Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Проводници на Любовта

Размишление

Тема за следващия път: „Произход на въшката“.

Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нещата са прости, когато човек има яснота в съзнанието си. Да мислиш, че като се разтоварваш, можеш да опростиш нещата, ти сам се заблуждаваш. Ако кредиторът опростява дълговете на своите длъжници, това значи прощаване, т.е. заличаване на дълговете им. Да опростяваш живота си, това значи да се помиряваш с трудностите, т.е. да спазваш закона на икономията. Мнозина мислят, че са пестеливи. Да отделяш от хапката си и да внасяш пари в банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпросите.

Колко прави 2 по 2? – 4. Ще кажете, че и това е просто смятане. 2 по 2 прави 4, но 2 и 2 е пак 4. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все 4? Знаете само, че лесно се събират 2 и 2 и лесно се умножават 2 по 2, но защо и в двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събират лесно. Обаче кои величини се събират лесно: живите, или механическите? Лесно е да съберем две царевични зрънца или две камъчета, но как ще събереш две кокошки или двама души? Кокошките слагаш в курника, но не си ги събрал. Двама души живеят в една къща, но не са събрани. Те могат да живеят заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи има естествено и неестествено събиране. Ти можеш да приемеш една идея доброволно или насилствено. Това показва, че в живота и в природата съществуват два вида процеси: естествени и неестествени.

Често хората се спират върху въпроса, да вярват ли в Бога, или да не вярват. Кое от двете положения е естествено и кое – неестествено? Ще кажат някои, че вярата в Бога е необходимост, както е необходимо слънцето за всички живи същества. Без слънчевата светлина и топлина няма живот на земята. Какво ще стане с вас, ако слънцето не изгрява цяла година? Какво ще стане с вас, ако гладът ви стигне до крайния предел? Казваш: „Прегладнях вече“. Какво ще стане с тебе, като прегладнееш? Ще заспиш. И без слънцето ще заспиш, както и без храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето.

Смисълът на живота е в растенето. Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. не растеш, денят е загубен за тебе. Когато рисува някаква картина, художникът всеки ден прибавя по една малка чертичка към нея. И като погледнеш, виждаш, че е нарисувал човешко лице. Всеки ден по една чертичка, докато на шестия ден виждаш цяло лице. Казано е, че Бог е създал света в 6 дни. Така се говори на децата, а възрастните, т.е. посветените, под „6“ разбират не 6 дни, а 6 елемента. – Кои са тези елементи? – Това са дните на седмицата: понеделник, вторник, сряда и т.н. Християните считат понеделник за първи ден, т.е. първия елемент, а евреите започват от неделя – първият ден на Битието, първият елемент, с който е започнало създаването на света. Какъв елемент е неделята?

Като се говори за Бога, всички казват, че Той е вездесъщ. Ако питате някого къде е Бог, ще отговори, че Той е на небето. Щом е на небето, не е вездесъщ. – Защо? – Защото, според някои, небето е покривът на земята, а покривът не е всичко в света. Други пък под „небе“ разбират необятното пространство, което включва всичко. Значи небето не е само покрив на земята, но нещо велико и необятно, в което влиза цялата вселена, цялата вечност. Вечният живот включва обикновения, а обикновеният е част от вечния.

Хората говорят за Бога, за небето и за земята, но един от близките въпроси за тях е, защо съществува злото. Много просто, злото е половината на доброто. – Какво е тогава доброто? – Цялото на злото. Значи злото се отделило от доброто, като от цяла единица, и съставя негова половина. Доброто пък, като цяло, превръща всичко в добро. Българската пословица „Всяко зло за добро“ има предвид тъкмо това, че само доброто е в сила да превърне злото в добро. Ето защо, не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е част от доброто, а частта е по-слаба от цялото. Нека тази мисъл остане в ума ви като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нещо към вашето съзнание. – Кога се е създало злото? – Когато се е отделило от цялото, т.е. от доброто – основата на живота. Ако имате едно яйце, трябва ли да го делите на две части? Понеже в яйцето е скрит животът, нямате право да делите живота. Той е единен и неделим. Който се е опитал да раздели живота, той е внесъл злото в света. Всяко нещо, създадено от Бога, е единно, неделимо и, следователно, трябва да се използва, както е дадено. Ако се опиташ да разделиш една своя мисъл, която съществува като зародиш в твоя ум, ти си извършил вече едно зло, което ще ти причини голямо страдание. Всяка добра мисъл е неделима величина, която само трябва да се сложи в действие, нищо повече не можете да правите с нея.

