 мл.ок.клас

27.ХI.1931 г. петък, 5 ч.с.

Изгрев, София.

Добрата Молитва.

Кое знание може да интересува човека? – Колко категории може да има? Ако един човек е излязъл от формата на рибите, кое най-много ще го интересува? Интересуват го рибите, разбира се. Ти може да му разправяш за много работи, но той обича да му разправяш за братята му, сестрите му, баща му, майка му. Ученият човек се интересува от учените, те какво са открили. От какво може да се интересува един кръчмар, от произведеното вино, от бъчвите, ракията, абсента, коняка? – От напредъка на културата, какво може да се ползува той?

Сега е мъчно да се произнесете за ония времена, когато е живял пророк Исая и кои са причините да го заставят да говори по един или по друг начин? – В моите очи Иеремия е краен националист, партизанин, духовен партизанин, като че за него благото на еврейския народ е благото за всички. Когато еврейският народ го постигне нещастие, той плаче за него, като за своите деца, плаче ли плаче. Исая е по-друг. Той казва: Няма нищо. А на какво може да уподобите Изекеила. В него има малко архитектура, той е инженер, разбирал е тази наука на инженерството. Когато описва своите видения, по механичен начин ги описва. Говори за колелета, за колела, в колела. Колелата се движат във всички страни, навсякъде се движат едновременно. Вие разглеждате Иеремия от ваше гледище, туряте му малко идеализъм. Има един външен идеализъм.

Когато рибаринът тури мрежата на гърба и върви, каква е неговата идея? – Мислите ли, че той отива да проповядва или отива да държи лекция на рибите. Той като отива там, казва: Голяма култура има за рибите. Вратата е тук, през която можете да влезете и хвърля мрежата. Като ги хване в мрежата какво им проповядва?

Вие ще кажете какво отношение може да има между един рибарин и нас. Между всички неща има отношение. Запример, вие хвърляте своята мрежа в мисловния свят и хващате една мисъл. Искате да хванете някоя мисъл на любовта, мъдростта, обичта. Един шаран е той. Като го хванете, какво ще правите? – Или обичта аз считам една добра крава, която може да доите. Хванете я, турите и едно въже. Турите я на вашия обор и я храните добре. Постоянно говорите за вашата обич, но вашата обич не ражда вече, казвате, че е ялова. Какво ви интересува в кравата ви? – Нейното теленце и нейното мляко. Някой път вие се интересувате от науката дотолкоз, доколкото тя може да ви даде. Съвременните хора защо обичат науката? – Идейно ли обичат науката? – Прехранва ги тя. Това е то всичкото. А пък онази наука, която не храни, наричат я фантазия, мечти. Че не е нещо положително, което може да гради и прави са. Защото и в най-отвлечените науки и когато някой поет пише нещо и той има скрита мисъл. Не е толкоз желанието на поета да просвети света, а да покаже на света какво знае, да покаже своето разбиране.

Ако пророците не са успели досега, ако учителите не са успели досега, има нещо, което куца. Едното от двете: Или че светът не ги разбира или че те не разбират света.

Запример, вие доколко сега се интересувате от Исая? – Колцина се интересуват от Исая. Онези, които са малко религиозни, се интересуват, а пък другите казват: Един писател, писал е нещо.

Да пристъпим към онова, което е съществено. Има една съществена страна в живота, което наричат реалност или съществени неща, които във всичките времена имат една и съща стойност. Запример, откога се е явило златото в света, изгубила ли се е неговата стойност в света. От най-старите времена до сега, не. Намаляла ли е обичта към златото или се е увеличила. На какво мнение сте вие? – (Увеличила се е.) Увеличила се е, понеже има повече злато. Вземете желанието за житото. Откак е дошло то в света, увеличило ли се е това желание или се е намалило? (Увеличило се е.) Има други неща, които не са съществени. Има някои неща вас ще ви интересуват, докато сте млади. Щом дойдете до средната възраст, те ще изчезнат. Запример, една млада мома се интересува да се облече хубаво, туря си китки, по 10 пъти се чеше на ден, докато се ожени. Като се ожени, китките отиват. Китките отиват на една страна, чесането на другата страна. По един път се чеше на ден. Защо се чеше младата мома по много пъти? Тя не се чеше, защото е разчорлена. Докато животът има смисъл за нея, тя се чеши, щом престане да има смисъл, тя не се чеши. Думата чеши не звучи хубаво, нали?

