Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Материални прояви на живота

Размишление

(Изпя се песента „Аин-фаси“.)

Много се говори за живота, но мъчно се определя кое е най-важното в живота. – Защо? – Защото всяко нещо е важно за даден човек и за даден момент. За малкото дете е важна храната, която приема от майка си. За съзнателния човек е важно здравето. Щом е здрав, всичко се постига лесно. Който има вътрешно разбиране за живота, той знае какво му е нужно за всеки даден момент. Който няма това разбиране, няма ясна представа за нещата, не знае какво да иска, какво му е нужно. Тази е причината, където обикновеният човек иска да постигне изведнъж много неща; ако не може да ги постигне, той се смущава, обезсърчава се и животът му се обезсмисля. Един от природните закони гласи: в даден момент човек може да има само една мисъл, едно чувство, едно желание. Има ли две или повече мисли, чувства и желания, той сам се спъва. Невъзможно е в един момент да реализираш две идеи. Този момент може да е кратък, може да е дълъг – зависи от бързината, с която човек се движи. Има моменти, които се равняват на една хилядна част от секундата. Как ще реализираш идеята си в толкова кратък момент? За съзнание, което се движи с бързината на биволска кола, това е невъзможно. Обаче за съзнание, което се движи с бързината на светлината, това е възможно. Ако се движиш с бързината на светлината, за една хилядна част от секундата ще извървиш 300 километра. Не се ли движиш с тази бързина, за да извървиш 300 километра път, нужни ти са 5–6 дни.

Като не познават крайната цел на живота, повечето от съвременните хора се интересуват и стремят към мимолетни неща, които траят един момент. Че след един момент ще ги изгубят, това не е важно за тях. Всъщност не е така. Крайната цел на живота не е в преходните и мимолетни неща. Крайната цел на живота не е нито в младостта, нито в старостта. Ако беше в младостта, човек не трябваше да остарява; ако беше в старостта, той не трябваше да умира. Крайната цел на живота не е нито в богатството, нито в беднотията. Ако беше в богатството, човек не трябваше да обеднява; ако беше в беднотията, той не трябваше да забогатява. Крайната цел на живота не е нито в знанието, нито в красотата, нито в религията, нито във вярата. Ако беше в тези неща, ние не трябваше да ги губим. Какво виждаме в живота? Ученият губи знанието си, красивият губи красотата си, вярващият губи вярата си и т.н. Всички неща, които се губят, са средства в живота, а не цел. – Кое не се губи никога? – Не се губи само онова, което човек не знае. Значи незнайните неща никога не се губят. Това, което в даден случай не знаеш, е абсолютно реално, понеже нито се губи, нито се придобива. Всеки се интересува от това, което не знае, а не от това, което знае. Тази е причината, където хората се интересуват от реалните, т.е. от незнайните неща.

Съвременният човек има много желания, но повечето са временни и преходни. Днес желае да постигне нещо и като го постигне, търси друго нещо. Човек лесно се насища на желанията си. Бедният иска да стане богат, но скоро се насища на богатството си; невежият иска да придобие знание, но скоро се насища на знанието си; грозният иска да стане красив, да обърне внимание на хората, но и това желание не го задоволява. – Защо човек се насища лесно? – Защото е дошъл до знайното. Докато не знае нещо, той има стремеж, иска да проникне в областта на незнайното. – Къде се крие незнайното? – В Битието, в целокупния живот. За да обхване този живот, човек се нуждае от простор и дълбочина в съзнанието. Това съзнание наричаме Божествено. Само човек с Божествено съзнание може да проникне в Битието и да задоволи своя вътрешен стремеж. Така той ще събере знанието, пръснато в цялата природа, като части на едно цяло, и ще го поднесе пред олтара на великото, истинско знание. Това може да направи само силният човек, на когото умът и сърцето, ръцете и краката са на място и той работи с тях, както за благото на своя ближен, така и за благото на цялото човечество.

