Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Тригон

Размишление

Всички учени, философи говорят за човека и казват, че той е мислещо същество. Наистина, човек мисли и трябва да мисли. Какво се разбира под думата „мисъл“? Мисъл е онова, в което има истина. Истинската, правата мисъл се явява между два контраста, т.е. между две противоположни сили. Често се говори, че някой човек е гладен, а друг – не е гладен. – Какво трябва да направи гладният, за да задоволи глада си? – Той трябва да намери отнякъде хляб. Докато е гладен, човек е недоволен. Недоволството подразбира необработена нива, на която нищо не е пусто. Като уталожи глада си, човек става доволен. – Защо? – Защото нивата му е пуста и той очаква от нея плод. Очите на гладния са широко отворени. Докато не уталожи глада си, той не затваря очите си. Когато задоволи глада си, на лицето му се явява усмивка, признак на доволство. И тъй, както гладът прави човека недоволен, също така много причини, вън и вътре в човека, произвеждат същия резултат. Като изучавате недоволството, ще видите, че различните причини създават различни отенъци на недоволството. За пример, недоволството на гладния се различава от недоволството на обидения. В първия случай причината за недоволството е физическа, а във втория – психическа. Някой човек е обиден, понеже окръжаващите не му отдавали нужното уважение и почит. Той иска, където отиде, да го приемат като цар: да го поставят на златен трон, слуги да тичат около него и да задоволяват най-малките му желания. Наистина, ако този човек получи почитта на хората, ще се задоволи. Значи недоволството, от какъвто характер и да е, се превръща в доволство, когато получи нещо равноценно на себе си.

Следователно желанията на човека да стане учен, богат, силен, здрав могат да се реализират и да го задоволят само когато получи срещу тях нещо равноценно. Желаеш да станеш учен, но срещу това желание трябва да поставиш нещо ценно. Ще се запиташ защо искаш да станеш учен. И ако си отговориш, че със знанието искаш да реализираш идеала на душата си, ти си вече доволен. Като знаете това, вглеждайте се в себе си, да разберете на какво се дължи вашето вътрешно недоволство и как можете да го задоволите. Още преди да е изгряло слънцето, дайте нещо на недоволството си, да не ви безпокои. Дайте му златен стол, да седне на него. Щом седне на златния стол, недоволството ще каже: „Щедър, добър е моят господар“. Не му ли дадете нещо, целия ден ще ви безпокои, вследствие на което работите ви ще остават назад. Хората се оплакват от неуспехи в живота си. – Защо? – Те се стремят да задоволят окръжаващите, а себе си изоставят. Не, първо задоволете себе си, а после – околните. Който може да се справи със своето недоволство, той лесно се справя с недоволството на другите.

Като ученици, вие се нуждаете от нови разбирания за живота. От вас се иска нова, права мисъл. Правата мисъл води човека към определения за него път. Под понятието „определен път“ някои разбират прав път, без никакви отклонения. Други пък разбират специфичния път на всеки човек. Ето защо, и да се отклонява човек от пътя си, това не значи, че той влиза в чужд път. За пример, от планината слиза поток с определена посока: обаче той среща на пътя си препятствия, ограничения, които го отклоняват наляво или надясно, без да измени правата посока на своето движение. Ако потокът измени правата посока на движението си в своето съзнание, тогава казваме, че той се е отклонил от пътя си. Не измени ли посоката на движението в съзнанието си, той не е направил никакво отклоняване от пътя си. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Ако в реализиране на една своя идея човек се отклонява в една и в друга посока, а в съзнанието си държи правата посока, казваме, че той не се е отклонил от пътя си. Докато живее на физическия свят, човек неизбежно ще среща препятствия, които ще го отклоняват. Тук срещне долина, там някаква пропаст, другаде – хубава градина с благоуханни цветя и плодни дървета. Вниманието му непременно ще се отклони. Той може да се отбие тук и там, но ако съзнанието му е будно, ще следва правия път, който разумната природа му определила. Човек може да странства, но никога да не се откъсва от целта на своя живот, която представлява център, около който се движи.

Неразположението, недоволството, обезсърчението, съмнението, безверието не са нищо друго, освен сили, които отклоняват човек от правия път. Страшно е, ако тези отклонения влязат в съзнанието. Обаче докато са още в сърцето и в ума на човека, те са неизбежни. Те са задачи, които трябва правилно да се решават. За пример, някой става от сън с голямо неразположение. Защо е неразположен, и той не знае; усеща, че нещо тежи на гърба му. Тежестта показва, че или той се е натоварил, или други са го натоварили повече, отколкото може да носи. – Как може да си помогне? – Чрез изваждане на част от товара, или чрез продаването му. Ако товарът е чувал с брашно, човек може да го продаде на някой търговец и да го превърне в сребро или в злато. Постигне ли това, недоволството и мъчението се превръщат в доволство и радост. Ако неразположението на човека се дължи на пропадане на изпит, как ще се освободи от тежестта си? В такъв случай студентът трябва да се примири с положението си и да започне да учи още по-добре, да поправи бележката си. Има случаи, когато студентът е крайно честолюбив и вместо да се заеме да учи, отива към реката да се дави. Това не е правилно разрешаване на задачата. Този студент решава задачата си така, както е постъпило магарето с вълната.

