Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Любовта към Бога

Най-голямата война, в която Христос взимаше участие и пострада, беше обвинението срещу Него, че се наричал Син Божи. Христос пострада и хората страдат. Следователно, страданията са неизбежни, каквито и да са причините за тях. Защо и за какво страда човек? Ако страда за греховете си, той заслужава тези страдания. Обаче, ако върши волята Божия и пак страда, коя е причината за тези страдания? Как трябва да се гледа на този род страдания? Значи две неща трябва да има човек предвид в живота си: за Истината ли да страда, или за своите лични грехове? Няма по-велико страдание от това, да страда човек за Истината!

Питам: в какво се заключава свободата? Птицата е свободна, когато хвърчи; щом не може да хвърчи, тя греши. Рибата е свободна, когато плува; щом не може да плува, тя греши. Огънят е жив, когато гори; щом не може да гори, той е мъртъв. Вятърът върши работа, когато духа; щом престане да духа, той не може да извърши никаква работа, той е мъртъв. Водата е жива и върши работа, като тече; щом престане да тече, тя не е способна за работа, тя е мъртва. И най-после, човек е свободен само когато мисли. Престане ли да мисли, той изгубва свободата си. Следователно птицата хвърчи, рибата плува, огънят гори, вятърът вее, водата тече, а човек мисли.

Кое е първото качество на мисълта? Как се проявява животът, в който ние се намираме? – Чрез движение. Значи всяко движение се придружава и с чувстване. Представете си, че човек има само едно чувство, например осезанието, и с него изпитва нещата, твърди ли са или меки, студени или топли и т.н. При това положение какво понятие ще има човек за живота? Той ще има съвсем елементарно понятие за живота. Представете си, че у човека се яви и второ чувство, вкусът, чрез което да опитва нещата, сладки ли са или горчиви, солени или кисели и т.н. Това чувство събужда у човека желание да яде. Следователно човек яде по единствената причина да опитва вкуса на нещата. След осезанието, след вкуса идва обонянието у човека. Той иска вече отдалеч или отблизо да опознае предмета, да го опита, как мирише, приятно или неприятно. След това у човека се събужда желание да чуе как говорят живите същества около него и да ги различава едно от друго. Слухът му помага затова. И най-после у човека се явява интерес да види външния образ на нещата. Той иска да види какво е написано върху всеки предмет. Затова му помага зрението. С тези пет чувства или сетива човек обогатява своите понятия за живота. И така, с осезанието човек проверява качеството на предметите; с вкуса той прониква в тяхното съдържание; с обонянието той определя миризмата им и ги дели на приятни и неприятни, на добри и лоши; със слуха той изучава звуковете на живите същества и влиза в общение с тях; със зрението пък човек изучава целия външен образ на предметите. И така, с петте сетива човек се запознава с външния свят, който го обикаля. Обаче, как познава той Божията Любов? Как познава Бога? Докато човек не чувства, той не може да познае Бога, не може да възприеме Божията Любов. Оттук следва: не може ли човек да почувства Божията Любов, той не може и да мисли. Щом не мисли, той не може да бъде свободен, той е мъртъв човек. Значи, който няма Божията Любов в себе си, той не мисли, той не е свободен, той е мъртъв човек. И обратно: мисли ли човек правилно, той е свободен, той носи в себе си Божията Любов.

Мнозина искат да знаят причините за страданията. Казвам: много са причините за страданията. Например, ако главата, гърдите и стомахът на човека са здрави, а единият му крак е болен, той непременно ще изпитва някаква болка, някакво страдание. Или, ако ръцете и краката му са здрави, а само едното ухо е болно, той пак ще усеща болка, ще чувства някакво страдание. Болезнените състояния създават вътрешна дисхармония в организма. Следователно вътрешната дисхармония е резултат от онова грешно състояние, което човек сам си е създал. Казвате: „Защо страда човек?“ Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада. Такова е положението на всеки, който не обича Бога. Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога. При първата стъпка в този път той се подхлъзна, от което видя своята слабост. Той нямаше Любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво. Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога. Бог каза на Адам: „От дървото за познаване доброто и злото да не ядеш!“ Обаче, дойде черният адепт при Ева и каза: „Ако ядете от плодовете на това дърво, вие ще придобиете много знания и ще станете богове“. Тя се убеди в неговите думи, яде от плодовете на забраненото дърво, а после даде и на Адам да ги опита. След това и двамата се видяха оголели.

