Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Предназначението на носа

Т. м.

Сега, в продължение на 5 месеца, четете следните книги от Стария и Новия Завет: Евангелие от Матея, Евангелие от Лука, пророк Исай, Евангелие от Марк, Притчи, евангелие от Йоан – всичко 158 глави.

Да благослови Господ делото Си, както в България, така и между всички народи. И да отстрани Господ всяка зла помисъл върху нашите приятели.

Знанието, което човек носи в себе си, прилича на извор, който постоянно блика и дава, или на вода, затворена в шише. Който се стреми към знанието на извора, вечно расте и се подмладява; който е дошъл до знанието на шишето, т.е. на ограниченото знание, мисли, че е свършил всичко, че всичко знае. Той е в положението на стар човек, който се е утвърдил в живота и мисли, че всичко е постигнал. Той прилича на мома, която постоянно ходи на хорото, докато я хареса някой момък. Щом се ожени, тя се отказва от хорото и мисли, че всичко е наредила вече, нищо повече не я интересува. Такова е положението на търговеца, който цял живот отварял и затварял дюкяна си, нареждал стоката си, като мислил, че ще придобие нещо. В края на краищата и той казва: „Затворен е животът ми, нищо не придобих“. Такова е положението на много хора. Никой не е придобил това, което е очаквал. Наистина, от 8,000 години до сега живите хора на земята не са придобили същественото, което са очаквали. Тази е причината за тяхното голямо недоволство. И това обаче е временно. Ще дойде ден, когато недоволството им ще се превърне в доволство. Днес човек е ту доволен, ту недоволен. Когато порасне и разбере смисъла на живота, той ще придобие истинското доволство, без никакво колебание.

Като изучавате сегашното човешко съзнание, виждате как протичат два последователни процеса. Когато е богат, човек мисли, че работите му са уредени; щом изгуби богатството си, вижда, че работите му не са уредени. Когато е здрав, той мисли, че всичко може да постигне; щом заболее, вижда, че много неща са непостижими. Когато е праведен, навсякъде вижда доброто и красивото; когато греши, навежда глава надолу и загубва смисъла на живота. Коя е причината, задето човек губи равновесието си? Причината се крие в неговото съзнание. Докато мисли и чувства право, съзнанието на човека е будно, той вижда пътя си и в най-тъмната и бурна нощ. Будното съзнание не е нищо друго, освен запалена свещ, която осветява пътя на човека. Потъмнее ли съзнанието му, човек се лута, губи пътя си и търси чужда помощ, да излезе на прав път. Той има свещ, която е изгаснала. Търси кибрит, но и кибрит няма. Дълго време ще се лута, докато най-после срещне друг човек, също в тъмнина, объркал пътя си. – Какво трябва да се прави? – Да си подадат взаимно ръка и да си помогнат. Първият пътник има свещ, но кибрит няма. Вторият има кибрит, свещ няма. Като се сприятелят, взаимно ще си услужат: ще запалят свещта и ще продължат пътя си.

Следователно бъдете будни, да поддържате светлината на вашето съзнание, т.е. на вашата свещ, постоянно да гори и да свети. Изгасите ли свещта си, вие влизате в областта на заблужденията и противоречията. Пазете се от еднообразието, което пресища и отегчава човека. Защо ще свириш по 100 пъти на ден една и съща песен? Защо ще повтаряш едни и същи думи? Срещнеш приятеля си и му казваш, че е добър човек; на другия ден ще му кажеш пак същото. 100 пъти го срещаш, 100 пъти ще му кажеш едно и също нещо. Най-после този човек се отегчава и не иска повече да те среща. Ще кажеш, че добри думи му говориш. И сладките, и горчивите неща губят цената си, когато се повтарят често. Нервната система на човека е така устроена, че може да издържа до известен предел. Мине ли този предел, тя се разстройва. Пратете човека на лозе, при най-хубавото грозде, и наблюдавайте колко дни наред може да се храни само с грозде. Първия ден ще бъде доволен, че ял грозде; втория ден ще яде пак, но вече с по-малко разположение. На третия ден ще каже, че се обезсолил и желае нещо солено. Хубаво нещо е гроздето, но само с грозде не се живее. Като знаете това, пазете се от пресищането и еднообразието. Те действат убийствено върху човека.

