Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Разтоварване на съзнанието

Размишление

Какво бихте писали върху темата „Предназначението на християнството“? Мислили ли сте по този въпрос? Какво бихте писали върху предназначението на сегашния живот? С други думи казано: За какво е даден животът на човека? Ако бащата е богат и остави голямо наследство на сина си, последният може да го изяде и изпие. Разбрал ли е той предназначението на богатството, което баща му е оставил? Нищо не е разбрал. В този смисъл животът е богатство, дадено на човека, за да го използва разумно. Ако го изяде и изпие, той го е разбрал толкова, колкото богатският син – богатството на баща си. Природата е създала различни форми, вложила е живот в тях, но нито едно животно не е разбрало смисъла на живота, вложен в него, и не го е използвало, както трябва. Рибата плува във водата, хвърля яйцата си на брега, без да разбира защо живее. Птицата каца от клон на клон, търси храна, прави си гнездо, снася яйца, но и тя не разбира предназначението на своя живот. Някои хора живеят като рибата, други – като птицата, трети – като млекопитаещото; малцина обаче съзнават положението си като човеци, дошли на земята да извършат някаква работа. Наистина, срещате една жена, натруфена като птица и постоянно мисли за облеклото си, как по-модерно да се облече. Това е живот на птицата, която по цели часове чисти перата си и за нищо не мисли. Някой мисли само за ядене, колко пъти на ден да яде и какво да си сготви. Какво особено допринасят облеклото и яденето на човека? Все му донасят известни облаги, но в края на краищата той пак остарява и казва: „Едно време бях млад, обличах се добре, хранех се добре, но това не ме интересува вече“. – Защо не се интересува? – Защото търси нещо съществено. – Кое е същественото? – За стария същественото е младостта, за болния – здравето, за бедния – богатството, за невежия – знанието. Когато младият се облича добре, здрав ли е, или болен? – Здрав е. Болестта се отразява еднакво и на младия, и на стария. Когато е болен, човек губи желанието си за ядене и за обличане.

Какво прави здравият човек? Той мисли за ядене, за облекло, за жилище, да прекара охолно живота си. Ще го видите как постъпва като господар в своя дом. Купува си кокошки, патици, прасенца и ги храни добре, да затлъстеят, да си устрои голямо угощение. Вегетарианецът ще каже, че не коли животните, не се нуждае от тяхното месо. В това отношение той постъпва добре с животните, но в друго отношение не се е отказал още от стария живот. Малко християни живеят по нов начин. Не е достатъчно само да се откажеш от стария живот. Откажеш ли се от стария живот, веднага трябва да приемеш новия. Понякога и жабата напуща блатото, но като види, че работата не върви добре, отново се връща в него. Човек не е жаба, но често проявява качеството на жабата. Реши да се откаже от стария живот, но види ли, че работите му не вървят добре в новия живот, отново се връща в стария. Чувате някой да казва, че с добро не се живее на земята. Доброто подразбира нов начин на живеене. Значи, като не можеш да живееш по нов начин, ще се върнеш в стария живот. Друг казва, че с мекота нищо не се постига. Зависи къде ще приложиш мекотата. Вярно е, че с пръста си не можеш да ореш – рало е нужно затова. Всяко нещо трябва да се прилага на мястото си. Ако ядеш хляб, ще го избереш по вкуса си: някога препечен, някога мек. Има случаи, когато нито препеченият е на място, нито мекият. Всяко нещо е на мястото си, само когато допринася нещо към нашия живот. В този смисъл и животът на светиите, и на добрите хора ни интересува дотолкова, доколкото може да придаде нещо и на нас. Ако се интересуваш от светиите и от добрите хора, а твоят живот не се подобрява, нищо не си придобил. Не губи напразно времето си. Занимавай се с неща, които могат да допринесат нещо и за твоя живот.

