Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Отношение към Бога

Размишление

Сега, като слушам кашлицата ви, намирам, че тя отговаря на състоянието на вашия ум. Мислите ли, че с такава кашлица може да влезете в рая? Небето е сложило преграда за кашличавите. Там не приемат хора с такава кашлица. Кашлицата говори за един вътрешен недъг в човека. Мислите ли, че с този недъг може да влезете в Царството Божие? Какво ще правите там? Цял ден ще кашляте и ще мърморите. Земята е опитно училище, тук всичко се позволява. Обаче в Царството Божие не приемат недъгави хора. Сестрата, която кашля много, е слаба, сама не може да се излекува. Но и вие сте слаби, не можете да и помогнете. Вие гледате на въпроса лично. Като слушате как кашля сестрата, казвате: „Тя кашля, не кашлям аз“. Щом кажете така, успокоявате се.

Как ще се справите с кашлицата? Ако кашляте през зимата, трябва да имате дърва и въглища, да запалите огъня. Ще си сварите вода и ще пиете докато е гореща. После ще сложите краката си в топла вода. Направете превод на думите топла вода, да видите какво се крие в тях. В огъня, като символ на живота, се крие една динамична мисъл. Важно е тази мисъл да се поддържа, да не изгасне. Как ще запалиш огъня на огнището, ако изгасне? Как ще запалиш огъня на сърцето си, ако и той изгасне? Огънят на сърцето се поддържа от пулса. Щом спре пулсът, и сърцето спира. Щом спре сърцето, човек престава да диша. След това иде лекарят да констатира смъртта. За умрелия се казва, че е замръзнал. Той няма дърва, да запали огъня на своя живот. Ако дойде някой отвън и донесе дърва да запали огъня, умрелият може отново да се върне към живота. Следователно спирането на сърцето не показва още, че човек е умрял. Има животни, които прекарват зимно време в летаргичен сън. През това време сърцето им престава да работи, без да са умрели. Напролет, когато стане топло, те се съживяват. Значи те владеят изкуството, временно да умират и напролет да се съживяват.

Всички вие минавате за християни, това име носите. Не е важно какво име носите. Важно е дали сте изпълнили задачата си като християни. Задачата на християнина е да се примири с Бога. Ще кажете, че сте се примирили с Бога. – Тогава изпълнихте ли втората задача, да се примирите с вашите ближни? Ако сте решили тази задача, остава още една: да се примирите със себе си. Примирихте ли се със себе си? Какво значи да се примири човек? Това подразбира, при каквито условия да се намира той, да не остане нито едно горчиво чувство в душата му. Ако в душата ви остане най-малкото горчиво чувство, това показва, че не сте се примирили. И вие още изпитвате такива горчивини и смущения. Когато изпадате в известни изкушения, с които не можете да се справите, те оставят във вас нещо горчиво. И светията минава през изкушения, както и обикновените хора. Те ги преживяват тайно, вътрешно. Изкушенията са изпити, чрез които човек се чисти и освобождава от своите слабости.

Изкушението е отрицателен метод за пречистване на човешката душа. Така човек се освобождава и от заблужденията си. Мислиш, че имаш някаква добродетел. Веднага те подлагат на изкушение, да видят, ще издържиш ли изпита си. Ако не издържиш, това показва, че добродетелта ти е слаба, трябва да се усилва още. Значи липсва ти нещо, имаш някаква празнина. Ако не я запълниш, на нейно място ще израсте едно лошо чувство. Празнините в човешкото сърце и душа представят големи дупки, от по 3–4 метра дълбочина. В тях трябва да се посади нещо. Ако не се попълнят, като завали дъжд, ще се напълнят с вода. И вечер, като се разхождате, може да хлътнете в една от тези дупки, пълни с вода. За оправдание ще кажете, че дворът е малък, че не знаете къде са дупките, или пък сте забравили, че има отворени дупки. Има пресъхнали кладенци, които някой е изкопал преди стотина години във вашия двор. Като не ги знаете, лесно може да попаднете в един от тези кладенци. Обаче незнанието не ви оправдава. Ако вечер паднете, през деня трябва да ги запушите, да не падне друг някой в тях. Какво представляват кладенците в психичния живот на човека? – Те са онези незапълнени ями в сърцата и умовете на хората, в които всеки момент могат да хлътнат. След това сами се чудите откъде идат противоречията. Някой остане без пари и страда, мъчи се. – „Защо иде безпаричието?“ – Хлътнал си в някоя дупка. И светията често е без пари. Моли се на Бога да му помогне, да го извади от безпаричието. Който чува как се моли, казва: „Чудно нещо, ти си светия, разговаряш с Бога, а страдаш от безпаричие. Как е възможно това?“ Според едни, да имаш пари е грешно; според други, да нямаш пари е грешно. Кое от двете е по-право? За богатия се казва, че е богат, защото крал, обирал хората. За бедния казват, че е беден, защото бил глупав, оставил се да го обират. Грешно ли е да бъдеш богат? – Грешно е, ако си забогатял с кражба. Ако си спечелил богатството си с труд, то е благословение. Грешно ли е, че нямаш пет пари в джоба си? – Грешно е, ако си изял и изпил парите си, а не си работил. Но ако си ги раздал на бедните, празният джоб е благословение. Богатството и бедността взаимно се допълват. При известни условия добре е човек да бъде богат; при други условия добре е човек да бъде беден. Ако тръгваш на дълъг път и трябва да пътуваш през гори, добре е да бъдеш беден. Всеки момент може да те срещнат разбойници и, заради богатството ти, да те убият. Какъв смисъл има да си богат, да носиш на гърба си товар от стотина килограма? Колкото и да е ценен товарът ти, той ще те спъва. Пътят ти е дълъг, не можеш да го извървиш лесно. По-добре е да си беден, да носиш само хляб в торбата си, но да пътуваш леко и свободно.

