Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Живот и радост

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

На фигура 1 са начертани три концентрични кръга: K1, K2, K3, които представляват три свята. Кръгът K1 представлява материалния свят, кръгът K2 – духовния, а кръгът K3 – умствения. Тези три свята представляват още човешкия, ангелския и Божествения. Другите кръгове са поляризирания. Те имат общ център A. Какво казва съвременната наука за тези кръгове? Следователно, когато говорим за център на кръга, или на правата линия, ние разбираме дадена точка. Като център на кръга, точката се движи в много направления, а като център на права, тя се движи в две направления: положително и отрицателно.

В геометрията под „права линия“ се разбира най-късото разстояние между две точки. Концентрични кръгове пък се наричат тези, които имат общ център, а различни радиуси. Според окултната наука, концентричните кръгове представляват различни светове, които имат общ център и различни радиуси. Тези светове се различават един от друг по гъстотата на материята си. Колкото по-голям е радиусът на един свят, толкова по-разредена е материята му. Така е било и със слънцето. Първоначално, когато материята на слънцето била много разредена, радиусът му бил много голям. С постепенното сгъстяване на материята, и радиусът постепенно намалявал. Обаче това не значи, че слънцето е изгубило своята притегателна сила. В слънчевата система слънцето е център, около който се движат различни планети с различни бързини, в зависимост от разстоянието им до слънцето.

Като говорим за бързината, с която се движат планетите, идваме до човека и намираме, че хората се различават едни от други по интензивността на своите мисли, чувства и желания. Казваме, че някой човек има интензивна мисъл, или интензивно желание. При това, някои желания се намират под влияние на сърцето, а други – под влияние на мисълта. Също така има и мисли, които се намират под влиянието на сърцето или под влиянието на волята. Човек трябва да изучава мислите и желанията си, да знае кога се намират под влиянието на сърцето и кога – под влиянието на волята. Кое положение е по-добро за човека: мислите му да се намират под влиянието на неговото сърце и на волята му, или желанията му да се намират под влиянието на ума и на волята му? Може ли сърцето да управлява ума? Кое е по-правилно: сърцето да управлява ума, или умът – сърцето?

Това са философски мисли, върху които трябва да разсъждавате. Вие мислите върху много въпроси, но като дойдете до приложението, отстъпвате. – Защо? – Не знаете как да постъпвате. Казвате, че сте силни, непобедими, но като дойде някой по-силен от вас, вързва ръцете и краката ви и казва: „Щом си силен, освободи се“. Ако не можете сами да се развържете, ще признаете, че онзи, който ви е вързал, е по-силен и по-умен от вас. Ето защо, като се натъквате на някое желание, изпитайте се, желанието ли е по-силно от вас, или вие от него; чуждо ли е това желание, или ваше? Ако едно желание произтича от вас, то не може да ви връзва. Обаче чуждите желания могат да връзват човека. Никой не може да ви връзва с ваше въже, но с чуждо въже всеки може да ви връзва и ограничава. За да не изпадате в противоречия, вие трябва да различавате вашите мисли, чувства и желания от чуждите. Вие познавате желанията си по това, че свободно разполагате с тях. Кой ще ви съди, ако отидете в градината си и си откъснете няколко плода? Никой няма да ви съди. – Защо? – Защото сте работили, употребили сте труд, енергия за обработването на градината и отглеждането на плодните дървета. Следователно вие можете да бъдете свободни при реализиране на едно свое желание само тогава, когато умът ви е взел участие при създаването на това желание; ако умът ви не е работил при реализиране на желанията ви, не можете да бъдете свободни. Свободата е свързана със знанието. Който знае нещата, само той може да бъде свободен.

Като ученици, вие трябва да придобивате знания, но преди всичко трябва да спрете вниманието си върху живота, като първа и неизменна реалност. Според едни хора животът е лош, а според други – добър. Животът не е нито добър, нито лош, но представлява условие за проява на доброто и на злото. Доброто и злото растат в живота, но доброто дава семе, расте и се размножава, а злото не оставя семе след себе си. То представлява бомба, която експлодира ли веднъж, престава по-нататък да съществува. Значи лошите мисли, чувства и желания са бомби, които се пукат и изчезват. И добрите мисли и желания се пукат, но от това пукане семето пониква, цветът се разцъфтява и плодът узрява. Колкото по-малко бомби на злото се пукат в човека, толкова по-добре е за него. Няма по-страшно нещо за човека, когато една лоша мисъл се пукне в ума му, едно лошо чувство – в сърцето му и една лоша постъпка – в тялото му. Този човек губи красотата си, съзнанието му се помрачава, лицето му се покрива с тъмен воал. В такива моменти човек е готов да извърши някакво престъпление. Така, именно, Каин уби Авел. От завист той изпадна в помрачение и извърши убийство. Насаждайте в тялото си, в ума и в сърцето си семена на доброто, от плодовете на което се раждат великите добродетели. Мнозина казват, че с добро не може да се живее. – Защо? – Защото колкото добрини да правят на хората, те не ги помнят. – Какво помнят хората, не е важно; важно е, какво вие помните. Човек помни само онова, което той сам е направил или създал, било то добро или зло. Невъзможно е сам човек да направи една грешка, или някакво зло, и да го забрави. Невъзможно е също сам човек да направи едно добро и да го забрави. Един от методите за усилване на паметта се заключава в учението. Като учи съзнателно и с любов, човек не може да забравя.