И тъй, съдействайте на доброто във вас да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нещо. Сейте добри мисли и чувства в градината на вашия ум и на вашето сърце, както посаждате плодни дървета в градината си. Един беден човек, в продължение на 10 години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посее 100 семки от доброкачествени круши или ябълки, за да се радва на техните плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цели дни седите и философствате върху въпросите, кой е създал света, защо го е създал, и мислите, че това е ваша работа. Това философстване нищо не допринася за растенето ви. С години наред изучавате животните, техния характер и произход, без да сеете нещо в градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, например? Друг е въпросът, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение към тях. Всяка мисъл, всяко чувство, с които човек се занимава, оказват известно влияние върху него. Всеки предмет, който изучава, също оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние от него. Защо му е вълчото влияние? Работете с доброто, без да го делите, за да се намирате под неговото влияние. Работете с доброто като метод за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напред.

И тъй, работете върху истинското самовъзпитание с методи, каквито разумната природа дава. Един от нейните методи е обновяването. Човек се обновява, когато всеки ден внася в ума си по една нова мисъл и в сърцето си по едно ново чувство, които го повдигат. Нека всеки се запита какво ново може да внесе днес в ума и в сърцето си. Здравият мисли за богатство, да спечели нещо, с което да подобри живота си. За какво мисли болният? Като се върти на леглото по цели дни, той си мисли, дано намери лекарството, което ще му помогне да оздравее. Ученикът или студентът мисли върху въпроса, който ще му зададе учителят или професорът. Той си мисли колко добре ще бъде, ако по някакъв начин се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както в училището, така и в живота, всеки ден си има определена програма, която трябва да се изпълни. Тя внася обновяване в човешкия организъм.

Някой се интересува от някакъв образ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо, ще изучавате своето лице, както художникът постъпва, и ще наблюдавате какво ново внасяте всеки ден. Оглеждайте се в огледало, както правят младите моми и момци, и си отбелязвайте всяка промяна, която става във вас. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момък. Така прави и младият момък. Така постъпва и гостилничарят, и онзи, който отива в гостилницата.

Гостилничарят вдига капаците на тенджерите, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своите посетители. Посетителят пък постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. В даден момент всеки човек се интересува от нещо специфично. Още със ставането си от сън домакинята се интересува кой от познатите или от приятелите и ще я посети този ден. Тя започва да чисти, да мие къщата си, за да задоволи своите гости и да им се хареса. Все трябва да ви посети някой през деня, или с мисълта си, или с чувствата си, или със своето физическо присъствие.

Какъв е моралът на съвременните хора? От какви принципи се водят те? Каквито да са принципите и възгледите им, те са отживели времето си. Те са за малки деца, но не и за възрастни. Обаче има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи. Един от тези принципи е следният: През очите на човека само светлината може да влиза. Допусне ли друго нещо, то ще му причини болка и страдание. Като влезе светлината през очите ви, ще и дадете широк достъп, ще я поздравите и ще се разговаряте с нея. Колкото време прекара при вас, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вън от светлината, няма достъп до вашите очи. Какво става с очите ви, като влезе малко прах в тях? Започват да сълзят, зачервяват се и докато и последната прашинка не излезе, те не се успокояват.