Всички хора са дошли на земята като пътници-екскурзианти. Трябва да изминете пътя, който ви е определен. Като вървите, вие се спирате тук-там да си починете. След време гледате, един от вас заминал за онзи свят, друг заминал. Вие сте се събрали в този салон. Един дошъл само за една година, друг за 5, 10, 20 години; трети – за 30, 40, 50 години. Едни пътници заминават, други дохождат. Направете превод на това идване и заминаване на пътниците. – То не е нищо друго, освен доброволно или насилствено напущане на гостилницата. Влизаш в гостилницата с желание да задоволиш глада си. Още с влизането си вкусът ти се събужда от миризмата на хубавото ядене и вкусна баница. Ако имаш пари, ще седнеш пред масата и спокойно ще се нахраниш. – Защо? – Знаеш, че имаш пари и ще платиш за яденето си. Ако нямаш пари, пак ще се нахраниш, но ще почнеш да се озърташ от коя врата да излезеш, без да те види някой. В първия случай ти напущаш гостилницата, т.е. света доброволно, по естествен път. Във втория случай, ти напущаш гостилницата крадешком, с желание да не те видят. Като намериш една от вратите отворена, веднага избягваш. Ще кажете, че това е неморално. – Така е, неморално е, но моралът е нещо относително. Има толкова вида морал, колкото народи и колкото хора има на земята.

Следователно има български, английски, американски, френски морал и т.н. Пък и всеки човек има свой собствен морал. Нещо е морално само за тебе, а не за другите. В природата съществува само един морал. Той трябва да бъде еднакво валиден за всички. Ако не изпълняваме еднакво морала, и последствията ще бъдат различни. При това положение всеки постъпва според своя морал. Като кашля някой, другите казват: „Излез вън да кашляш, да не ни смущаваш. Не е морално да ни безпокоиш“. А той мисли, че не е морално да го пъдят навън. Ако вашето дете се изгуби в гората, как ще го намерите? Ако кашля, лесно ще го намерите. Ще чуете кашлицата му и ще намерите следите му. Но ако не кашля, по-мъчно ще го намерите. В случая, кашлицата помага. – Ако детето не кашля, ще викате и пак ще го намерите. – Според мене викането и кашлянето са едно и също нещо. Друго е говоренето. Под говор разбирам правилна обмяна между двама души. Ако не се въздържаш, и това е кашлица. Изобщо, всеки процес, в който волята не взима съзнателно участие, е кашлица. Всички отрицателни състояния на човека се дължат на дисхармонични мисли и чувства. Те съставят една психична, духовна среда, на която човек не може да бъде господар. Ето защо, когато някой страда от кашлица, ако не може да се справи с нея, въпреки неговата силна мисъл, кашлицата му ще зарази обкръжаващите. И той ще кашля, и те ще кашлят, без да могат да си помогнат. Това се дължи на един психически закон, който произвежда известно огъване. Човек започва да подражава, без да иска.