Кои неща в живота са съществени и кои са несъществени? Кое е същественото за часовника? – Да върви правилно и да показва точно времето. Каква полза имаш от часовник, който не върви? И златен да е, щом не върви и не показва точно времето, нищо не струва. Материалът само е ценен, но не и работата му. Времето и животът, пространството и животът, или времето и пространството са условия за проява на живота. Според някои философи времето и пространството нямат нищо общо с живота. Не е така. Животът има отношение и към времето, и към пространството. Не можем да говорим за живота, без да се проявява той във време и пространство. Времето и пространството излизат от живота, но животът има отношение към вечността.

Като се говори на хората за време и пространство, за вечен живот, те навлизат в отвлечен свят. – Защо? – Защото те са далеч от тяхното съзнание. Те се стремят към неща, близки до съзнанието им. Обаче тези неща, именно, ги правят нещастни. Всяка мисъл, всяко чувство или действие, които са близки до човешкото съзнание, причиняват отегчение и страдание на човека. Представете си, че имате един възлюбен, когото държите близо до съзнанието си и постоянно мислите за него. Тази мисъл ви причинява безпокойство, смущение и тревоги. Ако не го видите няколко дни, започвате да се безпокоите, да не е станало някакво нещастие с него или да ви е забравил. Човек се безпокои не само за своя възлюбен, но и за Бога, ако го постави близо до съзнанието си. Ако му се случи някакво нещастие, веднага се пита защо Господ го е забравил, защо е допуснал страданието. Пазете се от кривите мисли. Това се постига чрез разумно живеене. Живей съзнателно, без да товариш мисълта си с предмети, близки до съзнанието си. Дръж предметите по-далеч от себе си, да ги виждаш добре. Иначе ще изпаднеш в заблуждения и криви мисли.

Съвременните хора са гледали на живота като на забава. Те са яли и пили и днес повечето от тях са излезли от равновесието си. Животът е сладко вино, което, разумно използвано, дава добри плодове. Ако не се използва разумно, то ферментира и действа опивателно. Тогава човек забравя да мисли и става жертва на външни влияния. Силният човек не се опива, защото употребява силите на живота в полза на своите ближни, както и за цялото човечество. Слабият обаче се опива от живота и престава да мисли. За него се казва, че навлиза дълбоко в материята. С други думи казано: Когато влезе в тясната материя, където не прониква никаква светлина, човек изгубва вътрешната връзка с живота и престава да мисли и чувства правилно. Всеки мисли, че знае много, но ако го запитате какво означават числата от 1 до 10, ще се намери в затруднение. И децата знаят, че 1 + 2 = 3, 2 - 1 = 1, 2 по 2 = 4, 6: 2 = 3. Попитайте ги какво е значението на тези числа и на четирите действия, с които работят, нищо не могат да кажат. Те знаят толкова, колкото и възрастните хора.

Днес всеки може да каже, че събирането, изваждането, умножението и делението са прости действия, но какво е тяхното значение за съзнанието на хората, не знаят. Лесно е да се каже, че между събирането и умножението, както и между изваждането и делението, има нещо общо, но резултатите на събирането произвеждат ли умножението? Резултатите на изваждането произвеждат ли делението? Значи между тези действия има нещо общо, но същевременно те се различават коренно едни от други. Ти можеш да разделиш една ябълка на две половини и да дадеш по една половина на двама души. Но можеш да извадиш от склада си две ябълки и да дадеш на всеки по една ябълка. Значи не е все едно да делиш и да вадиш. Като делиш, ще дадеш по половин ябълка на човек; като вадиш, ще дадеш по една ябълка. Като изучавате дълбокия смисъл на аритметическите действия, идваш до заключението, че събирането и изваждането са външни процеси в живота, а умножението и делението – вътрешни. Така постъпва и природата: външно тя работи със събирането и изваждането, а вътрешно – с умножението и делението. Всеки трябва да познава произхода на своите мисли и чувства, да знае по пътя на кое действие се проявяват и какви свойства имат. Това значи да бъде той господар на своите мисли и чувства. Влезе ли една мисъл в главата му, той знае дали тя идва по пътя на събирането, изваждането, умножението и делението.

