Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Хикс, игрек и зет

Т. м.

Сега ще задам въпроса: Защо идва пролетта в природата? Някои могат да отговорят на този въпрос, защото го разбират, а други могат да отговорят, без да разбират. Трета категория хора разбират нещата, но не могат да отговарят на зададения въпрос. – Защо? – Не могат да се изказват. Лесно се изказва човек, когато в него има много неща събрани. Той иска да се изкаже, да му олекне.

Ще ви задам още един въпрос: Защо сте се събрали тази сутрин тук? Какво ще придобиете, като сте се събрали на едно място? Ще кажете, че сте дошли да чуете нещо. Има смисъл човек да посещава някои оратори, проповедници, но ако може да приложи нещо от това, което е чул. Може ли да приложи нещо, посещението му е на място. Ако нищо не може да приложи, колкото и да слуша, няма да има постижения. То е все едно, да гледа, че някоя свещ гори, без да се ползва от светлината. Един процес има смисъл дотолкова, доколкото може да ползва даден човек.

Трети въпрос: Какво ви интересува в дадения момент? Много въпроси ви интересуват, но в даден момент може да ви интересува само един въпрос. Някой се интересува от въпроса, на какво се дължи недоволството. Няколко причини има за недоволство. Те могат да бъдат известни, а могат да бъдат и неизвестни. Ако са неизвестни, означаваме ги с буквите x, y, z. Значи недоволството представлява уравнение с три неизвестни: x, y, z. Един от начините за решаване на уравнения с три неизвестни е заместването. Най-напред се намира едното неизвестно, а после – останалите две. По същия начин се решават задачите на недоволството и на страданието. Значи недоволството се замества с доволство, а страданието – с радост. Недоволството не може да се замести с недоволство, нито скръбта – със скръб. Ще каже някой, че ако скръбта се замества със скръб, ще се увеличи. Скръбта в даден момент си остава толкова голяма, колкото е била първоначално. Тя нито се увеличава, нито се намалява. Привидно тя изглежда някога по-малка, някога по-голяма.

Съвременните хора живеят повече в привидността на нещата, отколкото в тяхната абсолютност. За пример, гледате пръстите на ръцете си и казвате, че средният пръст е най-голям, а останалите са по-малки. Всъщност всички пръсти на ръцете са еднакви, но перспективно са представени различно големи. Ако разглеждате една микроба под микроскоп, тя се вижда голяма. Изнесете ли я вън от микроскопа, не можете да я видите. С просто око микробите са невидими, обаче под микроскоп ги виждаме големи. Тази големина е недействителна. Като знаете това, стремете се да схващате нещата в тяхната действителност, по форма и по големина, нито да ги преувеличавате, нито да ги намалявате. Можете ли да схващате явленията в живота и в природата в истинския им вид, вие сте в реалността.

Като ученици, вие трябва да различавате същественото от несъщественото, реалното от нереалното. За пример, ако поставите на маса пред някое дете пари и сладки работи, то ще се изкуси от сладките работи, а не от парите. Старият човек, обаче, ще се изкуси от парите. Той казва, че като има пари, човек ще има и сладки работи. Други пък поддържат обратното, а именно: сладките работи донасят парите. За потвърждаване на идеята си те цитират българската пословица: „Блага дума желязна врата отваря“.

Колкото и да разсъждавате върху въпроса, парите ли донасят сладкото, или сладкото – парите, вие се намирате пред едно уравнение с три неизвестни. Не е важно какво представляват неизвестните, но как могат да се решат. Мислите ли, че като са ви дали жито, да направите хляб, сте решили въпроса за житното зърно? Решаването му подразбира посаждане на житното зърно в земята. Като се зарови в земята, житното зърно се разделя на две части, като две живи същества, които се обръщат едно към друго с гърбовете си. Те имат различни мнения за природата, вследствие на което не могат да се споразумеят. Те имат няколко допирни точки, но въпреки това, не се разбират. Този процес, означен с x, наричаме процес на чувстванията. След това идва процесът на мисълта, който се означава с y. Работата на ума се определя от сърцето. С други думи казано: колкото материал е приготвило сърцето, толкова са възможностите на ума да работи. Значи сърцето работи, като се радва и страда; умът пък работи, като мисли. След умствените процеси човек минава в процесите на волята, означени с буквата z. Волята съединява процесите на ума и на сърцето. Ако човек не разбира първия момент, в който се проявява неговото сърце, неговият ум и неговата воля, нищо не може да постигне. Ако се съмнява в проявите на сърцето, на ума и на волята си, той не може да знае техните импулси.