Сега от всички се иска да изучавате света, създаден от Бога. И тогава ще изучавате не само отношението на Бога към вас, но и какви трябва да бъдат вашите отношения към Бога. После, ще изучавате отношенията си към своя ближен. И най-после, ще изучавате отношенията си към себе си. Под „Бог“ разбирам Първата Причина на нещата. Под „ближен“ разбирам ангелите и светиите. Под „себе си“ – всеки човек, който е готов в даден момент да приложи Божия закон. Ако изпълняваш Божия закон, ти изучаваш отношенията към самия себе си. Казвате: „Хората не живеят добре“. – Светските хора и да искат, не могат да живеят добре. Това не е научно твърдение. Все едно да кажете, че Земята не може да даде плод. – Много естествено, как ще даде плод, ако Слънцето не я огрява? Сама по себе си тя не може да ражда. Ако Слънцето я огрява, тя непременно ще дава плодове. Питам: Какво ще стане със света, ако Божият Дух не го озарява? Следователно, когато Слънцето огрява Земята, ако не цялата, поне половината ще ражда. – Защо? – Има полюси на Земята, където Слънцето малко време грее, поради което там няма никаква растителност. И в психическия си живот човек попада на места, подобни на северния полюс, където нищо не расте. На същото основание, човек може да попадне в своя умерен и тропически пояс, където всичко расте, цъфти и зрее. Съвременните хора разполагат с различни превозни средства, с които могат да се пренасят лесно от едно място на друго. Така и с мисълта си, като превозно средство, човек лесно се мести от едно място на друго, т.е. от неблагоприятни в благоприятни условия на живота. Така той изучава законите на мисълта. Ти си беден човек, имаш жена, деца, не можеш да се освободиш от бедността, т.е. от лошите условия на живота. – Какво ще направиш? – Ще изпратиш един от синовете си в чужбина, там да учи, да работи, за да придобие повече средства. Само така той ще превърне неблагоприятните условия в благоприятни. Какво представляват духовните закони? Християните казват: „Христос ни е спасил“. – Вярно е това, но кога ви е спасил Христос? – Когато сте били в болница. Вие сте излезли вече от болницата. Какво трябва сега да се прави? Сега Христос е открил училище. Какво ще правите в това училище? Докато си бил в болницата, три–четири сестри се грижели за тебе: вдигали те и слагали на леглото; обличали те и събличали, хранили те. Всичко ставало навреме. Казваш: „Добре прекарах в болницата. Всичко ми се доставяше навреме“. И като излезеш от болницата, ти мислиш, че пак ще се грижат за тебе. Не, милосърдните сестри ги няма вече. От болницата отиваш право на училището, където освен че няма да ти служат, но ти ще работиш за другите. В училището на Христа приемат само работни хора. Там работят три часа физическа работа, три часа умствена, с два часа практическо приложение. Ще ходиш на училището, а в свободното си време ще посещаваш болниците, да помагаш на болните. С една дума, навсякъде ще взимаш участие. Оттук вадя следното заключение: Християнството е наука за пречистване на човешката душа. Тя трябва да се освободи от нечистотиите на миналото. Много нечистотии има в нея, но трябва да се премахнат.

Една от причините за смъртта са многото нечистотии. Дали те са събирани съзнателно или несъзнателно, хората умират от тях. И светиите умират от тях. Някои живеят по-малко, а други – повече. Някои светии са заминали за онзи свят от нетърпение. Та, като говоря така, ще кажете, че никой не ви разбира и не искате вече да живеете. Това се дължи на дявола във вас. Какво ще прави такъв светия на небето? – Нищо няма да прави. Но като ученик, ще му сложат бележка за неиздържан изпит. Програмата на небето е много строга. Там нито един предмет не може да се пропусне; там всичко трябва да се изучава. Там владее голяма справедливост. Веднъж преподаден урок повече не се повтаря. Обаче това, което не си научил, хиляди години ще те държат на него, докато го научиш. Следователно трябва да учиш. Там не се чуват думите „не мога“. За каквото си способен, в тази област ще работиш, там ще напредваш. Ако не си способен, ще останеш в същия клас. Казвате: „Христос ще ни повдигне с Духа си“. Ако е така, защо Бог, Който създаде човека, го остави да греши? Ще кажете: „Такава е волята Божия“. – Това може да е волята на човека, което показва, че неговата воля не е съгласна с Божията. И понеже не са в съгласие, затова и до днес хората се мъчат. Някога волята на човека и на Бога са в съгласие. Тогава човек е радостен и весел. На другия ден той се мъчи и страда. – Защо? – Защото двете воли се разединяват. Като не разбира това, човек казва: „Обкръжаващите условия са лоши“. – Това може да е вярно, но ти си създал тези условия. Наистина, хората са създали лошия свят. В човешкия свят навсякъде има болници. В Божествения план не бяха предвидени болници. Когато хората съгрешиха, тогава се явиха болниците. В Божествения свят не бяха предвидени и затвори, но като сгрешиха хората, тогава се явиха затворите. И адът се създаде отпосле. Аз не се интересувам от ада вън от човека. Интересувам се от ада вътре в човека. Всеки човек може да си създаде ад, да си направи бесилка, затвор. Представи си, че минаваш край един затвор и виждаш, че бесят някого. Казваш: „Така трябва“. Щом одобряваш това, ти взимаш участие в обесването на този човек. Недоволен си от една сестра и казваш: „Тя ме обиди, но аз ще покажа кой съм, та да ме помни!“ След време чуваш, че тя пострадала нещо. Казваш: „Ето, Бог ме послуша“. – Бог не те е послушал, но ти със своето отрицателно чувство към нея взе участие в злото. Казвам: Това са модерните християни, кандидати за светии. Кажат ли ви някоя обидна дума, знайте, че тя не се отнася до вас. Думите „вие“, „ние“, „те“ са безлични, няма защо да ги взимате за себе си. Като се каже „вие“, не се знае за кого се говори, но се подразбира вие мъжете, вие жените, вие децата и т.н.

