Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Двоен дял

Да прочетем 43-та глава от Исай, да видим какво е мислил този човек, живял преди повече от 3,000 години. Малцина от съвременните християни мислят като Исай. Тяхното съзнание се различава от неговото. Всички християни говорят за истината, обаче едни отиват в ада, а други – в рая. – Защо? – Защото възприемат и прилагат истината различно.

„Полските зверове ще ме прославят, чакалите и камилептиците; защото давам вода в пустинята, реки в безводната, за да напоя людете си, избраните си.“ (– 20-ти стих.) Полските зверове са социалистите, комунистите, които ще прославят Бога. Ако спрете вниманието си върху буквалния смисъл на стиха, ще се запитате как е възможно полските зверове да славят Бога? Често хора с ниска култура, безверници, могат да славят Бога повече, отколкото вярващи, с висока култура.

„Но ти, Якове, не ме призова; но ти, Израиле, отегчи се от Мене.“ (– 22-ри стих.) Исай казва, че полските зверове и птици ще славят Бога, а Яков, Когото Бог създаде, не Го призова, и Израил се отегчи от Него. Като говори за Яков и за Израил, Исай запитва и себе си, с какво служи на Бога.

Исай говори по-нататък: „Не ми си принасял агънцата на всесъженията си, нито си ме почитал с жертвите си“. (– 23-ти стих.)

„Но ти си ме поработил с греховете си; натегнал си ми с беззаконията си.“ (– 24 стих.) Всъщност, Бог не се нуждае нито от агънца, нито от тамян, но казва, че Яков и Израил са Го натегнали с греховете и беззаконията си.

„Почтен беше ти, и аз те възлюбих.“ (– 4-ти стих.) Като четете следващите стихове от 43-та глава, вие се запитвате как е възможно да възлюби Бог този, който го товари със своите грехове и беззакония. Въпреки това, Бог иска от всички хора чистота. Така е било в Стария Завет, така е и в Новия Завет.

Какво изисква Бог от човека в най-новата епоха, която идва вече в света? Пак чистота: чистота в мисли, чувства и действия. Истинският живот се основава върху чистотата. Всичко друго – къщи, имоти, пари, даже и знанието, са непотребни неща. – Защо? – Защото те имат отношение към временния живот. И най-голямото знание на земята не може да се сравни със знанието, което имат децата на небето. Съвременните учени говорят за молекули, атоми, електрони, йони, протони, но малцина от тях имат ясна представа за това, което говорят. От гледището на науката се казва, че тези частици са във вечно движение. Следователно те са съзнателни частици. Където има движение, там има и съзнание. Всяко физическо тяло, което се движи, има съзнание. Съзнанието може да бъде вън от предмета, и вътре в него. Значи съзнанието може да бъде отвън, и отвътре.

Виждате, че една кола се движи. – Кой кара колата? – Човекът – първата съзнателна сила. Той управлява коня – втората съзнателна сила. И най-после, колата се движи – несъзнателната сила. – Защо човек впряга колата? – Защото отива на нивата да оре, да сее, да задоволи глада си. Гладът и жаждата са съзнателни сили, които заставят човека да работи. Като яде хляб и пие вода, човек прави това не само за себе си, но за всички живи същества. Така той обработва храната и я изпраща в мозъка, откъдето се разнася като енергия и мисъл по целия свят. Хората не са нищо друго, освен фабрики, които обработват грубия, суровия материал и така обработен го изпращат, чрез пространството, в други светове, като градивен материал. Съзнателно или несъзнателно, човек работи на земята за съграждането на по-висок свят от физическия. Често хората си мислят, че са дошли на земята, за да проявят величието си, да бъдат щастливи и т.н. Какви ли илюзии не си правят. Всъщност, хората идват на земята като работници, а отвреме-навреме само подслаждат живота си с някаква забава или развлечение. Следователно истинското предназначение на човека е да работи, а забавата и удоволствието идват като второстепенни неща в неговия живот.

