Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Постижимото, разумното и реалното! Идеалите на човека

Х година

31 школна лекция на 1 мл.ок.клас

10 април 1931 г. петък 6 ч.с. приятно, хубаво време.

Изгрев.

Само светлият път на Мъдростта

води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Коя беше основната мисъл от миналата лекция? (за тригона). Да имаш един тригон, това са най-добрите условия, които човек може да иска отгоре. Сега практически, кое наричате вие тригон? Най-доброто, което искате сега. Вземете на физическото поле, кое наричате тригон? Най-доброто в даден случай. Може да се различавате, да няма една от точките. Коя точка може да бъде най-важна? Сега научно, ако ви се зададе един въпрос, по какво може да се познае, че една точка от живота е най-важна? Коя точка от живота е най-важната? Да допуснем, че имате една точка A, едно състояние имате непроявено, в каква посока може да се подвижи точката. Три посоки има, в които едновременно може да се подвижите. Да допуснем, че във вас има едно желание, жеден сте, но сте един пътник, някъде в планината, седите и усещате жаждата, в каква посока ще тръгнете? Най-важният обект е жаждата. Тази жажда ще се изрази в един път, един изходен път, вземам пътя B. Това е желанието, което имаш, то ще намери някой извор. Да допуснем, че вие сте били не само жеден, но същевременно и вашето здраве е малко разклатено, малко болен сте. В каква посока ще се движи болният? Жадният човек ще се движи към извора, ще пиете от водата, уталожва се вашата жажда, а едновременно с това изчезва и болестта ви – вие сте здрав. Второто положение, за да изчезне и болестта, в каква посока ще се подвижите? По какво ще се познае, че един пътник е болен? Много естествено, той върви, понакуцва, може да го считате като някой уморен човек, но щом оздравее, човек се изправи; по-напред главата му беше наведена, а сега се изправи, взема едно положение, подвижи се, накъде се подвижва той? Нагоре. Той се движи в една посока, образува един ъгъл. Какъв е този ъгъл? (Остър). Не, той е прав! Ако е затворен, ще бъде остър, щом е отворен, той е прав! Можете ли да затворите един прав ъгъл? Този ъгъл е проекция в движение. Същевременно всеки един ъгъл се изменя. Той има това свойство – ъгъл в движение; следователно, мястото, отгдето го гледаш, се изменя. Сега най-първо трябва да се докаже, че той е прав. Сега това е твърдение математическо. Щом се продължи тази линия AB тогава какво ще стане? (Ако се продължи линията AB, получава се нов ъгъл). Следователно, новият ъгъл, понеже линията е по-голяма, другият ъгъл е по-малък. Сега вие ще кажете, че този ъгъл не е прав. Щом единият е тъп, а другият е остър, ще докажете. Но щом линията не се продължава, вие никога не може да докажете, че този ъгъл е остър. Постигната е целта. Ако вие сте в движение, това е само перспективно, може да се покаже, като че сте в наклон някъде. Но теченията от слънцето към центъра на земята са винаги перпендикулярни към съзнанието на човека. Геометрически вие може да си представите земята в известно положение. Запример вземете един радиус от двата центъра. Тук е слънцето A. А тази точка C е земята. Ако спуснем от центъра на слънцето към земята точка, какви точки ще бъдат те? Да допуснем, че точката A се премести A¹ Щом тази точка е в движение, имате и точката B¹ Какви ще бъдат спусканите точки? (Всякога ще бъдат перпендикулярни). Но ако вземете само този център, не към слънцето? Понеже този център се движи, привидно се показва, че тук се образува остър ъгъл към центъра B. Това е само перспективно. Те са резултати, добити в даден случай.