Сега от всички се иска разумна работа. Не е достатъчно само да реализирате желанията си, но важно е кои от тях ще реализирате и как ще стане това. За тази цел човек трябва да има определени отношения към Бога и да прилага Неговите закони. Същевременно той трябва да определи отношенията си към своя ближен, към себе си и към обкръжаващата среда. За да определи отношенията си към Бога, човек трябва да познава Любовта по същество. Това значи да знаеш произхода на Любовта. Има малки изворчета на Любовта, но те се вливат в морето – източникът на великата Любов. Много води има в природата – солени, горчиви и сладки, но в края на краищата всички стават сладки. Като се движат от едно място на друго, те губят солта си. Защо природата е създала солените води? Интересно е, че рибите живеят в солени води, а те не се осоляват.

Ще направя една аналогия. Както рибата живее в солената вода, без да се осолява, така и човек може да живее в среда на добри хора, без да стане добър. Забелязано е, че някои хора живеят в добри, благоприятни условия, без да придобият качествата на добрите хора, без да носят отпечатък на добрите условия. Ако не можем да възприемем доброто на хората, то не може да стане наше добро, винаги си остава чуждо. Можем да се ползваме от него, но ще си остане чуждо. И твоето добро може да ползва другите, но не може да стане тяхно добро. Представете си, че ми дадат едно парче баница. Аз ям от нея и като подъвча малко, давам ви от сдъвканото парче. Ще бъдете ли доволни от тази моя услуга? Сдъвканото аз сам трябва да го изям. Ако искам да ви дам, трябва да ви отделя едно цяло парче. Моята добродетел е за мене; за тебе е нужна друга добродетел. Твоето добро може да произведе известни сили, с които ти сам ще помагаш на хората. Даровитият, силният човек може да ти услужи, но той не може да ти даде на заем своята дарба, своята сила и способност. Ти трябва да развиваш своите способности. Това е един начин за размишление.

Мнозина казват: „Понеже Христос е добър, Той ще ни даде от своето добро“. – Христос ще ви създаде условия да бъдете добри, да проявите своето добро. Той ще ви даде методи, как да учите, но няма да влее наготово знанието във вашите глави. Да се влее знанието наготово, това е механически начин, който не съществува в природата. Казваш: „Глупав, слаб човек съм“. – Кой ти е крив? Упражнявай се всеки ден и след една година ще станеш силен. – „Слаби са дробовете ми.“ – Ще ги упражняваш, и те ще станат силни. – „Очите ми са слаби.“ – Има начин за упражняване на очите, и те ще станат силни. Ако много се безпокоиш и тревожиш, очите ти ще отслабнат. Защо ще се тревожиш, че снаха ти не се отнасяла добре със сина ти, или че слугата не се отнасял добре с него? Остави това настрана. Защо ще се безпокоиш, че слугата не влиза в положението на господаря си, или че господарят се отнася зле със слугата си? Ти можеш да помогнеш и на двамата, без да се тревожиш. – Как да не влизам в положението на слугата и на господаря? Слугата работи вече десет години на господаря си, срещу което е получавал само храна и дрехи. И слугата казва: „Толкова време работя на господаря си, без да получа нещо от него. Той трябва да ми плати“.