Мнозина изхождат от гледището на обикновения живот и казват, че не искат да бъдат бедни и страдащи. – Какво искат те? – Богатство и щастие. Какъв процес е богатството: външен, или вътрешен? Какъв процес е беднотията: външен, или вътрешен? Понеже богатството представлява събиране на блага, а беднотията – изваждане на блага, те са външни процеси. Какъв процес е съмнението, гневът, ограничението, подозрението? – Те са външни процеси. Обаче дойдем ли до вярата, любовта и свободата, те се разглеждат като вътрешни, съзнателни процеси. Какво представлява вярата? Може ли някой от вас да напише нещо за вярата? Ще кажете, че този въпрос не ви интересува.

Наистина, съвременните хора се занимават с различни въпроси, но малцина са мислили и мислят върху вярата и любовта. Някой минава за физик, друг – за химик, трети – за окултист и т.н. Според мене всеки човек е едновременно и физик, и химик, и окултист, и философ. Който знае да ходи правилно, е физик; който може да се храни правилно, е химик; който гледа правилно на нещата, е окултист; който мисли право, е философ. Той разбира аритметичните действия и ги прилага в живота. И тъй, да се изучават аритметичните действия, като вътрешни процеси, това значи да се натъква човек на отвлечени въпроси. Обаче тези въпроси имат освен физически, още и психически характер. Например, един виден учен дошъл до откритието, как бездетната жена може да роди дете и то – момче. На пръв поглед откритието е просто – вътрешно приемане на известно количество от някаква сол. Достатъчно е в продължение на една година да се употребява тази сол, за да даде добри резултати. Доколко е вярно това откритие, не е важно. То интересува само бездетните жени. Този учен приложил за пръв път своето откритие върху ялови крави и като видял, че опитът му има резултат, препоръчал го и на бездетни жени. Какви са резултатите от това откритие, не се знае. Важно е усилието на човешката мисъл да проникне във всички области на живота, да внесе подобряване и да го осмисли. Много начини има, чрез които бездетната жена може да ражда, но природата мълчи по този въпрос. Това е свещена наука, която не може да се даде в ръцете на сегашните хора. Не е позволено още да се говори за свещените неща. При това, един от свещените въпроси на живота е, през кое време на деня се зачеват и раждат момчета и кога – момичета. Точно определено е, дали сутрин, на обяд или вечер се зачеват момчета или момичета. Точно определени са часът и минутата, когато се зачеват момчета или момичета. При това, забелязано е, че момчета се раждат през положителните моменти на деня, а момичета – през отрицателните моменти. Има моменти през деня, когато не се раждат, нито зачеват деца. Те са тъй наречени „мъртви точки“.

Помнете: Както съществуват физически или материални методи за постигане на нещо, така също са известни и духовни или психически методи. И едните, и другите са прилагани още от най-древни времена. Например, в Библията е писано как бездетни жени са зачевали и раждали. Бездетната жена се обръщала към Бога с искрена, топла молитва, с някакво обещание в душата си, и молитвата и се приемала. Видният учен препоръчва за случая някаква сол, а благочестивата жена се моли на Бога. Искрената и молитва към Бога е солта, която ученият препоръчва. Молитвата представлява духовен метод за постигане на човешките желания. Този учен намерил солта, с която безплодната крава ражда мъжки теленца, а безплодната жена – момчета. В бъдеще той трябва да открие онази сол, при употребата на която ще се раждат момичета. Явява се въпросът: На какво се дължи безплодието в човешкия живот? То се дължи на известно отклоняване от великия Божествен закон. Под „безплодие“ в широк смисъл на думата се разбира липса на добродетелите в човека: Любов, Мъдрост, Истина, знание, светлина, свобода и т.н. За това безплодие говорим ние, а не за физическото. Под „раждане“ разбираме всемирен процес, чрез който душата трябва само да работи, да твори и създава. И наистина, ако умът не води към знание, ако душата не ражда доброто и ако духът не ражда свободата, какъв е смисълът на живота? Какво трябва да влезе в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкия дух, за да бъде човек производителен и да ражда?

