Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Специфична работа

Размишление

Често се говори за времето, в смисъл добро или лошо. Някои казват, че времето е добро, а други – че е лошо. – Кое време е добро? – Което е определено за работа. Доброто време е ценно за онзи, който може да работи. Какво значение има доброто време за онзи, когото бият? За него е безразлично дали слънце грее или дъжд вали. Като го бият, и при единия, и при другия случай той не може да работи, не може да използва времето. На същото основание казвам: Богатството е ценно за онзи, който може да се ползва от него. Какъв смисъл има богатството, ако счупи гърба на онзи, който го носи? Като се счупи гърба му, богатството ще падне на земята и ще се изгуби. Много неща може да изгуби човек, но той трябва да бъде разумен, да не губи. За пример, човек губи богатството, знанието, здравето, разположението си. – Какво трябва да прави, за да не губи своите ценности? – Той трябва да изучава условията, при които може да запази всичко ценно, което е придобил.

Като не могат да разрешат известни въпроси, хората казват: „Господ знае всичко. Не е наша работа да се месим в Неговите дела“. Така не се разсъждава. Знанията и възможностите на Бога обуславят и нашите знания и възможности. Следователно всеки човек има възможност да придобие знания, каквито Бог има. Това е въпрос само на време. Щом един човек е здрав, всички хора имат възможност да бъдат здрави. Има болни хора в света, но те изпитват милосърдието на здравите. Това много не ги ползва. Те трябва да бъдат здрави, за да се развиват правилно. Вярата е здравословно състояние за ума, а безверието е болезнено състояние. Любовта е здравословно състояние за сърцето, а безлюбието – болезнено. Човешкият ум и човешкото сърце се движат между тия контрасти, за да изградят нещо положително, здраво, което от нищо не се руши.

Като ученици, вие трябва да започвате с малките, с простите величини и постепенно да отивате към голямите. За пример, виждате начертана една права линия и казвате: „Това е права линия“. Виждате на дъската написано числото 1 и казвате: „Това е една проста единица“. Виждате един орех и казвате: „Тук има един орех“. Казвате: „Виждам една права линия, една единица и един орех“. Мислите ли, че знаете какво представляват правата линия, единицата и орехът? Вие не подозирате, че тия неща крият в себе си известни сили. Ако знаете какви динамически сили се крият в ореха, в условията за тяхната проява и в отношението на тия сили към вас, вие бихте придобили голямо богатство.

Какво представлява единицата? Тя е символ на много неща. Едно от значенията на единицата е, че в нея се крие миналото на човека. Затова, именно, човек казва: „Едно време бях млад; едно време бях богат; едно време бях силен; едно време имах вяра“. Казвате, че единицата е строго число. – Защо? – Защото представлява завършен процес. Двойката пък означава настоящето – времето, в което човек днес живее. Тройката означава бъдещето на човека. Търсите ли щастие, търсете го в бъдещето, в закона на числото 3. Обаче единицата, двойката и тройката едновременно означават миналото, настоящето и бъдещето. – Защо? – Защото това, което за даден човек е минало, за друг е настояще; това, което за някого е настояще, за друг някой е бъдеще. – Кой живее в тройката? – Вярващият. Който вярва в Бога, живее в бъдещето. Значи бъдещето е свързано с една велика идея за Бога. Който не се е проникнал от тази идея, той не може да живее в бъдещето. Той живее само в двойката, т.е. в настоящето, в сегашния живот. Наистина, той живее в настоящето, но и него не разбира и казва: „Лош, тежък е животът“. Сам по себе си животът не е нито лош, нито тежък. Той съдържа елементите на страданията, на мъчнотиите и нещастията, но не можем да кажем, че животът е страдание.

