Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Път на вътрешно разбиране

Размишление

Ще прочета няколко стиха от 12-та глава на Посланието към Римляните.

Ако на един учен човек, попаднал в кладенец, пуснете едно копринено въже, може ли да се хване за него и да го удържи? Като учен, той може да извади лупата си и да разглежда въжето: колко е дебело, от колко конци е направено и т.н. Ще кажете: „Въжето не може да издържи на неговата тежест, но ученият придобива известно знание“. Каква полза ще му допринесе това знание в кладенеца? И златно въже да му пуснат, щом не може да излезе с него вън от кладенеца, и то нищо не струва. – „Да, но ученият ще го изследва, ще придобие известно знание.“ – И това знание не може да го ползва. Друг е въпросът, ако му пуснат едно дебело, здраво въже. Колкото и да е просто, щом може да го извади от кладенеца, това е важно за него. Следователно, каквато теория или философия имате за живота, ако не може да ви извади от кладенеца, тя не е съществена. Всяка теория, която може да ви извади вън от кладенеца, е важна и съществена за вас.

Казвам: Човек може да има много знания, но ако при мъчнотии и изпитания не може да се ползва от тях, това знание нищо не струва. И при многото знание той ще изпадне в отчаяние и песимизъм, че не може да си помогне. Това е състоянието на човека в кладенеца. Всеки от вас влиза по няколко пъти на ден в кладенеца. Няма човек в света, който да не е седял в кладенец. Какво представлява кладенецът? – Конкретно, той представлява живота в своите разнообразни прояви. Като паднеш в кладенеца, казваш: „Дано дойде някой да ме извади!“ Може да дойде някой брат да ти спусне въже, но важно е какво ще бъде въжето: от коприна, от злато или от коноп. – Какво се разбира под брат? – Брат не е само онзи, когото виждаш отвън и с когото се разговаряш. Брат е този, когото едновременно виждаш и съзнаваш, че е брат. Тогава между мене и него има три отношения: на Любовта, на Мъдростта и на Истината, които са в правилни отношения между нас. Между такива братя не може да има разногласие. Те могат да имат различни стремежи, но в постъпките си имат нещо общо. Възгледите им за живота също са еднакви. Както той може да те извади от кладенеца, така и ти можеш да го извадиш. Каквото той може да направи за тебе, това и ти можеш да направиш за него.

И тъй, пазете се от механичното схващане за живота. Казваш: „Аз научих какво нещо е кладенецът“. – Нищо не си научил. Ти си още в кладенеца и се занимаваш с коприненото и златното въже, изучаваш ги, но с тях не можеш да излезеш вън от кладенеца. Стоиш там и се безпокоиш как ще излезеш вън, на свобода. – Защо си в кладенеца? – „Не зная.“ – Такова е положението и на младата мома, която се оженила. Облякла се с нова рокля, с хубави обувки, със златен наниз, но пак е недоволна. Като я питат защо се оженила, тя казва: „Не зная. Майка ми, баща ми се ожениха, и аз се ожених; брат ми и сестра ми се ожениха, и аз се ожених. Баба ми, дядо ми се ожениха, и аз се ожених“. Питам: Ако някой се удави, и ти ли ще се удавиш? Хората се женят, т.е. давят се, без да се удавят. Така се давят и жабите. Ако питате жабата защо скача във водата, а не ходи леко, като котка, тя ще отговори: „Моят баща, моята майка, моите дядо и баба така скачаха във водата и ние не можем да пренебрегнем техните правила и закони. И ние следваме техния път“. Какво е научила жабата от това скачане? От хиляди години тя скача по един и същ начин. Като скача, жабата може само да уплаши хората – нищо повече.

