Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Основна мисъл

Размишление

Числата 123, 456 и 789, за които говорих миналия път, могат да се уподобят на следните неща: числото 123 представлява жива кокошка, 456 – заклана кокошка, а 789 – опечена.

Като ученици, вие трябва да разбирате вътрешния смисъл на живота. Ако вземете един плод, за пример, вие имате външната му страна. Като го посеете, ще познаете какъв е плодът.

Устойчивостта на плода е в семето, а не във външната му форма. Всеки плод е временен. Той трае няколко месеца, а някои плодове – още по-малко. Обаче, дойдете ли до семената, те траят години. Същият закон се отнася и до човешките мисли, чувства и постъпки. Те издържат по няколко месеца само, но семената им остават за дълго време. Следователно, искате ли да възстановите една мисъл, едно чувство или една постъпка, посейте ги в земята. Този процес наричаме опресняване на човешките мисли, чувства и постъпки. За да се извърши процесът правилно, за всяка мисъл, за всяко чувство и за всяка постъпка е нужна съответна почва. Освен това, когато плодът започне да зрее, трябва да го оставите да се развива свободно и докрай. Откъснете ли го преждевременно, вие спирате неговото бъдещо развитие. Като знаете това, казвам: Не късайте преждевременно плодовете на своите идеи. Не оставяйте плодовете на своите мисли и чувства да презреят. Ако презреят, те окапват и изгниват. След това трябва да чакате още много време, докато посеете отново семената и получите плод. Ето защо, ако искате да познаете човека, опитайте неговите плодове, т.е. неговите мисли, чувства и постъпки. Докато не сте опитали плодовете му, не се произнасяйте. Ако е безплоден, ще останете гладни. Той ще ви разказва за своето минало величие, за своите деди и прадеди, но това не ви ползва. Вие ще се уморите да го слушате и ще се върнете у дома си гладен. Човек представлява дърво, което ражда. Ако не ражда, казваме, че е станала някаква катастрофа, някакво израждане. Мисли, чувства и постъпки, които не раждат, са осъдени на смърт. Сами по себе си те ще престанат да съществуват. – Защо? – Нямат плод.

Като изучавате човека, виждате, че главният разсадник на семена е неговият мозък. Мускулите, кожата на тялото представляват външната част на плода, която лесно се разлага и гние. От семената, които излизат от мозъка, зависи благосъстоянието на целия организъм. Мозъкът може да изправи лицето, но може и да го развали. Казват: „Каквито мисли има човек, такъв става“. Мисълта определя и характера. Формата на лицето също така определя човешкия характер. Хора, на които лицата са кръгли, имат един характер; ако лицата им са продълговати, характерът им е друг; крушообразните лица имат различен характер от този на първите две категории лица. Изобщо всички удове на лицето изразяват известен характер. За пример, очите на хората са различни: изпъкнали и хлътнали, големи и малки, на близко или далечно разстояние от носа. И носовете на хората са различни: дълги и къси, остри и тъпи, прави и закривени. Това различие във формите на очите, на носа, на устата, на ушите е причина за голямото разнообразие на характерите. Човек трябва да знае какви сили се крият зад различните форми на тия удове, за да има предвид какви връзки и отношения да си създава с хората. Различните характери са причина за различното разположение на хората към храните. Едни хора обичат повече ябълки, други – круши, трети – сливи, череши и т.н. Това наричаме вкус, който се изявява не само към храните, но и към цветовете, към начина на обличането, на живеенето и т.н. Както външната форма на плода се определя от неговите семена, така и външният живот на човека, както и външната му форма, се обуславят от семената на неговите мисли и чувства. Мислите и чувствата на човека оформят неговото лице. Колкото по-възвишени са те, толкова по-красиво е лицето. Ако мислите и чувствата на човека огрубяват, и лицето огрубява. Човек трябва да има поне една основна мисъл, която да оформи очите, носа, устата и ушите му. Без основна мисъл той пак ще има очи, нос, уста, уши, обаче неоформени.

