Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Сливане и разширяване

Т. м.

Ще прочета 8-ми, 9-ти и 10-ти стихове от 2-ра глава от книгата на Йезекил.

„Ти обаче, сине человечески, слушай това, което аз ти говоря: не ставай отстъпник, като този отстъпник дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам аз.“ (– 8-ми стих.)

„И видях, и ето, ръка простряна към мене, и в нея свитък книга.“ (– 9-ти стих.)

„И разви го пред мене; и бе писано извътре и извън, и в него писани плачове, и ридания, и горко.“ (– 10-ти стих.)

Често съвременните хора се натъкват на изненади и на неестествени неща в живота. Всяко неизвестно нещо изненадва човека, и той го намира за неестествено. За пример, неестествено е за аристократа мазолестата ръка на работника. Като хване ръката му и усети мазолите и пришките и, той казва, че работникът има груби ръце. – Кои хора имат груби ръце? – Работниците. – Следователно, ако ви трябват работници, ще търсите хора с груби, корави, здрави ръце. Ония, които имат меки, деликатни ръце, не са способни за работа. Когато човек работи, мускулите на ръцете му се свиват и разширяват, вследствие на което чрезмерно се развиват.

Когато говорим за свиване и за разширяване, ние засягаме един физически закон, според който телата се свиват при студ, а разширяват при топлина. Не само телата се разширяват, но и мислите, и чувствата, и постъпките. Много от болезнените състояния и неразположения на човека се дължат на свиването на капилярните съдове. Свиването и разширяването на капилярните съдове става под влияние на електричеството и магнетизма. Човек трябва да живее нормално, да спазва законите на природата, да не става чрезмерно свиване на капилярите. Свиват ли се, става търкане на стеничките им, откъдето произлизат болестите и болезнените състояния. Свиването предизвиква възпаление, а оттам и различни подувания, бодежи, припадъци и т.н.

Кои мисли и кои чувства предизвикват свиване на капилярите? – Отрицателните. – Значи всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка стесняват капилярните съдове и прекъсват теченията на електричеството и магнетизма в човешкия организъм. Електричеството и магнетизмът се движат по известни линии, имат специфичен ритъм. Когато линиите на движението и ритмусът им се изменят, в организма настава известна дисхармония и ние казваме, че човек заболява. Ето защо, като ученици на Великия живот, вие трябва да изучавате ритмуса на своите мисли и чувства и да ги съгласувате с ритмуса на природата. Всяко нарушаване на ритмуса на вашите мисли и чувства води към лоши последствия. Всяко нарушаване на разумните природни закони води към неестествено свиване и разширяване на капилярите, които причиняват различни болести. И тъй, когато се препоръчва на човека самообладание, това подразбира вътрешна хармония между мислите и чувствата му. Ще кажете, че една лоша мисъл или едно лошо чувство не могат да причинят нищо лошо. Може в момента да не се отразят вредно върху организма, но след няколко години ще се видят лошите им последствия. Понякога лошите последствия идат веднага. Следователно, когато се натъкнете на лоши последствия, не се чудете откъде идат. Търсете причините им в мислите и в чувствата си. Причината на физическите и на психическите болести се дължи на нечистата кръв. Лошите мисли и чувства правят кръвта нечиста. Те оставят своите ларви, които се размножават в кръвта и изхвърлят нечистотиите си в нея. В процеса на размножаването си тези ларви изяждат тлъстините в човешкия организъм, от което човек постоянно слабее. Изверженията им пък тровят кръвта.

