Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Разбрани неща

Т. м.

Съвременните хора искат да разберат всичко, което става около тях. За всяко нещо те искат обяснение. Има неща, които се разбират и без обяснения. Има неща, които и да се обясняват, не се разбират. Някои неща пък трябва да се обяснят. Щастието се разбира без обяснение. Светлината се разбира без обяснение. И най-малките същества разбират светлината. – Защо? – Защото се ползват от нея. Светлината е разбрана, защото има отношение и към физическия свят. От светлината произлизат много неща. Човек не би могъл да се ползва от светлината, ако нямаше отношение към нещата, чрез които тя се проявява. Ако слънцето не съществуваше, нямаше да има светлина. Слънцето изпраща светлината, земята става проводник на светлината, но нито слънцето, нито земята я разбират. Човек, който се намира в средата, между слънцето и земята, разбира какво нещо е светлината. Ще кажете, че съществата, които живеят на слънцето, направляват слънчевата светлина. Това е друг въпрос. Съществата, които живеят на слънцето, имат отношение към друго слънце. И те се намират между два полюса, както човек се намира между слънцето и земята. Следователно, докато не застане между два полюса, човек не може да разбере реалността на нещата.

Казахме, че щастието се разбира без обяснения, но придобиването на щастието се определя от известни условия. Следователно, искате ли да бъдете щастливи, трябва да знаете условията, при които се постига щастието. Гладът, доволството също се разбират без обяснения. Всяко живо същество разбира глада. Всеки човек знае какво значи да бъдеш доволен. Обаче ако искате да обясните тия неща научно, няма да останете доволни от обясненията. – Защо? – Понеже те са метафизически въпроси, които обикновеният ум не е в състояние да схване. Каквото е положението на онзи, който не знае да плува, такова е положението на всеки човек, когато изведнъж се натъква на нови идеи. Неговите стари вярвания влизат в стълкновение с новите идеи; трябва да дойде някой опитен плувец и да му помогне да излезе от затруднението.

Сегашните хора се стълкновяват с новите идеи по причина на своите суеверия и вярвания. Те имат вяра, но тя не е в състояние да им помогне. Малко хора имат онази чиста, непоколебима вяра, която се справя с всички противоречия. Човек мъчно различава вярванията от вярата, вследствие на което сам се обърква. Във вярата има нещо твърдо, устойчиво, непоколебимо. Вярващият не изпада в противоречия. За пример, някой заболее и казва, че след два дни ще оздравее. Както казва, така става. Той не се съмнява в своето чувство. Друг някой заболява, вика лекар да го лекува. Лекарят казва, че след две седмици болният ще оздравее, но не става така.

Минават две седмици, минава месец, болният още лежи в леглото. За свое оправдание лекарят казва, че се е явило някакво усложнение. – Защо думите на лекаря не се сбъднаха? – Защото той излиза от гледището на вярването, а не на вярата. Болният пък се обезсърчава и започва да търси баби, те да го лекуват. Той изхожда от своето суеверие и очаква да стане някакво чудо и да оздравее, но не оздравява. Суеверният очаква нещата да станат по изключителен начин, като в приказките от „хиляда и една нощ“.

Великите неща на земята стават чрез вярата, в която взимат участие множество същества и помагат на хората. Обичат ли човека, те му помагат и той успява в предприетата работа. Във вярата нещата стават по Любов. Работите ли само с вярване, не можете да очаквате на никого. Мнозина могат да ви обещаят, че ще ви помогнат, но когато трябва да се изявят, не можете да ги намерите. – Защо? – Защото не са свързани с вас по Любов. И при това положение пак могат да ви помогнат, но трябва да чакате, когато те имат свободно време. При суеверието вие сте принудени да разчитате на ония същества, които мислят само за себе си.

И тъй, чрез вярата човек се свързва с разумни, богати и силни същества. Бог е най-разумният, най-силният и най-богатият в света. Щом ви обича Бог, всичко можете да направите. Ако започнете някоя работа и не успявате, грешката е във вас. Който иска да успява, трябва да се свърже с Божествения свят. Всеки човек е поставен при условия, благоприятни за неговото развитие, но въпреки това от всички се искат едни и същи неща. Всеки трябва да работи за развиване на ума, на сърцето и на волята си. От усилията и прилежанието, които прилага, зависи неговото бъдеще. Не е въпрос само да израсте едно дърво, да даде няколко плода и след това да изсъхне. За да израсте едно плодно дърво или диня, за пример, човек трябва да посади няколко семки, а не само една. В земята има червеи, които нападат семената. Те изяждат повече, отколкото трябва. Ето защо, посаждайте повече семки, за да могат някои от тях да израстнат и да дадат плод в бъдеще. Ако садите малко семена, червеите могат да ги изядат и за вас да не остане нищо.