И тъй, изучавайте доброто в неговите естествени прояви. Това значи да избягвате положенията, които предизвикват противоположности. Кажи на човека само един път, че е добър. Повтаряш ли, ще предизвикаш в него реакция и той ще се противопостави на твоите думи. Той или няма да ти вярва, или ще намали силата на думите ти и ще каже: „Не съм толкова добър, колкото мислиш“. Да казваш на човека постоянно, че е добър, това подразбира известно користолюбие. Ти искаш да го подкупиш и да го използваш като кон, който можеш да товариш според желанието си. При това положение, естествено е човек да се противопостави на твоите думи. Ще кажеш, че си искрен в думите си. Може да си искрен, но нямаш разбиране. Например, някой изучава човешкия нос, но при известни изненади се обърква и вместо да определи точно характера на човека, казва неща, които са далеч от истината. Той се произнася за характера на някого по носа и се чуди защо носът на този човек е толкова подут. Много просто, пчела го е ухапала по носа. Като учен, той трябваше да схване, че подутината на носа е външно нещо, временно положение, което няма нищо общо с характера на човека. Истинско знание е това, което е вярно при всички случаи и положения. Стремете се към това знание. Само то е в състояние да постави човека на прав път, откъдето никой не може да го измести.

Следователно нещата са верни, когато се изучават в техния естествен път на развитие. Който изучава носа, трябва да има предвид всички естествени влияния, които са го създали. – Кое е създало носа? – Човешките мисли. Той е резултат на разумната човешка мисъл. Това не е станало изведнъж, но в продължение на векове. Много опити са правили разумните същества, докато са създали носа в този вид, какъвто го виждаме днес. От формата, дължината и широчината на носа зависи дейността на човека. В този смисъл носът е отворена книга, по която може да се чете. Зад носа се крие човешкият ум. Носът, като орган на човешкото тяло, извършва няколко функции: първо, той е орган на дишането. През него минава въздухът, който чрез своите трептения възбужда нервната система. Така човек започва да мисли. Ако дишането спре, спира и мисълта. Който диша правилно, той мисли правилно. Който не диша правилно, не мисли правилно. Това се забелязва у болните хора. Болният диша бързо, със задъхване, затова и мисълта му не е права. Как може да мисли правилно, когато болестта го плаши? Страхът го заставя да диша бързо, с прекъсване, като човек, когото гонят крадци и разбойници.

Щом се говори за носа като проява на мисълта, мнозина казват, че Бог е направил носа. Как го е направил? Когато твърди нещо, човек трябва да знае как стават работите. Ако детето казва, че баща му е написал едно писмо, то може да разкаже как е писано писмото. Детето разправя: „Баща ми взе лист, писалка и мастило; натопи перото в мастилото и започна да пише. Така се нижеха един ред след друг, докато най-после писмото беше готово“. Кой от вас, като твърди, че носът е направен от Бога, може да каже как е станало това?

Каква е службата на носа? Каква е службата на устата? Ще кажете, че и децата знаят каква служба изпълнява устата. Обаче предназначението на устата не е само да възприема храната. Устата има и друго предназначение: да чувства и да мисли. Странно е това, но е факт. Както главата мисли, така и устата мисли. Както устата мисли, така и ръката мисли. За мнозина това е необяснимо. Че очите виждат, че ушите слушат, че устата приема храна, че носът усеща миризмите и възприема въздуха, това са неща познати и верни за тях. Обаче каже ли се, че човек вижда с цялото си тяло, това не се приема. Защо не допущате, че човек може да превърне цялото тяло в зрение? За да допуснете това, вие трябва да знаете какво всъщност представлява тялото. Истински ученият знае, че в тялото се крият всички възможности за бъдещото развитие на човека. Всичкият капитал на миналото, на настоящето и на бъдещето се крият в човешкото тяло. Онзи, който изучава човешкия нос, вижда в него влияния на миналото, на настоящето и на бъдещето. Достатъчно е да погледне носа на някого, за да каже какъв е бил миналия му живот, как са живели неговите деди и прадеди; след това, по известни белези и линии върху носа, определя как живее този човек днес; най-после, по известни черти на носа, той определя какви възможности се крият в бъдещия му живот. Всичко е писано на човешкия нос.