Преходни понятия имат хората. Има и друг пример. Хубавото ядене изгубва ли своята цена? – В началото на човешкия живот и после когато остарее? – Не. Значи в яденето има една страна. На знанието кое е същината? – Сега по една вътрешна аналогия по какво се отличава едно добро хранене? – Добрата храна никога не внася в човека отвращение. Има храна, която може да внесе отвращение. Много пъти човек може да се отврати от известни храни. Било е време в живота на човечеството, когато хората са употребявали известни храни, но после е дошъл законът на отвращението. Много от животните, след като са получили отвращение от растителната храна, останали месоядни и казали: Дотегнало ни е вече само трева да се яде и оттам насетне, те изменили целия ход на културата си и загазили съвсем. Питат какво да правят. Или гладни трябва да измрем или трябва да преминем към друг начин на хранене. И преминали чрез общо гласуване към местната храна. Как бихте разбрали вие този процес? – Как е влязло първоначално месоядството в света. Кое е било първото животно, което е почнало да яде месо, но ще кажете: Биологически така са били създадени зъбите им. Но за да знаем как са били създадени зъбите им, трябва да знаем при кои условия е било това. Казват, че при много неблагоприятни условия започнало това. Нас не ни интересуват месоядните животни, защото по какво се отличават месоядните животни от тревопасните? – У всички месоядни животни, тези, които са топлокръвни, диаметърът на главата, широчината на главата е по-голяма. Да кажем, че тази линия A, показва диаметъра на главата на месоядните животни, а пък у тревопасните тази линия е по-малка B. Ако правите наблюдение на главата на мечката, лъва, вълка, лисицата, коня, ще забележите едно различие. На тревопасните главите са по-тесни, по-продълговати, а у месоядните са по-широки. Едно съвпадение, една аналогия правите тогаз: Ако един човек има широки възгледи, това към кои животни ще спада, към месоядните? – На какво ще уподобите тревопасните животни? – Как ще кажете? (Тесногръди.) Тесногръдието е за гърдите, а за главата? (Тесен мироглед.) Тогава как мислите, кои имат по-широки възгледи? – Месоядните имат по-широки възгледи, а тревопасните? (По-високи възгледи имат тревопасните.)

Знанието в живота е потребно дотолкоз, доколкото то служи за съграждането на човека. Знанието има отношение към трите свята. Първо човек се намира във физическото поле. Ф. Ч. У.

Можем да проучваме твърдата материя, например храната на човека. После може да проучаваме чувствения свят. Коя наука спада към чувствата на човека? – Науката за морала. Моралът съдържа законите, по които трябва да се ръководят чувствата. После имаме умствен свят. Кои науки се отнасят към умствения свят? – Философията. Във всичките стадии, народите са разглеждали живота от умствено гледище, но при разглеждането на нещата от умствено гледище има два възгледа:

Аз наричам едното увеличение, а другото намаление. Единият процес наричам инволюционен. Той е слизане отгоре надолу. Другият наричам еволюционен, той е възлизане нагоре. При сегашните условия, понеже цялата човешка раса, човечеството взема ход на възлизане, то вие трябва да проучавате живота от друго становище. Всякога, когато вие се отдалечавате от известни идеи, ако тази идея постоянно се отдалечава и губи смисъла във вашия ум, тогава какъв е този процес? – Да кажем: Идеята за обичта към ближния. Ако тази идея във вас не прогресира. Най-първо като млади, вие се въодушевлявате и дойдете до известна точка и тази идея отслабне у вас. Казвате: Трябва да гледам своя живот, с хората няма да се занимавам и няма да оправям света. Тогава тази идея се отдалечава от вас. Според закона като ви станат известни идеи неинтересни, вие се отдалечавате от тях. Тези идеи не са ваши вече. Вие сте се приближавали до тях, после по известен закон, като се движите по вашата орбита, започвате да се отдалечавате от тях и губите своя интерес към тях. Така е и с физическия живот. Да кажем, че вие се интересувате от някои животни, например някои ги е страх от змиите, от паяците, вълците, мечките, тигрите. Питам: Човек, който седи толкоз високо, има вяра в Бога, а при това го е страх от една змия или от един вълк, или от някой паяк, интересно е, че вашият страх от вълка иде от това да не ви изяде. Вас ви е страх от змията да не ви погълне. Вас ви е страх от паяк да не ви ухапе, че да не умрете. После ви е страх и от пчелите, защо? – Тези са временни обяснения, които имате, имат известно психологическо влияние върху човешкия ум. Какво е предназначението на вълка в природата? – Да допуснем, че всички месоядни животни са минали през много лоши условия и са се научили да ядат месо. Но същевременно с тях съществували ли са тревопасните? – Те защо не са отстъпили? – Защо волът или овцата не е отстъпила от този режим? – Тогава трябва да допуснем, че не са живели в една и съща среда. И ако вземете дрехата, която овцата има на гърба, какво може да заключите от нейната дреха? (Студено е било.) За да си създаде тази вълнеста дреха, през какви условия е минала овцата?

