Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Действия на силите

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Тема за следващия път: „Произход на положителните и отрицателни сили в природата“.

Какво знаете за действията между положителните и отрицателните сили в природата? – Еднородните сили се отблъскват, а разнородните се привличат. – Защо положителните и отрицателните сили се отблъскват? – Защото нямат общ център. Човек постоянно влиза в съприкосновение с тия сили на природата, от които едни го привличат, а други – отблъскват. За пример, доброто, като положителна сила, го привлича, а злото го отблъсква. Доброто е сила, която действа в рядка среда, а злото – в гъста. Вследствие на това, доброто е по-леко от злото. И наистина, ако сложите на везни човека, ще видите, че добрият човек е по-лек, а лошият – по-тежък. Здравият е по-тежък от болния. Значи здравият е по-лош от болния. Това до известна степен е вярно. – Защо? – Докато е здрав, човек има отношения с много хора: с този се скара, с онзи, докато най-после легне болен. Като заболее, човек се смекчава, става по-добър. Той не се сърди на никого, с никого не се кара. Вижте какво става с онзи, който е боледувал 40 дни. Той омеква, става като светия. Той се намира под влиянието на отрицателните сили, които го възпитават. Когато положителните сили в организма му вземат надмощие, той оздравява. Ето защо, за да бъде здрав, човек трябва да организира силите в своето тяло, да не се отблъскват. Всяко отблъскване на силите произвежда сътресение в организма. Такъв пример имаме с точилото и ножа, които са положителни сили. Точилото остри ножа, но и двете тела се изхабяват, губят нещо от себе си.

Какво разбирате под „организиране на силите“? – Съсредоточаването им към общ център. Наистина, когато човек работи съзнателно върху себе си, най-после идва до организиране на своите сили, които се отправят към общия център, откъдето черпят нови сили. Когато даде предимство на Божественото Начало в себе си, човек се е организирал вече. Всяка сила в него се управлява от Божественото. Това значи: мислите, чувствата и постъпките на човека се ръководят от гласа на Божественото.

Законът за взаимодействието между положителните и отрицателни сили в природата се прилага и в механическия свят. Всички техници си служат с този закон, като забелязват, че положителните сили винаги взимат част от отрицателните, поради което първите увеличават енергията си, а вторите я намаляват. Когато се срещнат положителните сили на доброто и на злото, те се отблъскват взаимно, при което силите на доброто слизат отгоре–надолу и разрушават твърдата материя, в която действа злото. Силите на злото пък действат отдолу–нагоре и раздвижват въздуха, без да причиняват големи повреди.

Като ученици, вие трябва да изучавате действието на положителните и отрицателни сили върху своя физически и психически живот, за да се справяте разумно с тях. Един поглед е в състояние да произведе известно повдигане или понижаване на духа. Чрез погледа човек се свързва с добрите или с лошите сили в природата. Същият закон действа в мислите и в чувствата. Тази е причината, поради която двама учени или двама юнаци не могат да живеят на едно място. – Защо? – Енергиите им са еднакви. Българинът изказва този закон с пословицата: „Двама петли на едно бунище не пеят“. Два литра вода не могат да се съберат в едно шише с вместимост един литър. Единият литър вода ще влезе в шишето, а другият литър ще остане отвън и ще обсажда шишето. Това обсаждане се дължи на закона на отблъскването. Следователно, когато се натъкне на положителните сили в себе си, човек трябва да изучава отрицателните сили вън от себе си. И обратно: натъкне ли се на отрицателното в себе си, той трябва да изучава положителните сили и тяхното действие. Апашът често минава от положителните в отрицателните сили, но още не е научил урока си. Той мисли, че като вади пари от чуждите кесии, в които се крият положителни сили, и ги слага в празния си джоб, където са отрицателните сили, ще придобие нещо. Всъщност, той нищо не придобива.

Като изучавате силите в природата, ще видите, че съществува положително и отрицателно добро, както положително и отрицателно зло. От една страна положителното и отрицателното добро се привличат, а от друга – положителното добро и отрицателното зло също се привличат. Когато отрицателното добро и положителното зло се привличат, доброто печели. Когато положителното добро и отрицателното зло се привличат, злото печели. Това са закони, които човек изучава в живота си. Остане ли на теория да ги изучава, мъчно може да ги разбере. Отношенията между хората не са нищо друго, освен прилагане на тия закони.

Когато говорим за силите на природата, ние имаме предвид разумната природа, която уравновесява действието на своите сили. Не ги ли уравновесява, те произвеждат нежелани резултати: експлозии, взривове, революции и т.н. Какво става между работниците на една фабрика, чийто господар търси начини да ги експлоатира? Външно той е мек, внимателен, добър към тях, но когато им плаща, отбива от всеки работник по 1–2 лева от надницата им. Ако трябва да плати по 50 лева, той им плаща по 48 или 49 лева. Той намира различни предлози за оправдаване на своята постъпка, без да подозира, че този лев произвежда сътресение, както в него, така и в работника. Ако господарят има 100 работника, на които задържа по един или два лева, той ще получи дневно 100–200 лева. Резултатът за него е положителен, но понеже се дължи на положителното зло, в края на краищата то ще произведе взрив в него. Ето защо, пазете се от положителните сили, които произвеждат в човека взрив, и от отрицателните, които смразяват и свиват. За да не се пука, човек трябва да се разшири; за да не се смрази и смали, трябва да се издигне над обикновените условия на живота. Тази е причината, където на човека препоръчват разширяване и възвисяване.