Съвременните хора са недоволни, както слугата от господаря си. Оплакваш се: „От мене има по-големи грешници, но те не страдат. Защо аз страдам толкова много?“ – Много просто, не си светия, не си гений; обикновен човек си, ще страдаш. Имаш слуги, не знаеш как да се отнасяш с тях; не можеш да уредиш отношенията си с хората. Представи си, че тези слуги са твои синове, без да подозираш това. Ти ги считаш чужди хора, а те са твои синове. Щом почувстваш, че са твои близки, сърцето ти ще се обърне към тях. Ще ги приемеш като баща, ще ги прегърнеш. Като разберат, че са синове и баща, отношенията им ще бъдат съвсем други. Ще има вече ядене и пиене и заедно ще ходят на нивата. Слугите няма да наричат вече баща си изедник, но ще казват: „Добър е нашият баща“. Точно такова е и вашето отношение към Бога. Вие сте забравили Бога, и Той ви е забравил. Какво разбирам под думите „Бог ви е забравил“? Вие така сте се изцапали в греха, че Бог не може да ви познае. Грехът не може да се скрие. Той е нещо пропуснато. Има нещо, от което Бог се гневи. Това е нашият грях. Бог никога не се заема да чисти греховете на хората. Ще изпрати друг да ги очисти, но не и Той сам. Хиляди и милиони същества могат да ви очистят от греха, но задачата на Бога е друга. Обаче, ако искате по физичен начин да ви очистят, това никога няма да стане. Представете си, че сте на мястото на слуги – оцапани сте и се молите да дойде някой да ви изчисти. Какво трябва да направите? Вземете сапун и вода и сами се изчистете. Тогава, като ви срещне Бог, веднага ще ви познае. Докато сте в греха, Бог няма да ви познае. Като казвам това, аз говоря по човешки. Бог ви познава при всички положения, но като съвършен, Той няма да ви каже, че сте оцапани, нито мисли за вашето оцапване, но ще се държи далеч от вас, като че ли не ви познава. И като се измиете, умът и сърцето ви станат чисти, има условия Бог да прояви добротата си към вас. Този е начинът да прояви Бог отношението си към вас. Това значи да познаем Бога и Той да ни познае. Ако придобиете това изкуство – да познавате Бога, няма по-велико нещо от това. То е най-великото изкуство на земята. Когато дойдете до истинското познаване на Бога, само тогава ще бъдете разумни. Трябва всеки ден да Го познавате, все повече и повече, да чувствате, че и Той ви познава. Само така ще бъдете весели. Който познава Бога, той почти е решил задачата си на земята. И той ще има мъчнотии, но лесно ще се справи с тях.

И тъй, познаването на Бога е задача на християнството. – „Ние не се нуждаем от знание.“ – Не, нужно ви е знание, но не като сегашното. Знанието, което имате сега, е детинско. Аз имам предвид истинското, същественото знание, което осмисля живота. Аз още не мога да изнеса това знание, защото не сте готови. То е светлина, която разкрива всичко. Как ще внеса голяма светлина между хора, които не са добре облечени? За тях е нужна слаба, мъжделива светлина, за не се виждат как са облечени. Един ден ще блесне ярка светлина. – Кога? – Когато всички бъдат добре облечени. На кои хора ще сложиш добре сготвено ядене? – На гладните. Като ядат, те ще преценят това, което си им предложил. Ако същото ядене се сложи пред сити хора, те няма да го оценят.