Сега, вие искате да знаете как е станала тази работа с първите хора. – Тя е станала точно така, както става и с вас. Всеки ден вие повтаряте постъпката на вашия стар баща. Каквото направиха Адам и Ева в миналото, това правят съвременните хора всеки ден. И тогава хората си създават една крива философия и казват: „Наистина, днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота си“. Не, такава философия не съществува. Философия на утрешния ден не е известна. Истинската философия е философията на сегашния момент. Момента, в който сгрешим, денят се свършва и настава нощ. И тук се явява трагедията на живота, че хората искат да оправят работите си в нощта. Ти пътуваш през някоя тъмна, черна нощ; нито звезда, нито луна на небето; сбъркаш пътя, заблудиш се някъде и казваш: „Нищо, все ще намеря пътя“. Какъв път ще намериш сега? Не виждаш ли, че отникъде светъл лъч не прониква? Ти си в пълен мрак, повече можеш да се заблудиш, но не и да се оправиш.

Съвременните хора често се връщат към историята на първите хора и казват: „Какво ли са мислили Адам и Ева?“ – Точно това, каквото и вие днес мислите. Например, седи един човек, вярващ в Бога, и си размишлява: „Искам да имам хубава къща, да съм богато облечен, да се разхождам с автомобил из града, да ме посещават богати хора, но нямам пет пари в джоба си“. Не се минава много време и този човек се натъква на една чужда каса, пълна със златни пари. Сега пак си размишлява: „Ако бръкна в касата и си взема няколко от тези пари, аз ще постигна желанията си“. Колебае се, бори се в себе си и най-после казва: „Кой ще ме види? Ще бръкна само един път и всичко ще се свърши, всичките ми работи ще се оправят“. Казвам: чуждата каса представлява „дървото за познаване на доброто и злото“. Питам: кой човек, след като е бъркал в чужда каса, е оправил работите си? – Никой. Който е бъркал в чужди каси, той повече е заплитал работите си, отколкото да ги е оправил. Минава някой покрай една чужда, богато сложена трапеза с ядене и си казва: „Ако хапна от яденето на тази трапеза, работите ми ще се оправят и животът ми ще се подобри“. Хапне си той от чуждото ядене, но вижда, че и с това работите му остават пак неоправени.

Казвам: изисква се правилно съпоставяне между явленията в природата и в живота. Съвременният свят, както е създаден, представлява богата трапеза с ядене, на която има много места за изкушения. Всеки бърза, иска да седне, да се нахрани от тази трапеза, но в бързината си, в лакомията си ще попадне, именно, на едно от тези места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето си. Същото може да се каже и за книгите. Има книги, които не трябва да се пипат. Вие минавате някъде, виждате една книга, казвате: „Ще я отворя, ще надзърна само, да видя какво е написано в нея“. Така постъпват войниците във време на война. Върви някой войник, изпратен по работа от една войскова част в друга, но по пътя, още отдалеч, вижда, че нещо свети. Той си мисли, че някой е изгубил или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда да го вземе. Обаче то се оказва бомба. Едва се докосва до нея и тя експлодира в ръцете му. Казвам: каквото чуждо вземе човек, то е бомба, която непременно ще избухне в ръцете му. Не ви трябва нито ножчето, нито кесията на вашия ближен. Чуждото не ви е потребно. Който разбира закона на Истината, той ще се съгласи с това положение. Бог е поставил всяко нещо на своето място, ето защо никой нищо не може да вземе от това, което Той е наредил.