Да допуснем сега, че имате един съвременен модерен параход. Как ще обясните неговата големина? – Да допуснем, че той има 250 метра дължина и 40 метра широчина. Може да побере цял един град. Не с къщите, но с всичките хора на един град може да ги натоварите на един съвременен модерен параход. Как ще обясните тази големина? Ако останеше този параход, като един остатък, след 2000 години, как ще обяснят неговия произход и причината за неговата големина и широчина. От самата култура, от нуждите на хората. Защо правят много големи параходи? – По-износно е. Тогава според вътрешните удобства на парахода вие ще имате известно понятие за онази култура, която е преодолявала. Сега аз искам да ви наведа на мисълта: За създаването на човешката глава. Три епохи е минал човек, в това отношение в света, когато се е създавала неговата глава. Виждате тези глисти, ония животни, може ли да направите лесно разлика между предната и задната част на глистите. Има разлика, но едвам се забелязва, едвам се различава главата от глиста. И у рибите главата едвам се различава. Отделя се, почва да се организирва. А у другите по-низши животни главата едвам е в проекция. Кое дало повод на човека да създаде своята глава по този начин, както сега е формирана? – Как мислите? Каква философия има по това. Кои са причините, за да се създаде човешката глава? Това представлява земята. Тази линия представлява човека. Когато човек е слизал, той е бил под влиянието на силите, които са били в центъра на земята. Корените се привличат от центъра на земята, привлечени са от земята. Главата представя клоните, долните корени представят неговата симпатична нервна система. Клоните горе представляват мозъчната система. Но по-рано е било обратното. Неговата симпатична нервна система е била в клоните, а мозъчната система е била в корените. Може да си представите тогава, човек с главата е бил заровен в земята, а симпатичната нервна система е навън, в листата. Листата са неговите дробове. Дробовете му са излезли вън, той диша с тези листа.

При проучването на великите закони на света, трябва да имате една съществена идея, без която да не се изменят причините на вашето знание, макар и да се измени формата на вашето знание. Ако у вас причините се изменят, както и формите, тогава вие седите на една лъжлива почва. Например, ако се измени вашия възглед за Бога, например, каква разлика може да има във възгледите на стария човек и детето? За слънцето по същество и двамата знаят еднакво. Нито младият е бил на слънцето, нито старият. По същество не знаят. Ние нали знаем, че слънцето е един и половина милиони пъти по-голямо от земята. Това е предположение, казват, че науката е доказала това, но има един американски учен, който казва, че земята не е била валчеста. Това са теоритически доказателства. Той донякъде е прав, донякъде не е прав. За да се проверят работите, съвременните учени хора трябва да излязат на 100 хиляди, 500 хиляди км най-малко извън диаметъра на земята. Диаметърът на земята е 12 хиляди километра.