Сега въпрос е защо един прав ъгъл не може да се затвори? Геометрически се затваря. Може да се направи един правоъгълен триъгълник. Но онзи, който се занимава с висшата геометрия, един правилен триъгълник какво представлява? Това е част на една фигура. В дадения случай как ще обясните линията, която имате AB и линията AD. Те не са еднакво дълги; кои са причините? Ако линиите са обикновени, ние ще ги изтълкуваме по един начин, но ако са живи същества? Двама души, единият е извървял един път, а другият е извървял друг път;тогава какво е отношението на двете точки? Имаме две направления. (Ако единият е извървял повече път на физическото поле, в по-дългия път има по-малко препятствия). А другото същество, което е тръгнало към AB този терен, другата линия е изпълнена с по-големи препятствия. Но ако имате два аероплана, които тръгват, ако единият има по-голяма сила, върви с по-голяма бързина и вървят по един прав ъгъл, тогава единият от тях ще изходи по-голямо пространство. Следователно, ако двама учени хора се съберат на едно място, единият е по-учен, ще изработи повече. Силният работник ще свърши повече работа, тогава може да се определи тъй, ако това е един терен, място, тези двама работници работят по дължината AB и AD. Да определите, ако почнат да работят тази земя, каква част от триъгълниците ще изработят? Нали едно отношение на катетите. Тогава, ако се образува един квадрат, същевременно тези квадрати ще покажат кой колко ще работи? Възможността на движението от А към Б същевременно показва възможността колко можеш ти да обработиш? Защото това място, което ти си изходил, то е вече под твое влияние. Сега ако това същество AB се усили да извърши толкова работа както AD. Какво ще стане с него? Ще се образува умора. Следователно какво е умората? Че едно същество е свършило повече работа, отколкото му е дадено в даден случай. Умората е винаги едно пресилване. Щом си се уморил, извършил си една работа повече, отколкото трябва. И казваш, уморих се! Щом не се уморяваш, вършиш толкова работа, колкото трябва. Ако някой учи повече отколкото трябва, какво става с него? И той се уморява, нали има и умствена умора? (Има). Да кажем, вие сега тургате най-малко 4 години, за да свършите университет. Считам това е много усилена деятелност. Трябват най-малко 14 години, какво ще научиш ти в 4 години? Сега има 7 или 8 години за гимназията; тогава, ако е 14 години за университета, за прогимназията колко трябват? (2 по 14 – 28). 28 и 14 са 42. Сега ще дойде възражението, математическото и геометрическото възражение – ще остареем. Но законът е, когато се продължава периодът на учението, продължава се и животът! Ако трябват 14 години да свършиш университет, ти ще продължиш живота си. Но винаги продължавайте. Имате един идеал, не поставяйте време на вашия идеал, аз за догодина искам да постигна нещо! Никога не тургайте за идеала си един срок! Вие не тургайте в ума си време. Постижение на идеала има, но за да се реализира един идеал, то е невъзможно. Запример реализирането на музиката, един музикант да е толкова изкустен, може ли вие да направите един цигулар едновременно да свири на 4-те струни? Не може. Значи трябва години да учи. Ако може да се научи да свири, той трябва да има такава светкавична бързина. Може, това е само твърдение пак. (Математически може да се докаже, че е възможно). Е, разбира се. Всяко нещо, което не е реализирано, как го казвате? Кои неща съществуват? Които се реализирват. Всяко нещо, което се реализира, то съществува; а всяко нещо, което не съществува, нереализирано е. Тогава, ако не съществува, къде е? Къде са точките? Една точка къде е? Нали точката се намира някъде. Къде се намира точката? Точките съществуват някъде. Точката, това е линията, това е съществуванието на точката. Линията сама по себе си не съществува, съществува точката. Дължината на линията, това е животът на точката. Дължината на квадрата и широчината на квадрата, това е пак в друга степен животът на точката. И кубът, това е пак животът на точката. Линиите и в първо, и във второ, и в трето измерение сами по себе си не съществуват. Съществуват само точките. А сега казват правата линия е нещо реално. Но правата линия сама по себе си съществува ли? Съществува нали? (Да). Правата линия не съществува. Правата линия това е отношение на две точки. Отношение, но има една проекция. Съществува тази права линия доколко време може да съществува тази права линия? Ако аз взема, че с една гъба изтрия всичко писано на дъската, вие казвате, тази права линия АБ съществува, нали тъй. Ако взема една гъба, че изчистя хубаво книгата, къде отиде правата линия? Защото съществува това, което не може да се изличи! Това е съществувание. Това, което може да се изчисти, то е относително съществувание, то не е реално.

Кои неща наричате вие реални? Но сега законът е друг. Следователно, ако тази права линия представлява милиони от точки, които същевременно се движат в една и съща посока, по този закон не съществува само една точка в пространството. В реалния свят съществуват милиони точки. Представете си, тогава че милиони точки се движат в една и съща посока, какво ще образуват? (Линията). Тогава тази линия е реална вече. Казва се, това движение е завзето от едно разумно същество, тази линия е реална; но когато тя представлява само един извървян път от една точка, тя е относителна реалност. Сега ако вие тръгнете в пространството; ако ви кажа, можете ли да намерите този път, преди няколко милиони години, оттам дето е минало слънцето. Нали слънцето се е движило? Или да ви дам друго сравнение, някой параход, който е минал през великия и тих океан преди един месец, може ли да намерите пътя, дето е минал? Оставил ли е някой следи. Все таки е оставил някой следи. Следователно всичките заблуждения на хората произтичат от това, вие считате нещата реални, които не са. Вие считате една права линия, едно постижение в живота си; или че не сте постигнали всичките неща, които вие не можете да реализирате. Те са неразумни. Само неразумните неща в живота са непостижими, а всичко разумно е постижимо! Следователно, може да питате, кое е реално? Това, което е постижимо, това е реално! А непостижимите неща кои са? Неразумните неща.

