Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Музикални прояви

Т. м.

Всички хора се запитват кои са причините на злото. Представете си, че вдигнете едно дете над главата си, подхвърлите го във въздуха и по невнимание го изпуснете на земята. С вашето невнимание вие причинявате зло на детето. То е тяло, което се подчинява на закона на земното притегляне. Като не можете да го задържите, детето пада на земята и силно удря главата си в един камък. Законът на земното притегляне е механически, но може да причини голямо нещастие на човека. Ето защо, за да не причинява зло на никого, човек трябва да държи здраво в ръцете си силите, с които е свързан. Това наричаме ние владеене на силите, или самообладание.

Този закон има отношение и към мислите, чувствата и постъпките на човека. Колкото и да е лека една мисъл, ако човек не я владее, тя може да му причини някаква пакост. И най-слабото чувство, ако човек не го владее, може да му причини пакост. То може да се изрази само с една дума, но да нарани човека. – Как може човек да заздрави раната си? – Като се научи да гледа философски на нещата. Натъкне ли се на известно противоречие, да го преведе по такъв начин, че да не остане от него нищо отрицателно. Това е метод за умния човек, за мъдреца.

Какво правят факирите в Индия? Някой факир прави следния опит: с нож пробожда ръката си на няколко места и след това намазва със слюнка отворените рани. В продължение на няколко минути раните заздравяват. Ще кажете, че това е фокус. – Може да е фокус, а може да е някакво изкуство, резултат на известно постижение. Не може ли и вие, по някакъв начин, да заздравите раната, причинена от някоя обидна или отрицателна дума? За да понесе лесно обидата, човек трябва да се самонаблюдава, да види, има ли някаква придобивка от нея. Като се изучава, човек идва до заключение, че и страданията, и радостите носят известни придобивки. За пример, спояването на две дъски с помощта на менгеме е добро за дъските. Обаче ако поставите двама души, които не се обичат, под закона на менгемето, те няма да бъдат доволни. Вие ще им причините голямо страдание. Значи раздялата, като закон, който причинява страдания на хората, за тия двама души ще бъде щастие. В първия случай, под напора на менгемето, дъските се радват, защото придобиват нещо, а двамата неприятели страдат. Ако разделите дъските една от друга, те губят нещо. Ако разделите двамата неприятели, те се радват, защото придобиват нещо.

Следователно, когато хората употребяват Божествените закони не на място и навреме, те правят големи грешки. Това става по причина на тяхното невежество. Писано е, за пример, в Евангелието, че Бог се гневи. Преводът на думата не е точен. Бог никога не се гневи. Обаче с тези думи искат да кажат, че когато е недоволен от нарушаване на законите Му, Бог се гневи. Със своите криви мисли, чувства и постъпки човек наранява Бога, но понеже Той има знания, веднага заздравява раните си и не нарушава своя мир. В края на краищата човек остава сам да плаща за своите грешки и неправилни отношения към Първата Причина. Когато хората се запитват защо Бог постъпва така с тях, защо е създал такъв свят, това показва, че те се поставят наравно с Него. Интересно какво биха направили хората, ако имаха силата и властта на Бога?

В древността една царица помолила мъжа си да даде право да уравлява царството само 3 дни. Царят се съгласил да задоволи молбата на жена си и я оставил на престола си 3 дни. Като взела властта в ръцете си, първата работа на царицата била да сложи мъжа си в затвора. На третия ден тя го освободила. Със своята постъпка тя искала да каже на царя, че заради глупостта му, да даде властта на жена си, той заслужава да бъде затворен.

Когато говорим за мъжа и за жената, ние ги разглеждаме като форми. Едно е важно да се знае: никога жената не може да използва силите на мъжа и да ги приложи, както той ги прилага. Същото можем да кажем и за мъжа. Невъзможно е мъжът да използва силите на жената и да ги приложи като нея. Природата е вложила в мъжа и в жената специфични сили, които трябва да се прилагат на своето място и време. Разместят ли се силите, раждат се противоречия и страдания. Мъжът може да направи едно нещо, а жената – друго. Обаче двамата заедно могат да направят много неща.

