Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Събуждане

Като четете 2-ра глава от 1-во Послание към Тимотей, вие се пренасяте във времето на Павел. Така виждате разликата между тогавашните времена и сегашните.

Павел се обръща към вярващите с думите: „И тъй, моля ви, преди всичко да правите моления, молитви, прошения, благодарения за всичките человеци“. (– 1-ви стих.)

„Така и жените с прилична премяна, със срамежливост и целомъдрие да украсяват себе си, не с плетения на космите, или със злато, или с бисери, или с многоценни дрехи.“ (– 9-ти стих.) – И във времето на Павел жените са плели косите си, което показва, че това е стара мода, която и до днес още се прилага.

„Жената да се учи мълчаливо, с всяко покорство.“ (– 11-ти стих.) – Защо жената трябва да мълчи? – За да мисли. Изобщо, човек мисли само в мълчание. – Кой човек се покорява? – Който има воля. Една българска пословица казва: „Преклонената или покорната главичка остра сабя не сече“. С други думи казано: „Острата сабя не сече умна глава“. И сухият клон, и зеленият клон на дървото са покорни, но господарят взима острия нож и ги отрязва. Обаче никакъв нож не може да сече умния човек.

„А жена да поучава не позволявам, нито да владее на мъжа, но да е в мълчание.“ (– 12-ти стих.) Който не разбира Писанието, търси причината за злото и за греха все в жената. Вярно е, че първата жена съгреши, но не външната. Грехът се дължи на вътрешната жена, която е във всеки човек. Сегашната жена е дете на миналото. Следователно тя се явява като последствие от живота на първата жена, която лесно се поддала на греха. Човешкото сърце представлява вътрешната жена. За това сърце, именно, се казва в Писанието: „Разтля се сърцето на този народ“. Преведен с други думи, този стих означава: „Развратиха се жените на народа“. Ще кажете, че външните условия са причина да се проявява човек по един или по друг начин.

Всъщност, външните условия са причина да прояви човек онова, което се крие дълбоко в него. Наистина, всеки човек избира такава среда за живеене, която отговаря на неговия вътрешен стремеж. Червеят пълзи по земята, защото сам си е избрал този начин на живот. Един ден, когато се превърне на пеперуда, той ще напусне стария живот и ще влезе в нов, при нови, по-добри условия. Пеперудата се отличава от червея с по-голяма интелигентност и с това, че е господар на положението си. Много е мислил червеят, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда. Той казва: „Докато пълзя по земята, много ще страдам. Колкото и да съм опитен в пълзенето, всеки може да ме стъпче. И по дърветата да пълзя, пак причинявам пакости, за което хората и птиците ме преследват. Не се живее така, трябва да си направя пашкул, където да си приготвя крилца за хвъркане“. Когато разумният свят вижда доброто желание на червея да измени живота си, с цел да се повдигне, той му помага да го реализира.

Като се говори за червея и пеперудата, ние ги разглеждаме като състояния, през които е минал човешкият дух. Всички форми на животните и растенията са жилища на същества, чрез които разумната природа е правила своите опити, с цел да ги усъвършенства. Всяка форма, колкото и да е малка, трябва да се усъвършенства, за да мине в по-висока форма. Това е неизбежен закон. През тези форми минава и човек в утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрез която днес се проявява. – Какво прави бедният човек? Какво е първото му жилище? – Малка, проста колибка. Като забогатее, той си прави по-голямо, по-светло и по-хигиенично жилище. Първата колиба той оставя в наследство на съществата, които стоят под него. Те я оставят на други, които идват след тях. Така човек се развива и върви напред. Следователно всички по-низки форми от човешката представляват минали култури, през които човек е живял, работил и постепенно е напускал, за да влезе в по-висока форма. Като знаете това, отнасяйте се с уважение и любов към формите на растенията и на животните, като към ваши минали жилища. И до днес още низшите същества влизат в къщата на човека, ползват се от добрите условия, без да плащат. Разумният човек не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за къщата си. Обаче непросветеният и неразумен човек взима наема си чрез насилие. Като види кокошката, агънцето, прасенцето вън от себе си, той взима ножа и сам се разправя с тях. Това е неразбиране на Великия закон на живота. Всяко същество е длъжно да плаща за добрите условия, които му се дават. – На кого? – На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига. Всеки наемодател има право да ползва наем, но не повече, отколкото трябва. И всеки наемател е длъжен да плаща наема си доброволно и навреме. Великият закон на живота съди човека не за това, че взима наем, но за несправедливо постъпване към своите наематели. Той отглежда овце, взима млякото, вълната им, но пак е недоволен. Най-после, посяга и на живота им. Това е несправедливост, която природата не търпи. Благородство се иска от човека, да знае докъде се простират правата и задълженията му.

