Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Първичната храна

Размишление

Сега вие направихте една екскурзия. Какво придобихте от нея? Какво очаквате сега? Представете си, че няколко работници се връщат от работа, сядат и очакват да им се даде ядене. Какво са придобили те? Работили са, но не са яли. Законът гласи: Който работи, трябва да яде; който не работи, не трябва да яде. Кажеш ли на някого да не яде, това е отрицателна мисъл. Кои думи са контрастни на отрицателните да не яде? Какво се разбира под думите „да работиш“? Като яде, човек не работи. Следователно, щом престане да работи, той ще яде. Казваш на някого: „Това е мое дете“. – Какво се разбира под „дете“? Коя е противоположната дума на „дете“? – Мъж или жена. Значи всяка дума има своя противоположна. Например, коя дума е противоположна на слънце, на училище? – Какво прави ученикът в училището? – Учи. – Какъв ученик е този, който не знае местата на думите и на цифрите? В природата всяко нещо е на мястото си. Там няма нищо излишно: нищо не можеш да прибавиш, нито да отнемеш. По отношение на човешкия език, много неща могат да се отнемат и да се прибавят, но по отношение езика на природата, няма нищо излишно. Ако направиш една грешка, колкото и да е малка, тя остава известна празнина.

Питам: Сутрин, като ставате, къде ще намерите написана единицата? Например, казвам числото едно. То е жива, определена идея. Значи единицата е във всяка жива идея. После кажа две. И двойката е определено нещо за мене. Аз зная какво е две. Казвам три. – Зная къде е тройката. И тя е определена идея за мене. Като кажа четири, пак имам предвид известна, определена идея. Ако разбираш значението на числата, ти си посветен човек. Бог обича само посветените. Трябва да бъдеш чист и свет, за да те обича Бог. Към коя категория идеи спада тази? Защо Бог обича чистия и свет човек? Защо майката обича детето си, което още нищо не знае, което няма никаква философия в себе си? То е слабо, глупаво по отношение философията на живота. Има един език, чрез който майката разбира детето си. Това е неговият плач. Майката и бащата обичат детето си, защото знае да плаче. Като заплаче, детето събужда нещо в родителите си. Плачът е един от красивите езици на небето. Като не разбираме този език, казваме, че детето плаче. Като го чуе, майката тича при него и го пита: „Защо плачеш?“ Тя всякога не разбира езика на детето, но и то не разбира нейния език. Майката мисли, че детето плаче, а всъщност то говори. Детето расте, а майката иска да го отвикне да плаче. Когато детето се отучи да плаче и каже първата дума, всички казват: „Проговори нашето дете“. След една–две години майката вече обяснява какво казва детето. Като чуят първата дума на детето, всички я повтарят, радват се и казват: „Ще се научи да говори това дете“.

Сега ще ви питам: Какво беше вашето детинство? Коя беше първата дума, която казахте на майка си? – „Мамо.“ – Не, тази дума отпосле се изговаря. Ако детето или някой човек каже „две“, това подразбира, че той ходи на краката си. Каже ли едно, разбирам, че той се изправил. Аз пък изнасям думата „добродетел“. Кое е реалното в добродетелта? Съпоставяйте нещата. Аз ще ви кажа две неща, върху които не сте мислили. Тогава умът и съзнанието ви не са били будни. В древността изпратили една царска дъщеря при велик мъдрец да и даде един добър урок. Тя се явила при него много добре облечена. Той сложил на ухото и една обица и я изпратил да си отиде. Какво разбирате вие от този разказ? Защо мъдрецът пробол ухото на царската дъщеря и сложил на него обица? Защо сложил една обица, а не две?

Съществува един начин за правилно разбиране на природата. При сегашните условия, както живеете, няма такава възможност. – Защо? – Защото човешкото съзнание е заето със странични работи. На една плоча не можете да фотографирате много образи и изображения. Ако на една плоча фотографирате, например, десет образа, те няма да бъдат ясни. Ето защо, когато известна идея или известни понятия не са ясни в човешкия ум, това показва, че сте фотографирали повече образи на тази плоча. С това се обяснява защо едни хора не могат да мислят, а други – не могат да помнят. Първо, трябва да знаете закона за смените; постоянно да сменяте плочите на вашата мисъл. На една плоча не може да има много образи или изображения. Ако плочата не се сменя, това показва, че нямате правилно разбиране. Ако фотографирате даже два образа един след друг, те ще се смесят, и вие няма да получите правилно впечатление.

