Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Мистично разбиране

Размишление

Животът има, освен външна, още и вътрешна страна, която само мистикът разбира. Под „мистик“ разбирам човек на Любовта. Вътрешната страна на живота не може да се разбере без Любов. Чрез Любовта се дохожда до вътрешно разбиране същината на живота. Под „същина на живота“ разбираме вечното в света, т.е. идеалът, към който се стреми душата. – Как да разберем тази същина? – Ако трябва да се обяснява, тя става неразбрана. – Как я разбират хората? – Различно: колкото хора, толкова разбирания има. Външната страна на живота се разбира по-лесно, защото тя се отнася до неговата външна форма.

Коя е външната форма на живота? – Ти си фурнаджия, печеш хляб и го продаваш на хората. Това е външната страна на твоята работа. Опечеш хляба, преброиш хлябовете и чакаш да дойдат хора да ги продадеш. Казваш, че фурнаджията прави добро на хората. Това е вътрешната страна на неговата работа. – Защо? – Защото никой не вижда това добро. Тогава ще кажем, че и купувачите, като купуват хляба, правят добро на фурнаджията. Според мене и купувачът на хляба, и фурнаджията представляват външната страна на живота. Ако хлябът е добре омесен и опечен, пръв фурнаджията се произнася за това. Той носи отговорност за омесването и опичането на хляба, но не и за качеството на брашното. И воденичарят носи отговорност за хляба. И търговецът на житото също носи отговорност. Някога вината е във фурнаджията, някога – във воденичаря, а някога – в търговеца на жито. За предпочитане е, обаче, хлябът да бъде малко недопечен, но от чисто, прясно брашно, отколкото да е добре опечен, а брашното да е старо и вгорчено. Казват за някого: „Този човек говори добре“. – Това е външната страна на човека. То е все едно да кажете за хляба, че е добре опечен. – „Важно е какво ще кажат хората за този човек.“ – Според мене хората не са авторитет. Те са като петлите. Всички петли пеят по един и същ начин. Петлите обичат да се качват нависоко и там да кукуригат. И гаргите грачат по един и същ начин. Граченето е особен език, на който гаргите изказват мнението си по някой обществен въпрос из техния свят. Гаргите се събират по много заедно, за да си изкажат мнението върху някой важен въпрос. Ще кажете, че е смешно да се говори за важни въпроси на гаргите. – Не е смешно. За вас техните въпроси са маловажни, но за тях са важни. Ние се интересуваме от гаргите дотолкова, доколкото те съставят езика, чрез който можем да предадем своите идеи. Ако съедините няколко букви, за да образуват думата „любов“, мислите ли, че любовта е в тези букви? Не, любовта не е в буквите, с които се пише думата „любов“. Сто пъти да изговорите тази дума, пак не можете да кажете какво нещо е любовта. – „Сърцето ми гори от любов.“ – Че сърцето ти се сгорещило и гори, това не показва, че имаш любов в себе си. Горенето е признак на известно явление. Има горещина, която носи живот; има горещина, която носи смърт. Една горещина изсушава, а друга – овлажнява. Има известно отношение между горещината и любовта, от една страна, и между влагата и любовта – от друга страна. Тези отношения трябва да се разбират правилно.

Някои от вас казват: „Учителят говори за това, върху което аз мислех“. – Лъжете се, никога не съм говорил върху това, което вие сте мислели. Никой говорител не изказва това, върху което слушателите ми мислят или са мислили.

В 16-та глава от Евангелието на Йоан Христос казва на учениците си: „А сега отхождам при Тогоз, Който ме е проводил“. (– 5-та глава.) – Откъде е дошъл Христос, учениците не знаят; къде отива, и това не знаят. Те знаят само, че Христос е дошъл отнякъде и ще отиде някъде, нищо повече не знаят.