Кой е изходният път за подобряване на човешкия живот? Човекът трябва да се съзнае като част от Божественото съзнание. Колкото и да е малка частта, ако тя действа правилно, Бог се радва и весели. Така Той участва в човешкия живот и го подобрява. Ако частта не действа правилно, Бог се вглъбява в себе си, да намери причината за това и да я премахне. Мнозина се съмняват в участието на Бога в техния живот и мислят, че могат да правят, каквото искат. Всъщност, човек прави това, което не иска. Например, без да иска, той греши и съжалява за грешката си. Понякога той прави добро, без да иска. Ако не иска да направи доброто, тоягата ще играе по гърба му. Обаче човек има възможност да се въздържа в правене на грешки и да се проявява в правене на добро. Трябва ли детето да прескача плета на съседите и да краде плодове? Който не се въздържа от правене на грешки и не се проявява в правене на добро, той е слаб човек. – Какво се иска от него? – Да бъде слаб в правене на грешки и силен в правене на добро.

Задача на ученика е да освободи съзнанието си от мисли и желания, които спъват неговото развитие. За тази цел той трябва да ги анализира, да знае към коя категория се отнасят: към категорията на низходящите, или към категорията на възходящите. Външно някои желания представляват градина, пълна с плодни дървета. Човек стои пред тази градина и се пита, да влезе ли вътре, или не; да си откъсне ли един плод, или не. Не е лошо да влезеш в градината; не е лошо и да си откъснеш един плод. Лошото е в неизпълняване закона на послушанието. Казано е да не влизаш без позволение и да не късаш от плодовете на съседа си. Има желания, които се натрапват на съзнанието като неканени гости. Те не са реални. Ние ги наричаме „безобектни желания“. Те идват отвън, а понякога и отвътре, без някаква външна, видима причина. Например, през ума на един отшелник-светия, който прекарал в пустинята цели 20 години в пост и молитва, минава мисълта за някоя красива мома, да си поговори с нея, да и се порадва. Това е мисъл, която внася съблазън, и той започва да се смущава. Той сам се чуди как е дошла тази мисъл, без да вижда красивата мома отвън. Момата го посещава като астрално същество, което иска да влезе в него и да се учи. Тя му казва, че иска да стане негова ученичка, да се ползва от знанията му. Като не разбира това, отшелникът чувства момата в себе си и изпада в изкушение. Тя е млада, способна за работа и учене, но той не знае как да и помогне и се моли да го освободят от изкушението. Понеже няма опитност, не знае как да се справи с натрапеното желание, светията лесно може да се подхлъзне. Коя е причината за падението на отшелника? – Неблагодарността и егоизмът на хората. Много хора идват при него да ги лекува и като се излекуват, отиват си, без да му благодарят. Щом почувства красивата мома в себе си, като мисъл, той си казва: „Ето човек, който влиза в положението ми“. Обаче той и тук се лъже. Ако допусне момата да го обсеби, тя ще отнеме всичкото му богатство и ще го доведе до крайна беднотия. И красивата мома е егоистка. За да не я допуща в мисълта си, той трябва да се моли в тайно, никой да не знае кога се моли. Какво значение може да извадите от примера с отшелника? Заключението е в това, че изкушението си пробива път навсякъде: и в гората, и между хората. При това, ако светията се излага на изкушение, колко повече обикновеният човек. Фактът, че и той се поддава на изкушение, показва, че сърцето му не е изпълнено с Любов към Бога. Има някаква празнина в сърцето му, в която изкушението влиза. Където е Любовта, там никакви изкушения и съблазни не съществуват. Любовта изключва страха, съмнението, подозрението, изкушението и гнева вън от себе си. Невъзможно е човек на Любовта да се гневи. Ако се гневи, любовта му не е пълна, липсва и нещо.