Новото, към което се стремите, подразбира нова хигиена, която започва от мисълта, от чувствата и от постъпките. Ако тази хигиена се преподава на гладния, той ще каже, че иска хляб и не се интересува от мислите, чувствата и постъпките си. Ние пък казваме, че гладът се дължи именно на чрезмерното свиване и разширяване на капилярните съдове, вследствие на нечисти мисли и чувства. Ако стомахът на човека е разстроен, как ще яде той? Ако стомахът му е здрав, той ще яде с апетит и разположение. Невъзможно е здрав човек да бъде гладен. Той всякога ще бъде в състояние да изкара прехраната си и да не гладува. Друг е въпросът, ако нечистотата в мислите и в чувствата разстрои стомаха му. Човек трябва да има здрав стомах, с пластични движения, с хармоничен ритмус, за да бъде животът му нормален. Ако стомахът на човека е нормален, свиванията и разпущанията също трябва да бъдат нормални, за да кажем, в заключение, че даден човек живее по правилата на новата хигиена. След всичко това човек може да каже, че има нужда от храна. Щом стомахът му е нормален, той може да се храни свободно, без страх от разстройство. Обаче ако стомахът му се свива и разпуща неправилно, той не може да говори за естествено хранене. Свие ли се стомахът, храната не може да се смели, вследствие на което се образуват отровни газове, които отравят кръвта. Отровната, нечиста кръв причинява болести и разстройство на отделните органи. За пример, забелязано е, че всяка дисхармония в мозъка причинява разстройство в корема; и всяка дисхармония в симпатичната нервна система причинява главоболие. Ето защо, за да не боледувате, дръжте в изправност състоянието на главния си мозък и симпатичната нервна система. Когато мозъкът е в хармонично състояние, той може да лекува всички болести. Влезе ли една отрицателна мисъл в него, веднага се явяват неразположения, болести, разстройства и т.н. Това е една от причините за отслабване на паметта и за объркване на мисълта.

И тъй, здравословното състояние на организма зависи от правилните функции на мозъка и от правилното свиване и разпущане на капилярите. С други думи казано: Здравето на човека зависи от неговите добри мисли и чувства. Всяка мисъл, всяко чувство, които произвеждат известни пертурбации в организма, са непотребни. Друг е въпросът, ако една мисъл направи преврат в човешкия живот. Тази мисъл е хармонична. Тя има правилен ритмус, вследствие на което капилярите се свиват и разпущат нормално. Когато хармониката се свива и разпуща правилно, казваме, че музикантът е добър, въздухът влиза и излиза правилно от нея. Ако въздухът не влиза и не излиза от хармониката, никакъв тон не се чува. Същият закон се отнася и до мисълта. За да мисли човек правилно, мозъкът му, като инструмент, трябва равномерно да се свива и разширява, да издава правилни тонове. Като мисли правилно, човек прекарва идеите си през своя мозък, където узряват и дават плодове. Оттук вадим заключението: само онези мисли ползват човека, които могат да дадат плод. Не дават ли плод, те се изсичат и изхвърлят навън, както замеделците постъпват с безплодните дървета.

Като наблюдавате хората, виждате, че всеки човек има специфичен цвят на лицето: жълт, бял, розов, тъмен, почти черен. Цветът на лицето се определя от мислите. Черният цвят е земен. Когато лицето на човека почернее, това показва, че той е свързан със земята. Недоволството в човека предизвиква потъмняване на лицето. Когато честолюбието и тщеславието вземат надмощие в човека, лицето му пожълтява. Жълтият цвят на лицето е неестествен. Ще кажете, че и светиите са жълти. Грамадна разлика има между цвета на лицето на светията и на честолюбивия човек. Какъвто и да е цветът на лицето, той трябва да остане отвън, да не прониква в живота. Сам по себе си животът е безцветен: вътрешно е безцветен, а външно – обагрен с различни цветове. Влезе ли един от цветовете в живота, човек става нещастен. Казват, че някой човек е посинял. Това е неестествено състояние. Посиняването показва, че кръвта му е нечиста, отровна. Щом кръвта е нечиста, устните, лицето на човека посиняват.