Мнозина мислят, че като влязат в някоя библиотека, имат право да бъркат, да ровят книгите без позволение. Никой не може да бута книги или други неща без позволение! Чудни са съвременните хора, които всеки ден грешат, бъркат в чуждите каси и библиотеки, а при това къде кого срещнат, казват: „Ела да те научим как да обичаш Бога, как да обичаш ближния си и какво да правиш за себе си“. Те сами не знаят какво да правят, а другите ще учат. Те не са видели нито ангелите, нито Бога, а проповядват и за Бога, и за ангелите, но като останат сами, те се запитват: „Вярно ли е това, което проповядваме?“ Аз изнасям един факт, който се случва и с вас, и с владици, и с проповедници, и със свещеници, както и с управляващи. Например, някой дойде на власт и казва: „Аз ще оправя България!“ Как ще оправи България? Ако беше в сила да оправи България, преди всичко той не би станал министър. Някой се опопва и казва: „Аз ще оправя света!“ Който е в състояние да оправи света, той поп няма да става. Някой пък казва: „Аз ще стана човек!“ – Ако ти досега не си станал човек, за в бъдеще по-мъчно ще станеш човек. Да станеш човек, това не зависи от тебе. Който те е създал, само той има право и сила да те направи човек. Ако под думите „ще стана човек“ се разбира, че ще се проявиш такъв, какъвто Бог те е създал, това е друг въпрос. Ако човек забогатее и не може да използва своето богатство, както трябва, той ще се намери в положението на магаре, което само пренася товара на господаря си. Ако човек стане силен и не използва силата си на място, той ще изпадне в положението на бик, който знае само да муши с рогата си. В истинския смисъл на думата, човек е само онзи, който мисли право.

Следователно първото качество на истинския човек е Любовта. Без Любов човек е животно; без Любов той е изложен само на грехове и престъпления. И каквото мисли, каквото чувства този човек, от единия до другия край на живота му, това са само грехове и престъпления. Щом Любовта напусне човека, той вече е изложен на страдания. Хора, които нямат Любов в себе си, не могат да търпят човека на Любовта. Дойде ли при тях такъв човек, те казват: „Да се махне този човек оттук!“ Не постъпиха ли евреите така с Христос? Те казваха: „Махнете, разпнете този човек, защото се нарича Син Божи“. Евреите искаха да подчинят Христос на своята воля: едни искаха от Него пари, богатства; други искаха да ги направи щастливи, да им помогне да се оженят за добри жени, да имат добри деца и т.н. Обаче Христос казваше: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, Който ме е проводил. Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората как да живеят“. Те не останаха доволни от Неговия отговор и казаха: „Такъв човек, който не иска да изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“. Не се ли повтаря същата история и днес в света? Кой не е разпнал Божественото в себе си? Някой казва: „Мъчи ме нещо вътре“. – Какво те мъчи? – Мъчи те нещо, защото си изгубил мира си. Който не говори истината, той изгубва своя вътрешен мир. Повечето хора днес се лъжат едни-други на общо основание. Освен това много хора не признават, че нямат Любов, и казват: „Ние имаме Любов, но външните условия, хората около нас ни създават препятствия и трудности“. Не, външните условия не създават трудностите в живота, но вътрешните условия в самия човек са причина за всички страдания, мъчнотии и противоречия. Защо се мъчи гладният човек? – Защото храната, Словото не е в него. Защо страда човек? – Защото няма Любов. Христовите ученици страдаха ли? Те бяха подложени на големи гонения, преследвания и мъчения, но не страдаха. Те бяха големи мъченици, но всичко понесоха заради Христос. Те имаха Христовата Любов в себе си. Който няма Любов, той не може да понесе и най-малкото страдание.

Казвате: „Ако Христос дойде втори път на земята, ние ще Го посрещнем, както трябва“. Ако Христос дойде днес на земята и нямате Любов в сърцата си, вие пак ще Го окачите на кръста. Вие ще искате от Христос богати трапези, разкошни облекла и къщи, ще искате да имате на разположение автомобили и файтони и ако Той не задоволи вашите желания, вие ще Го разпнете на кръста, както направихте преди 2000 години. Питам: ако всичките ви желания се задоволяват, какво печелите? Какво печелят царете, които имат всички удобства в живота си? Какво стана с руския император, който имаше толкова много богатства? В това отношение историята ни дава добър пример с живота на един от древните и най-мъдрите царе, Соломон, който живя в най-голям разкош и слава, обиколен от 300 жени и 900 наложници. Бог го постави на изпит, да изучава Божията Мъдрост и знания, но той не издържа изпита си. Той искаше посредством тези жени, като негови секретарки и съветнички, да оправи света, да създаде разумни закони, но не успя, предаде се на ядене и пиене, на разкошен живот, и по този начин освен че не оправи света, но още повече го забърка. Вследствие на това евреите и до днес още не могат да се оправят. Казвам: ако човек иска да се жени, той трябва да има само една жена. Коя е тая жена? – Любовта. Който няма Любов, от него човек не може да стане. Жена, която иска да се омъжи, и тя трябва да има само един мъж. Кой е този мъж? – Мъдростта.