Това са научни въпроси. Нас не (ни) интересува дали земята е валчеста. Ето аз как разсъждавам: Земята е валчеста и не е валчеста. Аз да ви докажа защо така мисля? – Ако вземем един мехур и го надуем, става валчест. Като го пуснем не е валчест. Значи земята, в съзнанието ни при известни условия, може да бъде валчеста, ако мислиш така. По същина нас хората ни интересува реалността. Светът ни интересува дотолкоз, доколкото нашето съзнание е будно. Вие имате едно привидно познание за земята. Тя е съставена от безброй, милиарди частици и всяка частица е свободна. Всяка една от тия частици се движи самостоятелно има свой път и цялата земя съставя един организъм от тела, от частици. Цяла една вселена и тази вселена ние наричаме земя. Всяко нещо неразбрано е смешно, всяко нещо разбрано е чудно. Това, което човек не разбира, му се смее. Това, което разбира, се учудва. Както е мъчно да разбираш малките тела, така е мъчно да разбираш и големите. Запример сегашните учени представят едно слънце, което има 10 милиона в диаметър. Представете си едно такова слънце. Нашето слънце има 800 хиляди километра. А пък има слънца, които имат 100 милиона километра. Как тогава ще си представите такова грамадно тяло? Това е една Божествена проекция в света. Земята, за Божественото съзнание е, както заменяме един мехур. Представете си, че ако на този мехур живеят микроби и имат съзнание, как ще си обяснят това? – Представете си, че тези микроби могат да измерват земята, измерват, че не е валчеста. Аз надуя земята и тогава техните учени ще кажат, че се е изменила. И после пак изпразня въздуха из мехуря, после пак го надуя. Какво заключение щяха да си създават тези философи?

Искам да ви наведа на мисълта: В природата стават коренни промени, според дейността на онази интелигентност, която работи в нея. Защото целият свят е израз на една висша интелигентност. Човешкият организъм и човешкото сегашно развитие се ръководи от тази висша интелигентност. Човек претърпява тези бързите промени не по свое желание. Вие по ваше ли желание остарявате? Вие остарявате без да искате. Въпреки вашето искане остарявате и после заболявате въпреки вашето желание. После от ваше ли желание ядете? – Не. Някой път ви заставят да ядете. Някой път не ви се позволява да ядете. Тогава де е човекът? – Ако направя аз една аналогия: Една воденица яде жито, докога? – Докогато господарят смели всичкото жито. Тогава ще млъкне, ще престане да яде. После пак ще огладнее, ще започне да работи. Тази аналогия нищо не доказва. Защото вие, в тази работа, яденето, сте ангажирани. Гладни сте.

Вашите мисли, чувства и постъпки, колкото и да не мине времето, да не изгубват своята стойност, това е реалното. Защото има една част от живота, която може да се измени. Но когато говорим за същественото, за реалното, разбираме онези мисли, чувства и постъпки, които във всичките времена, в нашето съзнание ще останат едни и същи. И ако се доберете до едно такова състояние, вие ще можете да се развивате правилно и да растете. Ако не може да се доберете до това, не може да се развивате правилно. Вие казвате: Еволюция, но еволюцията е общ процес. Защото, когато се уреждат пътищата на една железница, не се уреждат милиони работи, ако имам билет, мога да се кача на железницата, има билет от коя класа, първа, втора, трета класа. Или ако се уреждат моите работи, това не показва, че се уреждат работите на железницата? Когато положението на целия народ се подобрява, това не показва, че положението на целия народ се е подобрило и обратното. Ако настане подобрение на целия народ, то води към подобрението на всеки един човек, на народа, а това показва, че човек е умен. Това в сегашната култура го няма. Но в бъдещата култура, в шестата раса ще го има. Тогава мислите, чувствата и постъпките на самия човек няма да губят своята цена.