Един от нашите братя, голям спиритист, се запознал с един лекар и започнал да го просвещава в спиритизма. Лекарят бил материалист, не вярвал в духове, но решил да направи опит, да види наистина ли съществуват. Една вечер преди лягане, той сложил на една дъска пепел с мисълта, ако дойдат духове, да напишат нещо на пепелта и той да го прочете. Също така, на масата близо до главата си, сложил един лист бяла хартия и молив, и на нея да напишат нещо. В стаята, близо до леглото му, имало леген с вода, покрит с вестник. Легнал си той с желание да не заспи дълбоко, да чуе какво ще правят духовете. По едно време, той чул някакъв шум: в легена се движело нещо. Казал си: „Това е дух, убедих се в съществуването на духовете“. Обаче толкова се уплашил, че закрил лицето си с юргана и така останал до сутринта. Като се събудил, казал на близките си: „Аз се убедих вече в съществуването на духовете. Снощи дойде един дух и влезе в легена. Ще видя, какво има там“. Вдига вестника и остана изненадан: една голяма жаба правала във водата. – „Жабешка работа! – казал докторът. – Ако не беше останала в легена, щях да мисля, че съществуват духове и щях да се изложа пред хората. Видях жабата, но се обезверих. Едва повярвах в съществуването на духовете и скоро трябваше да се обезверя. При това една жаба ме уплаши, цяла нощ спах със покрита глава под юргана.“

Често хората изпадат в положението на този доктор. Някоя жаба станала причина за дадено явление и като не знаят причината, хората казват, че това явление е от Бога. Има явления от Бога, но има такива, които стават по други причини. Всичко разумно е от Бога, а неразумното е вън от Него. Например, кравата услужва на човека с млякото си, но тя не може да направи всичко за него. Изобщо, животните не могат да направят всичко за човека. Ето защо, когато говорим за разумния живот, ние разбираме онези висши, разумни прояви, чрез които се повдига съзнанието на хората. Всичко друго, вън от тези прояви, представлява временния човешки живот. Кравешкото мляко е нужно за организма на детето, но ако цял живот човек се храни само с мляко, той ще остане назад в развитието си, особено в интелектуално отношение. Кравата има добри черти, но същевременно тя има някои отрицателни черти, които ще предаде и на хората. С кравешко мляко ли хранеше Бог евреите, като ги изведе от Египет? Той им пущаше особени зрънца от небето – манна, с която ги хранеше. Докато бяха в Египет, те се хранеха и с мляко, и с месо; ядяха кисели краставички, пиеха вино, поради което често се сърдеха на Моисея, като му казваха: „Ти ни доведе в пустинята и ще ни умориш от глад. Какъв смисъл има тази храна?“ Питам: Защо трябваше евреите да се хранят само с манна, толкова еднообразна храна? – Защото бяха страхливи. Ако те бяха смели и единодушни, в скоро време щяха да влезат в Ханаанската земя и да станат нейни господари. Като страхливи, те трябваше да пътуват цели 40 години в пустинята, да се калят. – Коя е Ханаанската земя? – Земята на изобилието, където царува Любовта. За да влезеш в тази земя, трябва да владееш науката на Любовта. Цели 40 години евреите се движеха в пустинята, за да придобият нещо ценно, да станат безстрашни. И на Моисея не беше лесно. Казват, че евреите нямали разумно сърце. – Не, страхът е парализирал сърцето на евреина. Разказаха ми интересен случай от живота на един евангелски проповедник. Той често проповядвал на слушателите си за връзката на човека с Бога. Казвал: „За онзи, който е свързан с Бога, никакъв страх не съществува. Той е решителен“. Веднъж, като се разхождал в една гора, насреща му излязла една мечка. Проповедникът се уплашил много и едва успял да се качи на една круша. Случило се, един негов последовател видял станалото и на другия ден, като срещнал проповедника, той го запитал: „Защо вчера, като видя мечката в гората, се качи на крушата? Защо не остана при нея да проповядваш? Нали казваш, че докато е с Бога, човек не се плаши от нищо?“ – „Така е, но откъде да зная доколко мечката ще ме разбере и дали се интересува от учението за Любовта? Освен това, може да е силна и да ме събори на земята.“