И така, който не възприеме Божията Любов в себе си, той може да има като Соломон 300 жени и 900 наложници, но пак нищо не може да направи. Числото 300 е крайният предел в живота на човека. Никой не може да има повече от 300 жени. Като има по една разправия с всяка жена, това е достатъчно. След всяка разправия човек заприличва на празна каца. Какво правят с празните каци? Вие знаете каква е съдбата на празните каци. Всяка празна каца се изнася навън и се търкаля. Някой казва: „Аз ще се оженя“. Това значи, че той иска да се отдалечи от Бога. При много от съвременните женитби взима участие и злото. Ако под женитба се разбира съчетание на две разумни души, то е друг въпрос. Съвременните хора искат да се женят, да станат щастливи. Не, ако човек се ожени, той трябва да има желание да намери Бога. Във всяко желание човек трябва да търси Бога. Някой казва: „Имам желание да ям“. – Значи чрез храната имаш желание да намериш Бога, да познаеш Божията Любов. Щом човек намери Бога и познае Любовта Му, той всичко е придобил. Казвате: „Ние познаваме Бога, видели сме Христос“. Вие може да сте видели Христос, но такова виждане не допринася още нищо на човека. Много неща вижда човек, но важно е как ги вижда. То е все едно да каже човек, че го боли крака. Не е достатъчно да каже, че го боли кракът, но той трябва да знае причината, защо го боли. Когато човек знае причината на известна болка, той ще може и да я лекува.

Един важен въпрос, който може да се зададе на съвременните хора, е следният: в първите времена на създаването си плодовете падаха ли от дърветата? В първоначалния си живот плодовете не са падали от дърветата. Те са били на клоните, докато дойде някой да ги откъсне. След грехопадането, обаче, и плодовете започнали да падат от дърветата, било от вятър брулени, било по друга някаква причина. Ето защо, докато човек е плодът на Божественото дърво, докато живее чист и светъл живот, той ще има Божията Любов в себе си и никога няма да пада от това дърво – винаги на него ще пребъдва. Няма ли Любовта в себе си, той ще пада от Божественото дърво, като изгнил плод, и ще изсъхва. Какво ще стане после с този човек? Ще дойде при него някой, по-голям простак и невежа от самия него, и ще почне да го учи как да вярва в Бога, как да се разкае, как да се обърне към Бога и т.н. Какво значи обръщане? Ако човек се обърне с лицето си към света и очите му са отворени за него, а няма Любов в себе си, той ще изпадне в изкушение.

Как и от какво се изкушават хората в света? Мома види някой млад момък и веднага го хареса, пожелае го за себе си. Или обратно: момък види някоя красива мома, хареса я, пожелава я за себе си. С пожеланието идва вече изкушението. Не е лошото в това, че момата харесала момъка, или че момъкът харесал момата. Обаче лошото се състои в това, че момата веднага пожелава този момък за свой мъж, или момъкът пожелава момата за своя жена. Тръгват един след друг, ревнуват се и т.н. Кой дава право на момата или на момъка да се следят един-друг, да тичат един подир друг, както сянката подир човека? Преди всичко те трябва да знаят, че това, подир което тича момата или момъкът, е сянката на човека, но не и самият човек. Ако аз държа в ръката си запалена свещ и вие тръгнете подир свещта ми, какво ще стане с вас? Представете си, че свещта ми изгори; какво ще правите тогава? Вие ще ме изгубите и отново ще се намерите в тъмнина. Разумното в човека, което вие търсите, е някъде зад свещта, където вашият поглед не може да проникне. Слънцето изгрява, виждате неговата светлина, но както и при свещта, вие още не сте намерили разумното в човека; вие не сте намерили Истината, която слънцето носи. Вие имате някакво желание, но това желание не е нищо друго, освен запалена свещ – която някое разумно същество носи. Тичате подир вашето желание, т.е. подир тази запалена свещ, но щом тя изгори и вие изгубвате желанието си. След това се срамувате, че не сте постигнали желанието си. Така е и с всеки човек, който се е влюбил в нещо по този глупав, преходен начин. Момата, като отива при своя възлюбен, при своята любов, срамува се да каже, че е ходила при него, и казва: „Ходих някъде“. Тя не смее да каже, че е ходила при своята любов. Защо? Защото е ходила при него с цел да проследи какво прави той, с кого се среща и т.н. Тя се безпокои, че свещта, която той носи, скоро ще изгасне и отново ще се намери в тъмнина. Същото се отнася и до момъка. И той по същите причини се срамува да каже, че е ходил при своята възлюбена, при своята любов.