Срещаш един човек, който отива на нивата си да оре и сее. Впрегнал два вола, сложил в колата си няколко крини жито и върви напред. Казваш му: „Приятелю, върни се назад. По-добре иди да проповядваш, отколкото да отиваш на нивата си, да ореш и сееш“. Не, остави човека да свърши работата, която е започнал. Ако всички хора проповядват, кой ще оре и сее? Онзи, който разорал и посял нивата си, той ще ожъне и овършее житото; той ще го прибере в хамбара и ще го смели на воденицата. Като свърши всичката работа, ще си почине. Тогава иди в дома му, да те нагости с пресен хляб. Той е щедър човек. Ще ядете и ще се разговаряте. Ето защо, като срещнеш човек, който отива на нивата да оре, кажи му: „Добра работа вършиш“. Според мене, който оре и сее и който отива да учи, вършат една и съща работа. И онзи, който се моли, върши същата работа. Следователно да ореш и сееш, да се учиш и да се молиш, това са все важни работи. На онзи, който отива да се учи, не казвай, че може и без знание. – Не може без знание. Ако не учиш, ще страдаш. – „Може без оране и сеене.“ – Не може. Ако не ореш и сееш, ще гладуваш. Бог не обича бездействието. Когато човек само съзерцава, без да се мръдне от мястото си, той най-после заспива. Индусите съзерцават, без да се мърдат. С часове седят на едно място, концентрират мисълта си в една посока, докато заспят. Като заспиш, ти не можеш да имаш никакви постижения. Казвам, че светът е оказал влияние върху тебе и ти заспиваш. Умът ти трябва да бъде силен, да не се поддава на чужди влияния. Дали четеш, пишеш, или се молиш, ще бъдеш буден. Щом заспиш, ти си под влияние на задушливите газове на дявола. – „Само една секунда задрямах.“ – Дали си спал два часа или си задрямал само за една секунда, то е все едно. Разликата е в степента. В една секунда ти можеш да изгубиш най-ценното в своя живот. Когато си дремал една секунда, светлината е извървяла хиляди километри път. Знаете ли какво разстояние е това? За колко време ще извървиш този път? Ако Бог се движи с тази бързина как ще Го стигнеш? Една секунда си дремал, но не можеш да набавиш изгубеното и в продължение на 4–5 години. – „Защо задрямах?“ – Мисълта ти не е будна. Мисълта на светията и на разумния човек е всякога будна. – Мисълта на глупавия е слаба и разсеяна. Когато глупавият се моли, молитвата му не се издига по-високо от него. Тя се върти около главата му. Като се съберат молитвите на глупавите хора на едно място, те причиняват циклоните на земята. Това е моя теория.

Главната мисъл, която искам да оставя в умовете ви, е да си създадете правилни отношения към Бога. Под „Бог“ разбирам Всесилния, Всемъдрия, Всеблагия. На Него всякога може да се разчита. Ако вие намерите друга дума, която да изразява мощното, благото, мъдрото в света, заместете с нея думата Бог. Като създадете правилно отношение към Бога, ще си създадете правилно отношени към своя ближен, а най-после – и към себе си. И Христос говори за любов към ближния. В притчата за милостивия самарянин, Той казва кой е ваш ближен. Самарянинът е ангел, слязъл на земята да помага на хората. На кого се помага? – На слабия. Който помага на слабия, той е негов ближен. На ангела, който ти помага, ще отговаряш с любов. По-слабият от тебе не може да ти помага. – Какво отношение има между двама слаби? – Ако са еднакво слаби, те се неутрализират взаимно. Обаче, ако единият е по-силен от другия, той заема мястото на негов ближен и почва да му помага. Между тях се създават вече отношения. Ближни са само ония, които изпълняват Божията воля и си помагат. Който не оценява любовта на своя ближен, той престъпва Божия закон. Казано е: „Познай себе си!“ Това е закон, според който всеки трябва да се познае, да знае дали е от тези, които очакват чужда помощ, или от онези, които помагат. Ако си от тези, които помагат, как ще разрешиш въпросите на живота? Как ще се справиш с противоречията? Кога идат противоречията в живота? – Когато си попаднал в ръцете на крадци и разбойници, от които не можеш да се освободиш. Ще викаш за помощ, докато дойде милостивият самарянин. И като ранен от разбойниците, и като самарянин, ти еднакво трябва да благодариш. Ако се оплакваш, че все ти трябва да помагаш, ще изпаднеш в противоречие. Аз не засягам вашия личен живот. Какво сте научили, това не ме интересува. Каквото и да сте научили, то е предисловие на това, което ще трябва да учите. Сегашното знание е основа на бъдещето. Младостта е предисловие на зрялата възраст; а зрялата възраст е предисловие на старостта. Старият се примирил с живота, той е зрял плод. Не че той няма какво да работи, но има съзнание за това, което работи. Като се пренесе в другия свят, старият е момък на 21 година. Той е вода, превърната на пара, и може да върши всякаква работа. Старият е вода в покой. Дадеш ли наклон, тя става подвижна. Така и старият се подмладява. – „Остаряхме вече!“ – Вие сте вода в покой, в равновесие. – „Как ще се подмладим?“ – Като ви се даде наклон или като се изпарите. – „Що е изпаряването?“ – Заминавате за другия свят. Следователно и в единия, и в другия случай вие ще се подмладите. Течащата вода, както и парите, са енергични.