Защо трябва отшелникът да се изкушава с мисълта за красивата мома? – За да се изпита любовта и вярата му. Красивата мома е неговият професор, изпратен от разумния свят да го изпита, да види какво е научил в пустинята. Тя го пита защо се моли, а той се смущава, не знае какво да отговори. Той се моли на Бога да го освободи от изкушението, но не получава никакъв отговор. Момата го пита защо не се отговаря на молитвата му, но и той не знае причината за това. Причината е проста: на любовта му липсва нещо; в нея има някаква непълнота, празно място, в което изкушението влиза да свърши някаква работа. Всяко изкушение е професор, който се явява във форма на красива мома или красив момък. Докато не получи задоволителен отговор, професорът няма да си отиде. Той иска отговор на два въпроса: Защо се молиш? И защо, като се молиш, не получаваш отговор на молитвата си? За оправдание човек казва, че не получава отговор, защото не е завършил развитието си, не е още достатъчно напреднал. Така е, има задачи в математиката, които и най-добрият математик не може да реши. Има задачи в живота, които не могат да се решат на физическия свят.

Задачи, които не се решават на физическия свят, лесно се решават в духовния. Задачи, които не се решават в духовния свят, се решават в Божествения. Физическият свят има отношение към материята, духовният свят има отношение към чувствата, а Божественият свят – към мислите. Физическият свят работи с елементите на материята, духовният – с елементите на чувствата, а Божественият – с елементите на мислите. Ето защо е казано, че невъзможното за човека е възможно за Бога. Няма задача в света, която да е неразрешима. – Къде се решават всички задачи? – В Божествения свят. Който живее в този свят, решава задачите си 100 на 100. Той е вечно млад, бодър, жизнерадостен и готов на всички жертви.

Съвременните хора се страхуват от старостта, защото не могат да се справят с нея. Според мене старият е дегизиран, не е стар. Истински стар е онзи, който разполага със знание и може да се подмлади, когато пожелае. Ще кажете, че искате да ви се дадат примери. Много хора са подмладени, но каквото са придобили, не могат да го предадат на вас. Кой каквото печели, за себе си печели. Никой не може да предаде знанието си. Ученият може да внесе импулс в окръжаващите, но не може да им даде знанието си. Срещате един човек, разговаряте с него, възхищавате се от знанието му, разбирате, че е честен, добър, вдъхва ви доверие. Всичко това остава за него. Ако искате и вие да станете учен, трябва да следвате неговия път. Първо, човек трябва да изучава себе си, да разбира своите прояви, да се наблюдава. Ето защо, още със ставането си от сън вие трябва да се оглеждате в огледалото, да видите какво изражение имат очите ви в тихо и спокойно състояние на духа ви и да запазите този образ в себе си. Оглеждайте се и в гневно състояние, да различавате разположенията си. Наблюдавайте какво е дишането ви, когато сте разположени и когато сте гневни. Изучавайте движенията си, как ходите, какво положение заема тялото ви. Вие не знаете още как ходят праведният и светията. Как ходи пияницата, знаете и можете да го подражавате. Как ходи светията, не знаете.

Изучавайте проявите на честния човек, на любещия, на мъдреца. Честността има свой тон и цвят; Любовта, Мъдростта и Истината също имат определен тон и цвят. Всички добродетели имат определен тон и цвят. Музика има в тях. Видиш ли човек с един от тия тонове, разчитай вече на него. Работете върху себе си, да придобиете тоновете и цветовете на добродетелите. Не можеш да бъдеш добър, ако нямаш тона и цвета на доброто. Колкото и да ви се говори за доброто, каквито знания да ви се дават, не можете да станете добри, ако не сте придобили тона и цвета на доброто. Време се иска за това. Можеш ли да начертаеш правилна окръжност без пергел? Дълго време трябва да се упражняваш, за да придобие ръката ти техника. За постигане на нещата са нужни опити и упражнения. Голямо самообладание е нужно за това!

