Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Съществено и несъществено

Размишление

Съвременните хора се оплакват от недоимък в живота. В едно отношение те са прави, но в друго – не са прави. Що се отнася до съществените, необходимите неща за духовното им развитие, те изпитват недоимък. Дойдат ли обаче до физическия свят, те не могат да се оплачат – всичко е дадено в изобилие. Как разпределят това изобилие, то е друг въпрос. Значи човек живее в изобилие на несъществените работи, а в недоимък и лишения на съществените. Който е лишен от същественото, той е мъртъв. Несъществени работи има изобилно, но на човека му липсва това, което го одухотворява и прави жив. Всеки търси знанието, но като го придобие, пак е недоволен. – Защо? – Липсва му нещо съществено. Знание без живот е мъртво. Философия без живот е мъртва. Стремете се към онова знание, към онази философия, към онази религия, които носят живот. Това е науката, философията и религията на новия живот. Да приеме човек новия живот, това значи да съблече старата си дреха и да облече нова, както какавидата се превръща в пеперуда и облича своята нова, пъстра дреха.

Някои хора поддържат старата турска философия, която казва, че който е теглил много, знае много. В случая, думата „теглил“ подразбира страдал. Значи, който е страдал много, знае много. В тесен смисъл, думата „теглене“ подразбира мерене с везни. Бакалинът тегли стоката си с везни. Какво е придобил той, след като е теглил стоката си 20 години? Следователно не е достатъчно човек да тегли много, за да знае много. Има смисъл човек да тегли, т.е. да страда, но да мисли, защо страда, как да понася страданията и т.н. Който разумно е теглил, само той знае много. Чувате някой да ви разказва за въртенето на земята. На теория той знае много, но запитай го, видял ли е как се върти тя? За да има абсолютна представа за въпроса, той трябва да излезе вън от сферата на земята, да застане на някоя отдалечена точка и да наблюдава. Защо ще доказвам на хората как се движи колелото на воденицата, когато мога да ги заведа на самата воденица, да видят с очите си това, което им доказвам? Ще разказвате на хората за годишните времена, без да сте ходили на северния и на южния полюс. Идете на полюсите, там да видите какво представляват годишните времена, и тогава говорете на хората за тяхната абсолютност. На полюсите има само един изгрев и един залез, т.е. един дълъг ден и една дълга нощ.

Сега не е въпрос да философстваме, но да дойдем до реалността на нещата. Аз поддържам само онази философия, която почива на реална основа. В този смисъл, аз наричам философ онзи, който като говори за храненето, знае как да се храни. Ако отидете в разумния свят, между възвишените същества, ще видите, че земната философия представлява само гимнастика на ума. Там тя няма никаква валидност. Никой не работи с тази философия. – Защо? – Няма основа още. Там пропада всякаква човешка философия. Философията и на най-големите учени виси закачена на гвоздей, никой не я търси. Тя е философия за музеите. Тя е подобна на падналия лист от дървото. Кой се грижи за падналите листа? Човек не се интересува за тях, но природата, която всичко използва, взима по 1–2 екземпляра за своя музей, а от останалите прави каша, с която храни самите дървета. Мнозина се интересуват от падналите листа на миналото и ме питат какви са били тези листа. – Като сегашните. Изучил ли си сегашните? – „Още не съм ги изучил.“ – Чудно нещо, сегашните неща не си изучил, а миналите искаш да знаеш.

Казвам: Ако искате да знаете миналото си, търсете го в настоящето. Някой се оплаква, че преди 10 години му казали една горчива дума. Ето един лист от вашето минало. Това е лист от някой горчив храст. Как ще убедите разумните същества, че наистина някой ви е обидил? Те ще ви кажат, че горчивата дума не е нищо друго, освен горчив хап, който ви е даден за лекуване. Нали хората се лекуват с горчиви треви и хапове? Как ще се справяте с горчивите хапове? Като вземете един горчив хап, кажете си: „Този хап може да бъде по-сладък“. Щом го приемете по този начин, горчивината му ще се намали. Следователно, каже ли ви някой една обидна дума, отговорете му: „Братко, може да ми кажеш нещо по-сладко“. Ако някой се сърди, гневи и нагрубява окръжаващите, кажете му: „Благодаря за красивите думи, които така щедро пръскаш, но надявам се, че друг път ще говориш по-добре“. Кажете ли му така, той ще се замисли повече, отколкото ако го нагрубите. За разумния обидата крие нещо ценно в себе си. Той я разтваря внимателно и изважда ценното навън. Грешката е там, че който обижда, не знае как да предаде ценното, което обидните думи съдържат. Който сее, трябва да знае как да заравя семената, да не ги оставя на земята отгоре, да изгният. Посеете ли едно семе, покрийте го отгоре с пръст.