Сега аз правя вътрешен извод на нещата, да видите откъде произлизат нещастията в живота. Например, в ума на някого се вмъкне идеята да си направи къща и той започва да мисли, че ако си направи една къща, всичките му работи ще се уредят. Където ходи, каквото прави, все за къща си мисли. Казвам: Бог е дал на всеки човек по една хубава, здрава къща. Какво повече искате? Каква по-хубава къща може да има от тялото на човека? Ако с тази къща, която Бог ви е дал, вие не можете да станете човеци, още по-малко ще станете човеци с къщи, направени от камък и тухли. Казвате: „Поне пари да спечеля, богат да стана, че така да си уредя работите“. Ако е въпрос за богатство, питам: какво по-голямо богатство търсите от това, което Бог ви е дал? Той е дал всекиму вътрешно богатство. Ако не можеш да станеш човек с вътрешното богатство, което Бог ти е дал, още повече не можеш да станеш човек с външното богатство. Да се мисли, че в къщите, във външното богатство се състои щастието на човека, това са заблуждения, от които той трябва да се освободи. Заблужденията са примамки в света, от които човек трябва да се пази. Като наблюдавам хората, от единия до другия край на света, виждам, че те са роби на своето честолюбие. Те приличат на барут: докоснеш ли се до тях, веднага избухват. Всеки човек има високо мнение за себе си. Добре е да има високо мнение за себе си, но той трябва да го оправдае. Минавам покрай един човек и му казвам: „Дрехата ти е оцапана, нищо не струва“. – „Как така? Едно време тя струваше много.“ – „Едно време може да е струвала нещо, но днес е остаряла, изцапана.“ – „Как смееш да ме обиждаш!“ – „Че се обиждаш, то е друг въпрос, но това, което ти казвам, е истина.“ На друг казвам: „Ти никак не мислиш“. – „Как да не мисля? Ум имам аз!“ – „Да, ти имаш ум; едно време мислеше хубаво, но сега умът ти е оцапан и не мислиш правилно.“ На трети казвам: „Ти нямаш Любов в сърцето си“. – „Как така? Сърцето ми гори от любов, а ти казваш, че нямам любов.“ – „Някога сърцето ти гореше от Любов, но сега само дими.“

Казвате: „Като дойде Христос, всичко ще се оправи“. Какво ще намери Христос, като дойде на земята? – Той ще намери умове, които мъжделеят, и сърца, които димят. Не е достатъчно да очаквате Христос да сложи венец на главата ви, да ви вземе с колесница, да ви заведе в рая и да каже: „Ето един човек от величията на земята, който беше реформатор, управляваше света“. Думите на Христос трябва да бъдат истинни. Ако Христос каже така за някой човек, той действително трябва да бъде такъв. Няма защо да си въобразява човек, че е бил някакъв голям проповедник, или реформатор, или друго някакво величие. За човека е важно, в каквото обществено положение и да се намира днес, да изпълни волята Божия, като Син Божи. Каквото заповяда Бог, той да го изпълни. И каквото изпълни, ще го носи със себе си през всички времена и епохи. Трябва ли ябълката, която дава плодове, да се препоръчва от хората? Нейните плодове сами я препоръчват. Ябълката, със своите тежки, увиснали плодове, казва: „Каквото Бог ми заповяда, аз всичко изпълних!“