Точност се иска в живота, да знаеш как и кога да дадеш ход на своите мисли и чувства. Не е страшна мисълта; страшно е, ако не знаеш как да оперираш с нея. Не е страшно чувството; страшно е, ако не знаеш как да оперираш с него. Мислите и чувствата са или от човешки произход, или от Божествен. Трябва да ги познавате и различавате. Не е все едно, дали ще ядеш прясна, топла пита, или такава, печена преди 1–2 месеца. Има пресни, свежи мисли и чувства, но има и мухлясали мисли и чувства. Освободете съзнанието си от мухлясалото, от нечистото, от непотребното. Казвате: „Толкова години живеем, работим, не сме ли очистили още съзнанието си?“ Ако не учите, още толкова години да работите, няма да имате постижения. Учене е нужно.

Окултната школа дава условия на ученика да учи, да придобива знания. В старите окултни школи ученикът се поставял на подигравките и закачките на своите съученици и трябвало той да издържи. Един го удари, друг скубне косата му, трети му каже обидна дума или го заплюе. Какво значи да те заплюе човек? За съзнателния ученик това е все едно, да паднат върху него няколко дъждовни капки. Той знае, че минава през известна дисциплина. Изпитанията, изкушенията, недоразуменията са условия за дисциплиниране на човека. От най-старо време, още в школата на Питагор, и до днес хората минават през тази дисциплина. Вие още не сте истински ученици. Цялата бяла раса, цялото човечество минават през изпит и който издържи, приемат го за ученик; който не издържи, ще бъде оплют. Щом издържите изпита си, няма повече да ви плюят. Тогава ще знаете, защо 2 по 2 е равно на 4, и 5 по 5 е равно на 25. Между числата 2 и 5 има известно отношение. Те си приличат: двойката е първата майка, а петорката – втората майка, женената дъщеря. Числото 25 показва дължината на изминатия път. Условията, при които сега живеете, изискват повече усилия и работа. Така, както са живели някога светиите, днес не може да се живее. – Защо? – Може би тогава се е изисквало от светията по-малко; тогава той е живял в закона на числото 2, къс е бил пътят му. Сега пътят е по-дълъг. Някога пътят е бил 4 километра дълъг, 2 по 2 = 4, а сега е 25 километра дълъг – 5 по 5.

Казвате, че се молите на Бога да ви помогне. Да се молиш, това е дълг, доброволно поет; да учиш, това е необходимост.

Молитвата ти може да се приеме, но ако не учиш, невежа ще останеш. Баща ти може да ти достави всичко необходимо – дрехи, книги, храна, но ако не учиш, невежа ще останеш. Молитвата не прави човека учен. Добротата не прави човека учен. Българинът казва: „Лозето не ще молитва, а мотика“. Който не разбира тази поговорка, казва: „Моля се, лошо; не се моля – пак лошо. Правя добро – лошо; не правя добро, пак лошо. Какво да правя, не зная“. Важно е, каквото правиш, в тебе да остане. Запитай се, можеш ли да се кооперираш с всичко, което правиш? Ако можеш, постигнал си нещо. Ако една мисъл стои с години в главата ти и после те напусне, ти нищо не си постигнал, не си влязъл в реалния живот. Не че сегашният живот не е важен. И той е важен, но трябва да се използват условията. Животът е велико, предметно училище. И учителят постъпва с учениците си, както животът – с хората. Учителят кимва: „Иванчо, колко правят един орех и още един?“ Ученикът поглежда орехите и отговаря: „Два ореха“. – „Вземи, Иванчо, орехите и ги изяж.“ Докато ученикът се научи да смята, учителят му дава орехи, ябълки. Щом се научи да смята, той работи без орехи и ябълки. Когато Иванчо стане учен, пак смята, че един орех и още един правят два ореха, но орехите ги няма вече. Иванчо решава задачата без орехи, а учителят ги яде. И в живота виждаме същото. Работиш, учиш, имаш резултат – орехите са пред тебе. Някога работиш, учиш, а един орех нямаш в джоба си.