Цветовете се делят на топли и на студени. За пример, червеният цвят е топъл, магнетичен. Ако искате да растете, да се развивате правилно, свържете се с червения цвят, не червеният, бояджийски цвят, но с живия червен цвят, с който природата си служи. Достатъчно е един път да видите този цвят, за да не го забравите никога. Често този цвят се явява на устните на здравия, жизнерадостен човек. За да бъде здрав, човек трябва да вижда красотата в природата и да я цени. Красотата храни човека. Изучавайте природата с любов, да се свържете с нейните красиви линии, които помагат за правилното свиване и разширяване на капилярите. Излизайте сутрин, да наблюдавате изгрева на слънцето, и вечер, да наблюдавате звездите, да видите красивите линии на природата. Благословение е да гледа човек красивото. Ако очите не гледат и не търсят красивото, човек не може да расте и да се развива.

Един турски бей се оженил за мома, която той преди сватбата си не видял. Едва след сватбата той имал право да я види, и харесва ли я, или не, трябвало да се примири с положението си. Такъв бил старият турски обичай. След венчаването булката се обърнала към възлюбения си с думите: „На кого ще ми кажеш да се показвам?“ Като видял грозотата и, той отговорил: „Показвай се, на когото искаш, но не и на мене“.

Следователно пазете се от идеи, които внасят в ума и в сърцето нещо дисхармонично. Тези идеи приличат на грозната мома, на която възлюбения и може да каже: „Показвай се, на когото искаш, само на мен не се показвай“. Защо ви са такива мисли и чувства, които рушат ума и сърцето? Защо ви са такива мисли и чувства, които внасят недоволство във вас? Каква полза ще ви допринесат ония мисли и чувства, които предизвикват неправилно свиване и разширяване на капилярите? Всяко чрезмерно свиване и разширяване на капилярите произвежда дисхармонични, отрицателни чувства и мисли в човека. Под тяхното влияние човек постепенно се разрушава.

Помнете: Невъзможно е да хармонизирате отрицателното с положителното. Невъзможно е да угодите на човека, на когото са угаждали най-големи майстори. Може ли бедният и прост човек да задоволи вкуса на един княз, на когото са готвили най-добрите готвачи в света? Каквото и да прави бедният, той никога не може да задоволи княза. Обаче ако е умен и познава психологията на гладния човек, той ще покани княза да отидат заедно на екскурзия с малко храна и като погладува 3–4 дни, князът ще остане крайно доволен от простата селска попара от хляб и сирене. По отношение на природата човек не е нещо друго, освен княжески син, който е задоволен от всички страни. Следователно, каквото и да прави природата, каквото и да му дава, не може да го задоволи. Това му дава, той не го харесва; онова му дава, не го иска. Природата мълчи и не го заставя насила да приема благата, които му дава. Един ден тя му предлага да го разходи по планините и като го остави гладен няколко дни, той приема с благодарност попарата, която природата му е приготвила. Кой не е минал през такава опитност? Достатъчно е да боледува човек 15–20 дни, за да огладнее толкова много, че да бъде готов и на най-скромната попара, с хляб и малко сирене. Докато е бил здрав и сит, отблъсквал попарата, но след като боледувал и изгладнял, той е готов и на нея и казва: „Отлична е тази попара! Благодаря на Бога, че ми даде това благо“. От този момент хармонията в човешкия организъм се възстановява, капилярите се свиват и разширяват правилно, вследствие на което и ритмусът на неговия живот влиза в своя нормален ход.

