Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Живот и радост! Принципи на здравето

Х година.

24 школна лекция на 1 мл.ок.клас.

20.II.1931 г. петък 6 ч.с.

Изгрев.

Само светлият път на Мъдростта

води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Същественото в миналата лекция, кое е? (Казва се)

Трите кръга K¹ K²и K³са трите свята. K¹е материалния свят, K²е на ангелите светът, а K³е Божественият свят. А пък другите кръгове са поляризирания. Какви са положенията на съвременната наука? Трябва да имате известен център. В дадения случай имате една точка A. Да кажем, че между две точки се образува права линия. Тази точка вие мислите, че се движи в едно направление. Не. Едновременно тази точка се движи в две направления. Следователно от центъра има две течения: едно отрицателно течение и едно положително течение. Това образува права линия – между две точки. Какво наричаме права линия? Най-късото разстояние между две точки. Тогаз в една права линия колко точки могат да се вметнат?

Радиусите, които излизат от един център, какво отношение имат един към друг? По какво се отличава гъстата материя от етерната материя? Има едно различие. Тази материя, която ние наричаме гъста, по какво се отличава? Допуснете, че когато сърдцето е било първоначално в разредено състояние, радиусът е бил много голям. Днес колко пъти е намален този радиус в сравнение с по-рано? Какъв е радиусът или какъв е диаметърът на слънцето? С какво си обяснявате или на какво се дължи притегателната сила на слънцето? Нали се дължи на неговата маса! Всички тези планети се движат около слънцето. Слънцето ги привлича или не, но си има една причина, дали е вътрешна или външна, но се движат планетите около слънцето. И онези планети, които се намират по-далече от слънцето, по какво се отличават? Можем да кажем, че колкото едно тяло се отдалечава от своя център, движението се намалява. Какво става с гъстотата на материята, колкото тя се отдалечава? Например, ако едно тяло го поставите на повърхността на земята или го доближите до един километър до центъра на земята, де това тяло ще тежи повече?

От какво зависи интензивността в самия човек на едно желание? Допуснете, че една човешка мисъл е под влияние на човешкото сърдце. Какво ще стане с мисълта? Допуснете сега, че тази мисъл е под влияние още и на човешката воля; какво ще стане с мисълта? Тази мисъл се привлича вече към центъра на желанието, всяка мисъл, която се привлича към центъра на желанието, е под влиянието на сърдцето. А представете си, че центърът на желанието се намира под влиянието на човешката воля. Кога човек е по-добре в света? Когато неговите мисли са съобразени с неговите желания и с неговата воля, или когато неговите желания са съобразени с неговата мисъл и с неговата воля. Възможно ли е тогава сърдцето да регулира ума? Вие сте все учени хора не на смях, все разсъждавате с хиляди години, все сте мислили, имате една зряла мисъл, искате да разрешите една важна мисъл в живота си: как да се живее? Това е философска мисъл. Или какви са човешките отношения към света? И все разсъждава човек, разсъждава и някой път той решава при своите постъпки така или иначе да постъпи. След като сте мислили, на какво е основана вашата мисъл? Какви са вашите материали? Как боравите с ума си, с чувствата си и с волята си? Как ги виждате? Ако някой би ви възразил така: докажи ми, че си силен? Вие как ще му докажете? Ако си по-силен, вържи му с въже ръцете и краката и ще го попиташ: Ти допущаш ли, че аз те вързах? Ако допущаш това и ако допущаш, че аз мога да те развържа, аз ще те развържа; но ако допущаш, че не съм те вързал и че не мога да ти развържа връзките, ти вързан ще останеш. Този философ, който е вързан в дадения случай, какво може да приеме?