Един американец, свършил богословски факултет, отишъл в чифлика на един богаташ милионер, там да проповядва Божието Слово. След 6-месечна усилена работа богословът решил да напусне чифлика. Явил се при чифликчията да се сбогува. Последният благодарил и му дал половин долар – възнаграждение за цялата работа. Проповедникът погледнал парите и си помислил: „За какво по-напред ще ми послужат – за кола ли, за билет ли?“ Ще кажете, че чифликчията бил голям скъперник. Не, той искал да каже на богослова, че всичкото му знание струва половин долар.

Откъде произтичат противоречията? Някой казва, че откак е тръгнал в Божествения път, работите му са останали назад. Много естествено, по-рано си имал благоутробие, тежал си повече. Сега, откак влезе в прекия път, изтъня, олекна малко. По-рано си ял и пил, лицето ти е било мазничко, а сега си пожълтял, отслабнал – няма да ти върви, разбира се. Който те види, съжалява те, казва: „Горкият! Какви бяха тези идеи, че го изсушиха толкова?“ Това са две противоположни, неестествени състояния. Колкото е било естествено състоянието му като светски човек, живял в охолство и разкош, толкова естествено е и сега, като духовен, свят човек. Нито по-рано си бил в естествено положение, като светски човек, нито сега, като духовен. Смисълът на живота на светския човек не е в яденето и пиенето. Смисълът на живота на светията не е само в пост и лишения. Тялото на светията трябва да бъде изтъкано от фини, копринени нишки, без мазнини, без излишъци. Ако лицето е хлътнало, липсва му нещо; ако е крайно закръглено, има излишъци. В тялото на светията всяка клетка е впрегната на работа. В тялото, в мислите, в чувствата и постъпките на светията не се позволява никаква нечистота. Придобие ли човек тази чистота, той става силен. Да се чистим, това е задача на всички хора. – „Бог да ни чисти.“ – Не, Той ни дава условия за чистене, а ние сами трябва да се чистим. Майка, баща, деца, всички трябва да се чистят. Чистенето подразбира организиране на материята.

Какво нещо е неорганизирана и какво – организирана материя? Неорганизираната материя е неустойчива и гниеща; организираната материя е устойчива, чиста. Тя е тъй наречената „девствена материя“. Ние сме пратени на земята да пречистим материята, да я организираме и приготвим като материал за духовния свят. С тази материя ще отидем на онзи свят. Ние трябва да си изработим такива уши, с които да чуваме гласа на ангелите; и такива очи, с които да виждаме красотата на ангелите. Ако отидеш с обикновените си очи и уши, ти ще оглушееш и ослепееш; ако отидеш с ръцете, които сега имаш, ще се осакатиш. Ще си изработиш такива очи и уши, които не се повреждат от светлината и от звука. Днес твоите уши не издържат и най-малката дисхармония. Каже ли ти някой, че си лош, ушите ти веднага се разстройват. Ако ти кажат, че си добър, приятно ти става. Ти си толкова добър, колкото и лош. Като ти кажат, че си добър, хората искат да предизвикат разположението ти към тях. Това е подкуп.

Лесно се подкупват хора. Кажеш на някого да ти свърши една работа, но той се отказва, нямал време и разположение. Обещаваш му 10,000 лева и той веднага става разположен и готов да ти услужи. Това определя характера на човека. Ще му дам 10,000 лева, но зная вече на какво мога да разчитам. Така постъпва и небето – изпитва хората. Дава ти се ум, сърце и воля, дава ти се живот, ти правиш всичко за Господа, но Той знае защо го правиш. Прави, каквото можеш, но винаги помни, че си свършил една микроскопическа работа и още много ти остава да работиш; още много ти остава да се учиш. Представете си, че някой от вас е добър певец. Стане, отвори уста и запее. Пее той и състоянието на всички присъстващи се променя: от скръбно на весело и от безнадеждно в надеждно. Засега няма такъв певец между вас. Вие очаквате в бъдеще да се реализират желанията ви, в друго прераждане да се родите като добър певец. Или очаквате в бъдеще да се родите красив, строен. Който ви види, да каже: „Ето един красив човек!“