Съвременните хора живеят със страх за бъдещето. Те се безпокоят от мисълта, какво ще ядат, как ще се обличат, къде ще живеят. Ако днес имат всичко, те се страхуват, следващия ден да не изгубят условията на живота. Днес не воюват, но се страхуват за бъдещата война. Днес няма земетръси, но се страхуват в бъдеще да не ги изненадат такива. Изобщо хората живеят в постоянен вътрешен страх. И храната, и облеклото, и жилището са необходими, но човек няма защо да се страхува. Страхът е анормално чувство. – Защо се страхува човек? – Да не остане гладен, гол и бос. – Който го е пратил на земята, Той има грижа за него. От човека зависи да бъде изоставен от Бога, или не. Първите човеци сами създадоха нещастието си. С непослушанието си, те първи се отдалечиха от своя Създател. Когато греши и не върши Божията воля, човек сам се отклонява от възходящите течения на живота и навлиза в областта на смъртта.

Често се говори за някого, че е наредил добре живота си, няма за какво да мисли. За друг някой се казва, че работите му не вървят добре, сам трябва да се грижи, с труд да изкарва прехраната си. Какво представлява положението на първия? Той е богат човек, но болен, постъпил е в болница, между лекари, милосърдни братя и сестри, които се грижат за него. Лекарите го посещават по няколко пъти на ден, преглеждат го, мерят пулса и температурата му, предписват лекарства и храни, необходими за лекуването му. Милосърдните сестри и братя пречистват леглото, услужват му, галят го, по-скоро да оздравее. И природата прави своето – регулира енергиите му, докато един ден каже думата си: „Този човек трябва да се отпише, той е здрав, сам може да се грижи за себе си“. Лекари, милосърдни братя и сестри се събират около него и с радост и песни го изпращат в дома му. Такова е положението на богатия, който очаква на окръжаващите.

Помни: Онзи, за когото се казва, че работите му не вървят добре, че не е наредил живота си, е здрав, но беден; няма кой да му услужва, да се грижи за него. Той се намира в противоречие. Следователно богатият човек е болен, лежи на леглото си и около него се движат лекари, милосърдни сестри, да му услужват. Бедният е здрав човек, напуснал болницата, оставен на своите сили, сам да си услужва. Такова е положението на праведния и на светията. Понеже е лежал дълго време в болницата, оздравелият изгубва навика сам да си услужва и се чуди какво да прави. Много просто, той трябва да остане в болницата, но като слуга, да помага на болните. Ще сложи бяла престилка и ще остане пак между лекарите и милосърдните братя и сестри, но вече като техен помощник. Две положения съществуват за човека: или да бъде болен и близките да му услужват, или той да бъде между болните и да работи. Следователно ще бъдеш богат или беден, здрав или болен, учен или прост.