Да допуснем вас ви пущат в пространството да създадете една земя. Н. пращам тебе, ти можеш ли да създадеш една земя? (Без условия не мога да създам). Нямаш знание, а ти това знание да създадеш един свят го нямаш. Това е неразумно, да те пратя там, ти можеш да седиш с милиони години. Но да допуснем, че ти имаш всичкото знание, как се създава един свят, една вселена, тогава? (При тези условия ще създам една земя). Мислете трезво. Сега пренесете закона. Вие вървите по пътя на една философия на гръцката школа на софистите. Но не всякога една лоша постъпка произвежда лоши последствия и не всякога една добра постъпка произвежда добри последствия, има и обратни резултати: лоши постъпки произвеждат добри последствия и добри постъпки произвеждат лоши последствия. На земята е така. На земята има такива отношения. Щом дадеш на някой човек сто хиляди лева звонкови и видиш го след време той започне да яде и пие и почва да се напива; докато нямаше пари, той беше трезв човек, а сега накривил шапката и пие. В тебе имаше едно добро желание, казваш, да ходя да се уча. Виждаш го сега яде и пие, ти го набиваш на общо основание и след това ти го видиш, той станал доктор. В Америка минава един слаб студент, ходил той да гледа един от тези пиджулисти, от големите, че му ударили една плесница и студентът се повалил на земята. Но се засрамил добре. Искал да си отмъсти, но не могъл да го нареди. Защото ако рече да му говори още една дума, ще получи още една плесница и ще се прекамбури на десетина метра. Той почнал да се учи и най-после той развива повече сила от първия и след 10 години той го намира при едно друго положение. Този господин, който му ударил една плесница, дигал един кон и едно конче на ръцете си, а пък този студент хванал и с едната си ръка, и дигнал и този, който дигал коня, и кончето, той дигнал и него заедно. Тогава този попитал за името (на) този новодошлия. Аз съм, казва, онзи студент, на когото ти удари една плесница и се повалих на земята. Този казва: Сега те признавам, че си ми учител по сила! Това иде от плесницата. Сега питам, кое е вярно? Това реално ли е? Може да е анекдот, предположение само. Възможно е. И действително от чисто научно гледище това се дава като факт, съществува. Но са неща възможни. Да дигнеш един кон и едно конче, много ли е? Някои ще кажат, може, верни неща са. Та има ангели толкова силни юнаци, той по някой път някоя планета като нашата земя, той я вдигне и като я хвърли, тя си навакса пътя. Съществува едно сътресение. Тогава учените хора си обясняват научно, те казват съществува някакво си влияние или някои далечни слънца. Но ако аз кажа, че някой ангел се е проявил, поиграл малко, знаеш ли с каква бързина е подигал тази земя? Ще кажете, това е невъзможно. Понеже ние ще представим този ангел каквито сме ние. Защото, ако вие идете при мравите и питате там какъв е човекът? Те ще кажат, като нас, такъв чешит трябва да бъде като нас и ще си представят човека като мравя. И ще кажат действително, може да дига толкова, колкото и ние дигаме. И ние никога не можем да си представим един предмет по-голям от нашето съзнание. Някой път ние мислим за Бога, че е създал света, но като си представим Бога, ние пак си го представяме като нас. И някой път казваме, възможно ли е той да създаде света в такава форма, каквато ние си представляваме? То е невъзможно. Това ние крием, но това се разбира. В такава форма не може да се създаде светът, то е само една проява.

Та казвам, трябва да имате една философия: ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО! Всичко е възможно само за разумните условия на живота. В света само разумното е възможно! Неразумното е невъзможно. И всички разочарования, които ние претърпяваме в живота, това е, че се стремим по пътя на неразумното. Следователно, изправяй пътя си! Виж обекта, към който ти се стремиш, разумен ли е? Щом е разумен, върви; щом е неразумен, този път е непостижим. Това трябва да знаете като една математическа аксиома! Сега какво искате да постигнете. Кажете ми сега да ви покажа един път на постижение. (Знание). Та знанието е един товар. Мен ако ме попиташ и ако аз тръгна за едно голямо пътешествие от света на реалността тогава бих поискал да ми дадат само една кибритена клечка, която тежеше една сто милиона част от милиграма. Да я туря някъде и да тръгна в пространството с тази клечка. Ако дойдем на земята и хората не ме слушат, ще кажа, или ще ме слушате, или ще запаля целия ви свят. И тогава, ако намеря един такъв свят като земята и не ме слушат, като цъкна ще запаля всичкия въздух и ще превърна цялата земя като слънцето и всичките тези хора на какво ще се превърнат? Ще светят като светии. Представете си сегашните учени хора как могат да докажат, че земята се е запалила? Че станало някакво сблъскване с другите планети, усилила се деятелността на слънцето. А пък аз казвам, един ангел, който носил една клечка, която е тежала една сто хилядна част от милиграма, е запалил. Тогава учените хора ще кажат: Възможно ли е това? Е, това е знание! Имаш една клечка, която съставлява една сто хилядна част от милиграма, да знаеш как да я хванеш. Аз ще ви задам друг един въпрос. Колко тежи една ваша добра идея? Казвате, схванах една добра мисъл. Как я схвана? Да кажем имате една идея. Как я схващате? Разправям ви математика, казвате: Разбрах! Или схванах! Де си го схванал? Значи, могат да се схванат нещата.

Та при това съзнание нещата са нереални, тъй както сега, понеже считате нещата, че са нереални, имате едно противоречие в съзнанието. Да допуснем, че седите наблизо при един обект както нашата земя. Но от тази земя виждате малко от нея. Но колкото повече се отдалечават нещата, стават по-видими, очертават се границите; но ако се отдалечите на едно разстояние, колкото месечината, тогава ще видите половината от земята. Но колкото се увеличи кръгът на вашето зрение, какво става? (Предметът се намалява). Отдалечава се. Но щом един предмет в едно отношение става ясен за нас, този предмет се отдалечава от фокуса на нашето зрение или отдалечава се от нашето съзнание.