Като ученици, от вас се иска приложение на новото. – В какво се заключава новото? – В хармонизиране на мислите и чувствата. За пример, ако цветът на лицето ви е жълт или черен, с помощта на мислите си вие трябва да го измените. Ако очите ви пожълтеят, погледът ви се размъти, пак с мисълта си трябва да го проясните. Погледът на човека трябва да бъде ясен и мек. Лицето му трябва да бъде светло, отворено като небе. За да бъдете здрави, очите ви трябва да бъдат чисти, ясни, а погледът ви – мек. За да запази здравословното си състояние, както и чистотата и яснотата на очите си, човек трябва да яде малко и да дъвче храната си добре. Доброто и правилно хранене подразбира добро свирене. Следователно ще обтегнете добре струните на своята арфа и ще свирите на тях, ще взимате пълни акорди, като внимавате да не късате струните. Останете ли с една струна, никаква песен не може да излезе. Ще свирите ту с едната, ту с двете ръце, после ще свирите с кръстосани ръце, за да изразите идеята си правилно. С други думи казано: ще ядете ту на лявата, ту на дясната страна, ще ядете бавно, ще дъвчете добре, за да имате добър резултат. Ако дъвчете само на лявата страна, ще станете много чувствителни; ако дъвчете само на дясната страна, ще развиете повече мисълта си. За да има хармония между мислите и чувствата ви и да придобиете вътрешен мир, дъвчете и на лявата, и на дясната страна. Вземете пример за хранене от млекопитаещите, главно преживните животни. Волът, за пример, след като сдъвче храната и я изпрати в стомаха си, отново я връща в устата си, където я преживва. С това се обяснява голямото му спокойствие и търпение. Някой ще възрази на това, че хляб няма, а ще се учи как да го дъвче. – Когато нямаш хляб, няма да дъвчеш, но като имаш хляб, трябва да знаеш как да го дъвчеш, за да не те бият. Който не дъвче добре храната си, страда. Страданията, болестите, през които човек минава, представляват тоягата на природата. Всеки орган трябва да изпълни своята функция, да не я оставя на другите органи. За пример, задачата на зъбите е да разкъсат храната, да я сдъвчат добре и след това да я изпратят в стомаха. Задачата на стомаха е като химик да обработва храната, но не и да я дъвче. Ако храната е сдъвкана добре, стомахът ще извърши процесите си добре. Ако храната не е сдъвкана добре, стомахът не отговаря за чуждата работа; той ще я прехвърли няколко пъти натук–натам, ще я обърне на една и на друга страна, ще извърши химическите процеси, доколкото му е възможно, а за несдъвканата храна не отговаря. Част от нея се изхвърля навън, а другата част се натрупва между тъканите като необработена, полуорганическа материя, която причинява различни болести.

И тъй, искате ли да бъдете здрави, да се развивате нормално, физически и духовно, обърнете внимание на състоянието на капилярните съдове, да се свиват и разширяват правилно. За тази цел никога не пийте студена, ледена вода. Пиете ли студена вода, капилярните съдове на гърлото и на стомаха се свиват чрезмерно и причиняват ред болезнени състояния. Никога не дишайте през устата си, защото капилярите на дробовете се свиват. Приемайте въздуха през носа, за да се пречисти и стопли. За това помага лигавата ципа и течност в носа. Пийте топла вода, дишайте дълбоко, но през носа, за да запазите здравето си и да се лекувате, ако сте заболели от някаква болест. Опасно е за човека, когато капилярните съдове се разширяват повече, отколкото трябва, без да могат да се свиват; опасно е също, когато се свиват повече, отколкото трябва, без да могат да се разширяват. Състоянието на човека е здравословно, когато капилярните му съдове се свиват и разпущат правилно и ритмично. За да успява в живота си, човек трябва да знае кое място може да заеме в природата, та работите му да вървят успешно. В природата, както и в живота, има хармонични и нехармонични точки, от които зависи успехът на човека. Някой певец, музикант или оратор излиза на сцената и публиката го харесва, остава доволна от него. – Защо? – Защото е попаднал в една от хармоничните точки на природата. Не може ли да попадне в една от тези точки, публиката ще го освирка и свали от сцената.