Така постъпват повечето хора, като проповедника. Всички проповядват, но като се натъкнат на противоречия и мъчнотии, веднага се качват на крушата. После казват, че между тях и мечката няма никакво отношение. Като ги питат защо не проповядват на мечката, те казват, че тя не се интересува от Евангелието, не иска да слуша. И проповедникът, като се натъкнал на мъчнотията, решил за по-разумно да се качи на крушата, като на амвон, и оттам да проповядва. Иначе тя може да се окаже много силна, да го хване между лапите си и да го събори на земята. И досега още хората казват, че трябва да се проповядва отвисоко. Да, неразбраните работи трябва да се проповядват отвисоко, от крушата. В края на краищата, човек все трябва да се извини с нещо. Извинява се онзи, който не разбира законите. Между човека и мечката има известно отношение. Разумният свят иска, щото противоречията между всички живи същества да се разрешат правилно, не насила, а по закона на свободата. Страхът у хората се дължи на неразбраните работи. Ако кажеш, че на физическия свят има страшни неща и зверове – мечки, лъвове, змии, знайте, че и духовният, и умственият свят са пълни със страшни, дисхармонични форми. В ума, в сърцето си вие сами си създавате тези форми, от които се плашите. Така вие преувеличавате нещата. – От какво произтича страхът? – От нарушаване на Божия закон. Това създава известна неустойчивост в човешкия организъм. Когато греши, човек става нервен, колеблив; ръцете и краката му започват да треперят и той става страхлив. Тогава Любовта го напуща, излиза вън, а страхът се намества вътре в него. Всеки е изпитвал това състояние. Обаче първите християни, като ги гонели, преследвали и убивали, понасяли всичко с радост. – Защо? – Защото знаели, че изпълняват Божията воля. Те страдали за името Божие.

Има случаи в живота, когато човек може да понесе спокойно и най-големия бой, обаче кажат ли му една обидна дума, не може да се побере в кожата си. – Защо? – Хората са така възпитани, че изискват да се отнасят с тях добре, да ги почитат и уважават. Следователно, ако някой ги обиди, те мъчно носят обидата. Друг е въпросът, ако обидата иде от любим човек. Там по-лесно прощават. Обидата не е нищо друго, освен мечката, която си срещнал в гората. Тя произтича от грубото естество на човека. Ако човекът, който те обидил, е груб, това показва, че си срещнал неговата мечка; ако те ухапе с езика си, срещнал си неговата змия; ако те уплаши, срещнал си неговия заек. Това не е човекът, това са неговите слуги. Човек е колективно същество. Когато се казва „Познай себе си“, това значи познай онази специфична черта, която те отличава от другите същества в колектива. Човек се отличава по три неща: по своя живот, изразен чрез волята; по своите благородни чувства, изразени чрез сърцето, и по своята права, светла мисъл. Мисли всякога право, без страх, че ще те накажат или убият като войник на бойното поле. Каква е мисълта на войника? Той мисли да върви напред, да победи неприятеля си, но това е от страх или по принуда. Друго е да мислиш, че светът е създаден разумно, че Бог го управлява и доброволно да изпълняваш Неговата воля. Истински човек е онзи, който използва разумно Божията мисъл и живота, даден от Бога. Да живееш правилно, това е изкуство: както писателят пише правилно; художникът владее своята четка; математикът решава добре и най-трудните задачи. Човек трябва да работи съзнателно, ден и нощ; и като спи, пак да работи. – Ще минеш ли през изпитания? – Изпитанията неизбежно ще дойдат, не може без тях. Никой не може да избегне изпитанията. И най-великите хора са минали през такива изпитания и през такава дисциплина, каквато вие не можете да си представите. Мнозина са пропаднали пред тази дисциплина, но мнозина са издържали. И вие ще минете през тези изпитания. Няма човек, който може да избегне дисциплината на живота. Това е неизбежен курс на пресяване, през който ще минат всички хора. Който издържи, ще мине; който не издържи, ще остане на земята, отново да решава изпита си. Защо е така, сега не може да ви се каже. Един ден ще узнаете всичко. Това е все едно, да ме питате защо се къса въжето. – Защото е тънко. – Къде не устоява животът? – Където не е разумен. – Къде се къса животът, къде не устоява? – Където няма Любов; където няма Мъдрост; където няма Истина. Значи Любовта, Мъдростта и Истината са положения, в които няма абсолютно никаква промяна. Милиони години може да върви човек с тези основни принципи в живота си и никога да не пропадне. Под „хиляди години“ аз разбирам живота на учения човек със своите разумни издирвания и придобивки. Резултатът е, именно, в тези хиляди години. Под „милиони години“ аз разбирам изучаване на дреболиите в живота. Когато човек влезе в милионите години, както е било през средните векове, във времето на схоластиката, тогава той се натъквал на дреболиите, като например на факта, колко дяволи могат да играят на върха на една игла. Така се създавали цели теории, които нямали никакво отношение към живота. Такъв един дявол на върха на иглата е безопасен, но ако същият влезе в кръвта на човека, само в продължение на 24 часа той може да предизвика най-страшни болести.