И тъй, човешкият нос е екран, върху който умът пише своята минала, сегашна и бъдеща история на развитие. Ако само за момент се прекрати дейността на носа, човек веднага ще разбере службата, която е свързана с него. Голямо богатство се крие в носа, но малцина съзнават това. Той служи за равновесие, т.е. за урегулиране силите на човешкия организъм. Като знаете това, изучавайте носа си, за да разберете причината за вашите естествени и красиви състояния от една страна, както и неестествените състояния от друга страна. Едно малко побутване на носа не на място е в сила да наруши вашия мир и спокойствие. Докато сте весели и разположени, това побутване на носа нарушава разположението ви. Тогава вие се отказвате от идеите си, отричате се от средата, в която живеете, не искате да срещате никого. В това отношение вие приличате на човек, който е впрегнал в колата си един див, необуздан кон. Последният започва да рита надясно-наляво, хукне с колата по нивите, докато най-после се умори и спре.

Ритането е неразумен процес, който не разрешава въпросите. – Защо риташ? Ако те е впрегнал по-умен човек от тебе, ще се подчиниш; ако те е впрегнал по-глупав от тебе, имаш право да риташ, докато скъсаш юздата и се освободиш. Кажеш ли, че животът няма смисъл, ще знаеш, че те е впрегнал по-глупав човек от тебе. Не оставяй глупавият да те впряга. Кажеш ли, че животът има смисъл, впрегнал те е по-умен човек от тебе. Всяко добро разположение на духа ви показва, че сте под влиянието на същества, чиито мисли и разбиране са по-високи от вашите. Всяко неразположение и потъмняване на съзнанието показват, че се намирате под влиянието на същества с по-нисък умствен и духовен живот. Докато е млад, човек вярва в светлото и красивото в живота, уповава се на любовта, на своя идеал, и така осмисля живота си. Като остарее, той отрича всичко и казва, че животът няма смисъл. Защо един и същи човек има две различни мнения за живота? Ще кажете, че младостта е причина за възходящото му състояние. Не, в младините си този човек е бил впрегнат от разумни, възвишени същества, а на старини се е поддал на низши същества, те да го управляват. Значи като млад е бил умен; като стар е оглупял.

Много от съвременните хора говорят за ума като за нещо реално, което трябва да се изучава. От ума те отиват към духа. Според тях духът и умът могат да се изучават чрез самосъзнанието. Обаче това е труден въпрос. Самосъзнанието е навсякъде, то обхваща всичко. Тогава как ще обхванете всичкото, т.е. цялото? Като изучавате своите мисли, вие идвате до хармонията и дисхармонията в живота. Така се натъквате на някои дисхармонични мисли, които са вън от вашия живот. Някога намирате причината на тези мисли, а някога остават скрити за самите вас. Минавате през една гора и постепенно навлизате все по-навътре. В първо време сте смел, не се страхувате, но по едно време започвате да треперите. Защо се страхувате, не знаете. Причината за страха ви се дължи на присъствието на мечка в гората. Вие не я виждате, но чувствате известно влияние, чуждо на вас. Вие имате вяра, казвате, че Бог е създал света, че всичко Му се подчинява, но пак се страхувате. – Защо се страхувате? – Защото мечката не изпълнява Божията воля и може да ви нападне. Тя се подчинява на Божия закон, но по свой начин, а не както ти искаш и мислиш. Страхът е резултат на безлюбието. Следователно вашата вяра и любов не са толкова силни, да изпъдят страха навън.

Какво представлява страхът? Той е най-високото чувство в животинското царство. За животните страхът не е нищо друго, освен разумност. Ако животното не е страхливо, не е и разумно. Затова, когато животното изпитва страх, краката му се удължават. С човека става точно обратно: когато се уплаши, краката му се подкосяват. Когато заекът се уплаши, удря на бяг, при което бързината му се увеличава. При страх човек не може да бяга. – Защо? – Защото има спирачки. Като по-умен от животните, страхът му е поставил спирачки, да не бяга, но да приложи друг начин за справяне. Понеже животните нямат спирачки, като се уплашат, бягат, колкото им държат силите. Животното си казва: „Ще уповавам на краката си“. То намира спасение в своите крака.