Коя е причината за страданията? – Неразбирането на Законите на живота. Който не разбира тия закони, страда, мъчи се и умира. Който разбира Законите на живота, радва се и се весели. Той вечно живее. На земята ли живее, или на небето, за него е безразлично. За него няма по-велико и красиво нещо от живота. Лошият живот подразбира лошите условия. Човек страда външно и вътрешно, без да разбира смисъла на тия страдания. Условията са добри за онзи, който разбира смисъла на страданията и ги използва. Той страда, без да губи вярата си и смисъла в живота. Той мисли, разсъждава и върви напред. Защо трябва да се обезсърчава човек? Ако сравни живота си с този на растенията и на животните, той стои хиляди пъти по-високо от тях. Трябва ли тогава да се отчайва? Ще кажете, че човек трябва да живее, да се ползва от всички блага. Но той не е роден само да живее. Щом се е родил, той има вече живот. Сега му остава да мисли право. От растенията човек е научил изкуството да расте, да се издига нагоре. От животните той е научил изкуството да яде и да пие, да поддържа живота си. – Какво ще научи от себе си? – Да мисли. Едва сега човек започва да мисли. Той трябва да знае къде да употреби мисълта си. Ако го натоварят много, той трябва да мисли как да пренесе товара си безболезнено, или как да се освободи от него. Ако натоварят животното чрезмерно, то ще почне да бяга, да рита, да се освободи от товара си. Колкото да бяга и да рита, то няма да се освободи от товара си. Нищо друго не му остава, освен да се подчини и безропотно да носи своя товар. Обаче за човека не е така. Щом може да мисли, той ще приложи мисълта си в действие и ще търси начин за освобождаване от товара си. Щом намери правилен начин, той е разрешил една от трудните си задачи. Ще кажете, че с вяра всичко се разрешава. Вярно е, че вярата разрешава задачите в живота, но трябва да знаете коя вяра може да направи това. Има два вида вяра: преходна и вечна, или абсолютна. И тъй, когато казваме, че вярата разрешава най-мъчните задачи, ние имаме предвид абсолютната вяра. Който има такава вяра, той съзнава, че живее в Бога и Бог живее в него. Да живееш в Бога, това значи абсолютно да се подчиняваш на Неговите закони. Каквото ти каже Той, ти си готов да изпълняваш. Ако ти каже да говориш, ще говориш; ако ти каже да работиш, ще работиш. Когато Бог живее в тебе, ти ще Му разправяш всичко, каквото ти се случва, а Той ще те слуша и ще те съветва как да постъпваш, за да разрешиш правилно задачите си. Детето казва на майка си: „Мамо, гладен съм“. Майката веднага му дава нещо, да задоволи глада си. – „Мамо, краката ми се нараниха от острите камъни.“ Майката веднага му купува обувки. – „Мамо, студено ми е, дрехата ми се скъса.“ Майката веднага му предлага нова дреха. Да бъдеш всякога добре нахранен, облечен и обут, това значи да живее Бог в тебе. Да бъдеш подпомогнат във всички мъчнотии и трудности, това значи да живее Бог в тебе. Какво ще стане с детето, което пренебрегва майка си и отива да се оплаква на чуждите хора, че е гладно, че няма дрехи и обуща? Колкото и да се оплаква на чуждите хора, никой няма да му помогне. В каквото положение да се намира, човек трябва да знае къде да се обърне за помощ и как да иска помощта. И растението, и животното, и човек – всички се нуждаят от помощта на силния. Като единици, те живеят и се движат в Бога. Следователно всички живи същества трябва да очакват помощ от Бога, Който е вън от тях и вътре в тях. Бог е навсякъде и във всичко.