Като не разбират законите на Битието, някои се страхуват от живота и казват: „Гладни ще умрем“. – Това е невъзможно. Да умре човек гладен, това е изключителен случай. Как е възможно, да вярва човек в Бога, да приема съществуването на една велика разумност в света, и въпреки това да се страхува, че ще умре гладен? Това значи отричане на Бога, отричане на всякаква разумност. Това значи отсъствие на връзка с Първопричината на нещата в дадения момент. Ако си тръгнал в Божествения път, не допускай в себе си нещо отрицателно. Защо трябва да се страхуваш от глад, от противоречия, от мъчнотии? Може да умре от глад онзи, който няма никакво богатство в себе си, външно или вътрешно. Обаче какво ще кажете за човека, който носи на гърба си чувал, пълен със злато? Каквото и да срещне на пътя си, нищо не може да отклони вниманието му. Неговият ум е зает с богатството, което носи на гърба си.

Какво представлява голямото богатство, което човек носи на гърба си? – Това богатство не е нищо друго, освен страданието, което човек преживява. Докато страда, човек е в правия път. Страдащият е нормален човек. Какво ще кажете за онзи, на когото кракът е парализиран и не усеща никаква болка? Той се намира в неестествено състояние. За предпочитане е човек да страда, да усеща болка в крака си, отколкото да не усеща нищо и да влачи изсъхналия си крак. Който страда, има възможност да се радва; който никога не страда, никога не се радва. Животът започва със страдание. Страданието се отнася към процесите, означени с буквата x. Природата започва с процесите x. Бог е започнал със същите процеси. – Защо? – Защото те съдържат творческа енергия. Като не разбират смисъла на страданията, хората роптаят и се гневят. Заради роптанието им ние ги считаме стари хора, баби и дядовци. Младият не роптае. Следователно, ако иска да се подмлади, човек трябва да се откаже от гнева, от роптанието, от недоволството. – Как? – Като хвърли старата и оцапаната си дреха. Човек се цапа, докато живее в отрицателното. Откаже ли се от него, дрехата му става чиста и светла. Нечистотата е присъща на ума и на сърцето, но не и на душата. Какво нещо е грях, престъпление, душата не знае. Тя вижда, че някои неща не стават правилно, но не се занимава с тях. Тя се стреми към възвишен живот, който прави човека богат, учен, силен, добър.

Съвременните хора искат да бъдат богати, учени, силни и добри и се чудят защо не могат да постигнат своите стремежи. Това се дължи на тяхното неразбиране. Те искат да придобият неща, които и без това са вложени в тях. Тъй, както е създаден, човек е и богат, и учен, и силен, и добър. Той носи всичко това в себе си, но трябва само да го изяви навън. Когото срещнете, всеки казва: „Млад съм още, нищо не мога да направя. Един ден, като възмъжея, ще направя всичко, което се изисква от мене“. Кога възмъжава човек: когато стане висок, или когато стане стар? Човек има възможност по всяко време и на всяка възраст да направи нещо добро и полезно. Както листата, цветовете и плодовете на дървото са необходими за своето време, така и всеки човек, от всички възрасти и пол, е необходим за великия, целокупен живот. Плодът трябва да узрее, да има семена, за да може отново да се посади. Само така той постига своята цел. Следователно изучавайте природата в нейната последователност, да видите, че всички процеси, които стават в нея, са на своето място и време. Каквато последователност и непреривност съществува в природата, такава трябва да съществува и в човека. Каже ли някой, че има силна вяра, ние разбираме постоянна, чиста, непоколебима вяра. Можете ли да кажете, че вярата ви е чиста, като водата на планинския извор? Можете ли да кажете, че чистотата на вярата ви граничи с абсолютната чистота? Можете ли да кажете, че вярата ви не съдържа гниещи вещества? Каква вяра е тази, която допуска съмнението, колебанието и страха в себе си? Срещате някой вярващ, говори за вярата си, а на другия ден се съмнява в Господа, пита се защо Бог е допуснал да го опетнят, да накърнят достойнството му. Чудно нещо! Кой може да опетни някого и как ще го опетни? Вие можете да боядисате човека с някаква боя; можете да го оцапате отвън, но по никой начин не можете да го опетните. Ако мислите, че някой може да опетни душата ви, това показва отричане на всякаква разумност. Човек сам се цапа, сам трябва да се чисти.