Преди известно време дойде при мене един момък и ми разказа нещо от живота си: „Боледувах от инфлуенца, имах силна кашлица и температура. Една нощ сънувах, че някой иска да ме бие и ме натиска. Като се борих с него, аз го набих и го изхвърлих вън. Сутринта разказах съня на майка си. Тя ми каза: „Синко, това е била болестта, която те напуснала“. Наскоро пак заболях. Сънувах, че един циганин влезе в стаята ми и се нахвърли върху мене. Аз се борих с него и успях да го набия. Още през съня си казах: „Болестта ми скоро ще мине“. И наистина, от този ден почнах да оздравявам“. Казвам: Всичко е във вярата. Младият момък повярвал в тълкуването и, наистина, оздравял. Може да се тълкуват нещата. Ако вярваш в тълкуването, ще имаш резултат; ако не вярваш, няма да имаш резултат.

Питате: „Защо съществуват противоречията в живота?“ – Те съществуват не само сега, и след 20 години пак ще съществуват, но в друга форма. След други 20 години пак ще съществуват, но видоизменени. Каквито и да са противоречията ви, едно се иска от вас: отношение към Бога, отношение към вашите ближни и отношение към себе си. Това са три важни, мощни фактора, чрез които ще поставите здрава основа на живота си. Чрез тях ще познаете Христовото учение и ще имате такива резултати, каквито не сте имали досега.

Сега правите големи усилия, но те са подобни на усилията на онзи човек, който се мъчи да вдигне камък, тежък сто килограма. Умният човек ще употреби знанието си: Ще вземе един лост, ще го подпре под камъка и с малки усилия ще го вдигне. В духовния живот има големи мъчнотии, които могат да се вдигнат със знание. И Христос мина през големи мъчнотии, но като издържа изпита си, възкръсна. Христос имаше отношение към Бога, към ближния си и към себе си. Неговите ближни, ангелите, можеха да Му помогнат, но Той каза: „Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи. Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца си“. Вие, като не знаете защо сте дошли, казвате: „Трябва да си поживея малко“. – Ако имаш отношение към Бога, към ближния си и към себе си, ти ще живееш разумно. – „Искам да ме обичат хората.“ – За да те обичат хората, трябва да си направил нещо, което заслужава тяхната обич. Аз, например, обичам Писанието за Неговото съдържание. Хиляди години е писана тази книга и аз се интересувам от съдържанието и. Така се интересувам и от хубавата дреха, от хубавите обувки – материалът им ме интересува. Всичко, което ме интересува, е разумно. Само разумните неща могат да ни интересуват. Вие мислите, че сте разумни. – Ако е така, защо се оплаквате от мъчнотиите? При това мислите, че не сте като всички обикновени хора. Но аз казвам: Не сте още светии. Не сте още ангели. Най-после, не сте и като Бога. Това са степени, към които трябва да се стремите. Някой мисли, че е много добър. Ако дойде един ангел и види лицето ти, ще познае, че нямаш още израза и красотата на добрия човек. Някой седи на стола, движи се, криви устата си, няма търпение. Аз му говоря, а той си мисли: „Три дни не съм ял! Пет пари нямам в джоба си“. Той иска да разбера неговите нужди. Всъщност, той сам трябваше да си каже положението, да не чака аз да го питам.

Казвам: На земята може да бъдеш гладен, но на небето не се позволява на ученика да влиза гладен в клас. На земята можеш да бъдеш с нечисти крака, но на небето не се позволява на ученика да влиза с нечисти крака в клас. – Защо? – Ако ученикът е гладен, бос, необлечен, не може да му се говори за Господа. Ще кажете, че като му се дадат хиляда лева, той ще задоволи нуждите си и ще може да слуша какво му се говори. – Не е така. Ако с хиляда лева можеш да спечелиш вниманието му, ти се лъжеш. Ученикът влиза в класа сит, добре облечен и обут и ще слуша с внимание всичко, каквото му се говори. Той не мисли вече за глада, за пари. Той има всичко на разположение. Достатъчно е да бръкне в джоба си и да намери, колкото пари му трябват. Ако ме разберете буквално, може да бръкнете в джоба си и нищо да не намерите. Тогава ще се разочаровате. Казвам: Няма човек, който да е изпълнил волята Божия и да не е благословен. Аз не зная такъв случай.