И тъй, докато сте на земята, ще работите да приготвите градивен материал за другия свят. Може да изработиш една тухла, но трябва да е изработена по всички правила на изкуството. Като отидете на другия свят, ще видите тухлата, която сте изработили на земята. Ако се окаже, че нещо и липсва, отново ще ви върнат на земята, да я поправите. Ще се качвате на онзи свят, ще слизате на земята, пак ще се качвате, докато най-после изработената от вас форма напълно задоволи възвишените същества на духовния свят. След това ще ви дадат документ, че са я приели, и ще ви определят нова служба. Ако пожелаете да слезете на земята, да помагате на своите по-малки братя, там ще ви изпратят; ако искате да останете между тях, пак ще ви дадат някаква работа, отгоре да помагате на хората. Когато и да е, всеки трябва да изработи поне една малка форма на земята, която да послужи за градеж в духовния свят. Затова е казано в Писанието: „Каквото вържеш на земята, вързано ще бъде и на небето; каквото развържеш на земята, развързано ще бъде и на небето“.

В една от миналите беседи казах, че злото и доброто са сила, които действат вън от човека. – Коя сила действа в човека? – Любовта. Ето защо, когато е нужно да се придобие или постигне нещо, трябва да се започне от центъра, отвътре, от Любовта. Доброто и злото са сили, които действат като външни условия, а Любовта действа отвътре. Ще кажете, че злото е по-силно от доброто. Не е така. Злото отстъпва пред доброто, а още повече пред Любовта. Като срещне същество, което не прилага Любовта, злото го мачка, мъчи, докато най-после го изяде. Обаче то отстъпва пред Любовта. То сяда на колене пред краката на Любовта, ближе ги, моли се, плаче, докато тя му прости и изпрати на работа. Тя му казва: „Доведи ми всички онези, на които отне живота“. И пред Любовта застават осакатени, измъчени, нещастни души. Тя вижда какво им е отнето и го връща двойно. Следователно, когато някой пита защо са го изяли, защо са му причинили зло, ще знае, че всичко това е допуснато, за да получи двоен дял. В това се заключава философията на живота. Вън от нея злото няма никакво оправдание. В заключение на това, казвам: Всеки човек, върху когото се излива доброто, има един дял от Божиите блага. Всеки, върху когото се излива злото, получава два дяла, т.е. двоен дял от Божиите блага. Когато хората слизат на земята, Бог ги запитва: „Един дял ли искате, или два дяла?“ Който иска един дял от Божиите блага, поставят го при такива условия, че доброто да работи върху него. Който иска двоен дял, оставят злото да работи върху него. Мислете върху единия и двата дяла, да разберете смисъла на доброто и на злото, като разумни сили в природата.

Когато доброто и злото работят заедно, те ту се привличат, ту се отблъскват. Ако полюсите на злото станат положителни, а на доброто – отрицателни, те се привличат. След време полюсите на злото стават отрицателни; тогава доброто отблъсква злото от себе си. Значи злото се е преляло в доброто. Това става по закона: Разнородните сили се привличат, а еднородните се отблъскват. С други думи казано: Злото се стреми към доброто, докато има условия да се храни от него. Когато доброто престане да го храни, става разединяване, отблъскване, и злото отива на друго място, където има условия за живот. Какво прави гъсеницата с листа, на който се е качила? Като го изяде, тя отива на друг лист. Така постъпват всички живи същества. Те стоят на едно място, докато има условия за живот; щом храната се свърши, те се раздвижват, отиват на друго място, там да търсят прехраната си. С този закон се обяснява превръщането на положителните енергии в отрицателни и на отрицателните в положителни. Така се обяснява смяната на състоянията в човека. Когато еднородните енергии в него се отблъскват, той става лош и недоволен от себе си. При това положение не му остава нищо друго, освен да прояви доброто в себе си, да превърне еднородните сили в разнородни. Това значи неутрализиране на енергиите. Човек се успокоява, утихва и казва, че е намерил себе си. Не се минава много време, смущението отново идва. Силите се приливат една в друга, докато се отблъснат. Тогава казваме, че силите или енергиите в човека са еднородни. Той отново се бори, пада, става, недоволен е от себе си, докато стане разединяване. Тогава положителните и отрицателните енергии се привличат и човек се успокоява и утихва.