Като не разбират отношенията си към Бога, мнозина изпадат в положението на княжески или царски синове, които само заповядват. Каквото пожелаят, веднага им се доставя. Слугите обикалят, движат се около тях и изпълняват заповедите им. Какво ще стане с царския син, ако попадне в общество, където всички хора са слуги и работят? Колкото и да заповядва, никой няма да го слуша. Днес ще заповядва, утре ще заповядва, но заповедите му остават неизпълнени. В първо време ще изпадне в противоречие, ще се чуди как никой не го слуша, но в края на краищата и той ще слезе от високото си положение, ще се приравни с окръжаващите и ще започне да работи като тях. Отначало царският син ще бъде недоволен от условията на живота, но постепенно ще се примирява с тях, докато разбере, че за да бъдат условията добри или лоши, това зависи от самия него.

Следователно, чувате ли някой да се оплаква от лошите условия на живота, ще знаете, че той е бил царски син, който се е научил само да посочва с пръст нещата и те веднага да идват при него. За да превърне лошите условия в добри, той трябва да разбере, че нещата сами не се движат, но друг някой ги движи. Щом човек попадне при лоши условия, това показва, че той е лишен от разумните същества, които са му помагали. Той трябва вече да стъпи на краката си и сам да си прислужва. Като се научи сам да си прислужва, ще прислужва и на другите. Като ученик на живота, всеки човек трябва сам да си прислужва, а същевременно да прислужва и на другите, заради Господа, Който живее в тях. И като яде, човек трябва пак да мисли за Господа. Горната челюст представлява Мъдростта, т.е. проява на разумния принцип в живота. Долната челюст представлява Любовта. Значи, като отваря и затваря устата си, човек пак услужва на Бога. Ако може да яде и да говори правилно, той изпълнява велика работа, която ще му принесе полза за вековете. Не може ли да яде и да говори правилно, човек се натъква на страдания, от които с векове не може да се освободи.

И тъй, страданията се дължат на незавършена работа в областта на растенията, на животните или на човека. Всяка незавършена работа причинява страдание. Следователно, като страда, човек трябва да знае, че не е свършил работата си навреме, или се е заел с работа, която не му подхожда. За пример, виждате някой, че се стреми да порасне, голям да стане. Това е работа на растенията. Човек отдавна е свършил тази работа. Друг някой се стреми към живота, иска да яде и да пие, да се разхожда, да си поживее. И това не е негова работа. Животните мислят за живеене, те искат да си поживеят. Обаче работата на човека е да мисли. Той е мислещо същество. Когато съзнае, че е изправен да мисли, човек изпитва голяма радост. Той започва да решава задачите и мъчнотиите си чрез своята мисъл. Като мисли, човек идва до заключение, че причините за мъчнотиите и страданията му се крият в самия него, а не извън него.

Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата. За пример, като изучавате числата, ще дойдете до положение да разбирате значението на числата от различни гледища, а не само от едно. Ако разглеждате човека от главата надолу, вие поставяте числата 1, 2 и 3 в следния ред: единицата в главата, двойката в гърдите, а тройката в стомаха. Ако разглеждате човека от краката към главата, единицата ще поставите в стомаха, двойката в гърдите, а тройката в главата. Числото 2 не мени мястото си и в двата случая. Ето защо човек трябва да работи с двойката, като неизменно число, като център. Изобщо, центърът не се мени. В живота правият път е неизменен. Под „прав път“ разбираме тесния път, по който може да върви само един човек. Значи за всеки човек е определен специфичен тесен път, по който трябва да отиде при Бога, т.е. при центъра на живота. Всички хора се движат по периферията, но всеки тръгва от специфична точка, определена от него, и се движи по един от радиусите на кръга. Всеки радиус представлява специфичен път, по който човек се движи. Като се движи кръгът, с него заедно се движат и всички хора. Всеки радиус представлява известно условие. Като се движи към своя идеал, първоначално човек пристъпва бавно и спокойно. Той казва: „Не искам да се кривя, да се покланям към земята. Искам да запазя правото си положение“. Обаче, колкото по-нагоре се качва, пътят става по-стръмен и човек, ще не ще, започва да лази, да се покланя на една и на друга страна. Значи, колкото по-големи стават мъчнотиите, толкова повече човек се смирява. Условията на живота изискват от човека смирение. Ако не се смири, той не може да използва условията на живота. Ще кажете, че достойнството на човека не позволява да се покланя. Наистина, не е достойно за човека да се покланя, но на равно място.