За да изпълни дадените му задачи, човек трябва да има знания и да бъде учен. За пример, дават на едного много гъст разтвор от пелин. Той е толкова силен, че може да отрови човека. Умният ще разреди разтвора, ще го направи удобен за пиене и ще се лекува с него. Дават на другито нови обувки, но много тесни. Умният, преди да ги носи, ще ги сложи на калъп, ще ги намаже с някаква мас, да омекнат, и тогава ще ги сложи на краката си. Глупавият, обаче, ще ги обуе направо и когато нарани краката си, ще каже: „Прост майстор бил този, който е правил обувката. Пък защо Господ ме остави да страдам?“ – Нито майсторът е прост, нито Бог е виновен. Трябваше ти да бъдеш умен, да разшириш обувките и след това да ги носиш. Много от грешките на хората се дължат на това, дето мислят, че техните възгледи и постъпки са най-прави. Ако е така, те трябваше да бъдат светии, а всъщност не са. Някой се хвали, че е богат, че разполага с стотици хиляди лева. Обаче когато трябва да посрещне една малка полица, не може, няма пари. Тогава къде е богатството му? Състоянието на човека, както и неговото развитие, се определя от това, което той в даден момент може да направи. Не е важно какъв ще бъдеш някога; важно е какъв си днес. Който мисли, че има големи знания, нека се опита да направи бялата си коса черна. Тъмната коса лесно става светла. Това изкуство е приложено вече, но как можете бялата коса да направите черна? Днес хората правят косите си черни, но това е бояджилък. Така се боядисват хората и в религиозно отношение. Слагат си някаква боя и стават вярващи. Тази боя скоро се измива.

Сега вие сте се събрали, да чуете нещо съществено. Без да ви говоря, аз ви давам 5 килограма чисто брашно, една стомна с вода, един килограм масло и няколко килограма сирене. Който не разбира съотношенията на нещата, ще се чуди защо съм донесъл тия материали. Той ще ги погледне и ще си замине. Който разбира съотношенията на нещата, веднага ще запретне ръкавите си, ще измие ръцете си и ще се хване за работа: ще пресее брашното, ще го замеси, ще смачка сиренето, ще стопи маслото и ще разточи тънка, хубава баница. Той знае как да съпоставя нещата.

Следователно същественото в живота на всеки човек се заключава в правилното съчетание и обработване на елементите, с които работи. Може ли правилно да ги съчетава, той лесно се справя с мъчнотиите и страданията. Не може ли да ги съчетава и обработва правилно, той е изложен на по-големи или на по-малки страдания. Човек се справя лесно с мъчнотиите си, ако има Любов. Любещият е глух за обидите. Колкото и да го обиждат, той знае, че тези обиди нямат отношение към него. – Защо? – Защото не се отнасят до неговото име. Всеки човек носи чуждо име. Никой не знае истинското си име. Ето защо, каквото и да се каже по адрес на вашия псевдоним, бъдете глухи за него. Да бъдете глухи към обидите, това значи да имате самообладание. Истински ученик е онзи, който има самообладание в мислите, чувствата и постъпките си. Той знае кога да прояви самообладанието си, вследствие на което никога не изразходва напразно енергията си.

Един човек си строил колиба. За да не падне колибата, трябвало той да подпира с рамото си една греда. В това време край него минал един просяк и го запитал: „Какво правиш, братко?“ – „Работя. Ела при мене, да ме заместиш. Подпирай тази греда, докато се върна. Ще отида в града да свърша една работа.“ Просякът останал в това положение дълго време. Ще, не ще, трябвало той да подпира гредата. Махне ли рамото си, колибата ще се събори върху него. Той разбрал, че в дадения момент е по-добре да подпира гредата, отколкото да проси.