Като ученици, вие трябва да придобиете ново разбиране на живота, за да не се страхувате от противоречия. Всяко противоречие крие една форма, която е необходима за човека. Макар и преходни форми, но, за даден момент, те са необходими. И злото носи нещо ценно в себе си. Човек трябва да бъде умен, да знае как да извади ценното. Един проповедник проповядвал 20 години в една област, но не могъл да обърне нито един от слушателите си към Бога. Един ден в черквата му нахълтала една шайка разбойници, хвърлили се върху богомолците и започнали да ги бият. Проповедникът скочил от амвона и с няколко удари ги повалил на земята. След това 12 души от шайката се обърнали към Бога. Следователно, ако можеш с бой да обърнеш човека към Бога, набий го по всички правила. Ще кажете, че не е морално да биете човека. Важното е, че сте поставили човека на правия път. С бой, или с друг метод сте си послужили, това е второстепенна работа. Има един идеален начин за изправяне на хората. Този начин се заключава в прилагане на Любовта, но той не се отнася до земята.

Можете ли да говорите на човека за Любов, когато къщата му гори? Ще го изнесете вън и заедно с него ще започнете да гасите пожара. Като изгасите пожара, тогава можете да си говорите любовно. Как ще говорите любовно с човек, на когото кракът е счупен? Ще го вземете на гърба си и ще го заведете при някой каракчия, да намести крака му.

Ето защо, не е достатъчно само да говорите за Любовта, но трябва да я прилагате. Прилагането на Любовта подразбира познаване на живота. Всеки изучава живота по свой начин, но, в края на краищата, всички хора идват до едни и същи знания. Законите на живота са неизменни. Младият момък и младата мома изучават живота на хората. Оттам започват те и като се изгорят, започват да мислят правилно. Ученият изучава живота по книгите. Ако не се задоволи от тях, търси го в отношенията между хората. Всеки обича и разбира това, което носи живот в себе си. Бащата обича повече онова от децата си, което е готово на услуги и влиза в положението на окръжаващите. То благодари за всичко, което правят за него. Човек обича онова дърво, което дава плодове.

Време е вече хората да се откажат от обикновените си разбирания и да влязат в новия живот. За пример, обикновено разбиране е да мисли човек, че Бог трябва да слезе на земята, сам да оправи света. – Кога Бог не е бил на земята? И как трябва Той сам да оправи света? Ако светът трябва да се оправи, ще го оправят онези, които са го развалили. Хората развалиха света, те трябва да го оправят. Човешкият свят не е оправен, но Божественият е оправен. Според новите разбирания, ще знаете, че външният свят е оправен. Вие трябва да оправите своя вътрешен свят. Той е объркан. Затова, когато грее слънцето, не стойте в стаите си, не се крийте под сенки.

Излезте вън на открито, под слънчевата светлина и започнете да работите с новата светлина. – Ама хората не ни обръщат внимание. – Вината е в самите вас. Ако свирите и пеете добре, всеки ще ви обърне внимание. Който живее добре, обръща внимание на своите ближни.

Какво представлява животът? Музика. Ако живеете добре, това показва, че разбирате от изкуството си. Ако не живеете добре, нищо не разбирате от музиката, вследствие на което изпадате в дисхармонични гами. – „Какво ще стане с нас, като умрем?“ – Отново ще живеете. Човек се ражда и преражда много пъти на земята. – „Ама ще осиромашеем.“ – Пак ще забогатеете. – „Ще паднем.“ – Пак ще станете. Благодарете и на богатството, и на сиромашията; благодарете и на страданията, и на радостите; благодарете и за падането, и за ставането. – Защо трябва да благодарим за тия неща? – Защото само по този начин човек има възможност да познае величието на Бога. Не мислете за несгодите и мъчнотиите, мислете за новия живот, който обхваща само положителни идеи. Започнете ли някаква добра работа, вярвайте, че ще я свършите с успех. Когато направи човека, Бог видя, че го е направил добре. Ще кажете, че в Писанието се говори за разкаянието на Господа. Значи Бог е направил човека, после се е разкаял за направеното. – Преводът е крив. Човек се разкайва, задето Бог го е създал. Колко пъти, при мъчнотии и страдания, човек съжалява, че Бог го е създал! Много хора се запитват защо живеят. На този въпрос може да се отговори много просто и естествено: Човек се е родил, за да живее, т.е. да прояви живота в себе си. Като живее, той изучава живота. Следователно стремете се не толкова към придобиване на знания, колкото към изявяване на живота. Животът е същественото. Всичко останало ще се постигне, щом познавате живота в неговите малки и големи прояви. Микроскопическата проява на живота е по-ценна от всичките блага и богатства, които земята предлага на човека.