Казвам: Опасността в живота се заключава във възприемането на нещата. Щом възприемеш в съзнанието си една отрицателна мисъл; щом възприемеш едно криво чувство в сърцето си и една крива постъпка във волята или в живота си, ти си вече под влиянието на тези духове. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство и всяка отрицателна постъпка трябва да се отстранява. Някои от тях ще ви смущават, ще правят скандали, но това е отвън, вътре скандали не трябва да се допущат.

Аз искам да бъдете свободни. Има една опасност, от която вие напразно се страхувате – казвате: „Докъде ще ни доведе това учение? То ни отдалечава съвсем от света“. Да допуснем, че вие живеете в света и за света, както живеят светските хора. Какво ще спечелите от това? – Няма да се минат 60–70 години и ще ви сложат на носилка; ще тръгнат след вас три попа, ще ви опеят, ще ви занесат на гробищата, където ще ви заровят. На гроба ще сложат венци и цветя, ще поплачат за вас и след това ще ви оставят сам. В гроба черепът ви ще се разпръсне, костите ви ще се разхвърлят една след друга. След десет години ще ви разровят, ще сложат костите ви в една торба и най-после ще ги оставят в някоя църква. Какво допринесоха тези венци и цветя, сложени на гроба ви? Къде ще останете вие тогава? Ако останете с това съзнание, което имате днес, какво сте придобили? Може да останеш със съзнанието, че си бил богат, че си имал имоти, но какво ще придобиеш с това съзнание? Може да стане пожар, да изгори къщата ти, имотите и после ще кажеш: „Отиде къщата ми! Изгоряха всичките ми имоти“. Питам: Ако от твоята къща останат само гредите, какво си спечелил от живота? По какво се отличава светският човек от духовния? – И двамата са баджанаци. Не е въпросът какво е светски, и какво – духовен живот. Под „светски живот“ разбирам неразбран, а под „духовен“ – разбран живот. Следователно, като неразбран, светският живот не представлява нищо. Срещал съм светски хора, много добри, баджанаци на доброто; и обратно, срещал съм светски хора, баджанаци на злото. Щом срещна един човек, аз зная вече на какво е баджанак той – на доброто или на злото. – Какво означава думата „баджанак“? Под тази дума разбирам десния или левия крак на човека. Те са толкова тесни, че невъзможно е човек да влезе в един баджанак – непременно трябва два. Значи те вървят заедно, имат една и съща посока, една и съща цел. Тежестта на тялото пада ту на единия, ту на другия крак, т.е. ту на единия, ту на другия баджанак. Двата крака се спогаждат. Ако единият е куц, другият ще го носи. Значи под „баджанаци“ се разбират хора, които са в унисон в своите идеи. Ако двама души не се разбират, те не могат да бъдат баджанаци.