Мнозина се питат защо Адам и Ева напуснаха рая. Отговорът е прост: Те излязоха от рая, за да помагат на своите ближни. Докато бяха в рая, те се намираха в положението на богати, но болни хора, на които всички услужваха. Първоначално Адам беше здрав, но не искаше да работи. Той търсеше хора, които да работят за него, затова пожела да има другарка. Бог задоволи желанието му, даде му другарка, която имаше същото желание – други да работят за нея. И двамата търсеха лек начин за живеене, но Бог им каза: „Раят, в който живеете, е място за работа, не е болница“. Който иска да работи, ще остане в рая; който не иска да работи, ще напусне рая и ще отиде в болницата. Раят е място за работа – за права мисъл, прави чувства и прави действия. Днес много хора, като Адам и Ева, искат да живеят охолно, да не работят, да не правят добрини. В това се заключава тяхното нещастие. Защо искаш всички хора да те обичат, само за тебе да мислят и работят? Това са външни условия, които не правят човека щастлив. Щастието се заключава в работата, в правата мисъл, в помагане на близките. Ако живееш така, работите ти сами по себе си се нареждат. Бъди всякога готов за работа, за да те отпишат от болницата. Очакваш ли на чужда помощ, ти влизаш в болницата. Колкото и да искат навреме да ти услужат, все ще се случи нещо, което да те разтревожи: или сестрата не дошла навреме, или лекарят закъснял. Болният прилича на майка, която се отегчава от живота и очаква на децата си, да пораснат, че да я отменят в работата и. В скоро време тя вижда заблуждението си – от ден на ден работата и се увеличава. И богатият мисли криво. Той иска да забогатее повече, да се осигури, но остава излъган. Колкото по-богат става, толкова повече работа му се отваря. Всички го безпокоят, искат пари, услуги от него, а някои започват да го преследват.

Като говоря за богатството, аз не го отричам, но казвам, че то трябва да се употреби на време и на място. Същото казвам и за беднотията. В нея се крие такова богатство, каквото никой не подозира. Хвани бедния за гушата, за да ти каже къде има заровено богатство. С други думи казано: „Накарай бедния на работа, да те научи на ум“. Умът е богатство, което малцина могат да използват. Богатият трябва да бъде умен, да употреби богатството си на време и на място. Бедният трябва да бъде готов да даде идея на богатия, как да употреби богатството си. Един даровит, способен ученик седи и слуша какво се преподава. Учителят кара ученика да изпее една песен. Ученикът се свива, стеснява се, не се решава да пее пред другарите си. Той има хубав глас, но се стяга, не иска да пее. Учителят го подканва един път, два пъти, но ученикът не се решава да пее в класа. На третия ден учителят се приближава до него, удря му две плесници и ученикът започва да пее. Той не вижда вече другарите си, забравя всякакъв страх и стеснение и свободно се проявява. Той казва: „Благодарение на двете плесници, аз се освободих и пропях“. Плесниците са един от крайните методи на учителя, но понякога и природата употребява този метод. Някой седи на едно място, мисли и не може да пее правилно. Като види това, природата му удря 1–2 плесници, той забравя всичко и започва да пее. На първо време тоновете му са слаби, неправилни, но след плесниците гласът му се усилва и той започва да взима чисти, правилни тонове. При това положение плесниците на природата изиграват ролята си. Те стават причина да проявиш дарбата си и да станеш певец. Защо идват страданията в живота? – За да се събуди Божественото в човека. Разумната природа си служи с различни методи, за да постигне целта си – пробуждане на Божественото в човека. По наследство човек носи криви мисли от миналото, от своите деди и прадеди и като стане въпрос да прояви доброто, той казва: „Не е време сега да се проявявам, ще отложа за друг път“. За доброто, за възвишените и светли мисли и чувства всякога е време. Не подпушвайте пътя на добрите мисли и чувства. Оставете ги свободно да текат, да следват пътя на безграничното. Ще кажете, че мисълта води в отвлечен свят. Не мислете за това, давайте ход на всяка светла мисъл. Защо да не мислите и за непостижими неща? Някой си въобразява, че има палат, с голяма плодна градина, с шадраван в средата, с цветя и пойни птички, и се радва на богатството си. Макар и въображаемо да е това богатство, той пак е щастлив. Ако той не е богат, друг някой е богат. Или ако днес не може да постигне желанието си, някога може да забогатее. Всяка мисъл се реализира. Въпрос е, кога става това. Когато и да е, в близко или далечно бъдеще, мислите на човека се реализират. Мислите се раждат в умствения свят, там се отглеждат, а на физическия свят се реализират. Ето защо, колкото и да си реалист, първо ще отидеш горе, в умствения свят, да възприемеш една мисъл; после ще я свалиш на физическия свят, да я реализираш, т.е. въплътиш. Чувството ще възприемеш от астралния свят и ще го проявиш на физическия. Ако мислите не минават през ума, а чувствата – през сърцето, никога не могат да се реализират на физическия свят.

