Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Красивите линии

Т. м.

Ще прочета няколко стиха от 5-та глава от 1-во Послание към Солуняните.

„Но търсете всякога доброто един на друг и на всичките“. (– 15-ти стих.)

„Винаги се радвайте.“ (– 16-ти стих.)

„Непрестанно се молете.“ (– 17-ти стих.)

„За всичко благодарете, защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса.“ (– 18-ти стих.)

„Духа не угасяйте.“ (– 19-ти стих.)

Кое е най-мощното в човека, проявен в материалния свят? Ще кажете, че най-мощното в човека е мисълта му. Обаче мисълта е нещо невидимо. Как може тогава невидимото да бъде мощно? Мощното в света е в проявеното, което човек вижда с очите си, чува с ушите си, вкусва с езика си, възприема с носа си и усеща с кожата и с пръстите си. Че наистина мощното е в това, което възприемаме чрез сетивата си, човек се уверява, когато изгуби сетивата си. Тогава той разбира колко е немощен. Страшно е, когато човек изгуби едно от сетивата си. Ако езикът му се повреди и не може да възприема вкуса на храните, той се чувства отдалечен от материалния свят. Такова е положението му, когато изгуби кое и да е от своите сетива.

И тъй, благодарение на прекъсване на връзката си с разумната природа, в някои отношения човек се е отчуждил от нея и не може да възприема и оценява нейните красоти. Той се е лишил от възможността да чувства лъхането на пролетния зефир, свежестта на планинската вода, красотата на утрешния слънчев лъч. Красотата на природата се заключава в малките, а не в големите неща. Малките неща проникват в човека и го обновяват. Не може ли човек да възприеме и оцени малките неща, и да минат големите през него, те изтичат навън и той пак остава сух. Такъв човек е подобен на камък: колкото и да се мокри и полива с вода, все сух и твърд си остава. Значи сухият остава завинаги твърд; твърдият пък се отличава с неплодородие, т.е. той остава безплоден. Безплодният е нещастен, а нещастният всякога се мъчи.

Какво представлява мъчението? Кой човек се мъчи? – Който носи самар на гърба си. Щом има самар, непременно някой ще го възседне, за да го носи. Не е лесно да носиш човек на гърба си. Възседне ли те, ти непременно ще се мъчиш. – Защо? – Лишаваш се от свободата, от възможността да възприемаш благата на живота по естествен начин. Днес хората страдат, мъчат се, защото не могат да намерят щастието. Много естествено! Те не могат да го намерят, защото го търсят вън от това, което всеки момент получават. Търсете щастието във всичко, което получавате. Щастието зависи от разбирането на човека. Някой търси щастието си в книгите, но и там не го намира. Той чете някоя книга, в която се говори за силата, чрез която човек твори, създава и придобива нещата. Докато чете книгата, той се въодушевява, радва се. Обаче щом я свърши, вижда, че в нея няма сила, джобовете му са празни. Той трябва да знае, че силата не е в книгата, а в самия него. Достатъчно е да обича работата си и да я прилага с любов, за да се прояви и силата, която е вложена в него. Когато болният чете за силата, трябва да повярва в нея и да направи известно усилие, да я прояви. Без разумно усилие няма успех. – „Ама ще се огъна!“ – И без огъване няма успех.

Законът на огъването съществува във всички светове. Ако в центъра на една металическа пружина поставите някаква тежест, пружината ще се огъне. Махнете ли тежестта, пружината се изправя, заема естественото си положение. Огъването на пружината става на физическия свят. Обаче същото нещо става и в умствения, и в чувствения свят. За пример, една мисъл се проектира в пространството. Първоначално мисълта върви праволинейно, но щом срещне известно препятствие, тя се огъва. Същото става и с чувството. Значи огъват се и мислите, и чувствата, и постъпките. Огъва се даже и характерът на човека. Всичко, което съществува и се проявява, е изложено на огъване. Не се огъва само непроявеното и това, което не съществува. – „Ама аз не искам да се огъвам.“ – Щом не искаш да се огъваш, не трябва да се проявяваш. Щом не се проявяваш, все едно, че не съществуваш. Невъзможно е човек да се прояви и да не изпита някаква тежест. Колкото малка и да е тежестта, все ще предизвика известно огъване.