И тъй, основните мисли и чувства в човека не са нищо друго, освен семена, от които се раждат доброкачествени плодове. Колкото по-устойчиви са плодовете, толкова по-характерен е самият човек. Като изучавате лицето на характерния човек, виждате, че той има линии, които никога не се менят. Много линии на човешкото лице могат да се изменят, но съществените остават неизменени. През каквито перипети да минава човек, каквито промени да претърпява, ще го познаете по основните линии на лицето му. Те никога не се изменят. Не можете ли да познаете човека, когато някога сте познавали, това показва, че или не е имал основни линии на лицето си, или е минал през страшни катастрофи. Основните линии, обаче, се запазват и след най-големи разрушения и катастрофи.

Същото може да се каже и за вярата. Силна вяра е онази, която има поне една основна линия. Тя никога не се изменя. Коя е основната линия на вярата? Ще кажете, че вяра без любов не е вяра. Това е общо казано. Каква трябва да бъде любовта? Към кого трябва да бъде отправена? Ако срещнете гладен човек, вие ще проявите любовта си към него, като му дадете хляб. Към жадния ще изявите любовта си, като му дадете вода. Към болния – с услугите си. Колкото и да говорите и пишете за Любовта, ако на гладния не дадете хляб, на жадния – вода, на болния – здраве, на страдащия – утеха, всичко е безплодно. Човек храни в ума си много безплодни мисли, а в сърцето си – безплодни чувства, но в края на краищата толкова много задлъжнява, че не може повече да издържа. Тези мисли и чувства ще го утешават, че волята Божия била такава, че всички хора страдат като него и т.н. Това не е никаква философия. Бог не създаде хората да страдат. Отрицателните прояви – безверието, омразата, злото, дойдоха впоследствие. Те са резултат на неразбиране на вътрешния смисъл на живота.

Следователно, искате ли да се самовъзпитавате, търсете образци за подражаване в живота и в природата. Като е работила хиляди години върху своите форми, природата е създала съвършени образци, които служат за изучаване. Без образци Божественото учение не може да се възприеме и приложи. Като не търсят образци, някои мислят, че и без тях може. Те казват: „Като отидем на онзи свят, ангели ще ни посрещнат“. И това е възможно, обаче кой човек си спомня как са го посрещали някога? В Библията е писано, че пророк Илия се възнесъл на небето с колесница. Този е единствен случай за възнасяне на небето с колесница. Всички хора досега са отишли на онзи свят без колесница. Илия беше справедлив и смел човек. Той имаше смелостта да каже на израилския цар, че смущава народа си. Същевременно Илия имаше голяма сила. Той затвори небето 3 години, през което време не валя дъжд. Какво бихте направили вие, ако имахте силата на Илия? Въпреки своята сила, Илия имаше една слаба страна. Той се уплаши от една жена и избяга от лицето. Причината за страха на Илия се дължи на избиването на Вааловите пророци. Той изби 400 пророци, които влязоха после в него и го смущаваха. Те му казваха: „Ти отне живота ни. Сега ние не можем да живеем нито на земята, нито на небето. Покажи ни един изходен път“. Тази е причината, поради която Илия изгуби силата си. Христос знаеше този закон и когато учениците Му искаха да употребят насилие, Той ги въздържаше. Той им казваше: „Оставете злото вън от вас. Влезе ли във вас, ще изгубите силата си“.

Сега, да се върнем към основната мисъл, която внася в човека нещо устойчиво. Кое е онова в човека, което го прави неизменен? Човек се погледне в огледалото и казва: „Аз съм“. Като дете, той пак казвал за себе си: „Аз съм“. Като 40-годишен човек, пак казвал: „Аз съм“. Като 100-годишен, пак казва: „Аз съм“. – По какво познава човек себе си? – По Божественото. На каквато възраст и да е човек, Божественото в него не се изменя. Човешкото е преходно, а Божественото – вечно и неизменно. Външно плодът може да бъде голям или малък, но въпреки това той може да издържи само няколко месеца. Семената на плода, обаче, са дълготрайни. Казано е в Писанието, че Бог направи човека по образ и подобие Свое. Този образ и това подобие, именно, представят неизменното, Божественото начало в човека. Като стигне към 50–60-годишна възраст, човек казва, че е остарял. Какво означава думата „остаряване“? Ако някой ви нацапа лицето с боя, остарели ли сте? Щом се измиете с вода и сапун, ще станете такъв, какъвто сте били първоначално. Следователно остаряването не е нищо друго, освен оцапване. Човек може лесно да се подмлади, но трябва да има жива вода и магически сапун. С обикновена вода и с обикновен сапун не става подмладяване. Какво ще кажат децата, ако видят майка си подмладена, станала 15–16-годишно момиче? Те не са доволни от тази промяна на майка си. – Защо? – Не могат да я познаят.