Така се обяснява как хора с недостатъци, при желание да се освободят от тях, се натъкват на постоянна борба. Например, пияницата ту се отказва от пиянството, ту се връща към него. Като се откаже, той мисли, че се е справил вече с пиянството си. Щом види виното, пожелава да пийне само 2–3 глътки, но веднага се проваля. Двете глътки водят към многото. Мъчно се отказва човек от недостатъците си. Затова се иска сила, непреодолима вяра. Колко пъти крадецът се отказва от своята слабост, и колко пъти се връща към нея! Докато мисли, че се е справил със своя недостатък, веднага пада в мрежата му. Щом види отворена каса, спира се пред нея, бръква с ръката си и слага нещо в джоба си. Пазете се от злото, да не влезе в джоба ви, както чуждата кесия в джоба на крадеца. Ако искате да влезе нещо в джоба ви, стремете се към доброто. Джобът на човека, в който влиза и доброто, и злото, представлява неговото съзнание. Който допуска злото в ума си, той неизбежно носи последствията му. Ето защо, работете едновременно и с ума, и със сърцето си, да ги хармонизирате. Само така доброто влиза в съзнанието на човека и го води към реализиране на неговия велик идеал.

Колкото и да се говори на хората за доброто и за злото, в края на краищата те представляват отвлечени понятия, за разбирането на които са нужни векове. Как ще си обясните отношението и връзката между добрите и лошите хора? Лошият се стреми към добрия, но като се обмени с него, напуска го. Той възприема неговите енергии и мисли, че е станал добър. Добрият дава от своите енергии и се чувства грешен, лош човек. Това са временни, преходни състояния, които не трябва да плашат човека. Доброто всякога е добро, а лошото всякога си остава лошо. Те се привличат и отблъскват според закона на привличането между разнородните сили и отблъскването между еднородните. Лошият се учи от добрия, а добрият – от лошия. Така става смяна на енергиите им и те взаимно се повдигат. В повдигането има падане и ставане, но краят е добър. Като падне, човек се обезсърчава, чуди се защо е бил толкова глупав, да вярва на всички хора. Няма защо да се обезсърчавате. Паднал си, защото почвата под краката ти е била хлъзгава. Който стъпи на такава почва, неизбежно ще падне. Важно е да станеш и да следваш живия път на доброто. Ще благодариш, че с твоето падане друг някой е станал, обърнал се е към Бога и е тръгнал в пътя на доброто. И светията може да се хлъзне и да падне, но неговото подхлъзване носи благословение за човечеството. Той подава ръката си на всички паднали, угнетени и страдащи.

Какво представлява светията? – Разумен човек, на когото съзнанието е всякога будно; той е изпълнен с единственото желание да служи на Бога и на своя ближен. Следователно дръжте съзнанието си будно, да не паднете в изкушение. Много опасности се изпречват пред човека, но будност се иска от него, да ги преодолява. Ако за светията има опасности, колко повече са те за обикновения човек. Ето защо, като се натъквате на промени в състоянията си, ще знаете, че те са в реда на физическите закони. Докато е на земята, човек неизбежно живее в противоречия и изненади. Докато се развива, той живее извън доброто и злото. Така той ги изучава като противоположни сили; така изучава и техните качества. Само така той може да се домогне до положителните и отрицателни сили на доброто и на злото. Какво ще правите, ако попаднете в ръцете на човек, който работи с отрицателните сили на злото?

Млада, красива мома минава през една гора, но попада в ръцете на един престъпник. Понеже служи на злото, той иска да причини пакост на момата. Как ще си помогне тя? Сама е в гората, не може да разчита на чужда помощ. В случая красотата ще и дойде на помощ. Макар и престъпник, този човек ще оцени красотата и ще отстъпи пред нея. Той ще сложи оръжието си и ще и каже, че е готов на всички жертви за нея. Тогава тя трябва да отвори торбата си и да предложи на престъпника да си хапне. Щом задоволи глада си, той ще се унесе, ще задреме. Истинската, Божествена красота включва в себе си разумност и доброта. Тази мома ще използва момента и тихо, незабелязано ще се отдалечи, ще избяга от престъпника. Ако иска, може да му напише няколко думи, че си отива, откъдето е дошла; иска ли той да живее като нея, да я следва. От неговия вътрешен стремеж зависи каква посока ще вземе в живота си. Изобщо, доброто и красотата са сила, които преобразяват човека. Така и богатият може да се освободи от ръцете на разбойника.