„Вие ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се промени на радост.“ (– 20-та глава.) – Скръбта им била човешка. Те мислели, че Христос ще основе царството си на земята, но като им казал, че ще си отиде, започнали да скърбят и да се питат: „Какво ще стане с нас?“ – Много просто. И с тях е станало това, което става с децата, когато майката напуща дома. Това е голям обществен въпрос. Когато майката напусне дома, настава рев, плач – всички деца плачат. Какво лошо има в това, че майката напуснала дома си и заминала някъде? Децата плачат, че майка им ги оставила сами. Рано сутринта тя станала, взела мотиката и отишла на лозето. Цял ден тя вдигала и слагала мотиката, и вечерта се връща вкъщи. Децата мислят едно, майката – друго. Децата плачат, че са сами, а майката знае къде отива и какво ще прави. Разбиране е това!

Често и ние, като децата, изпадаме в същото положение по отношение на Бога: Казваме: „Бог ни остави сами“. И в дома ни настава плач и вик. Който мине край тази къща, погледне да види какво става и вижда, че децата плачат, четири реда сълзи текат от очите им. Бог си върши работата, а те мислят, че Той ги изоставил. Някога учениците казват, че те дават теми на учителите си и той говори по тези теми. – Лъжат се те, учителят преподава по теми, определени в програмата, а не дадени от учениците му. Не е въпрос само да се говори, но разбиране е нужно. За да се дойде до вътрешната страна на живота, трябва да се разбере неговата същина. – Защо човек не може да хармонира външния живот със своите вътрешни разбирания? Или защо не може да хармонира своите разбирания с разбиранията на хората? – Защото той се натъква на един вътрешен страх, на едно вътрешно съмнение. Днес хората не се разбират, понеже сами са вдигнали естествените прегради, които Бог е поставил между тях. – Какво трябва да се направи? – Да се поставят тези прегради на местата им. Хората са развалили пътищата, които Бог някога им е посочил. Те не се разбират, а въпреки това всеки иска да бъде почитан и уважаван от другите. И българинът желае това, но е много горделив и тщеславен. Тези качества му пречат да постигне това, което желае. Той е толкова тщеславен и горделив, че където отиде, веднага дава ухо да чуе какво се говори за него. Дали е вярващ или не, той носи със себи си тщеславието и гордостта. Като религиозен той става два пъти по-тщеславен. Тщеславието показва, че той търси слава. Чия слава трябва да търси? – Славата на Бога. Ако търсиш пари, ще ги намериш у богатите, а не у бедните. Ако търсиш вода, иди при бистрите и чисти извори. Ако търсиш здраве, иди при здравите хора. Ако търсиш красноречиви изрази, ще ги намериш у даровитите хора. Казвам: Ако човек няма първо отношение към Бога, той не разбира вътрешната страна на живота. Като имаш отношение към Бога, ти търсиш Неговата слава. И Христос казва: „Отивам при Отца си“. Следователно, ако не разбереш първото отношение, няма да разбереш и второто, т.е. любов към ближния си. В това отношение е приложението на Любовта. От любовта към ближния се вижда, доколко човек е разбрал първото си отношение – любов към Бога. След това ще дойдеш до третото отношение – любов към себе си. Любовта ти към Бога ще бъде толкова верна и истинна, доколкото имаш любов към ближния си. Тази любов пък ще определи отношенията ти към самия тебе. Търсиш слава от хората. Обаче те ще те славят и уважават дотолкова, доколкото можеш да им направиш някакво добро. Искаш хората да имат добро мнение за тебе. И това е в зависимост от доброто, което си им направил. Искаш да обичаш Бога. Затова трябва да Го обичаш с душата си, със сърцето си, с ума си и с всичката си сила. Ако тези четири неща не взимат участие в твоята любов, ти не обичаш Бога. – „Обичам Бога с душата си.“ – Не, ще Го обичаш и с ума, и със сърцето, и с волята си. Само така животът ти ще се осмисли. След първото отношение иде второто – любов към ближния. Ще го обичаш като себе си.