И тъй, каквато посока и да вземете в живота си, каквото и да работите, все ще се огънете. Малко или много, ще се промените. Всяка промяна подразбира огъване, а огъването е резултат на известно влияние. Дали одушевен предмет ви влияе, или неодушевен, не е важно; важно е, че зад всяко влияние се крие разумна сила, разумно същество. Виждате един човек, но зад него се крие нещо невидимо. Виждате една планина, едно море, една ръка, но зад тях се крие нещо невидимо, което ви влияе. Значи влиянието, което иде от предметите, не е в самите тях, т.е. не е в тяхната форма, но зад формата им. Вие говорите с човека, пипате го, но виждате, че разумното, с което влизате в контакт, не е в неговата форма. Кажете ли, че разумността е в човека, явява се въпросът, на кое място именно е тя. Това е задача, към разрешаването на която се стреми всеки човек. Има нещо в човека, което го одухотворява, но какво е то и къде е, никой не знае. Едни учени предполагат, че е самият мозък, други казват, че е сърцето, и т.н. Важно е, че като заминава за другия свят, човек взима със себе си разумното, което го е одухотворявало. В него се крие всичкото му богатство. Без него той няма никаква цена нито на небето, нито на земята. Това са хипотези и теории, които един ден, в далечното бъдеще, ще се разкрият на човека. Разрешаването им днес е невъзможно, обаче човек се стимулира от този въпрос, иска да проникне в своята същина. Днес едно е важно за човека: да оцени живота и всичко, което му е дадено като пособие в живота. Той има тяло, с много външни и вътрешни органи – пособия за работа и за поддържане на неговия живот. Като погледне ръката си, човек я свързва с работата, която върши чрез нея: работи, пише, помага. Погледне крака си, също го свързва със службата, която върши: движи се от едно място на друго, посещава планини, гори, поля, радва се на красотата на природата. Какво се ползва човек от доброто си желание, ако не може да го реализира? Представете си, че душата му има желание да направи едно добро дело, а краката му са болни, слаби, не може да се движи. – Защо душата дава някакво нареждане, а човек не може да го извърши? – Защото е изгубил връзката си със своята душа. Тя е изгубила мястото си. Дойде ли до това положение, човек става вече немощен, няма дух, сила, подтик. Той се намира в положението на кукла, т.е. има форма, но без съдържание. За да не изпада в това положение, човек трябва да държи връзката си с душата. Мост, посредник или връзка между душата и самия човек е вярата в Бога. Изгуби ли вярата си, човек губи и равновесието си. Щом запази вярата си, човек приготвя път за идване на Любовта в него.

Следователно, за да бъде здрав да се проявява, да расте и да се развива, човек трябва да бъде свързан с душата си, а тя – с Любовта, с Първата Причина на нещата. Няма ли тази връзка, той всичко ще изгуби и ще се намери в положението на умрелия, който иска да се прояви, но не може. – Защо? – Тяло няма. Колкото и да се сили човек да покаже, че не е умрял, не може – няма физически органи, чрез които да се прояви. Близките на умрелия го погребват. Че живее духовно, с друго, невидимо за тях тяло, те не виждат това. Ще поплачат за него и ще го заровят. За да не попадне в положението на умрелия, когото заравят в земята, още докато е в тялото си, докато е свързан с душата си, човек трябва да има вяра и любов към Бога. – „Ама как ще се убедим в това, че умрелите са живи?“ – Много начини има, но човек трябва да бъде готов да влезе във връзка със своите близки, които са заминали за онзи свят. Как ще докажете, че захарта е сладка, ако не я опитате на вкус? Колкото и да ви се доказва, че е сладка, ако вкусът не вземе участие, всички доказателства остават напразно. Като знаете свойствата на чистата вода и сложите после 1–2 бучки захар в нея, вие веднага се убеждавате, че захарта е сладка. За да се убедите в съществуването на някои неща, в помощ ви идват мъчнотиите и страданията. Чрез тях човек придобива опитности и знания, които пък усилват вярата му. Когато страда, човек постепенно влиза в реалността на живота. Докато не страда, той е извън реалността, но същевременно и вън от радостите. Радостите и благата идват след страданията. На физическия свят страданията предшестват радостите. Като знаете това, не очаквайте радости преди страдания. Който очаква първо радости в живота, той не разбира закона. За онзи, който не разбира този закон, лесно е да каже, че еди-кой си човек свършил университет, че еди-кой си открил нещо или дал някакъв концерт. Той вижда, че хората се радват, но какво е било преди радостта, не знае. Той не подозира през какви мъчнотии и страдания е минал ученикът, докато свърши гимназия. Той не знае какъв труд, какви усилия е положил младежът, за да свърши университет и да стане учен. Колко пъти е пропадал ученият, докато придобие знанието, докато стане виден професор. Радва се човек на знанието, на успехите си, на придобитата любов, но радостта му иде като резултат на нещо. Тя е плод, завързал и узрял на дървото на живота, което е расло при мъчнотии, при бури и ветрове.