Вторият принцип: През ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: През носа ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: През устата ви може да влиза само храна. Това са четирите неизменни принципи в човешкия живот. Това са принципите, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползвате напълно от тях. Някой се вслушва в думите на хората, безпокои се от това, което говорят за него, и губи разположението си. – Защо? – Защото е дал път на шума, а не на звука. Всеки шум, който се докосва до ушите, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония в човешкия организъм. Звукът представлява хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползва от неговото благо. Като знаете това, възприемайте чистите трептения на звука, а се пазете от шум, предизвикан от непроверени слухове. Че някой казал нещо обидно за вас, това да не ви смущава. Приемайте нещата направо от техния източник, от автора им. Когато звукът от някой източник влезе направо в ухото ви и се разговаря с вас, вие си съставяте истинско понятие за нещата. Казано е в Писанието, че в съдния ден ще отговаряш за всяка празна дума. Затова, ако искаш да приемеш някаква светла мисъл, иди при автора, от когото тя излиза, и приеми светлината чрез очите си; след това ще чуеш какво говори и ще възприемеш звука чрез ушите си. Така ще имаш ясна представа за неговата мисъл, за това, което го движи в живота му. Ако Духът, Който е живял в Христос, не ви предаде своята мисъл, никога не можете да разберете Свещените книги. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христос, но продължава да се проявава и до днес. Кой е същественият въпрос, който ви занимава днес? Какво трябва да правите, за да се развивате правилно? На първо място трябва да отворите очите си за възприемане на светлината, ушите си – за възприемане на звука, съзнанието си – за възприемане на разумността. Този е пътят за повдигане и обновяване. При това, всеки трябва да знае колко светлина, колко звуци и колко въздух трябва да приеме в даден момент. Дойдеш ли до истинската мярка, ще знаеш, че нямаш право да делиш нещата. – „Нали трябва да делим благата си със своите ближни?“ – Ще отделяш от благата си, но няма да ги делиш. Ако имаш две ябълки, ще дадеш едната на своя ближен, но половинка ябълка нямаш право да даваш. Казват, че някой дели хапката си на две със своя ближен. Това е фигуративен език. Всъщност, всеки трябва да споделя благата си с хората, но не и да ги дели. Светлината, топлината, звукът идват непреривно, без прекъсване. Могат ли да се делят? Как ще разделиш въздуха, водата, светлината и топлината? Природата си служи с цели числа, а не с дробни. Тя не дели величините. Казват, че отделили детето от майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдели детето от майката. Временно детето може да се отлъчи от майка си, т.е. да се отдалечи от нея, но в никой случай не може да се отдели. Между майката и детето съществува тясна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание казвам: Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател. Какви обещания не е давал на човека, какви залъгвания, какви надежди не му е давал, но и до днес не е успял. И дяволът, като вълка, хваща човека и го изяжда, с цел да го отдели от Бога, но в края на краищата се вижда принуден да го повърне и изхвърли навън цял, неповреден. Никой не може да отдели човека от неговия Създател.

„И отдели овцете от козите.“ Това е алегория, защото всъщност овчарят пасе заедно овцете и козите – не ги разделя. Козите причиняват пакости на дърветата, гризат младите им клончета. Не е нужно външно да се отделят овцете от козите. Достатъчно е да се осигурят на всички същества специални условия, всеки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцете и козите, колко повече е нужно за хората. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да подобри техния живот. Въпреки това, те не търсят такава наука, но искат да бъдат обичани. За да те обича някой, трябва да знаеш закона, да се превърнеш на светлина и така да влезеш в очите на своя възлюбен. После, да се превърнеш на слово, чийто звук да мине през ушите на твоя възлюбен. И най-после, да се превърнеш на въздух, да влезеш през носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на светлина, на звук и на въздух, за да влезе в своя възлюбен, неговата любов не е истинска.

Любовта трябва да прониква в човека, а не вън от него. Остане ли отвън, това не е Любов. Колкото и да ви се говори за любов, не се ли проявява тя като светлина, звук и въздух, не разчитайте на тази любов. Христос казва: „Аз съм виделината на света“. Значи Той се превръща на светлина и така влиза през очите на хората. Така, именно, Христос изявява Любовта си към хората. Който има Любов в себе си, той може да се превърне на светлина и на слово, да мине през очите и ушите на онези, които люби и които го любят. Който няма Любов, не може да се превръща на светлина. Следователно той е човек с обикновени разбирания. С такива разбирания не може да се влезе в Царството Божие, между ангелите. – Какво представляват ангелите? – Те са същества, които се превръщат на светлина и влизат през очите на хората, да ги възпитават. Велико изкуство е да знаеш как да се превърнеш на светлина. Това е учението на ангелите. Чрез него те искат да напътват хората към реалността на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате от това, да излъчва тялото ви светлина и отдалеч да светите? Има светии, на които тялото е светещо. Те са прекарвали с години в гори и планини, в съзнателна работа върху себе си, докато са придобили изкуството да се превръщат на светлина, т.е. да светят. И обикновеният човек трябва да усили светлината на своя ум, да свети вечер. Това е действителност, която може да се провери. Както има светещи елементи в химията, така съществуват и светещи хора, които излъчват от себе си светлина.