Казвам: Има едно знание в света, към което всички трябва да се стремят. То е следното: Да знаят всяка една работа да я извършат на своето време, да знаеш точно времето, когато да ядеш, да знаеш точно времето, кога трябва да спиш, кога трябва да четеш, да се молиш, да се миеш точно, а не приблизително. Вие приблизително в кое време си лягате? – Аз не съм срещал човек да си ляга навреме. Или по-точно малцина съм срещал да си лягат навреме. Много малко хора съм срещал, които да ядат навреме. Казват: 12 часа е дошло. 12 часа е към относителната мярка за яденето. Ето каква е идеята: Само онази храна ползува човека, която е взета навреме, инак много малка част от храната остава в организма. (Един брат запитва дали отделно за всеки човек е това време или има общо време.) Има едно общо време. Човек в рая имал тази норма на яденето. При съгрешаването изгубил тази норма. След като яде от този плод, изменя се целият режим. Идеята да познавате доброто и злото, тази идея в света внесе месната храна, нищо повече. А след запознаването доброто и злото, с него влезе и убийството. Няма да ядеш месо, понеже там се жертвува живота на други същества за твоето благо. Храненето се измени в рая и след като се измени, Бог разбра, че тези хора ще започнат да колят животните в рая и щеше да има пастърми, консерви и райските животни щяха да се мъчат като ги колят. Някоя кокошка ще кряка. Понеже раят не е място затова, то Бог ги изпъди от рая. Защото човек трябваше да излезе от рая, за да реализира своите идеи. Че наистина е така се вижда от това, че Каин излязъл от рая, извърши убийство. Какъв беше Каин и какъв беше Авел? – Те престъпиха Божите заповеди. Втория път намерете кой каква жертва принесе. Авел принесе животни, а Каин – земеделски продукти, плодове. Авел знаеше, че трябваше да се колят животните. Каин като видял, че Авел заклал животно, казал: И аз мога да го убия. Блъснал и го убил. Бог заповяда да не убият Каина. Това е един дълбок въпрос. Вие може да минавате за един праведник, без да знаете, че сте направили един грях. Защо са тези страдания? – Все сте направили една грешка, която не съзнавате. Има някои неща, които сами по себе си не са прави, макар и да не ги съзнаваме. Запример, ти хванеш един човек и дръпнеш един косъм от главата му без да го питаш, имаш ли право да теглиш един косъм от него? – Нямаш право.Вие отивате при едно растение, откъсвате едно листо от него, имате ли право? – (Това е дихателната му система.) Причинявате му страдание. И после отчупвате цял един клон от него. Ще кажете, че това е една дребнава философия. Но от тази дребнава философия са произлезли всичките ни сегашни страдания, които идват в нашето съзнание, и бял ден не можеш да видиш. Почти никакви постижения нямаме. Тъкмо добиеш знание да живееш добре, дойде някое голямо нещастие и те задигне. Съградиш къща, оставиш я, други да я ядат и пият. От сегашните опити по спиритизма се вижда, че богати хора съжаляват затова, което са оставили на земята. Един спиритист дойде и ми казва: Знаеш ли софийските колеги какви са? – Да не ми се смееш, те са дипломати, които искат да знаят какво става в София, какво става в търговията. Това е едно мнение на този спиритист, това е неговата мисъл сега. Турците казват: Ола билир.

Мисълта, която трябва да остане, е важна. Онази философия, в науката, която изучавате, има една преходна страна. Науката, която нищо не внася, то е едно упражнение. Но има една наука, към която всички трябва да се стремите. Науката, която трябва да ви даде известни ценности във вашите мисли, чувства и постъпки. Аз често загатвам за закона за подмладяването. Обновявайте се във вашия ум, във вашето сърдце и вашите постъпки. Законът за обновяването в мислите, чувствата и постъпките, това е първата философия. Ако вие не я приемете, то всичко друго е изгубено. Изгубена Станка е. Има една Станка в света, изгубена Станка я наричам. Онзи човек, който не знае правилно да мисли, да чувства и да постъпва правилно, това е Станка. Станка значи това, което става. Сад – което се проявява. Много неща, които са станали, не са станали както трябва. Както онзи поп в старо време, който не знаел как да кръщава правилно. Дали му първото дете и той го мушнал във водата и то умряло, понеже било студено, казал, дайте друго дете, това дете не е на свят. Като умряло второто дете казал, дайте и трето дете. Но после като убил четири деца, казал: Слушайте такива деца да не донасяте, които не могат да се кръщават. Съвременната наука изменя нашите идеи и във философията изменят нашите чувства и в морала изменят нашите постъпки. Приличат на този поп. Казват: Тази постъпка не струва, това чувство не струва, дайте друго. Но това другото трябва да се роди. Една мисъл трябва да се роди навреме. Едно чувство трябва да се роди навреме и една постъпка трябва да се роди навреме.

Отче наш.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help