И сега, ще дойде някой да ме пита, дали е вярващ, или не; дали е тръгнал вече в пътя, или не. – Ти сам трябва да знаеш това. Ако страдаш, ти си вече в пътя. Ако се дига прах около тебе, ти си в пътя. Прахът представлява изкушенията в пътя. Вие трябва да схващате правилно нещата. Всеки човек върви в пътя, но ту пада, ту става. Като падне, изпъждат го от рая. Тогава той се моли, разкайва се и на другия ден пак го приемат в рая. Върви така ден-два и пак сгреши нещо – изпъждат го от рая. След това почва да плаче, да се моли, пак го приемат. По същия начин и Адам сгреши, за което го изпъдиха от рая. Той слезе в ада, където плака, разкая се, докато пак го приеха в рая. Откак Адам сгреши, много пъти досега той е влизал и излизал от рая. Сутрин е в рая, вечер е в ада. И съвременните хора сутрин са в рая, весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада. Тук плачат, молят се, пак ги приемат в рая. Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в рая. Сега, току-що упътят човека как да живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада. Някой, като вижда, че не може да запази положението си в рая, казва: „Сега не мога да се изправя, ще остане за друг живот. Уж влязох в пътя, но не можах да устоя, затова поне ще се оженя, да си уредя работите“. – Бог не те е пратил на земята да се жениш. – „Поне да забогатея.“ – Бог не те е пратил на земята да събираш богатства. Богатството, женитбата дойдоха след това. Бог те е пратил на земята да учиш, да придобиеш Любовта.

Казвам: ако погледнете на живота през очите на Любовта, вие ще разберете смисъла, който Бог е вложил в него. Без Любов животът няма смисъл. Например, камъните, с които тук сте заобиколени, имат смисъл само при Любовта. Без нея те представляват развалини. Качите ли се на някой от тези каменисти върхове около вас, вие можете да паднете оттам, да се ударите някъде. Тогава ще кажете: „Много лоши са тези камъни!“ Като ги гледате отдалеч, казвате, че са красиви; щом се ударите в някой камък, казвате, че са лоши. Те са лоши, защото Бог не ги е създал. Развалините, които ви обикалят, не са Божие създание. Под думата „камък“ се разбира разумен човек, който има качествата на Любовта. Паднете ли върху такъв камък, той ще ви хване меко с ръцете си, ще ви сложи да седнете до него и ще каже: „Много хубаво падате. Научили сте изкуството на падането“. Вие ще кажете на камъка: „Ти пък умееш да хващаш и предпазваш човека от удар“. Паднете ли, обаче, върху един от тези камъни, ще натъртите добре крака си, а отгоре на това той ще ви каже: „Кой ти даде право да скачаш върху мене? Щом скачаш без позволение, и аз зная да превивам крака“.

И така, искам да остане у вас мисълта, че страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието. Това не значи, че нямате любов, но, изобщо, към желанията си вие имате по-голяма любов, отколкото към Бога. За изяснение на мисълта си ще взема за пример момата и момъка. Някоя мома иска да служи на Бога, но щом срещне един момък, който и харесва, тя веднага тръгва подир него и напуска Бога. И обратно: момък иска да служи на Бога, но среща една мома, която му харесва, той веднага тръгва подир нея и напуска идеала си. И най-после, събират се мома и момък, оженват се, да оправят света. Как ще оправят света? И тя нещастна, и той нещастен, работите им повече се забъркват. Това положение може да се уподоби на следния случай: в една болница лежат в една стая двама инвалиди, с ампутирани крака. Единият казва на другия: „Ожаднях! Стани моля ти се, да ми дадеш чаша вода!“ – „Как да стана, краката ми са отрязани! Ти стани да се напиеш, пък и на мене донеси!“ – „Че и аз съм в същото положение.“ Питам: кой на кого ще помага? Това показва, че доброто в света не е приложено в своята пълнота. Отиваш при някого, искаш да ти даде 10,000 лева на заем. – „Нямам.“ Значи кракът на този човек е ампутиран. – „Аз пък мислех от тебе да поискам 5000 лева!“ – „Нали виждаш, че нямам никакви пари, затова исках от тебе 10,000 лева.“ – На този човек пък и двата крака са ампутирани. Ето защо, момъкът върви подир красивата мома, но тя е празна кесия, отвън хубава, красива, но погледнеш ли вътре – нито една златна монета. И момъкът представлява такава празна кесия. Защо са празни кесии в живота ви? Животът се нуждае от съдържанието на кесиите, а не от техните външни форми. Златните монети в кесиите отговарят на вътрешното богатство в човека.

Казвам: ако желанията на хората имат съдържание, те са на мястото си. В такъв случай животът има смисъл само тогава, когато Божественото, което Бог е вложил в нас, представлява негово съдържание. Сега, някои от вас, като седят тук, на бивака, казват: „Да се качим нагоре по планината!“ Под думата планина, висок връх, разбирам разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слизаме в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл. Следователно, ако се качваме при Бога и не взимаме нищо от Него и ако слизаме при хората и не им занасяме нищо, ние сме хора, осъдени на страдания.