Какво може да се каже за дължината на носа? Понеже зад носа се крие умът, трябва ли да се вади заключение, че колкото по-дълъг е носът, толкова по-развит е умът? Дължината на носа трябва да отговаря на нормата. Чрезмерно дългият и чрезмерно късият нос са крайности. Те не отговарят на естествената мярка в природата. Крайно дългият нос показва, че човек е страхлив; крайно късият нос показва, че човек не мисли много. Задните крака на заека са по-дълги от предните, защото всякога е живял по гори и планини. Като бягал повече нагоре, задните му крака се удължили за по-удобно бягане по височините. Обаче при бягането си надолу заекът изпитва известна мъчнотия и повече се търкаля, отколкото тича. Естественото му движение е отдолу нагоре, а не отгоре надолу.

И тъй, като изучавате дължината и широчината на носа, вие определяте силите, които са работили върху човешкия ум. Носът има отношение и към дихателната система на човека. От устройството на носа, на неговата големина и широчина, зависи състоянието на белия дроб. Не само това, но и формата на носа отговаря на формата на белия дроб, само че в обратно положение.

Да се изучава човешкия нос, това значи да се домогне човек до истинската, положителна наука. Само онзи може да придобие това знание, който се развива правилно и върши Божията воля. Това не е само знание, но и молитва. Каже ли ти някое разумно същество, че трябва да се учиш, това подразбира съзнателна молитва, т.е. връзка на човешката душа с Бога. Така, именно, Божественото начало ще ти покаже правилен начин, по който да разрешиш мъчните си въпроси. Всякога ще учиш, ще се молиш, да издържиш изпитите си добре. Ако не ги издържиш, не си учил, както трябва. Изпитът е тежест, която трябва да носиш на гърба си. Защо не можеш да вдигнеш тази тежест? – „Слаб съм.“ – Какво трябва да направиш, за да вдигнеш тежестта и да я пренесеш от едно място на друго? Можеш да я разделиш и да я пренесеш на 2–3 пъти. Да се натовариш с непосилна тежест, това не значи, че си много силен и много умен. Можеш да направиш голямо усилие, без да си силен и умен.

Като се говори за сила и разумност, трябва да се прави разлика между животното и човека. В животинското царство най-умното животно е същевременно най-силно. Например слонът е най-умен от животните и същевременно най-силен. Това е закон за животните, но не и за хората. Между хората най-умен е този, който може да понася мъчнотиите и изпитанията с най-голямо търпение. Който не търпи, не може да бъде слон между човеците. Като не си слон, не можеш да вземеш първото място. – В какво се проявява интелигентността на слона? – В дългия му нос – в неговия хобот. Като проточи хобота си напред, той казва на животните: „Дълъг нос ви е нужен“. Човешкият нос, сравнен с този на слона, се губи. В бъдеще и човешкият нос ще се развие, ще дойде до онези мерки, които природата е определила.

Изучавайте животните, да видите как се проявяват те. Като дойдете до слона, спрете вниманието си върху неговата интелигентност, изразена чрез дългия му хобот. С това той иска да каже, че с къс нос нищо не се постига. Ще кажете, че въпреки дългия нос на слона, лъвът е цар на животните. Да се говори така, това значи неразбиране на живота. Лъвът е главнокомандващ на животинската армия, а истински цар е слонът. Ще кажете, че лъвът е символ на благородство. Къде е неговото благородство? Наблюдавайте котката и съдете за лъва. Котката е лъв в миниатюр. Външно котката е благородна, с добра обхода, но вижте я как постъпва с мишките. Вижте как постъпва лъвът със своята жертва. Разумност се иска от човека. Не е въпрос да бъдеш главнокомандващ или цар, но да бъдеш разумен. Това значи да се проявяваш така, че всяка твоя постъпка да носи добри последствия, не само за даден момент, но за вечни времена.