Днес от всички хора се изисква да променят старите си възгледи, да внесат в ума си новата мисъл. Докато мисли право, по нов начин, човек е способен да чувства право. Докато мисли и чувства право, той е способен да работи. Престане ли да мисли, да чувства и да действа, човек престава да се развива. Значи растенето се определя от мисълта на човека. Всеки човек може да каже за себе си, че мисли. За какво мисли човек? Сегашните хора мислят повече за себе си, за децата си, как по-добре да наредят живота си и да се осигурят. Това не е мисъл. Истинска мисъл е онази, която има за обект служенето на Бога и изпълняване на Неговата воля. Само тази мисъл може да спаси човека.

Упражнение: В продължение на една седмица, като ставате от сън, записвайте първата мисъл, която е минала през ума ви. След това можете да пристъпите към дневната си работа. За да използвате упражнението си добре, преди да заспите, вложете в ума си мисълта, да не забравите да запишете първата мисъл, като основна мисъл през деня. При това, стремете се да бъдете искрени към себе си, да записвате онази мисъл, която първа е дошла в главата ви. Не се стеснявайте от мисълта, която е преминала през ума ви. Може някой от вас да помисли за хляб, друг – за вода, трети – за майка си или за баща си, които отдавна не е виждал. Ще кажете, че нямате време да правите наблюдения над мисълта си. Само онези ще правят упражнението, които мислят, че могат да го изпълнят. Който мисли, че е зает с изпити, с военна служба, с учителство и не може да изпълни задачата, по-добре да не я започва.

Какво значи да бъде човек свободен? Абсолютно свободен е онзи, който е господар на мислите, на чувствата и на действията си. Следователно, ако този човек е временно ограничен на физическия свят, поне в мисълта си е свободен. Невъзможно е човек да бъде едновременно ограничен и на физическия, и в духовния, и в умствения свят. Изпадне ли в това положение, той губи съзнанието си, или престава да живее. Същото става и при физическите страдания на човека. Когато страда от някаква болест, в първо време човек понася болките. Колкото повече болестта се усилва, страданията се увеличават. Най-после, болките стават толкова големи, че човек не може вече да ги понася и губи съзнание. В този смисъл страданията представляват известни напрежения, чрез които се изпитва силата на човешкия характер, както и силата на неговата морална устойчивост. Който не може да издържа на страдания, той няма здрав морален гръбнак. Ако човек не може да понася ударите и напреженията на страданията, още по-малко би могъл да издържа напреженията на доброто, което е по-силно от напреженията на страданията. За да се кали за напреженията на доброто, човек минава през страдания. Един ден, когато се кали в издържане на страданията, последните го напущат.

Като изучават живота, хората казват: „Няма какво да се прави, трябва да се живее“. Не, така не се говори. Това е разбиране на болния човек. Здравият живее, работи и се радва на мислите, на чувствата и на постъпките си – на всичко, което става в съзнателния и разумен живот. Който не се радва на живота, на работите си, на успехите си, той е болен човек. Щом е болен, трябва да се лекува, а не да философства и да разисква върху смисъла на живота. Може да разисква, но заключенията му ще бъдат като на болен човек, а не като на здрав. – Как може да се лекува човек? – Като се освободи от всички отрицателни мисли в ума си и от всички отрицателни чувства в сърцето си. Следователно, който иска да бъде здрав, трябва да държи в ума си положителни и светли мисли, в сърцето си положителни и възвишени чувства и във волята си прави и благородни постъпки. Абсолютно здравият човек е свободен от закона на отрицателното внушение, от всички кармически връзки. Той се е развързвал благодарение на закона на Любовта и на закона на Истината. Казано е, че Истината освобождава, а Любовта възкресява. Като ученици, вие трябва да живеете и да работите с радост. Каквото и да правите, не можете да се освободите от закона на внушението. Велик и мощен е този закон. И ангелите, и боговете се намират под положителното му влияние. Не можете ли и вие да се ползвате от неговата положителна сила? Можете. Каквато работа и да започнете, каквото и да мислите, кажете си: „Аз мога да свърша тази работа; мога да мисля право; мога да бъда добър; мога да стана учен, силен, разумен; мога да изправя грешките си“. Като погледнете лицето, главата, тялото си, не казвайте, че сте грозен, че главата ви не е добре оформена, че тялото ви е слабо, но кажете си: „Тъй, както днес съм създаден, аз съм доволен. Има неща, които трябва да развия и да обработя. Ще уча, ще работя, ще правя усилия да придобия нещо, което да приложа към сегашното си богатство“. Не казвайте, че условията ви са лоши, но кажете: „За сегашното ми развитие по-добри условия от тия, които имам, не мога да очаквам. Като работя с любов и с радост, ще ми се дадат по-добри условия“.

И тъй, радвайте се на малките добродетели, на малките блага. Един ден те ще се разрастнат, ще се превърнат в нещо велико и мощно. От малкия желъд излиза голям, величествен дъб.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 20 февруари 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help