Натоварили едно магаре със сол. Трябвало да мине през една река. Като влязло в реката, магарето се спънало и паднало във водата. Като се вдигнало, да продължи пътя си, то забелязало, че товарът му олекнал. – „Какво стана, че товарът ми олекна?“ – помислило си магарето. Най-после, то си отговорило, че причината за олекването на товара се крие във водата. Значи водата разрешила задачата му. Втори път господарят му го натоварил с вълна. И този път трябвало да мине през същата река. Като влязло в реката, магарето си спомнило, че водата била причина за олекване на товара му, и си казало: „Ще клекна малко във водата, да се намокри товара и да ми олекне“. Намокрила се вълната, но товарът станал двойно по-тежък. Ето защо, когато обезсърченият и отчаян човек иска да се удави, първо трябва да се запита каква тежест носи: сол или вълна? Ако носи сол или захар, нека се хвърли във водата. Тежестта му ще се стопи, ще олекне, и той ще излезе на повърхността на водата. Обаче ако носи чувал с вълна, по-добре да не прави такъв опит. Ако се хвърли във водата, вълната ще се намокри, ще стане два пъти по-тежка, а той ще потъне.

Съвременните хора често се страхуват от неща, които не са много страшни. Една мисъл, за пример, може да плаши човека или с външната си форма, или със съдържанието си. Ако само по форма е страшна, а по съдържание не е, трябва ли да се страхувате? Или ако по съдържание е страшна, а по форма не е страшна, пак не трябва да се страхувате. Страшна е мисълта, когато и по форма, и по съдържание внася нещо страшно в човека. За пример, дойде някой човек в дома ви, с меча кожа наметнат, и вие веднага хуквате навън. – Защо? – Мечка влязла в дома ви. Не бягайте, това е вашият приятел, който се шегува с вас. Той е страшен по форма, но не и по съдържание. Какво ще кажете, ако видите, че на леглото ви се простряла една голяма змия? Ако сте страхливи, ще изживеете ужас. Обаче ако не сте страхливи, ще се приближите внимателно до змията, ще я пипнете и ще разберете, че тя не е жива. Значи някой ваш близък е сложил една препарирана змия на леглото ви, да изпита колко сте страхлив.

Като ученици, вие трябва да правите опити върху себе си, да видите за колко време можете да се справите със своите несгоди и мъчнотии, както и със страха си. Ако сте обидени от някого, за колко време можете да се освободите от обидата? Правили ли сте опити в това отношение? Голямо влияние оказват върху нас планетите и техните аспекти. За пример, ако в някой човек Сатурн се намира в низходяща степен, тогава е засегнато честолюбието му. Ако Юпитер е в низходяща степен, засегнато е достойнството на човека. Той е недоволен, че не му се дава първо място. Когато едновременно се накърнят честолюбието и достойнството, човек се озлобява. За да се освободи от озлобяването си, трябва да му дадат първо място. Той се чувства обиден, понеже са го подценили. С първото място, което ще му дадат, цената му се повдига. Първото място подразбира център, около който всички се въртят. – Кой заема първо място в слънчевата система? – Слънцето. Значи човек трябва да знае мястото на слънцето, за да бъде уважаван и почитан от всички, т.е. да го оценят справедливо. – Кой може да заеме мястото на слънцето? – Само онзи, който излъчва от себе си светлина и топлина.

Хората трябва да се научат да мислят и да разсъждават правилно. За пример, виждате, че един човек носи запалена свещ в ръката си. Знаете ли защо носи запалена свещ? Ще кажете, че вън е тъмно, осветява пътя си; или че е изгубил пътя си. Значи няколко причини могат да заставят човека да носи запалена свещ в ръката си. Влизате в една къща и виждате, че в една от стаите гори печка. Коя е причината за това? Без да разсъждавате много, ще кажете, че печката гори, понеже вън е студено. – Може вън да не е студено, и печката пак да гори. – Тогава причината е другаде. – Може домакинята да пече кокошка и да се нуждае от силен огън. Следователно, в пътя на разсъжденията си, човек трябва да се домогне до истинските причини на нещата, до техните вътрешни подбуди. Не се ли домогне до истинските причини на нещата, неговите разсъждения не могат да бъдат прави, т.е. не отговарят на истината. Има общи причини за явленията в живота и в природата, но има и специфични причини, на които се дължат някои специфични, частни явления. Когато се натъкне на разгадката на даден въпрос, човек е доволен.