Помнете: Всичко може да се опетни, но душата – никога. Душата е чиста, светла, мощна. Който се е опитвал да опетни душата, той е изгорял в нейния огън. То е все едно дяволът да се бори със светията. Каквито опити и да прави, най-после дяволът ще бъде победен. Затова българите казват: „Не се играе с огън“. Страшен е дяволът, велик е светията. Грозен е дяволът, красив е светията. Зъл е дяволът, добър е светията. Ето защо, за да победи, човек трябва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото. Само по този начин се уравновесяват силите в човека. Влезе ли една лоша мисъл в ума ви, не се борете с нея, но поставете доброто на пътя. Види ли доброто, тя се смекчава. Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата. Изгубите ли тия опорни точки в живота си, вие сами се излагате на големи нещастия. – Не може ли без страдания? – Може без страдания, но без неразумните страдания. Разумните страдания са неизбежни. Те носят блага на човека. Без тях няма растене и развитие.

Страданията са достояние не само на хората, но и на ангелите. Ето защо, не очаквайте да се свършат страданията, но желайте да се сменяват. След всяко страдание идва радост и след всяка радост идва страдание. Ако се свършат страданията, и радостите ще се свършат; ако се свършат радостите, и страданията ще се свършат. Бихте ли желали тогава да се свършат страданията? Ако няма страдания, и радостите ще изчезнат. За предпочитане е живот със страдания и радости, отколкото без страдания и без радости.

Да се върнем към неизвестната величина x. Всеки човек знае какво нещо е неизвестност. За пример, давате на един познат 100 английски лири назаем. Срещу задължението си той ви дава полица с определен срок за плащането. Преди да дадете парите, вие сте събрали сведения за този човек, дали е честен. Най-после се решавате да му дадете исканата сума. След това идва ново съмнение, ще върне ли парите навреме. Наближава денят и часът за плащане, но вие треперите вече, дали ще се яви длъжникът, да не пропаднат парите ви. В определения час длъжникът може да дойде и да си изплати дълга, но може да изпрати една бележка със следното съдържание: „Преди години вашият дядо е взел от моя 100 английски лири, които не е върнал. Вие трябва да платите за дядо си. Следователно сумата, която ви дължа, погасява дълга на дядо ви. По този начин нито вие имате да давате, нито аз“. Ще кажете: „Защо този човек трябва да плаща за дядо си?“ – Законът за кармата е такъв. Той е строг закон. Кармата преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове. Какъвто е законът за кармата, такъв е и законът за дихармата. Това, което Бог е определил за човека, векове да минат, той ще го получи. Обещанията на Бога всякога се реализират. Ако ти е обещано да станеш певец, кога и да е, ще станеш. Ако ти е обещано да станеш богат човек, кога и да е, ще станеш. Това не значи, че трябва да седиш и да чакаш. Щом искаш да станеш певец, ще се учиш да пееш, ще работиш в това направление. А кога ще станеш певец, не мисли за това. То само ще дойде. Ако искаш да станеш богат, стреми се да постигнеш желанието си. Богатството само ще дойде. Как ще стане това, не е твоя работа. От човека се иска работа и постоянство; останалите неща сами ще дойдат. В разумния свят нещата идват сами, а в неразумния – човек сам трябва да ги търси.