Всяко същество, което може да ни върже в даден случай, какво представлява? Ако някой ви е вързал, какво казвате на себе си? Казвате, че си бил глупав. Значи онзи, който ви е вързал, е по-умен, отколкото сте вие. Сега желанията на човека произтичат ли от неговата воля или му са наложени отвънка? Допуснете, че минавате през една градина и у вас се яви желание да вземете един плод. Да допуснем, че градинарят е много сприхав – не дава никой да влезе в градината. И ако във вас се зароди едно желание да вземете един плод, това желание какво ще произведе? Ще ви въведе в стълкновение с градинаря. Питам сега: Желанието от вас ли произлиза или от градинаря? Щом излиза от нас, трябва да бъдем свободни. Щом въжето е мое, никой не трябва да ме върже с моето въже! А щом въжето е чуждо, могат и да ме вържат. С чуждо въже могат да ме вържат. Трябва да различавате – волевите мисли, желания и действия, които произтичат от самите вас; от волевите желания, мисли и действия, които произтичат от окръжающата среда или от окръжающата разумна среда. Този въпрос става сложен. Не можете ли да ми дадете запример едно желание, което произтича от самите вас? Можете. Имате един декар земя; насадили сте в нея плодни дървета. Откъснете един плод, градинарят ще ви арестува ли или не? Не. Защо, защото градината е ваша. Значи човек трябва да има желания, които произтичат от самите вас, но трябва умът ви по-рано да е работил. Там, дето умът ви не е работил, там в желанията си не можете да бъдете свободни; а там, дето умът ви е работил, там можете да бъдете свободни в своите желания. Тогава, определете ми какво нещо е свободата? Математическа свобода имаме тогава, когато учителят или ученикът разбират добре лекцията или урока. Но ако учителят или ученикът никак не са свободни, значи най-първо професорът трябва да е проучил предмета; щом го е проучил, той е свободен в своите действия; щом ученикът научи лекцията и я преповтаря, той е свободен. Ако професорът не е изучил лекцията, той не е свободен.

Сега животът представлява сам по себе си резултат или обект на човешката мисъл. Единственото реално нещо, върху което можете да се спрете, това е ЖИВОТЪТ – реалността. Ние трябва да започнем с живота. В истинската философия се казва, че сегашният живот носи едно голямо зло. Вярно е в този смисъл, защото в живота се извършва най-голямото зло. Това е едното положение, но същевременно с живота се явява и най-голямото благо. И най-голямото добро пак се явява в самия този живот. Следователно, доброто и злото не произтичат от живота. Животът за тях е само едно условие, в което злото може да расте. Злото расте, но няма семе. Т.е. расте, но в края не може да поддържа своя живот. В дадения случай една форма направено от зло, вътре в кръвта е една бомба, която ще експлодира и ще се свърши. Всички лоши мисли са бомбите, които ще се пръснат. И следователно, желанието на тези хора, които вървят по обратния път, по пътя на злото, всичките им помисли и желания в края на краищата се разпръскват и пукат се; а пък мислите на добрите хора се отличават по това, че се огъват и не се пръскат, и плод дават. У тях има един вид пръскане, но то е разпукване на цвета.

Сега практическото приложение какво нещо е злото? Математически искат да определят що е злото? Всяка една мисъл, създадена от зло, в края на краищата се пръска; и в края на краищата ще бъде неблагоприятна за самия индивид. И това, което причинява смъртта на хората на земята, това са постоянно тези разпуквания на тези бомби. И колкото по-малко бомби във вас се пукат и се разпръскват, толкова по-добре. И мъчнотията на човека, когато човек започва да погрознява, това е резултат от много мисли. Щом една мисъл се пукне, щом известно такова желание не се постигне, пукат се мислите му и се проявява известно помрачаване, като дим; както излиза дим, когато се пукне една бомба, така също е и при желанието на човека, когато не се реализира. Тогава на лицето на човека е покрито с една етерна материя като воал. И така седи лицето му потъмняло, един, два, три дена и след това се прояснява. Когато Каин уби брата си, лицето му потъмня. И когато го попитаха: Де е брат ти? Той каза: Не съм стражар на брат си; и дим излизаше от лицето му. И не само това, но човек, който извърши известно престъпление, остават следи на лицето му. За бъдеще ще има известен апарат, учените хора ще дойдат до това. И тогава като фотографират лицето на човека, ще познаят дали е направил той убийство или не. И не само това, но от неговото лице ще се фотографира и целия ход на мисълта му. Защото причината за едно престъпление не е чисто външно, механически, а то е един вътрешен процес. Може тази мисъл да не остане вътре в човека. Може да кажете: Ние такива работи няма да вършим! Но представете си, че двама ученици в едно училище са много способни и се конкурират кой да вземе наградата. Представете си, че има награда. Ако единият вземе наградата, то у другия се явява желание да вземе първия за врата и да го смачка! Питам, това желание на място ли е? Често когато вие се гневите, на какво се дължи човешкият гняв. Някой път се гневите на себе си. Но гневенето, много пъти вие се гневите на природата. Ако бихте я намерили някъде, бихте я хванали за врата и бихте и казали: На какво основание? Сега ние изясняваме тези неща, за да имате една ясна представа за психическото състояние, в което се намирате. Докато човек не си изясни научно нещата – не така както сегашната наука пояснява, механически – докато човекът не си изясни научно процесите, които стават вътре в него, той ще бъде без знание, което е приложимо. И за това в много работи сегашното знание не е приложимо. Запример, за какво служи аритметиката? 1 + 1 = 2; 2 + 2 = 4. Представете си, че кажете двама души и двама души правят четири души. Двама души може ли да ги съберете на едно место? Двама приятели (две добродетели) може ли да ги съберете на едно место? Най-голямата добродетел коя е? (Служение на Бога). Всички съгласни ли сте?