Каква е целта на учението? – Да придобиеш нещо ценно. Ако не знаеш да пееш, ако не станеш красив, учен, добър и силен, какво си научил? Какъв трябва да станеш? – Гражданин на Царството Божие. Ще кажете, че това е лесна работа, но човек не трябва да бъде амбициозен. Това значи: Човек не трябва да бъде натоварено магаре, само да пренесе златото и да влезе в дома. Не ти да носиш златото, но то да те носи. Стани господар на златото! Ще кажеш, че не искаш да вършиш работа, която ти се налага. Какво искаш да работиш? Всеки човек е роден за някаква работа. – По какво се познава за коя работа е роден човек? – По разположението, което има към тая работа. Това не подразбира, че той не трябва да работи друга работа. Той трябва да бъде сръчен във всичко. Свещеник ли е онзи, който само свещенодейства? Проповедник ли е онзи, който само проповядва? Художник ли е онзи, който само рисува? Истински художник е този, който рисува не само картини, но рисува и вае своето лице. Истински скулптор е този, който в продължение на няколко месеца може да измени лицето си, да извае тялото си, да му предаде каквато форма иска. Истински богат е онзи, който има в джобовете си колкото пари пожелае. Достатъчно е да бръкне в джоба си и да извади колкото пари му са нужни. При това положение ще се страхуваш ли от беднотията?

Срещате един беден човек, с дисаги на гърба си. Казвате, че е беден, прост човек. Външно е прост, но достатъчно е да пожелае нещо, за да стане, каквото е пожелал. Той казва: „Искам в едната дисага да имам прясна пита, а в другата – квасен хляб“. Отваряте дисагите и намирате в тях прясна пита и квасен хляб. Беден човек ли е той? Прост човек си, нямаш големи знания, но заповядваш на деня да бъде светъл и топъл – така става; кажеш на слънцето да изгрее и залезе без облак – така става; кажеш да вали днес дъжд и завалява. Учен човек ли си? Имаш ли знание? – „Може ли всеки да прави това?“ – Може, от вас зависи. Всеки може да си каже: „Днес искам слънцето на моя живот да изгрее в светлина и да залезе в светлина“. Ако можеш да заповядаш на себе си, ще заповядваш и на другите. Като ученици, ще работите върху съзнанието си, да се товарите и разтоварвате, когато искате. Така ще сменяте състоянията си. Вие изпяхте песента „Аин-фаси“, без да разбирате значението на тези думи. Може да изговорите думата „аин“ грубо и нежно, високо и тихо. „А-ин“ – частицата „ин“ означава нещо вътрешно, интуиция. „Аин“ означава: Само това е вярно, на което си разбрал вътрешните закони. Ако не разбираш тези закони, ти се учудваш. Ако произнасяш правилно думата „аин“, в джоба си ще намериш звонкови монети; ако не я произнасяш, както трябва, и да имаш звонкови пари в джоба си, непременно ще изчезнат.