Съвременните хора често се безпокоят, смущават се, страдат. – Защо? – Защото от време на време попадат в неразумния свят, в областта на неразумните страдания. За пример, погледнеш се в огледалото и се уплашиш. – От какво се плашиш? – Косата ти побеляла, лицето ти се набръчкало. – Има ли нещо страшно в бялата коса и в бръчките на лицето? Ще кажете, че сте остарели вече, че смъртта наближава. Това се криви тълкувания. Старостта не подразбира смърт. – „Ама боледувам, ставите ме болят.“ – Ако сте разумни, ако имате вяра, болестта ви ще изчезне така, както нечистотиите върху ръцете ви. Като оцапате ръцете си, отивате при някой извор и се измивате. Направете същото и с болестта си. Идете при Великия извор на живота – при Бога, и се измийте. Като измиете лицето, ръцете и главата си 3 пъти, болестта ще ви напусне. За да се освободи от болести, мъчнотии и страдания, човек трябва да има динамическа вяра, в която нещата се сменят. Останат ли нещата на едно място, нищо не се постига.

Следователно, за да постигне желанията си, човек трябва да разбира законите на ума, на сърцето и на волята си. Човек може да реализира желанията си, когато мине през света на ума, на сърцето и на волята. Те съставят Божествения свят. Който разбира правилно процесите на ума, сърцето и волята си, той е влязъл в новия живот, той има нови разбирания за живота. При това положение, каквато работа и да започне, добре я свършва. – Как свършва работата си? – Това не е важно. Той прилага свой, специфичен метод, различен от методите на другите. Красотата е в разнообразието. Дойде ли до науката, до религията, той има специфични разбирания. Не е лошо да има човек специфични разбирания, но тези разбирания трябва да отговарят на истината. Не отговарят ли на истината, той ще изпадне в смешно положение.

Трима американци посетили с научна цел един английски град. Като се разхождали из града, прочели едно обявление, че някой англичанин ще държи сказка за американците. Те си взели бележка от това обявление и в определения ден и час се явили в събранието. Говорителят излязъл на катедрата и започнал да развива своята тема. Като описвал отличителните черти на американците, между другото той казал нещо и за техния ръст. „Американците са – казал той – дребни, ниски на ръст, но стройни.“ В това време един от присъстващите американци, който бил висок 1.85 метра, излязъл пред публиката и казал: „Господа, аз съм американец“. След него излязъл вторият, който бил висок 1.90 метра. Най-после, излязъл и третият, Джон Хол, който бил висок 2 метра. Като погледнал към тях, говорителят веднага напуснал залата през задната врата, да не го забележат. Всички присъстващи започнали да се смеят.

Какво заключение ще извадите от този пример? – Когато човек изучава външния свят през дупчицата на някоя тръба, всякога изпада в смешно положение. И през дупчицата вижда нещата, но не в тяхната действителност. За пример, астрономите изучават слънцето и другите планети през дупката на телескопа и мислят, че са открили много неща. Чрез спектралната анализа те са открили на слънцето такива елементи, каквито има на земята, но казват, че на слънцето няма живот. Вода има, но риби няма във водата. То е все едно да виждате някъде красиво училище, но да няма деца и учители в него; виждате някъде черква, но без свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но няма художници, нито хора, които да се любуват на тия картини. Чудна логика! Свещта гори, издава светлина, но около нея няма човек, на когото да свети. Значи, според заключенията на някои учени, слънцето е запалена свещ, но няма хора на него, които да се ползват от светлината му. Всички вярват на линиите, които спектроскопът дава за елементите на слънцето. Каже ли някой, че на слънцето има живот, не вярват.

Казвам: На ония, които искат да се убедят, че има живот на слънцето, ще покажа един специален спектроскоп. Там се забелязва особен ритмус на светлината, едно постоянно усилване и отслабване. Когато светлината на едно тяло постоянно се увеличава и намалява, т.е. усилва и отслабва, това показва, че в това тяло има разумен живот. Ритмусът на слънчевата светлина, която слиза на земята, постоянно се мени. Това се дължи на живота на хората. И на месечината стават големи промени, а това показва, че и там условията на органическия свят са неблагоприятни. Ако приемем, че на месечината има живот, органическият свят там ще бъде различен от земния. Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва да се интересувате от въпроса, има ли живот на месечината, или няма. Ако има живот, трябва да влезете във връзка с нейните жители. Да се върнем към въпроса за недоволството. Една от причините за недоволството се дължи на прекъсване връзката на човешката душа с реалността. Прекъсването може да стане съзнателно или несъзнателно. Ако прекъсването на връзката е станало съзнателно, човек се излага на по-големи страдания, отколкото ако е станало несъзнателно. Щом се възстанови връзката, и порядъкът се възстановява.