Следователно, сега непостигнатите идеали са идеалите, които са при нас; непостигнатите идеали са при нас по-близо, а постигнатите са по-далече. Според вашето схващане как е? Че постигнатите идеали са по-близо. Аз твърдя обратното: постигнатото е по-далеч. НЕПОСТИЖИМО Е ПОСТИГНАТОТО, А ПОСТИЖИМО Е НЕПОСТИГНАТОТО. Тогава как е? Постигнатото се отдалечава от нас, а което е непостигнато, то е близо при нас. В какво седи софизмът? (Това е игра на думи). Игра на думи е следующото, тук в София се случва, един казва на друг: Дай ми два лева на заем. – Лесна работа, тръгват и двамата, дохождат при лъвовия мост и той му казва: Ето два лъва. Тогава този казва, извинете такива лъвове не искам, от по-дребните, тези са много големи. Хубаво. Допуснете сега това е шега, но да допуснем и другата страна, че това са два лъва, направени от злато, както някой паметник. И той му казва: Ето два лъва. Тогава какво ще стане с този пътник? Ще си вземе чука и целия ден ще иска да завладее лъвовете. Но такъв един лъв какво могат да направят най-първо? Могат ли да го откраднат? Най-първо той ще отчупи нектите на лъва от това злато, но все таки ще има едно желание да завлада и повече, ако е от злато, ако има такова съзнание за ценността на златото, пък ако няма такова съзнание за ценността на златото. Защото за нас златото е ценно, доколкото съзнанието е будно. Ние оценяваме златото, доколкото ние имаме отношение към тази енергия, на която слънцето е представител.

Та сега основната идея, науката е да ви служи или науката е един метод в живата природа за реализиране на нашите идеи. Всяка една идея може да се реализира някъде и по някакъв начин, каквато и да е. Следователно, ти трябва да знаеш условията, при които твоята идея може да се реализира. Всяка една разумна идея може да се реализира. Да кажем, станеш сутрин, искаш да станеш ученик или искаш да станеш музикант, или естественик, ти ще намериш разумните условия, при които твоята дарба може да се развива. Не трябва да си фантазираш; защото какви свойства има фантазията? Какви са едни от качествата на фантазията? Кои планети дават тласък? (Луната). Тъй луната и защо другите планети не дават фантазия? Как тъй луната дава фантазията, а другите да не дават? Слънцето създава ли някоя фантазия? (В един случай дава щестлавие, човек да се мисли повече, отколкото е в същност). На фантазията главно луната действува. Сега луната като създава в нас фантазията, тя знае ли това? Сега да ви принеса отношението. Допуснете, че един богат човек носи една кесия в джоба си и съзнава, че е златна. Кесията е доста красива, има около десетина кила звонкови. Ти като видиш тази кесия, какво ще се създаде у тебе? (Да я имам). Кесията знае ли в същото време, че ти искаш да я имаш? (Не знае). Но онзи, който носи кесията, той знае ли? Той почва да чувствува това; най-първо той вижда, че има някой отподире му, върви и взима стратегия. Може да има някой друг, който си въобразява тази фантазия. Та казвам, трябва да има някой на месечината, който знае. Е, кой е той? (Който носи месечината под мишница). Месечината си има свой ангел. Това е онзи ангел, който напълва месечината и той е, който създава въображението. Той знае и като погледне едно разумно същество, което върти месечината. В същност това същество е слязло от небето и е дошло до това разбиране, да забавлява земята. То седи и си играе с месечината и забавлява земята. Тук хората са деца и то я върти ту на едната страна, ту на другата страна – играе си. После ги пита, вие доволни ли сте? Това е една хипотеза, една теория, която няма никакво съществувание. Психологически този въпрос е прав, че месечината създава фантазията. Но тъй както я виждаме, в нея няма това съзнание. Не може един предмет да създаде в нас това, което той няма! Да допуснем, че вие вземете две яки тела, които се сблъскват, какво ще се образува? Ще се образува топлина, нали? Ако два предмета се движат в същата посока и с еднаква сила, може ли тогава да се образува топлина? (От триенето на предметите с въздуха може да образуват малка топлина, но самите предмети не могат нищо да принесат за топлината). Тогава психологическите разсъждения, колкото и да е тънко това пространство, тази материя, нашата земя, която се движи в етера, от това движение тя добива част от своята топлина. Земята добива топлина от етера. Понеже всяка една частица, всеки един атом, всяка молекула и всяка една частица възприема топлина от етера при това движение вътре; тогава тази топлина се предава, събира се в едно и се образува топлината на цялата земя. Земята постоянно черпи от пространството, не само от слънцето, но има известна топлина и отвънка, но същевременно земята си има и собствена топлина, която се образува от собствените частици, като се движат в етера.