И тъй, когато човешката душа се освободи от положителното и отрицателното влияние на злото, казваме, че то се е превърнало в добро. Центърът, в който доброто и злото се неутрализират, е силата на човешката мисъл. В този център действа съзнанието. В заключение казвам: Само Любовта е в състояние да освободи човека от злото. Доброто и злото се подчиняват на Любовта. Следователно не е важно човек да бъде само добър – любещ трябва да бъде той. – Защо? – Защото доброто и злото са сили в природата, които се сменят. Лошият човек може да стане добър, и добрият може да стане лош. Обаче единствената сила, която не се изменя, нито променя, е Любовта. Тази е причината, където човек търси Бога като Любов, като сила, която превръща злото в добро и го освобождава от лошите условия на живота. Ако само за момент човек възприеме и приложи Божията Любов, животът му ще се подобри, ще разбере нещата с нова светлина и съзнанието му ще се пробуди. Затова казваме, че Любовта върши чудеса. Тя преобразява нещата: твърдите прави меки, тъмните прави светли, отрицателните превръща в положителни.

Какво представляват твърдата, течната, въздухообразната и светлинната материя? Твърдата материя символизира физическия свят, течната материя символизира астралния свят, въздухообразната – умствения свят, а светлинната – причинния свят. Четири свята – четири състояния на материята. Ученикът трябва да ги изучава и използва като материал за работа. Твърдата материя се нуждае от пластичност. Това може да и придаде само водата, т.е. животът. Следователно физическият свят без живот, т.е. без съдържание, представлява мъртви форми. Животът носи чувства и мисли, които одухотворяват и осмислят физическия свят. Това показва, че както между четирите вида материя има връзка, така са свързани и четирите свята.

„И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа. И направи Господ Бог от реброто, което взе от Адама, жена, и доведе я при Адама.“ Значи Бог създаде мъжа, човека, от пръст, от твърда материя и внесе в него своето дихание – мисълта. И направи жената от реброто, от друго състояние на материята – от водата. Мъжът е направен от материята на физическия свят, а жената – от материята на астралния свят – светът на желанията. Мъжът живее повече в мисълта, а жената – в чувствата и желанията. Като се говори за мъжа и за жената, разбираме поляризиране на енергиите. Това забелязваме и във всеки човек отделно. Лявата му половина е женска, а дясната – мъжка. Лявата половина на мозъка е женска, а дясната – мъжка. Енергията от дясната половина на мозъка минава в лявата, затова съвременният човек мисли само с лявата половина на своя мозък. Тази е причината за асиметрията на човешкото лице. Като се вгледате внимателно в човешкото лице, виждате, че двете страни – лявата и дясната, не са еднакво развити. Това различие се забелязва и в очите, и в ушите, и в устата, и в ръцете – в цялото тяло. В бъдеще, когато енергиите на ума и на сърцето се хармонизират, в цялото тяло на човека, както и в умовете му, ще има пълна симетрия. Днес обаче енергиите в него са поляризирани: сърцето има два полюса – полюс на добрите чувства и полюс на лошите чувства, или полюси на доброто и на злото; и умът е поляризиран: полюс на светли и възвишени мисли и полюс на низходящи мисли. Лявата половина на мозъка мисли, а дясната трансформира мисълта. Когато мъжът и жената общуват, става трансформиране на енергиите им. Тогава жената пожелава да стане мъж, но и мъжът възприема енергиите на жената. Тази е причината за възникването на женския въпрос. Какво донесе женският въпрос за жената? Откак се осъзна като мислещо, разумно, свободно същество, жената израстна на височина. Много естествено, мисълта удължава формите, а чувствата ги разширяват. Човек, на когото мисълта е силно развита, расте на височина. Ако чувствата са чрезмерно развити, той расте на широчина, той е пълен, нисък, с голямо благоутробие. Съзнателният разумен свят работи усилено за организиране на човешкото сърце, т.е. за жената в човека. Това се постига чрез разумна работа върху ума. Когато умът работи, сърцето постепенно се организира. Умът може да работи само с помощта на доброто и на любовта. Те са първите условия за организиране на сърцето. Затова всички философски и религиозни системи препоръчват на човека добър, съзнателен живот. Земният живот минава първо през сърцето, а после през ума, където се обработва. Значи, каквото жената изпрати на мъжа, това той обработва. – Коя е тази жена? – Тя не е обикновената жена, която виждате вън от себе си, но голямата жена, майката-жена, наречена „астрална жена“, която живее във всеки човек – мъж или жена. Страданията на човека се дължат именно на астралната жена. Те се причиняват от неестествените желания, от неестествените връзки към предмети, които се крият в човешкото сърце. Който разбира влиянието на астралната жена в себе си, той прилага доброто и любовта и превъзмогва злото. Следователно под думите „астрална жена“ ние разбираме злото в човека. Злото е мъжки принцип, а доброто – женски принцип. Външното зло преследва злото в човека, докато го унищожи. Тази е причината, където двама мъже, в присъствие на една жена, не могат да се търпят.