Някога пратили лъва да пее по света. Той влязъл в едно село и почнал да реве. Като чули гласа му, хората се изпокрили в къщите си. – Защо се скрили хората? Какво било пеенето на лъва? И сега, където влезе лъвът и започне да реве, всички се скриват, не смеят да излезат. После дошло магарето и заревало. Всички излезли вън и казали: „Иде магарето, грозде ни носи то!“ Лъвът се върнал в гората. Господ го запитал: „Как приеха хората твоето пеене?“ – „Аз им пях много, но те се скриха и никой не излезе да ми благодари.“ Върнало се магарето и казало: „Аз попях на хората, всички излязоха да ме слушат и каквото носех на гърба си, взеха го“. Питам: Кое пеене е по-разбрано: на лъва ли, или на магарето? Да не мислите, че това са невероятни приказки. – Не, това е философия, толкова вярна, че в нея няма никакви изключения. – Какво е лъвът? – Лъвът представлява злото, което като зареве, изпоплаши хората и те се скриват вкъщи. Казват: „Да те пази Господ от злото!“ – Какво е магарето? – То минава за добродетел. – Защо? Ще вземеш от него гроздето. Значи под „магаре“ аз разбирам доброто. Като реве магарето, аз казвам: „Хората още не те разбират“. Всички взимат сладкото грозде от коша, ядат от него и казват: „Иди да донесеш още“. Затова, именно, магарето постоянно отива и се връща. – Защо бягат хората, като дойде лъвът? – Когато Господ иска да види децата си, пръснати из света, праща слугите си да ги викат. Обаче те не идат. Тогава Той праща лъва да ги вика. Щом чуят гласа му, те се прибират вкъщи. Бащата се радва, че децата са дошли. Злото сближава хората. Ако искаш да сближиш хората, повикай отвън злото. Вие мислите, че злото е вън от човека и ако влезе вътре в него, работата му е свършена. Отвън зло няма, отвътре има зло.

Ще се върна към думата „слънце“. Какво прави слънцето, като изгрее? Как го посрещат хората? – С любов и радост. На същото основание питам: Какво трябва да направи човек, за да го обичат? Защо обичаш някой човек? За да го обичаш, той ти е направил някакво добро. Не може да обичаш човека, ако не ти е направил поне едно малко добро. Ученикът обича учителя си за знанието, което му дава. Защо детето обича майка си? Ще кажете, че то обича майка си, защото му е майка. Не, детето не съзнава това. Тази идея още му е чужда. Детето обича майка си за млякото, което приема от нея. Следователно, ако ме питат какво е мляко, отговарям: Това, което може да накара детето да обича майка си, е мляко. Ако майката има мляко, детето непременно ще я обича. Значи всяка жена, която му дава мляко, може да бъде негова майка и то ще я обича.

Казваш: „Никой не ме обича“. – Много просто, не те обичат, защото нищо не даваш. Майката е обичана, защото дава мляко. Учителя обичат, защото дава знание. Обичаме свещта заради светлината, която дава. Обичаме слънцето за топлината и светлината му. Обичаме Бога заради Любовта, с която ни обгръща. – Що е Любовта? – Онази същина на живота, която и великите Учители на света не смеят да бутат. Както млякото е връзка между майката и детето, така и Любовта е връзка между Бога и човека. Млякото никога не трябва да престава. Щом престане то, и Любовта се прекъсва. Христос казва: „Физическият хляб трябва да се превърне в духовен“. Затова е казано: „Аз съм словесното мляко“.

И тъй, не искайте да бъдете обичани без да има защо. Следователно обичаме Бога, защото получаваме нещо от Него. Обичаме учителя, защото има знания. Обичаме слънцето, защото ни изпраща светлина и топлина. Обичаме ябълката, защото дава плод. Обичаме магарето, защото носи товара ни. Казваш: „Аз искам да служа на Бога“. – Какво се разбира под служене? Трябва да имате една конкретна идея, служенето да не ви унижава. Дойде някой, каже ти една обидна дума, например каже, че си магаре. Щом не разбираш вътрешния смисъл на думата „магаре“, ти се обиждаш. Ако ти кажа „гълъбче“, всъщност гълъбче ли си? Не си, но ти става приятно. Казвам ти: „Моето пиленце!“ Пак ти става приятно. Ако ти кажа „моето червейче“, не ти е приятно. Щом не разбираш съдържанието на думите „магаре“, „червей“, ти не разбираш тяхната същина. Както майката не може да бъде обичана, ако няма мляко, така и учителят не може да бъде обичан, ако няма знания. Ученикът има нужда от знанието на учителя, както детето – от млякото на майка си. А какво трябва да има детето, за да го обича майка му? Нещата трябва да се съпоставят. Ако на една идея не можете да съпоставите противоположна, тя остава неясна за вас. Например, казваш: „Да обичаме Бога, защото е Любов“. Така е, но ти какво трябва да бъдеш, за да те обичат?

Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего“. – Защо да го любим? – Защото Той е Любов. Значи Любовта е млякото в живота. Следователно ще обичаш Бога като Любов. А ти какво имаш, за да те обичат? – „Аз живея обикновен живот.“ – Какво особено има в твоя живот, за да те обичат? – „Колко особени неща има в моя живот!“ – Кои са те? – „Не мога да ги изнеса.“ – Значи има неща, които не могат да се изкажат. Например, кажеш на някого, че е невежа. Какво лошо има в невежеството? Детето не е ли невежа? То се ражда невежа, но майка му го обича. То знае да плаче, т.е. да говори на особен език. Плачът е най-красивият език, който някога сте слушали на земята. За да не забравите този език, вие трябва да плачете, да си го припомняте, да знаете кой е старият език, на който сте говорили. Някои от вас са го забравили, други не са го забравили. Като поплачете, съжалявате, че сте плакали. Казваш: „Представете си, накараха ме да плача!“ – Да накараш някого да плаче, това е най-голямото добро, което можеш да му направиш. Вътрешна идея е, когато майката дава мляко на детето си и то го приема. Ако не го приеме и млякото капне на земята, това е неразбиране. Не е правилно млякото да пада на земята и да не се използува, да не влезе в организма на детето. Казваш: „Това е неразбрана идея“. – Какво представлява неразбраната идея? – Това е млякото, паднало на земята. Детето остава гладно, както онзи, който не разбира известна идея. Какво прави тогава майката? Аз питам майките: Какво прави детето, като разлее млякото на земята? Ще кажете, че отдавна сте били деца, не помните; сега сте възрастни. Каква е разликата между детето и възрастния? Под „дете“ и „възрастен“, в широк смисъл на думата, разбираме светския и духовния живот. Детето живее още светски, физически, материален живот, а възрастният живее духовно, т.е. той се движи в духовния свят.Следователно не е право да се мисли, че светският живот е порочен. Всъщност животът е един и неразделен. Разликата е само в начина, по който се живее.

Имате двама цигулари: те държат цигулките по един и същи начин; и двамата си служат с лък; еднакво слагат пръстите си на грифа, но се различават в свиренето. За един казват, че свири хубаво, има отличен тон, добра техника, още че е учен, че е свят човек, ангел. Това са неразбрани идеи, в които няма нищо духовно. Какво се разбира под „духовен човек“? Ще кажете, че духовният знае всичко. Кажете ми тогава, колко прави десет милиона по десет милиона? – Сто билиона. Това означава думата „ангел“. Той носи в себе си толкова знания, колкото единици има в стоте билиона. И това даже е малко. Думата „ангел“ е неразбрана. Който я разбира, само като му кажат „ангел“, веднага ще влезе в ангелския свят. Щом чуя думата „ангел“, аз влизам в този необятен свят, нееобикновено красив и светъл. Разпервам крилете си и се движа с бързина, по-голяма от тази на светлината. Аз лесно се движа между земята и небето. Какво разбирате под „тук“ и „там“? Който се движи бързо, може да бъде навсякъде, тук и там, на земята и на небето. Там съм за това, за което мисля; за това, което не мисля, отстъпвам, не съм там. Аз мога да бъда при вас с тялото си, а с ума си да бъда на друго място. Аз съм там само за това, за което мисля. Следователно, ако мислиш за Бога, при Него си; ако мислиш за света, при света си. За каквото мислиш в даден случай, ти си там, при него. Да допуснем, че вие мислите за мене. Дойдете при мене, но не получите нищо. При мене ли сте всъщност? Така и детето може да е при майка си, но млякото го няма. Какво се ползва то от майка си? Правилно е, когато детето е при майка си, да получи мляко от нея. Ако отидеш при майка си и не получиш мляко, казваш: „Не ме прие майка ми“. – Защо не те прие? – „Не намерих млякото.“ Същият закон важи и в духовния свят.