Обаче дойде ли до някоя стръмнина, той трябва да се поклони. Стръмнините представляват мъчнотиите в живота, пред които човек неизбежно трябва да се поклони. Когато се поклониш на една стръмна канара, тя оживява и ти показва тясната пътека, през която трябва да минеш. Ако не я поздравиш, тя ще се затвори за тебе, т.е. никакъв път няма да ти покаже.

Човек трябва да бъде разумен, да изучава условията на живота, да не изпада в грешки. Грешките се предизвикват от ненавременното влизане на човека в една или в друга област на живота, за която или не е готов, или отдавна е минал. За пример, по невнимание човек може да попадне в миналото, да се върне назад, или в бъдещето, за което още не е готов. Обаче попадне ли в настоящето, той се хваща с двете си ръце за миналото и бъдещето, чрез които уравновесява силите на своя организъм. Дясната ръка представлява бъдещето на човека, а лявата – неговото минало. Човек представлява единицата. Ако не може да уравновеси миналото и бъдещето чрез настоящето, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания. Значи мъчението, адът е за човека, а не за растенията и за животните. Мъчнотиите и страданията представляват условия за развиване на човешкия ум. Който мисли, лесно се справя с мъчнотиите и страданията.

Следователно, видите ли, че някой човек се гневи, сърди, обезсърчава, ще знаете, че в дадения момент той не мисли. Щом се гневи и обезсърчава, той е попаднал или в миналото, или в бъдещето. Щом излезе от тия области и започне да мисли, обезсърчението изчезва. Който не мисли, той всякога преувеличава страданията си. Да мисли човек, че страда повече, отколкото са страданията му всъщност, това значи да допуща мисълта, че е онеправдан. Никой никого не може да онеправдае. Или по-право: няма онеправдан човек в света. Да допущате, че някой може да ви онеправдае, това значи да отричате съществуването на разумността в света. Как можете да вярвате в Бога, а същевременно да допускате, че някой може да ви онеправдае и онещастливи? Ако допущате тези противоречия в себе си, това показва, че вярата ви не е истинска и живеете в неразумен свят.

Мнозина се оплакват от съдбата си, защото не мислят право. Когато започнат да мислят право, те могат да смекчат и подобрят съдбата си. В такъв случай повтаряйте често следните думи: „Вярвам, че живея в Бога и Той – в мене. Вярвам, че животът е разумен и никой не може да ме лиши от благата, които Бог е определил за мене“. Ако някой се осмели да ви отнеме едно от благата, определени за вас, вие ще получите 10 пъти повече. Ето, когато растенията не искаха да има между тях животни, те ги изпъдиха вън от царството си. – Лошо ли направиха? – Животните се отказаха от животинското в себе си и се повдигнаха на по-високо стъпало. Когато животните изгониха човека от своята среда, последният се повдигна едно стъпало по-високо и стана ангел. Радвайте се, ако сте успели да се откажете от своето низше естество и да влезете в областта на ангелите.

Защо трябва човек да напуска средата на животните? Мнозина са задавали и още задават този въпрос. Казвам: Не питайте защо нещата стават по един или друг начин, но мислете. Ако ви дам един пресен, добре опечен и първокачествен хляб, не питайте откъде е взето брашното, кой го е месил и пекал, но отчупете си парченце от него и започнете да ядете. Който мисли много върху хляба, а не го опитва, той ще се лиши от хранителността, която е скрита в него, и сам ще се изложи на страдания. Ето защо, дадат ли ти парче хляб, започни първо да ядеш, после – да мислиш и най-после – да използваш енергията, която си приел от него, за правене на добро. Да ядеш, да мислиш и да правиш добро, това подразбира постигане на твоето спасение.