Съвременните хора минават през областта на злото, което разрушава формите на мислите и чувствата. Това показва, че те не са още устойчиви. Един ден, когато придобият нужната устойчивост, никаква сила в света не може да ги разруши. На земята злото се проявява в формата на крайния човешки егоизъм. Който попадне в ръцете му, той е осъден на смърт. Както вълкът изяжда овцата, така и егоизмът изяжда човека. – Защо е допуснато злото в живота? – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се питате защо е допуснато вълкът да яде овцете. Отговорът е прост: Вълкът изяжда овцата, за да получи тя двоен дял от благата на живота. Човек страда по същата причина – да получи двоен дял от Божиите блага.

И тъй, човек трябва да познава законите на природата, на физическия свят, за да живее в мир и съгласие със себе си. Велико изкуство е да знае човек да живее правилно и да предаде живота правилно. Науката за живота не се придобива в един ден. През много изпитания, мъчнотии и страдания ще мине човек, докато научи живота като изкуство. Даже и Христос мина през изкушения и страдания. Пред Него се изпречи един от великите адепти на злото и започна да Го изкушава. – Защо трябваше и Христос да изкушават? – Хората се изпитват чрез изкушенията, както ученикът чрез уроците, които учителят му преподава. Не е ученик онзи, който само посещава училището, без да учи. За да се провери знанието му, учителят го изпитва.

Дошло е време на изпитания. Всеки човек ще бъде изпитан, да познае Любовта, да се справи със своя страх. Какво ще прави той, ако е сам в гората и срещу него излезе разбойник? Ако постъпи като красивата мома, той е разрешил въпроса. Нищо не му остава, освен да се радва. Ще нахрани престъпника и ще го приспи. За това е нужно безстрашие и самообладание. Страхът не разрешава въпросите. Ето защо, срещнете ли мечка, вълк или разбойник в гората, гледайте право в очите им. Те символизират злото, а то всякога отстъпва пред доброто и любовта. Тя изпъжда страха навън. И злото не обича страхливи хора. Когато някой боледува от треска, казват, че мечка го е плюла. Той боледува от страх. Значи мечка го е срещнала в гората и като видяла, че е страхлив, плюла го.

Едно дете се навело под кревата на майка си, да вземе няколко ореха. Понеже било тъмно, то запалило свещта и започнало да рови в торбата. За да не го усети майка му, то прибързало да вземе орехите и да избяга. Без да забележи, краят на чаршафа се запалил. Майката веднага скочила от леглото и извикала след детето. То се обърнало, видяло какво е направило и започнало да вика: „Олеле, изгорях“. Няма защо да викаш и да се плашиш. Майката трябва да запази присъствие на духа, да хване края на чаршафа и да го изнесе навън. Така трябва да постъпва човек и със своите грешки. Вместо да бяга от тях и да вика за помощ, нека хване единия им край и да ги изнесе навън. И злото, като греха, влиза през най-малката пукнатина. Като го видиш, нищо друго не ти остава, освен да запушиш пукнатината. Отвори ли се друга пукнатина за злото, и нея ще запушиш. Пазете се от злото, без да се страхувате, но не мислете, че можете да го победите. Това не значи, че то е всесилно. Помнете, че злото отстъпва пред доброто. Като знаете това, не се борете със злото, но сложете доброто срещу него, то да го възпита и укроти.

Като ученици, вие трябва да разбирате законите, по които се реализират желанията. При това, нужно е да различавате добрите от лошите желания, да знаете, на кои да давате път и кои да ограничавате. И лошите желания са привидно кротки. Едно лошо желание може да стои пред нозете на човека като послушно кученце, докато го вземе на ръце. Поеме ли го веднъж, то показва рогата си и човек неизбежно носи последствията му. Ето защо, преди да го реализираш, трябва да го анализираш. Обещаеш ли да изпълниш известно желание, ти се задължаваш вече към Бога и към природата и носиш отговорност пред тях. За такъв човек казват, че е бременен с някакво желание. Ако желанието му е неестествено, той трябва да търси помощ пак от Бога и природата, те да го освободят. Неестествените желания са подобни на патенцата, които кокошката е измътила. Тя гледа, че те се движат около нея, и се чуди какво да прави с тях. Те не живеят като нея. Знае, че им е дала нещо от себе си, но въпреки това не отговарят на нейните изисквания.