Следователно, който иска да живее добре, трябва да прояви своята разумност, доброта и вътрешна сила. Само така човек може да постигне своя идеал, да очисти живота си от всички утайки на миналото. Чист живот се иска от всички. Ако пчелите не търпят нечистота, колко повече се отвращават от нея разумните и напреднали същества. Опитайте да се приближите до някой кошер, след като сте яли чесън. Може ли нечистият да влезе в общество на свети, добри и праведни хора? Достатъчно е да стъпи кракът му в това общество, за да се намери веднага вън. Чистото не търпи нечисто. Ако искаш да влезеш в това общество и да се ползваш от благата, с които разполага, иди първо да се очистиш и тогава влез. Нечистотата не е качество на душата, следователно лесно може да се премахне. Човек е дошъл на земята да се учи, с цел да подобри живота си и да изпълни Божията воля. Има индивидуални качества, за тях отговорността е лична; има колективни качества, за които отговорността пада върху редица минали поколения. Например страхът е качество, присъщо на животните, откъдето е преминал в човека. С това чувство мъчно се справят хората. – Защо? – Защото върху него се е работило много. Следователно страхът остава като основа на друго, по-високо чувство – съвестта. Ето защо, задачата на човека не се заключава в това, да изтръгва корените на дивачките дървета, но да ги присажда с доброкачествени присадки. Ако страхливият мисли право и дава отчет за постъпките си, страхът е на място. Той постепенно се превръща в съвест. Съвестният е добър и честен човек. Мястото на съвестта в човешката глава е отгоре, от двете страни. Тя е основана върху страха и благоразумието.

Съвестта има отношение към ума. Не можеш да бъдеш съвестен, ако не мислиш добре. Който мисли право, той превръща енергиите на страха в по-високо чувство – в съвест. Който постъпва разумно, никога не бяга и не се крие; който не постъпва разумно, всякога бяга. Той е стъпил върху наклонена плоскост и без да иска, върви надолу, откъдето е тръгнал. Той слиза надолу, откъдето е тръгнал. Той слиза надолу, докато влезе дълбоко в материята. След време започва да гледа нагоре, за да се освободи от материята. Тогава се пита какво е неговото предназначение. Велико е човешкото предназначение. Той има да решава временни и вечни задачи. Докато е облечен в плът, решава материални задачи; щом реши тези задачи, той се освобождава от материята и пристъпва към вечните задачи на живота. Те определят неговото бъдеще.

Една от великите задачи на човека е да работи в Божествения свят, т.е. върху главата. Да преустроиш главата си, това значи да изправиш отношенията си към Божествения свят. Да преустроиш дробовете си, това значи да изправиш отношенията си към духовния свят. На прост език казано, да подобриш състоянието на дихателната система, т.е. на своята мисъл. Духовният свят принадлежи на ангелите. Значи трябва да изправим отношенията си към тях. Най-после, идваме до стомаха, т.е. до съществата от растителното царство. Ако стомашната или храносмилателната система на човека е добре развита, отношенията му към тези същества са правилни. Красотата на човека се определя от неговата глава, от неговия бял дроб и стомах. Колкото по-добре са развити, толкова по-красив е той, толкова по-хармоничен е неговият живот. Мястото на ума е стомахът, на душата – белият дроб, а на духа – главата. От друго гледище, сърцето може да поставите в стомаха, ума – в белия дроб, в гърдите, а волята, т.е. Божественото начало в човека – в главата. Велико нещо е Божественото начало!

Да се върнем пак към носа. Той е интересен предмет за изучаване във физическо и духовно отношение. Като разглеждате значението на носа в духовно отношение, идвате до три гранични точки с духовния свят, а именно, с Любовта, с Мъдростта и с Истината. Ако носът на човека граничи с тези велики светове, той е правилен, добре устроен. Приятно е да гледаш лице с красив нос. Ако отсъстват тези гранични точки, носът не е добре развит. Тези точки са свещени, но малцина знаят техните места. През тези точки на носа Бог е вдъхнал в човека и го е направил жива душа. Първоначално Бог е говорил на човешкото сърце чрез носа, а днес говори на човешкия ум пак чрез носа. Ако човек чрез носа не може да разбере какво му се говори, неговият нос е безпредметен. Ако чрез носа не можеш да познаеш дали даден човек е добър или лош, ти не си го развил още. Задачата на човека е да намери върху носа мястото на Любовта, Мъдростта и Истината. Ако може да намери тези добродетели върху своя нос, ще ги намери и върху носа на другите хора. Казвате, че носът на някой човек е правилен, красив, но в какво се заключава красотата му, не знаете. Правилният нос е като огледало. Той отразява светлите и възвишени мисли, които идват от възвишения свят. Тези мисли се отразяват върху мозъка, сърцето и стомаха. Красивият нос не лъже човека. Той не може само отвън да бъде красив, но да отговаря на вътрешната красота на човека. Като знаете това, не се обезсърчавайте, но работете върху себе си. Не мислете, че нищо не знаете. Много неща знаете, но важно е, кои мисли трябва да вложите в работа. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Какъв човешки образ е този, на който очите, ушите, носът и устата не са поставени на мястото си? Гледате образа, но нещо съществено му липсва – органите не са поставени, където трябва. – Кое е същественото в човека? – Умът, сърцето и волята. Ако се поставят на местата си, те започват да действат и оживяват човека. Умът, сърцето и волята са мощни сили, двигатели в човешкия живот.