Казано е, че Бог е Любов. При това ти се молиш, отиваш при Бога, но нищо не получаваш. Какво си разбрал от Любовта? Сега говоря на ваш език. Казваш: „Молих се, но не ми се отговори на молитвата“. – Защо не ти се отговори? – Не си готов. То е все едно, да отидеш в царството на светиите или на ангелите. Който отива при ангелите, той трябва да знае техния език. – „Значи никой не може да влезе във връзка с ангелите.“ – Ако вие не знаете езика им, все ще се намери някой да го знае. Вие искате да отидете при ангелите, като при майка, да получите мляко от тях. Ако отидете при тях с тази мисъл, вие ще развалите порядъка на небето. Ангелът не може да бъде майка. Наставник може да бъде, но не и майка. Важно е да знаете езика на ангелите. За да го знаете, трябва да сте придобили нещо. Казвам: Освободете се от онова човешко състояние, в което попадат аристократите. Срещат се учени, царе, князе, които се държат високо над другите хора. Например, царският син в училището се мисли по-горен от другите деца. Обаче има деца по-способни от царския син. Който има знания, който е способен и даровит, той е царски син. В дадения случай човек трябва да носи в себе си една конкретна, велика идея, която да го отличава от другите. Щом чувствам Божията Любов в сърцето си, аз съм царски син. Щом Мъдростта е в моя ум, аз съм царски син. Щом имам свобода и говоря истина, аз съм царски син. Любовта, Мъдростта и Истината определят положението на човека. Ако любиш, ти си приел млякото на майка си – Любовта. Бог е Любов. Доброто излиза от Любовта, от млякото на живота. И в Писанието е казано, че плодът на Духа е Любовта. Като възприемаш Любовта, ти любиш Бога. Ако не я възприемаш, ти не любиш Бога. Любещият има качества, които го отличават от онзи, който не люби.

Казваш: „Не разбирам тази идея“. – Как се познава, че си разбрал известна истина? Казваш, например, че знаеш френски език. Ако, наистина, знаеш този език, ще можеш да се разговаряш с французите. Следователно, ако разбираш известна идея, ти ще можеш да я предадеш на другите хора. – „Аз съм духовен човек.“ – Щом си духовен, ти трябва да знаеш езика на ангелите и да се разговаряш с тях. Който разбира езика на ангелите, лесно урежда работите си. – Какво урежда Любовта? – Тя оправя всички спорове и противоречия на хората. Любовта е Божествен език. Който знае този език, той всичко урежда. – „Щом Любовта урежда всички работи, защо нашите работи не са уредени?“ – Много просто, Любовта не ги урежда по механичен начин.

Днес повечето хора имат криво разбиране за живота, искат да им се даде всичко наготово, по механичен начин. Те очакват да дойде колесница от небето, и с нея да ги вземе горе. Това е материалистично разбиране. Какъв смисъл има това, ако ти не знаеш Божествения език? То е все едно, да отидеш във Франция, Англия или в друга държава, а не знаеш техния език. Може да бъдеш добре облечен, но дрехите не помагат – знание е нужно. На небето преводачи не се приемат. Да се явиш в небето с преводач, това значи да си подсъдим, който се нуждае от адвокати, които го защитават. Ти си на подсъдимата скамейка, дето ще отговаряш за делата си. Иде съдният ден за всички. Ще ви съдят и вие ще отговаряте за всичко, което сте вършили на земята. Понеже не знаете езика, ще търсите преводачи. Като изучавам хората, аз се чудя на тяхното голямо съзнание. Всеки се мисли, че познава Бога, че е набожен, духовен човек. И невежият, и ученият мислят така. Невежият ми казва: „Ти си еретик“. Аз не се оправдавам, но казвам: Вие, които минавате за учени, за многознаещи, говорете ми на ангелски език. Как се поздравяват ангелите? – „Ти ще ни кажеш.“ – Нали много знаете, защо очаквате от мене, аз да ви кажа? – „Ти искаш да ни изкараш невежи.“ – Какво лошо има в невежеството? Като отида при обущаря, и аз съзнавам, че нищо не зная. Наблюдавам копринената буба и признавам, че не разбирам от нейното изкуство. Тя преде такава тънка нишка, каквато малко хора могат да изпредат. За да се произнеса за нейното изкуство, аз трябва да го познавам. Като отида при работника, който копае, няма да му говоря, но ще съблека дрехата си, ще взема лопатата и ще почна да копая. Ако, в даден момент, не заемеш същото положение на работника, ти не разбираш Божиите закони. Господ казва на Якова: „Не се бой, червей, Якове“. Бог го нарича с името „червей“, защото червеят може да се промъкне навсякъде, дето другите не могат. Ако искаш да разбереш смисъла на живота, непременно трябва да се смириш. В случая червеят е символ на смирение. Христос казва: „По-скоро камила ще влезе през иглени уши, нежели богатият в Царството Божие“. Значи богатият трябва да се освободи от всички материалистични стремежи, да се превърне на червей. Не да изгубиш смисъла на живота, но да се разтовариш, да останеш свободен; да остане съзнанието ти съвършено свободно, да си починеш от едно състояние. След това и да заемеш високо място, няма да бъдеш в първоначалното си положение.