Следователно вярващият човек трябва да бъде в съгласие с физическия, духовния и Божествения свят. Това значи да бъде в съгласие с резултатите; в духовния свят трябва да бъде в съгласие с условията, а в Божествения свят – с принципите. Какво разбирате от това обяснение? Все ще разберете нещо. Учителите обясняват на учениците си какво нещо е точката, правата линия и плоскостта и те ги разбират. Те казват: „При движението на точката се образува права линия, която представлява най-късото разстояние между две точки“. Правата линия се взима като мярка за дължина, понеже има само едно измерение – дължина. Плоскостта пък означава поле, образувано от движението на един център в четири направления. Ако разгледаме земята като плоскост, можем да си я представим във вид на кръг. Земята се състои от множество живи частици, които имат отношение една към друга.

Като говорим за земята, ние виждаме в нея резултатите на милиарди същества, които са работили в миналото. Каква е била земята в миналото, когато се е създавала и преустройвала, не знаем положително. По това има много предположения и теории. Писано е, че на земята е съществувал рай, но къде е той? Съществува ли още и днес? Според мене раят е на земята. И днес съществува рай. Той се намира на една земя, която още не е известна на човечеството. Тя коренно се различава от земята, на която живеем. Каквато е разликата между растението и почвата, на която то расте, между рибата и водата, птицата и въздуха, човека и средата, в която той живее, такава е разликата между нашата земя и тази, в която е раят. Човек живее на земята, във въздуха и светлината, но сам той не е нито земя, нито въздух, нито светлина. Ще цитирате стиха, в който Христос казва: „Аз съм виделината на света“. Под думата „виделина“ или „светлина“ Христос има предвид умствената и духовна светлина, а не физическата.

Като ученици, вие трябва да гледате обективно на нещата, да не изпадате в заблуждения и криви разбирания. За пример, някой носи кошница с яйца в ръката си, но по невнимание спъне се някъде, падне и счупи яйцата. Като види пакостта, която е направил, той казва: „Чудно нещо, защо Господ допусна да стане това?“ – Ами ти защо не беше внимателен? Мислиш ли, че Бог се занимава с твоите яйца? Нали казваш, че Бог е съвършен и се грижи за всички живи същества? Защо допускаш тогава, че Той е причината? Яйцата били развалени и за да не се разстрои стомахът ти, Той е съдействал за счупването им.

Следователно, когато се натъкнете на някоя неприятност или мъчнотия, ще знаете, че това е кошницата с развалени яйца, която пада на земята. Благодарете, че ви е сполетяло едно нещастие, което ви освобождава от по-голямо. Затова българинът казва: „Ела зло, че без тебе по-зло“.

Един човек бяга. Гони го неприятелят му, иска да го убие. В това време друг човек среща онзи, който мисли да извърши престъпление, и веднага му предлага една кошница със зрели, вкусни череши, като му казва: „Спри се за малко да опиташ черешите ми“. Той се спира, слага пушката настрана и започва да яде. Като се задоволи, благодари на онзи, който му е предложил вкусните череши и решава в себе си да не гони неприятеля си. Той казва: „Нека бъде свободен, няма защо да го преследвам“. Следователно, когато Бог иска да попречи на човека да извърши престъпление, Той му изпраща някакво благо. – Колко души вярват в това обяснение? – Малцина вярват, защото обясненията всякога не са абсолютно истинни. Знайте, че Бог не се меси в обикновените ежедневни работи на човека. Ако се месеше, Той щеше да спъне естественото развитие на човека. Какво щеше да бъде положението на ученика, ако учителят постоянно стои над главата му и казва, че не работи, както трябва? Учителят оставя ученика да работи сам и като сгреши, тогава ще покаже грешката му. Като му посочи грешката, ще го накара да започне задачата отначало, сам да разбере къде греши. Ако втория път реши задачата си правилно, учителят му дава друга задача. Ако решава задачите си правилно, ученикът напредва, минава в по-горен клас; ако не решава задачите си правилно, той повтаря класа.