Тогава онзи човек, който има идеал, по същия закон, че той има стремеж към някоя идея, за да придобие топлината, в него става стълкновение. А в какво ще образуваш тази топлина? В едно статическо тяло. Тогава ние ще забележим, че има повишение на температурата. А в едно живо тяло или същество, какво ще забележим, освен че неговата температура ще се увеличи, но и неговите желания ще се увеличат. Щом съществуват желания, това същество, в проекцията на неговото движение е по-силно. Щом изгубим своите идеали, какво става? (Ние изстиваме). Изстиваме и тогава казваме, всичко ми се отще. Тогава какво се изисква? (Изисква се един нов идеал, за да има движение). Тогава колко идеали са потребни на човека, за да бъде нормален? (Най-малко един). Най-малко един, а най-много? (Пак един). Най-малко един, а най-много три. Един идеал на физическото поле – да бъдеш здрав! Един идеал, да имаш добро сърдце и трети идеал, да имаш отличен ум! Три идеали.

Тогава де седи умът? Къде е умът на човека? Посоката, към която се движи човек, е посока на ума. Главата ни къде е? Главата е посоката, към която ние се движим. Човек, който ходи перпендикулярно, стремежът на този човек е нагоре. Ние се движим към центъра на слънцето. И търсим един начин. Посоката на нашето движение е към посоката на главата ни. А краката ни са към посоката, от която ние изоставяме назад. Следователно, главата е начало на движението. Да вземем A и D, било е време, когато ние сме тръгнали от краката; то е било началото. А сега кой е пътят, който сме изходили? (От краката до върха на главата). Този е целият път C. Допуснете, че имате един ъгъл. Колко градуса е този ъгъл? (90\xB0). От краката, ако тръгнете в пространството до слънцето. Ако теглим една линия от главата си към центъра на слънцето и от краката теглим друга линия, какъв ъгъл ще образуваме? (Много остър ъгъл). Някои от вас са много дребни. (Много малък път са извървели). Сега кои са извървели по-голям път, дребните и учените хора. За да бъдете нормални, не гледайте само тялото си. Най-първо ще гледате дължината на челото, на лицето, дължината на ръката, ще вземете дължината на пръстите, измерете ги. Защото има правилни отношения между лицето и цялото тяло; между ръката и лицето. Ако няма отношение между лицето и ръката, тези отношения не са прави. Не показва колко път е извървян. Ако тялото е правилно, нормално, тогава този път действително от краката до главата представлява път, който ние сме изходили. И един ден, когато човек завърши своето развитие, на какво ще замяза Н.? (На една топка, той ще почне да се движи из въздуха). (Смях). Тогава на тази теория отгоре, земята е валчеста. Значи станала е валчеста, достигнала е своето развитие. Но земята едва сега е достигнала, станала е яйце, размъща се и седи под квачката да се измъти. То е, което в древността я тургат във вид на едно яйце това е от физическо гледище, тогава ще бъде една сфера, отвсякъде той ще може да гледа, ще може да вижда на всяка една посока. Но това не може да се постигне на физическото поле. Но къде ще мяза той на тази топка? Той ще мяза на една топка, но няма да бъде на физическото поле. Вие, астролозите, как представлявате съвременния човек? Астролозите къде поставят човека? Нали вземат тялото на човека и прекарват целия зодиак, от главата му и го опасват наоколо. Значи цялата вселена се поставя в главата; тургат го, като че е господар на слънчевата система, на цялата вселена като едно грамадно същество. Но същевременно те прилагат и друга една скрита идея, че това същество присъствува навсякъде в човешките тела. Космическият човек едновременно присъствува във всичките небесни тела и упражнява влияние. Сега това е вторичен въпрос. Но този въпрос няма практическо приложение. То не може да се доказва. Той е само като една мощна идея, показва силата, към която човек трябва да се стреми. Сега ако някой попита къде е човекът, например къде е Иван сега? (Иван. Тука). Едновременно той е в цялото тяло, но специфично къде е той? Понеже Иван като тръгне, всичко се движи и цялата