Какво представлява човешкият живот на земята? – Реализиране на идеи и чувства. Земният живот е отражение на други два живота: на мислите и на чувствата. От земния живот на човека ще познаеш какъв е неговият умствен и сърдечен живот. – Какво е предназначението на човека? – Човек е дошъл на земята не само да събира и да изважда, не само да умножава и да дели, но и да мисли за възвишения свят, който носи безсмъртието. – Защо трябва да се моли човек? – За да придобие живота. – Защо трябва да мисли за възвишения и красив свят? – За да придобие любовта, знанието и свободата – същественото в живота. Изгуби ли любовта, знанието и свободата, и животът изчезва. – Защо трябва да вярваме в Бога? На този въпрос противопоставям друг: Защо дишаме въздух? Всеки знае, че без въздух няма живот. Човек живее, мисли и действа, докато диша. Престане ли да диша и възприема въздух, той престава да живее. Каквато е необходимостта на човека от въздух, такава е нуждата и от светлината, и от мисълта. Човек не може да живее без въздух, без светлина, без мисъл и без чувства. Всичко, което търсиш, очакваш, желаеш, идва чрез мозъка, чрез сърцето, чрез дробовете. С други думи казано: Всичко, което човек желае, идва чрез духа, душата, ума и сърцето. Смисълът на живота се заключава в правилната работа на духа, на душата, на ума и на сърцето. Това подразбира вътрешната работа на човека, който се оглежда в нея като в огледало.

Мнозина се оглеждат в огледало и намират, че са остарели. – Какво представлява старостта? – Богат банкер, който лежи в болницата и очаква на грижите и помощта на лекари и милосърдни сестри. Отвреме-навреме той се смущава и мисли, че ще умре. – Какво представлява смъртта? – Излизане от болницата.

Обедняването, оглупяването е също така излизане от болницата. Някои учени са болни. За тях се казва, че са дошли до истинския смисъл на живота. Докато се върти на леглото, човек не е намерил смисъла на живота. Друг е въпросът, когато напусне болницата. В първо време той седи, мисли какво да прави. Щом излезе от болницата, пътят му се отваря и той започва да работи. Дълго време хората са били в болницата. Обаче в деня, в който се е отворила вратата на болницата, всички се раздвижили и който е успял да излезе вън от болницата, животът му се е осмислил. Това значи да напусне човек условията на болничния живот и да излезе на свобода. При това положение няма вече охкане, няма вече мъки и страдания. Съвременните хора говорят за културата на 20-ти век, без да си дават отчет, какво всъщност е тя. Тя е култура на болни хора. Където погледнете, навсякъде виждате легла, болни, лекари, милосърдни сестри и братя. Владиката минава за здрав човек, но след него вървят деца, носят одеждата му. Свещеникът минава за здрав, но и той не върши работата си сам. Ще намери някое дете, да му подава кадилницата. Днес повечето хора са болни. Те лежат на леглата си, плачат, пъшкат и за болестите си говорят. Време е вече да се отварят вратите на болниците и болните да излязат навън. – Кога ще стане това? – Когато хората се откажат от омразата, съмнението и подозрението, от всички отрицателни мисли и чувства. Това подразбира истинско здраве. Това е новото, което осмисля живота. – Какво очакват сегашните хора? – Идването на Христос. Те мислят, че като дойде на земята, Христос ще ги вземе на небето с колесница, както стана със свети Илия. Наистина, свети Илия се качи на небето, но понеже не беше напълно оздравял, изпратиха го втори път на земята, като Йоан Предтеча. Следователно, който иска да отиде на небето, трябва да разчита на краката си, т.е. на своите добродетели. Който не е отишъл на небето с колесницата на своите добродетели и на Любовта, ще слиза на земята дотогава, докато изработи тази колесница.