Хората не обичат да срещат по-силни, по-млади от себе си. Това е атавизъм. Външно те не изразяват това недоволство, но вътрешно се измъчват. Тази е причината, поради която между тях съществува едно състезание. Едно трябва да знаете: невъзможно е два клона на едно и също дърво да бъдат еднакво силни или еднакво големи.

Кой клон на дървото е по-голям и по-силен? – Който е по-близо до стъблото. Колкото по-нагоре отиват клоните, толкова по-слаби и по-малки са те. Следователно по-учен и по-силен е онзи, който е по-близо до стъблото на дървото. Като знаете това, не се състезавайте с ония, които са дошли преди вас и са заели по-близките места до стъблото. Колкото и да се състезавате, няма да ги стигнете. Това е Божествен закон. Според този закон детето не може да бъде по-умно от родителите си, нито ученикът – по-горен от учителя си. Щом е така, почитайте се едни други.

Мнозина са изгубили почитанието си едни към други и като видят някой стар или прост човек, те казват: „Какво търси тази стара баба между учените?“ Или: „Този простак, какво търси между благородните хора?“ Старата баба е умна; тя разбира нещата. И простият човек е благороден, знае как да постъпва. Не мислете, че само младите и учените търсят добрите условия. И старите, и простите искат да бъдат спасени. Що се отнася до спасението, и философите не знаят как може да се спаси човек и кой може да бъде спасен. Само Бог спасява хората. Павел, който проповядваше на хората, казваше: „Страхувам се да не бъда отхвърлен“. Откъде дойде тази мисъл в него? Той имаше желание да бъде като Христос, да спасява хората, но като видя, че този товар не е по силите му, каза: „Гръбнакът ми може да се пречупи“. Той съзна, че желанието му не е право, и се убоя да не бъде отхвърлен.

Какво разбирате под думата „спасение“? Да се спаси човек, това значи да се освободи той от някакво голямо нещастие, което го е сполетяло или ще го сполети. Ако освободите човека от бесилката, вие го спасявате. Какво трябва да прави спасеният? Той трябва да живее така, че да не дойде и втори път пред бесилката. Спасеният трябва да пази законите на своя ум и на своето сърце. Наруши ли тия закони, той нарушава хармонията на силите в своя организъм. Най-малкото нарушаване на законите на мисълта и на чувствата нарушава органическите процеси в човешкото тяло.

Като ученици, стремете се всеки ден да имате по една основна мисъл, която да реализирате. Още със ставането си от сън сложете в ума си за през деня една основна мисъл, върху която да работите. Щом поставите в ума си една основна мисъл, и чувствата ви трябва да вземат участие в реализирането. Както мислите взимат участие в чувствата, така и чувствата трябва да взимат участие в мислите. За пример, намислите да пишете едно любовно писмо. Добра е мисълта ви, но сърцето трябва да дойде в помощ на ума, да почувства, трябва ли да напишете писмото, или не. Човек може да напише любовно писмо само на онзи, на когото до този момент друг не е писал. Само веднъж може да се пише любовно писмо на човека; само един може да му напише любовно писмо. Писмото на първия е оригиналът, а всички останали писма са копия.