Красива е природата, с многобройните и разнообразни форми, чрез които тя опитва условията за живот на земята. Изучавате една от първичните форми на живота и се чудите как може да се живее в такава малка и незавършена колибка, само с две отверстия – за влизане и излизане, без никакъв прозорец. Докато разглеждате тази форма, виждате друга, по-добре построена, с два прозореца, но сложена във водата. И тук условията са тежки. Тази форма се видоизменя в друга, по-добре построена, с криле, чрез които се движи свободно във въздуха. Обаче и от тази форма човешкият дух бил недоволен, затова го пратили между млекопитаещите, докато най-после влязъл във формата на човека. Така той се задоволил, но временно. – Какво искал още? – Другарка, която да му помага в живота и с която да споделя радости и скърби. И това му се дало, но и до ден днешен човек философства, трябва ли да има жена, или и без нея може да живее. Въпросът се решава просто: жената е сърцето на човека, което извършва кръвообръщението. Ако можеш без сърце, ще можеш и без жена. Следователно не търсете жената вън от себе си. Тя е във вас и без нея не можете. Тя е пулсът на вашия живот. Докато мъжът търси жената вън от себе си и жената търси мъжа вън от себе си, и двамата се натъкват на противоречия.

Помнете: човешкият дух е минал през всички форми на живота и постепенно ги е напускал, докато най-после е дошъл до последната – човешката форма. Той ги е напуснал външно, но не и вътрешно. Те и днес живеят в него. Той никога няма да се освободи от тях. Човек е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла – сегашната раса, но и в нея няма да остане. Бялата раса е петата. Идва времето на шестата раса, която носи новите и светли идеи. И в тази раса няма да остане завинаги. Целта на човека е да върви напред, да дойде до положението на ангел, да бъде господар на себе си и на вселената, да бъде истински съработник на Бога. На ангелите е дадена голяма власт – да управляват слънчевите системи. И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но като не е готов още за нея и не знае как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на грешки и противоречия. С подобните си ще бъдеш като техен брат, докато дойдеш до положението на ангел, да управляваш и работиш заедно с Бога. И тъй, от гледището на великия закон на развитието, човек се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи. Това значи да стане господар на себе си, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори. Понякога съзнанието на човека се помрачава, той става недоволен от себе си, от окръжаващите и търси причината на това състояние там, където не е. Най-после, той търси причината в Бога, че не му е дал здраво тяло, че не му е дал светъл ум и широко сърце, да се справи лесно с мъчнотиите си. И Моисей завърши живота си с недоволство. Той не беше доволен от работата си на земята, но след него дойдоха други пророци, които свършиха това, което той не можа да направи.

Съвременните хора търсят начин да се свържат с живата природа, за да подобрят живота си. Разумност се иска от хората. Ако не са разумни, те могат да изпаднат в положението на червея, да ги тъпчат. Ще кажете, че нещата се постигат лесно, както червеят става пеперуда. Обаче всички червеи не стават пеперуди: едни се увиват в какавиди, които се превръщат в пеперуди, а други си остават червеи. Да бъдеш червей, или пеперуда, това са две различни състояния. Червеят разбира нещата по един начин, а пеперудата – по друг начин. Скръбта е състояние на червея, а радостта – на пеперудата. Червеят, както лошата мисъл, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъл, се храни със сладкия сок на цветята. Отрицателните и низши мисли са червеи, които глождят съзнанието на човека. – Какво да се прави с червеите? – Да се продадат, както градинарят продава краставици на пазара.