Най-голямата добродетел е Любовта; с какво ще я съберете? С какво ще съберете любовта? Може ли да има още една любов? Привидно можеш да събереш любовта, но в същност не можеш. Ти любовта с друга някоя добродетел не можеш да я събереш. Любовта на двама души какво ще роди? Представете си, че един учител и един ученик се обичат, какво ще се роди от тях? Резултатът къде ще се яви? Представете си, че ученикът представлява публиката, а професорът е авторът и пише някоя книга. Той пише книгата не за себе си, но за другите.

Някой казва: Човек трябва да помни. Това, което мога да забравя, аз не съм го създал. Само онези неща, вие можете да забравите, които не сте създали. Ако вие извършите едно престъпление, ще го забравите ли? Не, никога! И ако извършите едно добро, никога няма да го забравите; едно добро извършено от самите вас, не може да го забравите; а едно добро извършено от другиго може да помните, а може и да го забравите. Една погрешка, извършена от самите вас, никога не може да я забравите. Най-хубавият метод е да се стремиш да учиш; и като се стремиш да учиш, ти няма да забравиш.

Каква е общата връзка между миналата лекция и сегашната в дадения случай? Трябва да измените съвършено вашите сегашни възгледи. Вашите възгледи за живота трябва да ги измените така, както малките деца, когато станат на 21 години. Нека вземем едно дете на една година, то като стане на 21 години, ще измени своите възгледи. Ако ти не можеш да измениш своята мисъл в дадения случай, при дадени условия, когато самият живот налага това, спира се човешкият растеж. Докато ти мислиш, дотогава ти ще чувствуваш; докато ти чувствуваш, ти ще работиш. Ще мислиш, ще чувствуваш и ще работиш. Но щом се спре твоята мисъл, ще се спрат твоите чувства и твоята воля; и ще се спре с това и твоят растеж. А щом се спре растежът, какво става? Растежът в нас в каквото и да е направление се дължи на нашата мисъл. Та всякога и най-малката мисъл, в която вашият ум взема участие трябва да ви радва, понеже това е един признак, че вие растете. Щом мислите, вие растете и тогава реализирането ще дойде. Но за кого трябва да мислиш? Вие като станете сутринта, за кого мислите? (За Бога). Ние, вие, всички все за Бога ли мислите? Тогава спасението на света е дошло вече.