Следователно всеки човек може да напише само едно любовно писмо, като оригинал. Всички останали писма ще бъдат преводи на този оригинал. Ето защо, вие всякога обичате онзи, който ви е писал първото любовно писмо, т.е. оригинала. Светът може да се разруши, но връзката ви към този човек остава вечна. Това значи Любов. Хиляди години да не го срещате, вие го помните. Където и да го видите, ще го познаете. Дошло е времето да се създадат нови, трайни връзки между хората. Ще кажете, че искате да обичате Бога. – Как ще Го обичате? Като се молите и вярвате в Него ли? Любовта към Бога не се определя нито от молитвата, нито от вярата на човека. Друго нещо определя Любовта към Бога. Ако е въпрос за молитви, само една молитва може да определи посоката на човешкия живот. – Каква трябва да бъде тази молитва? – Оригинал, а не копие или превод. Оригиналът изключва всякакви грешки, а преводите допускат повече или по-малко грешки. Колкото и да внимавате при преводите, грешките са неизбежни. Кое любовно писмо наричаме оригинал? Ако при написване на едно любовно писмо взимат участие Бог, ангелите, светиите и добрите хора, то представлява истински оригинал. После можете да правите колкото искате преводи от това писмо, но присъствието на възвишения свят го няма. Когато Бог, ангелите и светиите отсъстват, любовните писма са преводи, а не оригинали. Всички хора говорят за Любовта, но едни на други не вярват. – Защо? – Защото не виждат оригинала на Любовта, а нейните копия. Любовта иска дела, а не думи. Трябва ли да казвате на ябълчната семка, че я обичате? Вместо да и говорите за Любов, посадете я в земята и от време на време я поливайте. Слънцето, влагата, почвата ще и помогнат да израсте и да върже плод. В първо време тя не може да разбере любовта ви, но когато види, че е израсла, завързала и дала сладки плодове, тя благодари за всичко, което сте направили за нея.

Днес всички хора се нуждаят от нови мисли, от нови разбирания за живота. Старите трябва да се подмладяват, а младите – да не остаряват. Това значи да бъдете ученици на Божествената Школа. Влезете ли в тази Школа, трябва да имате поне няколко основни мисли, няколко основни чувства и желания, около които да се групират всички останали. Те представляват капитал, с който човек гради. Капиталът на човешкия живот е Истината, която е вложена в него. Малцина съзнават това и търсят Истината вън от себе си. Човек трябва да прояви Истината, която е вложена в него. Важно е кога ще я прояви: при изгряване на слънцето, при зенита му, или на неговия залез. Ако я прояви при изгрева, той има най-добри условия за развитието си. И на зенита има добри условия, но времето е кратко. При залеза на слънцето условията са най-оскъдни. Числото 123 подразбира ония хора, които са проявили Истината при изгрева на слънцето.

Днес от всички се иска да си отговорят на въпроса: Защо са дошли на земята и какъв е смисълът на живота? Едни ще кажат, че смисълът на живота е в яденето. Необходим процес е яденето, но смисълът на живота не се заключава само в яденето. Други ще кажат, че смисълът на живота е в учението. И без учение не може, но и в него не е смисълът на живота. Вие знаете, че за да напишете думата „любов“, трябва да си послужите с буквите „Л“, „Б“, „О“, но и други букви трябва да поставите между тях. Между буквите „Л“ и „Б“ трябва да поставите буквата „Ю“, а след „О“ – буквата „В“. Тогава ще имате думата „любов“.

Следователно яденето и ученето са необходими процеси в живота, но между тях трябва да поставите и други някои, които ще осмислят живота. Писателят съчетава правилно буквите, сричките, думите и образува от тях красиви и възвишени мисли, които повдигат хората. Това съчетание наричаме женитба. Значи, за да се осмисли животът, всички процеси, които стават в него, трябва да се съчетаят в едно цяло.

Следователно под думата „женитба“, в прав смисъл, разбираме онзи акт, при който мъртвите възкръсват, грешните се спасяват, а онези, които са далеч от Бога, стават Негови синове. Каква женитба е тази, при която умрелият не възкръсва, грешният не се спасява и отдалеченият от Бога не се връща при Него, като Син Божи? Един път се жени човек. В това отношение всеки човек е женен. Той се е оженил за своя ум и за своето сърце. Като женен, човек трябва да ражда. Мислите и чувствата са неговите деца. Раждането е неизбежен процес. Казано е в Писанието, че Господ ни е родил. Ако Бог ражда, и човек трябва да ражда. Който люби, той ражда. Човек трябва да люби, да гори, да осветява, както своя път, така и пътя на ония, които идват след него. Където мине любещият, всичко запалва и гори, без да изгаря. Младите и старите трябва да се запалят от огъня на Любовта и да горят вечно. Любовта е огън, който не изгаря нещата, но ги пречиства. Дайте път на Божията Любов в сърцата и в умовете си, да ги пречисти. Няма по-велико нещо от това, да очисти човек сърцето си. – Кой може да очисти човешкото сърце? – Бог. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Бог иска сърцето на човека, за да го очисти и да влее в него ново съдържание.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 25 март 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help