вселена се движи с него. Понеже в Иван всяко едно тяло на небесното пространство има един представител. Микроскопически в нашето тяло има частици, които представляват всичко, което съществува във видимия космос. Следователно Иван е цялата вселена в проекция в миниатюр. Тогава питам, къде е Иван? В главата да е? Не е. В гърдите не е; в стомаха не е; в ръцете не е. Някъде е Иван. Той специфично не може да каже. Някой път ние чувстваме, че сме в главата отгоре, а някой път чувствуваме, че сме долу някъде в сърдцето. (Но все таки той има главна квартира). Е, има, има. При старите разбирания трябва ви и друго; със старото не трябва да се опрощавате; старото ще го турите под краката си, новото – над главата си, а реалното ще го турите в сърдцето си! Идеалните неща над главата си от горе. Да има нещо, към което да се стремите. Не така буквално, но онова, което реализираш, то е психологическо явление. Всяка една мисъл, всяко едно желание, което искам да реализирам, трябва да го турна в сърдцето си. Ако ти не вложиш нещо в своето сърдце, не вложиш нещо в своя ум, не вложиш нещо добро в своя ум, щом не вложиш в сърдцето си една добра мисъл, тя не може да влезне и в ума ти; а щом влезне в ума ти, тя ще влезне и във волята ти. Нещата, които не може да съпоставите в сърдцето си и не можете да съпоставите в ума си, във волята си те остават нереализирани. Една добродетел, ако не я съпоставиш в сърдцето и ума си, във волята тя остава нереализирана. А нереализираните добродетели какви са? Вие можете да направите един опит, той е следующият. Да кажем някой от вас е болен от треска, три години сте страдали от треска, да вземем крайния резултат и най-после вие се обещавате, че ако аз оздравея, тургате си една идея, ако се освободя от тази треска, посветявам живота си за едно голямо добро. Няма да се мине дълго време и вашата идея ще проработи – вашата треска веднага ще се махне. Щом турите реализирането на вашата добродетел в себе си, тази идея ще произведе едно здравословно състояние. Идеите, които трябва да се постигнат, веднага трябва да произведат едно здравословно състояние. Всяка добродетел, която произвежда едно здравословно състояние, тя е постижима. Някой ще каже, какво ще ме ползува, ако аз искам някоя идея? – Ще бъдеш здрав. Второто ще започнеш да мислиш хубаво, трето ще ти е приятно на сърдцето. Казваш: Мечта. Само мечтите са реални работи. Когато човек мечтае, е по-хубаво. Има ли по-хубаво нещо от мечтанието? Седиш запример и си мечтаеш, че си богат, да имаш палат, да бъдеш учен, философ, да се разхождаш по своите светове, а като се върнеш, виждаш гащите ти скъсани, шапката скъсана, пък си гладен, но пък си весел, мечтаеш. А другият, добре облеченият, казва: Аз нищо не мечтая. Питам от двамата кой е богат? Аз бих купил онзи сиромаха, който мечтае, отколкото богатия. Защото онзи, който мечтае, е по-лек и бих го носил по-лесно на гърба си, отколкото онзи, който не мечтае. И ако ми каже, ти защо не искаш да ми направиш едно добро, ще кажа: Защото ти не мечтаеш. И на кому Господ помага сега в света? На бедните, на нещастните хора, на мечтателите, защото те много мечтаят. Аз наричам страданието мечтание. Казва някой: Побеля ми главата. Той си мечтае. Сега аз да ви изнеса мечтанието запример. Сега вие не вярвате, мечтанието произвежда страдание. Произвежда. Представете си, че вие имате един съдружник. Най-първо мечтаете, че двама с вашата търговия ще забогатеете. Но в съдружника ви се заражда желанието, той да вземе всичко, веднага той ще вземе главния дял и ще остави на вас само малкото. Казвате, защо се трудихме, той взема 9 десети, а на вас остава само една десета и вашите мечтания останаха. Вие страдате, защото сте взели по-малко. И тогава, за да не стане така, какво трябва да бъде? Погрешката е ваша. Щом работите от сутринта до вечерта, направете си сметката и се разделете. Не чакай след 5, 6 дена да направиш сметка. Затова човек трябва да ликвидира. Щом човек почне да страда, значи вие сте мечтатели. А мечтателите могат да постигнат нещо в света.