Мнозина се стремят към големи знания. Като съм преглеждал всички записи, анали, които съществуват от памтивека, в своите и чужди опитности, не съм намерил човек, който като изпълнил отношенията си към Бога, към ближния си и към себе си, да е бил в нужда или да не е успял в нещо. Животът на такъв човек е текъл добре. Той е бил образец, фар на човечеството, както в миналото, така и сега. Ако и вие искате да служите за фар на човечеството, приложете тези три отношения в живота си. Може ли малките гъсенички, каквито са повечето от хората, да бъдат фарове? Ако не сте фарове, не можете да изиграете тази роля. Една сестра си купила копринен плат, но я излъгали. – Как се познава коприненият плат? – Като се намокрят нишките, не се късат. Ако платът не е копринен, при намокряне нишките се късат. Ако вашите чувства и мисли са направени от хубава коприна, те не се късат; ако не са направени от чиста коприна, те лесно се късат. Следователно всяко нещо, което не се къса при никакви условия, е от коприна. Всяко нещо, което лесно се къса, не е от коприна. Ако един ангел влезе в манифактурен магазин, няма веднага да вземе плат, но ще го подложи на щателно преглеждане: ще види, дали платът е чиста вълна, коприна или памук. И след като се увери в качеството на плата, тогава ще го вземе. Той не купува нищо на доверие. Търговецът ти предлага стоката си и казва: „Вярвай, че ти давам хубав плат“. – На тебе вярвам, но на дявола не вярвам. Платът принадлежи на дявола. Тези платове са работени в няколко фабрики. Ти ги купуваш наготово, без да знаеш качеството им. Въпреки това, ти ги предлагаш на клиентите си, като първокачествени. Някои платове са наядени от молци. Помнете: Има стари идеи, които са наядени от молци. Те трябва да се изтърсят, да се прегледат и да се оставят известно време на слънце. Следователно всеки, който влиза в Божествената школа, трябва да си направи нови дрехи, обувки, шапка и така да се яви. Там не приемат ученици с дрехи, наядени от молци. – „Беден съм, нямам възможност да си купя.“ – Не си беден. Бедният не може да посещава Божественото училище. Божественият живот изисква абсолютна чистота. Казват за някого, че е беден, че е гол и бос. В преносен смисъл това означава човек без знание. Който е добре облечен и обут, той е учен човек, с много знания. Ученикът не трябва да оставя петна на дрехите си. Щом допуща петна отвън, той ще има петна и в чувствата, и в мислите си. Някой казва: „Не ме гледай отвън, отвътре ме гледай, вътре нямам нито едно петно“. Погледна го отвън, погледна го и отвътре и казвам: Какъвто си отвън, такъв и и отвътре. Аз говоря безлично.

Помнете: Бог иска от всички да имате към Него съвършени отношения, каквито Той има към вас. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Това да бъде непреривен стремеж у вас! – „Хиляди години са нужни за това.“ – Не се смущавайте. Колкото години да работите, важно е да вървите напред. Каже ли ти някой, че си постигнал много неща, отговори: „Много върхове достигнах, но още много ми предстои да постигам“. Пътят на възлизането е непреривен. Ще се спра върху възкресението. Питате, дали сте възкръснали. Повечето от вас още не сте възкръснали. – Защо? – Не сте били на кръста; не сте били извеждани пред първосвещениците Ана и Кайафа; не сте били съдени от Пилата. Някои от вас не са предадени от Юда. Някои още не сте минали през интриги, за да ви хванат, както хванаха Христа в Гетсиманската градина. Мнозина вече са пред разпятието, след което ще ги сложат в гроба и на третия ден ще възкръснат.

Да остане в ума ви следната основна мисъл: Да имате правилно отношение към Бога. В това е силата на човека. Той може да минава през обезсърчения и противоречия, но правилното отношение към Бога ще му помогне да се справи с всички мъчнотии. Християнството е велика наука, която дава методи за разрешаване на всички задачи в живота. Ето защо, християнинът трябва да бъде смел и решителен. Ако не може да реши задачите си по един начин, ще се опита по втори, трети начин, докато ги реши. Каквито препятствия срещне на пътя си, той трябва да ги преодолее. И стена да срещне, да я премине. Ако срещне на пътя си река без мост, и нея да премине. Как ще я премине? – И за това има лесен начин. Като се намерите пред една дълбока река и не знаете да плавате, отсечете няколко дебели клона, преплетете ги и като по лодка ще преплавате реката, ще минете на другия бряг. – „Имаме ли право да сечем клоните?“ – Ако вашата работа е важна, отсичането на клоните се позволява. Като преминете реката, оставете клоните на брега, други да се ползват от тях. Вашият подвиг ще се отрази добре и върху дърветата, чиито клони сте отсекли. Който не разбира отношенията между живите същества, казва: „Как е възможно да жертваш едно същество за друго?“ – Има случаи в живота, когато жертвата е оправдана. Който доброволно се жертва, той се повдига и расте.

И тъй, от всички се иска любов към Бога, любов към ближния и любов към себе си.

Утринно Слово от Учителя, държано на 1 февруари 1931 г., София, Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help