Следователно всеки трябва да работи само за онова, което може да остане при него. – Кое е това, което човек всякога може да задържи при себе си? – Любовта. Единствената сила, която човек никога не може да отдели от себе си и която никога не го напуща, е Любовта. Затова човек всякога може да обича и да го обичат. Разумна и разбрана обич е нужна на човека. Неразбраната обич причинява страдания, а разбраната – радост. Да обичаш човека разумно, това значи да развиеш в него такива качества, които го повдигат. Развиеш ли тщеславие, гордост, ти не си го обичал правилно. Не е лесно да обичаш и да те обичат. Ако ви обича лош човек, той ще развие вашите лоши качества. Ако ви обича добър човек, той ще събуди доброто във вас. Като знаете това, бъдете внимателни към себе си, да знаете какво възприемате отвън и какво предавате на ближния си. Когато се говори за Христовата Любов, имаме предвид чистата, безкористна Любов, свободна от всякакви външни влияния. И вълкът има любов, но тази любов взима, а не дава. Любовта на овцата е безкористна. Овцата пасе трева и като се нахрани, дава мляко на господаря си. Който страда и роптае, не проявява правилно любовта си. Той върви по метода на вълка – взима, а не дава. Ако иска да не страда, той трябва да следва метода на овцата – да дава, без да очаква отговор на своята любов.

Основната мисъл на тази лекция се отнася до полюсите на доброто и на злото: положително добро и отрицателно добро, положително зло и отрицателно зло. С други думи казано: Доброто може да бъде на работа и в почивка, и злото може да бъде на работа и в почивка. Когато злото работи, руши; когато доброто работи, винаги съгражда и твори. При дейността на доброто и на злото, в помощ идва Любовта, която ги регулира. Без Любов няма растене, няма живот. Тя е единствената сила, която трансформира енергиите на доброто и на злото. Тя взима от доброто и дава на злото, а също така взима от злото и дава на доброто. Когато злото е положително, тя изпраща към него отрицателни енергии на доброто; когато злото стане отрицателно, тя изпраща към него положителни енергии на доброто. Така Любовта помага за правилната обмяна между доброто и злото. Така, именно, тя впряга на работа излишните енергии на доброто и на злото, за да не стават неочаквани експлозии в живота. – Какво става с оста на колата, която е натоварена чрезмерно? – Счупва се, или се изкривява. Същото става и с човешкия мозък, с човешкото сърце, когато се товарят с мисли и чувства, непосилни за тях. Гордостта, тщеславието счупват осите на ума и на сърцето. Това е неумолим закон. Влезе ли в човешкия ум, гордостта сваля човека от висините, до които е стигнал, в най-големите дълбочини. Ето защо, който се е натоварил чрезмерно с енергиите на доброто, трябва да се разтовари. Затова казваме, че богатият трябва да посещава бедния, и бедният да посещава богатия, взаимно да облекчат положението си. Ако богатият ходи при богат и бедният – при беден, осите и на двамата ще се изкривят, или счупят.

Богатият да търси беден човек, но пълен с добродетели; бедният, пълен с енергия за работа човек, да търси богат човек. Този е начинът за правилното трансформиране на енергиите. Така постъпва разумната природа, така постъпва Бог. Той кръстосва силите в природата, с цел да ги уравновеси, да подобри живота.

Като се говори за подобряване на живота, мнозина очакват Христос, Той да ги спаси и повдигне. Христос е бил между хората и продължава да идва, но те не Го виждат. Той посещава всеки човек, докосва се до него и отвън, и отвътре, но малцина се отварят за Него. Хората искат да Го видят в човешка форма, подобен на тях. Христос живя между човеците в човешки образ, но втори път няма да дойде така. Неговата кръв, чиста от условия за болести, не може да тече в жилите на човешки образ. Неговите мисли и чувства не могат да изпълват обикновения човешки мозък и плътското човешко сърце. Христовата кръв е живото Божие Слово. Христовата кръв е Живият хляб, слязъл от небето. За тази кръв, именно, Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Живото Божие Слово е храната, която поддържа организма и пречиства кръвта му. Тяло, в което тече Христовата кръв, е здраво, силно, свободно от външни влияния и нечистотии. Това тяло е неуязвимо и за злото, и за смъртта. Злото пада на колене пред нозете на Христос, на любещия човек, ближе ги и става негов слуга.