И тъй, новото, към което се стреми човешкият дух, е да придобие изкуството да свети. – Как се постига това? – Има много начини, но трябва да се започне с малки опити. Ще правите малки опити, без да очаквате големи резултати. Например, ще дам на всички по две семенца – житни, царевични или други някакви, да ги посадите в земята. Който е готов да учи, веднага ще ги посее и ще наблюдава какво ще стане. Обаче който има голямо мнение за себе си, ще каже: „Чудно нещо, свършил съм два факултета, имам много знания, пиша върху важни въпроси, и след всичко това, ще се занимавам с дребни работи – да посаждам семена. Това не е моя работа. Аз имам велико предназначение“. – Какво е твоето предназначение? Ще разискваш върху въпроса, как е създаден човек и защо е създаден. И ангелите не разрешават този въпрос, а един обикновен учен, с два факултета, се заел с разрешаването на един от най-трудните въпроси. Вземи двете семенца и ги посади, сам да видиш колко си учен. Ако ги посадиш правилно и получиш добър резултат, наистина си свършил два факултета. Ако не получиш никакъв резултат, нищо не си свършил.

Човек може да свърши един факултет само в един момент, а може да го свърши и в 100 години. Това зависи от разбирането му. Съществуват три начина за придобиване на знания: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция; чрез последователно възприемане, за което са необходими 4–5 години усилена работа, и най-после, чрез постоянно повтаряне на заученото, за което са нужни десетки години. Има хора, които прекарват почти целия си живот в университет, искат да придобият много знания. Казват, че един студент, като постъпил в университета 20-годишен, излязъл от там на 75-годишна възраст, като минавал от един факултет в друг. Когато го запитали, ще излезе ли някога от университета, той казал, че ще учи до края на живота си.

Следователно, ако за обикновеното знание трябва да посветиш цял живот, може да си представите колко време е нужно за придобиване на духовното знание. Човек едва е започнал да мисли за изкуството да се превръща в светлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи Любовта по нов начин, ще си създаде нови, правилни отношения с хората. – „Възможно ли е човек да се превърне в светлина?“ – Възможно е, разбира се. Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче веднага се изпълвате с радост, чувствате се разположен, готов на всякакви услуги. – Коя е причината за това? – Човекът, когото сте срещнали, ви обича и без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, където е Любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност. Помнете: Когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича. То е предало Любовта си към вас чрез светлината, която излиза от него. Любете и вие, за да предадете Любовта си на другите хора. Един ден, когато ви срещне Христос, ще ви пита: „Научихте ли закона за превръщане на Любовта в светлина? Можете ли да си служите със светлината като проводник на Любовта?“

Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога“. Следователно истински вярващ е онзи, който вярва в невъзможното. Да вярваш във възможното, това е лесна работа, това още не е вяра. Да вярваш в невъзможното, в неразбраното, това подразбира истински човек. Ако каже някой, че светът бил създаден от яйце, ще започнат да разискват какво е било това яйце, как е възможно целият свят да е бил под крилата на една птица, каква е била птицата и т.н. Учителят се справя лесно с децата, но как ще се справи с възрастните? Като отиде между децата, той започва да разказва как Бог създал една голяма кокошка и под крилата и сложил много яйца, върху които тя лежала 25 дни. От тези яйца започнали да излизат звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, в последния, т.е. шестия ден, излязъл човекът. Децата се радват, че научили нещо ново, и разказват на майките си, на по-малките си братчета и сестричета как бил създаден светът. Възрастните обаче веднага се запитват, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждат този въпрос, но никой не е дошъл до истинското му разрешение. Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените – радост.