Ние трябва да разберем живота в тази форма, в каквато Бог го е дал. Мнозина от вас, като изпитват големи несгоди в живота, най-после казват: „Кармата ни е такава“. – Кармата нищо не обяснява. Например, карма било, че имаш да даваш на някого десет хиляди лева. Тогава какво трябва да правиш? – Трябва да плащаш. Ако плащаш по хиляда лева, в десет години ще си изплатиш кармата и ще бъдеш свободен. Трябва да си плащате кармата, т.е. дълга. Като изплатиш кармата си, какво ще правиш? Казваш: „Не зная защо идат още страдания“. – Много просто, преди години в близкото или далечно минало си обидил някого или си го ударил с нещо и си го осакатил. Сега плащаш, т.е. носиш последствията на своите постъпки. – „Карма е това.“ – Не, това е човекът, който не е господар на себе си, на своите неестествени прояви.

Та когато говорим за самовъзпитание, разбирам да владееш онези неестествени сили в себе си, които могат да ти причинят някакво зло. Казваш: „Не можах да претърпя“. – Там е силата на човека, да може да претърпи. В противен случай той е слаб. Щом не може да претърпи, той не мисли, не чувства и не действува правилно. – „Не струва да има човек толкова чувствително сърце.“ – Щом не си доволен от твоето сърце, това показва, че ти чувстваш болезнено. Болният човек не е мярка за нормалното състояние. Ти трябва да имаш такива чувства, че да устояваш на всички бури. При дъжд, при сняг, при буря, при всички промени на времето да бъдеш радостен и весел. И при най-голямото противоречие да знаеш как да се справиш.

Противоречията и мъчнотиите взимат голяма част от времето ви. Следователно освободете ума и сърцето си от тежестта на противоречията. – „Дотегна ни животът.“ – Чрез волята си човек може всичко да пресее, да се справи разумно със своите мисли и чувства. „Млади сме.“ – Колкото и да е млад човек, ако разбира Божия закон, 99% от мъчнотиите му ще се премахнат. Тогава той няма да ходи гладен и бос, няма да боледува. Който живее разумно, ще се радва на добри резултати в живота си. Той няма да мисли, че еди-кой си му помогнал, но ще благодари на Разумното Начало, което действа в живота. Ако си болен и оздравееш, няма да казваш, че еди-кой си те излекувал, но ще си кажеш: „Благодаря на онази Първична Сила, която ми помогна да възстановя равновесието на силите в своя организъм“. Болестите и мъчнотиите показват, че има още много да се справяте със себе си. – „Трябва ли да се обезсърчаваме при мъчнотиите?“ – Не, не се обезсърчавайте, но молете се да ви спуснат не копринено, нито златно въже, но дебело, здраво въже, което да ви извади от мъчнотиите на живота.

В 12-та глава на Посланието към римляните, Павел начерта пътя, който предстои на християните да минат. Всеки от вас, като чете Евангелието, нека се ползва от своите опитности и си избере път на действие. Казваш: „Аз не мисля ли?“ – Ти мислиш и чувстваш, но важно е как действаш. Важно е и как живееш. Това подразбира: не е достатъчно само да знаеш да свириш, но да приложиш музиката в живота си. Не направиш ли това, музиката сама по себе си няма смисъл. Музиката трябва да се вложи в мислите и чувствата, да има израз. Мислено всеки може да пее, но като рече да изрази песента навън, той среща затруднение. Даровитият певец и като направи грешка, не се обезсърчава, скоро изправя грешката си. Преди години при мене дойде един учител и ме попита: „Може ли да стане от мене музикант?“ Понеже материалното му положение било много трудно, той бил принуден да носи вода с бъчви от лозята във Варна. – „Дотегна ми да нося вода на хората! Дойде ми светлата идея да стана музикант.“ – Слушай, от тебе всичко може да стане, но не и музикант. Учител можеш да станеш, търговец – също, но не и музикант. Можеш да се научиш да стържеш с лъка на цигулката, но това не е музика. И тогава като музикант ще се намериш в още по-тежко положение.