Един важен въпрос, който много от съвременните хора задават, е следният: „Христос, като знаеше, че ще Го разпнат, защо дойде на земята?“ И всеки обикновен човек не иска да го разпнат. Въпреки това, когато човек влиза в света, между хората и проповядва някаква нова идея, той в края на краищата все ще бъде разпнат. Какво трябва да правите тогава с идеите, които проповядвате на хората? Вие трябва да се обърнете към Бога и Той ще ви постави в среда, между по-напреднали хора, които ще ви разберат и ще кажат: „Дошъл е между нас един пророк“. Някой казва: „Аз залюбих Бога“. Казвате ли така, веднага ще почнат да идват в ума ви ред мисли, които ще ви изкушават: ще мислите, че сте праведен, че всичко знаете, че можете да лекувате разни болести, че каквото пожелаете, можете да направите и т.н. Да мислите така, това е заблуждение. Човек, който има Любов в себе си, трябва да знае, че Любовта не лекува хората, нито богатства им дава – тя свързва само хората с Бога. Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. Обаче, Любовта сама нищо не дава. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не ме обичаш“. – Вярно е, когато спя, не те обичам. – „Ама ти трябва да ме обичаш!“ – Ако искаш да знаеш дали те обичам, най-напред трябва да разбереш обичам ли Бога. Ако обичам Бога и тебе ще обичам; ако не обичам Бога и тебе няма да обичам. Животът започва от Любовта към Бога. Любов към Бога – тази е вътрешна, мистична връзка. Животът има смисъл само с Бога. Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представлява съвкупност от противоречия. И тогава, когото и да обичаш, той ще ти каже: „Аз не се нуждая от твоята Любов“. Ти казваш, например: „Аз обичам царя“. – Каква нужда има царят от твоята любов? Той даже не подозира, че ти го обичаш. Или, ти обичаш някой светия, по цял ден държиш портрета му пред себе си и го гледаш. Обаче, има светии, които всъщност не са никакви светии. Те сами даже се чудят как хората са ги произвели за светии и са ги поставили в църквите, да им се кланят. Светия може да бъде само онзи човек, у когото Бог постоянно пребъдва. Светия може да бъде само онзи, у когото Любовта живее и Господ се проявява. Някой човек мисли за себе си, че е праведен, че знае всичко, че е светия, но казвам: да мислиш, че си светия, е едно нещо, а всъщност да си такъв е друго нещо.

Сега, като ви говоря така, има нещо скрито у вас, което ви нашепва: „Не слушайте, не е точно така, както ви се говори“. Това нашепване се дължи на същества, които ви изкушават, обаче, те сами още не разбират живота. Те ви казват: „Възможно ли е човек да живее без пари?“ Преди всичко, ние създадохме парите и човек трябва да живее за тях, защото те ще го спасят. Питам: откъде са взели тези същества златото? Ще излезе, че те са ограбили Бога и са сложили името си над това злато. Не, това не е истина. Златото е само на Бога. Когато запитаха Христос, трябва ли да се плаща данък на Кесар, Христос отговори: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието Богу“. Значи това, което е Божие, някой го е използвал, сложил му е надписа си отгоре и го представя на хората като свое. Стихът „Дайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу“, аз превеждам в следната форма: дайте заблужденията си на хората! Истината говорете само на Бога и се дръжте за Любовта! Какво правят хората? Те казват Истината само на себе си.

Днес искам да си припомните нещо, което сте знаели и което много пъти сте слушали да ви се говори. Например, вие често се запитвате: „Кога ще се спасим? Кога ще постигнем своите желания?“ И като не успявате скоро да постигнете всичко, каквото желаете, казвате: „Трудна работа е тази!“ Не, това е най-лесното нещо. Докато любовта ви към временните, към преходните неща е по-силна, отколкото към Бога, вие винаги ще се намирате в преходния, във временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: „Остаряхме вече!“ Казвам: когато човек остарява, той същевременно и осиромашава. Обаче, под „старост“ във верния смисъл на думата се разбира придобиване на опитност, за което положение, именно, Писанието казва: „Които уповават на Господа, те ще се подмладят, а телата им ще се обновят“. Който живее в Бога, той никога не остарява, той придобива вечен живот. Христос казва: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Който познава Бога, той никога не остарява, никога не умира.

(следва продължение в част 2)




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help