Ще кажете, че просякът е имал голямо самообладание. Дали наистина е имал самообладание, не се знае. В случая по необходимост е трябвало той да прояви самообладание. Ако не беше го проявил, щеше да се намери под колибата. Ето защо и на вас казвам: Стремете се да проявявате самообладанието си доброволно и съзнателно, а не чрез насилие и по необходимост. Наблюдавайте се доколко можете да издържате, за да знаете колко сте търпеливи. Някои минават за търпеливи, но не са. Външно те се въздържат, представят се за търпеливи, а вътре има голямо бучене. Това не е търпение. Търпеливият е спокоен и външно, и вътрешно. Можете ли да търпите като вола? Един вол се връщал от нивата. По пътя един комар кацнал на гърба му и започнал да го хапе. По едно време комарът казал на вола: „Ще ме извиниш, че се качих на гърба ти“. Волът се обърнал назад и спокойно отговорил: „Ако не беше се обадил, нямаше да зная, че си кацнал на мене“.

Какво представлява в случая комарът? – Страданието. Можете ли и вие, като вола, когато дойдат страданията и кацнат на гърба ви, като комари, да не ги усетите? Само по този начин може да постигнете самообладанието, към което се стремите. Ще кажете, че с Любов преодолявате всички мъчнотии. Вярно е, но Любовта трябва да се придобие. Постигането на Любовта трябва да бъде идеал, към който всеки човек да се стреми. Мнозина имат идеали, но те са неопределени. За пример, някой казва: „Искам да бъда добър, но ако днес не мога да бъда такъв, все някога ще проявя добротата си“. Така не се постига идеалът. Ти трябва да знаеш определено, можеш ли да проявиш доброто още днес. Че някога ще бъдеш добър, не е важно. Бъди добър в настоящия момент, а в бъдеще – още по-добър. Друг някой казва, че не иска да се гневи. Добре е да не се гневи човек, за да не изразходва напразно енергията си. Но докато дойде до това положение, той трябва да впрегне гнева на работа. Поставете на главата си една машинка, с която да мелите пипер или брашно, та като се разгневите, да впрегнете гнева на работа, да смели пипера или брашното. В бъдеще ще има такива машинки. Сега човек се гневи, воденицата се върти, без да върши работа – нищо не мели.

И тъй, търсете методи, да използвате разумно енергиите си. Не е лошо, когато човек се гневи и обижда, но той трябва да впрегне тази енергия, да не се губи. Разумната природа използва правилно енергиите си. Постъпвайте и вие като нея. Всяка дума, излязла от устата ви, трябва да произведе преврат. Казвате, за пример, че обичате някого. Обичате го, но той не трепва. Значи вашата любов е като пламъка на кибритена клечка: цъкате една клечка, втора, трета, но огънят не се запалва. Казвате, че причината е в дървата – мокри били. Дървата са мокри, но и вашият огън е слаб. Ако обичате човека, огънят ви трябва да бъде силен, че да го запалите от четири страни. Като гори, той върши работа. Който люби истински, той е активен, готов за всякаква работа. Ще кажете, че в младини и вие сте горели, но това е било глупава работа. Не омаловажавайте това, което сте преживели в детинството и в младините си. Ако има нещо, от което сте недоволни, можете само да го изправите, но не и да го отречете. Преди всичко, човек не е дошъл още до онова детинство, за което Христос говори. Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Значи човек трябва да бъде от онези разумни, послушни деца, за които Христос говори. Има деца и старци послушни и разумни, но има деца и старци непослушни и неразумни. Неразумният е в стълкновение с природата, вследствие на което е постоянно недоволен. Нищо не е в състояние да го задоволи. Примири ли се с природата, той става доволен и радостен.

Един американски лекар страдал от ипохондрия. За да го излекуват от това крайно недоволство и мрачно гледане на живота, колегите му решили да отрежат един от пръстите на ръката му. Като отрязали пръста му, той започнал да цени живота и се излекувал от ипохондрията си. Ето защо, когато питате защо идват страданията в света, ще знаете, че те имат предвид освобождаването на човека от вътрешното недоволство, което може да се превърне в безразличие – едно от опасните състояния, в което може да изпадне човек. За такъв човек и радостите, и скърбите се обезсмислят. Той не намира смисъл в живота и идва най-после до крайно отчаяние.