И тъй, каквото и да е вярата ви, колкото и да обичате Бога, ако не учите, не можете да минете в по-горен клас. Ако любовта ви е силна, вие не можете да не учите. Щом учите съзнателно и с любов, непременно ще минавате от един клас в друг. Да вярваш в Бога и да Го обичаш, това не значи, че всичко трябва да ти върви добре. Казано е, че от вярата ти зависи да бъдеш здрав, да имаш успех в работата си, но вярващият е разумен, трудолюбив и любознателен. Той живее в Божествения свят и прилага Великите закони на живота. Вярващият има предвид първо интересите и нуждите на близките си, а после своите лични. Това изисква новата философия на живота. При старата философия законът е обратен: първо за себе си, после за ближния.

Да се върнем към правата линия, като отношение между две разумни същества. С други думи казано: Правата линия представлява дейността на две разумни същества, които имат правилни отношения помежду си. Като работят заедно, тези същества създават помежду си благоприятни условия. Ако се обичат, тия същества свършват работата, която са започнали. Ако не се обичат, никаква работа няма да свършат. В този смисъл Любовта подразбира свършване на някаква работа. Това се отнася и за трите свята: физически, умствен и сърдечен, т.е. физически, духовен и Божествен. Разликата се състои само в това, че на физическия свят Любовта се изявява по един начин, в духовния – по друг, в Божествения – по трети начин. Значи в трите свята Любовта се проявява по три различни начини. Във физическия свят нещата са подложени на постоянни промени, понеже подлежат на постоянно развитие. Тази е причината, поради която човек не знае какво му носи следващия ден. Той не може да предвиди какъв път ще вземат неговите мисли, чувства и постъпки. Достатъчно е да попадне в гъстата материя, за да се помрачи мисълта му и той да изгуби временно правата посока на движение. Същото се отнася и до чувствата. Днес чувствата ви са топли, а на другия ден – студени. – Защо? Попаднали сте в гъстата материя. Такова е положението на обикновения човек. Обаче разумният, напредналият човек лесно се справя с физическите условия.

Един дервиш срещнал един турски бей, спрял го и го помолил да му даде 10 стотинки. Беят извадил кесията си, отворил я и казал: „Вземи, колкото искаш“. Дервишът погледнал кесията и видял различни монети: медни, сребърни и златни. Той взел една медна монета от 10 стотинки и благодарил на бея. – „Защо не вземеш златна монета? – запитал беят. – Вземи златна монета, да не ме безпокоиш често.“ – „Благодаря – отговорил дервишът, – толкова ми трябват. Имам нужда от хляб. Като задоволя глада си, нищо повече не искам.“

Сега беят започнал да мисли защо дервишът се задоволява с толкова малко, а на него не стигат и тези пари, които има. Значи чрез дервиша Бог изпитвал щедростта на бея, а същевременно искал да му каже, че и на него му са достатъчни 10 стотинки на ден. – Какво показват десетте стотинки? – Те представляват минимума, с който човек може да прекара деня. Разумният човек може да се справя и с най-малкото. Той лесно се справя с условията на физическия свят.