Следователно, който има червеи, т.е. краставици в градината си, трябва да ги изнесе на пазара, да се освободи от тях. – Умират ли тези червеи? – Никога не умират. Затова се казва, че лошите и отрицателни мисли и чувства вървят след човека и на този, и на онзи свят. И душата се бори дълго време с някои свои мисли и чувства, докато най-после се определи на кой свят живее. Ако е на земята, тя задоволява своите нужди чрез физическото тяло на човека; когато отиде на небето, тя се радва, че задоволява нуждите си по особен начин, не както на земята. На земята душата се намира в сънно състояние, обаче на небето тя е будна, всеки момент се проявява. Докато се събуди от дълбокия сън, душата минава през много страдания и мъчнотии. Този момент наричаме пробуждане на съзнанието. Така е за обикновените хора, а що се отнася до просветените, може и без страдания. Те са хора с будно съзнание, готови на жертви и свещени подвизи.

Какво трябва да прави обикновеният човек? – Да работи, да учи, за да не остане невежа. Каквото е будното състояние за сънния живот на човека, такова е състоянието му в невидимия свят по отношение на физическия. Значи физическият живот на човека е сън, в който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си. И в Писанието е казано: „Дойде време за пробуждане“. Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. Днес повечето хора са спящи души: гонят ги разбойници, зверове, черни хора; бягат, крият се и питат: „Какво да правим, за да се освободим от неприятелите?“ Събудете се от дълбокия сън, в който сте заспали. Като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни. – „Гонят ме.“ – Докато спиш, ще те гонят; щом се събудиш, ще видиш, че си в реалността на живота, където няма гонене и преследване. Следователно, какъвто е спящият живот за обикновения човек, такъв е физическият живот за духовния човек. За него физическият живот е сън, а духовният – реалност. – „Какво да правим, за да излезем от мъчнотиите на всекидневния живот?“ – Събудете се! Щом се събудите, съзнанието ви ще просветне и вие ще се освободите от кошмарите на съня.

Човек трябва да бъде буден и на този, и на онзи свят. Каже ли, че на този свят трябва да бъде буден, а на онзи може да спи, и там ще се намери в същото положение, в каквото е бил на земята. Влезеш ли буден на онзи свят, мъчнотиите и страданията ще бъдат далеч от тебе. Това значи познаване на Истината, т.е. познаване на нещата така, както са в действителност. Това значи познаване на онзи живот, в който Бог вечно пребъдва. Бог пребъдва в реалния живот, т.е. и в проявения, и в непроявения. Проявеният Бог е в материалния свят, а непроявеният – в идеалния. В бъдеще нашите идеи ще станат материални и ще се реализират. Значи това, което е идеално за нас, за други ще стане материално. Ще дойде ден, когато материалното ще се превърне на идеално. – Кога ще стане това? – Когато разумните същества управляват света; когато пеперудата ще се ползва от сладкия сок на плодовете, а не само на цветята. Днес пеперудата каца от цвят на цвят, ходи по него, помирисва го и си казва: „Не мога да се ползвам от сладките, зрели плодове“. За нея цветовете представляват реалния свят, а плодовете – идеалния. Съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете. Който иска да бъде пеперуда, трябва да се облича като нея, да си боядисва дрешките. Да боядисваш крилцата си, както пеперудата, това показва какви дарби и способности се крият в тебе. При това, ти трябва да ги прилагаш, а не само да им се радваш. И пеперудата се радва на своите дарби и способности, но временно; човек, обаче, се радва всякога. Стремете се към постоянната радост, а не към временната.