Да се върнем към въпроса за глада. – С какво се разрешава въпросът за глада? – С хляба. Докато е гладен, човек мисли, недоволен е. Щом задоволи глада си, той се развеселява, става доволен и започва да пее. Наистина, каква по-хубава песен може да съществува на земята от храненето? Като яде, човек прехвърля храната в устата си, между езика и зъбите, да я сдъвче и омекчи. Този процес наричаме „песен на храненето“. Когато природата види, че човек разбира тази песен и добре я изпълнява, дава му още по-добра храна. Ако не може да пее, този човек осиромашава. От устата храната влиза в стомаха, където се произвежда малка топлина, като реакция на храносмилането. Тази топлина събужда обич в човека, и той обиква окръжаващите. И тогава песента се съединява с обичта. Двата процеса заедно събуждат в човека подтик за работа. Следователно всеки човек, който пее и работи с разположение, е посетен от любовта. Където влезе, любовта предизвиква прииждане на топлина. Малка е топлината, но тя произвежда топли и красиви чувства в човека. Каже ли някой, че ръцете и краката му са студени, това показва, че или кръвообръщението в него става неправилно, или топлината, която любовта произвежда, е малка.

Между любовта и страха има известно съответствие. Казано е, че любовта изпъжда страха навън. Следователно, колкото е по-страхлив човек, толкова по-малко любов има. Колкото по-безстрашен е, толкова повече любов има. Ако се страхува от най-малки неща, човек не може да очаква големи постижения. Придобивките се обуславят от хармонията между мислите, чувствата и постъпките на човека. Мисълта е свързана с мозъка, чувствата – със сърцето и с дробовете, понеже от чувствата зависи правилното кръвообръщение; постъпките са свързани с волята, т.е. със стомаха, с физическия живот на човека.

Колкото по-възвишена е човешката мисъл, толкова по-голяма е връзката и с духа; колкото по-благородни и чисти са човешките чувства, толкова по-голяма е връзката им с душата. Да познава човек проявите на духа и на душата си, това значи да познава себе си.

Кой човек познава своя дух и своята душа? Който е дошъл до реалността на живота. Този човек държи кормилото на своя живот. Той е господар на своите мисли и чувства, той сам се управлява. Каквито знания е придобил, той може да си служи с тях, може да ги прилага. Обаче ако не познава духа и душата си, човек не е господар на себе си, не може да се управлява. Каквито знания да има, той не може да разполага с тях. Знанията му не са нищо друго, освен украшения, с които ще се окичи само за показ пред хората. За тези украшения, именно, той може да бъде критикуван.

И тъй, за да познае духа си, човек трябва да мисли право, да желае и да се стреми към целта си. С други думи казано: Човек трябва първо, да се качи в главата си; после, да слезе в дробовете си и най-после – да влезе в стомаха си. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да минат през процесите на мисленето, чувстването и реализирането. Понеже стомахът е свързан с физическия свят, ще знаете, че там се реализират всички неща. Следователно всяко знание, което минава през трите свята – физически, духовен и умствен, носи сила в себе си. Ето защо, когато студентът се явява на изпит, трябва да бъде толкова силен в знанието си, че да е в състояние да изтръгне плода, който десетте професора са завързали с конец и здраво държат в ръцете си. Може ли да изтръгне плода от ръцете на професорите си, студентът е издържал изпита си добре. Той знае къде са ключовете, които държат плода вързан. Щом намери ключовете, плодът пада в ръцете му. Учениците и студентите, които едва започват науките си, имат по-лесни задачи. Плодът, който трябва да вземат, е свързан само с 2–3 конеца. Колкото по-нагоре отиват, конците стават повече.

И тъй, когато между мислите, чувствата и постъпките на хората има известна хармония, казваме, че този човек се намира в тригон, т.е. в благоприятни условия. Човек се намира в тригон, когато между планетите, които действат върху него, има пълна хармония. Когато желанията и стремежите на човека се реализират на земята, казваме, че той е попаднал в състояние на тригон, т.е. намерил е щастието си.

Представете си, че един беден човек минава край морето и вижда един, който се дави. Бедният веднага се хвърля в морето и спасява давещия се. Какво излиза в края на краищата? Оказва се, че давещият се бил богат човек, милионер. Веднага той взима бедния у дома си и щедро го възнаграждава. Ще кажете, че благодарение на богатия положението на сиромаха се подобри. В случая богатият представлява щастието на бедния човек, което се дави в морето. Сиромахът трябва да подаде ръка на щастието си, да го спаси. Когато се намери на брега, щастието ще се усмихне, ще благодари и ще каже: „Умен човек си!“ Ние пък казваме: Това е тригон. Рядко се представя случай на човека да извади щастието си от морето.

Искате ли да бъдете щастливи, изучавайте формулите, с които природата си служи. В тях тя крие големи богатства. Всеки човек е формула, която трябва да изучавате. Колкото проста формула да е човек, той представлява интересен обект за изучаване. Все има някакво скрито богатство в него, заради което разумните и възвишени същества употребяват време и труд да го изучават.

Само Божията Любов, само Божията Мъдрост, само Божията Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 3 април 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help