Съвременните хора не се задоволят с малко, защото се страхуват за утрешния ден. Те искат да осигурят бъдещето си, да не умрат гладни. Един ден Бог изпратил архангел Михаил да вземе душата на една бедна вдовица, която имала две малки деца. Като се приближил към нея, архангелът се смилил над децата и си казал: „Ако взема майката, кой ще се грижи за децата?“ Върнал се при Господа и казал, че не може да изпълни възложената му задача. Тогава Бог го изпратил на дъното на океана, като му казал: „Вземи от дъното един камък и ми го донеси“. Архангелът взел един камък и го занесъл на Господа. – „Счупи този камък и виж какво има в него.“ Като разчупил камъка, арахангел Михаил останал учуден. Там имало червей. – „Виждаш ли? – казал Господ. – Този, Който се грижи за червея в дъното на океана, Той ще се погрижи и за двете деца на бедната вдовица.“ След този урок архангелът изпълнил задачата, която Бог му възложил. Често хората мислят и постъпват като архангел Михаил. Каквото и да им се проповядва, те казват: „Пари, пари ни трябват“. – Парите не зависят от тях. Те са резултат на известни социални условия. Днес имате нужда от пари, но ще дойде ден, когато парите ще се сменят с друга разменна единица. Хората се возят с файтони, автомобили, аероплани, но не могат да ме убедят, че това са единствените съобщителни средства. Какво прави птицата? С аероплан ли пътува тя? Какво прави ангелът? Докато е на небето, ангелът не се нуждае от автомобили и аероплани. Обаче ако слезе на земята, и той ще бъде като хората – ще се нуждае от превозни средства. Какво прави адептът на земята? Той разполага с тялото си и може да си служи с него, както иска: и като автомобил, и като аероплан. Това се отнася до адепта, до човека, който има знания. Който няма знания, той ще търси файтони, автомобили и аероплани. Който няма вяра, има нужда от пари; който има вяра, и без пари може. Някои религиозни казват, че вярват в Бога, но едновременно вярват и в кесията си. Докато е богат, човек лесно може да повярва в Бога. Изгуби ли парите, и вярата си изгубва. Вяра, която се поддържа с пари, не е истинска. Това е вярване, но не и вяра. Други някои вярват в Бога, а същевременно вярват и в светлината. Едно и също ли е, да вярва човек в Бога и да вярва в светлината?

Мнозина се спъват от своите вярвания и разбирания. Те не искат да разберат каква е Божествената програма за всеки ден, но се поддават на личните си настроения. Те казват: „Какво ли ще стане с нас? Какво ще стане с България?“ – Всеки човек, всеки народ е част от Цялото. Ако частта е свързана с Цялото, ще и бъде добре. Ако е отделена от Цялото, тя ще изпита последствията на разединяването. Ако дойдат изпитанията за Цялото, и частта ще мине по същия път. Това са неизбежни процеси, през които всички ще минат. Може ли пътникът да се откаже от пътя си? Каквото и да прави, той всеки ден трябва да изминава по десетина километра път. Иначе не може да се нарече пътник. Всичко в света се движи. И растенията се движат, но много бавно. За хиляда години те извървят едва стотина метра. Ако човек би вървял хиляда години непрекъснато, би отишъл няколко пъти до слънцето.

Като ученици, вие трябва да се освободите от онзи чужд баласт, който пречи да схващате нещата правилно. Като се освободите от този баласт, ще знаете какъв ще бъде резултатът на работите, които предприемате; ще знаете кои състояния са ваши и кои – чужди. Тогава ще влизате съзнателно в положението на хората, ще ги разбирате и ще им помагате. Това значи свободен човек. Не сте ли свободни, вие ще се натъкнете на тежки, греховни състояния, без да знаете кои от тях са чужди и кои – ваши. Страшно е положението на човек, който носи в себе си едно грешно състояние. То е все едно, да влезе в ада и да не може да излезе оттам. Човек трябва да изучава великите закони на живота, да познава себе си. Без да искате и без да съзнавате, вие минавате през живота на грешните и на праведните хора и ако не се познавате, в първия случай ще мислите, че сте голям грешник, а във втория – голям светия. Който се познава, не мисли така. Той знае, че колелото на живота се върти, а с него заедно и той се върти. Когато колелото е долу, човек е в ада. Щом се качи горе, човек влиза в рая. Който разбира законите на колелото, не се страхува, нито се самозабравя, да мисли, че е по-добър, по-праведен, отколкото е всъщност. Щом слезе в ада, той помага на грешниците; щом влезе в рая, на него помагат. Това са области на живота, през които минават и грешните, и праведните хора. Бог работи във всички светове.

Следователно ще знаете, че ако давате, и на вас ще дават. Ако не давате, и на вас няма да дават. – „Колко трябва да давам?“ – Колкото е нужно. Ако давате повече, или ви искат повече, отколкото трябва, това е тщеславие. Дервишът поискал от бея 10 стотинки, но последният му предложил златна монета. – Защо? – Или от тщеславие, или от желание, втори път да не го безпокои. Ако дервишът го безпокои, с това той иска да му каже: „Докато ти безпокоиш Бога със своите искания, аз пък ще безпокоя тебе“. Това е при първата среща на бея с дервиша. При втората среща дервишът ще каже на бея: „Ела при мене“. Той ще вземе едно камъче, ще го стисне в ръката си и ще го превърне на злато. След това ще му обясни защо не е взел от него златото. Който сам превръща камъка в злато, не се нуждае от златото на хората. Кой от вас е срещал такъв дервиш? Ако бихте срещнали този дервиш, всичките ви неприятности щяха да се превърнат в приятности. Като не можете сами да направите това, казвате: „Такава е волята Божия“. – Не е така. Бог не желае нашето нещастие. Той иска да бъдем щастливи и доволни.