Ето защо, Бог казва на човека: „Не се разкайвай, че живееш, но оценявай живота“. Отречи се от старата философия, за да познаеш новия живот. Ако не оценяваш живота си, ще го изгубиш. Ако го оценяваш, Бог ще те посети и ще ти каже как да живееш. Започнеш ли да се оглеждаш какво ще каже обществото, какво ще кажат близките ти, Той се отдалечава и казва: „Сега си отивам. Ще те посетя в бъдеще, при благоприятни времена“. Да се страхува човек от общественото мнение, от близките си, това подразбира непознаване на светлото и велико Божие присъствие в човека. Колкото малък и да е животът му, колкото оскъдни да са знанията му, щом влезе Бог в човека, последният се разширява, придобива знания, става свободен. Той е готов вече да изпълнява волята Божия. – Чрез кого? – Чрез себе си и чрез всички хора, животни и растения. Съзнателно или несъзнателно, всяко живо същество се стреми да изпълни волята Божия. Червеят, колкото и да е малък, един ден ще порасне, ще придобие по-голяма цена от тази, която днес има.

И тъй, за да се освободите от ненужните неща, вие трябва да бъдете спретнати. – Какво значи да бъде човек спретнат? – Да се облича по три пъти на ден, а не само един път през седмицата, както сега правите. При всеки случай човек трябва да се преоблича. Ако си бил в рудника на работа, хвърли работническите си дрехи и облечи чисти. Ако отиваш на черква, облечи се с нови дрехи. Когато седнеш на обяд с близките си, облечи чисти дрехи. Когато приемаш гости, или отиваш на гости, облечи специални дрехи. – Какво прави актьорът на сцената? – Почти на всяко действие облича нови дрехи. С това той иска да каже на хората, че и те са актьори в живота и трябва да играят ролите си добре. Да се обличате по три пъти на ден, това значи да се обличате с дрехите на Любовта, Мъдростта и Истината. За Любовта няма нещо невъзможно. Тя изключва всякакви съмнения и колебания. Щом не се съмнява и не се колебае, човек може да постигне всичко, каквото желае. Като любите Бога и вярвате в Него, всичко ще постигнете. Мнозина вярват в Бога, за да се подобри положението им. Те са на крив път.

Защо е нужна вярата на човека? – Като вярва, човек осмисля живота си. Той вижда, че и смъртта, и животът са еднакво важни. Те са блага, които всеки трябва да опита. Обаче дойде ли до страдания, човек мъчно ги понася. Даже и за високонапредналите същества има нещо неразбрано. Когато се намери пред страданията, и Христос даже каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмени тази чаша“. Но после каза: „Не искам да бъде моята воля, но Твоята. В Твоите ръце предавам Духа си“. И досега още страданието представлява неразбрана област. Тази е причината, поради която всеки се стреми да го избегне. Може ли да проникне в тази област, с един замах човек се освобождава от страданието. То е все едно да хвърлиш мрежата си във водата и да извадиш една голяма риба. Като продадеш рибата, положението ти се подобрява.