Днес всички хора търсят нещо ново в живота. Какво представлява новото? Ново е онова, което може да предаде нещо на човека, да започне вътрешно да расте. Отворете Евангелието и ще видите колко нови неща има за вас. Ако можете да произнесете един от стиховете с вяра, вие ще се подмладите с 20 години. Внесете ли най-малкото съмнение, вие губите истинския смисъл на стиха, губите силата му и нищо не придобивате. Всяко съмнение е пречка, която отлага реализирането на нещата. От човека зависи да бъде щастлив, или не. Ако се движи с биволска кола, щастието закъснява. Ако се движи с автомобил, с аероплан, или с бързината на мисълта и на светлината, щастието идва по-бързо. От съобщението, с което човек си служи, зависи и бързината, с която идва щастието.

За следващия път пишете върху темата: „Причини за щастието“. Като напишете на български думата „щастие“, от геометрическите форми на буквите, които влизат в нея, можете да определите значението на тази дума. Буквата „Щ“ означава закон на разумността. Буквата „А“, с извитата линия, означава закон на вечността. Буквата „С“ – закон на промените: както месечината се мени, така и условията в буквата „С“ са изменчиви. За да разберете този закон, трябва да знаете как стават приливите и отливите във вашия живот. Правият ъгъл, който се образува в буквата „Щ“, показва пътя, по който се движи щастието. За да придобиете щастие, и вие трябва да се движите по същия път. Майката е щастлива, когато има разумно дете. Човек е щастлив, когато намери своя приятел, т.е. лице, с което да споделя своите мисли и чувства. Буквата „С“ означава още закон на мисълта. Човек трябва да мисли право, да знае защо се радва и как трябва да се радва; защо скърби и как трябва да скърби; защо учи, защо свири и как трябва да учи и да свири. Значи не е достатъчно само човек да върши нещо, но да знае защо го върши и как трябва да го върши.

Една майка изпратила сина си в чужбина, да работи и да се учи, като му дала две правила в живота: като срещне мъртвец, да се прекръсти; като срещне сватба, да играе. Заминал синът в чужбина и започнал да прилага правилата, които майка му дала. Като срещнал мъртвец, той започнал да играе. Хванали го и го набили добре. След това срещнал сватба, спрял се почтително и започнал да се кръсти. И тук го набили добре. Като се върнал при майка си, веднага се оплакал и разправил за резултатите, които получил от прилагането на нейните правила. Майката казала: „Синко, объркал си местата, там е грешката. Не си приложил правилата на място. Хайде, донеси ми една стомна вода, да омеся брашното, да опека хляб и да те нагостя“.

Двете правила, които майката дала на сина си, представляват двете гами на живота. Който има развито ухо, знае къде да ги прилага. Никога той не може да направи такива грешки, каквито е направил младият, неопитен син. Музиката съществува в природата. Ако имате опитното ухо на музиканта, ще доловите такива мелодии, каквито никъде не сте чували. За мнозина вятърът е шум, бучене. Обаче за музиканта, който има тънко ухо, вятърът е величествена музика. За да се разбере тази музика, музикантът трябва да я нагоди към ухото на слушателите, т.е. да направи превод от нея. Ако тази музика не се нагоди според трептенията на човешкото ухо, тя ще остане незабелязана.

В предната част на човешкия мозък, където се намира музикалното чувство, има 35,000 клавиши, т.е. 35,000 музикални тонове, които очакват своето развитие. Достатъчно е да се засегне един от тези тонове, за да предизвика радостно или тъжно чувство в човека.

Като ученици, вие трябва да пеете и да свирите, да развивате своето музикално чувство. Като развивате това чувство, вие постепенно прилагате един след друг музикалните тонове, които се намират в мозъка, и ставате все по-музикални. Забелязано е, че при неправилното съчетаване на тоновете струните на цигулката се късат. Съчетавайте тоновете така, че да не късат струните на цигулката. Когато цигулката се подчинява на човешкия дух, музикантът изкарва тонове, които отговарят на трептенията на душата. Българската музика се движи между крайности. Българинът е или крайно весел, или крайно тъжен. Чрез музиката той излива чувствата си, затова тя бива или весела, или тъжна.