Един индуски адепт поддържал мисълта, че като създал света, Бог има грижата за всички и никой не може да се меси в Неговите работи. Един ден, като размишлявал върху тази мисъл, видял, че една кобра се хвърлила върху врата на едно дете и го ухапала. Адептът си помислил: „Да помогна ли на детето, или не?“ За да бъде в съгласие с разбиранията си, той си казал: „Бог създаде детето, Той създаде и кобрата. Следователно Той има грижата за детето“. Докато размишлявал, детето умряло. След това той чул гласа на Бога, Който го запитал: „Защо не помогна на детето?“ – „Господи, не исках да се меся в Твоите работи. Понеже Ти създаде и детето, и кобрата, Ти имаш грижа за детето; ако трябваше, щеше да го спасиш.“ Бог го запитал: „Как щеше да постъпиш, ако кобрата беше те нападнала? По същия начин ли щеше да размишляваш?“

Следователно, когато ви нападне лоша мисъл, не казвайте, че това е волята Божия, че трябва да се тегли, но хванете я за врата и я изхвърлете. Вие не сте вол, нито магаре, да търпите по неволя. – „Ама така е писано.“ – Вие сте написали това. Човек е чиста, ненаписана книга. Оставете Бог да пише на вашата книга, а не хората. Някой се облече добре и излезе между хората, като оставя всеки да пише на гърба му, каквото намира за добре. Като се върне у дома си и съблече дрехата си, вижда, че цялата е изписана с реклами. Изтрийте рекламите от вашия ум и от вашето сърце. Изтрийте заблужденията и кривите разбирания от умовете и сърцата си. Това се отнася и до вярващите, и до светските хора. Религиозните мислят, че като отидат на онзи свят, райската врата веднага ще се отвори пред тях. – Ако са изплатили дълговете си на земята, ще отидат направо в рая. Обаче ако не са изплатили дълговете си, много време ще стоят пред райската врата и ще хлопат, докато един ден отново слязат на земята, облекат се в плът и започнат съзнателно да плащат дълговете си. Като изплатят дълговете си, като се примирят с всички хора, райската врата ще се отвори за тях. Това значи да придобие човек Любов. Райската врата се отваря за онзи, който носи Любовта в себе си и я прилага. Приложението на Любовта е в малките работи. Видиш ли едно малко цвете, на което никой не обръща внимание, иди при него да го прекопаеш и полееш. То ще ти благодари. Малко е цветето, но от него зависи твоето щастие. Видиш ли някой беден, страдаш човек, помогни му. Пазете свещено всичко, което Бог е създал. Във всяко живо създание е вложено нещо велико. Ако днес не се е проявило, ще се прояви в бъдеще.

Като станете сутрин, вглъбете се в себе си и благодарете за всички блага, които ви са дадени. Благодарете за светлината, чрез която виждате красотата в природата. Благодарете за хляба, за водата, които ви са дадени. Свържете се с всички работници за Божието дело. Не казвайте, че сте остарели, че косите ви са побелели. Това са детински работи, това не са истинските положения в живота. В един ден човек може да стане млад. Достатъчно е да приложи великия закон на Любовта, за да се подмлади. Любещият се подмладява отвътре. Не може ли човек да направи това, няма вяра, няма и Любов. Благодарността и признателността на човека за всички блага, които му са дадени, го подмладяват. Няма ли тази благодарност, човек преждевременно остарява. Доволните и благодарни хора живеят в рая, а недоволните и неблагодарни – в ада. Първите работят и помагат на своите ближни, а вторите мислят само за себе си. Който се радва, небето го управлява; който страда, адът го управлява. В това отношение човек сменя кабинета по няколко пъти на ден.

Бъдете доволни от положението, в което се намирате в дадения момент, за да приемете благата, които са определени за вас. Бъдете благодарни за това, което ви е дадено, за да участвате в реализиране на великия Божи план.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 27 май 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help