Всеки човек има в себе си различни уреди, с които може да изучава промените, които стават във външния свят. За пример, някой се оплаква, че го боли врат, крак, ръка, пръст и т.н. Това са барометри, чрез които можете да познаете какви промени ще станат в атмосферата. От промените в атмосферата можете да определяте дали времето ще бъде добро или лошо. Също така човек има и свое вътрешно радио, с което може да влиза в съобщение с жителите на онзи свят, както и на другите планети.

Ето защо, каквито болки и да усещате, не се страхувайте. Те са дадени за работа и за учене. Чрез тях вие придобивате знания за времето, за атмосферните течения. Има страдания и болести, от които човек сам може да се освободи. Човек трябва да бъде лекар на себе си. Обаче има страдания и болести, от които само Бог може да освободи човека. Следователно, като се лекува и освобождава сам, човек се калява в търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание. Щом се остави на Бога, той се смирява. Пазете се от леността. Тя е една от големите напасти. Поддаде ли се на леността, човек сам се погубва.

Страданията идват, именно, за да предпазят човека от леността. Днес всички хора искат да бъдат свободни, търсят начин за освобождаване. По естество човек е свободен, а по разбиране – ограничен. За да се освободи напълно, той трябва да измени разбиранията си. – Как? – Като съблече старата си дреха, за да облече нова. – „Кой ще облече старата ми дреха?“ – Не мисли за това. Облечи новата дреха и върви напред. – „Какво значи обличане на нова дреха?“ – Да облече човек нова дреха, това значи да внесе нещо ново в съзнанието си. Обаче съзнанието може да приеме новото само когато е празно, освободено от всички стари разбирания, от всички утайки и наслоявания. Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми. За пример, обичате един човек. Защо го обичате? Защото бил красив. Заради красотата му вие искате да го обсебите, да го задържите за себе си. Това е невъзможно. Преди всичко, красотата е израз на Божествения свят, а никой не може да обсеби този свят. Красотата не е достояние на един човек. Много хора, много поколения са работили, за да придобият тази красота. Кого ще обсебите тогава? Казвате, че денят е хубав. Знаете ли колко елементи са взели участие за създаването на този ден? За да бъде денят хубав, слънцето трябва да грее, цветята и дърветата да цъфтят, птичките да пеят, хората да се радват. Не взимат ли тия елементи участие в създаването на деня, той е обикновен. Красотата на човешкото лице подразбира изявление на разумния свят.

И тъй, свързвайте се с разумния свят, за да се обновявате. Не се съмнявайте в съществуването на този свят. Не се съмнявайте в съществуването на Бога, на ангелите, на добрите и свети хора. Усъмните ли се в тях, вие се съмнявате в себе си. Когато се усъмни в себе си, човек изпада в отрицателната страна на живота и казва, че светът е лош и хората са лоши. Ако наистина светът и хората са лоши, откъде ще дойде щастието? Ти искаш да бъдеш щастлив, но вън от света, от природата и от хората няма щастие. Колкото и да отричате съществуването на разумния свят, вие постоянно срещате разумни същества. Не се минава ден, да не ви посети някое разумно същество. В дома ви, или в учреждението, където работите, все ще ви посети някой добър, праведен човек. Той идва незабелязано, не говори за себе си, но с присъствието си само ви донася нещо хубаво. Като си отиде, казвате: „Не зная какъв беше този човек, но ми внесе добро разположение, даде ми нещо хубаво“. В друг случай пък вие носите нещо светло за своите близки. Ангелите, разумните същества посещават всички хора, невидимо и видимо, в човешка форма, и по този начин им помагат.