Сега, аз ви говоря на този език, за да имате ясна идея за работата, която ви предстои. Вие сте дошли до едно място, където сте лишени от методи за работа. Вие се нуждаете от образци. Какво придобихте с вашето размишление? Аз ви изнасям ценни неща, за да има върху какво да мислите. Например, ще мислите за млякото, което прави жената майка. Без млякото тя не може да бъде майка. Светлината прави човека светия. А Бог е Любов. Значи трябва да имате известни качества, за които могат да ви обичат. Какво трябва да правите, за да бъдете обичани от Бога? За какво обичате децата си? Кое заставя майката да обича детето си? За да се разбере известна идея, тя трябва да се преведе във всичките форми. Например, Любовта е една и съща, независимо от това, дали се изявява между хората, между светиите и ангелите, или в Бога. От най-нисшите до най-висшите същества, всички са подчинени на Любовта, но тя трябва да се преведе във всичките форми. Ако не може да преведете една от формите на Любовта, казвате: „Мляко!“ Какво трябва да се яви във вашия ум след млякото? – Идеята за майката. Казвате: „Баща“. Като кажете тази дума, каква идея се явява във вашия ум?

Питам: Когато у вас пял лъвът, къде бяхте вие? – „Всички се изплашихме и се скрихме в къщи.“ Казвате: „Лоша работа, лош е животът“. Значи, щом е лош животът, лъвът пее. А когато животът е добър, магарето реве отвън. Какво правят хората, когато славеят пее? – Отварят прозореца и насочват ухото си да слушат. Казват: „Много хубаво пее този славей“. Та, като казва Христос да любим враговете си и да прощаваме, това значи да проявяваме Любовта. Преведете думите „да простиш“. Ще кажете, че законът учи да бъдем честни, добри.

При един беден човек дошъл приятелят му и казал: „Аз те обичам, уважавам те“. Говорил му цял час. След него дошъл другият му приятел, който му казал само две думи: „Ще ти помогна“. От думите на първия си приятел той забравил всичко, но запомнил думите на втория си приятел: „Ще ти помогна“. Тези думи са реални за него. Като се огледал, видял, че имал всичко на разположение: дрехи, обувки, храна – всичко, от което се нуждаел. От думите на първия нищо не остава, освен голите думи на обичта: „Ти си добър“. От двете думи на втория остава много: и обич, и дрехи, и храна. – „Че съм добър, това е моя работа.“ – „Като тебе човек няма.“ – „И това е моя работа.“ – „Лош човек си бил!“ – „И това е моя работа.“ Всичко, каквото хората могат да кажат – добро или зло, не се отнася до мене. Аз не съм нито добър, нито лош. – „Ти си добър.“ – Много добре, но между две допирни точки трябва да има отношение.

Ще ви приведа примера за онзи индуски ученик, на когото Учителят дал един урок по Любовта. На въпроса, що е Любов, Учителят сложил ученика си във водата, където го държал десет минути. Ученикът ритал във водата, искал да излезе навън. Като го извадил от водата, Учителят го попитал: „Какво усети?“ – „Голяма, непреодолима нужда от въздух“. Следователно, докато и вие нямате голямо, непреодолимо желание за нещо, то не може да ви се даде. Казвате: „Ако искат, да ми го дадат“. – Не е така. Вижте детето, като ревне, то казва: „Мляко!“ – майката е готова вече да му даде мляко. Ако в духовния свят вие не ревнете, няма да придобиете Любовта. Ако майката не открие гърдите си, вие не знаете да ревете. Ако вашата молитва не отвори вратата на Любовта, вие не знаете да се молите. За мене, нуждата от млякото е вашият рев. Като ревне детето, майката казва: „Ела, мама“. Ако и пред Бога на знаеш да ревеш, както трябва, Той няма да чуе. Като реве, детето не мисли, че безпокои майка си. Като се нахрани, и майката, и детето започват упражненията: майката го подхвърля нагоре, целува го, казва му „моето детенце“ и пак го подхвърля.