Ето защо, ще знаете, че огъването е неизбежен процес. Ръката се огъва, а понякога се проточва. И огъването, и проточването и носят благословение. Когато огъваш ръката си, за да спасиш давещия, това е благословение. Ти правиш добро на този човек. Когато проточиш ръката си, ти пак можеш да помогнеш на човека. Същевременно огъването и проточването на ръката могат да произведат лоши резултати. Когато цигуларят обтяга струните си, той има предвид да изкара нещо хубаво от тях. След това той поставя пръстите си на струните, огъва ги, прави различни скъсявания на разстоянията, удължава ги и с това произвежда чисти хармонични тонове. Който го слуша да свири, казва: „Добър цигулар е този човек. Цял виртуоз!“ В това отношение всеки може да бъде виртуоз, да свири на своята цигулка – тялото си. За тази цел той трябва да знае законите на своя ум, на своето сърце и на своето тяло, да знае как да огъва и проточва силите, които действат в тях.

Като ученици, една от задачите ви е да бъдете господари на тялото си, да свирите на него правилно. За пример, с едно нехармонично движение човек може да изпадне в голямо неразположение на духа. И обратно: с едно хармонично движение той може да придобие голямо разположение на духа. Красивите линии в природата внасят голямо разположение в човека. Достатъчно е да видите един увиснал, узрял плод, красиво огънал клона, на който се намира, за да се разположите добре. Това огъване на клона действа приятно на окото. Колкото по-добре е узрял плодът, толкова по-красива е линията на огъването. Стремете се към красиви движения, към красиви линии, които се отразяват здравословно върху човека. Като изучавате красивите линии и движения, вие се свързвате с духовния свят, с мисълта и чувствата на духовни същества. Нямате ли връзка с духовни същества, вие не можете да живеете духовно. – Защо? – Едно дърво само не може да поддържа огъня. Много дървета, съединени в едно, дават сила на огъня. Много поточета, събрани на едно място, образуват река. Следователно, за да бъдеш добър, да мислиш право, разумни същества трябва да бъдат свързани с тебе, да крепят твоята мисъл, доброта и разумност. Като не разбираш този закон, ти искаш да бъдеш добър, разумен, без да мислиш за Бога. Не, ще си кажеш: „Понеже Бог е благ, мъдър и свет, и аз искам да бъда като Него, да проявя своята доброта и светост“. Доброто е вложено в човека, той трябва само да го прояви. Разумността е вложена в цялата вселена, във всичко живо. Щом е така, и ти можеш да бъдеш разумен. Друг е въпросът, ако човек се отдели от Бога, от разумността в живота. Той има право да казва, че иска да бъде добър, разумен, свет. Но колкото и да говори по това, нищо няма да придобие. В края на краищата той казва, че е нещастен. В какво се заключава нещастието му? Нека опише какво нещо е нещастието, каква форма и какъв цвят има то. Когато бактериологът говори за бактериите, колкото и да са малки, той ги слага под микроскоп, изследва ги и ги описва точно. Защо човек говори за нещастието, ако не го опише? – Значи няма нещастия в света, но има дисхармонични прояви, на които резултатите са лоши. За да не изпадне в дисхармонични прояви, пазете връзката си с възвишения и разумния свят. Сегашните хора се нуждаят от нови, прави разбирания за живота. Това може да постигне човек само когато използва всички положения в науката за развиване на своя ум. Наука, която не може да изправи мисълта на човека, не е истинска. Каквато наука и да изучава, човек трябва да я прилага не само във физическия живот, но и в умствения и сърдечния. Виждате, че инженер строи мост от единия до другия край на реката. Казвате, че това може да направи само инженерът. Според мене всеки човек трябва да бъде инженер за себе си и щом се намери пред някаква мъчнотия, веднага да си построи мост от единия бряг на своя ум до другия. Когато се натъкне на противоречие в чувствата си и колата му престане да работи, той сам трябва да си помогне. – Как ще си помогне? – Ще извика своя вътрешен колар, ще го накара да поправи колата му. Щом се изправи колата, работите се нареждат добре. С една дума казано: Човек трябва да има вътрешно отношение към знанието, да се ползва от него не само за задоволяване на своите физически нужди, но да задоволява своите умствени и сърдечни нужди, да решава противоречията на ума и на сърцето си.

Един виден американски проповедник излиза на амвона да проповядва. Той започва да развива темата си, говори въодушевено, увлича слушателите си. По едно време в салона влиза една дама с черни очила, богато облечена, накичена с украшения, и погледнала към проповедника. В същия момент мисълта му се прекъснала. Той престанал да говори. Взел чаша вода, пил малко от нея и тъкмо се готвел да каже на слушателите си, че не се чувства добре, вратата се отворила и в салона влязъл един беден, скромно облечен човек. Проповедникът погледнал към него, и мисълта му моментално се възстановила.