Кой може да прави добро? – Любещият. – Защо трябва човек да люби? – За да приеме Бога в себе си. Когато живее в човека, Бог свързва неговото минало, настояще и бъдеще в едно цяло. Като люби, човек понася страданията с радост. Той не се оплаква от мъчнотиите и страданията си. За такъв човек казваме, че мисли право. Той е примирен с Бога. Щом е примирен с Бога, той е готов да приложи Неговия закон. Моисей приложи този закон към евреите, но те не го приеха. Мойсей им каза: „Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“. Понеже евреите не приложиха закона на Любовта, Моисей прояви силата си към тях, като си послужи с магическата си тояжка. По този начин само той ги усмиряваше. Иначе те бяха готови да го убият. Христос, обаче, приложи Божия закон. Той се отнасяше с Любов към хората, но те не Го разбраха, вследствие на което евреите Го разпнаха. Те решиха да Го погубят, но останаха излъгани – на третия ден Христос възкръсна.

Като ученици, вие трябва да имате права мисъл, идеите ви да бъдат разбрани. За пример, някой говори, че го ограбили, че задигнали парите му. Докато разправя това, торбата с парите излиза пред него. Друг разправя, че баща му и майка му умрели. Той говори за смъртта им, а те вървят рамо до рамо с него. Да мисли човек, че е изгубил парите си, че го обрали, или че загубил близките си, това показва, че той няма правилно отношение към нещата. Този човек не мисли право. Никой никого не може да обере. Никой не може да изгуби близките си. Обаче за онзи, който не изпълнява волята Божия, съществува съдебен пристав. Разумните същества казват на съдебния пристав: „Иди при еди-кой си, вземи парите му и ги задръж в себе си. Понеже не изпълнява волята Божия, не разполага с богатството си правилно, парите му трябва да се отнемат, докато научи урока си“. Като не разбира този закон, човек мисли, че е ограбен, и се оплаква на хората за понесената загуба.

Ще кажете, че това са отвлечени идеи. Не са отвлечени идеи. Какво отвлечено има в миналото, настоящето и бъдещето? Какво отвлечено има в това, ако ви кажа, че мислите и чувствата на миналото и настоящето ви трябва да минат в бъдещето? Ако не е в състояние да направи това, човек не може да реши сложните задачи на живота си. – „Ама нещастен съм!“ – Това е последствие от твоето минало. За да не бъдеш нещастен, трябва да възлюбиш Бога. Това значи да обикнеш всички хора, защото всички живеем и се движим в Бога.

Казвате: „Ние живеем в Бога и Бог живее в нас“. Всички повтарят това изречение, но малцина разбират неговия вътрешен смисъл. Тази идея още не е ясна в съзнанието на всички хора. Ако любиш човека и виждаш Бога в него, ти си на прав път, ти разбираш какво значи да възлюбиш Бога. Ти живееш в бъдещето, в което се крие твоето щастие. Ако обичаш един човек, без да виждаш Бога в него, ти не си на прав път. Ти живееш още в миналото, което те прави нещастен. В Любовта хората трябва взаимно да си помагат. Един за друг те трябва да бъдат канали, през които да тече Божествената енергия като мисъл. Който е отворил тия канали в себе си, той се ползва от Божието благословение.

И тъй, от всички хора се изисква мисъл. Казвате: „Как трябва да мислим?“ Това не е важно. Важно е да мислите. Мисълта, сама по себе си, има цена, а не формата. Каква форма има златото, не е важно. Важно е съдържанието му. Цената на златото е в неговото съдържание, а не във формата му. Същото се отнася и до Божествените идеи. Каква е формата на Божествената идея, не е важно. Цената на тази идея се крие в съдържанието.