Задачата на всеки човек е да развива своите дарби и способности. Ще кажете, че това не зависи от вас, но от вложеното във вас. – Всеки има някаква дарба или способност в себе си, но тя може да остане неразвита. Следователно от съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените същества, които му помагат. Те са същества на Любовта. Само Любовта има предвид интересите на всички хора, на Цялото, а не на отделните части. Каже ли някой, че обича даден човек, това значи, че обича частта. За да бъде любовта му правилна, той трябва да вижда в това лице Бога. Така той се свързва с Цялото. Всичко е създадено от Бога и заради Него. Обикновеният човек върви от частта към Цялото, а посветените – от Цялото към частта, т.е. от общото към частното. Като се развива правилно, и обикновеният човек идва до правия смисъл на живота, както и посветеният.

Какъв е смисълът на живота? – Да намерите едно същество, което да ви обича и да мисли, че светът е създаден само за вас. – Какво е моето задължение към това същество? – Да му отговориш на Любовта и да мислиш, че светът е създаден само за него. Така и двамата ще дойдете до убеждението, че светът е създаден за вас. Ако мислите така, ще се убедите, че светът е създаден за всички живи същества. Всяко същество има право да живее и да се ползва от благата на живота. Който мисли така, на прав път е; който не мисли така, той живее в противоречия и заблуждения. Българинът е философ в живота си. Като се убеди в нещо, той е категоричен. Каквото и да му говориш, той казва: „Не продавай краставици на краставичар“. Това значи: Краставиците не разрешават въпросите. С други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота. И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота. Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно, да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива. Тя се връща отново в състоянието на червей. Значи пеперудата отива от A до B и от B до A. Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е. от състоянието на червей, той минава в радостта – в състоянието на пеперудата. Понеже не може да задържи радостта си, той се връща в състоянието на червей – в скръбта. Не става ли същото и с вашите деца, т.е. с вашите мисли? Ту се повдигате, ту се понижавате. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Човек трябва да се измени, да напусне стария живот и да се събуди. Това значи да живееш за Божията слава, да се радваш на всичко, което Бог е създал. Само така човек може да се превърне от червей в пеперуда, без да се връща в състоянието на червея.

Какво представлява кръгът? Той е първата форма, в която човек се е проявил на земята. Той е поле, в което всички сили се хармонизират. Така се пише и буквата „О“. Такава форма има яйцето, чрез което се създава животът. И семето има форма на кръг и на елипса. Като се посади в земята, то се пука и от него излиза стъбълце, като камшиче. Така се образува буквата „Б“ – началото на проявения живот, който наричаме „битие“. Първоначално човек е живял затворен в себе си, в яйцето – непроявения живот. Като се видял ограничен в яйцето, човешкият дух започнал да търси начин да се прояви. Така той разделил елипсата, без да знае, че делението не разрешава въпросите на живота. Чрез деление от кръга се получава 2 по-малки кръгчета, от тях се получават 4, после 8 и т.н. Делят се кръговете, умножават се, но вън от тях не може да се излезе. След голямо усилие на мисълта, човек успял да направи две отверстия на кръгчетата: отгоре и отдолу. Долното отверстие играе ролята на коренче, с което клетката тегли хранителни сокове от земята. Горното отверстие представлява стъбло, на което се развиват листа и клончета. Така се създало растението – една от формите на живота, през които е минал човешкият дух. Не съществуват ли външни форми на живота, човешкият дух не би могъл да се прояви.