Сега се явява въпросът: По какъв начин ангелите посещават хората? Как и откъде влизат в тях? – Това е най-лесната работа. Те влизат и през най-тесни отвори. Достатъчно е да намерят един малък отвор, за да се настанят във вас. Три отвора има, през които ангелът може да влезе в човека: през ума, през сърцето и през волята му. Влизането и излизането на ангела трае само един момент, след което човек се чувства вдъхновен, готов за велики работи. Щом ангелът се отдалечи от човека, последният казва: „Не зная защо ми е празно в душата. Преди момент бях пълен, богат, готов на всички благородни жертви“. – За да не изпаднеш в празнота, използвай момента на светлото посещение. – Защо ангелите не прекарват по-дълго време в човека? – Защото те познават неговото естество. Човек отваря ума, сърцето и волята си за момент само и бързо ги затваря. Ангелите използват именно този кратък момент. Те се движат с бързината на светлината, вследствие на което работят в миговете на времето. Благодарете и на тия моменти, през които се отваряте за светлите същества, както цветовете – за слънчевите лъчи.

И тъй, когато се намирате пред някаква мъчнотия, не се смущавайте как ще я разрешите, но отворете ума и сърцето си, застанете тихо и спокойно и чакайте. Няма да мине много време, някой ангел ще влезе във вас, ще остави своето благословение и ще излезе. – „Ако влезе друг някой?“ – Не се безпокойте. Щом е ден, само светлината може да влиза и през най-тесните отвори. Тя влиза и през затворени прозорци, и през пуснати пердета. Вятърът, прахът не могат да влязат през затворени прозорци, но светлината минава и през тях. Следователно, колкото и да е кратък моментът на нейното посещение, благодарете и за това. Доброто ви е посетило и оставило своето благословение. Бог се проявява чрез доброто. Благодарете и за най-малкото добро, и за най-малката радост. Ако очаквате само големи радости, да заемете високи положения, цял свят да ви се покланя, вие сте изгубени. Ето, целият християнски свят говори за Христос, но Христос не се ползва от това. И до днес още Той страда. И днес още хората Го разпъват. Високото положение не носи щастие на човека. Един художник нарисувал Христос със затворени очи. Не, Христос е с отворени очи. Той поглежда към света и му помага. Не е въпрос Христос да затвори очите си за света. Той трябва да гледа към него и да се радва, а не да страда. Той вижда това, което се върши в света, и казва: „Всичко е на място. Дали човек страда, или се радва, пак е на място“. – „Ама много съм олекнал, нищо нямам.“ – Ще те натоварят, не се безпокой. – „Много съм натоварен.“ – Ще олекнеш. – „Гладен съм.“ – Ще се наситиш. – „Преситен съм.“ – Ще огладнееш. Днес всички хора страдат, оплакват се от лишения, защото още носят в себе си образа на страдащия, разпнатия Христос. Свалете този образ от себе си и го заместете с нов. Време е вече хората да носят в ума и в сърцето си образа на новия Христос, Който превързва раните на страдащите, утешава наскърбените, повдига падналите, възкресява мъртвите.

Като ученици, вие трябва да се прониквате от новото, което се изразява в даване. Щедро отворете сърцата си и давайте на всички. Отворете умовете си и раздавайте. Приложете волята си и неуморно работете. Божествената нива е голяма, има работа за всички. Ще кажете, че ръцете ви са хванали мазоли, че лицето ви е почерняло и огрубяло. За предпочитане е да имате черно и огрубяло лице, ръцете ви да имат пришки, но да сте свършили някаква работа, отколкото да запазите мекотата на лицето и на ръцете си и да не сте свършили никаква работа.

Който не е работил, няма никакъв дял от Божествената нива. Той не може да се ползва от благата на Царството Божие.

И тъй, откажете се от старото и приемете новото. Откажете се от песимизъма и приемете оптимизъма. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. От всички ще излезе нещо добро и светло. Бог е приготвил за всички нещо велико и светло. На Божествената трапеза е определено място за всеки едного специално. Бъдещето е пред вас. Стремете се към това светло, велико бъдеще, което е в сила да разреши въпросите на x, y и z.

Само Божията Любов, само Божията Мъдрост, само Божията Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 29 април 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help