Кажете ми един начин за молитва. Аз ще ви дам един нов начин. Ако не ревеш правилно, майка ти няма да ти даде мляко. Ще ревеш както трябва, докато ти се даде мляко, и след това майка ти започва да те подхвърля във въздуха, да си играе с тебе, и ти да си играеш с нея. Това показва, че молитвата ти е приета. Така постъпва и Бог с вас. Ако молитвата ти е приета, Той ще ти даде мляко и ще те подхвърля във въздуха, да си поиграе с тебе. Бедност, страдания, това са милувки на майката. Който не разбира това, казва: „Побеля ми главата от страдания“. – Няма нищо. Това са милувки. Колко пъти майката от любов хване детете си за бузката и го ощипе. То започва да плаче. – Защо го щипе майката? – Тя му предава нещо, това не е щипане. Как наричате вие това упражнение? После, майката го хваща с петте пръста, помилва го. Ще кажете, че това са прости работи. – Не, това е науката на живота. Това става с всеки човек. Така хваща и природата. Хване те някъде, щипне те, излезе ти цирей. – Какво е то? Заболи те глава? – Какво е то? – Хрема имаш. – Какво е хремата? Всички болести показват отношенията, които съществуват между хората. Вземете примера за онзи болен, който лежал 38 години и всяка година очаквал да го пуснат в къпалнята. От две хиляди години се говори за него, и като четат Евангелието, всички се възхищават. – Кого очаквал той цели 38 години? – Вие не подозирате какво се крие в този стих, не разбирате дълбокия му смисъл. Християните казват: „Този е болен от 38 години“. – Не, аз зная друго нещо, за което не искам да говоря. Да чака 38 години, докато слезе ангелът да размъти водата! Други преди него взимали благословението, и той си казвал: „И моят ангел ще дойде“. Не струва ли да чакаш 38 години, да дойде твоят възлюбен и да ти се усмихне? Христос го погледнал и го запитал: „Искаш ли да бъдеш здрав?“ – „Господи, няма кой да ме сложи във водата, когато тя се размъти.“ Какво голямо търпение имал този човек! Той казвал: „Други, които имаха по-голяма нужда от мене, взеха благословението, и аз трябваше да чакам“. Христос му отговори: „Има друг начин да оздравееш: Вземи си одъра и тръгни!“ Знаете ли какъв беше погледът на болния и какво се роди в него? Това, което светът никога не е помислял, нито е видял. И ако вие мислите да влезете в небето без страдания; ако вие не можете да чакате 38 години, къде е вашето търпение? Ако сегашните хора чакат 38 години, те ще зароптаят и ще кажат: „Как тъй, това са 38 години! Дотегна ми толкова време!“ Да чакаш 38 години, това е герой, това е човек, който със спокойствие очаква да дойде неговият възлюбен. Христос му казва: „Дигни одъра си и ходи!“ – стана човекът, вдигна си одъра и го понесе. – Как е изказан стихът? – „Дигни одъра си и ходи!“

Какво представлява числото 38? Одърът е числото осем. „Дигни одъра си!“ – Това е числото осем. Какво представлява числото 999? То е хиляда без едно. В деветката се крият всички възможности за твоето повдигане. Като дойдеш до числото 999, не отлагай, в него са всички възможности. Ти имаш всички условия и в трите свята – във физическия, духовния и Божествения. Започни да работиш. Ако имаш числото 888, като събереш трите осморки, получаваш 24. Като събереш 2+4=6. Числото шест означава прозорци на къщата, откъдето влиза светлината. Като се каже шест, отвори прозорците си, да ти стане светло. Ако искаш да разбереш природата, започни да работиш с нейните сили. Така ще разбереш Божествения език. Като дойде известно страдание върху тебе, да ти е приятно. Ако сгрешиш, пак да ти е приятно. – Защо? – Защото имаш възможност да се изправиш.

Преди няколко дни ме питаха за цвета на търпението. Цветът е черен и светъл: черният е отвън, а светлият – отвътре. Това показва, че сте в нормално състояние, разбирате нещата. Черният цвят означава почивка, събиране навътре. Като влезе в черния цвят, човек се прибира в себе си и се приготвя за работа. А като излезе навън, човек започва да работи, да твори. Като казвам, че трябва да бъдем търпеливи, това значи да разбираме свойствата на цветовете или силите, които работят чрез тях. Ако не можеш да примириш черния цвят със светлината, ти не разбираш вътрешния смисъл на живота. Под „черен цвят“ разбирам, че отвън няма условия за работа, но отвътре. Щом отвън няма условия, отвътре ще има. Ето защо, когато злото е отвън, а доброто – отвътре, ние изучаваме закона на търпението. Това е естественото положение.