Работете в областта на музиката. Пейте, свирете, да станете музикални. Ако ръката ви е музикална, каквото пипнете, ще го направите музикално. Не е ли музикална ръката ви, каквото хванете, все ще направите някаква пакост. Природата обича музикалните хора. Ако не са такива, тя им праща страдания, да ги тонира, да ги нагласи според своите закони. Музиката се е прилагала от най-стари времена до днес. В езическите и религиозни обреди, във всички стари школи са пяли, свирили и играли. Без музика няма напредък. Който не знае да пее и да свири, не може да се развива правилно. Не е въпрос да пее човек за хората, да се нагажда по техния вкус. Ако пеете за хората, това не е истинска песен. Човек трябва да пее първо за себе си. Това е идейно пеене. Дали ще го слуша някой, това не е важно. Като пее и свири, човек дава подтик на своите мисли и чувства. Той се въодушевява и започва да мисли, да чувства и да постъпва право. Музиката е свързана с умствения, сърдечния и волевия живот на човека. Пейте тихо в себе си, пейте и високо, но никога не мислете дали хората ви чуват и одобряват пеенето ви.

Упражнение: Една седмица ще се упражнявате да пеете по нов начин, за себе си, като предварително се нагласите с природата. Ще пеете по три песни на ден: сутрин – песента „В начало бе Словото“, на обед – „Бог е Любов“ и вечер – „Духът Божи“. След това ще накараме някой да пее, без да се произнасяме как е пял. Той ще пее на глас, а всички ще пеем тихо, вътрешно, за да му пригласяме. Така трябва да постъпваме и по отношение на доброто: един да прави добро, а всички да го подкрепват. Човек може да се прояви в живота само когато мисълта му е силна и подкрепена от неговите близки. Без подкрепата на близките си човек не може да върви напред. Не прекъсвайте хода на вашата мисъл, нито хода на музиката в себе си. Дали сте скръбни или радостни, мислете право. Дали сте скръбни или радостни, пейте и свирете. Прекъсването на правата мисъл води към вътрешно обезверяване, което разяжда човешката душа, както прахът – цигулката. Чистете праха от цигулката си, да не я разяжда.

Помнете: Никой не може да влезе в Царството Божие, ако не може да мисли, да чувства и да постъпва право. Ще обичате по всички правила. – „Кого да обичаме?“ – Всички. Любовта не прави разлика. Тя дава на всички еднакво. От много любов глава не боли. От много дъжд вреда няма. Ако любовта е малко, глава може да боли. И ако дъждът е малко, суша настава и хората страдат от глад. Пейте при всички случаи на живота си. – „Какво да правим, когато хората са лоши?“ – Това не е ваша работа. Има кой да се грижи за хората и да ги оправя. Ако вие сте добри, радвайте се и пейте за доброто в себе си и престанете да се оплаквате от хората и от страданията си.

В природата съществува един правилен ритмус, който се изразява в прилив и отлив на Божествена енергия. В прилива всички същества се радват, пеят и веселят. И в ада, и в рая, всички същества взимат участие в този прилив. Дойде ли отлива на Божествената енергия, които разбират този закон, пак се радват и веселят. Които не го разбират, стават тъжни, започват да плачат и скърбят. Когато приема нещо, човек се радва; когато му отнемат нещо, той скърби. Значи даването, придобиването е прилив; вземането, отнемането е отлив. Бог се проявява в даване. За да задоволи човека, Той го слага в голямо изобилие. Ако и тогава не се задоволи, Той го изпраща вън, в широкия свят, да опита всички условия и да се научи да цени и най-малките блага, които му се дават. Бог има желание да задоволи всички хора, да ги направи радостни и щастливи.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 20 май 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help