И тъй, човек разбира външния свят дотолкова, доколкото може да разбере своя вътрешен свят. Каква представа ще имаш за ябълката, ако не я приемеш вътре в себе си? Ще развалиш формата и, ще я опиташ и чрез вкуса, чрез силата, която тя дава, ще се произнесеш за нея. Нямаш ли вътрешна представа за даден предмет, ти никога не можеш да го разбереш и познаеш. Ще описваш формата, цвета, големината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка. – „Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката?“ – Не само че не е престъпление, но човек има право да се ползва от соковете на ябълката, да се храни с нея. Плодовете са първата храна на човека. Раят е бил плодна градина, от която човек е имал право да се ползва. Важно е, той да не спира развитието на съществата под него. Ще кажете, че човек има право да коли животните. Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието и, има право. В противен случай не е позволено на човека да коли животните. – „Как се познава кога човек може да помогне за развитието на едно животно?“ – Ако кокошката, например, се пожертва доброволно за вас, свободни сте да я заколите, или да я оставите да живее. Изучавайте подробно закона за развитието или еволюцията на индивидите, да намерите тясната връзка между всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Въпросът за еволюцията е Божествена идея, която може да се разбере само от високи умове, които издържат голямо налягане.

Представете си, че имате два планински върха с определена височина. Водата от единия връх може да мине в другия само по един начин – ако се прокара канал от единия връх до другия. Това значи: Една Божествена идея може да мине от един ум в друг само когато има известно налягане. Това е възможно, когато и двата ума разполагат с голяма височина. Оставите ли водата да слезе до полите на един от върховете и оттам да се изкачва по другия връх, това е невъзможно. – Защо? – Няма нужното налягане, което може да повдигне водата нагоре. Ето защо, когато става въпрос за възприемане на една Божествена идея, на първо място е нужно налягане, т.е. напрягане на ума. Ум или мозък, който не се напряга, или не издържа дадено напрягане, не е готов за Божествените идеи. С други думи казано: Божествените, т.е. възвишените идеи могат да се прокарат в разумния свят, между разумни същества. Обаче неразумните идеи никога не могат да се възприемат от разумните същества. – Защо? – Те нямат никакво налягане. Те идват от ниски места, без напрягане и подем.

Представете си, че едно дете нарисува една гарга. Може ли тази картина да се изложи пред художници? Ще кажете, че детето е гениално. Може да е гениално, но още не е проявило своя гений. Картината му е незадоволителна, не може да занимава великите художници. Невъзможно е човек с обикновени идеи и постъпки, като картината на едно дете, да влезе в Царството Божие. Ще възразите, че сте мислили дълго време върху някои идеи и заслужавате да влезете между разумни същества. Колкото и да сте мислили върху някоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете. И да влезете в Царството Божие с вашата гарга, веднага ще я прегледат там, ще се усмихнат и ще кажат, че картината ви се нуждае от много поправки, за което трябва да слезете отново на земята, там да се учите. Докато сте на земята, все ще учите: ще рисувате гарги, ще ги изпращате на възвишените същества за преглед, но докато не ги задоволите абсолютно, не може да останете между тях. Не е лесно да станеш велик, гениален художник.

Гаргата, за която говоря, представлява символичен образ на истинския живот. Докато е на земята, човек рисува себе си, за да представи някога своята жива картина, която да задоволи всички. Много пъти човек ще се качва в разумния свят, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданин на този свят. При всяко отиване ще преглеждат картината му, ще я поправят и ще го връщат на земята. Един ден, когато картината му вземе образ на ангел, на светия, или на едно от възвишените същества, между които отива, той ще получи свидетелство за завършен курс на художеството и ще му дадат специална служба – да слиза на земята като помощник на своите братя, да ги насочва в правия път. Това значи да изработиш себе си като жива картина, достойна да живее между жителите на Царството Божие. Това се иска от човека, това е неговата задача на земята.

И тъй, човек трябва да наблюдава и изучава живите форми в природата като преходни положения на живота. Започнете от формите в неорганическия свят – камъните и минералите, и постепенно вървете към тези от органическия свят. Само така ще видите връзката между тях. Само така човек може да си обясни причината на своите скърби и радости. Да намериш извора на своята радост или скръб, това значи да знаеш, да черпиш ли от него вода, или да го заобиколиш, без да се ползваш от водата му. Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи? Или кой човек, като знае, къде има чиста планинска вода, няма да отиде и задоволи жаждата си? Разумният знае къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях; той знае къде се намират лошите и ги избягва; той знае къде се намират тъмни и светли места в съзнанието му и първите от тях запазва, а вторите избягва. Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си? За какво е недоволен човек? – За прости работи. Някой е недоволен от яденето: маслото било недостатъчно, или било с малко червен пипер, нямало цвят. Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство. Готварството е стара наука, която е съществувала във всички времена и епохи, от клетката до целия човек. И клетката познава това изкуство. Тя сама си приготвя храна и се развива. Ето защо, и религиозният, като слуша някаква проповед, от време на време мисълта му се разсейва и той си казва: „Дали ще има ядене на онзи свят?“ – И там ще има ядене, даже по-вкусно и по-фино от това, което хората приготвят на земята.