Едно се иска от човека: Да има прави разбирания за живота, за своя Създател и за разумната природа. Как ще говориш за Бога, ако не разбираш Любовта? Не е любов това, което измъчва хората. Любовта не се изразява в прегръдки, в целувки и стискане на ръце. И майката стиска детето си, но това не е любов. Нови разбирания, нова любов е нужна на хората. Новото обновява и подмладява. Това желая и на вас. Всички трябва да се подмладите, да не мислите за старостта, която втвърдява мислите и чувствата. Ще кажете, че едно време сте били по-усърдни, по-ревностни в работата. Ако това е вярно, значи не сте дали ход на Любовта. Тя е неизменна сила. Невъзможно е на младини да си работил с Любовта, а на старини да работиш по друг начин. Младият си остава всякога млад, а старият никога не умира. Ако младият остарява, не е млад. Външно може да остарее, но вътрешно – никога. И ако старият умира, не е стар. Старостта, за която хората говорят, е хилавост, а хилавият не мисли правилно. В известно отношение децата разбират нещата по-добре от старите. Те са доверчиви, смели. Лошо е тяхното своенравие. Като не задоволят желанието му, детето вика, кряска, иска да обърне внимание на окръжаващите и казва: „Знаеш ли кой съм аз?“ И старият говори за своето минало и казва: „Знаете ли кой бях аз?“ Със своето минало величие старият става за посмешище на хората. Той се хвали със своето юначество, със силата си и се отчайва от старостта. Едно може да повдигне духа му: мисълта за подмладяване.

Време е хората да се подмладят не само външно, но и вътрешно. Ако се подмлади само външно, човек изпада в заблуждение. Той мисли, че само младият има право да люби. Любовта на младия е влюбване, а ние говорим за Любов, която живее в душата и е достояние на всички хора. Влюбването има предвид формите. Светът на формите има отношение към старостта. Окултизмът препоръчва на човека да не се привързва към никаква форма, към нищо земно. Формите отнемат, без да дават нещо. Обичай само онова, което може да придаде нещо към твоя живот. Любов, която причинява смущения, безпокойство и тревоги, не е истинска. Любов, която хвърля сянка върху човешкото съзнание, не е истинска. Бащата трябва да обича духа и душата на сина си, а не неговата форма. И синът трябва да обича духа и душата на баща си. Обича ли формата му, любовта скоро ще го напусне. Като ученици, вие често се запитвате каква е крайната цел на моята работа с вас. Много просто, аз искам да ви помогна да оздравеете. После? Да кажа на лекарите и на милосърдните сестри да ви дадат едно угощение и да ви изпратят вън от болницата. После? Ще влезете в живота да работите. Да оздравее човек, това значи да се освободи от вътрешното недоволство в себе си: той е недоволен, първо, от себе си, от окръжаващите, от живота; после, той е недоволен от природата: от вятъра, от слънцето, от дъжда – от всички явления. Вътрешното недоволство причинява вкисване в човека, а вкисването е причина на много болести.

Казвам: Вие трябва да обърнете погледа си към разумната природа, към живота и към всички форми, да намерите Божественото, скрито в тях. Само така ще се домогнете до духа на нещата, до истинското познаване на Бога. Само така ще се освободите от отрицателните мисли и чувства, от мъчнотиите и страданията. Само така ще дойдете до пълно общение с Първата Причина. Постигнете ли това, вие сте вече вън от болницата, готови за работа. Следователно, ако някой ви пита какви убеждения имате, към коя партия принадлежите, не се чудете какво да отговорите, но кажете: „Аз съм на оздравяване. Бях болен, прекарах известно време в болницата и сега излизам навън. Какво ще правя след това, не зная“. Посмей се малко на себе си, че не знаеш какво да правиш.