Следователно за вас е важно да познавате Бога. Чрез каква форма ще се прояви Той, не е важно. Ако любите Бога, ще Го познавате и в добродетелния човек, и в разбойника. И тогава, като срещнете разбойник, вие няма да се уплашите, но ще кажете: „Господи, познавам Те и в добрия, и в лошия човек. Ти, Който управляваш света, няма да допуснеш този човек да ме убие. Ти ще проявиш милосърдието си и чрез него“. Чуе ли тези думи, разбойникът ще се пробуди и ще се откаже от намерението си да убива.

Мнозина казват, че имат опитност от милосърдието на Бога, познали са Го вече. Опитността на някои хора е като тази на децата, които прегазват реките. Някои реки са плитки, водата им достига едва до коленете на децата. Те лесно ги прегазват. Други реки са по-дълбоки, водата им достига до пояса, а някои – до гушата на децата. И те не са опасни. Обаче има реки, водата на които достига дълбочина до два и повече от два метра. В такива реки малцина влизат. За да прегазите такава река, вие трябва да знаете изкуството да плувате. Който има знания, той може да преплува и най-дълбоките реки и морета. Те представляват мъчнотиите и изпитанията, през които човек минава. Ако знае да плува, човек минава лесно през тези реки и морета. Ако не знае да плува, той ще се намери в положението на длъжник пред кредитора си. Последният има право да прости или да не прости дълга на своя ближен.

Срещнали се кредитор и длъжник. Като нямал възможност да изплати дълга си, длъжникът казал на кредитора си: „Имам един белег под мишницата си, голям като черна слива“. Кредиторът се вслушал в думите му и веднага разбрал, че това е неговият роден брат, който имал също такъв знак под мишницата си. Кредиторът ще иска ли дълга от брата си? Той ще му каже: „Да отложим даването ти до второ разпореждане. Сега, да отидем у дома да се нахраним добре“.

Питам: Какво ще правите, ако в една ваша мъчнотия или в едно страдание срещнете брата си? Как ще постъпите? – Ще простите дълга му. С тази постъпка вие разрешавате мъчнотията си правилно.

Какво представлява знакът, който длъжникът имал под мишницата си? Това представлява човешката мисъл. Ето защо, за да решава мъчнотиите си правилно, преди всичко човек трябва да е определил отношенията си към себе си, към своя ближен и към Бога. Ако двама души мислят върху известен въпрос, те могат да се разберат помежду си. Ако не мислят върху даден въпрос, или ако изобщо не са способни да мислят, те не могат да се разберат. Където мисълта присъства, там всички въпроси се разрешават.

Някои казват, че с много философстване нищо не се постига. Аз пък казвам: Без мисъл, която Бог е вложил в човека, нищо не става. Засега мисълта е най-силният елемент, с който трябва да работите. Мисълта е оставена за човека, с нея да работи, а сърцето – за Бога. Затова е казано в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Значи Бог иска от човека онова, което му е причинило най-голями страдания, мъчнотии и нещастия. Бог иска сърцето на човека, за да го преработи, да го превърне от каменно в плътско, да не му причинява големи страдания. За човека пък остава умът. Христос казва на учениците си: „Търсете ме в Галилея“ – мястото на разумността. – Как може да отиде човек в Галилея? – Чрез ума си, т.е. чрез своята мисъл. Помнете сега: Да работи човек с мисълта си, това не е никакво угощение, но една от най-красивите работи, които Бог му е възложил. Чрез мисълта си човек ще разбере главата, дробовете и стомаха си. Ако не може да ги разбере, не може да се ползва от тях. Щом не може да ги използва, както трябва, той не може да бъде щастлив. За да бъде щастлив, човек трябва да има вътрешно разбиране на живота, както и на законите, които го управляват. Като мисли пък, човек ще разбере Божията Любов, която ще приложи чрез сърцето си.

И тъй, познайте Любовта чрез ума си, приложете я чрез сърцето си, за да бъдете доволни и щастливи.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 15 април 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help