Мнозина се запитват: „Какъв въпрос трябва да ни занимава най-много в живота?“ За някои важен въпрос е яденето, а за други – как да угодят на Бога. Искаш ли да угодиш на Бога, ще живееш така, че да изявиш Любовта в живота си. Без Любов животът не може да се прояви. Ние говорим за целокупната Любов, която включва двата велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Любовта към Бога подразбира ти да Го обичаш и Той да те обича. Не е достатъчно само човек да обича някого. Като обичаш, трябва и тебе да обичат. Затова се казва, че Любовта ражда Любов. Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване. Не можеш да работиш, ако не обичаш работата си; не можеш да учиш, ако не обичаш учителя си; не можеш да се развиваш, ако не обичаш Онзи, Който те е създал. Следователно ще обичаш Бога и Той ще те обича. Ще обичаш ближния си и той ще те обича. Ако си ученик, ще обичаш учителя си, съучениците си, за да се ползваш от тяхната любов. – „Как ще спечелим любовта на своите съученици?“ – Чрез смирение. Представете си, че вие сте последен по номер в класа. Преди вас са записани 29 ученика, вие сте последният. Всички ще ви погледнат отвисоко, но вие трябва да бъдете смирен, да понесете всичко с търпение. Така те ще ви обикнат и поставят наред с тях. Понеже те знаят повече от вас, ще ви помогнат да ги достигнете. За предпочитане е да заемете последно място и постепенно да напредвате, отколкото да застанете пръв между всички и не можете да задържите мястото си. При това положение, естествено, човек слиза от първото място и остава назад.

Представете си, че на пътя ви се изпречи слон. Какво трябва да направите? Ако сте разумен, ще се отбиете настрана, да мине слонът. Ако не сте разумен, ще искате слонът да се отбие от пътя си. Ще кажете: „Аз съм човек, а слонът – животно. Той трябва да отстъпи“. Обаче слонът ще ви качи на хобота си, ще ви завърти няколко пъти във въздуха и ще ви сложи настрана, да не му пречите. Със слон не можеш да се бориш. Вижте как постъпват децата. Ако някое дете срещне на пътя си слон, няма да изисква от него да му направи път, но ще се сети да му купи малко ориз. Като му даде да си хапне 2–3 пъти ориз, слонът ще се разположи приятелски към него и където го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи. Така трябва да постъпва всеки човек с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е слон, с който трябва да се справите разумно. Ще и давате отвреме-навреме по малко ориз, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи към вас и започне да ви носи на гърба си.

И тъй, правилно разбиране и разумност се иска от човека. Като се натъква на мъчнотии, да знае как да се справя. Ако слонът иска да си хапне няколко смокини, трябва ли бакалинът да го боде с игла по хобота? Ако се опита да направи това, слонът ще му отговори така, че дълго време ще го помни. Ще напълни хобота си с вода и ще го опръска от горе до долу. Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях. Само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води към самообладание. Това се иска от всички хора. Хиляди години чака Бог, да види добри плодове от своите деца. Той казва: „Една ябълка искам да изработите, но да е доброкачествена“. Само онзи може да изработи нещо, да даде плод, който се е събудил, осъзнал и смирил. Ако не се събудиш, не можеш да работиш; ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна.

Желая на всички да се събудите и да започнете да работите с любов и смирение.

Лекция от Учителя, държана на 30 септември 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help