По какво се отличава търпеливият човек? Какво става с презрелия плод? Търпеливият човек е всякога свеж. Казано е, че Бог е дълготърпелив. – „Искам да бъда свеж, да се обновя.“ – Влез в закона на търпението. – Само търпеливият може да бъде здрав, свеж и бодър. Без търпение не можеш да бъдеш силен. Ще ви приведа един пример на търпение. Това се случило някъде в България. Един войник, ранен в последната война в ръката, трябвало да мине тежка операция. Лекарят го прегледал и казал: „Понеже операцията е сериозна, трябва да стане с упойка“. – „Господин лекаре, не искам никаква упойка, направете ми операцията направо.“ Войникът подал ръката си на лекаря и спокойно седял. Лекарят извадил ножа, изчистил раната добре и започнал да реже. Нито един мускул не трепнал на лицето на войника. Като свършил лекарят, войникът го попитал: „Господин лекаре, свършихте ли?“ – „Свърших.“ – „Благодаря ви.“ Мислите ли, че войникът не усещал болки? – Усещал, но търпял. Това е самообладание. Който няма търпение и самообладание, ще проглуши света със своя вик. Невидимият свят прави своите операции на хората и те викат. Божественият нож минава по раните и ги чисти. След това прави своите операции. Като се свърши операцията, ти ще благодариш на лекаря, че излязла сполучливо.

Стремете се да придобиете търпение. Това значи да бъдете свежи. Разковничето за това е търпението. Понеже е вътрешно качество, то не се изнася навън. Бог се нарича дълготърпелив, многомилостив, благоутробен. Когато сте нетърпеливи, мислете за търпението, като едно от великите качества на човека. Може да има много несгоди в живота, но те се преодоляват с търпението. – Какви ли неща не мислех аз! – Ти мислеше да станеш богат човек, не става; мислеше да станеш учен, не стана; искаше да станеш красива мома, да се ожениш за царския син, и това не стана. Не ви съветвам да се жените за царски син, или за царска дъщеря. Казваш: „Не струва да се живее“. Аз пък казвам: Има нещо, за което трябва да се живее – да придобиеш свежестта. Чрез търпението всичко се постига, но чрез богатството не се придобива търпение. Наистина, без търпение не можеш да станеш учен, богат. Ако нямаш търпение, и силен не можеш да станеш. Временно може да бъдеш силен, но само чрез търпението ще придобиеш сила. Чрез търпение се придобива и дълготърпение. Където е дълготърпението, там са всички добродетели. Знанието, силата, любовта се придобиват все чрез търпението. Като влезе някъде Любовта, тя първо пита: „Къде е търпеливият човек?“ Щом кажат, тя първо ще посети неговия дом. Щом свърши работата си, тя ще посети и онези, които имат малко търпение. Аз ще ви кажа следното: Ако сте ме разбрали, блажени сте; ако не сте ме разбрали, два пъти сте блажени. Ако прилагате моето учение, блажени сте; ако не го прилагате, два пъти сте блажени. Аз съм последователен: два пъти сте блажени, защото ще бъдете предметно учение за другите.

И тъй, поставете за основа мисълта: „Без мляко детето не може“. И майката без мляко не може да бъде обичана. Помнете, че единственото нещо, за което човек може да бъде обичан, е също търпението. Само търпеливият човек може да има послушание към Бога. Това обича Бог у нас. Не можем да проявим към Бога друго, освен послушание. Затова се казва в притчите: „Сине мой, послушай съветите на Баща си“. Аз обичам Бога, понеже е Любов. Той дава всичките условия за човешкото развитие. Като се говори за Бога, имаме предвид Неговата отворена душа, която обича всички и е готова да направи всичко заради нас. Ако аз питам дали Бог ме обича, разбирам дали съм търпелив, дали имам послушание. Като се говори за Божията Любов, и душата на човека трябва да бъде отворена. Така, именно, като обича Бога, човек трябва да бъде готов всичко да направи за Него. Това, което Той ми дава, да го приема, без да разсъждавам дали то е добро или зло. Богатство и сиромашия, невежество и знание, сила и безсилие, да бъдат еднакво приятни за мене. Това са противоположности в живота.