Доброто и злото, положителните и отрицателните сили в природата са бойни полета, сред които хората воюват. След големи и продължителни падания и ставания, доброто излиза победител, а злото – победен. Доброто взима оръжието и храната на победения, на злото, което предава всичко, като запазва само живота си. Ето защо, ако искате да възпитате злото в себе си, работете със силите на доброто. Ако пък злото иска да запази живота си, трябва да се подчини на доброто, да сложи оръжието си пред него и да му стане слуга.

Сега, за да се справяте със силите на природата, вие трябва да прилагате закона за трансформиране на силите. За пример, когато се срещнат две положителни сили във вас, те трябва да се сприятелят. Това става, когато едната от тях се превърне в отрицателна, т.е. в състояние, противоположно на първата. За пример, ледът е положителна сила, водата – също. Като еднородни сили, те се отблъскват и причиняват пакости. За да се привлекат, едната от тях – водата трябва да се превърне в пара, а после – в дъжд, който полива градините и полетата. Едно трябва да имате предвид: природата си служи еднакво и с добрите, и с лошите сили. Понякога тя впряга злото за извършване на някаква добра работа; понякога впряга доброто за извършване на нещо привидно лошо. Като изучавате своите състояния, своите радости и скърби, ще видите, че някои радости се превръщат в скърби, а някои страдания водят към радости. За пример, ако носиш на гърба си една раница от 20 килограма, ти се оплакваш, искаш да я хвърлиш. – Защо? – Защото раницата е пълна с пясък. Като погледнеш към нея, казваш: „Не заслужава да нося този товар на гърба си“. Ти отблъскваш раницата, защото твоите и нейните сили са отрицателни. Обаче ако сложиш на гърба си раница, пълна със злато, ти ще я носиш с удоволствие. В случая златото крие в себе си положителни сили, а ти – отрицателни. Тези сили взаимно се привличат. Следователно, когато човек се оплаква от съдбата си, това показва, че отрицателната му съдба го е яхнала. Когато не се оплаква от съдбата си, положителни сили са го яхнали. В първия случай човек роптае, сърди се и не се подчинява на съдбата си. Той казва: „Не искам да бъда баба, да ме яхат хората“. Според мене, докато не те яхне някой, човек не можеш да станеш. Докато и вие не яздите хората, нищо не може да се очаква от тях. Язденето подразбира действие на добри и лоши сили върху човека. Ако ви язди добър човек, той е злато, което носи богатство в дома ви; ако ви язди лош човек, той е пясък, от който искате да се освободите. Разумният човек се познава по това, че еднакво използва и добрите, и лошите сили. Той взима торбата с пясъка и го употребява за дренаж. Смесва го с цимент и дренира къщата си околовръст, с което я предпазва от влага.

Като изучавате силите на природата, виждате, че всички тела се намират под тяхното влияние. Слънцето, земята, както и останалите планети, се намират под действието на същите сили. Със своите мисли, чувства и постъпки, човек също така се намира под влиянието на тия сили. Ето защо, не е въпрос да избягвате влиянието на едните сили за сметка на другите, но трябва да ги уравновесявате. Човек не може и не трябва да бъде нито абсолютно добър, нито абсолютно зъл. – Защо? – Защото абсолютното добро подразбира абсолютно разширяване. Невъзможно е човек постоянно да се разширява и расте. Абсолютното зло пък подразбира абсолютно смаляване, свиване, в което нещата се разпадат, гният и рушат. Невъзможно е човек да се смалява постоянно. Двата процеса трябва взаимно да се уравновесяват.

Какво представляват доброто и злото? Те са резултат на сили, по-горни от тях, които работят зад тях. Ето защо, когато искате да изучавате доброто и злото, не се занимавайте с техните външни прояви, но спрете вниманието си върху силите, които се крият зад тях. За пример, сиромашията е отрицателна сила в природата, а богатството – положителна. Зад тия сили се крие нещо велико. Ако знае как да постъпва със сиромашията, човек ще види в лицето и голям банкер, който разполага с милиарди. Човек трябва да знае как да отвори сърцето му. Ако сиромахът излезе срещу сиромашията със засмяно лице и със съзнание, че не е беден, сиромашията ще му открие богатството си и ще го благослови. Сиромашията е мечка, която може да оплюе човека, но може и да го възнагради. Богатството е също голям банкер, но с щедро, отворено сърце към всички. Сиромашията е отвън отрицателна, а отвътре – положителна; богатството е отвън положително, а отвътре – отрицателно. И тъй, истински сиромах е онзи, който мисли, че е сиромах. Глупав е онзи, който е убеден в своята глупост. Грешник е онзи, който се счита грешник. Обаче както и да мисли човек за себе си, това е повърхностно мислене. Той знае, че по естество, по начало е добър, богат, силен, разумен. Не може известна сила да остане завинаги положителна или отрицателна. Тя е изложена на постоянни промени. На постоянните промени, които претърпяват силите в природата, се дължи културата и вечното развитие. На тия промени, именно, разчита и бъдещата култура и човечеството.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 20 март 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help