Ще дойде някой да те пита, вярваш ли в Бога. Трябва да знаеш за кой Бог се говори, за да разбереш, вярваш ли в Бога, или не. В Европа има 250 милиона богове. За кой от тях се говори? Някой казва, че е българин. Кой е праотецът на българите? Евреите имат свой праотец. – Аврам. В Битието е казано, че Бог е посетил Аврама и му казал, че чрез него ще се благословят всички еврейски племена. Нека българите мислят върху въпроса за своя праотец. Ще кажете, че Адам е праотец на цялото човечество, следователно и на българите. Обаче Адам напусна рая. Първият Адам е Христос. Той пръв влезе в рая. Хората Го изпъдиха от света, за да влезе в рая. Сега светът е вън от рая, а Христос – в рая. Когото светът не приема, жителите на рая го приемат. Който иска да живее охолно, ще бъде изгонен от рая. Болният, страдащият се готви за рая. Онзи, на когото слагат букаи на краката, се спасява от смъртта. Ако е свободен, той ще отиде в гората, между мечки и вълци, които могат да го изядат. Когато затворникът се възпита и прояви доброто и разумността, букаите ще паднат от краката му. Какво се иска от съвременните хора? – Да бъдат здрави, да мислят, чувстват и действат право, да станат служители на Бога и носители на новата култура – културата на Любовта. Ще се възрази, че днес малко хора се стремят към Любовта. Малкото расте и се увеличава. Казано е в Писанието, че някъде били събрани 120 души в името Божие, но скоро нарастнали до 120,000. Силата на човека се увеличава постепенно. Тя се крие в знанието, което той получава от Духа.

Съвременните хора живеят в непрекъснат страх. Те се безпокоят за неща, които нямат отношение към тях. Например мнозина се питат какво ще стане със света, с вселената, ако слънцето изгасне. И да изгасне слънцето, светът няма да се свърши. – Защо? – Защото Бог е създал и слънцето, и света. Ако нашето слънце изгасне, ще се създаде друго слънце. Ако една слънчева система изчезне, вместо нея ще се яви друга. Слънцето никога не изгасва, т.е. не се губи, но само се видоизменя. Бог има на разположение милиони свещи: ако една изгасне, друга ще я смени. Важно е да има свещи, които да горят и светят. В природата всичко се изменя. Такава промяна става и вътре в човека. Неговите мисли и чувства се изменят всеки момент. Няма мисъл, няма чувство в човека, които да не са подложени на промяна. Радвайте се, докато стават промени във вас, за да свържете вашето съзнание с Божественото и да се почувствате свободни.

„Истината ще ви освободи.“ За да се домогнете до Истината, трябва да се молите един за друг, да желаете доброто на всички. Само онзи може да се повдигне, който желае повдигането на всички хора. Той знае, че благото на неговата душа е благо на всички. И обратно – благото на всички е и негово благо. Така трябва да мислят и ученият, и философът, и музикантът. Казано е: „Никой не живее за себе си“. Организмът е здрав дотолкова, доколкото отделните удове работят в съгласие с цялото. Хората живеят добре и успяват в работите си дотолкова, доколкото са в съгласие с Божиите закони и законите на разумната природа. Докато изпълнява Божията воля, човек се развива правилно. Щом се отрече от тази воля, той сам подписва своята присъда. Не се отдалечавайте от Бога, нито поставяйте между Него и своята душа преграда, която да Го засенчи. Велик е Бог, нищо не може да Го засенчи, но временно може да падне сянка върху Него. Сенките се дължат на човешките заблуждения. Докато се освободят от заблужденията си, макар и временно, сенките ще витаят в съзнанието им. Стремете се към Великото в живота, което разпръсва сенките в съзнанието, което осветява ума и стопля сърцето. Достатъчно е само да помислите за Бога, за да се освободите от заблужденията, болестите и мъчнотиите в живота си.

Лекция от Учителя, държана на 18 ноември 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help