Сега да ви приведа една такава смешна история. Това е един анекдот. На един учен човек, който ходил да прави своите научни изследвания, един ден се събудило желанието да ходи бос както другите хора, но си натъкнал крака на една игла, та забравил своите грижи и все мислел за иглата. Досега казва, мислех за много важни работи, философски въпроси, а сега мисля как е влязла иглата и как да я извадя. Сега вие ще кажете, натъкването на една игла е едно нещастие, нали така. Отива той при един учен човек, който искал да измисли една шевна машина, той бил същевременно и хирург, хваща крака и изважда иглата. Казва му: Много ви благодаря, толкова време търся това нещо за машината ми трябва, иглата. Тъй, което причинило вреда на първия учен човек, вторият го направил най-знаменит. Той почнал да шие с иглата. Та казвам сега, психологически аналогията е следующата: иглата, която произвежда във вас едно нещастие, да кажем известна идея е това, за друг човек това произвежда щастие. Ако разбирате този предмет, който произвежда страдание у вас, той ще ви причини и щастие. Да кажем някое страдание дошло у вас. Страданието в света се произвежда винаги от живите разумни същества.

Второто положение, което трябва да знаете: никога едно глупаво същество не може да ви причини страдание. Колкото страданията, които това същество ви произвежда са по-големи, толкова това същество е по-добро. Щом то ви мъчи, то си има известна цел. Вземете даже моите пръсти. Ако аз ви стискам или някой друг, какви са неговите намерения в даден случай? Най-после допуснете, че това разумно Същество, Бог, което ви е пратило, ви е хванало с клещите си, дали То ви хваща или някой друг, то е друг въпрос. Вие мислите, че хванал ви е някой и ви стиска с клещите. Така мислите и викате. Но това Същество казва, още го постискайте! Вие пак викате. – Стискайте го още повече! След като ви стиска, у вас ще се роди известна идея. Ще кажете, Господи, не мога да търпя тази работа! Сега защо става това стискане? Направили сте в доброто си някакво отклонение. И това Същество като ви стиска, казва, ще измените пътя или посоката на това движение. Да допуснем във вас се зароди желанието, да направите едно престъпление, дойде ви една болест или си изкълчите крака. Питам, тази болест не е ли на място? Като едно предохранително средство. Или вие сте богат човек, изгубите богатството си, с богатството си щяхте да направите едно голямо престъпление, взема ви се богатството, осиромашавате. За ваше добро е това. Може в даден случай и вие да не го слушате. Или казвате, ще свърша училището по-рано отколкото трябва. Изпъждат ви от университета, пак за ваше добро. След 4, 5 години пак ще влезнете. Ще кажете, изгубих толкова време. Че как си го изгубил? Ти времето в джоба си можеш ли да го носиш? Я, О. кажи, ти как губиш времето? Тогава донеси ми изгубеното време, аз ще го купя. За един изгубен грам от времето аз ви предлагам сто хиляди. Кой от вас, който е издържал изпита, е спечелил нещо? Може като идеш в киното да е дошла една хубава идея. И ти спечелиш. Според новата философия, нещата, които са станали, те са добри. Дали вие ги чувствате или не, по същество те са добри. Това, което става, това е добро, каквото и да е то. Не може в човешкото съзнание ти да имаш две понятия. Може то да не съвпада с твоите мисли, то е друг въпрос. Да кажем, ти падаш, нараняваш се; за добро е. Извеждат те от училището, за добро е. Умираш. – За добро е. Като умре някой, то е като човек, който отива да си вземе своето наследство. Ако онзи, който е умрял, отива да вземе едно голямо наследство и да се върне пак на земята, питам, какво лошо има да умре човек? Зависи как гледа човек. Но казвам, във вашия ум, хората на новото, вие трябва да считате всичките положения, които са станали, не които ще станат, за тях не говоря, всяко положение, за което ти си употребил всичките си усилия, че то е станало, може да е нещо, което тебе не ти е приятно, но ти кажи: То е за добро! Може да не ти е приятно, но ти кажи: ЗА ДОБРО Е! И който философ каквото обяснява, ти кажи: Това е най-доброто! Ти доброто ще видиш после. А не това, което не е станало; това, което не е станало, ти ще гледаш да го избегнеш, но след като си употребил всичките усилия, че е станало нещо, кажи: Това е най-разумното. Защото това разумното, ако не беше добро, не би го позволил Бог. Бог не би позволил да станат неразумни работи. Но доброто всякога става. Някой път не си съгласен, понеже има някои неща, които не са станали. Те са други въпроси. Ти не си съгласен за онова, което не е станало. Запример, аз говоря на някого тъй: Ти можеш да изгубиш богатството си. Той си понабръчка челото и казва: Не, не. Аз не искам да го изгубя! Но той е изгубил вече богатството си, тогава? Загубата, то е само една идея, то е едно временно състояние. Ама ако тебе те уволнят от една длъжност и те назначат на по-висока длъжност, какво си загубил. Бил си разсилен в университета, а след това те назначат секретар при декана. Кое е по-хубаво? И най-после те назначат помощник на професора. Как се казва тази длъжност? Асистент. Е, кое е по-хубаво? Секретар или асистент. След като станеш професор, какво може да те назначат? (Министър на просветата). А след като станеш министър, тогава? (Затвора). Ако идете в Америка, там всеки проповедник се нарича министър. Той казва: Аз съм министър! Та казвам, след професора какво иде? Професор да изповядаш едно учение. Сега Иван е професор. Ако изкараме Иван на дъската, да разправя нещо, той ще почне да изповядва нещо, ще разправя за нещо. Ако той не разправя, може ли да бъде професор? Ако не държи лекция, може ли да бъде професор? Казват отличен е той! Но ако не беше учена глава, професор можеше ли да бъде? Значи под думата професор, разбирам един човек, който разбира основно предмета си. Той е на първо място. Да допуснем един професор разправя за произхода на златото, как е излезнало, изучава минералогията, а другият свързва този професор, който знае как се произвежда златото. Тогава кой професор ще турите, че знае повече? Който знае историята на златото, или който знае да прави златото? Който го прави. Тогава ще пренесете вий въпроса тъй. Ако ти си един професор на мечтанието и ако си един професор на реалното, каква е разликата? Кой е на незавършените работи? Професорът на мечтанието. А професорът на реалното? (Туй, което става). Това, което той може да направи. Тогава при кой професор вие ще следвате? (При втория). При втория.