Животът е най-хубавата музика, която трябва да се изучава. Щом научиш нещо, трябва да го приложиш. Казват за някого, че живее добре. Животът, сам по себе си, е музика. От очите на добрия човек излиза нещо светло, нещо радостно и весело. Музика има той в себе си. Това не е алегория, но действителност. На онзи, който живее по Бога, ангели слизат от небето да му пеят, както момците пеят на красивата мома. Така постъпва и поетът, като види едно кокиче, минзухарче или теменужка. Той взима перото и го възпява. Един от нашите музиканти написа песен на Бялото кокиче. И добрият живот е като бялото кокиче, като хубав цвят, за който ангелите слизат от небето и му пеят своите песни. След това, човек се чувства радостен и весел. Желая и вие да сте такива бели кокичета, за които ангелите ще слизат от небето да ви пеят. Всеки от вас може да стане такъв певец. При обикновените дарби не се постига лесно това. Само при необикновените дарби се постигат големи резултати – да станеш голям певец. Който е свободен, той може да живее добре. Няма човек в света, за когото е изключена възможността да живее добре. При сегашния ви живот не очаквайте много от обкръжаващата среда. Само на Бога и на себе си може да уповавате. Ще кажете, че не живеете добре. Това е лъжлива философия. Често обкръжаващите ви нахвърлят отрицателни мисли, което се дължи на изостанали същества от невидимия свят. Те съзнателно искат да спъват хората. Ти сам трябва да почувстваш дали животът ти е благоугоден на Бога или не. Като казвам „Бога“ разбирам Разумното Начало в света. Пътят, по който вървиш, е добър. – Защо? – Бог върви пред тебе и устройва живота ти. При това положение ти няма какво да очакваш от хората. Сега Бог не ни дава всичко, каквото желаем, защото не разбираме. То е все едно, като не можеш да четеш една книга, откъснеш от нея лист и изчистиш печката. Откъснеш друг лист и измиваш умивалника. Късаш лист след лист, докато унищожиш цялата книга. Значи, ако една хубава книга ни служи за чистене и палене на печки, какво ни ползва тя? Добре е, ако тази книга ни послужи за нашето повдигане и развитие. Добре е, ако Божието благословение може да ни повдигне. Следователно, ако то не е в състояние да повдигне мисълта ни и да облагороди нашите чувства, това показва, че ние още не сме готови за него. Затова Бог задържа своето благословение. Когато бъдем готови, Божието благословение ще протече към нас изобилно и няма да успеем да го съберем. – Кога ще бъдем готови? – Когато въжето бъде дебело, та да можете да излезете от кладенеца. Докато човек се обезсърчава, докато философства и разглежда коприненото и златно въже – външния живот, той не може да върви в пътя на Истината. Дебелото въже, което може да ви извади и сложи в пътя на живота, ще усили вашето сърце и вашия ум. Това значи: „Бог ще изпрати Духа си“. – Кога ще Го изпрати? – Когато умът, сърцето и душата ви бъдат готови. Това не значи, че Божието благословение не ви е посетило, но хората още не са готови да го използват. Сега умът на човека е зает със странични работи. Ето защо, когато умът на хората бъде зает с благородни и възвишени работи, тогава те ще се повдигнат на по-висок уровен от сегашното положение, в което се намират. И мравките живеят в същия свят, където са хората, но те са на ниско стъпало на развитие, по-ниско от човека и другите животни. Те даже не подозират какво има около тях. По съзнание и човек, в сравнение с възвишените и напреднали същества, е на по-ниско стъпало.