Когато детето се приближи до ухото на баща си и започне да му нашепва нещо, бащата изважда от джоба си една монета и му я дава. После то нашепва нещо на другото ухо и бащата му дава две монети. Ето един малък маг, знае как да произнася думите. Виждам един господин, добре облечен, с бастун в ръка, приближава се до банкера, шепне нещо, но той казва: „Днес съм зает, ела утре“. На другия ден му отказва. Мнозина отиват при Господа като този господин, но нищо не получават. Ще отидеш при Господа, както детето отива при баща си, ще му кажеш нещо на ухото. Той ще бръкне в джоба си и ще ти даде нещо. Господ познава своите добри и способни деца и щедро ги възнаграждава. Пазете се от съблазните на живота. Те са огън, който гори и изгаря. И светията се плаши от този огън. Красивата мома е огънят, чрез който изпитват светията. Тя е неговият професор, който ще се върне при Господа и ще Му каже, дали неговият син е способен и може ли да учи, или не. Съблазните и изкушенията имат велико предназначение в живота. Така е за онзи, който разбира тайните на Битието. Професорът казва, че ученикът не е отговорил на въпросите, както трябва. Ако днес не е отговорил, утре ще отговори. Ще дойде ден, когато ще знае уроците си. Ще кажете, че младата и красива мома символизира Истината. Ако наистина красотата е символ на Истината, защо светията не взе правилно становище към момата? Светията не е млад, но 80-годишен човек. Защо се изкушава? Има нещо тайно в живота, което трябва да се разбере. Това значи да проникнеш във вътрешния смисъл на нещата. Праведен и свет човек е онзи, който не се изкушава. Никакво богатство не може да го изкуси. Той гледа на всичко, както Бог гледа. Той никога не съди, понеже и Бог не съди. Когато съдят някого, той го извинява. Когато не съдят човека, той сам се съди – съвестта го мъчи. И красивата мома, докато не е срещнала по-красива от себе си, мисли, че няма подобна на нея. Щом види по-красива от себе си, започва да се измъчва. Тя е неразположена вече, защото не и обръщат внимание. И светията се смутил от красивата мома, защото почувствал, че тя стои по-високо от него. Той не може вече да се моли, иска да се освободи от нейния образ. Тя иска да му каже, че докато не стане като дева, чист и свят, всякога ще се натъква на смущения и съблазни. Противоречието във вашия живот се дължи на факта, че не сте такива, каквито желаете да бъдете. Всеки момент човек има някакъв идеал – явен или таен, който се стреми да постигне.

Стремете се всеки момент да разтоварите съзнанието си, за да възприемете възвишените мисли и благородните чувства, които идват отгоре. Не е лошо това, което сега имате, но стремете се към великото в живота. В сравнение с млекопитаещите вие сте светии, но в сравнение с ангелите вие сте обикновени хора. По отношение на низшето вие сте светии; по отношение на висшето сте обикновени хора. Но това не значи, че трябва да се спрете в развитието си. Оттам, където сте спрели, ще продължавате по-нататък. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Един ден всички ще бъдат съвършени. – Кога? – Още днес. Хиляда години могат да се съберат в един ден и един ден може да се разложи на хиляда години. Ако си умен, ще свършиш работата си в един ден; ако си глупав, ще я свършиш за хиляда години. Колкото си по-умен, толкова по-бързо стават работите.

Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Разтоварване на съзнанието. Когато младият момък или младата мома влязат в съзнанието ти, ще разбереш, че Бог те изпитва, и ще внимаваш да не изпаднеш в изкушение. Светията видял младата мома, уплашил се е от нея и забравил Бога. Щом се страхуваш от нещо, причината за страха е в тебе. Обърнете се към Бога, със съзнанието, че Той е навсякъде, всичко вижда, и страхът ви ще изчезне. Бог работи навсякъде в живата природа и отваря път на всички живи същества – от мравката до великия учен и философ. Срещаш един човек, обезсърчен и разтревожен. Влез в положението му и виж на какво се дължи неговото безпокойство. Не казвай, че той е такъв по природа. Влязла е някаква мисъл в ума му и го безпокои. Може да се е свързал със скръбта на някой човек, далеч или близо до него. Има хора, които отдалеч предават своето спокойствие и разположение и разтоварват човешкото съзнание. Има хора, които отдалеч предават своето безпокойство на хората и товарят съзнанието им. Бъдете бодри и весели, да предавате вашето разположение на другите. Идете на работата си и благодарете на Бога за всичко.

Миналият път дадох на учениците от специалния клас едно упражнение да вчесват косите си по 10 пъти на ден, в продължение на една седмица. На вас давам следното упражнение: В продължение на една седмица да миете очите си с топла вода по 10 пъти на ден. След това ще се вчесвате. Онези, които работят в града, няма да правят упражнението. Значи в 7 дни ще измиете лицето си 70 пъти.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 25 ноември 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help