Това, което ви говоря, е неразбрано за вас. Какво значи да любиш с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила? И това е неразбрано за вас. Хиляди години ще минат, докато разберете какво нещо е любовта към Бога. И в бъдеще, като дойдете на земята, пак ще учите какво значи любов към Бога. Сега любовта се познава по страданията. Колкото по-голяма е любовта, толкова повече се увеличават страданията. Те са барометър, по който се определя силата на любовта. – На чия любов? – На мистика. Значи, колкото повече се увеличава любовта му, толкова повече и страданията му се увеличават. Така е за мистика. Обикновеният човек мисли точно обратно: колкото повече се усъвършенства, любовта му се увеличава, а страданията му се намаляват. Това е човешко разбиране. Ако мислите по човешки, и да отидете на небето, не можете да останете дълго време там. Ще прекарате най-много един–два дена и ще гледате да се върнете по-скоро на земята. – Защо? – Скучно ще ви бъде там.

Слушате една мома да казва: „Дотегна ми бащиният дом. Искам да го напусна, да отида в широкия свят, между хората“. Напуща бащиния си дом, но когато хората я напекат добре, тя казва: „Добре ми беше при родителите. Ще се върна пак при тях“. Каквото и да казвате, отношенията на бащата и на майката към децата не могат да се заместят с никакви други. Така мисли мистикът. Отношенията на Бога към човешката душа не могат да се заместят с никакви други отношения. Ако мислиш, че хората могат да те направят щастлив, ти се лъжеш. Целия свят да ти дават, цялата вселена да ти обещават, хората не мога да те направят щастлив. И ангелите да се съберат около тебе, пак няма да бъдеш щастлив. Това, което Бог може да ти даде, с нищо не се сравнява. Ако не си опитал Божията Любов, хиляди ангели да ти пеят и да те славят, пак обикновен човек ще си останеш. Така мисли мистикът. Такава е неговата философия. – Защо е така? – На този въпрос сами ще си отговорите. Ако аз ви отговоря, вместо да ме разберете, повече ще се объркате и ще изгубите и това, което имате.

Има нещо съществено в живота и то е познаването на Бога. Да познаеш Бога, това значи да си намерил великия смисъл на живота. От този момент ти придобиваш вечна радост, вечно блаженство. И колкото по-големи стават страданията ти, толкова повече се увеличава радостта ти. Така е за мистика. Колкото по-големи са страданията му, толкова повече се радва той. По 20 пъти на ден да го бият, той повече се радва. Всичко да му отнемат, той остава тих и спокоен, не губи своя вътрешен мир. Ако това стане с човек, който има обикновено разбиране за живота, той ще се почувства най-нещастен в света. Според мене нещастен е онзи, който е лишен от любовта на Бога. Щом я придобие, той понася и най-големите страдания с радост. Той има опитността на мистика. Когато Любовта посети човека, тя го свързва с Бога. Тогава, именно, идат и страданията, но човек е силен, лесно се справя с тях.

Като ви наблюдавам, виждам, че лицата ви са посърнали, нещо ви мъчи. Казвате: „Едно време бяхме ревностни, радостни. Какво стана с нас, не знаем“. – Каквито бяхте едно време, такива сте и сега. Едно време имахте любов, която ту се увеличаваше, ту се намаляваше. И сега имате такава любов. Когато мислехте, че имате любов, тя ви посещаваше; когато мислехте, че ще изгубите любовта си, тя ви напущаше. Това не показва, че някога сте имали по-голяма любов от сегашната. Смешно е яйцето да казва, че някога е било по-добро, отколкото сега, като пиле. Излюпеното пиле е по-ценно от яйцето. Пилето, като проявен живот, е по-ценно от неизмътеното яйце. Ако яйцето се разговаря с обикновения човек, той ще му се смее; ако се разговаря с мистика, той ще го изслуша, защото в яйцето той вижда скрития, непроявения още живот. Значи във всяко живо същество има две страни: вътрешна, скрита в черупката на яйцето, и външна, изявена в излюпеното пиле. Това са два вида живот – вътрешен и външен, които не могат да се сравняват. Ако ги сравнявате, ще се натъкнете на неразбрани неща. Засега вие изучавате външния живот. Когато изучавате петела, като символ, от него ще научите много работи. – Какво е нужно на петела? – Храна и високо място, където се качва да кукурига. Казват за някого, че прилича на петел. Значи той се проявява, както не трябва. – Кой човек се проявява, както трябва? Бил си фурнаджия цели 20 години. Някои от клиентите са били доволни от тебе, а някои не са били доволни. Питам: Като не си задоволил всичките си клиенти, какво си постигнал? Като си продавал хляба, дал си възможност на едни от клиентите да правят зло, а на други – да правят добро. Какво си постигнал с това?