Законът за хармоничните и дисхармонични точки в природата има отношение и към молитвата. Човек не може да се моли на всяко място. Най-напред той трябва да намери някое хармонично място за молитва. Молитвата е израз на велика хармония. Ако не може да постави мисълта и чувствата си в хармония с природата, човек не може да се свърже с нея, не може да отправи молитвата си нагоре. Природата няма да му окаже своето съдействие. Сегашните хора имат много знания, но не могат да ги прилагат. В това отношение те приличат на човек, на когото природата е дала всички блага на разположение, без да може той да се ползва от тях. Пред него е сложено най-вкусното ядене, но стомахът му е развален, не го приема; дават му хубава книга за четене, но очите му са болни, не вижда; наоколо се разнася Божествена музика, но ушите му са притъпени, нищо не чува; има хубави обувки, но краката му са покрити с мазоли, не може да ги обуе; дрехите му са нови, удобни, от фина материя, но тялото му е покрито с циреи, не може да ги облече. Истинско благо е това, от което човек може да се ползва във всеки даден момент. В този смисъл истинско знание е това, от което човек може да се ползва по всяко време. Не може ли да се ползва от него по всяко време, това знание ще му донесе най-големи изпитания.

Много хора придобиват толкова знания, колкото да ги бият. Като не разбират къде и кога трябва да приложат знанието си, те предизвикват неразположението на хората и на природата и получават плесници. Един американски боксьор упражнявал много младежи в боксиране. Един от учениците му си въобразил, че знае вече това изкуство, и решил да го приложи първо към учителя си. Един ден той ударил учителя си в носа, да му покаже, че знае вече да се боксира. Учителят веднага му ударил 3 силни плесници и го повалил 3 пъти на земята, като му казал: „Трябва да учиш дълго време това изкуство, още не си го научил“. Засрамен, ученикът станал от земята, очистил праха от дрехите си и решил втори път да не си позволява такава смелост.

Смирение се иска от ученика. Докато не научи добре едно изкуство, той не трябва да го прилага, а още повече към учителя си. Същият закон се отнася до човешките мисли и чувства. Докато не се научи да мисли и да чувства правилно, човек не трябва да бърза да се проявява. Излезе ли преждевременно на сцената, учителят му ще му нанесе такъв удар, който ще го повали 3 пъти на земята. Това не значи, че природата изключва човека от живота, но му казва да учи, а после да се проявява. Той може да се проявява като ученик, но не като учител. Ако не спазва това правило, тя му праща болести, страдания, лишения, да се учи. Следователно, ако си болен, ще учиш законите на здравето; ако си нещастен, ще учиш законите на щастието; ако си беден, ще учиш законите на богатството; ако си лош, ще учиш законите на доброто. Ще кажете, че това са противоречия. Обаче ученикът се учи и от противоречията, и от погрешките си.

На какво се дължат погрешките на човека? – На неразбиране на нещата, на неговите криви мисли. За пример, като изучава математика, ученикът знае какво означава пропорцията A:B=C:D. Обаче дойде ли до живота, той не може да приложи пропорцията на място. Това незнание и неразбиране на нещата води към погрешки. Ако в пропорцията заместите буквите с числа, вие ги разглеждате като количествени величини и казвате 10:5=20:10. От количествена гледна точка, 10 е по-голямо от 5, но по енергии числото 5 крие в себе си по-голяма динамическа сила от десетте. Петте разширява човека, а десетте го свива. Значи човек трябва да знае освен количеството енергии, които величините съдържат в себе си, още и техните качества. За пример, не е все едно да имате един арабски кон и един кон от английска порода. Ако е за надбягване, арабският кон е за предпочитане. Ако е за впрягане, английският кон е за предпочитане.

Същият закон се отнася и до мислите, и до чувствата. За да бъдат разбрани и правилно приложени, те трябва първо да се превърнат в математически величини, после – в геометрически формули и фигури и най-после, в действия. Можете ли да постигнете това, вие ще дойдете до естественото свиване и разширяване на капилярите, което държи в хармония функциите на всички органи. Стремете се към вътрешна хармония на организма.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 19 юни 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help