Ще ви дам една задача за една седмица; за ЕДНА СЕДМИЦА, всяка сутрин като се събудите да определите каква мисъл имате? – За какво сте помислили? Онези, които ще вземат участие, да си вдигнат ръката. А който няма да вземе участие, да не си вдига ръката. Това ще направим, за да не се къса конецът, веригата. Онези отвън ще бъдат публика, които няма да вземат участие. Щом станете сутринта, най-точно ще опишете за какво сте помислили. Ако сте помислили за едно, няма да помислите за друго; ако сте помислили за дъгата, ще пишете, че сте помислили за нея. Ще пишете точно това, за което сте мислил. Ще видим на колцина от вас е дошла мисълта за Бога. Във вас се засягат личните чувства. Да допуснем, че някой от вас, щом се събуди сутринта, помисли за хляб, а друг помисли за водата. Някой като се събуди сутринта, първата му мисъл ще бъде – обущата; или някой от вас да се събуди със зъбоболие, ще каже: Боли ме зъбът! Всичко каквото се случи, ще го пишете. Да имаме дъно и върху това ще градим. За окръжающата среда не са потребни тези данни, а за самите вас. За да знаем кой къде се намира, накъде пътува. Да бъде опитът психологически, преди да си легнете вечерта турете си следната мисъл: Като се събудя сутринта да ми дойде една основна мисъл! И като се събудите, вижте каква мисъл ще ви дойде. Някой път сте зависими от условията; някой път имаш да даваш пари и сутринта като се събудиш, тази мисъл дохожда, понеже тя е интензивна. Или си войник и като се събудиш, казваш: Оръжие! Оръжие! Или си ученик, държиш изпит и първата мисъл е за предмета, който те занимава – математика или друг. Или баща ви е писал, или майка ви е писала, че ще дойде. 10 години не сте я виждали; и сутринта като се събудите, майка ви или баща ви изпъкнат в съзнанието ви. По някой път аз наблюдавам във вас, че окръжающата среда ви въздействува. На някой войник му говориш, че трябва да бъде свободен. Но той казва: Ти можеш да бъдеш свободен, но аз съм войник, ние сме под команда. Като бият барабана, каквото ти заповядат, това ще правиш. Ако ти си войник, ти можеш ли да бъдеш свободен? Физически не можеш да бъдеш свободен, но в какво отношение можеш да бъдеш свободен? Умствено. Ако човек изгуби съвършено своята свобода в трите свята: в Божествения свят, в ангелския свят и в човешкия свят, или казано другояче – ако изгуби своята мисъл, своите чувства и своята воля, тогава какво ще стане? Човек ще изгуби своето съзнание непременно. Когато у вас се увеличи някоя болка, най-първо вие чувствате една остра болка; толкова остра, че казвате: Не мога да търпя! Щом дойде болката до края, вие изгубвате своята мисъл, своите чувства и своята воля. Тогава изгубвате съзнанието си и болката престава. Когато нещо не може да се държи в човешкия ум, сърдце и воля, тогава човек изгубва своето съзнание. Именно силните натури по това се отличават и познават. Силата на човешкия характер зависи от това, доколко човек може да издържи известни страдания. Страданието, това е едно напрежение, за да се изпита силата на човешката воля – да се види каква морална мощ може да имаш. Тез, които не могат да издържат страданието, у тях моралната мощ е слаба. Доброто е още по-силно от страданието. Ако ти не можеш да издържиш страданието, ти доброто никак не можеш да издържиш. Напрежението при доброто е двойно по-силно! Та от това гледище напрежението при страданието е закаляване на процесите, с които работят умът, сърдцето и волята. Страданието е за известно време. Щом си се закалил за известно време, страданието престава. Да допуснем, че си слаб, че си болен, но се намираш в една среда, дето никой не ти съчувствува. Дойде някой и ти даде ритник, ти плачеш, но някой ти казва: Махай се! Дойде втори и той те ритне и ти казва: Махай се! 10 души като направят така, ти почнеш да мислиш и да си казваш: Няма да я бъде тази работа! Освен че тези хора не помагат, но има и ритане. И тогава се събужда мисълта в тебе и почваш да правиш усилие да се махне болестта. Изправиш се и оздравяваш, и ставаш силен човек. След като оздравееш, има ли ритници? Няма. Здравият човек никой не го ритва. Ти казваш: Човек има нужда. Щом имаш нужда, ти си един болен човек. Но ти казваш: Трябва да се живее! В какво седи животът? Живот, който има нужди, той не е живот. Живот, който няма нужди, той е живот! Какво ще разберете вие от това?

Ти казваш: Трябва да се живее. Че какво ще живее един болен човек в леглото? Това не е живот. Това е болният живот; и след като проходи той, това е слабият живот. Здравият човек живее. Тогава животът има хармонични отношения: ти работиш и се радваш; връщаш се от работа и се радваш също. Излизаш навън и се радваш. Да се радваш на своята мисъл, на своите желания и на своите постъпки, това е живот. До такова положение трябва да дойде всеки един от вас – да се радваш. И ако не се радваш, трябва да намериш психологически коя е причината? И ако не се радваш, ще знаеш, че се намираш в една болница; можеш да имаш някой абсцес или някоя хрема – не си здрав. Ти си мислиш следното: Може тази хрема да се превърне в треска; треската може да се превърне в бронхит; бронхитът може да се превърне в охтика; охтиката може да са превърне в разлагане; разлагането може да се превърне в разширение. И след като се разшири – пуква се. Охтичавият е много учен човек. Много мислят охтичавите хора, но отрицателно мислят. Той постоянно мисли, че има една болест. Но сам не си казва причината. Отвътре той има едно разширение, едно налягане, няма правилна обмяна в неговото кръвообращение. Срам го е да каже, че е болен; и има друго желание, да реагира навън. Той се е свил в себе си. Тогава от свиването и реагирането се образува заболяването на белите дробове; мога да ви обясня. Гледайте да лекувате най-първо вашата мисъл. Ако някой от вас заболее. Мога да ви дам едно правило за здравите: Никога не допущай в ума си да седи дълго време една отрицателна мисъл; никога в сърдцето си не допущай да стои едно отрицателно желание; никога не допущай в живота ви да седи дълго време една отрицателна постъпка. И тогава ще бъдеш здрав и ще живееш като Мотусала, и повече от Мотусала. Щом кажеш „не мога“, ти губиш. Има нещо, за което никой не може да ви помогне; например имаш една болест, кой ще носи заради тебе? Никой друг не може да носи заради тебе. Ти имаш болест, но аз не мога да я повдигна и да я нося. Мога да ти туря пречки, мога да ти помагам; ти имаш една отрицателна мисъл и като се е разпръснала мисълта, се е образувал този абсцес – някой цирей, някоя рана. То се върна назад по закона на внушението. Премахни мисълта и веднага раната в течение на 5, 10, 15, 20 минути отгоре ще се премахне, ще се очисти. Трябва да направим някой опит, за да видите как действува внушението. Като поспрем един човек и му внушим, че има изгаряне на някоя част от тялото си; той ще има изгаряне; после като му внушим, че няма изгаряне, ще се махне изгарянето. Ние всички живеем под закона на внушението. Да се самовъзпита един човек, значи да се освободи от миналите връзки на внушението. Сега ние се развързваме; вие не сте свободни хора. Има ли някой от вас, който се е развързал? Има.