Работете, без да се гневите. Бог има право да се гневи, но не и човек. Разумният трябва да работи, а не глупавият. Следователно глупавият няма право да се гневи. Да се гневят светиите, добрите, разумните хора, това е на място. Всеки обикновен и глупав човек трябва да си каже: „Нямам право да се гневя. Ако си позволя това, всичко ще загубя“. Няма по-опасно нещо от гнева. Разумният впряга ума си на работа и върви напред. Ако глупавият не се труди, а само се гневи, ще изгуби всичко, което има, и след това му са нужни десетки години, за да придобие изгубеното. Обаче не е абсолютно изключено правото на човека да се гневи, но само ако се свърже с добрите и разумни хора, със светиите и Бога. Тогава гневът му ще бъде на място, ще свърши някаква работа.

Упражнение: В продължение на една седмица да не мислите лошо за никого. Срещнете ли някой човек, намерете в него една добра черта. Каже ли ви някой нещо добро или зло, знайте, че ви изпитват, дали ще издържите и направите упражнението си, както трябва. – „Може ли да не правим упражнението?“ – Не може. Ученикът е длъжен да прави упражнения. През цялата седмица ще бъдете слепи и глухи за злото. И лоши думи да ви казват, ще знаете, че всичко е за добро. – „Не може ли Бог да ни помогне да издържим на изпитанията?“ – Бог помага, но не по механически начин. Той е съвършен, затова оставя човека свободен, да се прояви, както разбира и желае. Бог нашепва на човека: „Не правиш добре, измени посоката на своето движение“. – „Не може ли по друг начин?“ – Може, но ще сгрешиш и ще носиш последствията на своето непослушание. – „Искам да опитам по друг начин.“ – Опитай, но ще видиш, че пътят на доброто е само един. Всяка постъпка, която внася мир и спокойствие в душата ти, е добра. Понякога мислиш, че вършиш добро, а си недоволен от себе си. Недоволството е гласът на Бога, който не одобрява постъпката ти. Бог с нищо не се подкупва. Ще кажете, че и Христос не е постъпил добре, като си е послужил с камшик. Чрез камшика Христос изрази гнева на Бога. Следователно, ако имаш ума и любовта на Христос, и ти можеш да постъпваш като Него. Ако имаш носа на слона, и ти можеш да бъдеш свободен, да правиш, каквото искаш. Понеже нямаш ума и сърцето на Христос, нито носа на слона, ще правиш опити, да мислиш само добро за хората и за всичко около тебе. Ще знаеш, че злото ще се превърне на добро, че хората по естество са добри, и ще работиш, без да се гневиш.

Каква е целта на упражнението, което ви давам? Да придобиете будно съзнание, да въздържате езика си, да чистите ума и сърцето си от лоши мисли и чувства. Ако дойде на езика ви лоша дума, веднага я обърнете на добра. Ако помислите лошо за някого, веднага намерете една добра черта в него и мислете върху нея. Някой обича да послъгва. Не се спирайте върху тази черта, но вижте колко е сръчен, колко добре работи. Срещате някой беден, окъсан, не мислете, че той е обеднял от мързела, но кажете си, че това е от щедрост. Когато бил богат, раздавал без сметка на нуждаещите и днес ходи окъсан и бос. Не търсете лошото в проявите и положението на хората; знайте, че и зад най-лошата проява се крие нещо добро и благородно.