Казваш: „Аз придобих Божественото знание и Божествената Истина“. – Измени ли живота си? – „Не.“ – Тогава нищо не си придобил. Каква истина си придобил, ако хората около тебе не са свободни? Какво знание си придобил, ако животът ти не се е подобрил? – „Искам да бъда добър, но не зная как да проявя доброто. Каквото и да направя, обкръжаващите все ще ми намерят някаква грешка.“ – Някои ще кажат, че хлябът ти или е много припечен, или малко суров. Все ще намерят да те критикуват за нещо. Други пък ще кажат, че брашното е старо, горчиво на вкус. Така постъпват те и към хлебаря. Ако са недоволни от него, казват: „Ние искаме от тебе хубав хляб – нищо повече! Отваряй си добре очите, да ни задоволиш“. Фурнаджията се извинява, че му дали старо брашно, вината не е в него. И сегашните хора, като фурнаджията, се извиняват с лошите условия на живота. Обаче те не са виновни за външните условия.

Аз искам да ви обърна внимание на новата мисъл, да мислите по нов начин. Ще кажете, че мислите и постъпвате по нов начин. – Доколко е така, аз съдя по вашите постъпки. Наблюдавам някои напреднали сестри как слушат и как постъпват. Както слушат беседата, правят впечатление на съвършени, силно предадени на учението. Като се свърши беседата, те се изпреварват коя от тях първа да ми целуне ръка. После се скарват защо едната изпреварила другата. Едната минава за напреднала, и другата минава за напреднала, но и вие, които ги критикувате, също сте напреднали. Като говоря за съвършенството, мога да ви приведа ред примери от човешкия живот, изпълнен с бели лъжи. Човек трябва да бъде последователен – никаква лъжа – нито бяла, нито черна. Любовта изисква от човека будно съзнание. Неговата мисъл и съзнание трябва да бъдат в съгласие с Божествената мисъл и съзнание. Щом се наруши това съгласие, той изпитва скръб. Нещо в него му казва: „Не постъпваш добре, не мислиш право.“ – И пророците са правили грешки. – Ето, и Йов мина през големи страдания. – Йов страда, но беше праведен човек.

Питам: Ако отидете при Бога, с какво ще се препоръчате? – С четири неща трябва да се препоръчате: да обичате Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Това са четири врати, четири ключа, от които зависи щастието на човека. С тези ключове си служи и мистикът. Ако не обичаш Господа с всичката си душа, ти си изгубил първия ключ; ако не Го обичаш с всичкия си ум, ти си изгубил втория ключ, ако не Го обичаш с всичкото си сърце, ти си изгубил третия ключ, ако не Го обичаш с всичката си сила, ти си изгубил четвъртия ключ. Изгубиш ли четирите ключа, ти губиш целия си живот. Всеки човек трябва да носи тези ключове в джоба си и внимателно да ги пази. При това той няма право да ги дава на други, те да отключват и заключват. Всеки сам ще си отключва и заключва. Който изгуби тези ключове, ще се върне назад, на небето, там да ги намери. Ако мислиш, че друг някой може да ти даде ключовете, ти се лъжеш. Това е неразбиране на Божия закон. – „Тогава ще страдам.“ – Ще страдаш и ще благодариш за страданията. Те са мерило на Любовта. – „Страдам, защото децата ми не ме обичат.“ – Това е мерило за твоята любов, което показва, че любовта ти към Бога е малка. Ако обичаш Бога по всички правила, децата ти ще те обичат. Така мисли мистикът. Който не разбира този закон, той мисли, че страданията му идат по причина, че Бог не го обича. Не е така. Помни: когато любовта на хората към тебе се увеличава, тогава любовта ти към Бога се намалява. Значи разположението на хората към тебе е в състояние да отвлече вниманието ти към Бога. – Какво трябва да се прави тогава? – Това е друг въпрос. Важно е, че сега ви изяснявам една истина. Питам: Какво ще придобиете, ако страданията ви станат причина да ви отдалечат от Бога? Ако страданията ви станат причина да отвлекат ума ви от Божията Любов, вие ще попаднете в един свят като сегашния. Като не разбират смисъла на страданията, хората се отдалечават от Бога. Имайте любов един към друг, но каква трябва да бъде тази любов? Има любов на бащата към синовете и дъщерите, но има любов на синовете и дъщерите към бащата.