Казвам: Като дойде новият живот по съзнание, и ние трябва да бъдем готови, защото голяма е разликата между стария и новия живот. И в стария живот има голямо благословение, но вие не го виждате. Който не го вижда, той не може да го използва. И ако вие не сте в състояние да използвате добрите мисли и чувства, ще се намерите в положението на човек с болен стомах; той не е в състояние да възприеме благата, които му се дават. Вие сте се събрали тук да разберете великите Божии пътища, които водят към велики постижения. Тях Бог е предвидил и оставил за нас. Той иска от всички да имаме постижения. За това сме дошли на земята. Само така можем за оправдаем нашето дохождане. Един ден, когато се постигне всичко, което е предвидено за нас, сегашните училища и университети ще се затворят. – На онзи свят ли ще отидем тогава? – Не, като свършите първо отделение, ще влезете във второ отделение – във втора стая; после в трето отделение – в трета стая; в четвърто отделение – в четвърта стая. Оттам ще влезете в друго здание – в прогимназията и в други стаи. Като свършите прогимназията, ще влезете в гимназията – в друго здание, в други стаи. Най-после ще влезете в университета, който се намира на изток. За онзи, който разбира какво представлява другият свят, той знае, че този свят е близо; за онзи, който не го разбира, другият свят е много далеч.

Веднъж султанът запитал един ходжа колко е далеч от земята до слънцето? – „За 24 часа може да се отиде и да се върне.“ – „А колко е далеч онзи свят от земята?“ – „Той е много далеч. Моят баща замина преди 25 години за онзи свят, но и до днес още не се е върнал.“ Всъщност, разстоянието между този и онзи свят е едва една стомилионна част от милиметъра. Така е за разумния човек, а за неразумния от този до онзи свят има милиони километри.

Сега да се върнем към главната мисъл. Желая ви всички да бъдете хубави цветя, че поетите да ви възпяват. Като ви наблюдавам, виждам, че вие сте още обикновени цветя. Например, казват за някого, че се обличал хубаво, но външното облекло трябва да отговаря на вътрешното. Умът има известни качества, които трябва да отговарят на чувствата. При тези качества на ума и душата трябва да му отговаря. Като знаете това, стремете се към широки възгледи, към разнообразието на живота. Бъдете самостоятелни в своята мисъл. Дойде някой при мене и ми казва: „Знаеш ли, че аз съм учен човек?“ – Да, но аз ще те призная за учен, ако можеш да събереш всичката вода на океана в една чаена чаша. Ако не можеш да направиш това, ти си обикновен учен. – „Има неща, които човек не може да направи.“ – Така е, аз зная какво можете да направите и какво можете да използвате от мене. Да мислите, че това, което знаете, е всичко, то е заблуждение. Например, един човек знае нещо, което другите не знаят. Това, което човек знае, е специфично за него. Но има знания, които са само за другите, а не и за вас. Един ден, като завършите своето развитие, ще оставите вашите знания в наследство на онези, които идат след вас. Сегашното ви знание е мотика, с която трябва да работите. Ако дадеш мотиката си на друг, ти не можеш да свършиш работата си. Щом разкопаеш лозето си, можеш да дадеш мотиката на друг и той да си услужи. Има едно знание, обаче, което служи за вашето усъвършенстване.

Казвам: Не допущайте в себе си неща, с които трябва да се борите. Това са: омразата, обезсърчението, страхът, злобата, дребнавостите, клюките и др. Не се интересувайте от работите на хората. Ако искате да знаете какво правят те, аз ще ви кажа: те или се обличат, или се събличат; или ядат, или са се нахранили. Някои неща са толкова обикновени, че когато ме питат, какво прави еди-кой си, аз мога не само на това да отговаря, но да ви кажа какво мисли той в дадения момент. На физическия свят не е мъчно да се каже какво прави човек. Често се усмихвам като чуя, че някой иска да знае кой какво прави у дома си. Аз пък се мъча да не виждам какво правят хората. Като минавам край тях, аз си слагам було пред очите, да не виждам какво правят.