Съвременните хора нямат ясна представа за любовта и казват, че тя заробва хората. Това е криво разбиране. Безлюбието заробва, любовта освобождава. Злото заробва, доброто освобождава. Злото обира, доброто придава. Когато дойде Любовта, злото и доброто се примиряват и човек става господар на положението. Никаква сила в света не може да го изкара от равновесието му. Никакво изкушение не може да го отклони от пътя му. Като знаете това, приложете Любовта в живота си, да бъдете господари на себе си. И тогава, ако си гневен или болен, обърни се към Бога и си кажи: „Бог живее в мене и аз в Него. В името на Неговата Любов ще се справя и с гнева, и с болестта си“. Любовта разрешава и най-мъчните въпроси. Тя лекува и най-неизлечимите болести. Ако страдаш от ревматизъм, стопли вода, измий краката, слабините си и кажи: „В името на Божията Любов, ревматизмът ще ме напусне“. Следователно, като призовеш Любовта, всяка болест, всяка мъчнотия, всяко страдание изчезват. Те са дадени като условия за съсредоточаване, за връзка между човешката душа и Бога. Сегашният човек мисли за неща, които нямат нищо общо с целокупния живот. Радвайте се, когато боледувате и когато оздравявате. И като страдаш, и като не страдаш, всичко е за слава Божия. Болестта има отношение към злото в човека, а здравето – към доброто. Обаче и злото, и доброто са неизбежни сили. Те действат в цялата природа – и в животните, и в растенията. Те се проявяват по особен начин във всяко живо същество. Например, когато злото действа в дървото, то е тъжно, с повехнали листа; когато доброто действа в него, то е в празнично настроение. Ако злото и доброто действат върху животните и растенията, колко повече те действат върху човека! Няма човек в света, който да е бил свободен от тяхната власт. Пророците, светиите, даже Христос са минали през закона на злото и на доброто.

Днес всички учени, философи търсят начин да се освободят от злото. Един е начинът – прилагане на Любовта. Вложете Любовта в душата си и кажете: „Всичко, което Бог е създал, е добро“. В злото е непроявеният Бог, а в доброто – проявеният. Защо се страхуваш от злото? – „Да не ме обере.“ – Ще получиш двоен дял. – „Ще ме убие.“ – Ще получиш двоен дял. Смърт не съществува. Ти може да заминеш за онзи свят, но не да умреш. При това, който живее по Божия закон, той заминава точно навреме. Който не живее по този закон, заминава преждевременно, като се лишава от добрите условия на живота. Следователно нито преждевременно ще отидеш на онзи свят, нито ще закъснееш. Ти трябва да живееш на земята толкова време, колкото ти е определено, да придобиеш нужните опитности, да изработиш ценности за онзи свят. Какво се ползваш, ако живееш 500 години на земята? Ще дойде ден, когато ще се почувстваш самотен. Новото поколение, новите идеи ще ти бъдат чужди; ще живееш с миналото, без да те разбира някой. Животът има смисъл, когато е приятен и когато носи условия за растенето и развитието на човека. Когато човек иска да живее повече, отколкото му е определено, Бог се оттегля от него. Ако бащата поддържа сина си 10–15 години в странство и той нищо не учи, най-после бащата казва: „Върни се, синко, не мога повече да те издържам“. Ако синът не се върне, той трябва да работи, за да се издържа. Така постъпва и разумния свят. Когато човек не иска да работи, отнемат кредита му и го оставят на произвола на съдбата.

Като знаете, че Бог живее във вас, използвайте условията, които Той ви дава. Радвайте се, докато Той мисли за вас. Не се съмнявайте в Него, не Го търсете тук или там, но разчитайте на Неговото присъствие във вас. Той е в съзнанието ви, в святото място на вашата душа. Той живее в безсмъртното естество на човека, а не в смъртното. Търсите ли Го в тялото си, вие имате предвид смъртта. Следователно отправяйте мисълта си към Бога, към своето съзнание и знайте, че за всичко ще получите двоен дял. Ако постъпвате зле, ще получите двоен дял от злото; ако постъпвате добре, ще получите двоен дял от доброто.

Желая ви да постъпвате добре, за да получавате двоен дял от доброто.

Желая ви да прилагате Любовта, за да получавате двоен дял от Любовта.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 11 ноември 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help