Днес повечето хора живеят за света, а не за Бога. Те се обличат за света. Ще кажете, че това е малко преувеличено. Така е, днес никой не живее за Бога и не се облича за Бога. Казваш: „Ние не се обличаме за Господа, защото Той не се интересува от нашето облекло“. Важно е, че при Бога не може да отидете голи. Не мислете, че вашите дрехи са най-хубавите. Аз уподобявам дрехите ви на вашите мисли и чувства. Често вие не сте доволни от вашите мисли и чувства, т.е. от дрехите, с които се обличате. Въпреки това обличате се хубаво, за да се представите на хората. Друга мисъл ви занимава. Мистикът не мисли така. Докато се обличате за хората, те да ви харесват, вие сте голи. Вие се обличате от коприната на бубите, а ги считате за глупави, прости същества. След това се хвалите с дрехата, изтъкана от нишката на бубите. Всеки трябва да облече дреха, изтъкана от самия него. Господ казва: „Иди да живееш като бубите“. – „Така не се живее.“ Казвате: „Днес Учителят говори точно, както ние мислим.“ Според вас учителят, професорът говорят, както учениците и студентите мислят. Това не е философия, това е тщеславието, заблуждението на човека.

Докато ученикът казва, че Учителят му говори, както той мисли, заблуждението върви с него. Учителят говори според степента на вашето съзнание. Колкото повече съзнанието ви се повдига, толкова и мисълта на Учителя се изменя. Това е барометърът, с който се определя степента на вашето съзнание. Аз не говоря за онова съзнание, което някога сте имали, нито за онова, което ще имате в бъдеще. Аз говоря за сегашното ви съзнание. За вас е важно онова, което сега влиза в стомаха ви и се превръща в кръв, която сега създава бъдещото ви тяло. Новото тяло ще ви подтикне към Бога. То ще ви свърже с Любовта, която ще дойде чрез вашата душа, вашия ум, вашето сърце и вашата сила и ще кажете като Христа: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Мистикът, като слуша как ви говоря, няма да каже, че тази сутрин ви понарязаха, но ще каже: „Тази сутрин барометърът се повдигна“. Реже се невежия. Ако ви говоря мекичко и сладичко, вашата любов е слаба. Обаче, ако ви нарежа строгичко, ще кажете: „Любовта ни се увеличи малко“. Кое е по-добре за вас: да ви кажа, че утре ще ви дам хубав хляб, че ще станете в бъдеще добри, любещи хора, или да ви кажа истината, както си е? Да ви говоря неверни неща, това значи да ви поставя в положението на ходжата, на когото казали, че ще стане шейх-юл-ислям.

Един турски бей, като се върнал от Цариград, срещнал ходжата и започнали да се разговарят. Ходжата го запитал: „Какво ново има в Цариград?“ – „Там се тъкмят да те направят шейх-юл-ислям.“ Той не повярвал на думите на бея, но въпреки това, станало му приятно. След това, колкото пъти срещал бея, все му се искало да му каже, че ще го направят шейх-юл-ислям. И на вас казвам: Вярно е, че някога сте били с големи титли, но сега не сте. Било е време, когато на небето нямало хора като вас, но то е минало време. Иде време, когато трябва да се върнете назад. Това е епохата на труда и работата. Сега вие не сте облечени, както трябва, виждам това. Обаче вие имате възможност да смените старата си дреха. Още един–два пъти може да я облечете, но след това трябва да се смени. Под смяна на дрехата аз разбирам да се измени, т.е. да се промени човек вътрешно. Под смяна на дрехата аз разбирам да се изменят и вътрешните възгледи на човека. Всеки ден трябва да изменяш възгледите си. Така мисли мистикът.