Защо не трябва да се мисли лошо за никого? Който греши, върви по наклонена плоскост. Може ли такъв човек да върви, без да падне и да се окаля? Ще кажете, че не трябва да върви по наклон. Не трябва, наистина, но вината не е само у него. Може други да са го поставили на тази плоскост, може да е сляп, да не вижда. Какво ще кажете тогава за него? Като не знаете причината за погрешките на хората, не се произнасяйте. Знаете ли какво представляват погрешките? Те са твърд материал, от който съществата в духовния свят правят къщата си. Когато им трябва такъв материал, те слизат на земята, при хората, които се гневят и правят грешки, и взимат от начупените камъни за своите къщи. Те не съдят хората за погрешките, но даже скъпо им плащат. Как постъпвате вие с вашите работници? Ще кажете, че на работниците от новото учение нищо не се плаща. Вярно е това: на човек, който работи с Любов, не му трябват пари. Но той е без обувки и без дрехи. Как ще постъпите? Според мене има начин да благодарите за работата му: няма да платите, но ще му подарите един чифт обуща. Те могат да струват повече от това, което ви е изработил, но ще го възнаградите за Любовта, с която ви е работил. Като отиде на друго място да работи, вместо пари ще му подарят един костюм. Колко хора днес са готови да постъпват по този начин? Така е за онзи, който иска да постъпва според Божествения закон. Който прилага Божествения закон, всякога се благославя. Опитайте да изпълните Божията воля, да видите какви промени ще станат във вашия живот.

Давайте, без да очаквате нещо. Давайте, без да съжалявате. Ако дадеш обувки или дрехи на своя ближен и постоянно мислиш за това, което си направил, ти не си изпълнил Божията воля, както трябва. Ти си ограничил и себе си, и онзи, на когото си дал нещо. Давайте, без да се ограничавате. Давайте според Божествения закон, взимайте според същия закон. Какъв е този закон? Ще даваш, колкото можеш най-много; ще взимаш, колкото можеш най-малко. Който постъпва по този закон, той приема Божието благословение. И тогава, малкото, което получава, расте, увеличава се и дава изобилно плод.

Защо хората не успяват в живота си? Защото говорят едно, а вършат друго. При това не се вглеждат в себе си, да видят какво им липсва, но се сравняват с окръжаващите. Всеки мисли, че стои по-високо от другите, знае повече, разбира по-добре и т.н. Не се сравнявайте с подобните си, но пожелайте да бъдете като Бога. Като ставаш сутрин от сън, вдигни очите си нагоре, благодари на Бога за всичко, което ти е дал, и помоли се да те направи подобен на Себе си – да проявиш Любовта, Мъдростта и Истината в живота си. Не искай да бъдеш силен като Бога, да управляваш и заповядваш, но пожелай да се смириш, да понасяш всичко с благодарност. – „Болен съм, страдам, как да благодаря?“ – Ще благодариш за всичко. Ако болката е в краката ти, ще учиш закона на смирението; ако болката е в пръстите ти, ще се учиш да мислиш право; ако болката е в очите ти, ще изучаваш Истината; ако е в ушите ти, ще изучаваш Мъдростта; ако е в устата ти, ще изучаваш Любовта. Каквото и да те боли, все ще научиш нещо. Който е дошъл на земята, трябва да се учи да превръща отрицателното в положително и да се чисти. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога“.

Какво представлява носът? – Място на електричество и магнетизъм. Той е връх, където се складират природните енергии. Ако знаете как, на кое място и кога да хванете носа си, ще се ползвате от неговите енергии. Хората държат носа си, чоплят го и вместо да се ползват от енергиите му, те си пакостят. Не е лесно да се справяте с своите енергии. Ето защо, всяка сутрин, като се измиете, хванете леко носа си, погладете го и пожелайте да придобиете от него енергия за работа. Гледайте на носа си като на нещо красиво, мощно. Днес носът работи най-много. През него минават много енергии. Свържете се с дейността на своя нос и работете върху него, да го продължите и разширите според мерките на природата. Като изучите носа си, тогава ще изучавате очите, ушите и устата. През носа непрекъснато влиза и излиза въздух. Той е един от неуморните работници – чистачи. Ценете носа си, обхождайте се добре с него. Лошите мисли действат върху носа, а оттам и върху дихателната система. Ако тя не работи добре, и стомашната система страда. В резултат на това се нарушава равновесието между мозъчната и симпатичната нервна система. Дойде ли човек до това положение, животът му се обезсмисля и той не иска вече да живее. Смисълът на живота е в служенето на Бога. Който не иска да живее, не иска да служи на Бога. – Какво иска Бог от човека? – Да учи и да работи.

И тъй, всяка сутрин хващайте леко носа си, милвайте го по върха, с желание, да не става остър. Изучавайте носа, работете върху него, за да придобиете новото, истинско знание.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 28 октомври 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help