Та казвам сега, в новата посока, тъй както сте млади, вие имате една философия, тази философия в света е философия, в която хората остаряват. Вие бързате да завършите университета, учите 10, 20 години и ви се отще. Казвате, празна работа е това. Не е така. Свършил си университета, влезнала е някоя мисъл в ума ти. Ти гледай да достигнеш реализирането на тази твоя мисъл. Запример, каква трябва да бъде крайната идея, която трябва да имате? Не края, но крайната идея, постижимата идея. Тогава, след като добиете този максимум способности, второто положение. Така е в природата. Ангелите са минали по същия път, който хората сега минават. Колко с голямо търпение са учили те! Но всинца вие трябва да дойдете до едно благородно чувство. Да кажем вие сега се смеете за нещо. Какво показва психологията на смеха? От какво произтича смехът? Когато човек се смее, какво показва? (Има силни контрасти). Да. Но в какво седи добрата страна на смеха? (Става по-интензивно кръвообращение). Разширение има. А без смях кои неща са? (Нещата, в които няма живот). Представете си един живот, който се смее, и друг живот, който не се смее. Тогава каква разлика има между смеха? Когато един човек се усмихне малко, ти едва забелязваш, значи той вижда някой контраст. Винаги в смеха има контраст. Как се определя смехът? Мускулите на лицето се изменят, става едно подигане на мускулите на лицето и всичките ъгли вземат друго положение. А при скръбта имаме обратното, устата вземат пак друго положение. Сега я ми представете скръбта. Трябва да ви разсърдят. Смехът съществува у човека. В човека има едно чувство на смеха. То се намира горе на челото от двете страни. У някои смехът е по-развит, отколкото у други. Но ако ги сравним, Н. се обезсърдчава по-малко, а И. се обезсърдчава по-дълбоко. Всички хора, които се смеят, по-малко се обезсърдчават; някои хора се обезсърдчават по-дълбоко, а някой по-малко. Отишли двама и двамата имат несрета в живота си. Единият шегаджия се среща с друг, пита го къде отиваш? – Отивам да се давя. Защо? – Не ми върви нещо. А ти къде отиваш? И аз отивам да се давя. Та онзи смешникът казва на другия: Съблечи си дрехите, с дрехи няма да потънеш във водата. Тогава онзи го разсмял, казва: Я да оставим да се давим, ами да се окъпем хубаво. Окъпват се двамата и излизат. Та този смешникът спасява другия. След като се окъпват, водата произвежда известна реакция върху тях и онзи го хваща, и го завежда някъде, питат ги: Къде ходихте? Ходихме да се давим, пък разбрахме, че е по-хубаво да се окъпем, отколкото да се давим. Някой път отиваш да се давиш, кажи: Съблечи се, с дрехи не се дави. Това е да видиш комичната страна. Някой път разсърдил си се заради нещо. Тогава с дрехи отиваш да се давиш. Кажи: Чакай де, съблечи се малко. Направи си една малка смешка на себе си. Защото ти или друг, то е все същото нещо. Защото никой не се ражда така сериозен. И кой как се роди, все се смее. Вие не сте забелязали как се ражда детето? То се засмее. Кога в живота има смях. Смехът е първото нещо. Щом се роди детето, то се засмее. Засмее ли се това дете, в него има въображение. Щом се засмее детето, то живее. Не се ли засмее, то неговата работа е свършена, то е мъртво. Мъртви деца никога не се смеят. Роди ли се засмяно детето, човек става; роди ли се и да не се засмее, то човек не става. Затова, всеки, който се роди и се засмее, той разрешава лесно работите. Аз гледам вчера тук минава една сестра, има един кавалер тук (едно голямо черно куче) тя мисли, че той иска да дави друго едно малко куче и го ритва с крака си. То се нахвърля и я захапва за ръката, хваща я и за крака и. Аз и направих едно малко пречистване и казвам да не бута с крак, да вземе някое дърво. Та и чорапът и се съдрал. Тя иска да помогне на едно малко кученце, пък то няма нужда. Аз се засмях малко. В ума ми дойде малко смях. Аз виждах в голямото и малкото куче цяла една търговия, тя отива при него, но то и скъсало чорапа. Казвам, какво става? – Ухапа ме кучето. Казвам: Бъди внимателна, тъй не се бута кучето, 4, 5 души има тука, които той е нахапал. Тя казва: Аз разбрах това. Та казвам сега, има известни примери в живота, вие можете да схванете нещата в комичната им форма; а и комичните неща вие можете да схванете трагично. Имайте една ясна представа за нещата, които стават в живота, защото друго яче комедиите ние ги тургаме на мястото на трагедията, а това е трагичното. Затова казвам, имайте ясна представа за нещата, които стават в живота. Каквото става в живота ни, то е за добро. При това имайте един идеал, не се отклонявайте от него! Искаш да станеш музикант, нямаш пиано, ходи тук, там, както сега И. прави. Ама може да ти се смеят. Може. Може да не е по гамата на Бетховен или Бах, но може да бъде.

Сега разбрахте основната идея. Защото друго яче вие ще дойдете до едно положение, ще кажете: Няма благоприятни условия. Средства няма, тъй както сега е нареден животът. Този път, който сега минаваме, той е най-добрият път заради нас, по-добър път няма. Ако този път не можете да изходите, щастливите пътища не можете да минете. Най-първо ще минавате през реки, ще хвърлите лачените обуща и ще прегазите реката. Може дъното да е ниско. Има едно, много хубави неща има. Хубавите неща така са премесени, приятните и неприятните. За умния човек всички неща имат отношение, а онзи, който не разбира нещата, за него нищо няма отношение.

Това е сега за онези от вас, които разбират. Та основната мисъл тя е: Всичко е за добро! Гледайте да вярвате и като вярвате, да се насърдчите и да работите. Не да се обезсърдчавате и да казвате: Няма какво да работим. Всякога има какво да работим. Всякога трябва да работите. От нищо нещо можем да направим. Ние се нуждаем от хора, които са творци. Може от своите условия да създадете нещо. И всеки от вас може да създаде. Засега земята на ръката си не може да носите. Каквото да ви се случи, ще кажете: Всичко е за добро!

Само светлият път на Мъдростта

води към Истината.

В Истината е скрит животът.

8–15 ч.с.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help