Това, което ви говоря, се отнася до вашия духовен живот, а не до физическия. Нужно ви е търпение. Някой ти казва: „Груб си, недодялано дърво си ти!“ Какъв превод ще направиш на тези думи? Ако си груб, кое е противоположното на грубостта? Груб, значи силен, як си в живота. – Твърд си. – Кое качество е противоположно на твърдостта? – Мекотата. – Кое е мекото в живота? Направете превод на тази дума. Когато се домогнете до едно реално знание, то постоянно ще расте, а с него заедно и светът ще се разширява пред вас. Реалното знание увеличава светлината на човека. Намираме се в един тъмен салон, нищо не се вижда. Един говори за Любов, друг говори за Мъдрост, трети – за Истина и т.н. Въпреки това, салонът е все още тъмен, нищо не се вижда. Едно дете се явява и извиква: „Хей, бре-е!“ – и запалва клечка кибрит. Кой е умният в случая? Ако една дума, изказана от тебе, може да запали кибритената клечка, тя носи разумност и светлина. Ако произнесеш думата „хляб“, и тя не запали кибритената клечка, всички останали думи са безсмислени за тебе, те нямат запалка. Търпението е запалката на нашия живот. – „Любовта не е ли запалка?“ – Тя не е запалка, защото не е наше качество. Любовта е качество на Бога. Човек се отличава с търпение. Ако си търпелив, можеш да мислиш, всичко можеш да постигнеш. Нямаш ли търпение, ще имаш особено разбиране за живота. Ще искаш той да се сложи така, както ти мислиш. Ние искаме всички да ни обичат, да управляваме, да заповядваме. Какво сме направили за хората? – Нищо особено. – Какво са направили другите хора? – Ти гледай какви са твоите отношения към Бога, не мисли за отношенията на другите. Гледай какви са твоите отношения към хората, не мисли за техните отношения къв тебе. Това е второстепенно. Ако техните отношения към тебе са неправилни, гледай твоите отношения към тях да бъдат правилни. Щом твоите отношения са правилни, ти ще разсъждаваш правилно. Тогава ти ще бъдеш търпелив. Ако си нетърпелив, и отношенията на хората към тебе ще бъдат неправилни. Важно е да имаш правилни отношения към Бога. Така, ако аз имам отношения и към духовния свят, и към всички разумни хора, какво може да ме смущава в света?

Повтарям: Блажени сте, ако не сте ме разбрали. Досега бяхте блажени, понеже мислехте, че ме разбирате. – „Как ще дойдем до разбирането?“ – Чрез Любовта. Човек има две страни: когато познавам Бога в Любовта, аз съзнавам величието на Любовта, понеже Бог е изворът. И аз се радвам, че този извор е вечен. Като говоря за себе си, че имам търпение, в това е проявата на Бога в мене. Когато казвам, че Бог се проявява в мене, тогава виждам търпението в мене. Бог гледа, дал ли съм Му възможност да се прояви в мене, както той иска. Както аз съм свободен в Бога и в Любовта Му, така Бог и в мене трябва да се проявява свободно. Това са две отношения, които всякота трябва да имате в ума си. Ако Бог във вас не е свободен, нямате търпение. Тогава и вие не можете да бъдете свободни. Там е цялата философия на живота. След това идат другите знания, за които се говори в магията – силата на човека. Като имаш търпение, с едно вдигане на ръката си всичко можеш да направиш.

Сега аз мога да ви свържа, да ви скача един с друг. Можем да направим опит: ще се хванем един с друг за ръцете. Двамата крайни на веригата ще държат една електрическа крушка. Ако имате търпение, крушката ще светне; ако нямате търпение, крушката няма да светне. Търпението е мощна сила, която привлича светлината в човека. Може всеки сам да направи опита: ще вдигнете едната си ръка нагоре, а в другата – ще държите крушката. Ако опитът излезе сполучлив, вие имате търпение. Ако няколко пъти направите опита и нямате резултат, вие нищо не можете да свършите. Казваш: „Тази работа не може да стане“. Знаете ли на какво приличат вашите опити? Един учител дал на ученика си задача да направи този опит и ученикът вдигал едната си ръка нагоре, другата надолу, и понеже крушката не светвала, той изгубил търпение и при последния опит идело му да удари крушката в земята. Учителят разбрал какво мисли ученикът и незабелязано сложил една тънка жица. Когато ученикът хванал крушката, за да я хвърли, учителят пуснал тока и крушката светнала. Ученикът се зарадвал и казал: „Най-после, опитът ми излезе сполучлив“. Той не знае, че учителят пуснал тока, за да не отиде крушката на земята. Често и вашите крушки светват не по силата на вашето търпение, но за да не пострада напразно крушката.

Следователно, ако вдигнеш лявата ръка нагоре, и в дясната държиш една чувствителна крушка, и тя светне, ще придобиеш вяра в себе си. Като излезеш навън, ти казваш на другите: „Знаете ли какъв опит направих?“ – „Не знаем.“ – „Ето, ще го направя.“ Вдигнеш лявата ръка нагоре, в дясната държиш крушката, и тя светне, осветява пътя ти.

Т. м.

Утринно Слово от Учителя, държано на 1 март 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help