Често идат при мене хора да ми се оплакват от живота. Аз ги изслушвам, но се усмихвам малко. Една сестра разправяла, че като ми разказвала страданията си, които късат сърцето и, аз съм се усмихвал. Аз се усмихвам, защото като страдате, виждам, че барометърът ви се повдигнал. Значи придобили сте нещо.

Следователно аз се радвам на вашите страданията. Аз гледам другояче на страданията и на вашите състояния. Казвам на сестрата: Няма нищо, за добро е това. – „За добро е, но сърцето ми се къса.“ – Ако някои неща не се късат, зло ще постигне човека. Ако листът на книгата не се обръща, нищо няма да разбереш от нея. Листът трябва да се обръща, и ти да четеш. „Оголяхме!“ – Докато не оголееш, човек не можеш да станеш. Оголяването е състояние. Оголяването подразбира събличане. То представлява смяна на един възглед с друг. То е промеждутък. Човек ту се облича, ту се съблича. Колкото повече оголява той, толкова по-красив става. Така мисли мистикът. Разбиране е нужно. Добре е тогава аз да не се усмихвам, но като правя това, аз ви облекчавам, свалям част от товара ви. Като дойде някой да ми се оплаква, аз се усмихвам, с което му казвам: Много тежък е товарът ти. След това изпращам слугата си да вземе половината от товара му, да го облекчи. Като види това, той казва: „Защо ми взеха товара?“ – Да те облекчат. Ти искаш да запазиш всичкия си товар, но да го прехвърлиш на гърба на другите. Ти да бъдеш свободен, а другите натоварени. Питам: Къде е новото разбиране? И петелът кукурига много, за да го чуе господарят му и да дойде да го нахрани. Господарят е замислен, чуди се как да си нареди работата, но петелът, като изкукурига, казва: „Господарю, не се безпокой, твоята работа ще се нареди. Днес един твой клиент ще ти донесе десет хиляди лева; след няколко дни ще дойде друг клиент, ще ти донесе още десет хиляди лева“. В народа има суеверие, че когато петелът пее, това е добро предсказание – някой ще донесе пари. Кукуригането иде след страданието и показва, че някой ще ти донесе десет хиляди лева. Когато петелът на Йова изпя най-тъжната песен, неговото имане се увеличи два пъти. Синовете и дъщерите му, отпосле родени, бяха два пъти по-умни и по-здрави от предишните. С това Йов изгуби ли нещо, или придоби? Той придоби нещо по-ценно от това, което имаше по-рано. Казвам: Вие още не можете да вървите по пътя на истината. Когато барометърът ви се повдига, страданията ви се увеличават и любовта ви се усилва. Когато страданията се намаляват, не забелязвате, че барометърът ви се намалява. Обаче вие сте чувствителни, когато страданията ви се увеличават. Който повече страда, има повече любов. Някои хора страдат повече, защото носят любовта и на другите. Казвам: Братко, заеми ми малко от твоята любов. Обаче някой като страда много и не е готов да носи, казва: „Братко, вземи си назад любовта, не мога да я нося“. Любовта прави хората щастливи. Вие сте оставили щастието си по гърбовете на своите ближни. Всеки трябва да намери ближния си, да вземе своята любов, която му се пада. Ако си оставил любовта на гърба на някой кон, вземи си я. Така ще имаш любов колкото искаш. Сега, нека остане у вас мисълта, че страданията са мерило за любовта на човека. Когато започнете да мислите така, вие ще бъдете на правия път и ще се развивате правилно. Ние наричаме този път на съвършените, път на щастливите, път на безсмъртието; път на вечния живот. Така казва Христос: „Отивам при Отца си и няма да ме видите. И после пак ще ме видите“. – Който веднъж е ходил при Бога, той няма да остане там, пак ще се върне да търси Любовта, понеже Бог е навсякъде.

Търсете Любовта с новото разбиране: с любовта на своята душа; с любовта на своя ум; с любовта на своето сърце и с любовта на своята сила, за да разберете и ближния си, и себе си. Това ви желая сега, да разберете Божията Любов, да разберете любовта на своите ближни и най-после – любовта на своята душа.

Т. м.

Утринно Слово от Учителя, държано на 21 юни 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help