Някого бесят. Казват ми: „Виж какво правят там“. – Какво да видя? Присъдата му е подписана вече, те го обесили. Какво мога аз да направя? На човека, когото ще бесят, мога да кажа: „Слушай, преди да са те обесили, излез от тялото си, не чакай да те бесят“. На друг казвам: Слушай, по-скоро излез от къщата си. – „Защо?“ – Ще дойдат разбойници в къщата ти и ще те горят с нагорещени железа. – „Не мога да изляза.“ – По-скоро излез, не разсъждавай повече! – Възможно ли е това? – Аз ви говоря неща, които са строго определени. В Божествения свят всичко е строго определено. Като знаете това, вие трябва да се подчинявате на законите и разпоредбите на този свят. Каже ли ти Господ да напуснеш къщата, напусни я без да питаш защо. Каже ли ти да се върнеш в къщата си, върни се, пак без да питаш. Няма време за питане. Как постъпва разумният човек? По коя улица ще мине, той не казва. Той не минава два пъти през една и съща улица. Къде ще отиде, пак не казва. Разумният минава през пътеки, през които никой не е минавал. Даже разбойникът не може да открие неговите пътища. Никой не може да открие пътищата на разумния човек.

Следователно, като ви питат откъде ще минете, вие веднага казвате: „Ще мина през улица Леге, или през Търговска улица“. Не минавайте нито през Леге, нито през Търговска. Който е минавал през тези улици, всякога се е оплаквал, че работите му не вървят добре. Докато влизате през врата, през която минават много хора, работите ви няма да се оправят. – „Работата ми се обърка.“ – Ако искаш да се оправи твоята работа, влизай и излизай през такава врата, през която никой не е минавал. – „Като отивам на планината, откъде да мина?“ – Ще минеш през такъв път, където никой не е минавал. Там ще се спреш, ще се помолиш на Бога, като в църква, и работата ти ще се оправи. Ще си кажеш: „Зная една църква, в която само аз се моля“. На същото основание казвам: Една мисъл е ценна, докато не е употребена. Щом се употреби веднъж, тя губи вече цената си. Един камък е скъпоценен, докато се употреби веднъж. Щом се употреби, той губи своята стойност, особено ако го е носил лош човек. Богатите хора, които имат скъпоценни камъни, знаят това. Като са носили дълго време скъпоценни камъни, те ги давали на майстори, за ги излъскат, т.е. да възстановят изгубеното в тях. Според мене животът възстановява изгубената стойност на скъпоценните камъни. Оттук вадя следното заключение: Ако не водите добър живот, не можете да възстановите блясъка на вашия ум и на вашето сърце. Ако не водите добър и чист живот, ако доброто и любовта не пребъдват във вас, вие не можете да възстановите стойността на вашите мисли и чувства, на вашите добродетели.

И тъй, само Божественото в човека е в сила да възстанови блясъка и стойността на вашия ум и сърце. Без Божественото нито умът ще мисли право, нито сърцето ще чувства правилно. Без Божественото няма добро в човека. Казано е в Писанието: „Да предадем телата си в жертва жива и благоугодна на Бога“. Тази жертва подразбира да дадем място на Божественото в себе си. То ще възстанови блясъка на нашия ум и сърце. То ще възстанови нашата права мисъл и доброто в нашето сърце. Ако Бог живее в нас и ние живеем в Бога, животът ни ще бъде чист и свят. Ако Бог не живее в нас и ние не живеем в Него, дълго време още ще страдаме и ще се оплакваме от живота си.

Желая ви Бог да живее във вас, както аз разбирам; и вие да живеете в Бога, както аз разбирам. Само така животът ви ще се осмисли и по ум, и по сърце, и по воля, и по душа, и по дух.

Т. м.

Утринно Слово от Учителя, държано на 21 април 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help