Всеки човек може да изпадне в положението на проповедника, да забрави проповедта си, но всеки човек може да действа върху близките си или както дамата с черните очила, или както бедният и скромен човек. От кои хора трябва да бъдете вие? Първо, човек трябва да бъде господар на своята мисъл, на своето знание, никой да не е в състояние да прекъсва мисълта му и да отнеме неговата проповед. Но ако това се случи с някого, бъдете като бедния и скромен човек, чийто спокоен поглед е в сила да възстанови мисълта на човека. Не бъдете като богатата дама, с черните очила и украшенията, която с един поглед може да внесе дисхармония в човешкия ум и да прекъсне мисълта му.

Като ученици, стремете се да проявявате доброто в себе си, т.е. да бъдете от ония хора, които могат да възстановят прекъснатата мисъл на човека. Бъдете приятели на своите ближни, да им помагате в живота, да ги спасите от отчаянието, в което могат да изпаднат. Истинският приятел идва точно навреме да ви спаси, да ви помогне. Той знае и по какъв начин да помага. Няма по-голямо благо за човека от това, да има приятел в света. Днес всички хора, както и цялото човечество, се нуждаят от приятели. Много мисли и чувства имат характера на истинския приятел. Тъкмо в момента на голямо отчаяние и обезсърчаване, една мисъл или едно чувство се приближава към човека, тихо му пошепва нещо на ухото и състоянието му се изменя. Тези мисли и чувства наричаме Божествени. Стремете се към Божественото, което единствено е в състояние да тласне напред човешкото развитие. Докато постигне своя идеал, човек минава през мъчнотии и несгоди, но това не трябва да го отчайва. Те са временни. Когато железарят слага желязото в огъня и го нагрява, това състояние е временно. След като го сложи 2–3 пъти в огъня, той ще го извади и ще го сложи на наковалнята, ще го удари няколко пъти, докато му даде желаната форма. Ето защо, не се страхувайте от мъчнотии и страдания, които оформят човека. Те му дават посока и цел в живота. Преди да е минало през огъня и наковалнята, парчето желязо нямало никаква цел и предназначение. След мъчнотиите и страданията то приема вече известна форма и разбира предназначението си в живота.

Първата задача на човека е да оформи нещата, да даде форма на своите мисли и чувства. След това трябва да вложи в тях съдържание. И най-после – да ги осмисли. И това не е достатъчно. След като мислите имат форма и съдържание, от голямо значение е начинът, по който се изнасят и произнасят. Представете си, че сте написали думата „сила“. Сама по себе си, тя има форма, съдържание и смисъл. Важно е, как ще я произнесете. Може така да я произнесете, че да не произведе никакъв ефект, а можете и така да я изговорите, че да разтърси небето и да произведе гръмотевици, светкавици и дъжд. И след това може така да изговорите думите „сила жива“, че дъждът и гръмотевиците да престанат, небето да се проясни и слънцето да изгрее. Значи всяка дума има основен тон. Попаднете ли в нейния тон, тя произвежда известен резултат. Същевременно думите в речта трябва да се нареждат по известен закон, че една дума да предизвиква друга. Това наричаме закон на асоциацията. Ако човек забрави някаква дума, по асоциация той може да я възстанови в паметта си. Този закон съществува и в музиката. Ако попадне в този закон, човек може да произвежда тоновете един след друг. Прекъсне ли връзката между тоновете или между думите, човек се намира под влиянието на обратния закон – закон на дисоциация или разединяване.

Стремете се към основния тон на нещата. Попаднете ли в основния тон, всичко върви добре. Каквато наука и да изучавате, намерете първо основния и тон. Задачата на учените се свежда именно към това, да намерят основния тон на всеки отрасъл от науката. Постигнат ли това, те могат да произведат голям преврат в човешкия живот. Основният тон се определя от новата мисъл. Когато новата мисъл проникне в мозъка на човека, той започва да преустройва главата, лицето, тялото си и става нов човек. Невъзможно е новото вино да се налива в стари мехове. Когато умът работи, и сърцето трябва да работи, да се преустрои. Светът се нуждае от нови хора, с нови мисли и чувства. Това са хора, в които е запален свещеният огън. И тъй, задачата на разумния човек е да работи и с ума, и със сърцето си, да преустрои главата си, да организира силите на мозъка и на сърцето си, за да бъде готов за възприемане на новите мисли, които идват от възвишения свят. Нова глава, ново лице, ново сърце трябва да има човек. Бог казва: „Ще отнема каменното му сърце и ще му дам ново сърце“. Казано е още в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Словото представлява разумния човек. Следователно, когато Истината стане глава на Словото, тогава ще дойде щастието, тогава ще се въдвори Царството Божие на земята.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 26 юни 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help