Какво разбирате вие под кармически връзки? Какво разбирате вие под социални връзки? Отношения. Нека не вземем сега въпроса лично. Аз казвам как работи законът. Законът на внушението е силен. И той си работи не само в човешкия живот, но и в света на ангелите, и даже и боговете се пазят от него; Божественото като дойде, то е в закона на внушението. Той не го пипа с пръсти. Има две страни; най-първо човек не може да се освободи, но ще си внушава. Ще кажеш... Ти казваш: Не мога да обикна никого. Не казвай така, но казвай: Мога да правя добро. Мога да бъда силен. Мога да бъда добър човек; мога да стана учен човек. Мога да бъда весел, мога да бъда радостен. Положителни мисли да имаш! А щом кажеш: Тази работа няма да я бъде; то се е видяло моята работа каква е; като мен човек какво може да стане? Тогава ти си внушаваш. Казваш си, какво е тялото ми хилаво; не, ще си кажеш сутринта: Много хубаво е тялото ми! По-хубаво тяло от моето няма. По-хубава глава от моята няма. По-хубава глава от моята Господ не можеше да ми тури при сегашните условия. За бъдеще ще ми тури още по-хубава глава! Когато кажеш: Сега съм слаб. Ти мислиш отрицателно. Не. Но кажи: При сегашните условия, по-хубави условия Бог не можеше да ми даде. Отвънка има землетресение и 20\xB0 студ, ти си кажи: На място е това, много хубаво е! Студено е, но вие не сте правили опит при 25\xB0 студ да си стоплиш ръцете и да излезнеш навън при такъв студ. Да кажеш: Много топло е. И тогава веднага ще се стоплят ръцете ти. А ти щом излезнеш навън, казваш, че е много студено. Студенината, това е един процес вътрешен. Има нещо и отвън. От този закон зависи вашият прогрес. Изисква се голямо изкуство да знаеш как да си внушаваш. Някой път си внушаваш и казваш: То нищо няма да бъде. Ти казваш някой път: Като моята глава няма. Но на другия ден си казваш: Колко глави има такива! Станеш и направиш някоя добра постъпка. И казваш: Като моята постъпка няма друга. И после казваш колко такива постъпки има! Не да се хвалиш, но има някои неща, направени, които са хубави. Аз съм виждал следното: Минава един човек, взима хляб от торбата си и дава някому. И този човек, който е дал, е радостен. Той да не съжалява и да не казва така: Да имах да му дам един самун! Ако му дадеш цял самун, ще му развалиш щастието. Ако той яде и преяде, ще го заболи коремът; а пък като му дадеш малко хлебец, той ще бъде радостен и ще каже: Да беше ми дал още малко хляб.

Та малките добрини в живота са красиви. Най-малката добродетел, която имаш, ще произведе в тебе един резултат много по-прав и красив, отколкото някое обемисто добро.

Та законът е: Работи с малките величини. Ще продължим втория път. Начертахте ли си добре чертежа. Вий си го разработете със син, червен и други цветове като нямате какво да работите.

Само светлият път на Мъдростта

води към Истината.

В Истината е скрит животът.

7.40 ч.с.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help