Един млад човек объркал работите си толкова много, че нямал пари даже за хляб. Отчаян от положението си, той решил да се удави, заради което отишъл до близката река. Преди да се хвърли във водата, да се дави, той видял, че едно малко момче се бори с вълните на водата. Хванал го за ръката и го извлякъл на брега. Оказало се, че момчето било царският син. От този момент положението на бедния човек се подобрило. Сега и на вас казвам: Реките са пълни с тлъсти риби. Ако положението ви е затруднено, хвърлете мрежата си във водата и уловете една от тия риби. Това ще внесе промяна във вашия живот. Да намерите една риба, която да оправи обърканите ви работи, това се случва само веднъж в живота на човек. Когато Христос се яви на учениците си и им посочи на брега жарава, на която се печаха риби, с това Той искаше да им каже, че докато мислите и чувствата на човека не се опекат на огъня, те нямат сила в себе си. Мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да минат през огън, за да придобият живот. Огънят внася живот в човека. Когато мине през Божествения огън, човек оживява. Следователно, за предпочитане е човек да мине през огън, който оживява, отколкото през студ, който отнема живота. Щом е така, хвърлете мрежата си в голямото житейско море, да хванете една риба и да я опечете на огън. Следователно, като срещнете един човек, по същия начин хвърлете мрежата си към неговия ум, да приемете една от мислите му и вие да му предадете една от своите мисли, да види той какво знаете, какво разбирате и как прилагате нещата. От него ще вземете същественото, но и вие ще му предадете нещо съществено от себе си.

Като ученици, стремете се към същественото. Не очаквайте невъзможни неща, за да не се обезсърчавате. Може ли младата мома да се надява да се ожени за царския син? Вероятността за това е изключена. – Защо? – Младите моми са много, а царският син е един. Той може да се ожени само за една, но не за всички, които искат да се оженят за него. – Могат ли всички хора в света да станат милиардери? – Неколцина само могат да станат милиардери. Невъзможно е всички да станат милардери. Обаче, за да задоволи желанието си, човек може да стане цар на себе си. Всеки може да стане милиардер, като събере на едно място своето външно и вътрешно богатство.

Да се върнем към същественото – придобиването на живота. Няма по-велико благо за човека от това. Да се срещнеш с Бога и да разговаряш с Него, това е най-великото благо за човешката душа. Ти си обезсърчен, отчаян, готов да се самоубиеш, но в този момент чуваш Божия глас, който ти нашепва: „Вземи книгата и чети, всичко ще се нареди добре“. На поета пък казва: „Вземи перото и пиши. От нищо не се безпокой“. – „Нищо не мога да постигна.“ – Свържи се с Бога. Свържеш ли се с Него, работите ще вървят добре. Докато се ръководи от своите лични чувства, човек всякога ще се спъва. Няма по-страшно нещо от гордостта и тщеславието. Много хора заминават за онзи свят преждевременно, благодарение на своя личен живот. За да не се спъвате, откажете се от личния си живот и приемете Божествения. Слушайте Онзи, Който ви е дал живот. Той ще ви изведе на прав път. Откажете се от старата философия на живота, от разбиранията и вярванията на своите деди и прадеди. Те са отживели вече своето време. Простете се с вашите кукли и кончета. Те са отживели времето. Днес ви чакат нови, хубави работи.

Като наблюдавате изгряването и залязването на слънцето, това е едно велико благо за вас. Радвайте се на изворите, на цветята, на тревите, на плодовете, които ви обикалят. Радвайте се, че живеете в Бога и Той във вас. Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено. Радвайте се и за радостите, и за скърбите. Радвайте се, че от всичко можете да се учите.

Стремете се към същественото – към живота. Придобиеш ли го, не се обезсърчавай от нищо. Ако се обезсърчиш, кажи в себе си: „Силен съм и крепък“. Ако се страхуваш от нещо, повтаряй в себе си думата „безстрашие“. Поставяй срещу отрицателното нещо положително и върви напред. Съзнавай, че работиш с Бога. Щом си свързан с Него, всичко можеш да направиш. На умния ще донесеш блага, а на глупавия – светлина, да вижда къде ходи. Хвърляйте семената си щедро, да бъдете благоугодни на Бога и на хората. Като сте богати, силни, добри и разумни, всички ще мислят за вас. Свържете се с Любовта, която носи вечния живот. Само по този начин ще придобивате, каквото желаете, и ще раздавате от придобитите блага. Бъдете като кибритените клечки. Който ви цъкне, да ви запали, но и той да се запали. Докато всички хора не се запалят и не горят, светът не може да се изчисти и оправи.

Всички искат да знаят как ще се изчисти светът. Светът ще се изчисти с огън. Страданията, през които светът минава, представляват именно този огън. Радвайте се, когато страдате. Благодарете, че са ви удостоили с тази велика привилегия. Ако ралото и мотиката играят върху гърба ви, благодарете им. Те са почетни инструменти. Те изкарват хляба от земята. Хлябът подържа живота – същественото за човека. Стремете се към постигане на същественото.

Само Божията Любов, само Божията Мъдрост, само Божията Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 3 юни 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help