Всички се запитват защо идват страданията. Отговорът е прост и категоричен: Страданията освобождават човека от ограниченията. Какво прави бременната жена? Девет месеца носи детето в утробата си, но след деветия месец тя го изпъжда навън. Колкото и да е било добре в утробата на майката, детето трябва да излезе навън, да се освободи от ограничителните условия и да започне да учи. Ако майката не го изпъди навън, и двамата ще умрат. Ако Бог не беше извадил човека вън от себе си, той никога нямаше да придобие знания. – „Добре беше при майка ми; там нямаше страдания.“ – Сега ще те стегнат и ще започнеш да работиш. – „Тежък е животът ми.“ – Ще работиш – смисълът на живота е в работата. Ако не извадиш една мисъл вън от своя ум, да живее свободно, тя ще остане в забрава и, най-после, ще умре. Докато мисълта е в човешкия ум, тя не е способна за работа. Щом излезе вън от него, тя може да работи и да се прояви. Казано е в Битието, че Бог изпъди човека от рая. Ще кажете, че причината за това се крие в неговия грях. Всъщност, причината е по-дълбока. Думата „изпъждане“ е силна, може да се замести с „раждане“. Майката изпъжда детето вън от утробата си, т.е. тя ражда. Всеки човек трябва да роди и то навреме. Не родиш ли, сам се осъждаш на страдания. Ще родиш, ще работиш и ще учиш. „Аз не съм женен, сам съм в живота, мъчно мога да свърша работата си.“ – Ти не говориш право. Няма човек в света, който да не е женен. Ще кажете, че мъжът не ражда. – И мъжът ражда, и жената ражда. Всички хора раждат, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш как да постъпиш. Ще се мъчиш ден, два, повече дни, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл. Ще я родиш по всички правила, ще и дадеш живот и условия за работа. Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. Природата е велика в своите опити. Като види, че някой от нейните процеси се опетни, тя го замества с нов и по-съвършен. Има начин, по който човек сам може да се преобрази, т.е. да се новороди. Той знае вече, че е нов човек, преобразен, сам себе си родил. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просветен човек. Ще дойде ден, когато жените ще раждат по нов начин. За този ден и Христос говори. Той казва: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Христос казва: „Жена, кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта и се превръща на радост, защото се е родил човек на света“. В широк смисъл, детето представлява новородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи.

Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота – най-ценното в света. И пияният не знае защо играе. Казват за него: „Пиян е този човек, играе, буйства“; и той не знае защо прави това. Докато е пиян, той не знае защо играе, но като отрезнее, знае защо е пял и играл. Ако знаеш защо вярваш и защо не вярваш, ти си на прав път; ако не знаеш, ще се блъскаш натук-натам, без да използваш живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете защо скърбите и се радвате, защо вярвате. – Всичко е за вас. Светът е създаден за вас, да се учите, да придобивате знания и опитности.

И тъй, когато страдате, не питайте защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да се превърне на светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях.

Задача: Цяла седмица мислете върху светлината. Обърнете се към Бога с дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на светлина. Не казвайте, че сте грешници, че това е невъзможно за вас. И Сара не повярва на думите, които ангелът и каза, че ще роди син, и се засмя. Тя каза: „Аз не родих, когато бях млада, че сега, на 90-годишна възраст, ще родя“. Кажете си: „Незнайни са Божиите пътища“. Защо и ти, ако си грешник, не можеш да се превърнеш на светлина? Ако някой те нацапа с катран, грешник ли си? Така ли си роден? Вземи чиста вода в легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. От хиляди години дяволът търси начин да опетни човешката душа, но и досега не е успял в това. Тялото може да се опетни, главно отвън, но човешката душа – никога. Няма начин, по който може да се опетни човешката душа. Тя всякога е била чиста и завинаги ще остане такава.

Желая на всички да се превърнете на светлина. Това е новото, което иде вече в света. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е. – „Да вярваме ли?“ – Вярвайте и не се страхувайте от нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и вас е имал предвид. Когато създавал вселената, Той имал предвид и човека, дал му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бъдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си със своя велик Баща. Така ще създадете новото общество, на което членовете ще бъдат носители на светлина. Светът се нуждае от нови хора – хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството са за вас. Вървете напред, в новия път на светлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Бог е замислил преди създанието. Човек е дошъл на земята да бъде съработник на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостта са второстепенни неща. Първото е работата: да работиш така, че да се превърнеш на светлина и на топлина, за да се учиш и да любиш.

Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в космоса.

Сега, за да мислите свободно върху светлината, звука и въздуха, като проводници на Любовта, утре ще отидем на Витоша и като се върнем, ще споделим благата, които сме придобили, с онези от вас, които са заети и не могат да дойдат.

В Любовта е животът, в Мъдростта е светлината, в Истината е свободата.

Лекция от Учителя, държана на 14 октомври 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help